Глава седемнадесета – Нашата по-голяма сила и нашият по-голям враг

Глава седемнадесета – Нашата по-голяма сила и нашият по-голям враг

Има две служения, които продължават постоянно пред трона на Бог: едното е служението на ходатайство, другото е обвинение. Исус “живее, за да ходатайства” за Своите хора. До степента, до която ние пребъдваме в Него, Исус ще ни използва да ходатайстваме. Неговата църква е предназначена да бъде “дом на молитва за всичките хора.” Сатана е наречен “обвинителят на братята” и ни е казано, че това служение продължава “ден и нощ пред тронът на Бог” (вижте Откровение 12:10). До степента, до която врагът има достъп в нашия живот той ще ни използва да обвиняваме и критикуваме. Както двете дървета в градината, ние всички трябва да изберем кое от тези две служения ще прегърнем.

Можем да попитаме как Сатана може да продължава да обвинява светиите пред Бога, ако той е бил изхвърлен от небето и няма повече достъп до трона? Отговорът е, че Сатана използва светиите, които имат достъп до трона, за да вършат тази дяволска работа за него. Сатана е наречен с много имена, но безспорно неговата най-голяма маска е била “обвинителят на братята.” Тази титла му е била дадена поради неговата ефективност да кара брат да се обръща срещу брат. Да причинява деление неговият специалитет. Неговата най-голяма победа над църквата е да обърне братята един срещу друг; обвинението е било неговото най-ефективно и смъртоносно оръжие в унищожаване на светлината, силата и свидетелството на тялото на Христос.

Най-голямата заплаха за сатанинското владение е единството на църквата. Дяволът знае много добре властта, която Исус даде на всички двама човека, които са в съгласие. Той знае, че със съгласяването на само двама светии Татко ще им даде това, което искат. Той разбира, че един светия може да обърне хиляда души в бягство, но двама от тях заедно могат да обърнат десет хиляди души в бягство. Единството не само увеличава нашата духовна власт – то умножава нейната изразителност.

Иронично, достъпът, който обвинителят има в повечето от нас е чрез нашата несигурност, което ни води да станем териториални. Несигурните са заплашвани от всичко, което не могат да контролират. Ние можем да използваме доктрини и благородни решения, за да защитим истината или овцете, но аз никога не съм бил свидетел на деление в църквата, което не било вкоренено в териториално запазване.

Произлезлите деления, които ние причиняваме докато се опитваме да защитим нашите владения в действителност отсичат нашата духовна власт и помазание. Това накрая завършва в загубване на самото нещо, което отчаяно се опитваме да запазим. Това е неопровержим закон на духа, ако се опитваш да спасиш своя живот ти ще го загубиш. Ако загубиш живота си заради Господа ти ще го намериш. Исая се обръща към този въпрос много сбито в глава 58:

Нуждаеш ли се от повече светлина в твоя живот? Чудиш ли защо не идват възстановяване и изцеление? Защо неприятностите имат повече склонност да те следват отколкото славата на Господа? Зовеш Господа, но Той не отговаря; ти дори викаш към Него, но не можеш да Го намериш! Причината за това почти винаги е една и съща – ние имаме всред себе си хомот наречен “сочене с пръст и нечестиви думи” – което е критикуващ дух. Той обещава чрез Исая, че нашия живот може да се промени радикално когато отстраним този хомот. Както мъдрият Соломон отбелязва:

Ако ходим в праведност ние ще ходим в нарастваща светлина. Истина е, че онези, които се спъват наоколо в тъмното рядко знаят причината за тази тъмнина или не биха били в това. Критичният човек обикновено е критичен към всеки освен към себе си. Както Господ заяви, той е толкова зает да търси съчици в очите на своите братя, че не може да види голямата греда в собственото си око, което е причината за сляпостта.

Когато критикуваме някой брат или сестра, ние в същност казваме, че Божията изработка не отговаря на нашите стандарти, и че ние можем да го направим по-добре. Кой от нас може да направи дори себе си това, което трябва да бъдем? Ако ние не можем да направим дори себе си как ще направим другите? Когато критикуваме децата на някого, кой ще понесе обидата? Родителите! Това не е по-малко истина за Бог. Когато съдим някой от Неговите хора ние в действителност съдим Него. Когато съдим някой от Неговите лидери ние в същност съдим Неговото лидерство; с това ние казваме, че Той не знае какво прави с лидерството, което е дал.

Такива мърморения и оплаквания бяха същият проблем, който задържа първото поколение от децата на Израел от овладяване на тяхната обещана земя. Тяхното мърморене им причини да прекарат целият си живот скитайки в сухи места. Това е главната причина защо толкова много християни не ходят в обещанията на Бог; вместо това те прекарват своя живот в пустинята обикаляйки същите планини (проблеми) отново и отново. Както сме били предупредени:

Когато “сочим с пръст” за да критикуваме ние впрягаме себе си. Господ ни предупреди:

Ние понякога можем да бъдем призовани да бъдем унижени, а понякога трябва да бъдем изобилстващи. Апостол Павел дори твърди, че е бил гладен понякога, и строго ни предупреждава да бъдем доволни, ако имаме просто храна и облекло (вижте 1 Тимотей 6:8). Въпреки това, ако ще бъда унижен аз желая да направя това в покорство на Бог и на това, което Той се опитва да изработи в моя живот, а не в покорство на някакъв зъл дух на бедност. Аз със сигурност не желая да бъда поробен поради моите собствени осъждения на другите.

В този щат много от пасторите, които срещнах в същност бяха поробили себе си и своите събрания с бедност чрез критикуване на това как другите мъже на Бог събират даренията. Поради своите осъждения те дори не могат да съберат библейско дарение без да чувстват угризение. Тъй като те са сяли подозрение относно онези, които прахосват толкова много време събирайки дарения, техните хора започнали да ги подозират, ако те вземат дарение някога. Когато техните осъждения се връщат върху тях те познават само тъмнина и неотговорена молитва по отношение на своите нужди.

Това, което истина по отношение на финансите също може да бъде истина по отношение на духовните дарби. Аз срещнах в този щат мнозина, които имаха знаменателни мантии на духовна власт, които трябваше да имат национално или интернационално влияние върху църквата, но прахосваха своя живот служейки с малък плод отдръпвайки се от църквите.

Понякога нашите тълпи ще се оттеглят защото вършим правилното нещо, точно както и тези на Господа си заминаха когато Той проповядваше неща трудни за тях да ги приемат, но това не беше случаят с тези мъже. Те са съдили и критикували служенията на други, които са спечелили влияние и чрез това са поробили себе си. Бог не може да им даде платформата, която би произвеждала плодът на тяхното помазание и власт, които трябва да бъдат произвеждани. Нашите критики ще ни доведат до бедност. “Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му” (Притчи 18:21).

Критиката е една от основните прояви на гордост защото тя си присвоява превъзходство. Гордостта носи това, от което всеки разумен човек би трябвало да се страхува най-много – Божията съпротива. “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат” (Яков 4:6). За нас би било по-добре да имаме всички демони в ада съпротивяващи ни се отколкото да имаме Бог стоящ против нас.

Най- последното нещо, което Господ посочи, че ние някога ще желаем да бъдем е препятствие; би било по-добре за нас да не сме били родени отколкото да накараме някой от Неговите малки да се спъне. В Матей 18, Той дава ясни инструкции за това как да се справяме с брат, който е в грях. Той направи това за да ни предпази да не станем препятствие.

Първо, ние отиваме при него насаме. Само когато той отхвърли нашия съвет ние отиваме при него с друг брат. Само когато той е отхвърлил тези двете ние трябва да отидем при останалата част от църквата с въпросът. Ако не следваме този модел ние ще бъдем в опасност да станем последното нещо, което някога желаем да станем – човек, който е накарал някой, за когото нашия Господ е дал Собствения Си живот да се спъне.

Аз съм чувал многобройни извинения защо да не се следва Матей 18 в донасянето на корекция. Популярното е: “Знам, че те не биха ме послушали.” Също съм чувал извинението, че, “Ако те имат публично служение ще бъдем справедливи да ги изобличим публично.” Това е напълно против здравия разум, защото всяко служение е публично, поне до някаква степен. Кой определя степента, при която то става публично, че да ни освободи от съгласяване с Божието Слово? Господ не е дал никакви такива условия.

Онези, които си позволяват такива свободи с ясните заповеди дадени от Самият Исус чрез това претендират да имат власт да прибавят към словото на Бог. Ако човек, за който вярваме, че е в грях и е недостъпен за нас, ние можем да заключим, че ние не трябва да бъдем този, който трябва да донесе осъждението. В такъв случай, ние не трябва да обвиняваме – ние трябва да ходатайстваме. Господ е способен да съди Своя Си дом и Той може да направи път за нас, ако ние сме онези, които Той желае да използва. Ако Той не направи път за нас, ние можем да Му се доверим да го направи на Своето Си време. Отново, това е за да ни предпази от идване под осъждение, което е по-сурово отколкото на брата, който е в грях.

Ако ние не следваме Господният предписан начин за справяне с брат, който е в грях, ние абсолютно нямаме право да говорим за това на някой друг, много по-малко да отидем публично с това. Това дори не трябва да бъде споделяно за да се вземе мнението на някой друг за въпроса. Това, което ние можем да наречем вземане на някой друг, Бог го нарича клюкарство. Той не се лъже и ние ще платим цената за такива неблагоразумия.

Неговата заповед беше първо да се отиде при човека насаме. Само след като сме направили това трябва да кажем на друг човек, и само тогава целта ще бъде да се помогне на този, който е в грях. Нашата цел винаги трябва да бъде да освобождаваме брата от неговия грях, не просто да го изобличим. Павел предупреждава, “Братя, даже ако човек падне в някое прегрешение, вие, духовните поправяйте такъв с кротък дух. Но казвам: пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен” (Галатяни 6:1).
Любовта покрива
Нека да не се поддаваме на дребнавости в нашето предизвикване относно грехът на някой друг. “Любовта покрива множество грехове” (1 Петрово 4:8). Мнозинството от нас все още има няколко стотин грешни неща в своя живот, с които Господ не е свършил. Той обикновено се справя с едно или две от тях понякога защото това е всичко, с което ние можем да се справим. Това е една от сатанинските стратегии да ни измъчи и да ни отклони в опит да се справим с другите триста проблема, които имаме, завършвайки в разочарование и провал.

Матей 18 не ни е била дадена за да я използваме като тояга, за да накараме нашия брат да разбере колко ни е засегнал. Ако имаме любов ние ще покрием повечето от тези неща, освен ако това не носи излишна повреда на нашия брат. Ние трябва да използваме това Писание, и в действителност цялото Писание, в любов, а не от себе-запазване и отмъщение.

Разбира се, Самият Господ Исус е нашият съвършен модел. Когато Той коригира седемте църкви в Откровение, Той ни даде съвършен модел за донасяне на корекция в църквата. Той първо похвали всяка църква и изтъкна това, което те бяха извършили правилно. Тогава се обърна прямо към техните проблеми. Невероятно, Той дори даде на Езавел възможност да се покае! Тогава Той даде на всяка църква чудесно обещание в награда за побеждаването на техните проблеми. Господ никога не се променя. Когато Той носи корекция днес това винаги идва обвито в насърчение, надежда и обещания.

“Обвинителят на братята” също се опитва да донесе корекция в църквата. Неговите методи и цели са очевидно напълно различни. Исус насърчава и дава надежда; Сатана осъжда и се опитва да предаде безнадеждност. Исус изгражда хората така че да могат да се справят с корекцията; Сатана те събаря опитвайки се да те накара да зарежеш всичко. Исус ни обича и желае да ни заведе до най-високото място, до което може. Целта на Сатана е разрушение.

Едно от най-забележителните явления на петдесятното и харизматичното движение е било неспособността на онези, които са склонни към духовни дарби и преживявания да разпознават духовете. Изглежда, че има най-малко разпознаване на най-смъртоносния от всички вражески духове – обвинителят на братята! Може ли това да бъде защото нашите осъждения срещу онези, които нямат кръщението, или други духовни преживявания като нашите са ни поробили с неспособност да разпознаваме духовете? Дори без духовната дарба на разпознаване, Яков ни дава ясни ръководства за разпознаване на източника на мъдрост, на които, ако внимаваме ще запазим църквата от някои от нейните най-унизителни неуспехи:
Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, плътска, дяволска;

защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.( Яков 3:13-18 NKJV).

Ние сме спасени чрез благодат и се нуждаем от цялата благодат, която можем да получим за да направим това през този живот. Ако желаем да получим благодат, по-добре ще е да се научим да даваме благодат защото ще пожънем това, което сме сели. Ако очакваме да получим милост, по-добре ще е да започнем да сеем милост, а повечето от нас ще се нуждаят от всичката милост, която можем да получим. Най-последното нещо, което желаем да правим е да дойдем пред Господа в онзи ден с братовата ни кръв в нашите ръце. Той предупреди:

Контекста на това предупреждение е, че ако ние сме виновни за клеветене на брат, трябва да забравим нашите жертви на Господа докато не се помирим с нашия брат. Ние често мислим, че нашите жертви и приноси могат да компенсират тези грехове, но те никога не могат да направят това. Ние ще стоим в затворите, които сме си направили за себе си с нашите осъждения докато не платим последната и стотинка, или докато не се помирим с брата който сме клеветили.

Господ каза, че когато Той се върне ще съди между овцете и козите (вижте Матей 25:31-46). Онези, които са отсъдени да бъдат овце наследяват царството и вечен живот. Онези, които са определени като кози са изпратени във вечно осъждение. Разделението е определено от това как всяка група се е отнасяла към Господа, което се е отразило на това как са се отнасяли към Неговите хора. Както Йоан заявява:
Ако каже някой: “Обичам Бога,” а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял (1 Йоан 4:20 NIV).
Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец; и вие знаете, че в нито един човекоубиец няма вечен живот.

По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята (1 Йоан 3:15-16).

Една от най-големите трагедии в църквата е била начинът, по който лидерите на всяко движение на Бог са ставали противници и преследвачи на следващите движения. Отбелязването на тази тенденция не е отслабнало. Многобройни лидери са прекарали своя живот служейки вярно и добре, само за да завършат като съдове за обвинителят, който ги прави препятствия за следващото движение.

Тъй като сега има ново движение на Духа това ужасно разделяне между духовните поколения отново започва да се явява. Когато предупредихме нашите лидери през януари 1989 (в статията “Атака срещу църквата”), “обвинителят на братята” беше освободен с несравнима ярост. Най-висшата цел на Сатана е да накара братята да се обвиняват и делят един от друг.

Господ допуска тази атака за да прочисти Своята църква, и за да изработи смирение в много от онези, които Той скоро ще освободи с нарастваща сила и власт. Той също така допуска обвинителят да изплува на повърхността на църквата така че да може да му отсече главата. Господ ще защити онези, които са лъжливо обвинявани в известен смисъл така че да постави чист и свят страх от Господа в Неговите хора така че ние да не продължаваме да даваме господство в нашите сърца на обвинителят.

Кое е това, което причинява лидери на едно движение да стават противници на следващото движение? Има включени няколко фактора, които ние трябва да разберем и трябва да бъдем свободни от тях или ще завършим повтаряйки същата грешка. Ние можем да си мислим и да си казваме, че никога няма да направим това, но това е, което всеки един, който е завършил правейки това е мислил и казвал. “Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне” (1 Коринтяни 10:12). Гордостта, която ни кара да допускаме, че ние няма да направим това е един от най-големите фактори, който ни води към нашето падане.

Този проблем в същност предшества църковната история и се връща обратно по целия път до най-първите двама братя родени в този свят. По-големият не понасяше по-малкият, както Йоан заявява:

Всяко движение на Святия Дух е завършило във възстановяване на повече светлина в църквата. Това не е нова истина, но истина, която е била изгубена от църквата през Тъмната Епоха на нейната история. Без значение как наричаме нашата опозиция, основната причина за повечето от това е ревност. Онези в лидерството, или които са били верни на светлината, която са имали за известно време, не могат да повярват, че Господ би използвал някой друг освен тях за по-нататъшно възстановяване на Неговата истина и цели.

Хора с естествени лидерски способности са обикновено онези, които се добират до най-големите позиции на влияние в църквата. Те не го правят от преструвки, но по природа им е трудно да се откажат от лидерството. Въпреки това, ако се осланяме на нашите естествени лидерски способности, вместо на простото покорство на Господа, ние почти сигурно ще бъдем обречени на крайния провал ставайки препятствие.

Истинското духовно лидерство е вкоренено в смирението на прикрития слуга, не в естествените способности. Колкото повече апостол Павел растеше в духовна власт толкова повече той решаваше да “не се доверява на плътта,” но на “славата в неговата слабост.” Само онези владения, които самите ние сме установили са тези, които ще трябва да защитаваме. Онези, които наистина имат своята власт установена от Бог се доверяват на Бог да защитава това, което им е било поверено.

Единствената мярка, която лидерите трябва да държат за да не паднат в този ужасен капан е да търсят смирението и природата на Йоан Кръстител. Този човек е един от най-великите образци на истинско духовно служение. Цялата му цел в неговия живот беше да приготви пътя за Исус, да Го посочи, тогава да се смали докато най-великият расте. Радостта на Йоан беше да вижда радостта на младоженеца.

Истинските духовни лидери трябва да имат отношение на “духовни” скопци. Цялата цел на скопеца беше да приготви невястата за царят. Дори не беше възможно за скопеца да пожелае невястата, но цялата му радост беше в радостта на неговия цар. Исус изпразни Себе Си и стана без репутация, вземайки образ на слуга. Така трябва да направят и всички, които ще ходят в истинска духовна власт. Когато използваме служението за да си създадем репутация, да намерим онези, които ще ни служат и да задоволим себе си, ние няма да имаме властта на Христос.

Не винаги по-старото поколение лидери е това, което е било препятствие; новото поколение е било точно толкова виновно за причиняване на предишното да се спъне! Самото високомерие на предположението, че ние сме новото поколение (в контраст на старото) е вкоренено в гордост, на която Бог се противи. Това е унизителна плесница в лицето на мъже и жени, които са предали своя живот да служат вярно на Господа и на Неговите хора.

Исус не се присмя на Йоан кръстител защото беше част от стария ред – Той го почете. Исус дори подчини Себе Си на Йоановото служение. Това подчинение не установи позволение на Йоан да Го контролира, но Той призна Йоан и почете него и работата му.

Защо хулените деца порастват ставайки хулители? Защо е това, че обвиняваните светии порастват ставайки обвинители? Отговорът е същият и за двете. Хулените деца обикновено растат осъждайки своите родители и решават да не бъдат като тях. Така че те стават реакционни, което не води до благодат, но подхранват и възпитават горчивината – което накрая завършва като стават като своите родители. Само смирението, покаянието и прощението ще разруши този цикъл. Греховете на родителите ще стават греховете на децата докато ние не приемем благодатта на кръста. Бог дава Своята благодат на смирените – тези, които разбират, че ще бъдат като своите родители без Неговата помощ.

Ще има поколение, което ще бъде преследвано както всяко друго преди него, но което няма да продължава да преследва следващото движение. Това движение няма да стане подчинено на “гордостта на поколенията,” допускайки, че всичко ще приключи с тях. Това поколение ще намери благодатта на кръста, прощавайки сърдечно на онези, които се отнасят зле с тях.

Това поколение също ще възприеме и дори ще се надява, че техните деца, духовни и естествени, могат да отидат по-нататък в Христос отколкото те са отишли и ще се радват в това. Те ще дадат своя живот за да направят пътя за това поколение колкото е възможно по-гладък, и тогава ще се радват да се смаляват докато това поколение се издига. Те ще бъдат на духът на Илия, който ще обърне сърцата на бащите към синовете, и сърцата на синовете към бащите.

Нашата способност да бъдем такова поколение, което приготвя пътя за Господа и за Неговите крайни цели, ще се определи от това което от двете служения избираме – обвинение или ходатайство. Нека сега да премахнем ужасният хомот на “соченето с пръст” отсред нас и да обърнем нашите критики в ходатайство.