Глава петнадесета – Контролиращият дух и легализъм

Глава петнадесета – Контролиращият дух и легализъм

Това е една от основните стратегии на врагът на нашите души да зароби църквата чрез “духовен тоталитаризъм.” Това се върши чрез контролиране и потискане на вярващите чрез страх и заплашване. Страхът е противоположната сила на вярата, и двете са се вкопчили в борба на живот и смърт за всеки вярващ. Един от най-важните спорове за сърцата на хората е духовното робство против свободата.

Апостол Павел заявява, “Защото със сърце вярва човек и се оправдава” (Римляни 10:10). Страхът и заплашването могат да натиснат хората във вярване с техните умове, и дори емоциите им, но никога няма да променят човешките сърца. Страхът и заплашването използвани срещу някой никога няма да доведат в техния притежател истинска вяра. Страхът е силата на царството на тъмнината, което заробва. Когато страхът може да ни контролира, тогава той става в един смисъл наш господар. Степента, до която вярата в Бог ни контролира определя Неговото господство в нашия живот. Вярата е силата на царството на Бог, която освобождава хората да се покланят на Бог в Дух и истина. Страхът управлява хората чрез външен натиск и потискане. Вярата управлява от сърцето.

Един папагал може да бъде научен да казва и да върши правилните неща, но те няма да бъдат в неговото сърце – това е просто “папагалщина.” Одобрението, което е основано на потискане или натиск никога няма да завърши в истинска праведност и сърдечна промяна, без значение колко е точна или истинска доктрината, която ни е била наложена. За да бъде истинска, нашата вяра трябва да идва от сърцето, не просто от умът, защото “живите води” могат да идват само от най-вътрешното същество, сърцето.

Ние никога не можем действително да живеем истината, ако не можем да живеем от нашите сърца. Ние никога няма да можем да поучаваме или да проповядваме това, което предава истински живот докато не проповядваме от нашите сърца, където обитават истинските живи води. За да бъдем верни на това, което е в сърцето трябва да има свобода.

Тенденцията да се свързва “сърцето” с чувствата често причинява объркване. Нашите чувства могат да идват от сърцата ни, или могат да идват от други източници, които не са нашите истински сърца. Малко хора, дори малко християни действително разбират собствените си сърца. Мнозина толкова са покрили своите сърца с духовни или социални фасади, че те не са в допир с това, което е там. Ние също имаме проблемът, който Еремия описва, “Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае!” (Еремия 17:9). Въпреки това, решително е, че ние разбираме и живеем чрез истинско сърце защото е единственото място, където истинските живи води могат да текат.

Една от основните цели на истинската вяра е да промени човешките сърца, тогава ги освобождава да живеят чрез техните сърца. Понеже нашите сърца са резервоарът на живите води, когато ние сме освободени да живеем чрез това, което е в нашите сърца, има освобождаване на живите води, за които всички хора са жадни. Християните трябва да бъдат най-свободните хора на земята, и удивителен контраст на останалата част от човечеството. Когато истинското християнство най-накрая е разкрито на света, то ще бъде най-великата светлина на земята. Всички хора ще видят това, което самите те са били призовани да бъдат. това ще се случи преди краят. Защо да не е сега? Защо да не сме ние?

Съживление в основата си е освобождаване на живите води във вярващите. Ето защо един от най-големите врагове на всички съживления е бил контролиращият дук. Контролиращият дух заробва вярващите и спира изтичането на живите води, които създават и поддържат всяко съживление.

Сатана очевидно малко го е грижа за това, което вярваме щом като вярваме в умовете си, а не в сърцата си. По този начин истината е използвана като ваксина, ние сме дали само достатъчно за да успокоим нашите съвести, но не достатъчно за да променим сърцата си и да родим истинска вяра и освобождаване на жива вода. Първата стратегия на Сатана е да държи религията умствена. Той ще ти даде толкова истина колкото искаш щом като знае, че ще я използваш погрешно. Когато той види, че истините отиват отвъд умственото и докосват сърцата, тогава той изпраща контролиращ дух за да спре това. Господ използва истина за да освободи хората, а Сатана се опитва да използва истина за да ги обвърже, карайки ги да се подчинят на контролиращ дух вместо на Святия Дух.
Природата на послушанието
Основният конфликт между царството на тъмнината и царството на Бог засяга робството и свободата. Исус каза: “Ако устоите в Словото Ми, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:31-32). Неговата истина ще ни направи свободни щом, като пребъдваме в Неговото слово, но ние трябва да пребъдваме в словото Му. Истината ни прави свободни, а свободата е нужна за да се разбере истината от сърцето. Послушанието е важно за Господа, но Бог не преследва просто послушание – Той иска да сме покорни заради правилното мислене, защото имаме Неговото сърце.

Една жена може да носи покривало в църквата като символ на нейното подчинение на властта. Прави ли я носенето на това покривало покорна? Носенето на покривалото не е подчинението, но по-скоро символ на това. Една непокорна жена също може да носи покривало; тя дори може да прави това като компенсация за своето непокорство в опит да скрие своята липса на покорство. Господ не ни е поканил просто да носим символите на нашето покорство – Той търси покорство от сърцето. Много от доктрините провъзгласявани от църквата поставят голямо наблягане на носенето на доктринални “покривала” вместо на извършването на промяна в нашите сърца. Господ не се интересува просто от това, което вярваме, но също как вярваме.

Ако всичко, което Бог изискваше от човека беше послушание, Той не би дал избор на Адам и Ева в градината. Той можеше лесно да програмира човека винаги да се покорява, но тогава Той щеше да има само роботи. Ако ще има истинско послушание от сърцето трябва да има и свобода за непослушание. Ето защо Господ постави Дървото за Познаването на Добро и Зло в градината; това не беше за да накара човека да се спъне, но това беше мястото, където човека можеше да избере да не Му се покори. Ако ние ще се покланяме в Дух и истина, поклонение от сърцето, възможността да изберем да не се покланяме трябва също да съществува.
Поклонение от сърцето
Колко добро е поклонение от една неспособност да се прави иначе? Ако нашите характерни “служби за поклонение” са указател за състоянието на нашето поклонение, Господ можеше също просто да изобрети компютърът и да програмира хиляди да Му пеят хваления. Когато ни се казва кога да станем, кога да седнем, какво да пеем, нещо от това идва ли от сърцата ни? Ние можем да имаме ред, и това може да звучи добре, но докосва ли сърцето на Бог? Трудно е да си види това. Характерното църковно поклонение, дали е традиционно, петдесятно, харизматично, или от третата вълна, е обикновено много по-малко от опит да се разгорещят слушателите за главното действие – проповядването.

Ние трябва да търсим Господа за това как да постигнем истинско поклонение в нашите служби. Дори най-прогресивното поклонение бързо е уловено в духовни коловози, което го прави по-малко от ритуали научени чрез зазубряне, което Господ каза, че Той никога няма да приеме като поклонение. Ако поклонението не дава възможност на нашите сърца да докосват сърцето на Бог то въобще не е поклонение – то е просто шум. Ако докосваме сърцето на Бог нашите сърца ще бъдат променени. Всяка служба на поклонение трябва да бъде среща с присъствието на Господа. Когато видим славата на Господа ние ще бъдем променени от тази слава. Обаче, истинското поклонение не идва от опитване да се види Господа, то идва от гледане на Него.

Има някои очевидни, практически стъпки, които могат да бъдат направени за да помогнат да донесат реалност в нашите служби за поклонение. Първо, защо не оставите хората седнали, ако те го желаят? Ако хората имат свободата да седят, когато станат това ще бъде истинска почит към Господа. Пеенето в Духа, което беше родено (или възродено) по време на Уелското съживление, също може да бъде чудесен формат за позволяване на отделните личности искрено да докосват сърцето на Бог със собственото им поклонение, докато то също не стане просто още един ритуал. Когато това е механично, или просто още една традиция, то може да стане непроизводително, но когато вярващите са свободни да пеят това, което е в сърцата им на Господа, ние имаме най-голямата възможност да навлезем в истинско поклонение, което е в Дух и истина.

Повечето събрания се нуждаят от лидери на хваление за да дадат някакъв ред и дирекция на службата. Господ използва лидерството във всичко, включително поклонението, както виждаме в Скинията на Давид и дори в откровенията за небето. Но ако ние ще се докоснем до истинското поклонение, има точка където лидерът на хваление трябва да се махне от пътя, защото докато поставяме нашето внимание на лидерът ние не се покланяме наистина на Господа от нашите сърца; ние следваме лидер.

Аз съм бил в много събрания, които нямат лидер на хваление защото те претендират, че изцяло са водени от Святия Дух, но всъщност много често са били водени от незрялост и бунт. Да се освободи събрания в това постижение прибързано може да бъде пагубно, но ние трябва да имаме виждане за узряване до това ниво. Има място където истинското поклонение може да донесе такова изявено присъствие на Господа, че нито плътта нито дяволът ще дръзнат да покажат себе си.

Но даже и, ако плътта и дяволът печелят от време на време, може би е по-добре да има диви огньове от време на време отколкото въобще да няма никакъв огън. За да има възможност за покорство от сърцето, Бог трябваше да даде на човека избор.

Колкото по-голяма е свободата за избор, толкова по-голяма е възможността да се избере погрешното, и толкова по-голяма е възможността за истинско сърдечно покорство към Бог. Когато издигнем крайни надзори, стени и бариери, около нашите служби, програми или доктрини, така че да не можем да не им се подчиним, тогава ние само създаваме духовни роботи, които могат да казват и да вършат правилните неща, но не от техните сърца. Това в същност е непроизводително за произвеждането на истинска християнска вяра.
Неговата овца познава Неговия глас
Както апостолът учи, “А Господ е Духът, и където е Господният Дух, там е свобода” (2 Коринтяни 3:17 KJV). Ако ще ходим чрез Духът трябва да има свобода. Когато издигнем система от правила и наредби за да наложим покорство, ние пречим на нашата способност да ходим чрез Духът. Новият Завет не беше предназначен да бъде просто още един Закон; той беше предназначен да ни даде главни ръководства докато произведе свободата за нас да чуваме от Господа за себе си за повечето въпроси, дори за много важните. Господната овца трябва да познава Неговия глас и свободата на Новия Завет е предназначена да принуди всеки от нас да Го търси и да Го познава за себе си.

Например, Господ се грижи много да има Своята църква изградена според Неговото намерение, но Новият Завет е изненадващо неясен и за църковното управление и за църковната структура, нарочно. Това не е за да можем просто да правим каквото си искаме, но за да можем да Го търсим и да чуваме от Него за да получим Неговите инструкции. Има някои важни основни принципи, които можем да намерим като модел в Новия Завет относно църковната структура, но те са предназначени да бъдат основни за да произведат нуждата за всеки от Неговите строители да Го търси да чува от Него, защото Той е Строителят на Своят дом.

Господ ни даде Новия Завет за да очертае ясно главни ръководства за живота, църквата, как да се отнасяме с правителствата, и т. н., с които трябва да се съобразим за да стоим на пътеката на живота. Обаче, тези ръководства обикновено са достатъчни за да дадат, и спомогнат за свобода. Това не е свобода за волност, но за да Го търсим и да следваме Святия Дух за да бъдем водени в “цялата” истина.

Господ не каза, че когато си замине ще ни остави книга за да ни води в цялата истина, но че Той ще ни даде Своя Свят Дух за да ни води в цялата истина. Ние трябва да бъдем много благодарни за безценната книга, която Той ни остави, но Той никога не е възнамерявал тя да заеме мястото на Святия Дух, или Неговото място в нашия живот. Когато това стане, тя просто става прилагана неправилно, тя е станала идол.

Истинското християнство в основата си е взаимоотношение с Христос, а взаимоотношението в основата си е общение. Както Господ потвърди по време на изкушението Си, “Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което продължава да излиза от Божиите уста” (Матей 4:4 KJV). Както дискутирахме по-рано това е словото, което “продължава,” сегашно време, не минало време. Не е достатъчно за нас да живеем чрез това, което Той е говорил в миналото, но ние трябва да чуваме от Него днес. Това не означава да се установяват нови доктрини, или да се прибави към канона на Писанието, но че има живо, лично взаимоотношение, което всички ние трябва да имаме с Него.

Това беше урокът с манната в пустинята – тя трябваше да бъде събирана прясна всеки ден. Ние също трябва да чуваме от Него всеки ден – ние сме призовани да живеем чрез постоянно излизащото слово, което се отразява на постоянното взаимоотношение. Качествеността на всяко взаимоотношение е основана на нашето общение с Господа, а Новият Завет е предназначен да подпомогне свободата, която ни дава възможност, и дори се изисква от всеки от нас за да развием това общение.

Свободата е необходимо условие за истинско взаимоотношение. Ако мъж налага взаимоотношения със своята съпруга той извършва изнасилване, не любов. Господ не изнасилва Своята невяста, църквата, но Той я ухажва, карайки я да се подчинява от любов. Това е злият, който ни насилва и натиска в покорство или ангажименти, а такива никога няма да произведат истинска праведност, която може да дойде единствено от сърцето. Манипулацията, заплашването и контролът вадят хората от истината и се стремят да ги вържат в тъмнината.