Обща рамка и приоритети за бюджета за 2014 г

1. Поддържа, че институциите следва да продължат да ограничават или замразяват своите административни бюджети предвид трудните икономически и бюджетни условия в държавите членки, без да се засяга качеството на основните дейности на институциите, спазването на правните задължения и необходимостта от инвестиции за развитие;

2. Счита, че бюджетните кредити за 2014 г. следва да се основават на задълбочен анализ на резултатите от изпълнението на бюджетните кредити за плащания през 2012 и 2013 г. с цел реализиране на икономии по бюджетните редове, по които са възникнали проблеми при изпълнението; счита, че реални икономии и ефективност могат да се постигнат чрез откриването на дублирания и неефективност по различните бюджетни редове;

3. Настоятелно призовава институциите да задълбочат взаимното си сътрудничество с цел обмяна на най-добри практики, когато това е възможно и обосновано, и определяне на възможностите за икономии чрез обединяване и споделяне на човешки и технически ресурси, например в областта на информационните системи, писмения превод, устния превод и шофьорските услуги, както и евентуално в други области;

4. Подчертава факта, че ограниченията на равнището на институциите, като се имат предвид съответните темпове на инфлация, доведе до намаляване на бюджета на ЕП в реално изражение; припомня, че това стана възможно благодарение на строго бюджетно планиране и контрол, активното участие на комисията по бюджети и реорганизация на работата, по-точно чрез съкращения по бюджетните редове, свързани с пътуванията, намалена продължителност и брой на командировките, по-честото използване на видеоконферентна връзка и оптимизиране на услугите за писмен и устен превод; припомня, че по предварителна оценка вече договорените структурни реформи, някои от които се прилагат от 2011 г., ще доведат до годишни икономии в размер на приблизително 29 милиона евро – и до допълнителна икономия от 10 милиона евро от прогнозните лихви по финансирането за недвижимото имущество през следващите години благодарение на авансовите плащания – въпреки необходимостта да се удовлетворят потребностите във връзка с увеличаването на отговорностите и допълнителните разходи за 18-те допълнителни членове на ЕП в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон, както и на подготовката за присъединяването на Хърватия;

5. Припомня, че видими признаци на самоограничението са замразяването на всички надбавки на членовете на ЕП на равнището от 2011 г. до края на настоящия парламентарен мандат и фактът, че командировъчните разходи на персонала не са индексирани от 2007 г. насам;

6. Насърчава продължаването на структурните и организационните реформи, целящи постигането на по-голяма ефективност, без да се застрашават високите законодателни постижения и качеството на условията на труд; подкрепя организационните иновации за повишаване на ефективността на Парламента и качеството на услугите в полза на членовете на ЕП и техните условия на труд, включително, но не само, по-ефикасното структуриране на работния ритъм на Парламента и услуги по писмен и устен превод (без да се застрашава принципът на многоезичието), оптималната логистика, включително транспортната логистика за членовете на ЕП и техните сътрудници, икономиите от разходите за заведенията за хранене, подобрената помощ за вътрешните изследвания и продължаването и по-нататъшното развитие на инициативата за Парламент и електронни заседания без ползване на материали на хартиен носител; припомня искането за анализ на разходите и ползите от заседанията без ползване на материали на хартиен носител и призовава администрацията да го представи на комисията по бюджети най-късно до средата на 2013 г.;

7. Призовава за прилагането на рационални и ефикасни методи на управление в Парламента с цел намаляване на административните тежести, като по този начин се пестят времето и парите на институцията;

8. Счита, че съвместната работна група на Бюрото и комисията по бюджети на Парламента би могла, въз основа на работата, започната от нея през 2012 г., да играе полезна роля в тази реформа чрез определянето на възможности за икономия и разглеждането и представянето на комисията по бюджети на идеи за повишаване на ефективността; отбелязва, че работната група вече постигна в голяма степен целите, които й бяха поставени в края на 2011 г., по-специално по отношение на намаляването на пътните разходи; предвид предварителните констатации на групата, основаващи се, наред с другото, на сравнителни изследвания на бюджета на Европейския парламент спрямо бюджетите на Конгреса на САЩ и на парламентите на някои от държавите членки, насърчава продължаването на нейната работа и разработването на съответен план за действие, който да бъде представен на комисията по бюджети и на Бюрото, за да бъде разгледан в рамките на процедурата по изготвяне на бюджета на Парламента за 2014 г.; припомня своята резолюция от 23 октомври 2012 г.¹, в която изразява очакването си „това проучване да генерира дългосрочни икономии в бюджета на Парламента и да представи идеи за подобряване на неговата ефективност през 2013 г. и следващите години“; отбелязва, че Европейският парламент прави по-ниски разходи на глава от населението в сравнение с парламентите на държавите членки и Конгреса на САЩ; отбелязва също така, че е необходимо да се укрепят контролните функции на Парламента и да му се предостави по-добре насочвана подкрепа за изследвания, за да бъде в състояние да изпълнява функциите си в областта на демократичното представителство;

9. Приветства, по-общо, засиленото сътрудничество между комисията по бюджети и Бюрото в хода на годишната бюджетна процедура; изразява готовност за задълбочаване на сътрудничеството между генералния секретар, Бюрото и комисията по бюджети през цялата година с цел гарантиране на гладко протичане на бюджетната процедура и ефективно изпълнение на бюджета; очаква Бюрото да представи основан на потребностите разумен проект на бюджетна прогноза, който да отчита евентуалните последващи увеличения, произтичащи от правно обвързващите задължения, и по-специално еднократните разходи, свързани с преходните споразумения на членовете на ЕП за европейските избори през 2014 г.; призовава генералния секретар да предостави информация относно разходите за преходните споразумения за предходните избори за Европейски парламент;

10. Припомня приетото на пленарно заседание решение Съветът да представи до юни 2013 г. пътна карта относно трите работни места на ЕП и очаква от съответните комисии, генералния секретар и Бюрото да предоставят на членовете на ЕП актуални данни и информация за финансовото въздействие и въздействието върху околната среда на този начин на работа; предлага службите на ЕП за извършване на оценка на въздействието да разгледат този въпрос по отношение на влиянието, което оказва пълното или частично присъствие на ЕП върху съответните общности и региони, и да представят оценка до юни 2013 г., за да могат техните заключения да бъдат взети под внимание в контекста на следващата МФР;

11. Призовава съответните служби на Парламента да направят оценка на споразумението между органите в Люксембург и Европейския парламент относно броя на персонала в Люксембург, като отчетат преразгледаните потребности на Парламента; счита, че оценката следва да включва предложения относно предоговарянето на споразумението, без да се засягат приложимите законови разпоредби;

12. Припомня резолюциите на Парламента относно бюджета, включително последната резолюция от 23 октомври 2012 г.¹, в които се призовава за прозрачен процес на вземане на решения в областта на политиката по отношение на сградите, въз основа на ранно предоставяне на информация, и за преустановяване на придобиванията до края на текущия мандат; изисква информация за констатациите на генералния секретар относно ремонтните работи и преместването на офиси през следващите години, както и съответния график, включително информация за сграда за временно ползване от персонала на Парламента, по-специално по отношение на структурните проблеми в сграда „Paul-Henri Spaak“ (PHS) и придобиването на сграда „Trebel“;

13. Признава положените през 2012 г. усилия да се информира комисията по бюджети относно положението със сграда „KAD“ и отправя искане да продължи да се предоставя информация по време на целия проект, по-специално по отношение на резултата от изменената покана за участие; отбелязва, че по искане на комисията по бюджети са направени корекции и са съкратени 8 000  кв. м с цел да не се достигне тавана на предварително определената финансова рамка за проекта „KAD“ или да се спази тази рамка; приветства икономията в размер на над 10 милиона евро в лихвени плащания през следващите години – в сравнение с прогнозите за разходите по проекта през 2012 г., постигната чрез трансфер на средства за изпълнението на ранен етап на авансовите плащания за сгради „KAD“ и „Trebel“; счита, че в контекста на нарастващо мнозинство в Парламента в полза на новата организация на работа¹, към проектите за сградите на Парламента трябва да се подхожда внимателно, като предпазливостта следва да надделее над амбицията; насърчава продължаването на този плодотворен диалог и настоява изисканата информация да се предоставя своевременно;

Други институции

14. Съзнава, че контекстът и резултатите от последните бюджетни процедури остави на повечето институции ограничена свобода на действие, като се има предвид увеличаващият се брой задачи, които им се възлагат, и по-специално увеличената натовареност на Съда и специалните потребности на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

15. Разбира, че ЕСВД е сравнително нова институция, която е все още във фазата на растеж, и че нейната мрежа от мисии трябва да бъде разширена с цел изпълнение на политическите приоритети на ЕС; отбелязва, че ЕСВД е изложена по уникален начин на инфлацията в трети страни, на колебанията на обменния курс и на специфичните проблеми във връзка със сигурността на нейния персонал;

16. Счита, че необоснованите, повсеместни съкращения и прилагането на недиференциран подход спрямо бюджетите на институциите водят до отрицателни последици; вместо това възнамерява да продължи да прилага подход, съобразен с всеки конкретен случай;

17. Отново потвърждава позицията, приета при предишни бюджетни процедури, че очаква всички институции да продължат да полагат усилия за икономии и поддържане на висока степен на бюджетна дисциплина при изготвянето на своите бюджетни прогнози;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0049

Корпоративна социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж

Комисия по правни въпроси

PE500.415

Резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж (2012/2098(INI))

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност¹,

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност²,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък“ (COM(2003)0284) (план за действие относно корпоративното управление),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност³,

– като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие⁴,

– като взе предвид своята резолюцията от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство¹,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“²,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по култура и образование (A7-0017/2013),

1. Подчертава, че предприятията не могат да поемат функциите на публичните органи по отношение на насърчаването, прилагането и мониторинга на социалните и свързаните с околната среда стандарти;

2. Подчертава, че настоящата световна икономическа криза възникна поради съществени грешки по отношение на прозрачността, отчетността, отговорността и поради възприетата краткосрочна перспектива, както и че е дълг на ЕС да гарантира, че поуките от тези уроци ще бъдат извлечени от всички; приветства намерението на Комисията да извърши проучвания в рамките на Евробарометър относно доверието в бизнеса; призовава резултатите от тези проучвания да бъдат обсъдени цялостно и всички заинтересовани страни да предприемат действия във връзка с тях; категорично се застъпва за корпоративната социална отговорност (КСО) и счита, че КСО – ако бъде осъществявана правилно и се прилага на практика от всички предприятия, а не само от големите фирми – може да има значителен принос за възстановяването на загубеното доверие, което е необходимо за устойчивото икономическо възстановяване, и може да смекчи социалните последици от икономическата криза; посочва, че когато бизнесът поема отговорност за обществото, околната среда и служителите, се създава положение, при което всички печелят и което служи за разширяване на основата на доверието, необходимо за икономически успех; счита, че превръщането на КСО в част от устойчива бизнес стратегия е в интерес на бизнеса и на обществото като цяло; посочва, че много предприятия – по-специално малките и средните предприятия (МСП) – представляват отличен пример в тази област;

3. Счита, че предприятията могат да допринесат за развитието на социалната пазарна икономика и за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като гарантират работни места и улесняват икономическото възстановяване;

4. Счита, че е необходимо дебатът за КСО да се постави в един по-широк контекст, който, макар и да запазва предимно доброволната насоченост на КСО, да позволява при необходимост диалог относно регулаторни мерки;

5. Изразява съгласие с новото определение на КСО, предложено от Комисията, което премахва противопоставянето между доброволни и задължителни подходи;

6. Счита, че корпоративното управление е основен елемент на корпоративната социална отговорност, по-специално по отношение на връзката с публичните органи и с работниците и представляващите ги сдружения, както и по отношение на политиката на предприятията във връзка с бонусите, обезщетенията и възнагражденията; изразява убеждението си, че особено в случаите, когато предприятието е изправено пред трудности, прекалено високите бонуси, обезщетения и възнаграждения на мениджърите са несъвместими със социално отговорното поведение;

7. Счита, че фискалната политика на дадено предприятие следва да се счита за част от КСО и че съответно стратегиите за избягване на данъци или използване на данъчни убежища са неприемливи от гледна точка на социално отговорното поведение;

8. Счита, че при оценяването на социалната отговорност на дадено предприятие е необходимо да се взема под внимание поведението на предприятията, участващи в неговата верига на доставки, и евентуалните му подизпълнители;

Засилване на връзките между КСО, гражданите, конкурентоспособността и иновациите

9. Призовава Комисията и националните органи да насърчават иновативните стопански модели, насочени към създаване на по-тесни връзки между предприятията и социалната среда, в която те извършват своята дейност;

10. Призовава Комисията да разгледа текущите обсъждания по отношение на прегледа на Директивите за отчетността и прозрачността, така че новопредложената стратегия за КСО да допълни преразгледаната директива;

11. Подчертава значението на подкрепата за иновативни решения, за да се даде възможност на предприятията да се справят със социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, като например въвеждането на системи за интелигентен транспорт и екологично ефективните и достъпни продукти, проектирани за всички;

12. Насърчава предприетите от Комисията инициативи, насочени към повишаване на видимостта на КСО и разпространение на добрите практики, и изразява решителна подкрепа за въвеждане на европейска схема за награждаване на предприятия и партньорства в областта на КСО; във връзка с това призовава Комисията наред с другите действия да обмисли за тази цел възможността за въвеждане на европейски социален знак;

13. Приветства създаването на многостранни платформи по въпросите на КСО и изразява съгласие с избрания секторен подход;

14. Признава значението и потенциала на инициативата на „КСО Европа“ „Предприемачество 2020“, която може да играе значителна роля за укрепването на връзката между КСО и конкурентоспособността чрез насърчаване разпространението на най-добри практики; призовава Комисията и държавите членки да работят за постигане на по-голямо взаимодействие по отношение на целите за развитие на политики и инициативи за насърчаване на социалните иновации и създаването на работни места; настоятелно призовава Комисията да подкрепя усилията, положени от мрежата „КСО Европа“, с първостепенната цел да се укрепва сътрудничеството между бизнеса и държавите членки, така че да се създаде основата за национални планове за действие и разпространение на най-добри практики;

15. Подкрепя предложението на Комисията за провеждане на периодични проучвания на публичното доверие и публичните нагласи спрямо стратегиите на предприятията в областта на КСО; препоръчва съдържанието на тези проучвания да бъде свързано с прегледа на плана на действие за устойчиво потребление и производство, за да бъдат установени препятствията пред по-отговорното потребление;

16. Настоятелно призовава Комисията да изготви специални мерки за борба с подвеждащата и невярна информация по отношение на ангажиментите за корпоративна социална отговорност и във връзка с екологичното и социалното въздействие на продуктите и услугите, които да надхвърлят рамките на директивата срещу нелоялните търговски практики, като по-специално се вземат под внимание въпросите за внасяне и разглеждане на жалби на основата на открита и ясна процедура и за започване на разследвания; счита, че заблуждаващата информация за екологосъобразност не само е форма на измама, подвеждаща потребителите, публичните органи и инвеститорите, но също така намалява доверието в КСО като ефективно средство за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж;

17. Изразява съгласието си, че при обществените поръчки следва в по-голяма степен да се отчитат социалните и свързаните с околната среда аспекти; във връзка с това призовава най-ниската цена да отпадне като критерий за възлагане, както и за повече отговорност по веригата от подизпълнители;

18. Призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи за отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

19. Подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

20. Подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) са част от процеса на прилагане на КСО в инвестиционните решения; отбелязва, че макар понастоящем да не съществува общоприето определение за СОИ, те обикновено съчетават финансовите цели на инвеститорите с техните опасения относно социалните, екологичните и етичните въпроси и въпросите, свързани с корпоративното управление;

21. Признава значението на разпространението на информация, свързана с устойчивостта, като социални и екологични фактори, от страна на предприятията с цел разпознаване на рисковете за устойчивостта и увеличаване на доверието на инвеститори и потребители; посочва постигнатия значим напредък в това отношение и призовава Комисията да подкрепи целта на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC) международното отчитане да се превърне в световна норма до края на следващото десетилетие;

22. Подчертава, че строгото зачитане на правата на човека, дължимата грижа и прозрачността трябва да бъдат поддържани с цел гарантиране на КСО по цялата верига на доставка, измерване на характеристиките на европейския бизнес от гледна точка на устойчивостта и борбата с избягването на данъци и незаконни парични потоци;

23. Подчертава, че корпоративната отговорност не трябва да бъде свеждана до маркетингов инструмент и че единственият начин КСО да бъде развита в пълна степен е тя да бъде заложена в цялостната бизнес стратегия на дружеството и да бъде прилагана и превръщана в реалност в ежедневната дейност и финансовата стратегия; би приветствал създаването на връзка между добрата корпоративна отговорност и доброто корпоративно управление; счита, че Комисията следва да насърчава дружествата да вземат решения по стратегията за КСО на равнище управителен съвет; призовава Комисията и държавите членки да въведат кодекси за корпоративно управление, които да отразяват важността на отговорността за всички в дружеството и да установяват силна връзка между показателите на дружеството от гледна точка на околна среда, права на човека и от социална гледна точка и неговите финансови резултати;

24. Подчертава, че за инвеститорите и потребителите следва да е лесно да идентифицират предприятията, които са се ангажирали с КСО, за да бъдат насърчени те в усилията им;

25. Подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) като част от процеса на прилагане на КСО в решенията за инвестиране съчетават финансовите и икономическите цели на инвеститорите със социалните, екологичните, етичните, културните и образователните съображения;

26. С интерес следи продължаващата дискусия във връзка със законодателното предложение относно прозрачността и предоставяната от дружествата информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; обявява се за приемането на законодателно предложение, което да позволява висока степен на гъвкавост на действията, за да се отчете фактът, че КСР има много измерения и политиките за КСР, прилагани от предприятията, са много разнообразни, така че да се предвиди достатъчна степен на сравнимост, която да отговаря на потребностите на инвеститорите и другите заинтересовани страни, както и на потребността от предоставяне на лесен достъп на потребителите до информация относно влиянието на бизнеса върху обществото, включително аспектите, свързани с управлението и методологията за оценка на разходите за целия жизнения цикъл; счита, че тази информация относно устойчивостта следва да обхваща също така, по целесъобразност, подизпълнителската верига и веригата на доставки и да се основава на общоприети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане; призовава освен това да се въведе изключение или опростена рамка за МСП;

27. Призовава да се увеличи и направи по-приобщаващо и прозрачно наблюдението на спазването на принципите на КСО в търговската политика на ЕС, с ясни критерии за измерване на подобренията, така че да се повиши доверието в системата;

28. Насърчава ЕС, както и държавите членки, да предоставят конкретна информация, както и образование и обучение относно КСО, за да могат предприятията да се възползват напълно от КСО и да я прилагат в своята организационна култура;

29. Насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

30. Призовава Комисията да обмисли допълнителни обвързващи и необвързващи мерки, които имат за цел да улеснят признаването и насърчаването на усилията, положени от предприятията по отношение на прозрачността и оповестяването на нефинансова информация;

31. Решително отхвърля въвеждането на специални параметри като показатели за резултатите на равнище ЕС, които биха могли да създадат ненужна бюрокрация и да доведат до неефикасни оперативни структури; вместо това призовава Комисията да предостави на дружествата международно приети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане и да насърчава тяхната употреба;

32. Счита обаче, че е от съществено значение възможно най-бързо Комисията да разработи обявената обща методология за измерване на резултатите в сферата на околната среда, основаваща се на разходите за целия жизнен цикъл; счита, че тази методология би била полезна както по отношение на прозрачността на предоставяната от предприятията информация, така и за целите на оценяването от страна на публичните органи на постигнатите от предприятията резултати в сферата на околната среда;

33. Приветства намерението на Комисията да стартира „Общност за обмяна на практики“ за КСО и социални дейности от страна на бизнеса; счита, че това трябва да е в допълнение към кодекса за добри практики за съвместно регулиране и саморегулиране, позволяващ на всички заинтересовани страни да се включат в общ процес на обучение, с цел да подобрят и засилят ефективността и отчетността на дейностите, в които участват по повече от една заинтересовани страни;

34. Призовава за пълни и активни консултации и участие на представителни организации, включително синдикати, в разработването, прилагането и наблюдението на процедурите и структурите на предприятията по отношение на КСО, в които служителите участват в рамките на действително партньорски подход;

35. Призовава Комисията да гарантира, че задължението за систематично докладване на ключовата информация относно устойчивостта не е в прекомерна тежест на дружествата, тъй като всяка нова стратегия за КСО трябва да бъде добре приета от тях; призовава Комисията да разреши преходен период преди влизането в сила на редовното нефинансово отчитане за дружествата, тъй като това ще им предостави възможност първо да приложат правилно КСО вътрешно, въвеждайки точна и подробна политика за КСО като част от своите вътрешни системи на управление;

36. Подкрепя предложението на Комисията от всички инвестиционни фондове и финансови институции да се изисква да информират всички свои клиенти (граждани, предприятия, публични органи и др.) за всички прилагани от тях критерии за етично или отговорно инвестиране, както и за всички стандарти и кодекси, към които се присъединяват;

37. Одобрява директивата на Комисията относно минималните стандарти за жертвите; призовава политиките за КСО на дружествата от съответните сектори (като пътуване, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и на техните семейства във време на криза и да изготвят специални политики за всеки служител, който стане жертва на престъпление, било то на работното място или не;

38. Признава значимата стойност и потенциал на инструментите за саморегулиране и съвместно регулиране като секторните кодекси за поведение; съответно приветства желанието на Комисията да подобри съществуващите инструменти посредством етичен кодекс в тази област; въпреки това е против въвеждането на общ подход, който не взема предвид особеностите на отделните сектори и специфичните изисквания на предприятията;