КСО и МСП: от теорията към практиката

39. Напомня специфичните особености на МСП, които са активни преди всичко на местно и регионално равнище и в специфични сектори; поради това счита за изключително важно политиките на Съюза в областта на КСО, включително и националните планове за действие в областта на КСО, да зачитат специфичните изисквания на МСП и да съответстват на принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО;

40. Посочва важността на включването на малките и средните предприятия в КСО и признаването на техните постижения в тази област;

41. Признава, че редица МСП в Европа вече предприемат политики за КСО като местна заетост, ангажиране в обществото, прилагане на добри политики на управление спрямо своята верига на доставки и др.; изтъква обаче, че повечето от тези МСП не знаят, че всъщност прилагат практики на устойчивост, КСО и добро корпоративно управление; поради това призовава Комисията първо да разгледа сегашните практики на МСП, преди да обсъжда стратегии за КСО, разработени специално за МСП;

42. Противопоставя се на всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП; поддържа обаче мерки, които дават възможност на МСП да извършват съвместни действия;

43. Призовава държавите членки и регионалните органи да използват интелигентно финансирането от политиката на сближаване с цел да подкрепят ролята на посредническите организации на МСП в насърчаването на КСО, като използват за основа примери като този на основната немска програма, съфинансирана от Европейския социален фонд;

44. Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, посредническите организации на МСП и други заинтересовани страни, да идентифицира стратегии и мерки за насърчаване на обмена на добри практики в областта на КСО сред МСП, като например база данни за събиране на информация относно политиките за КСО, прилагани от МСП, с подробности за проектите, провеждани в различните държави;

45. Препоръчва изготвянето на ръководства и наръчници относно КСО, предназначени за МСП; в тази връзка подчертава спешната необходимост от повече научни изследвания относно методите за подобряване на приемането на КСО от страна на МСП и относно икономическото, социално и свързаното с околната среда въздействие на политиките за КСО на местно и регионално равнище;

46. Счита, че за да окаже реално въздействие върху намаляването на бедността, програмата за КСО трябва да постави акцент също върху МСП, тъй като тяхното кумулативно социално и екологично въздействие е значително;

47. Призовава Комисията и държавите членки да идентифицират стратегии за развитие и подкрепа с цел популяризирането на КСО сред МСП; препоръчва по-специално разработването на специфични мерки за малките предприятия и микропредприятията;

48. Подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът следва да получава пълна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

49. Подчертава, че бъдещите двустранни инвестиционни договори, подписвани от ЕС, трябва да гарантират постигането на справедливо равновесие между необходимостта от защита на инвеститорите и необходимостта да се осигури държавна намеса, особено по отношение на социалните и здравните норми и нормите в областта на околната среда;

50. Призовава за популяризиране на идеята за спонсорството сред работодателите;

51. Припомня, че вече съществуват способи както за съдебно решаване на спорове, така и за алтернативно решаване на търговски спорове и/или за претендиране на обезщетения за отрицателни вторични ефекти, произтичащи от безотговорна или незаконна стопанска дейност; в този смисъл призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на осведомеността на стопанската общност и широката общественост за тези два варианта; припомня, че Международната търговска камара (МТК) предлага услуги за разрешаване на спорове за лица, предприятия, държави, държавни организации и международни организации, търсещи алтернативи на съдебните дела, които могат да допринесат за подобряване на достъпа до правосъдие на засегнатите лица в случаите на нарушения на практиките на отговорна стопанска дейност, които са предизвикали икономически, социални и екологични вреди в ЕС и/или извън него;

52. Подчертава, че задачата на Комисията да подобрява осведомеността относно важността на КСО и последствията от неспазването на тези принципи на корпоративно равнище трябва да се придружава от съответни мерки за осведомяване и изграждане на капацитет от страна на правителствата на държавите, в които се извършва стопанската дейност, за да се гарантира ефективно прилагането на правата в областта на КСО и правото на достъп до правосъдие;

53. Счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават дружествата от ЕС да предприемат инициативи, насочени към насърчаване на КСО, и обмена на добри практики с партньорите им в други държави;

Заключение

54. Подчертава необходимостта от евентуалното разработване на регулаторни мерки в рамките на стабилна правна рамка и в съответствие с международните стандарти с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рисковете, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на регионално, национално или макрорегионално равнище;

55. Насърчава усилията на Комисията в отношенията й с други страни и региони по света за поощряване на КСО; във връзка с това призовава за повече усилия за утвърждаване на принципа на реципрочност в търговията;

56. Отново заявява, че развитието на КСО следва да се извършва чрез подход, обхващащ всички заинтересовани страни, в който главна роля имат предприятията, които трябва да имат възможност да изградят подходящ за тяхната ситуация подход; подчертава необходимостта от специални мерки и подходи за развитие на КСО сред МСП;

57. Отбелязва, че настоящата стратегия на Комисията за КСО включва периода от 2011 до 2014 г.; призовава Комисията да гарантира, че ще бъде своевременно приета амбициозна стратегия за периода след 2014 г.;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0050

Корпоративна социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

на комисията по заетост и социални въпроси

PE498.081

Резолюция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване (2012/2097(INI))

– като взе предвид членове 5, 12, 14, 15, 16, 21, 23, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално членове 5, 6 и 19 от нея,

– като взе предвид Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) за основните принципи и права на работното място, приета през 1998 г., както и конвенциите на МОТ, въвеждащи основни универсални стандарти на труда по отношение на: премахването на принудителния труд (№ 29 (1930 г.) и № 105 (1957 г.)); свобода на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.)); забраната на детския труд (№ 138 (1973 г.) и № 182 (1999 г.)); и недискриминацията в сферата на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.)),

– като взе предвид също така конвенциите на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (№94) и относно колективното договаряне (№154),

– като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда,

– като взе предвид декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ на 10 юни 2008 г,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.),

– като взе предвид Принципите за овластяването на жените на ООН, чието начало бе поставено през март 2010 г., които предлагат насоки относно начина на овластяване на жените на работното място, пазара и в общността и са резултат от сътрудничеството между ООН Жени и Глобалния договор на ООН,

– като взе предвид „проекта за съгласуваност“ — съвместен проект на Climate Disclosure Standards Board (CDSB), Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), предназначен да подпомага по-голямата съгласуваност на подхода за търсене и предлагане на корпоративна информация, свързана с изменението на климата,

– като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, както и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г.¹,

– като взе предвид „Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“, осъвременени през май 2011 г.,

– като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (1997 г.),

– като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане,

– като взе предвид създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC),

– като взе предвид датския Акт за финансовата отчетност (2008 г.)

– като взе предвид Глобалния договор на ООН,

– като взе предвид изготвеното от Комисията проучване от октомври 2010 г. относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство (известно като проучване Единбург)², чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека на Европейския парламент от 2011 г.³, и което бе напълно одобрено от Европейския съвет,

– като взе предвид параграфи 46 и 47 от заключителния документ на световната среща на високо равнище Рио +20 относно устойчивото развитие,

– като взе предвид Принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI),

– като взе предвид международния стандарт ISO 26000, предоставящ насоки за социална отговорност, оповестен на 1 ноември 2010 г.,

– като взе предвид „Зелените победители“ – проучване от 2009 г. на 99 предприятия⁴,

– като взе предвид създаването на Европейския многостранен форум за корпоративната социална отговорност, стартирал на 16 октомври 2002 г.,

– като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки¹,

– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (COM(2011)0896),

– като взе предвид Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела², който замени Брюкселската конвенция от 1968 г. що се касае до отношенията между Дания и другите държави-членки,

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност³,

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност⁴,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване осигуряването на достойна работа за всички - приносът на ЕС за изпълнение на дневния ред за осигуряване на достойна работа по света“ (COM(2006)0249) (Съобщение на Комисията за достойна работа),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък (COM(2003)0284) (План за действие на ЕС за корпоративно управление),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

– като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.“ (COM(2010)0491),

– като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност¹,

– като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно „съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: приносът на предприятията за устойчивото развитие“²,

– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно „корпоративната социална отговорност: едно ново партньорство“³,

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020, която гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“⁶,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“⁷,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—14 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по култура и образование (A7-0023/2013),

A. като има предвид, че понятието корпоративна социална отговорност (КСО) не бива да бъде погрешно използвано за дефиниране наново на международно договорени минимални приложими стандарти, но да се стреми към измерване на тяхното прилагане и към по-добро разбиране на начина, по който те могат лесно и пряко да бъдат приложени от различните по големина предприятия;

Б. като има предвид, че понятието за КСО, използвано обичайно в институциите на ЕС, следва да се разглежда като в голяма степен неразличимо от свързаните с него понятия за отговорен или етичен бизнес — „околна среда, общество и управление“, устойчиво развитие и корпоративна отговорност;

В. като има предвид, че подходът с участието на множество заинтересовани страни трябва да остане крайъгълният камък на всички подкрепени от ЕС инициативи за КСО и основата на най-надеждната КСО, изпълнявана от самия бизнес, като се започне от местното равнище;

Г. като има предвид, че Глобалната инициатива за отчитане е предоставила несравнено най-широко приетата в международен план методика за бизнес прозрачност и като има предвид, че създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), включващ основните органи за определяне на световните счетоводни стандарти, показва, че интегрираната във финансовите отчети корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта ще стане валидна в световен мащаб норма в рамките на по-малко от десетилетие;

Д. като има предвид, че новаторската работа, извършена от Проекта за отчетност за устойчивост на Принца на Уелс, ИЕБР за бизнеса и Програмата на ООН за околната среда направиха понастоящем възможно бизнесът напълно и правилно да разбере финансовата стойност на своето външно въздействие върху социалната сфера и околната среда и по този начин да я интегрира във финансовото управление на предприятията;

Е. като има предвид, че се е състояла фундаментална промяна в инвеститорската общност, като 1 123 инвеститори (представляващи общ размер на управлявани активи от 32 трилиона щатски долара) одобряват Принципите на ООН за отговорно инвестиране(UNPRI); като има предвид, че според оценката на Европейския форум за устойчиви инвестиции световният пазар на социално отговорни инвестиции (СОИ) е достигнал приблизително 7 трилиона щатски долара към септември 2010 г. и 82 инвеститори, водени от Aviva Global Investors и представляващи общ размер на управлявани активи от 50 трилиона щатски долара, оглавиха призива на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта да стане задължителна;

Ж. като има предвид, че създаването на Европейската многостранна платформа по въпросите на КСО, предприемането на серия от пилотни и научноизследователски проекти, дейностите на бившия Бизнес алианс — всички те създадоха стабилни резултати за европейските действия в областта на КСО, заедно с продължаващия ценен принос от страна на „семейството“ на европейските организации за КСО, в това число КСО за Европа, Европейската бизнес академия (EABS), Европейският форум за устойчиви инвестиции (Eurosif) и Европейската Коалиция за корпоративна справедливост (ECCJ);

З. като има предвид, че е от съществено значение да има известни общи стандарти за КСО, че разликите в прага на същественост също налагат диференцирани подходи от страна на промишлеността, както и че в едно свободно общество КСО никога няма да може да направи благотворителната дейност задължителна, тъй като това може да намали готовността на хората да дават;

И. като има предвид, че кодексите за поведение на предприятията изиграха важна роля при инициирането на КСО и повишаването на осведомеността относно нея, но представляват недостатъчен отговор, като се има предвид честата липса на специфичност, липсата на последователност спрямо съществуващите международни стандарти, примерите за избягване на съществени въпроси, липсата на съпоставимост и прозрачност при прилагането;

Й. като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека бяха одобрени единодушно в ООН с пълната подкрепа на държавите членки на ЕС, Международната организация на работодателите (МОР) и Международната търговска камара, включително подкрепа за концепцията на „умело съчетаване“ между действията на регулаторен и доброволен принцип;

К. като има предвид, че бившият специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на предприемачеството и правата на човека John Ruggie отправи призив към държавите членки на ЕС да изяснят и подкрепят въпроса за извънтериториалната юрисдикция за нарушения, извършени от предприятията в несигурни трети държави, като част от конференцията относно КСО, свикана от тогавашното шведско председателство; като има предвид, че неговият призив впоследствие бе подкрепен в заключенията на Европейския съвет, но понастоящем не са предприети никакви ответни действия;

Л. като има предвид, че изготвеното от Комисията проучване относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство, известно като „проучване Единбург“, публикувано през октомври 2010 г. и чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека от 2011 г., напълно одобрен от Европейския съвет и Европейския парламент;

M. като има предвид, че Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия са най-надеждният международен стандарт за КСО и че осъвременяването, одобрено през май 2011 г., представлява значителна възможност за постигане на напредък при прилагането на КСО;

Н. като има предвид, че са били проведени многобройни международни инициативи с цел гарантиране на отчетност по отношение на устойчивостта от страна на предприятията, включително изискването за отчитане за китайските държавни предприятия, отчитане на прилагането на насоките относно КСО, разработени от правителството на Индия, и оповестяване на показателите за устойчивост, изисквано като условие за регистрация на фондова борса в Бразилия, Южна Африка и Малайзия, и от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси на Съединените щати;

O. като има предвид, че датският Акт за финансовата отчетност (2008 г.) относно корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта, със специфични допълнителни изисквания за отчитане относно въздействието в областта на изменението на климата и правата на човека, се оказа изключително популярен сред датските предприятия, като в рамките на първите три години от неговото прилагане 97 % избраха отчитането въпреки разпоредбата „изпълнение или обяснение“;

П. като има предвид, че Франция и Дания са се съгласили да бъдат две от четирите правителства на държави — членки на ООН, които са приели да започнат прилагането на ангажимента, поет на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20), относно корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта;

Р. като има предвид, че осъвременяването на Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, ръководено от Нидерландия, предостави възможност за осъвременяване на видимостта и статуса на тези насоки чрез системата от „национални точки за контакт“ и сложи край на „инвестиционната връзка“, възпрепятстваща тяхното пълно прилагане по отношение на веригата на доставка и интегрира напълно ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

С. като има предвид, че резолюцията му относно Европа 2020 гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление;

Т. като има предвид, че „Зелените победители“ — проучване от 2009 г. на 99 предприятия — показа, че в 16 отделни промишлени сектора предприятията със стратегии за КСО са постигнали с поне 15 % по-добри резултати от средната стойност за техния отрасъл, което представлява допълнителна пазарна капитализация от 498 милиона евро (650 милиона щатски долара) за всяко предприятие;

У. като има предвид, че Глобалното проучване за 2012 г. сред главните изпълнителни директори показва, че предприятията признават, че растежът изисква да се работи тясно с местното население; като има предвид, че например 60 % от запитаните планират да увеличат инвестициите през следващите три години, за да помогнат да се запази здравето на работната сила;

1. Признава, че съобщението на Комисията представлява част от една поредица от политически изявления, имащи за цел да гарантират, че КСО бива по-широко насърчавана и включвана в политиките на ЕС и ще се превърне в утвърден принцип за действие на европейско равнище; призовава Комисията и държавите членки да се облегнат на стратегията за КСО за периода 2014—2020 г., с цел да предприемат конкретни мерки, насочени към насърчаване на предприятията да се ангажират с КСО;

2. Подчертава, че с активното поемане на отговорност към обществото предприятията печелят повече доверие и обществено одобрение;

3. При все това изразява съгласието си с изложения в съобщението анализ, според който практиките на КСО са все още до голяма степен ограничени до едно малцинство големи дружества, въпреки директния призив за присъединяване на повече предприятия към КСО, отправен в съобщенията на Комисията през 2001 г. и 2006 г.; при все това счита, че предприятията винаги са проявявали ангажираност към обществото, в което осъществяват стопанска дейност и че КСО може да бъде въведена в предприятия от всякакви мащаби; отбелязва също така необходимостта от включване в разискванията относно КСО и на МСП, много сред които я възприемат въз основа на един по-неформален и интуитивен подход, свързан с минимална администрация и без увеличаване на разходите;

4. Припомня стратегическата роля, която малките и средните предприятия (МСП) могат да изпълняват за насърчаването на разпространението на КСО благодарение на тесните си връзки с мястото, където извършват дейност; приканва Комисията да разработи, съвместно с националните органи и многостранните платформи, специфични за отделните сектори форми на сътрудничество между МСП, които да им позволят да предприемат колективни действия за справяне със социални и свързани с околната среда проблеми;

5. Счита за достоен за съжаление факта, че КСО все още е насочена основно към нормите за опазване на околната среда в ущърб на социалните норми, които имат основно значение за възстановяването на социален климат, благоприятстващ икономическия растеж и социалното сближаване;

6. Счита, че световната финансова криза създава реален риск създателите на политики, включително в ЕС, да станат жертва на последиците от своята собствена фатална краткосрочна насоченост, като се фокусират изключително върху мерки за тясно дефинирана прозрачност и отчетност на финансовите пазари и пренебрегват спешната необходимост финансовите, както и всички промишлени сектори, да отговорят по интегриран начин на все по-неотложните и първостепенни предизвикателства на влошаването на околната среда и социалната дезинтеграция;

7. Предупреждава, че в бъдеще стопанската дейност може да бъде устойчиви само в рамките на устойчива икономика и че не може да съществува алтернатива на приспособяването към бъдеще с ниски равнища на въглерод, което обхваща също така запазването на социалния и природен капитал в света — процес, в който КСО трябва да играе решаваща роля;

8. Счита, че укрепването на КСО трябва да бъде подобрено посредством: наблягане върху световните инструменти за КСО; нов тласък от страна на водещите в своята област предприятия; оповестяването на дружествена информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; използването на подходящи насоки; подкрепа на инициативите от страна на публичната администрация за създаване на подходящи условия за сътрудничество в полза на корпоративната социална отговорност и предоставяне на съответните методи и инструменти като например система за мотивиране; изчерпателен анализ на въздействието за съществуващите инициативи за КСО; подкрепа на новите инициативи в социалната област; адаптиране на КСО към нуждите на МСП; и по-голямо признаване, както в рамките на предприемаческата общност, така и в обществото като цяло, на огромния мащаб на социалните и екологичните предизвикателства, пред които са изправени Европа и светът;

9. Подкрепя намерението на Комисията за задълбочаване на КСО в Европа чрез формулирането на насоки и подкрепата за инициативите, предприети от различните заинтересовани страни, за отделните промишлени сектори и отправя призив към водещите предприятия и асоциации да се присъединят към тази инициатива;

10. Отново заявява, че КСО трябва да премине от процес към резултат;

11. Приветства факта, че определението на КСО, изложено в съобщението на Комисията, отразяващо новия подход, който бе първоначално приет от Комисията на Многостранния форум през 2009 г., предоставя необходимата възможност за приобщаване и изграждане на консенсус и отразява точно новия консенсус по този въпрос, постигнат между предприятията и други заинтересовани страни, благодарение на единодушното договаряне на Ръководните принципи на ООН и на други инструменти като стандарта ISO 6000 с насоки относно социалната отговорност; приветства включването на социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека в предприемаческата дейности; настоява, че Комисията трябва да прави по-ясна разлика между: (1) благотворителна дейност, осъществявана от предприятия; (2) социална дейност на предприятия въз основа на закони, правила и международни норми; и (3) антисоциални практики на предприятия, които представляват нарушение на закони, правила и международни норми и са експлоататорски, като например използването на детски или принудителен труд, и следва да бъдат категорично осъдени;

12. Отново заявява, че КСО трябва да обхваща и дейността на предприятията спрямо и в трети държави;

13. Отбелязва с интерес, че Комисията започна да се позовава на корпоративната социална отговорност (КСО) в търговските споразумения на ЕС; като се има предвид важната роля, която изпълняват големите предприятия, техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в измерение на търговските споразумения на ЕС в рамките на главата за устойчиво развитие”; призовава Комисията да изработи конкретни предложения за прилагане на посочените принципи на КСО в търговската политика;

14. Счита, че „социалната отговорност“ следва да съблюдава също така основни принципи и права като тези, определени от МОТ, включително по-специално свободата на сдружаване, правото на колективно договаряне, забраната на принудителния и детския труд и премахването на дискриминацията на работното място;

15. Силно приветства приноса на членовете на Европейската комисия по заетост, предприятия и вътрешен пазар и на техните служители за насочения към бъдещето и конструктивен подход, възприет в съобщението на Комисията; признава приноса на други части на Комисията посредством междуведомствена работна група за КСО; въпреки това призовава председателя на Комисията лично да поеме лидерството в областта на КСО и да гарантира, че съществува пълна „ангажираност“ по отношение на ангажимента на Комисията за КСО, по-специално в генералните дирекции по околна среда и в тези, обхващащи външните отношения;

16. Счита, че КСО трябва да включва социални мерки, насочени по-специално към професионалното обучение, съвместяването на личния и професионалния живот, създаването на подходящи условия на труд; отново изразява увереността си в „икономическите аргументи“ в полза на КСО, но повтаря, че когато тези аргументи не са валидни в краткосрочен план за дадена ситуация или предприятие, това в никакъв случай не може да бъде използвано като претекст за безотговорни и антисоциални практики; счита, че съществуват достатъчно изследвания, които доказват „икономическите аргументи“ и че разпространението на такава изследвания следва да бъде приоритет; призовава новите изследвания относно КСО да бъдат посветени на оценка на кумулативното въздействие от промененото бизнес поведение вследствие на КСО при справянето с цялостните европейски и световни предизвикателства като въглеродните емисии, окисляването на водата, крайната бедност, детския труд или неравенството, и извлечените поуки да бъдат използвани в бъдещия европейски принос за развитието на глобални инициативи за КСО;

17. Признава, че един от сериозните недостатъци на инициативите за КСО възниква, в случай че дружествата, които твърдят, че прилагат КСО, успеят да избегнат важни групи на интереси или третирането на деликатни проблеми, свързани с тяхната дейност и тяхната световна верига за доставки; призовава Комисията, в сътрудничество с финансовите органи и социалните партньори, да работи на основата на досега постигнатото от „лабораториите“ за КСО, за да може по-добре да разбере как дружествата и техните заинтересовани страни могат обективно да идентифицират социалните и екологичните проблеми, които са от съществено значение за съответната предприемаческа дейност, както и за справедлив и балансиран подбор на заинтересованите страни, които да бъдат включени в инициативите по КСО на дружествата;

18. Счита, че потребителите обръщат все по-голямо внимание на осъществяваните от предприятията дейности във връзка с КСО, поради което предприятията се насърчават към прозрачност, по-специално на онези стопански операции, които имат връзка с етични, социални и екологични съображения;

19. Подчертава, че може да се говори за социална отговорност на предприятията само когато се спазват действащите правни разпоредби и съществуващите по места клаузи в колективните трудови договори, сключени между социалните партньори;

20. Отбелязва, че при оценяването на социалната отговорност на дадено дружество трябва да се отчита поведението на дружествата, участващи в неговата верига на доставки, и на евентуалните му подизпълнители;