Анализ на дейността на операторите на хидромелиоративни системи

3.2.2. Характеристика на операторите на хидромелиоративни системи

Първата сериозна стъпка за развитие на мелиорациите – напояване и отводняване, е направена през 1920 г. с приемането на Закона за водните синдикати и е създадена първата държавна програма по водите. През 1930 г. поливните площи са били около 65 хил. дка, а през 1940 г. те нараснали до около 355 хил. дка. В периода 1945 - 1960 г. са изградени над 1500 язовира и над 2000 помпени станции. Поливните площи са достигнали до около 9 млн. дка. Проводящите и разпределителни канали предимно са били необлицовани. Основният начин на напояване е бил по бразди.

През 60-те години на миналия век са изградени първите дъждовални напоителни системи в Северна България. През следващите две десетилетия дъждуването се е разпространило на почти половината от всички поливни площи. Към 1971 г. изградените поливни площи са достигнали около 10 млн. дка., като към 1989 г. са нараснали до 12,248 млн. дка – от тях площите, изградени със средства от държавата, са 9,04 млн. дка, а площите, изградени с кооперативни средства – 3,208 млн. дка.

Отводнителните работи са започнали през 1928 г. в низините край р. Дунав. Към 1989 г. броят на отводнителните помпени станции достига 89, като общо отводняваната помпено и гравитачно площ през 1989 година е 1,316 млн. дка.

След 30-те години на миналия век започва изграждане и на предпазни диги край р. Дунав и на по-големите вътрешни реки. Към 1989 г. дължината на Дунавските диги достига 253,36 км, корекциите и предпазните диги по вътрешните реки са около 3380 км. Общият размер на предпазените от заливане земи достига около 1,662 млн. дка.
Собственост и управление на хидромелиорациите

Изграденият в България хидромелиоративен фонд се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането им:

• 
  изграден с държавни средства, включен в активите и управляван от “Напоителни системи” (НС) ЕАД, “Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД и „Земинвест” ЕАД;
  
• 
  вътрешно канална мрежа, изградена с държавни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите ТКЗС и АПК;
  
• 
  незавършени и непредадени за експлоатация обекти, финансирани с държавни средства, охранявани от и заведени на задбалансов отчет в “Агроводинвест” ЕАД;
  
• 
  хидромелиоративни съоръжения, изградени с кооперативни средства, включително и над 2000 малки язовири за напояване, понастоящем публична общинска собственост;
  
• 
  хидромелиоративни съоръжения, изградени за напояване с държавни или кооперативни средства, ползвани (или собственост) и управлявани от сдружения за напояване;
  
• 
  хидромелиоративни съоръжения, частна собственост, изградени от недържавни структури (предимно малки съоръжения).
  

След 1993 г. ДФ „Хидромелиоративни системи” с Решение на Министерски съвет се преобразува в търговско дружество със 100% държавно имущество „Напоителни системи” ЕАД. През 1998 г. един от четирите хидротехнически района на „Напоителни системи” ЕАД клон Велико Търново – ХТР „Севлиево” се отделя и регистрира като самостоятелно търговско дружество с държавно участие под името „Хидромелиорации - Севлиево” ЕАД.

„Напоителни системи” ЕАД е търговско дружество със 100% държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Териториалната структура на дружеството е съставена от централно управление в гр. София и 21 клона в градовете Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Гоце Делчев, Дупница, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Сандански, Сливен, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Клоновете са сформирани на технологичен принцип (поречие) и са на пряко подчинение на изпълнителния директор. Те извършват доставка на вода за напояване, промишлено и питейно водоснабдяване, отводняване и предпазване от заливане на земеделски земи, промишлени обекти, населени места и др. Някои клонове са регистрирани като земеделски производители и обработват земя.

НС ЕАД извършва три големи групи дейности, както следва:

• 
  Доставка и продажба на вода за следните нужди: напояване, доставяне на вода на ВиК дружества; промишлено водоснабдяване; зареждане на рибарници и други нужди, вкл. мелиоративно и селскостопанско строителство. Тази група дейности има търговски характер. Цената на услугата „водоподаване за напояване” се определя ежегодно за следващия поливен сезон, като Министърът на земеделието и храните издава заповед с одобрената цена на услугата.
  
• 
  Предпазване от вредното въздействие на водите (отводняване и корекции) включващо: стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране; научно-изследователска и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд. Тази група дейности са вменени на дружеството по силата на чл.10, ал.1, т.2. на Закона за водите. За изпълнението на тези дейности дружеството получава средства от Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
  
• 
  Извършване на специализирани работи и услуги в сферата на хидромелиорациите и строителството; отдаване под наем на хидротехнически съоръжения и сгради; обучение, квалификация и преквалификация на кадри за хидромелиоративното строителство; производство и търговия със селскостопанска продукция, дървен материал, ел. енергия, риба и рибни продукти; почивно дело, туризъм, ресторантьорство и хотелиерство; търговия и др. Тази група дейности има търговски характер.
  

По данни на дружеството в напоителните системи са включени следните основни съоръжения:

„Напоителни системи” ЕАД стопанисва инженерни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, които са публична държавна собственост по силата на чл.13, т.3, от Закона за водите. Чрез тези съоръжения се осигурява предпазване от наводнения на 1 662 млн. дка земеделски земи чрез: 3130 км корекции на реки извън населените места; 254 км дунавски диги; 2260 км вътрешни предпазни диги; 17 ретензионни язовири, и се отвеждат излишните води от земеделските земи (отводняване) на 1 685 млн. дка земеделски земи чрез 92 отводнителни помпени станции и 5748 км отводнителни канали.

В допълнение към дейностите по доставяне на вода за напояване и поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, НС ЕАД доставя вода за водоползватели с издадени от МОСВ или басейновите дирекции разрешителни, както следва: ВиК оператори - условно чиста вода за нуждите на питейно-битовото водоснабдяване, промишлени предприятия, рибарници, МВЕЦ и други водоползватели. Интересен е въпросът, какъв е механизмът за определяне на цената на водата, която се доставя на водоползватели за цели, извън напояването. Министърът за земеделието и храните одобрява със заповед само цена на вода за напояване. Наличната информация показва, че тези цени не се одобряват и от ДКЕВР. Вероятно съществуват някакви вътрешни правила за дружеството, на чиято основа определят цените на водата, която доставят на ВиК оператори, бизнеса, МВЕЦ и т.н.

Количеството доставена вода на тези водоползватели през 2008 и 2009 г. е следното:

Таблица 3.54. Доставени нетни води за други нужди извън напояването

от „Напоителни системи” ЕАД (хил. м³)

В бъдеще се очакват промени в структурата на доставяната вода - водата за промишлени нужди да намалее и да е в границите на 50-60 млн. м³, запазване количествата доставяна вода на ВиК дружествата в порядъка 30-36 млн. м³, увеличение на водата, доставяна за рибарници - около 8-10 млн. м³ и за други нужди - около 3-4 млн. м³. За нуждите на МВЕЦ се предвижда доставката на над 1 млрд. м³, като след изграждането на всички МВЕЦ, които са получили разрешение от Съвета на директорите на дружеството се очаква увеличение на обема на доставените води до над 2 млрд. м³.

„Хидромелиорации Севлиево” ЕАД е търговско дружество със 100% държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Предметът на дейност на дружеството е доставка на вода за напояване, доставка на вода за промишлени нужди, доставка на вода за производство на енергия и за рибовъдство, доставка на условно чиста вода за ВиК, поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 година са били включени в капитала на дружеството, строителство, консултантски услуги, административни услуги, транспортни и др. услуги.

„Хидромелиорации Севлиево” ЕАД поддържа седем напоителни системи, изградени с държавни средства, с обща площ от 65 296 дка, от които годни за напояване са 41 751 дка. Изградените съоръжения в тези системи са: язовири - 5 броя; водохващания – 3 броя; помпени станции – 12 броя; канална мрежа – 87.27 км и тръбна мрежа 332.53 км. Дружеството стопанисва 4,59 км корекции на реки, пет отводнителни системи с обща площ 7172 дка, в които са изградени 29.35 км отводнителни канали и 83.52 км отводнителни тръбопроводи.

Дружествата „Агроводинвест” ЕАД гр. София и „Земинвест” ЕАД гр. София са изпълнявали инвеститорския контрол при строителството на хидромелиоративните и други селскостопански обекти, финансирани от МЗХ. Впоследствие те започват да изпълняват дейност по поддръжка на незавършените обекти на територията на страната.

„Земинвест” ЕАД е търговско дружество със 100% държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Управлението на дружеството е в гр. София, а районът му на действие е територията на област Кърджали, където поддържа държавни хидромелиоративни обекти, невъведени в експлоатация до 1990 година.

Предметът на дейност е доставка на вода за напояване, доставка на вода за рибовъдство, доставка на условно чиста вода за ВиК, поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 година са били включени в капитала на дружеството, строителство, консултантски услуги, административни услуги, транспортни и др. услуги.

Дружеството стопанисва и управлява съоръжения, намиращи се основно в област Кърджали, ползвани за напояване и при разсаждане на тютюн, в т.ч.: малки язовири и водоеми – 470 бр. и напоителни полета – 7 бр., в т.ч. работещи 2 бр. Общо поливните площи са 17 450 дка.

„Агроводинвест” ЕАД е търговско дружество със 100 % държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Управлението на дружеството е в гр. София и има седем регионални клона в страната, то води на отчет и отговаря за незавършените хидромелиоративни обекти в страната, невъведени в експлоатация до 1990 г., с изключение на тези в област Кърджали.

Предметът на дейност на дружеството е охрана на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 година са били включени в капитала на дружеството, инвеститорски контрол на обектите, независим строителен надзор, консултантски услуги, административни и др. услуги.

За изпълнение на проектирането и строителството на хидромелиоративните обекти в периода до 1994 г. съществуват специализирани държавни проектантски и строителни организации – „Водпроект” и ДСО ”Водно строителство”. И двете организации впоследствие са трансформирани в търговски дружества, като ДСО „Водно строителство” е разделено на регионални дружества, които са приватизирани, а „Водпроект” ЕАД продължава да съществува и до днес, но е в процес на ликвидация.

В периода 11.2002-08.2010 г. съществува Изпълнителна агенция по хидромелиорации с девет регионални дирекции. След нейното закриване ръководството и контролът върху дейността на дружествата и субектите от хидромелиорациите се осъществяват от Дирекция „Хидромелиорации” към Министерството на земеделието и храните.

Таблица 3.55. Регистрирани сдружения за напояване по райони за басейново управление

Сдруженията се образуват за следните дейности: експлоатация, поддържане и реконструкция на предадената им хидромелиоративна инфраструктура; изграждането на нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения; доставяне и разпределяне на водата за напояване; отвеждане на излишните води от земеделските земи; изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи; рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици.

Министърът на земеделието и храните упражнява правен, финансов и технически надзор върху дейността на сдруженията като: одобрява устава на сдруженията, съответно промените в него, и оказва предвиденото в закона съдействие при учредяването им; открива процедура за учредяване на сдружение по своя инициатива; води регистър на сдруженията; определя със заповед техническите правила и норми за правилното и безопасно използване на предадената на сдруженията хидромелиоративна инфраструктура; изисква устни или писмени доклади, преписки и други документи, свързани с дейността на сдруженията; провежда проверки на място; налага санкции при неизпълнение на разпорежданията му; определя ежегодно цените за доставка на вода.

Общини и индивидуални водоползватели

Съгласно чл.19 от Закона за водите всички водостопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване, са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване.

Към 1992 г. този хидромелиоративен фонд е обхващал 3,5 млн. дка, като са били включени следните съоръжения

- напоителни язовири - над 2 000 бр.

- водохващания - около 1 100 бр.

- напоителни помпени станции - около 1 600 бр.

- напоителни канали - около 16 300 км

- изравнители - около 830 бр.

- напорна тръбна мрежа - около 16 400 км

Липсва цялостна информация за състоянието на хидромелиоративните съоръжения общинска собственост. Частична информация съществува за язовирите и микроязовирите, но и тя не е пълна, защото през последните години ежегодно преливат и се разрушават от 10 до 20 микроязовира. Почти всички помпени станции и напорни тръбопроводи са ограбени и унищожени.

През последните години голям брой земеделски стопани започнаха да изграждат индивидуални системи за напояване обикновено на трайни насаждения и зеленчукови градини. Предпочитаното напояване за тези условия е капково напояване предвид икономията на вода и лесното автоматизиране на системите. Чрез тези системи успешно се използват малки собствени водоизточници – кладенци, малки реки и дерета. В настоящия момент липсва надеждна информация за размера на тези системи, но може да се предположи, че те покриват около 50 000 дка в цялата страна.

Нормативна база, регулираща дейността на операторите на хидромелиоративни системи

Основната законова и подзаконова нормативна уредба, действаща в момента в областта на хидромелиорациите в България, включва следните документи:

• 
  Закон за сдруженията за напояване (ДВ, бр.34/06.04.2001г., изм. ДВ, бр.108/14.12.2001 г.) – Законът урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване, които извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия.
  

• 
  Наредба №2/21.01.2002 г. за финансово подпомагане на сдруженията за напояване (ДВ, бр.11/31.01.2002 г.), която регламентира правото на финансово подпомагане от страна на държавата на СН, придобили правото на безвъзмездно ползване на съоръжения.
  
• 
  Наредба за условията и реда за участие на държавата в заплащането на цената на услугата “водоподаване” (ДВ, бр.39/16.04.2002 г.).
  
• 
  Наредба № 13 от 29 януари 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (Обн., ДВ, бр.17/02.03.2004 г.) определя условията, реда и изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Тя регламентира правата и задълженията на собствениците и лицата, осъществяващи техническата експлоатация; изискванията за осъществяване на техническата експлоатация в различните й етапи, както и осигуряване на безопасна експлоатация в нормални, екстремни и аварийни условия. За извършване оценка на сигурността и анализа на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, наредбата предвижда набирането и обработката на информацията от метеорологичен, хидрологичен и технически мониторинг, като данните от него се архивират. В наредбата се определя организационната структура на експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях и са определени нивата на управление, техните права, задължения и отговорности, както и начинът и лицата за осъществяване на технически контрол и оценката на тяхната сигурност. Предвидено е архивиране и въвеждане на регистър и единна номенклатура за съхраняваната документация за язовирните стени и съоръженията към тях.
  
• 
  Правилникът за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура (Обн., ДВ, бр. 97/ 02.11.2004 г.) урежда изискванията за правилната и безопасна експлоатация и поддържане (ремонт и реконструкция) на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура. Определени са условията и състоянието, на които трябва да отговарят съоръженията с оглед гарантиране безопасността на експлоатационния персонал, населението, сгради, комуникационни връзки, земеделски земи и други, които пряко или косвено зависят от тях, както и необходимите наблюдения и измервания (метеорологичен, хидрологичен и технически мониторинг), които трябва да се извършват от експлоатационния персонал за осигуряване на безопасността им. Правилникът се прилага за язовирни стени с височина на стената до 15 м, обем на водохранилището до 3 000 000 м³ и прилежащите им облекчителни и водовземни съоръжения, помпени станции и напорния водопровод, както и съоръженията от напоителната и отводнителната инфраструктура.
  
• 
  Указания за общи условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружение (съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за сдруженията за напояване).
  
• 
  Наредба  № 18 за качеството на водите за напояване на земеделските култури (ДВ, бр. 43 от 9 юни 2009 г.) регламентира изискванията към качеството на водите за напояване и посочва основните критерии за оценка пригодността на водите за напояване: засоляване, водопропускливост, токсичност и други проблеми. Определен е редът и начинът на управление и изпълнение на дейностите по изпълнението на собствения мониторинг и на мрежите за собствен мониторинг на водите за напояване с цел създаването на възможност за анализи, оценки и прогнози за състоянието на водите. Създава се регистър на хидромелиоративния фонд, изграден с държавни средства, в т.ч. водоизточниците за напояване и съдържащ информация за качествата на водите, подавани за напояване.
  

• 
  Закон за собствеността и използването на земеделските земи (ДВ, бр.17/1991 г., посл. изм. ДВ, бр.133/1998 г.)
  
• 
  Закон за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 58/22.05.1998, изм. и доп. ДВ, бр.18/28.02.2006 г.)
  
• 
  Закон за опазване на земите и почвите от замърсяване (ДВ, бр. 84/29.10.1963 г., посл. изм. ДВ, бр.113/28.12.1999 г.)
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи (ДВ, бр.35/24.04.1996 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.28/23.03.2001 г.)
  
• 
  Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр.91/2002 г., посл. изм. ДВ, бр.30/2006 г.)
  
• 
  Закон за почвите (ДВ, бр.89/2007 г.)
  
• 
  Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2008 г.)
  
• 
  Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване (2001 г.) - В областта на подобряване техническото състояние на напоителната инфраструктура и управление на напояването са предвидени мерки за стимулиране организираното използване на водите за напояване от сдруженията за напояване, прилагането на методи и технологии за пестеливо използване на водите, облицоване на напоителните канали, изграждане на съоръжения за регулиране на оттока и използване на местни водоизточници и т.н. Програмата стартира, но след това изпълнението й се осъществява частично в направление ВиК.
  
• 
  Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015 г. (2004 г.)
  
• 
  Национален План за действие по изменение на климата 2005-2008 г.
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.)
  

До 2000 г. ежегодно е извършвано преброяване на поземления фонд на страната по категории земи – поливни, неполивни, мери, пасища. При всяко преброяване в зависимост от степента на амортизиране и увреждане на хидромелиоративните съоръжения в полето - канали и тръбопроводи, са отпадали площите, изискващи много големи средства за възстановяване.

Основните водоизточници, от които се ползват води за напояване, са реките, езерата и подземните води. Тяхното разпределение по райони за басейново управление е представено на таблица 3.56.

Представените данни показват, че в Източнобеломорския район най-много водоизточници се използват за напояване, като в този район се намират най-голям дял от поливните площи в страната.

Използваемостта на хидромелиоративния фонд се предопределя от много комплексно действащи фактори, като основните от тях са: климатични условия, в частност паднали валежи, определящи водния дефицит за културите и акумулирани водни маси; засети поливни култури върху поливни площи; наличие на пазар за произведената продукция и финансови условия за производство и реализация.

От 70-те до началото на 90-те години на XX век използваемостта на системите е от 11 до 75% за напояване на култури. Към момента годните поливни площи са 5376 хил. дка, в т.ч. 2474 хил. дка гравитачни и 2902 хил. дка помпени.

Използваемостта на системите за последните десет години е до 10%, дължащо се основно на драстичното намаление на засети поливни култури и промяна на структурата им върху годни поливни площи.