Приложение 3 Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор


Анализ на дейността на операторите на хидромелиоративни системи



страница17/22
Дата15.10.2018
Размер2.42 Mb.
#88730
ТипАнализ
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

3.2. Анализ на дейността на операторите на хидромелиоративни системи


Хидромелиорациите са важна част от водния сектор. Чрез тях се изменят и подобряват природните дадености и се създават възможности за пълноценно стопанско използване на земите.

Основните направления в хидромелиорациите са:



  • напояване – доставка на вода за задоволяване на нуждите на отглежданите растения,

  • отводняване – отвеждане на подпочвените води,

  • предпазване от заливане на съседни до реките земи, населени места и инфраструктурни обекти чрез изграждане на корекции и предпазни диги край реките.

3.2.1. Методологически основи


Анализът на операторите на хидромелиоративните системи, който е разработен за периода 2007-2009 г., съдържа следните основни аспекта:

  • Основни характеристики на операторите на хидромелиоративни системи.

  • Анализ на институционалния капацитет на „Напоителни системи” ЕАД.

  • Анализ на финансовото състояние на операторите на хидромелиоративни системи.

Анализът на институционалния капацитет на операторите се извършва през призмата на оценка на възможностите за изпълнение на възложените им функции. Институционалният капацитет се разглежда като съвкупност от вътрешни за дружеството характеристики, фактори и условия, които му позволяват успешно да изпълнява възложените му функции, и включва персонала, вътрешната организация на работа и материално-техническата и информационната осигуреност.

  • Анализът на персонала визира неговите количествени и качествени характеристики;

  • Анализът на вътрешната организация на работа обхваща наличието и адекватността на вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността на оператора в контекста на възложените му функции;

  • Анализът на материално-техническата и информационната осигуреност е фокусиран върху наличието в съответната институция на необходимите за доброто изпълнение на нейните функции помещения, оборудване, техника, хардуер и специализиран софтуер.

За осигуряване на необходимата информация са използвани следните методи:

  • набиране и анализ на статистически данни;

  • събиране и проучване на национални и ведомствени нормативни и отчетни документи,

  • провеждане на дълбочинни интервюта.

Анализът на финансовото състояние обхваща:

  • Анализ на тенденциите в развитието на следните финансово-счетоводни показатели за дружествата: (1) нетекущи и текущи активи; (2) нетекущи и текущи пасиви; (3) планирани и реално изпълнени инвестиции; (4) приходи и разходи за дейността; (5) текущ финансов резултат след данъчно облагане; натрупани печалби/загуби от изминали години. За целта е използван набор от разнообразни статистически методи за анализ.

  • Анализ на финансовото състояние на дружествата въз основа на следните групи показатели: 1) Показатели за рентабилност: коефициент на рентабилност на приходите от продажби; коефициент на рентабилност на собствения капитал; коефициент на капитализация на активите; 2) Показатели за ефективност: коефициент на ефективност на приходите; коефициент на ефективност на разходите; 3) Показатели за финансова стабилност/ автономност: коефициент на финансова автономност; коефициент на задлъжнялост, и 4) Показатели за ликвидност: коефициент на обща ликвидност и коефициент на незабавна ликвидност.

Анализът е извършен въз основа на следните информационни източници:

  • Годишни счетоводни отчети на „Напоителни системи” ЕАД за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Източник на тази информация е интернет страницата на Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Тези отчети включват: счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите, справки за паричните потоци, справки за собствения капитал и т.н. и са основният източник на финансова информация за анализа на дейността на дружеството.

  • Оперативни справки за дейността на клоновете на „Напоителни системи” ЕАД за периода 2003-2009 г. Дружеството има 21 клона в цялата страна, които не формират собствени годишни счетоводни отчети, а се включват в общия годишен счетоводен отчет на дружеството. Въпреки това, те изготвят оперативни справки за своята дейност с информация за подадени и фактурирани количества вода, фактурирани приходи, несъбираеми вземания, оперативни и инвестиционни разходи.

  • Заповеди на Министъра на земеделието и храните за определяне на цени за доставка на вода за Напоителни системи ЕАД.

  • Данни от Изпълнителната агенция по хидромелиорации.

Анализът на капацитета на институциите и финансовият анализ разглежда само „Напоителни системи” ЕАД като дружество, което стопанисва и управлява почти целия хидромелиоративен фонд в страната. Останалите държавни дружества под контрола на МЗХ имат регионален характер с малка по мащаб дейност в изследваната област. Затова тук са представени основните им характеристики, а техният капацитет и финансово състояние не са предмет на отделен анализ.

3.2.2. Характеристика на операторите на хидромелиоративни системи


По исторически данни в България, като се анализира основния поминък на населението в миналото, климатичните условия и наличността на множество водни източници, може да се счита, че напояването на неголеми крайречни участъци е практикувано отдавна.

Първата сериозна стъпка за развитие на мелиорациите – напояване и отводняване, е направена през 1920 г. с приемането на Закона за водните синдикати и е създадена първата държавна програма по водите. През 1930 г. поливните площи са били около 65 хил. дка, а през 1940 г. те нараснали до около 355 хил. дка. В периода 1945 - 1960 г. са изградени над 1500 язовира и над 2000 помпени станции. Поливните площи са достигнали до около 9 млн. дка. Проводящите и разпределителни канали предимно са били необлицовани. Основният начин на напояване е бил по бразди.

През 60-те години на миналия век са изградени първите дъждовални напоителни системи в Северна България. През следващите две десетилетия дъждуването се е разпространило на почти половината от всички поливни площи. Към 1971 г. изградените поливни площи са достигнали около 10 млн. дка., като към 1989 г. са нараснали до 12,248 млн. дка – от тях площите, изградени със средства от държавата, са 9,04 млн. дка, а площите, изградени с кооперативни средства – 3,208 млн. дка.

Отводнителните работи са започнали през 1928 г. в низините край р. Дунав. Към 1989 г. броят на отводнителните помпени станции достига 89, като общо отводняваната помпено и гравитачно площ през 1989 година е 1,316 млн. дка.

След 30-те години на миналия век започва изграждане и на предпазни диги край р. Дунав и на по-големите вътрешни реки. Към 1989 г. дължината на Дунавските диги достига 253,36 км, корекциите и предпазните диги по вътрешните реки са около 3380 км. Общият размер на предпазените от заливане земи достига около 1,662 млн. дка.
Собственост и управление на хидромелиорациите

Изграденият в България хидромелиоративен фонд се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането им:



  • изграден с държавни средства, включен в активите и управляван от “Напоителни системи” (НС) ЕАД, “Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД и „Земинвест” ЕАД;

  • вътрешно канална мрежа, изградена с държавни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите ТКЗС и АПК;

  • незавършени и непредадени за експлоатация обекти, финансирани с държавни средства, охранявани от и заведени на задбалансов отчет в “Агроводинвест” ЕАД;

  • хидромелиоративни съоръжения, изградени с кооперативни средства, включително и над 2000 малки язовири за напояване, понастоящем публична общинска собственост;

  • хидромелиоративни съоръжения, изградени за напояване с държавни или кооперативни средства, ползвани (или собственост) и управлявани от сдружения за напояване;

  • хидромелиоративни съоръжения, частна собственост, изградени от недържавни структури (предимно малки съоръжения).

В периода от 1920 г. до 1953 г. в страната действат т.нар. водни синдикати. Те са самостоятелни юридически субекти, контролирани от държавата, които извършват дейностите по изграждането и експлоатацията на водостопанските системи за напояване, отводняване, водоснабдяване и енергодобив. От 1953 г. до 1993 г. се извършват редица трансформации – през различните периоди съществуват ДСО „Напоителни системи”, ДСО „Водно стопанство”, СО „ССХМ”, ДФ „Хидромелиоративни системи” (1991-1993 г).

След 1993 г. ДФ „Хидромелиоративни системи” с Решение на Министерски съвет се преобразува в търговско дружество със 100% държавно имущество „Напоителни системи” ЕАД. През 1998 г. един от четирите хидротехнически района на „Напоителни системи” ЕАД клон Велико Търново – ХТР „Севлиево” се отделя и регистрира като самостоятелно търговско дружество с държавно участие под името „Хидромелиорации - Севлиево” ЕАД.

Напоителни системи” ЕАД е търговско дружество със 100% държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Териториалната структура на дружеството е съставена от централно управление в гр. София и 21 клона в градовете Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Гоце Делчев, Дупница, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Сандански, Сливен, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Клоновете са сформирани на технологичен принцип (поречие) и са на пряко подчинение на изпълнителния директор. Те извършват доставка на вода за напояване, промишлено и питейно водоснабдяване, отводняване и предпазване от заливане на земеделски земи, промишлени обекти, населени места и др. Някои клонове са регистрирани като земеделски производители и обработват земя.

НС ЕАД извършва три големи групи дейности, както следва:



  • Доставка и продажба на вода за следните нужди: напояване, доставяне на вода на ВиК дружества; промишлено водоснабдяване; зареждане на рибарници и други нужди, вкл. мелиоративно и селскостопанско строителство. Тази група дейности има търговски характер. Цената на услугата „водоподаване за напояване” се определя ежегодно за следващия поливен сезон, като Министърът на земеделието и храните издава заповед с одобрената цена на услугата.

  • Предпазване от вредното въздействие на водите (отводняване и корекции) включващо: стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране; научно-изследователска и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд. Тази група дейности са вменени на дружеството по силата на чл.10, ал.1, т.2. на Закона за водите. За изпълнението на тези дейности дружеството получава средства от Изпълнителната агенция по хидромелиорации.

  • Извършване на специализирани работи и услуги в сферата на хидромелиорациите и строителството; отдаване под наем на хидротехнически съоръжения и сгради; обучение, квалификация и преквалификация на кадри за хидромелиоративното строителство; производство и търговия със селскостопанска продукция, дървен материал, ел. енергия, риба и рибни продукти; почивно дело, туризъм, ресторантьорство и хотелиерство; търговия и др. Тази група дейности има търговски характер.

Площите, обслужвани от съоръжения, стопанисвани от „Напоителни системи” ЕАД34, обхващат 7 405 835 дка, от които годни за напояване са 5 375 580 дка. От тези площи на 2 474 хил. дка водата се доставя по гравитачен път, а на останалите 2 902 хил. дка - чрез помпени станции.

По данни на дружеството в напоителните системи са включени следните основни съоръжения:



Съоръжения

Количество

комплексни язовири, публична държавна собсвеност по чл.13 т.1 от ЗВ

22 броя

напоителни язовири

146 броя

напоителни помпени станции

681 броя

напорни водопроводи

1 497 км

деривационни канали

530 км

открита канална мрежа

6 435 км

закрита тръбна мрежа

9 269 км

водохващания,

420 бр.,

в т.ч. 131 бр. масивни



изравнители

612 бр.,

в т.ч. 503 бр. облицовани


„Напоителни системи” ЕАД стопанисва инженерни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, които са публична държавна собственост по силата на чл.13, т.3, от Закона за водите. Чрез тези съоръжения се осигурява предпазване от наводнения на 1 662 млн. дка земеделски земи чрез: 3130 км корекции на реки извън населените места; 254 км дунавски диги; 2260 км вътрешни предпазни диги; 17 ретензионни язовири, и се отвеждат излишните води от земеделските земи (отводняване) на 1 685 млн. дка земеделски земи чрез 92 отводнителни помпени станции и 5748 км отводнителни канали.

В допълнение към дейностите по доставяне на вода за напояване и поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, НС ЕАД доставя вода за водоползватели с издадени от МОСВ или басейновите дирекции разрешителни, както следва: ВиК оператори - условно чиста вода за нуждите на питейно-битовото водоснабдяване, промишлени предприятия, рибарници, МВЕЦ и други водоползватели. Интересен е въпросът, какъв е механизмът за определяне на цената на водата, която се доставя на водоползватели за цели, извън напояването. Министърът за земеделието и храните одобрява със заповед само цена на вода за напояване. Наличната информация показва, че тези цени не се одобряват и от ДКЕВР. Вероятно съществуват някакви вътрешни правила за дружеството, на чиято основа определят цените на водата, която доставят на ВиК оператори, бизнеса, МВЕЦ и т.н.

Количеството доставена вода на тези водоползватели през 2008 и 2009 г. е следното:

Таблица 3.54. Доставени нетни води за други нужди извън напояването

от „Напоителни системи” ЕАД (хил. м3)






Промиш-лени нужди

ВиК

Рибар-ници

Други нужди

МВЕЦ

2008 година

89039

33108

6627

230826

.

2009 година

68422

30588

6573

843

917716

В бъдеще се очакват промени в структурата на доставяната вода - водата за промишлени нужди да намалее и да е в границите на 50-60 млн. м3, запазване количествата доставяна вода на ВиК дружествата в порядъка 30-36 млн. м3, увеличение на водата, доставяна за рибарници - около 8-10 млн. м3 и за други нужди - около 3-4 млн. м3. За нуждите на МВЕЦ се предвижда доставката на над 1 млрд. м3, като след изграждането на всички МВЕЦ, които са получили разрешение от Съвета на директорите на дружеството се очаква увеличение на обема на доставените води до над 2 млрд. м3.

Хидромелиорации Севлиево” ЕАД е търговско дружество със 100% държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Предметът на дейност на дружеството е доставка на вода за напояване, доставка на вода за промишлени нужди, доставка на вода за производство на енергия и за рибовъдство, доставка на условно чиста вода за ВиК, поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 година са били включени в капитала на дружеството, строителство, консултантски услуги, административни услуги, транспортни и др. услуги.

„Хидромелиорации Севлиево” ЕАД поддържа седем напоителни системи, изградени с държавни средства, с обща площ от 65 296 дка, от които годни за напояване са 41 751 дка. Изградените съоръжения в тези системи са: язовири - 5 броя; водохващания – 3 броя; помпени станции – 12 броя; канална мрежа – 87.27 км и тръбна мрежа 332.53 км. Дружеството стопанисва 4,59 км корекции на реки, пет отводнителни системи с обща площ 7172 дка, в които са изградени 29.35 км отводнителни канали и 83.52 км отводнителни тръбопроводи.

Дружествата „Агроводинвест” ЕАД гр. София и „Земинвест” ЕАД гр. София са изпълнявали инвеститорския контрол при строителството на хидромелиоративните и други селскостопански обекти, финансирани от МЗХ. Впоследствие те започват да изпълняват дейност по поддръжка на незавършените обекти на територията на страната.

Земинвест” ЕАД е търговско дружество със 100% държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Управлението на дружеството е в гр. София, а районът му на действие е територията на област Кърджали, където поддържа държавни хидромелиоративни обекти, невъведени в експлоатация до 1990 година.

Предметът на дейност е доставка на вода за напояване, доставка на вода за рибовъдство, доставка на условно чиста вода за ВиК, поддържане на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 година са били включени в капитала на дружеството, строителство, консултантски услуги, административни услуги, транспортни и др. услуги.

Дружеството стопанисва и управлява съоръжения, намиращи се основно в област Кърджали, ползвани за напояване и при разсаждане на тютюн, в т.ч.: малки язовири и водоеми – 470 бр. и напоителни полета – 7 бр., в т.ч. работещи 2 бр. Общо поливните площи са 17 450 дка.

Агроводинвест” ЕАД е търговско дружество със 100 % държавна собственост с принципал Министърът на земеделието и храните. Управлението на дружеството е в гр. София и има седем регионални клона в страната, то води на отчет и отговаря за незавършените хидромелиоративни обекти в страната, невъведени в експлоатация до 1990 г., с изключение на тези в област Кърджали.

Предметът на дейност на дружеството е охрана на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, които до влизането в сила на Закона за водите от 1999 година са били включени в капитала на дружеството, инвеститорски контрол на обектите, независим строителен надзор, консултантски услуги, административни и др. услуги.

За изпълнение на проектирането и строителството на хидромелиоративните обекти в периода до 1994 г. съществуват специализирани държавни проектантски и строителни организации – „Водпроект” и ДСО ”Водно строителство”. И двете организации впоследствие са трансформирани в търговски дружества, като ДСО „Водно строителство” е разделено на регионални дружества, които са приватизирани, а „Водпроект” ЕАД продължава да съществува и до днес, но е в процес на ликвидация.

В периода 11.2002-08.2010 г. съществува Изпълнителна агенция по хидромелиорации с девет регионални дирекции. След нейното закриване ръководството и контролът върху дейността на дружествата и субектите от хидромелиорациите се осъществяват от Дирекция „Хидромелиорации” към Министерството на земеделието и храните.



Сдружения за напояване (СН) - в съответствие със Закона за сдруженията за напояване са регистрирани и сдружения за напояване, които също се ръководят и контролират от Дирекция „Хидромелиорации” към Министерството на земеделието и храните. Разпределението им по райони за басейново управление е следното:

Таблица 3.55. Регистрирани сдружения за напояване по райони за басейново управление






Брой

Площ в дка

Дунавски басейн

23

58450 

Черноморски басейн

26

62989 

Западно беломорски басейн

4

37149 

Източно беломорски басейн

36

174486 

Общо

89

333074

Сдруженията за напояване са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението). СН могат да учредяват физически и юридически лица, собственици и ползватели на земеделски земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система, или от технологично обособени части от тях и които имат интерес от дейността на сдружението.

Сдруженията се образуват за следните дейности: експлоатация, поддържане и реконструкция на предадената им хидромелиоративна инфраструктура; изграждането на нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения; доставяне и разпределяне на водата за напояване; отвеждане на излишните води от земеделските земи; изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи; рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици.

Министърът на земеделието и храните упражнява правен, финансов и технически надзор върху дейността на сдруженията като: одобрява устава на сдруженията, съответно промените в него, и оказва предвиденото в закона съдействие при учредяването им; открива процедура за учредяване на сдружение по своя инициатива; води регистър на сдруженията; определя със заповед техническите правила и норми за правилното и безопасно използване на предадената на сдруженията хидромелиоративна инфраструктура; изисква устни или писмени доклади, преписки и други документи, свързани с дейността на сдруженията; провежда проверки на място; налага санкции при неизпълнение на разпорежданията му; определя ежегодно цените за доставка на вода.

Общини и индивидуални водоползватели

Съгласно чл.19 от Закона за водите всички водостопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване, са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване.

Към 1992 г. този хидромелиоративен фонд е обхващал 3,5 млн. дка, като са били включени следните съоръжения

- напоителни язовири - над 2 000 бр.

- водохващания - около 1 100 бр.

- напоителни помпени станции - около 1 600 бр.

- напоителни канали - около 16 300 км

- изравнители - около 830 бр.

- напорна тръбна мрежа - около 16 400 км

Липсва цялостна информация за състоянието на хидромелиоративните съоръжения общинска собственост. Частична информация съществува за язовирите и микроязовирите, но и тя не е пълна, защото през последните години ежегодно преливат и се разрушават от 10 до 20 микроязовира. Почти всички помпени станции и напорни тръбопроводи са ограбени и унищожени.

През последните години голям брой земеделски стопани започнаха да изграждат индивидуални системи за напояване обикновено на трайни насаждения и зеленчукови градини. Предпочитаното напояване за тези условия е капково напояване предвид икономията на вода и лесното автоматизиране на системите. Чрез тези системи успешно се използват малки собствени водоизточници – кладенци, малки реки и дерета. В настоящия момент липсва надеждна информация за размера на тези системи, но може да се предположи, че те покриват около 50 000 дка в цялата страна.

Нормативна база, регулираща дейността на операторите на хидромелиоративни системи

Основната законова и подзаконова нормативна уредба, действаща в момента в областта на хидромелиорациите в България, включва следните документи:



  • Закон за сдруженията за напояване (ДВ, бр.34/06.04.2001г., изм. ДВ, бр.108/14.12.2001 г.) – Законът урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване, които извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия.

Съгласно разпоредбите на Закона, СН могат да придобият безвъзмездно право на ползване и впоследствие права на собственост върху хидромелиоративната инфраструктура на тяхната територия, включена в имуществото на търговските дружества, на които държавата е едноличен собственик на капитала. Условията и редът за придобиване и отнемане на правото на ползване са регламентирани с Наредба за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху хидромелиоративната инфраструктура и обслужваща техника на територията на сдружението (ПМС № 39/18.02.2002 г., ДВ, бр.21/26.02.2002 г.).

  • Наредба №2/21.01.2002 г. за финансово подпомагане на сдруженията за напояване (ДВ, бр.11/31.01.2002 г.), която регламентира правото на финансово подпомагане от страна на държавата на СН, придобили правото на безвъзмездно ползване на съоръжения.

  • Наредба за условията и реда за участие на държавата в заплащането на цената на услугата “водоподаване” (ДВ, бр.39/16.04.2002 г.).

  • Наредба № 13 от 29 януари 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (Обн., ДВ, бр.17/02.03.2004 г.) определя условията, реда и изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Тя регламентира правата и задълженията на собствениците и лицата, осъществяващи техническата експлоатация; изискванията за осъществяване на техническата експлоатация в различните й етапи, както и осигуряване на безопасна експлоатация в нормални, екстремни и аварийни условия. За извършване оценка на сигурността и анализа на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, наредбата предвижда набирането и обработката на информацията от метеорологичен, хидрологичен и технически мониторинг, като данните от него се архивират. В наредбата се определя организационната структура на експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях и са определени нивата на управление, техните права, задължения и отговорности, както и начинът и лицата за осъществяване на технически контрол и оценката на тяхната сигурност. Предвидено е архивиране и въвеждане на регистър и единна номенклатура за съхраняваната документация за язовирните стени и съоръженията към тях.

  • Правилникът за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура (Обн., ДВ, бр. 97/ 02.11.2004 г.) урежда изискванията за правилната и безопасна експлоатация и поддържане (ремонт и реконструкция) на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура. Определени са условията и състоянието, на които трябва да отговарят съоръженията с оглед гарантиране безопасността на експлоатационния персонал, населението, сгради, комуникационни връзки, земеделски земи и други, които пряко или косвено зависят от тях, както и необходимите наблюдения и измервания (метеорологичен, хидрологичен и технически мониторинг), които трябва да се извършват от експлоатационния персонал за осигуряване на безопасността им. Правилникът се прилага за язовирни стени с височина на стената до 15 м, обем на водохранилището до 3 000 000 м3 и прилежащите им облекчителни и водовземни съоръжения, помпени станции и напорния водопровод, както и съоръженията от напоителната и отводнителната инфраструктура.

  • Указания за общи условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружение (съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за сдруженията за напояване).

  • Наредба  № 18 за качеството на водите за напояване на земеделските култури (ДВ, бр. 43 от 9 юни 2009 г.) регламентира изискванията към качеството на водите за напояване и посочва основните критерии за оценка пригодността на водите за напояване: засоляване, водопропускливост, токсичност и други проблеми. Определен е редът и начинът на управление и изпълнение на дейностите по изпълнението на собствения мониторинг и на мрежите за собствен мониторинг на водите за напояване с цел създаването на възможност за анализи, оценки и прогнози за състоянието на водите. Създава се регистър на хидромелиоративния фонд, изграден с държавни средства, в т.ч. водоизточниците за напояване и съдържащ информация за качествата на водите, подавани за напояване.

С отделни аспекти на хидромелиорациите са свързани и други национални документи, като:

  • Закон за собствеността и използването на земеделските земи (ДВ, бр.17/1991 г., посл. изм. ДВ, бр.133/1998 г.)

  • Закон за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 58/22.05.1998, изм. и доп. ДВ, бр.18/28.02.2006 г.)

  • Закон за опазване на земите и почвите от замърсяване (ДВ, бр. 84/29.10.1963 г., посл. изм. ДВ, бр.113/28.12.1999 г.)

  • Закон за опазване на земеделските земи (ДВ, бр.35/24.04.1996 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.28/23.03.2001 г.)

  • Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр.91/2002 г., посл. изм. ДВ, бр.30/2006 г.)

  • Закон за почвите (ДВ, бр.89/2007 г.)

  • Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2008 г.)

  • Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване (2001 г.) - В областта на подобряване техническото състояние на напоителната инфраструктура и управление на напояването са предвидени мерки за стимулиране организираното използване на водите за напояване от сдруженията за напояване, прилагането на методи и технологии за пестеливо използване на водите, облицоване на напоителните канали, изграждане на съоръжения за регулиране на оттока и използване на местни водоизточници и т.н. Програмата стартира, но след това изпълнението й се осъществява частично в направление ВиК.

  • Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015 г. (2004 г.)

  • Национален План за действие по изменение на климата 2005-2008 г.

  • Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.)

Поливни площи в България

До 2000 г. ежегодно е извършвано преброяване на поземления фонд на страната по категории земи – поливни, неполивни, мери, пасища. При всяко преброяване в зависимост от степента на амортизиране и увреждане на хидромелиоративните съоръжения в полето - канали и тръбопроводи, са отпадали площите, изискващи много големи средства за възстановяване.



Последното преброяване на земеделските земи, включително и на поливните площи с оценка на тяхната годност, е направено през 2000 г., но неговите резултати не са приети официално от Министерския съвет. Последното официално утвърдено преброяване е това от 1999 година, резултатите от което са приети с Решение № 512 от 19.07.2000 година на Министерския съвет. Съгласно това Решение, общо в страната изградените и годни площи за напояване са, както следва:



Поливни площи

Поддържа се от:

Изградени

Годни




дка

дка

„Напоителни системи” ЕАД

7405835

5375580

„Хидромелиорации” ЕАД, Севлиево

65496

41951

„Земинвест” ЕАД

17450

17450

Общини

280440

180440

Всичко по РМС № 512

7769221

5715421

Площите, покривани от сдруженията за напояване, са следните:




Обща територия на регистри-раните СН

Напоявани площи

Процент спрямо годните

Подадени водни маси

Напоителна норма




дка

дка

%

хил.м3

м3/дка

2004 г.

240650

16046

6,67

1183

73,7

2005 г.

297986

8449

2,84

2647

313,3

2006 г.

303127

4675

1,54

1470

314,4

2007 г.

314416

45755

14,55

7788

170,2

2008 г.

327597

34721

10,60

4597

132,4

2009 г.

347829

-

-

-

-

В сравнение с общия дял на напояване, реализиран от „Напоителни системи” ЕАД, делът на поливане от годните поливни площи при сдруженията за напояване е малко по-висок. Обясненията за това са две: първо, СН се регистрират само на годни поливни площи, докато значителен процент от водещите се за годни поливни площи на „Напоителни системи” ЕАД (НС ЕАД) са фактически негодни и, второ, сдруженията се създават от хора с обща цел да развиват поливното земеделие, докато НС ЕАД обслужва площи, в които значителен процент от собствениците на земя не са заинтересовани от развиването на поливното земеделие. В повечето случаи те са отдали земите си под наем или аренда и не се занимават със земеделие.

Основните водоизточници, от които се ползват води за напояване, са реките, езерата и подземните води. Тяхното разпределение по райони за басейново управление е представено на таблица 3.56.



Таблица 3.56. Поливни площи по водоизточници в районите за басейново управление

РБУ/ Подбасейнн

Брой водоизточници

Поливни площи (дка)







изградени

годни

Дунавски район за басейново управление, в т.ч.:

95

2975387

2105846

Водоизточник река Дунав

20

970152

700085

Реки, западно от река Искър (р. Ерма, в. Нишава, р. Огоста и др.)

16

259918

193870

Река Искър

12

602356

492451

Река Вит

4

295354

214961

Река Осъм

8

149739

85470

Река Янтра

20

609900

353004

Река Русенски Лом

5

72754

55015

Други

10

15214

10990













Черноморски район за басейново управление, в т.ч.:

50

812804

707888

Добруджански реки и полета на сондажи

15

42260

34505

Провадийска река

4

20580

14880

Река Камчия

21

578449

503957

Южни реки

10

171515

154546













Западнобеломорски район за басейново управление, в т.ч.:

58

539280

457311

р. Струма

56

457270

397803

р. Места

2

82010

59508













Източнобеломорски район за басейново управление, в т.ч.:

134

3275880

2322560

р. Марица

88

2241746

1429579

р. Арда

25

62792

54730

р. Тунджа

21

971342

838251

Представените данни показват, че в Източнобеломорския район най-много водоизточници се използват за напояване, като в този район се намират най-голям дял от поливните площи в страната.

Използваемостта на хидромелиоративния фонд се предопределя от много комплексно действащи фактори, като основните от тях са: климатични условия, в частност паднали валежи, определящи водния дефицит за културите и акумулирани водни маси; засети поливни култури върху поливни площи; наличие на пазар за произведената продукция и финансови условия за производство и реализация.

От 70-те до началото на 90-те години на XX век използваемостта на системите е от 11 до 75% за напояване на култури. Към момента годните поливни площи са 5376 хил. дка, в т.ч. 2474 хил. дка гравитачни и 2902 хил. дка помпени.

Използваемостта на системите за последните десет години е до 10%, дължащо се основно на драстичното намаление на засети поливни култури и промяна на структурата им върху годни поливни площи.


Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Water -> IVodi -> NSURVS
NSURVS -> Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите
NSURVS -> Приложение 9 Стратегия за управление на дейностите при минералните води
NSURVS -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
Water -> 1. Айтос област Бургас, община Айтос, Айтос
NSURVS -> Приложение 2 Анализ на водностопанската инфраструктура
NSURVS -> Приложение 4 Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница