Неврология на човека от Каменната ера

Надмощие на емоциите над разума

Зорките инстинкти са били буквално жизненоважни в равнините на саваната, а по-късно, през Ледената епоха, в мамутската степ. Ловците и берачите са били изложени на всякакви опасности – хищни късомуцунести мечки, саб­лезъби котки, лъвове и вълци; врагове, които можели да ги нападнат всеки миг, и климат, който можел да ги навод­ни, замрази или опече. Добрите инстинкти спасявали жи­вота. Индивидите с добри инстин­кти предавали на потом­ството повече гени, а инстинктите за оцеляване се усъвър­шенствали. Емоциите били и остават първата ре­акция на всичко видяно или доловено.

Предвидимо примитивно поведение.

Сътрудничество, споделяне, специализация и дружелюбност

Един високо функционален аспект на ловеца-берач била склонността му да живее в сравнително големи групи и да си сътрудничи с останалите членове на клана. Хомо сапи­енс се развива като изключително социално животно, мал­ко като хиените и лъвовете, само че много по-задружно. Успелите хора от Каменната ера живеели в големи клано­ве, наброяващи до 150 души според Робин Дънбар, психолог в универ­ситета в Ливърпул.²⁵ Професор Дънбар също така допълва, че колкото по-голяма била групата при примати­те, толкова по-голям бил мозъкът им. Антрополозите са устано­вили, че дори сред примитивните общества по-бо­гатите и по-развитите имат по-голям брой роли.
Споделянето на храна е основата за кооперативен об­мен сред ловците-берачи. Хората, които оцелявали, про­сперирали и предавали своите гени, умеели да си сътруд­ни­чат мирно и да извършват обмен. Разделението на труда, изглежда, се е случило точно в Каменната ера: един човек правел копия, друг знаел как да лови дивеч, трети бил умел копиехвъргач. Това предположение се подкрепя от доказа­телства за съвременните ловци-берачи: например сред пле­мето аче в Парагвай, които все още са ловци-берачи, ня­кои мъже се специализират в откриването на броненосци в дупките им, а други – в тяхното изравяне.
Буквално всички племена на ловци-берачи демонстри­рат полова специализация: мъжете ловуват, а жените бе­рат. Според Мат Ридли „жените са по-вербални, по-наблю­дателни, добросъвестни и трудолюбиви – умения, подхо­дящи за брането“.²⁶ (Изказани са предположения обаче, че хората се възползват и от значителното сходство меж­ду мъжете и жените, което позволява сътрудничество и замяна на задълженията – еволю­ци­онно предимство, от което са лишени видове като паяците, при които мъжки­те и женските са различни, или лосовете и моржовете, където половете до голяма степен водят отделен живот.)
Преследваните животни са били големи, а успешният лов е бил рядкост. Ето защо е било разумно плячката да се сподели с целия клан. Споделянето е намалявало опас­ността от глад (защото другите ловци са щели да отвърнат със същото) на ниска цена, защото е имало пре­достатъчно за всички.
Сътрудничеството, специализацията и търговията изискват дружелюбност. През Каменната ера добрите финиширали първи. Социалните умения, склонността към размяна на информация, за търговия на разменни начала и извършване на взаимни услуги: всички тези качества в по-голяма или по-малка степен са програмирани в нас.
Добронамерената модерна организация, която щедро споделя благата с цялата група служители, може би е в унисон с човешката природа. Добре е, че сме програмирани да си сътрудничим, да бъдем лоялни и отдадени един на друг, да сме добронамерени към клиентите и сътрудници­те; макар че може да се окаже, че голяма организация с много различни видове служители плаща на по-неквалифи­цираните повече, отколкото е необходимо. И още по-лошо е, че ни е трудно да съобщаваме неприятни новини, да пре­це­няваме точно приноса на всеки човек или да се освобож­даваме от безполезните хора. Може би сме „програмира­ни“ да толерираме равнопоставеността и „поравно за всич­ки“ вместо ефективността и меритокрацията.
Като цяло обаче дружелюбността и сътрудничест­вото от Каменната ера са много уместни за съвременния бизнес. Същото не може да се каже за другите ни прими­тивни характеристики.

Формиране на стереотипи по първото впечатление

Еволюционните психолози твърдят, че тъй като светът през Каменната ера е бил застрашителен и сло­жен, е било необходимо нещата да се класифицират неза­бавно, въз основа на най-първичните данни. Кои плодове могат да се ядат и кои са отровни? В кои райони е добре да се ловува? На кои непознати можете да се доверите? Как вземате решение? Това можело да става единствено на базата на стереотипите, създадени въз основа на първи­те впечатления. Ако хората изглеждат добре и се държат дружелюбно, навярно можем да им се доверим. Ако ли не, най-вероятно са врагове.
Антрополозите са открили неграмотни племена, кои­то класифицирали всяко расте­ние и животно по подобен начин. Това подкрепя становището, че успешните гени от Каменната ера са съдържали висшата способност за бързи и най-вече точни решения въз основа на първи впечатле­ния. Размотаването, за да се анализират данните, не е уве­личавало шансовете за дълъг живот.
Днес не е толкова важно да се решава мигновено. Ре­шението дали си струва да наемем Джил не трябва да се вземе през 15 секунди от първото ѝ интервю. Ако сме планирали едночасова среща, за да обсъдим потенциал­на съвместна дейност, не е нужно да вземаме решение в първата минута. И все пак проучванията показват, че отдаваме огромно значение на първите впечатления. На свой ред нашите непосредствени реакции влияят върху самочувствието и получената емпатия от хората, с кои­то се срещаме, което подсилва първите ни впечатления; има вероятност цикълът да се прекъсне само ако другият каже нещо, с което дълбоко не сме съгласни. Както знаят добрите търговци, една подкупваща усмивка, здраво (но не прекалено) ръкостискане и сполучливо под­брана начал­на реплика могат да бъдат по-важни от качествата на продавания продукт.
Много е вероятно да вземаме неправилни решения или да не преценяваме разумно данните заради нашето програ­миране от Каменната ера. Освен това пилеем времето си. Ако смятаме да разчитаме на първите впечатления, мо­жем да ограничим срещите си до пет минути.

Биене в гърдите и безпочвен оптимизъм

Когато животът е хаотичен и плашещ, онзи, който изглежда най-малко уплашен и най-уверен, най-вероятно ще привлече последователи, храна и секс. Има вероятност гените на увереността да се размножат и подсилят. Уве­реността става по-високо ценена и широкоразпростране­на от реализма.
Ето защо в Каменната ера биенето в гърдите не е само израз на удовлетворение, то води към успех.
Светът на бизнеса също реагира на увереността. Но въпреки че комбинацията от самочувствие, умения и късмет може да донесе голям успех на даден човек. Външни­те събития често може да попречат. Попитали британ­ския премиер Харолд Макмилан – в периода. Когато явно ходел по вода и го наричали „Супермак“ (по името на него­вия съвременник Супермен) – от какво се страхува. Той бил достатъчно мъдър, за да отговори: „От събитията, скъпо момче, от събитията“. И така и се оказало, в лице­то на неговия министър Джон Профумо, който имал връзка с проститутка и излъгал Макмилан и (най-големия ужас) Камарата на общините. Колко често се повтаря тази за­кономерност в бизнеса, когато най-уверените и успешни лидери са повлечени надолу от събития, особено когато успехът е направил лидера или хората около него слепи за реалността?
Но да смекчаваме увереността с реализъм, може да се окаже вредно за нашите гени. По отношение на резулта­тите сляпата самоувереност не е това, което беше. Нито пък егоизмът и биенето в гърдите. Някога те са впечат­лявали, а сега просто дразнят. Нашата среда се е промени­ла, но не и ние.

Усещане за йерархия

Всичко, което знаем за обществата на ловците и бе­рачите, предполага, че са процъф­тявали ad hoc йерархии­те. Желанието да следваме уверените лидери и да нами­раме сигурност във верига от отношения, свързани със статуса, изглежда, е явна характе­ристика на примитивни­те общества. Богатството е било нетрайно и не се е тру­пало лесно, но храната, подслонът и сексът са гравитирали към лидерите. За хората, които не били лидери, шансовете за сигурност и задоволителен живот са се увеличавали чрез преданост или почит към някой лидер. Хърбърт Саймън, икономист и експерт по кибернетика, твърди, че „покор­ството“ при първобитните хора е било път към оцеляване; под покорство той разбира податливост към обществено­то влияние и изискванията на лидерите.
Щом сме програмирани за йерархия, не е трудно да си обясним защо всеки рево­люционен опит да се освободим от нея – независимо дали става дума за френската, или Руската революция, или за съвременните хоризонтални организации при равни усло­вия – завършва с възпроизвеж­дане на нови форми на йерархия. XX век е не само „векът на обикновения човек“, но и векът на лидера-психопат, като тримата водещи психопати (Сталин, Хитлер и Мао) из­биват над 100 милиона души. Дори в либералните демо­кратични общества и хуманистичните организации, ако се премахне официалната йерархия, се появяват и процъфтяват неофициални йерархии. Социалният статус е едно­временно търсен и признаван.
Цитатът в началото на сатирата на Робърт Таун­сенд от 1970 г. „Въпреки органи­за­цията“ ни припомня:

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: