Притчите на Крион

Постепенно Уо схваща картината и разбира, че не се е представил добре. Но водачите веднага го под­крепят с думите: "Недей да укоряваш духа си, понеже е излишно и не подхожда на величието ти." Това е кръстопътят на Уо. В този момент той се превръща от "починал човек в урок" в онова, което винаги е бил: частица от Бог, универсално създание. В следващия момент той вижда истинското си име на вратата и си спомня всичко.

Когато Крион представя пътешествия и притчи, той всъщност ме отвежда "там" по време на послани­ята на живо. В хода на тази притча аз усещах вятъра и времето и т.н. Крион често ме оставя да описвам каквото "виждам" като допълнение към неговите мис­ловни групи, които ми се дават за транскрибиране. Но аз междувременно бивам силно повлиян, често плача от радостта на пълното разбиране на онова, което се представя, докато си седя на стола. Не мога да сравня това изживяване с нищо друго, освен с усещането за много, много жив сън.

Аз стоях рамо до рамо с Уо, на една крачка от дома - окъпан в любов. Почувствах притеглянето на любовта от онези, които вече са там, и закопнях за моите приятели от другата страна. Видях моите блес­тящи, сияйни водачи и почувствах любовта им, а после улових Крион за ръка и се върнах в стола си на събирането в Дел Мар, Калифорния.
3. ГОЛЯМАТА МЪХНАТА ГЪСЕНИЦА

Бележка на писателя:

За децата тази притча вероятно има непогрешимо послание. Когато беше представена на живо, недовер­чивата гъсеница имаше дълбок, изморен глас. Въз­можно е дори да я познаете, докато четете тези редове - повечето от вас ще я познаят. Тази история също ми е една от любимите.

***

Гората кипяла от живот, а под ниската тучна растителност на земята голямата мъхната гъсеница говорела на своята групичка от гъсеници-последователки. В обществото на гъсениците почти нищо не се променяло. Работата на голямата мъхната гъсеница била да следи групата, така че старите традиции да се почитат и спазват. Защото те били свещени, в края на краищата.

"Къде ще намериш духа?", попитал един от пос­ледователите.

"Той ще дойде при мен", казала голямата, мъхна­та гъсеница. "Както знаете, не мога да се отдалечавам много. Извън горичката няма храна. Не мога да остана без храна." Мляс-мляс.

Така че когато останала насаме, голямата мъхна­та гъсеница извикала с пълно гърло горския дух и след малко големият тих дух й се явил. Горският дух бил много красив, но голямата мъхната гъсеница не успя­ла да го види добре, понеже не й се надигало от уютното легло от листа.

"Не ти виждам лицето добре", казала голямата гъсеница.

"Качи се малко по-високо", казал горският дух с благ глас. "Аз съм тук и те чакам." Но гъсеницата си останала където била. В края на краищата, това била нейната къща, а горският дух бил на гости.

"Не, благодаря", отвърнала голямата мъхната гъ­сеница. "Излишно усилие е. Кажи ми, какви са тези приказки за някакво голямо чудо, което е достъпно само за гъсениците - не за мравките и стоножките -ами единствено за гъсениците?"

"Вярно е", казал горският дух. "Вие си заслужихте един удивителен дар. И ако решите, че го искате, ще ви обясня как да го получите."

"Как така го заслужихме?", попитал голямата, мъхната гъсеница, дъвчейки вече третото листо от началото на разговора. "Не помня да съм подписвала каквото и да е."

"Заслужихте го с прекрасните си отколешни уси­лия да запазите гората свещена", рекъл духът.

"Хайде, бе!", възкликнала гъсеницата. "Че аз пра­вя това всеки ден, всеки ден. Аз съм водачът на група­та, ако искаш да знаеш. Тъкмо затова разговаряш с мен, вместо с някоя друга гъсеница." Като чул тази хвалба, горският дух се усмихнал на гъсеницата, макар че тя не могла да види това, тъй като упорито продъл­жавала да седи на листото. "От доста време поддър­жам гората свещена", заявила гъсеницата. "И какво ще получа?"

"Един изумителен дар", отговорил горският дух. "Сега можеш, благодарение на собствените ти усилия, да се превърнеш в красиво крилато създание и да полетиш! Ще притежаваш прекрасни цветове, а под­вижността ти ще удивява всички, които те видят. Можеш да отидеш където си пожелаеш в гората и да политнеш над нея. Ще можеш да намираш храна къ­дето си поискаш и да се срещнеш с нови, красиви крилати създания. Можеш да постигнеш всичко това незабавно, ако пожелаеш."

"Летящи гъсеници!", замислила се мъхната гъсе­ница. "Не може да бъде! Покажи ми няколко такива летящи гъсеници, ако е вярно. Искам да ги видя."

"Лесна работа", отговорил духът. "Просто отиди на някое високо място и се огледай. Те са навсякъде, пърхат от клон на клон и водят прекрасен, пълноценен живот на слънце."

"Слънце!", възкликнала гъсеницата. "Ако ти наис­тина си горският дух, значи знаеш, че слънцето е прекалено горещо за гъсениците - то направо ни опича - съсипва ни косъмчетата, както знаеш... затова трябва да стоим на тъмно - няма нищо по-лошо от гъсеница с разрешени косъмчета."

"Когато се превърнете в крилати създания, слън­цето ще подчертава красотата ви", казал любезно и търпеливо духът. "Старите ви начини на съществува­не ще се променят коренно и вие ще захвърлите ста­рите навици на гъсениците на земята, за да се зареете във висините на крилатите същества."

Гъсеницата замълчала за миг. "Ти искаш да на­пусна удобното си легло тук и да поема на път до някое огряно от слънцето възвишение, за да видя доказател­ството?"

"Ще трябва да го направиш, ако искаш доказател­ство", отговорил търпеливият дух.

"А, не", казала гъсеницата, "не мога да го направя - трябва да се храня, както знаеш. Не мога да ходя на разни непознати слънчеви хълмове и да зяпам, когато тук ме чака работа. Прекалено опасно е! Освен това, ако ти наистина беше горският дух, щеше да знаеш, че очите на гъсениците сочат надолу, а не нагоре. Голе­мият земен дух ни е дал хубави очи, които гледат надолу, за да си търсим храна - всяка гъсеница знае това. Ти ме караш да върша крайно неуместни за гъсениците неща", заявила подозрително мъхнатата гъсеница. "Ние никога не гледаме нагоре." Тя отново замълчала. "Та, как ще стане тази работа с летенето?"

Тогава горският дух й обяснил процесът на мета­морфозата. Разказал й как гъсеницата трябвало да вземе сериозно решение за промяната, тъй като вед­нъж започнал, процесът не можел да се върне назад. Обяснил как гъсеницата може да използва собствена­та си биология, докато е в пашкула, за да се превърне в крилато създание. Обяснил как промяната изисква саможертва, период на притихване и мрак вътре в пашкула, докато всичко стане готово за израстването й в красиво, пъстроцветно крилато създание. Гъсени­цата го изслушала кротко, без да го прекъсва и без да спира да мляска.

"Дай да се разберем", заявила най-безцеремонно гъсеницата накрая. "Ти искаш всички да легнем и да се подложим доброволно на някакъв биологичен про­цес, за който никога не сме чували. После трябва да се съгласим този биологичен процес да ни обгърне в непрогледен мрак месеци наред?"

"Да", казал горският дух, разбирайки много добре накъде отива разговорът.

"И ти, като големия горски дух, няма да направиш това вместо нас? Ние трябва да го направим сами? Нали каза, че сме си го заслужили!"

"Заслужихте си го", отвърнал тихо духът. "И си спечелихте силата да се промените в новата горска енергия. Дори докато седиш на това листо, тялото ти е готово да го направи."

"Какво стана с дните, когато храната падаше от небето, водите се разделяха, а градските стени падаха - и други такива неща? Аз не съм глупава, така да знаеш. Може да съм голяма и мъхната, но не съм вчерашна. Духът на Земята винаги върши тежката работа, а от нас се иска само да изпълняваме указани­ята. А ако направим каквото искаш ти, ще умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че трябва да яде непрекъс­нато...", мляс-мляс, "за да оцелее. Твоята голяма нова сделка ми се вижда много подозрителна."

Гъсеницата помислила малко и заявила на горс­кия дух: "Отхвърля се!", а после се огледала да види кое листо да захапе. Горският дух се обърнал да си върви н чул гъсеницата да си мърмори: "Летящи гъсеници! Как пък не!" Мляс-мляс.

На другия ден гъсеницата издала указ и събрала последователите си на конференция. Всички гъсеници притихнали и заслушали внимателно какво е научила за бъдещето голямата, мъхната гъсеница.

"Горският дух е зъл!", заявила гъсеницата на сво­ите последователи. "Той иска да ни подмами на едно много тъмно място, където със сигурност ще умрем. Иска да повярваме, че собствените ни тела ще се превърнат някак си в летящи гъсеници - трябва само да престанем да се храним за няколко месеца!" Тази забележка предизвикала силен смях.

"Здравият разум и историята ще ви покажат как постъпва големият земен дух", продължила голямата мъхната гъсеница. "Никой добър дух няма да ви отве­де в непрогледния мрак! Никой добър дух няма да ви накара да направите нещо толкова ужасно със себе си! Всичко това са уловки на големия лош горски дух." Гъсеницата се надула от собствената си значимост, готова да продължи речта си. "Аз се срещнах със злото и го разкрих!" При това признание останалите гъсеници полудели от възторг и понесли голямата мъхната гъсеница на малките си космати гръбчета в кръг, възхвалявайки я, че ги е спасила от сигурна смърт.

Напускаме това тържество на гъсениците и се издигаме леко над гората. Докато бурните възгласи отшумяват, ние се издигаме над покрива от листа, който скрива най-долния пласт на гората от слънче­вите лъчи. Издигаме се полека над листния покрив и се озоваваме в просторите, запазени за онези, които могат да летят. Радостното ликуване на гъсениците отслабва и ние се потапяме във великолепния свят на летящите. Там, под топлите слънчеви лъчи, от дърво на дърво прелитат десетки пъстри летящи гъсеници, които се наричат пеперуди, всяка една накипрена във великолепието на цветовете на дъгата, някои от тях са дори стари приятелки на голямата мъхната гъсеница долу - всяка една усмихната и без грижа за прехраната си - всяка една преобразена от големия дар на горския дух.

Като много други притчи, тази кратка история за една най-обикновена гъсеница носи многопластови послания и някои прозрения за това как Бог се отнася към нас с безусловна любов. Тя разказва и за настоя­щите земни промени.

Крион избира гъсеницата, понеже всички ние знаем от деца, че гъсениците преминават през удиви­телна метаморфоза и се превръщат в летящи, пъст­роцветни пеперуди. Това е класическата приказка на природата, където един грозен, дебел и космат червей с много крака се превръща в красива, летяща в мир пеперуда - първото буди в нас отвращение (и писъци у момичетата), а второто ни изпълва с възхищение! Така че фактите са познати на всеки, а притчата при­добива специално значение.

Тази притча разказва за нещо, което е реално, но изглежда страховито или нелогично, когато се анали­зира по стандартите на един интелект, благоговеещ пред старите методи. Гарантирам ви, че ако гъсени­ците наистина можеха да мислят и да провеждат съб­рания, някои от тях никога нямаше да се подложат на метаморфозата! Освен това щяха да се разделят на две политически групи, за и против метаморфозата - и вероятно изобщо нямаше да се огледат, за да видят какво се случва с поддръжниците на промяната. Ти­пично за човешката природа е да се окопаеш в горич­ката и да останеш там, стига положението да те устройва поне мъничко. Дори на най-тъмните места има съпротивление към промяната, понеже понякога ние се заравяме в нашите дупки и се обграждаме със старите си навици.

С течение на времето старите навици стават све­щени, а новите се превръщат в богохулство. За жалост глупостта на гъсеницата, която отказва да се превърне в пеперуда, се наблюдава ежедневно при хората! На всичкото отгоре на някои не им стига просто да от­хвърлят духовната промяна, ами сформират органи­зации и проповядват наляво-надясно да следват тех­ните стъпки. Чувстват се по-силни, когато се обграж­дат с единомишленици - особено ако са ги убедили сами. Историята е пълна с трагичните възходи и падения на различни култове, което продължава до и днес.

Колко от вашите собствени познати са отхвърли­ли нещо ново по единствената причина, че онова, което вече имат, е "достатъчно добро"? Дори когато им поднасят дарове, някои хора се чувстват недостой­ни да ги приемат или се опасяват, че има някаква уловка. Това се дължи на основаното на страха мис­лене и взимане на решения, което е стожерът на ста­рата земна енергия. В случая с гъсеницата, тя се страх­уваше, че ако напусне убежището си, няма да може да продължи да се храни както е свикнала - дори за да се увери, че гъсениците могат да летят! Метафорично това означава, че ние взимаме решения въз основа на страха, който ни пречи да прекрачим уверено на след­ващото ниво на съзнание. Някои от нас отказват да отидат дори на събиране, пазар или гости, за да видят нещо, което са им похвалили. Ние си мислим: не може да е вярно, следователно не е вярно. После се залавяме за работата си и пак оставаме на тъмно.

Ако има нещо тъжно в тази история, то е във факта, че лидерът на гъсениците влияеше върху живо­та на всички околни. Той спря растежа им с основано на страха послание и им попречи да вземат сами това важно решение. Така че мнозина никога няма да видят слънцето, свободата и цветовете. Много ще бъдат отнесени от дъждовете, които заливат гората, вместо да полетят към заслона на някое сухо дърво.

Крион ни е казвал, че се намираме в разгара на най-голямата духовна промяна, която се е случвала някога, и че Земята ще затрепти с нашата нова вибра­ция. Огледайте се наоколо. Как мислите, дали нещо се променя на тази планета? Например:

(1) Съзнанието на мира: Днес, когато древните текстове вещаеха, че пустините ще подгизнат от кръв, две държави преговарят за правото да ползват общи води. Политическите затворници, хвърлени в тъмница навремето от разни диктатори, сега са президенти на своите страни. "Империята на злото" се прекатури неотдавна. Забелязахте ли?

(2) Природните стихии: Да сте забелязали нещо различно в смяната на сезоните? Крион ни каза, че цялата последователност на отглеждане на реколтата ще се промени. Направиха ли ви впечатления навод­ненията? Ами зимните студове през пролетта? Или силните ветрове, каквито не сте виждали през живота си? Или вулканите, които трябваше да са угаснали? Помислете за това.

(3) Земната честота: Знаете ли, че основната чес­тота на Земята, наричана резонансът на Шуман, от­край време е 7.8 цикъла в секунда? Армията изгражда всичките си комуникационни системи на общоприе­тата константа на Шуман. И изведнъж тя скочи на 8.6 и продължава да расте.

(4) Магнетизмът: Знаете ли, че магнитният север се измества? Знаете ли, че силата на земното магнит­но поле намалява? Какво означава всичко това? Крион ни казва, че Земята реагира на факта, че ние повишаваме вибрацията на планетата и че сме полу­чили нови дарове от Бог, които да ни помогнат.

Какво мислите за хората, които пренебрегват тези знаци и се вкопчват в старите положения, когато всич­ко наоколо на планетата крещи: нещата се променят? Гъсеницата постъпи точно така и повлече много други със себе си.

Мляс-мляс...
4. ЛИПСВАЩИЯТ МОСТ

Бележка на писателя:

Колко от нас се доверяват наистина на интуици­ята си? Или пък на колко от нас им е трудно да повярват и да се доверят? Обърнете внимание, моля, че аз самият вдигам ръка. "Имай вяра в невидимите неща" е един от най-трудните постулати на всяка религиозна или философска система, която ни кара да се доверим на Бог и себе си за бъдещето. Тази история е от типа, който Крион често дава по-скоро като указания, отколкото като притча. Прочетете история­та за "Липсващият мост".

***

Скъпи мои, единственото нещо, което ви разделя от Божия ум, е дуализмът, който сами сте създали за вашата инкарнация тук. Когато се протегнете и се доверите на онази част от вашия дух, която живее над вас, използвате новите дарове на Бог в тази Нова епоха.

Хенри бил на път и напредвал бързо. Пътувал към отсрещната страна на долината и тъй като бил много просветлен човек, помолил Бог да съ-твори това пъ­туване заедно с него. Интуитивно знаел, че това дейс­твие е правилно и уместно за него, затова го предп­риел. Вървял по пътя, но ето, че се натъкнал на съвсем реален проблем: някога на пътя имало мост към отс­рещната страна на долината, който от известно време липсвал. Но Хенри продължил напред, макар да бил съвсем наясно, че мост няма. Виждате ли, Хенри бил в процеса на създаване на чудото на доверието по отношение на своето бъдеще и се бил посветил на процеса на вярата.

Да не се е побъркал? Какво би помислил всеки нормален човек в подобен момент? Човешкият ум прави предположения: "Мостът го няма, следовател­но ще загина."; "Мостът не може да бъде възстановен толкова бързо - нямаше го, когато снощи минах оттук! Значи и тази вечер няма да има мост." Предположе­нието е, че човек очаква мостът да бъде същият както преди, съграден от други хора със стомана и бетон, на старото си място. "Колата ми няма как да премине, ако няма мост", казва човекът.

Хенри, от друга страна, се опитвал за първи път в живота си да съ-твори своето бъдеще с новите дарове на Бог в Новата епоха. Бил научил, че вече не е жертва на живота или заобикалящите го обстоятел­ства - включително липсващия мост - и напредвал по начин, който щял да го отведе на места, където никога не бил стъпвал или на които преди се страхувал да отиде. Хенри за първи път се доверявал на Бог! Пъ­тувал смело напред и оглеждал зейналата пропаст, където по-рано се намирал мостът. Каква била тайна­та на Хенри, непозната на повечето хора? Ето преду­прежденията на вярата в тази Нова епоха:

(1) Не мисли като човек по отношение на Божиите неща! Мисли както би мислил Бог. Случват се толкова много неща, за които ти нямаш представа, когато Бог съ-творява заедно с теб, за да направи големи проме­ни в живота ти. Нещата, които изглеждат съвършено невъзможни, ще направят неизброими завои, за да станат твоя действителност.

(2) Не прави продиктувани от страха промени в движение! Виждаш ли, ако мислиш като човек, първо­то, което ще създадеш, ще бъде страх. Интелектът ти ще работи срещу теб при тези обстоятелства, крещей­ки в ушите ти да свърнеш вляво или вдясно от пътя -и да хукнеш към моста, който го няма. Може да предпочетеш да спреш въобще и да изоставиш пъту­ването си заради желязната хватка на страха около сърцето ти.

(3) Поеми отговорността за пътуването! Слушай внимателно, понеже това е важно качество. Ако мис­лиш като човек и се страхуваш като човек, няма да имаш вяра и ще обвиняваш Бог за всичко, което ти се вижда като негативна ситуация. "Ето ме на пътя, устремен към моята гибел! Господи, ти ме измами! Господи, ти ме предаде! Със сигурност ще се пребия в пропастта, която зее под мен!" Въображението ти ще заработи на бързи обороти, за да те убеди, че не можеш нищо да промениш - такъв е дуализмът, с който сте се въоръжили за престоя си на Земята.

Ако поемете отговорността за пътуването, тогава Бог нищо не може да "ви направи". Вие сте част от Бог! Вие съ-творявате на пътя, мислейки както мисли Бог: без да се страхувате, убедени, че на мястото на някогашния мост ще има нещо друго, което да го замести, без да предполагате какво точно.

Докато пътувал през долината, Хенри изведнъж видял точно това, което очаквал - мост все още няма­ло. Хората не биха могли да го съградят за един ден и Хенри знаел това. Изплашил се. Това бил послед­ният миг, часът на неговото изпитание, но знаете ли какво още видял Хенри? На пътя стояли хора, които ръкомахали и му сочели завой към място, където никога не бил минавал - и не след дълго в далечината се очертал чисто нов мост - мост, който бил строен цяла година! Този мост се изграждал много преди Хенри да се помоли за него или да стане необходим! Освен това бил по-широк, отколкото той очаквал. Бил снабден с лампи, които да го осветяват нощем, и превел безопасно Хенри до отсрещната страна на долината. Бил построен далеч от погледа и се разкрил една сега - когато бил най-необходим.

Хенри спрял колата си от другата страна на до­лината и изпълнил кратка церемония. Благодарил на Бог за силата на съ-творяването, а Бог откликнал, като благодарил на Хенри за това, че е повишил вибраци­ята си - и тази на планетата - като повярвал в "реал­ността на невидимото".

Това вероятно ще ви даде различна гледна точка за причините, поради които доверието (или вярата) действат въобще. Тази притча ни показва, че строежът на моста бил започнал една година преди Хенри да се помоли за него. Има ли в живота ви неща, които ви се виждат невъзможни да бъдат създадени поради обс­тоятелствата, възприемани от вас като установени за цял живот - например работата, която "никога няма да стане по-добра", или семейни обстоятелства, които "никога няма да се променят"? Чувствате ли се в безизходица поради липса на средства или сте на път, който очевидно не ви отвежда до никъде? Как щяхте да се почувствате, ако узнаехте със стопроцентова сигурност, че отговорите на тези невъзможности са били в процес на промяна в този момент - и просто очакват да изявите намерение да ви се случат.

Прегледайте още веднъж трите предупреждения в притчата, понеже дори да не се казвате Хенри, тази история е за вас. Не е ли време да проумеете защо сте тук?
5. БАЩАТА И СИНЪТ

Бележка на писателя:

Това е история, която ще събуди реакция в много мъже. Вие сте бащата... или синът? Дори да не сте нито един от двамата и изобщо да не сте мъж, тази притча разказва за нашата планета. Това е разказ за омразата - онази омраза, която продължава цял жи­вот - едно от най-големите изпитания за човешката природа. Омразата е като навита пружина. Това, което повечето хора не знаят, е, че когато бъде развита, тя притежава потенциала да се превърне в любов!

***

И така, живеел на планетата Земя един баща. Той все още не бил баща, но му предстояло да стане, тъй като наближавало раждането на детето му. И той се надявал да бъде син, защото имал големи планове за своята мъжка рожба. Бил дърводелец и искал да пре­даде занаята на сина си. "Ех, мога да го науча на толкова много неща. На тънкостите на занаята, който той със сигурност ще обикне и ще го предаде на следващите поколения от рода ни", мислел си той. И така, когато детето се родило и наистина се оказало момче, бащата бил пиян от радост. "Ето го моят син!", провикнал се той. "Сега той ще продължи нашия род. Ще продължи име ми. Ще стане велик дърводелец, понеже ще му предам всичките си знания. Ще ни бъде толкова хубаво заедно с моя син!"