Притчите на Крион

Уо е изразила намерение за просветление и се придвижва към статут, който изисква водачи учители, а Ангенон и Вереху го знаят и ликуват. Те си тръгват с много любов и без капка тъга. Били са част от земната история и ознаменуват събитието.

Божественият разум е такъв, че едно същество може да отпразнува радостта на друго като своя соб­ствена. Щом видите общия план, можете да отпраз­нувате късмета на вашия съсед и то искрено, дори да смятате, че вашият живот не върви по мед и масло. Някои хора не могат да проумеят подобно нещо. Крион често ни призовава да наметнем "Мантията на Божествения Дух". Това означава да носим с нас връз­ката с Висшия Аз и да постигнем такова равновесие, че първите ни чувства към всички хора да се базират на любовта, без да мъкнем никакъв друг багаж. Зачи­тайте човека до вас, тъй като неговият процес е тясно свързан с вашия, дори да ви се струва съвършено различен.
13. ПРИКАЗКА ЗА ДВАМАТА ЗЕМЕДЕЛЦИ

Бележка на писателя:

Повечето от вас не са земеделци; всъщност, те са изчезващ вид в нашата култура! Но историята със сигурност е за вас и носи страхотно, любящо послание за новата енергия и земните промени, които се случват около нас.

***

Имало едно време двама добри земеделци. И двамата земеделци притежавали посеви, които може­ли да обработват сами, без чужда помощ. Но това отнемало цялото им време и те работели здраво, за да ги приберат. И двамата земеделци били Богоугодни хора и обичали и ценели земята. Земята била доволна от това партньорство и ги възнаграждавала с изобил­на реколта всяка година, така че те можели да осигу­ряват себе си и семействата си. Част от реколтата използвали за собствени нужди, друга част продавали на пазара, за да осигурят стоки и изобилие за семейс­твата си. И двамата живеели добре.

Само че това се случило малко преди жътвата на старите посеви. И двамата земеделци имали избуяла пшеница, готова да бъде ожъната и продадена, оси­гурявайки им средства за цялата година и за купува­нето на семена за идната сеитба. Двамата земеделци се поколебали да унищожат узрялото жито и да изгу­бят сигурността си за следващия сезон. В края на краищата, помислили си те, какво лошо имало да ожънат сега и да се възползват от информацията на вестителя по-късно? Зърното било почти узряло, а никой не сеел по това време на годината. Всеки земе­делец знаел, че посевите не биха пораснали.

Първият земеделец се допитал до семейството си и поискал съвета им. След като обмислили послание­то на вестителя, той и близките му решили, че Бог никога не би им навредил, затова щяло да е най-добре да изпълнят посланието "дословно". Затова той унищожил узрялото зърно, както му било заръчано и преорал земята. Прочистил я от всякакви замърсява­ния, изхвърлил ги внимателно, а после незабавно за­сял отново полята си.

Вторият земеделец не повярвал на вестителя и се приготвил да ожъне реколтата както обикновено. Малко след това заваляли поройни дъждове. Това много шокирало и двамата стопани, тъй като дотога­ва никога не било валяло по това време на годината. Валежите напоили посевите на първия земеделец и огрухали високите житни класове на втория. После задухал силен вятър, какъвто дотогава не били вижда­ли. Посевите на първия стопанин тъкмо били започ­нали да покълват след обилния дъжд, така че вятърът изобщо не ги засегнал. Но онова, което било останало от житото на втория стопанин, било натежало и висо­ко, така че силните ветрове тутакси го помели.

Така посевите на първия земеделец пораснали гъсти и високи и той се зарадвал на своята нова сила да отглежда богата реколта - точно както бил пред­рекъл вестителят. Вторият стопанин изгубил всичко и зачакал да се ориентира в новите сезони и да засее отново земята си, изпълнен с неувереност и тревога поради новите, непредсказуеми промени в годишните времена.

Като Богоугоден човек, първият стопанин от­празнувал своето изобилие като го поделил с втория труженик, който пък разбирайки законите на Земята, приел предложението на първия стопанин без никакво его или угризения за решението си. Те двамата заедно със своите семейства се заловили да обработват зе­мите си, докато вторият земеделец отново могъл да засее полята си.

Тук земеделецът очевидно символизира човека и неговата връзка със Земята, обработвайки я в хармо­ния с природата, за да си осигури препитание. Освен това двамата стопани са независими, способни да я "обработват сами, без чужда помощ". Така че вижда­ме двама човека в земен урок, които зависят от пла­нетата за своето препитание и които са напълно отго­ворни за всичко около себе си. Звучи ли ви познато този сценарий? Той е силна метафора на начина, по който живеят повечето от нас. Земеделците представ­ляват хората, които вървят по Земята сега.

Следващата част на постановката се отнася до онези от нас, които живеят в относителна сигурност. Крион излага тази идея, когато разказва как стопаните водят общо взето щастлив живот и обикновено доби­ват богата реколта. Това е описание на живота на голяма част от нас, които се трудим усърдно и успя­ваме да водим добър живот година след година. Крион разкрива още, че действието се развива в сво­бодна икономика, където "част от реколтата използ­вали за собствени нужди, друга част продавали на пазара, за да осигурят стоки и изобилие за семейства­та си". Тези думи са много важни, тъй като свързват историята с нашето общество на свободната иконо­мика.

Най-голямото откровение обаче са изреченията: "Един ден в полята и на двамата се появил помазаник, който твърдял, че носи Божие послание. Двамата зе­меделци се заинтересували и изслушали внимателно посланието." Това е удивителен ориентир за кого точ­но говори Крион! Как биха постъпили повечето хора, ако някой съсед дойде да им разправя, че носи посла­ние от Бог? Щяха да го изхвърлят и да му се присмеят (такава е културата, в която живеем). Но тези земедел­ци са различни, понеже "се заинтересували и изслуша­ли внимателно посланието". Забележете, че техният интерес не е пасивен, ами внимателен и целенасочен. Повечето от вас, читателите, сигурно разбират намека - Крион се кани да ни разкаже притча за две просвет­лени човешки същества, които живеят в Новата епоха.

После историята описва как вестителят съобщава на стопаните, че се задава голяма промяна, но за да я приемат, те трябва да направят нещо различно и на пръв поглед нелогично. Това е нещо, което не са правили дотогава, и то противоречи на всичко, което знаят за земеделието.

Вгледайте се внимателно в заръките на вестителя и тяхното значение: (1) Изкоренете старите посеви -освободете се от всички стари методи и похвати. (2) Изорете я - заровете старите си навици толкова дъл­боко, че на практика да изчезнат. (3) Изхвърлете не­чистотиите и паразитите, докато я преоравате - изко­ренете старите привързаности и зависимости, вклю­чително онези неща в живота ви, които мъкнете отк­рай време, макар интуитивно да знаете, че не са добри за вас. (4) Незабавно засейте отново - тутакси започ­нете да растете с новата енергия и новите положения. (5) Вестителят им казал, че Земята около тях ще се промени, така че това ново положение да стане нор­мално и да ги подкрепи.

После виждаме, че на земеделците им е трудно да приемат тази новина, тъй като пшеницата е готова да бъде ожъната, а пък те нямат кой знае каква вяра на обещанията на вестителя. Крион ни разказва как два­мата стопани се колебаят да унищожат узрялото зърно и подчертава, че дори на онзи, който накрая изпъл­нил заръката, не му било никак лесно. Това означава, че от нас се иска нещо трудно! На никой няма да му бъде лесно да отхвърли старите подходи за действие и да възприеме новите. Дори при обещаното щедро възнаграждение (десетократно по-богата реколта), пак е трудно, тъй като не виждаме какво ни предстои.

Но винаги, когато съм се замислял над тази прит­ча, съм се чудил как е възможно Божият вестител да бъде пренебрегнат. После се разсмивах наум, понеже си спомних как се питах същото в неделното училище, слушайки историята за фараона, който упорито оста­вал сляп и глух за "разтърсващите" доказателства на Мойсей в полза на освобождаването на поробения народ. Фараонът глупав ли е бил, или какво? Сега Крион ми показваше същото "твърдоглавие" във всички нас! Наистина е трудно да променим навиците и методите си, които са ни толкова скъпи, понеже са изпитани във времето.

В притчата единият стопанин се вслушва в съвета, а другият не. Малко след това и двамата са потресени от земните промени (невиждани дотогава дъждове и ветрове по това време на годината). Земните промени се оказват благоприятни за посевите на първия земе­делец, който е послушал съвета на вестителя, и те порастват високи и тучни. Реколтата на другия стопа­нин е напълно унищожена (въпреки че класовете са високи и здрави при идването на вестоносеца).

Предупреждението тук е съвсем ясно: Старите подходи повече няма да вършат работа. Земните про­мени ще ги повалят също като зърното на обрулената земя, и те повече никога няма да пораснат. Ще отпад­нат дори най-здравите и успешни методи на старата енергия. Ще успеят единствено новите, често различни подходи, които са "непозната земя". Това са мето­дите, които са изпълнени с любов, изобилие и поло­жителни резултати.

Накрая човекът с богатата реколта я споделя с другия, който не е послушал заръката! Тук няма нито осъждане, нито "посочване с пръст". Вторият стопа­нин, който очевидно се е изложил, не се поддава на гордостта и не отказва помощта на своя преуспяващ другар. Тази проста история съдържа толкова дълбок смисъл, че могат да се изпишат томове с тълкувания на нейната мъдрост в тази Нова епоха. И двамата земеделци поемат отговорността за постъпките си и работят заедно в хармония и съобразителност, за да постигнат еднакво печеливша ситуация за всички участници.

Тази притча беше предназначена директно за просветлените - учителите и работниците. Удивител­ните потвърждения на представения в нея урок се проявиха по най-различни начини, показвайки, че тя не бива да се омаловажава. На практика тя представ­лява сценарий за промяната, която се случва на пла­нетата в този момент. Отделете няколко минути и я прочетете още веднъж. Историята съдържа прекрас­но и дълбоко послание.

Това е една от първите истории, разказани от Крион, която илюстрира житейското пътуване с на­шите ангели водачи. Първоначално озаглавена "Обичната Анджела", притчата разказва за договори­те, взаимодействието с водачите и Божията любов към жените и мъжете в нашето ежедневие.

***

Скъпи мои, плътно до вас и обвързани с вашата най-съкровена същност седят създания, които позна­вате не по-зле от самите себе си. Някои ги наричат ангели или духовни водачи и те са вашите най- добри приятели. Те ви подкрепят в моменти на радост и страх, назначени са ви за цял живот и ви обичат най-искрено. Това е история за механизмите на инкарнацията, поднесени достоверно и с любов за вашето обучение...

Анджела, като един от ангелите, била силно заин­тригувана от новата планета. Тя чула за плана и си казала: "Това наистина е велико събитие. Иска ми се да бъда част от него." Двама нейни приятели също решили да участват и въпреки че приготовленията отнели много време в човешките понятия, според универсалното време (което винаги е "сега") всичко протекло съвсем бързо и настъпил часът на планово­то съвещание.

Анджела се била уговорила с другите да се инкарнира като жена. Освен това планът изисквал да й се даде възможност да има баща-насилник, който се бил съгласил да изиграе тази роля. На всичкото отгоре Анджела трябвало да носи тежка карма, тъй като от тримата, които се спуснали на Земята, тя притежавала качеството на дълъг времеви цикъл (неин универсален атрибут), затова щяла да бъде идеалният човек с тежка карма. Планът изисквал също така през 13-та й година тя да се натъкне на сериозно изпитание - да загуби майка си. Съществото на майката също участвало в планирането и се съгласило да съдейства в урока.

Тормозът на бащата и смъртта на майката били много тежки изпитания за малкото човешко същество и били уместно включени в общия план. Тук трябва да подчертаем, че не присъства никакво предопределе­ние. Това били предизвикателства за Анджела и ней­ното човешко семейство. Онези, които щели да се появят и да изпълнят най-тежките изпитания около нея, го правели по свой избор и предварително спо­разумение. Всеки един от тях имал възможност да влезе или излезе от собствения си план по свое жела­ние, щом станел част от Земята. Следователно въз­можностите, които щели да създадат тези неща, били уговорени по взаимно съгласие. Изпитанието било как хората щели да се възползват от всяка една възмож­ност. Всеки човек разполагал с напълно свободен избор - да осъществи плана или да се откаже от него.

И така, Анджела се родила на земното ниво и двата ангела, които били нейните най-добри всемирни приятели, я придружили като земни водачи - невиди­ми, но неотлъчно до нея, за да поддържат равновеси­ето на енергията по време на биологичния й живот. Следвали я на всяка стъпка.

Анджела се родила като човек през месец септем­ври. Планът започнал да се разгръща и декорите на нейната карма и кармата на групата около нея били по местата си. Бащата изиграл уговорената си роля, тъй като неговата карма била да я тормози и той го направил, избирайки с цялата си астрална мъдрост да допринесе за кармичните качества на Анджела. Това било труден момент за малката Анджела. Всеки ден тя се скривала в килера с надеждата баща й да не се прибере, свивала се в тъмното и се тресяла от страх от онова, което можело да се случи. Но бащата се прибирал и започвал да вилнее из къщата в пристъп на пиянски гняв, докато я намерел притаена в малкото й скривалище - а после следвали ужасни неща за Анджела, чиято енергия я съпътствала цял живот. Тя помнела миризмата на баща си, грубите му думи и сковаващия страх. Нощ след нощ тя била жигосвана с клеймото на малтретирано дете.

Анджела търпяла безропотно, докато навлязла в 13-та си година, когато умряла майка й. Анджела изпаднала в шок и не знаела какво да прави оттук нататък. Чувствала се напълно изоставена. Избягала от дома си, залутала се в гората и дълго време седяла на един пън, оплаквайки участта си на дете с непоси­лен товар. Приятелите й - нейните ангели водачи -били неотлъчно до нея, давали й енергия, държали я за ръката, плачели и я обичали през тези мъки и изпитания за човешкия дух.

Анджела успяла да преживее този труден момент, но после се случило нещо интересно. Тъй като планът се развил точно според уговорката и онези, които се били съгласили да изпълнят поддържащите роли, се представили блестящо и междувременно създали но­ва карма за бъдещи инкарнации за всички тях. Какво щяла да направи Анджела с кармичния атрибут на баща насилник и рано починала майка? Какво щяло да означава това за живота й по-нататък? Нейното кармично изпитание било задвижено и влязло в дей­ствие.

Колкото и странно да звучи, когато Анджела по­раснала, тя най-напред си намерила партньор също като баща си! Нейните ангели приятели били съвсем наясно с причините и я подкрепили безрезервно. Ста­нало така, че партньорът й също започнал да упраж­нява насилие над нея.

И така, в хода на това пътуване настъпил момент, когато партньорът си тръгнал, а Анджела отново се оказала изоставена. Агресивният й баща я бил изоста­вил в ролята си на родител, майка й я била изоставила със смъртта си, а сега партньорът й я изоставил в любовта! Анджела била на кръстопът в живота си. Дали щяла да се обърне навътре и да обвини Бог за злочестината си? Дали отсега нататък щяла да "иг­рае" ролята на жертва? Анджела била изправена пред избор - и то решаващ за причината да бъде на Земята. Постъпката й сега щяла да се отрази върху битието на цялата планета.

В разгара на това изпитание Анджела изпитала потребността да си направи равносметка. Мъдростта й, произтичаща от срещата със смъртта и насилието на толкова ранна възраст, й давала перспектива, която й помогнала да нагоди своята реакция към житейски­те изпитания. Това развълнувало ангелите водачи око­ло нея! Те знаели, че нещо ще се случи. А Анджела се вгледала навътре, за да види коя е в действителност, и поела по духовен път, който накрая щял да я отведе до мирен живот - и опрощение за онези, които я били наранили. Междувременно кармата й се разсеяла... и Анджела повишила вибрацията си, което се отразило върху всички човешки същества по света.

Анджела умряла на 83 години, след като завър­шила много ценна инкарнация на Земята - както за нея, така и за цялото. Нейното себеоткриване допри­несло за повишаването на вибрацията на планетата, а Анджела умряла спокойна.

Скъпи мои, тук започва хубавата част на истори­ята, понеже след изживяването на смъртта и пътува­нето до пещерата Анджела влязла в голямата зала на почестите. Вие, хората, никога не сте виждали нещо подобно на Земята, нито пък го помните отпреди, понеже е блокирано от паметта ви. Но аз ви казвам, скъпи мои, че там ще получите цветовете си след като завършите тази инкарнация. Там ви дават почетната лента, така че цялата вселена да види какво сте зас­лужили. И където и да отидете от този момент ната­тък, всички универсални същества ще разберат къде сте били. И планетата на свободния избор, на която сте работили доброволно, ще бъде запомнена и почи­тана завинаги. Мнозина ще искат да общуват с вас и ще ви молят да им разказвате какво е да участваш във величествения проект на име Земя!

Други ще стоят встрани и ще ви почитат отдалеч - но всички ще знаят за вашето пътуване - и всички ще ви обичат заради любовта и саможертвата ви. Защото това, което се случва на Земята, се отразява върху цялата вселена.

Затова и Бог ви почита толкова много! Защото това, скъпи мои, е работата, която вие лично избрахте да свършите. И макар да звучи грандиозно, на цере­монията за връчването на цветовете присъстват де­сетки милиони същества, всички в голямата зала, за да отпразнуват почестите, отдавани на всеки един от вас. Понеже това е нова почетна лента, каквато не е съществувала досега във вселената. Вие, които сте се инкарнирали многократно на тази планета, сте част от уникален набор от същества, които са се редили на опашка за тази цел, и вашият процес ни изпълва (Крион) с благоговение. Затова седим в краката ви. Затова ви обичаме толкова много!

Анджела застанала пред множеството и приела своите цветове, а нейните ангели водачи тържествува­ли рамо до рамо с нея и също били удостоени с цветове. След тържествената церемония Анджела ос­танала насаме с нейните приятели. Тримата започна­ли да разговарят за прекрасните неща, които били видели на планетата Земя. Нейните приятели, водачи­те, се надпреварвали да й говорят, докато се държали за ръце, подскачали нагоре-надолу, ликували и тан­цували на фона на галактиката от светлини.

"Анджела, помниш ли как се криеше от баща си в килера? Помниш ли как седяхме от двете ти страни и те държахме за ръка и те прегръщахме? Помниш ли? Подхранвахме енергията ти, за да издържиш. Обгръ­щахме те с безусловна любов. Поддържахме те, когато ти беше твърде слаба, за да се съпротивляваш. Прег­ръщахме сърцето ти, когато ти се струваше, че ще се пръсне от мъка!"

А Анджела отвърнала: "О, да. Спомням си. Мили приятели, благодаря за любовта ви. Спомням си, да!"

"Анджела", попитали те, "помниш ли, когато умря скъпата ти майка, а ти побягна сама в гората и се питаше какво те очаква в живота - къде да отидеш и какво ли ще бъде твоето бъдеще? Помниш ли, че тогава седяхме до теб и те държахме за ръка и ти давахме енергия и те обичахме? Помниш ли как пла­чехме заедно с теб и си поделяхме товара? Помниш ли?"

А Анджела казала, "О, да. Спомням си. Да!"

А нейните приятели я попитали: "Анджела, пом­ниш ли колко беше хубаво, когато празнувахме сват­бата ти и колко беше радостна в онзи миг на твоята младост? Спомняш ли си веселието и щастието си по онова време? Ние те държахме за ръка и те прегръ­щахме и ти изпращахме енергия и танцувахме заедно с теб. Помниш ли?"

"О, да, скъпи мои приятели, спомням си", отвър­нала Анджела. "Беше прекрасно, нали?" И изведнъж Анджела притихнала. После заговорила загрижено. "През всичките тези моменти, приятели мои, не заче­тох присъствието ви нито веднъж. Никога не ви казах колко високо ви ценя. Усещах някак, че сте до мен. Вие сте най-добрите ми приятели, но аз дори не ви казах, че ви обичам."

А нейните приятели скочили и казали: "Анджела, моля те, спомни си, че ти беше в дуализма на човеш­ката същност. Ти беше в помазаното положение на урока. Беше в разгара на договорените изпитания. Не се укорявай, понеже ти беше и си великолепна! Тър­жеството ознаменува пътуването и труда ти. В нашите очи няма провал, а само възхищение от извървения път."

Тук историята свършва, като Анджела влиза на планови съвещания с приятелите си, за да види дали ще може да участва още веднъж в уроците на човешката същност и този път да се представи още по-добре. Такъв е механизмът на порива, който ви подтиква да се връщате тук отново, отново и отново. Понеже работата, която вършите за Земята, е дело на любовта и е натоварена с огромен замисъл и значимост. Кога­то не сте на столовете, в които седите сега, и не сте в телата, които обитавате сега, притежавате балансира­ния ум на Бог, а знаете ли колко уважавани са тези неща!

Ах, скъпи мои, ако можехте да видите онова, което вижда Крион, щяхте да съзрете една стая изпълнена със създания, които ви обичат и са буквално свързани с вас. Да, говоря за всеки един от вас. А на онези, които смятат, че не могат да усетят тези ангели или водачи, поднасяме този дар: по-късно вечерта, когато остане­те сами, осмелете се да помолите създанията, които са ви съпътствали през всичките тези години, да ви прегърнат лекичко. Позволете си да почувствате тях­ното емоционално присъствие. Защото тази човешка постъпка е огромна чест за водачите и ангелите, които ви заобикалят! Нямате представа колко ще се зарад­ват те на молбата ви и какво пърхане на криле ще усетите. Когато започнете да зачитате онези, които са ви съпровождали от мига на вашето раждане в качес­твото на ваши най-добри приятели, животът ви ще започне да се променя. Повярвайте го.

Защото е точно така!

Това е разказ за един индианец, който си живеел на прекрасен остров с всичко необходимо - но него­вата любознателност да научи повече за заобикаля­щия го свят го отделила от останалите.

***

На един остров живеел индианец на име Дейвид. Онези от вас, които се интересуват защо един индиа­нец ще се казва Дейвид, оставяме се да си блъскате главите по-късно (космически смях). Островът, на който живеел Дейвид, бил хубав и плодороден. А Дейвид бил от царско потекло, понеже дядо му бил вожд. Дейвид си живеел добре на острова; храната била изобилна, виреели всякакви култури. Селото и племето на Дейвид открай време си живеели славно.

Дейвид израснал с тази мъгла, а жителите на селото я познавали от поколения. Те-не я разбирали, но се страхували от нея, тъй от време на време се случвало някой селянин да доплава близо до нея и повече никога да не се върне. Дейвид помнел как в детството му един старец от племето, който усетил, че краят му наближава, предпочел да се качи в кануто си и да отплава в мъглата. Носели се най-различни истории какво се случвало, когато навлезеш в мъгла­та, и обикновено ги разказвали вечер край лагерните огньове.

Съществувало поверие, че ако някой някога по­паднел в мъглата, останалите селяни трябвало да се скрият по къщите си и да не гледат, защото се случва­ли страшни неща. Понеже бил от кралско потекло, като дете и юноша Дейвид имал правото да наблюда­ва тези събития заедно със старейшините. Но той помнел само как онзи старец се доближил до началото на мъглата, вдигнал греблото и кануто се плъзнало плавно в мъглата, за да изчезне завинаги. Точно както казвали старейшините: "Никой, дръзнал да се добли­жи до мъглата, не се връща оттам." А кралското семейство останало да наблюдава брега с часове, в очакване да се сбъдне някое предсказание. Защото често след потъването на човека в мъглата се чувал мощен сподавен звук, страховит рев, който сковавал сърцата им, глух тътен, който хората не разбирали. Дейвид го запомнил за цял живот. Какво ли било това? Може би от другата страна на мъглата живеело чудо­вище? Може би имало гигантски водовъртеж или водопад, в който смелчаците губели живота си?

Може да ви се стори странно, но когато навършил трийсет и четири години, Дейвид изпитал непреодо­лимо влечение към мъглата! Той почувствал, че в живота му липсвало нещо. Може би някаква истина, която лежала заспала години наред и чийто отговор се криел в мъглата? Вярно, оттам никой не се бил връщал, но това не означавало непременно край, разсъждавал Дейвид. И така, той поел смело, без да каже на никой от старейшините, да види какво има от другата страна на мъглата. Качил се на кануто си и изпълнил церемония за успеха на начинанието. Благо­дарил на Бог за живота си и за предстоящото откро­вение. Знаел, че каквото и да му се случело, поне щял да добие познанието, и това му давало сила.

Дейвид загребал безмълвно и полека към начало­то на мъглата. Никой не го гледал, защото той изобщо не съобщил намеренията си. Скоро наближил линията на мъглата. И тогава Дейвид забелязал нещо странно; дотогава никой не бил дръзвал да се доближи толкова много, но мъглата сякаш имала притегателна сила! В този момент страхът го сграбчил. Греблото вече било излишно, затова Дейвид го вдигнал и го положил в лодката. Кануто потънало в мъглата. Отвсякъде го заобикалял покой и тишина, а течението продължава­ло да го тегли напред. Започнало да става все по-тъм­но и по-тъмно и Дейвид взел да преосмисля постъп­ката си. "Аз съм млад мъж и предадох предците си, защото съм наследник на кралския трон, а извърших такава глупост!" Сега той се изплашил и страхът го обгърнал като смъртен плащ, в мозъка му се спуснал мрак, а тялото му се разтреперило от студ и ужас,, докато кануто се плъзгало тихо напред.

Дейвид плавал часове наред през мъглата и нак­рая взело да му се струва, че никога няма да излезе от нея. Треперел от страх, защото знаел, че е сгрешил. "Ами ако нищо не се промени?", питал се той. "Ами ако остана тук завинаги и умра от глад в това кану?" Изведнъж му се привидяло как всички онези, дръзвали някога да се доближат до мъглата, се носели наоколо в своите лодки като скелети в черната мъгла. Дали щял да зърне стареца от детството си? Дали някога щял да се измъкне оттук? "О, къде е истината, която търся?", провикнал се Дейвид в мъглата.

И тогава се случило чудото. Дейвид излязъл от другата страна на мъглата! Изумил се от гледката, защото пред него се открил цял един континент: кра­сив и покрит с хора и селища, докъдето му стигали очите! От комините излизал пушек, от брега се носели песни. Часовоите, разположени по протежение на мъглата, веднага го забелязали. Щом зърнали Дейвид, те надули роговете в знак на приветствие, за да съоб­щят на останалите, че още някой е преминал през мъглата. И тогава цялата земя се разтърсила от мо­щен рев. Възглас за поздрав! Възглас за почест! И те го наобиколили с лодките си и започнали да му хвър­лят цветя. Когато стигнал до брега, хората го заоби­колили, вдигнали го на рамената си и ознаменували преминаването му през мъглата. От този ден Дейвид заживял нов, просветлен живот.

Послепис на писателя:

Вие може да кажете: "Знам за какво се говори в тази притча. За смъртта, нали?" Но не е така. Тази притча разказва за навлизането в новата енергия и даже за извисяването. Тя разказва какво е да се задо­воляваш с мъничкия си свят и никога да не дръзнеш да пристъпиш извън него от страх от "мъглата" на неизвестността. Разказва какво ви предстои, ако ре­шите да извървите пътя. Защото пред всеки един от вас се простира мъгла, която понякога е вашият страх, а друг път е собствената ви неизменна природа. Защо­то всеки човек си има своя мъгла, която е различно предизвикателство и урок.

Какво ви изпълва с най-голям страх? За мнозина от вас подсъзнателно това е страхът от успеха и стра­хът да поемете по предопределения ви път - страхът от изобилието! Може би е страхът от самото просвет­ление. Може би е страхът от промяната? Съветвам ви смело да навлезете в този страх. Трябва да пристъпите със смело вдигната глава в онова, което ви вдъхва най-голям страх и което е вашият житейски урок, защото то е просто фасада. Мъглата в притчата сим­волизира страха, а от другата страна е победата. Но когато навлизате в мъглата, понякога попадате в мрак - преходен период, който ви позволява да се нагодите към предстоящото. Хората около вас ще ви предуп­реждават да не го правите, ще се опитват да ви разко­лебаят. Но част от вас знае истината и ще се устреми към нея.

Защо Крион ни разказва тази притча? За да даде пример за отговорността в нашата Нова епоха. Сега е времето на упълномощаването, на отговорността за цялата енергия на планетата и вие трябва да разпоз­наете пътя си. Време е да надзърнете в очите на противниците си и да кажете: "Познавам те! Зная кой си и избирам да се откъсна от твоята енергия." Така се издържат изпитите и така се повишават вибрациите на планетата! Защото няма по-голямо блаженство на тази планета от умението да видите кой сте. Защото всички неща, които ви наскърбяват, могат да се про­менят по силата на собственото ви намерение за про­мяна.

Това е поредица от четири истории, базирани на четири типични страхове. Различава се от всички други разкази и притчи в тази книга. По онова време Крион седеше пред събралото се множество в край­морското градче Дел Мар, Калифорния. Сред слуша­телите имаше четирима човека, които Крион удостои с честта да им опише обстоятелствата или изживява­нията от техен минал живот - понякога дори подроб­ностите около смъртта на човека в съответния минал живот. Причината беше да се даде пример за това как енергията от минал живот допринася за кармата на настоящия и спомага за оформянето на индивидуал­ните ни уроци днес. Разказите са сериозни и се отнасят до реални хора. Преди самата история Крион дава кратка представа как се развива кармата и защо при­съства въобще. Посредством всичко това Крион ни подканва да видим невероятната победа, която можем да постигнем, осъзнавайки нашия житейски урок като цяло - защото това е тайната на бързото овладяване на тези уроци и воденето на много по-спокоен живот.

***

Някои от вас седят пред Крион и казват: "Разкажи ни за страха и вярата, и гнева и смелостта. Разкажи ни за последователността. Как могат да се овладеят тези неща? Те притежават ли своя енергия?" Отговорът е да. Вие ги виждате ежедневно и всички те ви принадле­жат в степента, която е уместна за кармичния отпеча­тък, за който сте се приготвили, когато не сте били тук.

Някои питат: "Искаш да кажеш, че биологичният пакет съдържа духовен аспект?" Да. Аз ви казвам, че вашата карма, духовен аспект, включва пряко вашата биология. Страхът поражда химични промени - кара сърцето ви да бие по-бързо, а дланите ви да се потят. От него ви заболява главата, а може и да припаднете. Науката открай време изучава влиянието на тревогата върху човешкия организъм. Причината зад тези при­видно нелогични чувства се крие в набора указания от миналите животи. Вашата ДНК съдържа много набо­ри указания, които са магнитни. Когато се научите да преодолявате тези основни шаблони, същата тази ин­формация ще престане да ви изглежда фантастична и ще стане съвсем реална. Цялата тази информация и нейното съвсем практично приложение са буквално на прага ви!

Преди да пристигнете тук, вие сте взели решение да преминете през изживявания, които да създадат днешните ви уроци. В настоящия ви живот пред вас се отварят възможности да изживеете неща, които ще неутрализират уроците и ще ви издигнат над тях. Вие наричате това карма и разрешаване на кармата. То е предварителният сбор на всички ваши страхове и много от качествата ви в този живот.

Така че ние искаме да ви разкажем за четирите най-типични човешки страхове и начините за тяхното преодоляване. Аз заставам пред вас с любов, за да ви дам тази информация, и ще го направим по уникален и много интересен начин. Понеже искам да илюстри­рам четирите страхове като ви отведа на четири малки пътешествия - пътувания, които илюстрират минали­те животи на четирима от тук присъстващите. Няма да посоча никого с пръст. Ако описваният минал живот ви се стори познат, чувствайте се удостоени с честта да бъдете избрани, защото Бог ви почита дъл­боко за вашата служба.

Това ще бъдат най-значимите минали животи в тази стая. Имайте предвид, че описваните страхове могат да се дължат на най-различни неща. Никой от тях не е задължително да бъде чак толкова драматичен или сериозен като тях. Но тези конкретни страхове ще ви опишат човешките типове, които са сред вас, и техните преживявания. Тъкмо затова Бог ви почита толкова много, понеже сте се съгласили да дойдете тук и да повишите вибрацията на тази планета!

СТРАХЪТ ОТ ИЗОСТАВЯНЕ

Обръщаме се към една от присъстващите тук тази вечер, която изпитва ужасен страх да не бъде оставена - напълно изоставена. Макар че в сегашния й живот няма нищо, което да й дава основания за подобни опасения. Призовавам я да си спомни нещо - нещо, което ще породи емоция, а също и разбиране дълбоко в сърцето й.

Ти си деветгодишна, скъпа моя, жена, също както сега. Събуждаш се и се оказваш пасажерка в малка лодка с още 14 други човека. Лодката се носи по водите на спокойното море, ти вдишваш соления въздух и усещаш топлината на изгряващото слънце, което милва лицето ти. Само че тази ведрина не продължава дълго, тъй като умът ти се втурва да си спомни защо си тук! И ти полека си припомняш всич­ко, а сърцето ти натежава от скръб. Последното ти видение е как родителите ти се втурват на палубата, понесли те на ръце, преследвани от страшен пожар. Огнените езици ви пресичат пътя, а ти си се вкопчила в гърдите на баща си. Усещаш страха в дъха му. Спомняш си писъците и риданията - паническите викове около теб. Спомняш си как политаш във въз­духа, как баща ти не успява да се хване за перилата. После потъваш в спокойните води на океана. Когато изплуваш на повърхността и избърсваш очите си и привикваш към студената вода, инстинктът те подтик­ва да заплуваш и ти се носиш насам-натам, докато накрая те вдигат в малка лодка с други хора.

Поглеждаш назад към големия дървен кораб, сега напълно погълнат от пламъците, а родителите ти ги няма. Те са спасили животи ти, но е било твърде късно да спасят своя. Оглеждаш другите хора в малката лод­ка, всичките възрастни, и им изкрещяваш да направят нещо! Съзираш само отраженията на огнените езици по лицата и очите им, тъй като те също са шокирани и ужасени от онова, което виждат. Не правят нищо, само гледат. Лека полека големият кораб потъва в морето, а пушекът замъглява залязващото слънце, сякаш под­чертавайки красотата на обагреното в алено и жълто небе. Чува се съскане, докато вълните някак на шега угасяват унищожителния пожар. После се възцарява тишина. Вихрушка от мехурчета показва мястото, къ­дето същата тази вечер е пресекнал удобният живот на любов, очакване, обещания и нежност.

Всичко е свършено. Няма сълзи. Настъпва един миг, проблясък, когато ти разбираш интуитивно с твоя деветгодишен Висш Аз, че това е договорът ти -че това е споразумението, което си сключила с твоите родители. Но логичният ред и духовният замисъл ти убягват, когато усещаш безпределната празнота на изчезналата любов. Малкото момиче изведнъж е по­раснало, а детето като че ли е умряло. За момент се изкушаваш да ги последваш в морските води - топли­те води на Балтийско море. Но за децата самоубийс­твото не е изход. То идва едва по-късно с интелектуа­лизацията, която използва мозъка на възрастния.

Всички предпоставки са налице, така че това чувство и тази сцена да те преследват живот след живот, понеже са много драматични, а съдържаният в тях урок трябва да бъде разгледан и осъзнат. Става така, че ти живееш, заобиколена от хора, които никога не проявяват към теб любовта, която си получила от твоите специални родители. Струва ти се, че си на лодка с непознати - до края на живота ти.

Ти, скъпа моя, знаеш коя си в тази група, тъй като атрибутът на кармата, който все още носиш със себе си, е страхът от изоставяне. В настоящия ти живота той не е логичен, понеже не си го изживявала тук - но въпреки това ти се страхуваш. Като малка ти създава­ше големи проблеми на родителите си, понеже се вкопчваше в тях като лепка и ги следваше като сянка. Дори сега се обаждаш на майка ти по два пъти на ден, за да провериш дали е добре. Взаимоотношенията ти са краткотрайни и мимолетни, понеже никога не успя­ваш да повярваш, че партньорът ще остане до теб - а отказваш да изживееш неприятна раздяла - така че предпочиташ да си останеш сама. Пламъците на го­рящия кораб са отпечатани върху твоята ДНК като белези по дърво, а ти цял живот преминаваш през тях, сякаш тъчеш паяжина около отровна нишка, която не бива да се докосва.

Скъпи мои, тази вечер ви приканваме да преодо­леете тази карма. Виждате ли, сред събраните тук, а също и сред четящите тези редове, има хора, чийто живот е белязан от страха от изоставяне. Пред вас се отварят възможности да го преодолеете, но вие не успявате да се възползвате от тях. Защото това би означавало да предприемете действие, което ще съ­буди този страх, ще докосне скритата нишка, затова често се чувствате контролирани, без да знаете защо. Така действа кармата.

Когато се озовете в подобно положение, призова­ваме ви да навлезете смело в него! Вашият най-силен инструмент е любовта на Бог в новата енергия. Тази любов ви заобикаля отвсякъде. Вашите водачи и анге­ли стоят до вас и ви държат за ръцете, независимо дали се намирате в най-безплодната пустиня на Земя­та, или в най-населената долина. Почувствайте как ви обгръща тази блажена любов. Потърсете я! Прекосете този болезнен мост, почувствайте как любовта се вли­ва във вас и осъзнайте, че изоставянето вече не е част от програмата ви. Почувствайте разсейването на маг­нетичния код, докато се освобождавате от този приз­рак, и разберете, че за вас се грижи енергия, която никога няма да ви напусне. Усилията ви ще бъдат възнаградени с успех, понеже това е урокът, а неговото овладяване ще повиши вашата вибрация и вибрацията на цялата планета!

СТРАХЪТ ОТ КОНФРОНТАЦИЯ

Сред вас има един човек, който се страхува от всякаква конфронтация. Сега ще разберете защо. Ти си на 32 години, скъпи - мъж в разглеждания живот. Макар че сега, докато седиш в тази група, си жена.

В този минал живот стоиш скован заедно с друга­рите си в студената нощ и очакваш да излезеш на бойното поле и да се биеш. При всяко движение риз­ницата се врязва в тялото ти, понеже дотогава не си слагал подобно нещо. Шлемът, който стяга главата ти, ти стои като чужд и не ти приляга по мярка. Щитът е тежък, а мечът - нямал си представа, че бойните мечове са толкова тежки! Нареждат ти да се изправиш, а ти едва се надигаш заради огромната тежест. Из­пращат те в битка като следно усилие да спасите страната си. Тя е нападната от варварите, завоевате­лите, онези, които заграбват земята ти и ти отнемат всичко, което притежаваш. Сега водачите искат от теб

- в последен, отчаян опит - да излезеш пред врага, който настъпва към вас.

Само преди три дни дойдоха хора от войската и те взеха направо от нивата, понеже ти си стопанин по природа и разбираш от животни, посеви и растения. Сега стоиш до твоите въоръжени до зъби съселяни, с които до вчера сте пасли овцете, козите и останалия добитък. Поглеждаш тежкия меч в ръката си и си даваш сметка, че не знаеш как да го въртиш и не притежаваш нито капка от уменията на воините, срещу които ще се изправиш. Страх те е! Тялото и умът ти крещят: "Бягай назад!", но същевременно осъзнаваш безмълвната обич към земята и родината - затова оставаш на мястото си.

Време е! Слънцето изгрява и осветява утринната роса, а от другия край на полето долитат звуците на приближаващия враг. Надзърташ над окопите и виж­даш напредващите редици, тропота и грохота на бой­ните машини. Някой надува тръба в знак, че трябва да станете и да поемете напред. Поглеждаш човека до теб, дългогодишен съсед, стопанин, който отглежда­ше прекрасна реколта - плодове, които си опитвал неведнъж на празненствата с прекрасното му семейс­тво - и виждаш страха и тъгата в очите му. Той отклонява погледа си, за да не видиш сълзите му. Двамата вдигате едновременно тежкото снаряжение, изправяте се и поемате към войската отсреща. Нито за миг не ви хрумва да побегнете, да кажете не на роди­ната. Врагът така или иначе ще унищожи чифлика ви, затова не ви остава нищо друго, освен да умрете в бой.

А въздухът е наситен с миризма на страх, скъпи мой, докато крачиш към бойната линия и сега смъртта ти е неизбежна! Няма връщане назад. Не поглеждаш околните в лицата - съседите, които открай време познаваш и обичаш, онези, чиито деца познаваш по име, защото знаеш, че ще видиш страх, а искаш да пожалиш достойнството им в последния час.

Колкото повече наближавате врага, толкова по-бързо крачите. Варварите нямат търпение да ви пос­рещнат. Те знаят, че победата им е сигурна. Тутакси връхлитат върху вас! Виждаш лицето на онзи, който ще влезе в бой с теб. Той също те вижда и веднага те измерва с очи. Знае, че си селянин и се ухилва, раз­кривайки липсващите си зъби. Всичко сякаш става в забавен кадър, докато ти се питаш дали някога е израждал теленце, или се е грижил за стадо, или е засявал реколта. Дали е имал семейство, или е хранил болно животно, макар и в труден момент?

Той вдига брадвата високо над главата си, а ти инстинктивно вдигаш щита, за да се предпазиш от удара му. С другата си ръка той забива меча под щита ти, дълбоко в плътта ти. Подлъгал те е с този изпитан ход, пронизва те остра болка и краката ти се разтреперват. Всичко става бързо и отмерено. Той те събаря с щита си и надава победен вик. Заплюва те в лицето и изкрещява на някакъв непонятен език - а после поема към следващата си жертва.

Проснат в калта, вдъхваш уханието на земята и се вслушваш в грохота на многочислената сган, която напредва към фермата ти. Преди боя ти си скрил семейството си на сигурно място и си пуснал на свобода животните си. Обзема те усещане за покой. Всичко свърши. Ти направи каквото можа, оттук на­татък другите да му мислят. "Сбогом, скъпи мои същества", прошепваш с глас, който като че ли не е твой. "Ще се видим когато настъпи времето за това." Това е краят и ти интуитивно разбираш, че си отиваш вкъщи. Усещаш как топлината на жизнената ти теч­ност изтича от теб и напоява земята, която обичаш и си обработвал толкова години. Болката трае кратко; после настъпва мрак.

Скъпи присъстващи в тази стая, нека ви кажа: тъкмо затова Бог ви обича толкова много! Понеже ето такива събития създават уроците ви, а това са уроците, които повишават вибрацията на планетата! Нима то­гава е чудно, че седим в нозете ви с благоговение, затова че сте избрали да свършите такава работа?

Това болезнено събитие от прастаро време събу­жда във вас днес, след много животи, страха от кон­фронтация. Освен това ви обяснява защо се колебаете да подкрепите правителството в което и да е начина­ние, понеже последния път това ви коства живота!

Моля ви, осъзнайте, че не е задължително да встъпва­те в битка с беззъби великани, за да се страхувате от сблъсък. Пак ви казвам, тази вечер илюстрирахме най-драматичния случай, така че всички да оцените кой седи до вас.

Насърчаваме онези от вас, които имат желание да преодолеят този кармичен страх от конфронтация, да надянат Божията ризница! Следващия път, когато се озовете в някаква конфронтация, която буди страх в тялото ви - който кара сърцето ви да бие учестено или раздвижва вашата химия, за да ви изпълни с тревога - влезте смело в нея! Почувствайте се обгърнати от Божията мантия. Тази нова ризница на Божия Дух е съвършено различна отпреди, тъй като правилата се промениха в тази Нова епоха. Това е епохата на съ­творяването с Бог - епоха, в която вашата сила е абсолютна, стига намерението ви да е чисто. Това е мантията на любовта и мечът на истината. Нищо не може да им излезе насреща!

Хората от другата страна на вашата нова енер­гийна конфронтация веднага ще доловят кармичната ви промяна, докато навлизате в събитието - и също ще се променят. Наблюдавайте внимателно. Вижте как реакциите им няма да са същите, когато облечете вашата духовна броня и развъртите меча на истината. Понеже вашите действия ще тласнат любовта към човека, срещу когото сте се изправили - и не само това. Ще разрешат битката, без да наранят воина... защото ще променят онзи, с който воювате, а заедно с това ще променят и вас!

Независимо пред каква конфронтация се изправя­те, встъпвайте в нея с увереност и любов. Вашият сблъсък вече не е битка, където винаги има победител и победен, защото сега конфронтацията носи решения и за двете страни. Божията мантия съдържа бронята на мъдростта, щита на познанието и меча на истината. Затова пристъпете към нея с мир и спокойно израже­ние на увереност. Когато направите това, вашият кармичен възел ще се развърже и вие повече никога няма да се страхувате от този атрибут.

ЧУВСТВОТО ЗА МАЛОЦЕННОСТ

Почти всеки един от вас е имал живот, съответ­стващ на онзи, който ще опишем сега. Последвайте ме за миг в този живот. Ако сега ви помолим да погледнете краката си, ще видите в смътната светлина на коридора, че носите сандали - сандали, които сами сте си направили. Някои от вас изобщо не виждат краката си, понеже коремът им пречи, толкова са дебели от тъпкане с хляба, който месят и пекат в манастира! Носят се слухове, че висшите духовници измислили постенето, за да не се пръснат монасите. Преценете сами.

Всички вие сте имали животи в служба на Бог. То се вижда, понеже е нещо нормално за хората, които седят пред мен в тази група - търсещи просветление, готови да седят цял час или повече, заслушани в моите духовни истории. Това говори за вашата същност и илюстрира живота ви.

Но виждате ли, в този минал живот има нещо много интересно. Защото в служенето на Бог намере­нието било обърнато с краката нагоре! Вие се подце­нявате във вашата служба на Бог - някои от вас в течение на много животи. Прекланяте глави като овце ;пред доктрината - понеже смятате, че тя е вашата мисия и понеже са ви казали, че така трябва и така е наредил Бог.

Няма нищо е по-далеч от истината! Скъпи мои, вие дойдохте в този живот като просветлени същества с много цветове, показващи вашето величие - показ­ващи колко сте важни в общия план на нещата. Вече сме ви казвали това и затова ви мием нозете! Така че не е полезно за вашето величие да пропилявате живота си, сврени в някакви неосветени килии, за да препис­вате Божието слово.

Защо е станало така? Как така голямата новина за вашето пристигане като почтени хора с Божи облик, овладяващи своя кармичен урок, се е изопачила в този сценарий? Нека да ви подскажа как е станало това, как прекрасната вест за човешката почест и упълномоща­ване от великия Учител на любовта в Новата епоха се е изопачило до неузнаваемост. Помислете за следно­то: векове наред вашите духовни водачи са били и ваши държавници. Седели са на челното място и са издавали политически и духовни закони. Какво правят обикновено мъжете, за да печелят власт? Оставям ви сами да си отговорите на този въпрос, тъй като той ще ви покаже защо държавниците не бива да бъдат свещеници.

Това обърнато наопаки боготворене е характерно и за вашето време, въпреки че религията вече не е свързана с политическия елит. Вслушайте се какво ви . казват сега вашите религиозни водачи. Думите им наистина ли звучат като истинското послание за чо­вешкото упълномощаване, замислено от Учителя на любовта? Съвременните религиозни водачи продъл­жават да ви убеждават, че вие сте нищо, родени в един свят, където не можете да спечелите - свят, където вече сте извършили нещо ужасно, от което трябва да се срамувате. Те ви казват, че трябва да вложите вашето доверие и вяра (и изобилие) в една доктрина - тогава можете да бъдете нещо. Това послание, скъпи мои, не отговаря на вашето величие! Това послание, скъпи мои, не е вярна информация, защото вие дейс­твително сте специални, когато пристигате.

Така че каква карма се натрупва чрез животите наред, прекарани в манастирите? Поражда се тревога и страх от властта. Създава се чувство за малоценност и убеденост, че не можете да направите нищо добро. Смятате, че само висшите духовници могат да напра­вят нещо значимо.

Когато животи наред са ви втълпявали, че сте нищо и сте овце, вие свиквате постоянно да търсите пастира и не се осмелявате да помислите, че вие заслужавате да бъдете пастирът. Съвременните рели­гиозни водачи ви казват кой е пастирът, а повечето от тях непрекъснато спорят помежду си. Но въпреки това ви контролират. Казват ви какво да правите. Те съдър­жат вашето просветление. Това е погрешно! То е ос­новен страх, причиняван от хилядолетия, прекарани в неразбиране на човешката същност! Самият учител ви казваше, че сте пастири в обучение и сте равни. Про­четете отново словата!

Тази карма ви отклонява от вашето величие. Пре­чи ви да се възползвате от възможностите, които се отварят пред вас, понеже вие не се чувствате достойни за успеха! Често ви се струва, че не можете да напра­вите определени неща и не можете да имате изобилие, докато вървите по тази планета.

Заявете вашата сила! Бог е ваш партньор в тази Нова епоха, а вашето намерение трябва да бъде да общувате и различавате - а не да падате по очи и да редите молитви, вместо да вършите работата. На­шият съвет е да извадите огледалото на Божия Дух и да погледнете в него. Вижте кой сте. Вижте собствените си блестящи цветове. Вижте почестите си. Нас­ладете им се! Вие наистина сте достойни и Божията любов и указания ще ви подкрепят! Бог не иска да ви контролира!

СТРАХЪТ ОТ ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОБВЪРЗВАНЕ

Действието се развива преди повече от 4000 годи­ни. Ти, скъпа моя, си жена и участваш във великолепна процесия. Шествието е започнало в двореца и след като се е точило няколко часа по тесните улици, нак­рая се озоваваш до крайната цел. Отвсякъде те обсип­ват с цветя и всички те възхваляват. Ти си облечена в дълга бяла роба, обточена с чисто злато, добито в далечни страни. От двете страни те съпровождат други жени, облечени също толкова великолепно.

Въпреки че тълпата те обожава, ти не се усмих­ваш. Протоколът е строг, а церемониалните правила трябва да се спазват. Процесията напредва бавно под звуците на десетките барабани на музикантите, които крачат зад вас. Точно пред теб носят грамаден пред­мет, който води шествието. Тежък е, понесен на раме­ната на много слуги. Въздухът в пустинята дразни гърлото, а горещият сух вятър духа както обикновено. Но теб не те е грижа за изтощението, понеже утре всичко ще свърши. Продължаваш да крачиш, изморе­на, но достойна. Чувстваш се поласкана, понеже ти си духовната водачка на останалите жени. Ти и остана­лите жени от свитата ти ще бъдете удостоени с почес­ти и ще бъдете възнаградени богато преди всички останали.

Шествието бавно си проправя път към специал­ното място, където трябва да спре. Музикантите пое­мат нагоре по стълбите, като не спират да бият бара­баните. Накрая стигат на площадката и се обръщат с лице към теб, застинали. Единствено вятърът се чува и усеща. Много горещо е. Теб са те подготвяли дни наред. Кралските прислужници са те изкъпали, намазали са те с благовонни масла и са те превърнали в произведение на изкуството. Лицето ти никога не е било толкова красиво. Сега сияе и е изящно гримира-но. Косата ти е отрупана с украшения; злато и скъпо­ценни камъни украсяват шията и ръцете ти. Накитите и дрехите започват да ти тежат след дългото пътуване пеш от двореца, но гордостта не ти позволява да го покажеш.

И ето те тук, застанала на входа на гробницата на фараона. Знаеш какво следва. Някой изшътква, после музикантите подхващат песента на извисяването. Тържественият ритъм изисква да вървиш съвсем бав­но. Ти и останалите пристъпвате полека зад саркофага със заучени стъпки, докато се спускате по дългата рампа, която ви отвежда във вътрешността на подгот­вената пирамида. Хората продължават да хвърлят цветя. Навсякъде са запалени благовония и ти се спускаш полека по рампата към подземния вход. До­като свитата ти пристъпва по плавния наклон, стените на рампата ти дават малко сянка и прохлада за първи път от часове наред.

Изведнъж се оказваш вътре. Тук наистина е прох­ладно! Усеща се влага, има и вода, а звуците на тъл­пата отвън полека отслабват. Когато стигате до туне­ла, преминавате в индианска нишка - друг отработен ход. Сега пътят се осветява от факли, а последното нещо, което чуваш отвън, е приглушеното биене на барабаните. Обзема те страхопочитание, а жреците те повеждат към последната зала, където описвате цере­мониалния кръг на вечния живот - и чакате. Никога не си била в истинска пирамида. Никога не са те допускали. Всички упражнения са били в двореца в една зала, почти същата като този церемониален кръг - и сега разбираш защо.

Позлатеният ковчег се полага в огромна каменна камера, а капакът се спуска. Механиците свалят въже­тата и лостовете от каменния капак и бързо се изтег­лят по обратния път, почти тичешком в желанието си да се махнат час по-скоро. Отново сигнал и вие сядате. Приятно е да поседнеш, но все още не бива да се усмихваш. Жреците също заемат местата си и засти­ват неподвижно.

Звукът продължава дълго. Ту далечно, ту близко плъзгане на спускащи се капаци, затваряне на врати, камък след камък се полага на мястото си от хидрав­личните механизми, които се движат само в една посока. Щом пясъкът изтече по улеите, камъните ще паднат - и по никакъв начин не могат да бъдат вдиг­нати. Дори крадците няма да успеят да проникнат в каменното подземие. Механиците на фараона се зала­вят на работа отвън, за да засипят тунелите и да прокопаят нови, които да заблудят онези, които биха

Сякаш прочел мислите ти, един жрец се надига. Едвам различаваш движенията му в мъждивата свет­лина. Той коленичи и вади някакви треви от кесията си, после ги стрива на каменния под. Светлината почти е угаснала. Той взима последната догаряща факла и запалва листата. За миг проблясва по-силна светлина, когато малката купчинка листа припламва на пода. За миг зърваш другите в техните в ниши; някои са с разширени очи и изпълнени с ужас. Дола­вяш сладко ухание и разбираш какво е. Колко хуманно, мислиш си. Никой не ни е казвал за това. Благодаря ти, скъпи свещенико, изпращаш мисли към жреца, обзета от странно спокойствие. Вдишваш дълбоко пушека на листата и главата ти олеква. Още няколко дълбоки вдишвания и изгубваш съзнание. Край на страха. Наркотикът те е приспал, така че да преминеш безгрижно от живота в смъртта. Най-накрая на лицето ти разцъфва усмивка - и такава ще те намерят крад­ците, когато някой ден издълбаят камъка, за да отмък­нат съкровищата от ръцете и шията ти - онези, които избра твоят цар, за да ги отнесе със себе си във вечността.

Скъпи мои, вие току-що станахте свидетели на смъртта на цяла свита прислужници на великия фа­раон, понеже такъв е бил обичаят. Когато фараонът умирал, неговите духовни служители били длъжни да го последват в гроба, за да му прислужват в отвъдно­то. Тази вечер тук има една жена, която толкова се страхува от посвещаването и просветлението, че би предпочела да си плюе на петите, отколкото да потър­си отново Бог. В момента тя се чувства неудобно и помни, че доближаването до някое духовно намерение е равносилно на смърт! "Никога не допускай да се случи отново", крещи вътрешното ти същество. Тво­ята карма е установена. Духовното посвещаване е равно на смърт!

Време е да се промениш. Пак ти казвам, Божията любов ще усмири страха ти. Време е метафорично да влезеш отново в гробницата, защото този път тя няма да се затвори. Този път можеш да преминеш през нея и да продължиш да живееш на Земята. Бог те моли да помислиш и да изразиш намерение за първо просвет­ление в същия този момент. Присъедини се към група­та служители на Царя на Царете, но този път живей свой собствен величествен живот на тази планета.

Няма да те сполети ужасна, преждевременна смърт, ако решиш да направиш това, а кармата ти ще бъде разчупена! Вслушай се в гласа на любовта, който ти говори сега, и знай, че тези чувства повече никога няма да се повторят. Не се страхувай от духовния страх, защото в призрака на твоя кармичен страх се крие енергията на дома! Наистина е така!

Послепис на писателя:

Тези истории са много значими за присъстващите тук тази вечер. Когато Крион приключи да говори, в залата се възцари пълна тишина. Лицата на слушате­лите показваха, че някои от тях са откликнали на тези сценарии, макар да не са били хората, описвани от Крион. Толкова много от нас са преминавали през подобни ситуации в миналите си животи, че тези ис­тории обикновено събуждат някакви неясни и далечни чувства и за момент онази част от нас, която е Бог и знае всичко, резонира с истината на нашата истинска същност и минали изживявания. Някои от нас се инкарнират в групи и затова много от тук присъстващи­те тази вечер може действително да са били там и да са преживели същите събития по друг начин. Позво­лете ми да цитирам отново Крион: "При всичко това, нима е чудно, че Бог ви обича толкова много!"

Тази история притежава потенциала да събуди реакция в много от вас, читателите, понеже е ясно, че който проявява интерес към настоящата книга, веро­ятно работи и като лечител. Тя не само обрисува много от нещата, които се случват с лечителите в момента, но описва и "златното правило" на лечени­ето. Знаете ли кое е то?

***

Джон Лечителя бил духовен човек. Имал чудесна практика и бил вещ в своята наука. Мнозина идвали при Джон и си тръгвали излекувани; все пак винаги имало и такива, на които не успявал да помогне. Но Джон започвал да се чувства неудобно; защото усещал новата енергия и знаел, че Новата епоха е тук. Джон се смущавал по ред причини. Главната била фактът, че неговата лечителска практика вече не му се виждала толкова успешна както едно време. С други думи, той изгубил вътрешния си мир. Постигал все по-малко изцеления. Това го карало да се пита дали изобщо трябва да бъде лечител!

Джон казал: "Имам нужда от помощ. Нищо не се получава", и назовал поименно хората, които били идвали при него за лечение. Той попитал: "Какво ще кажете за еди-кой си? От толкова време работя върху гърба му, а нищо не се получава! Сега ви моля за помощ. Излекувайте този човек. Помогнете ми: дайте ми това - направете онова." Джон не знаел откъде да започне, искал да отправи толкова много молби.

Той почувствал, че разполага с отговорите и че нещата ще се променят. Но следващия път, когато видял човека с болния гръб, осъзнал, че състоянието му се е влошило. Джон приложил всичките си умения, но изцеление не настъпило. Той отново се отдал на медитация със същите резултати. Седял дълго време, докато се почувствал в правилната позиция, Бог се явил и той усетил любовта на своите ангели водачи и Висшия си Аз. Те казали: "О, Джон, ние наистина те обичаме. Ти си толкова силен."

А Джон помолил Бог: "О, моля те, покажи ми какво да направя в моя лечителски кабинет." И живо­тът продължил да си тече по този начин.

Джон имал сестра. И му било много болно и обидно, че тя също имала здравословни проблеми, а той не можел да й помогне. Затова седял с нея и се молел и й изпращал енергия. Прилагал целия си опит, всичките си умения, но сестра му не оздравявала. Непрекъснато страдала от болки.

Накрая, след много време, на Джон му дошло до гуша. Ядосан, той се втурнал в стаята за медитация, седнал на фотьойла и казал: "Омръзна ми! Къде сте?"

"Здравей, Джон, как си?", тутакси му отговорили неговите ангели. Джон бил толкова шокиран, че едва не паднал от стола.

"Как е възможно да дойдете толкова бързо? Аз не съм готов."

"Ние винаги сме били тук, Джон", отговорили водачите. "С теб сме дори в лечебния кабинет."

"Вие ми казахте, че съм силен", започнал Джон. "Дадохте ми невероятни отговори. Почувствах ги в любовта, която ми пратихте. Но нищо не се получава! Вече съм на ръба на лудостта! Какво да направя?"

Водачите на Джон застанали през него и казали: "О, Джон, толкова се радваме, че дойде. Слушай, Джон: няма значение колко добра е печката; храната никога няма да се сготви, ако котлоните не са вклю­чени."

И тъй като Джон не бил глупав, рекъл: "Котлони­те - това съм аз?"

"Да", отвърнали благо ангелите водачи. "Какво да направя?", попитал Джон.

"Ти какво избираш да направиш?'

"Искам да осъществя договора си!", заявил висо­ко Джон.

Ах, каква радост настъпила при тези думи! Защо­то точно това искали да чуят. Този път Джон не уточнил чий гръб трябвало да се излекува. Не посочил какво точно искал, нито откъде да дойде силата, нито в кой ден пациентът да оздравее. Най-накрая Джон казал: "Искам да излекувам себе си. Искам да изпълня моя договор. Искам страстта ми да се осъществи. Искам да правя онова, за което съм дошъл тук."

Чрез неговите ангели Бог му отвърнал: "Джон, толкова време ти трябваше, докато го поискаш. Ще го имаш! Вече е твое, още докато отправяш молбата."

Когато се надигнал от медитацията си тази вечер, Джон осъзнал, че нещата се били променили, понеже изпитвал непознат покой. Още преди да отиде в лечи­телския кабинет, той знаел, че нещата ще са различни. Духът му казал, че трябвало само да се погрижи за себе си и всичко останало щяло да се нареди само. Когато Джон влязъл в кабинета, започнали да се случват удивителни неща, защото бил получил ново познание. "Днес ще положа ръцете си тук", казал си той. "Това е различно. Никой не ми го е казвал, но аз знам, че така трябва." Резултатите настъпили незабав­но. Джон усещал, че Бог стои зад рамото му и му казва с намигване: "О, да, точно така. Сега опитай това." Джон започнал да постига невиждани дотогава резу­лтати. Казвал на хората, които идвали при него за лечение, да се приготвят за изцеление. Провеждал с тях церемония, преди да ги докосне. Те го мислели за луд - докато не видели как оздравяват. Тогава при него започнали да идват все повече и повече хора -при Джон, могъщия лечител.

И така, Джон отишъл да види сестра си. Влязъл с танцова стъпка в стаята й, целият сияещ, убеден, че изцелението ще настъпи незабавно. Видял как лицето й просветнало! Измъченото й изражение се стопило, а той дори не я бил докоснал.

"Джон, какво стана?", попитала го тя. "Толкова се тревожех за теб!" Всичко спряло. Тогава Джон осъз­нал, че собственото му терзание се предавало на оне­зи, които се опитвал да излекува. Колко пъти бил влизал в стаята й, повлякъл със себе си собственото си притеснение. На практика влошавал здравето й със своите тревоги. Нищо чудно, че нищо не се получа­вало!

"Бог ми каза, че ще оздравееш", съобщил сърдеч­но Джон. Провел церемонията със сестра си и почув­ствал как Божият мир ги обгърнал и двамата. Запла­кал със сълзи на радост в новооткритото си познание и благодарил на Бог за помощта, която породила такива чудесни резултати. Сестра му наистина оздра­вяла, защото била готова и защото Джон вече се бил погрижил за себе си - неговата сила и мъдрост се били увеличили многократно. Неговото намерение проме­нило не само собствения му живот, но и живота на всички, които се докосвали до него от този момент нататък.

Когато бяхте още малки, имали ли сте усещането, че сте родени, за да извършите нещо? Може би сте наблюдавали как някой майстори нещо или сте помирисвали нещо познато на някакво странно място и тези неща са създавали у вас чувството за "дежа вю"?

Ако всички ние сме имали минали животи, логич­но е, че бихме могли да имаме силни, пренесени отпреди спомени, които не играят непременно важна роля в този ни живот - но те все пак присъстват в нас на клетъчно ниво.

Аз зная, че някои от вас още от петгодишна възраст са били наясно какво трябва да правят и след това са го постигнали успешно. Каква е разликата? Това са разкази за пет души, които имали силни кармични чувства, свързани с техни предишни животи. Тук се разкрива какво са направили с тях (или какво не са) и как тези атрибути са повлияли техните животи. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, затова Крион ще коментира случващото се във всяка една история.

БЕЗПЛОДНАТА МЕРИ

Сега ще ви разкажем за Безплодната Мери. Още от малка Мери интуитивно знаела, че е родена да бъде майка. Когато останалите малки момиченца на ней­ната възраст си играели с кукли, те взимали по една кукла, а Мери си играела с шест. Виждате ли, тя знаела всичко за децата. Умеела да ги забавлява и да се грижи за тях. Имала опит в това отношение, защото и преди била майка. Живот след живот след живот, Мери била отглеждала деца. Понякога до единайсет на брой. Мери била родена за майка!

Когато пораснала, Мери си намерила партньор, мъж, който казал: "Искам голямо семейство."

Мери си помислила: "Това е човекът за мен." Двамата заедно крояли планове и заживели в много голяма къща в очакване на своите деца. Но за жалост се случило така, че Мери не могла да родила дете, понеже била безплодна. И всичките й знания за децата били безполезни. Тя била разстроена и нещастна. Разсърдила се на Бог, понеже й погодил такъв номер: да дойде на тази планета с толкова познания за децата, а те да й бъдат отказани! Ами другарят й? Той я напуснал след по-малко от година. Защото виждате ли, той искал свои собствени биологични деца, също както искала Мери. Искал да се вглежда в ръчичките и пръстчетата им и да вижда, че са същите като неговите, и че неговата биология е тяхна биология. Мери останала сама.

Мери преодоляла гнева си към Бог, защото била духовно осъзната и го знаела. Пред нея се била отво­рила възможността да научи повече за чувствата, ко­ито изпитвала. Не й било ясно защо Бог я подлагал на толкова голямо изпитание, затова започнала да търси отговори. Загърбила гнева и потърсила Духа и в ком­панията на хората, които й давали информация, наме­рила себе си.

Първата важна крачка на Мери била решението да поеме отговорността за онова, което й се случило. Научила и разбрала, че лично била планирала живота си. Не проумявала защо и продължавала да плаче нощем за своите неродени деца, но поела отговор­ността за това. Не след дълго Мери имала видение, което й показало каква е нейната мисия. Защото виде­нието показвало други майки по целия свят, които четели нейните думи и мъдрост. Виждате ли, Мери трябвало да публикува информация за отглеждането на човешки деца и тя го направила. А когато настъпил моментът да се върне в пещерата на сътворението и в залата за почести, тя била написала общо седем книги, които били преведени на много езици. Десетки хиляди майки имали полза от творбите на Мери, от прозренията и опита й. В ретроспекция, застанала от другата страна, Мери разбрала какво се било случило. О, да, тя била дошла със знанието, с "наследството" от многобройните си минали животи, но го била из­тълкувала погрешно. Не трябвало да има свои деца, защото нямало да успее да изпълни истинската си мисия! Трябвало да осмисли отговорността за своята същност и проблемите, с които се сблъскала, за да се осъзнае и да види какво да направи с познанието си. Имайте това предвид, защото ще ви разкажем и за други.

БОГАТИЯТ ДЖОН

Сега ще ви разкажем за Богатия Джон. Всеки един от вас познава този Джон. Той се родил на тази пла­нета със способността да създава богатство. Всичко, до което се докосвал, го правело богат, защото такава била неговата карма. И много хора го гледали и каз­вали: "Сигурно е бил добър човек в предишния си живот, щом има толкова добра карма." Но изобщо не разбирали същността на неговия урок. Още от малък Джон събирал пари от останалите деца за това и онова - услуга тук, помощ за някой там. Когато завършил училище, когато другите тепърва започвали, Джон вече бил на път да забогатее. Така бързо натрупал и умножил състоянието си.

Богатството му било толкова голямо, че Джон не би могъл да го похарчи, докато бил жив. Въпреки това той постоянно трупал още и още, и започнал да се чувства нещастен. И сърдит. Защото Джон нямал ясна представа за мисията си. Било твърде лесно да трупа богатство. Постепенно Джон станал раздразнителен, постоянно оплакващ се човек. Толкова бил сърдит и намусен, че хората започнали да го отбягват. Край него останали само онези, на които плащал, за да го търпят - което пък било тяхната карма. И така, Джон умрял като нещастен човек. Едва когато се отзовал от другата страна, той си дал сметка за същността да урока си. Бил избрал един от най-трудните уроци, с който така и не успял да се справи.

Скъпи мои, в Евангелието се говори за това и тази вечер искаме да разясним значението му. Защото тек­стът гласи: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие"