Притчите на Крион

Само че някои са взели цитата и са създали цял сценарий от зле измислени правила около въпроса за богатството. "Бог всъщност иска да каже", твърдят те, "че не е възможно да си едновременно богат и прос­ветлен! Така че", продължава неубедителната логика, "щом си богат, не си просветлен. Следователно", за­вършва този ред на мисли, "за да намериш Бог, трябва да раздадеш богатството си." (За предпочитане на някоя организация, готова да го приеме с намерението да ти помогне да се отървеш от това духовно бреме.) "Само тогава ще постигнеш просветление." Същите тези хора (което е още по-лошо) отъждествяват бед­ността с просветлението.

Повярвайте ми, скъпи мои, изобщо не е така. Молим ви да видите здравия разум. Вече сме ви каз­вали, че искаме да имате изобилие. В други ченълинги сме ви отвеждали на пътешествия, където сте отваря­ли вратите към стаите на вътрешния ви духовен живот и една от тях винаги е пълна догоре с красиви неща -злато и богатства (вижте "Уо и стаите на урока"). Защо да ви показваме тези неща, защо да ви приканваме да съ-творявате собствената си реалност, а после да ви изправяме пред постулата, че не може едновременно да сте просветлени и богати? Истината е следната: вие можете да сте напълно просветлени и да притежа­вате безмерно богатство.

Единственото трудно нещо е, че човекът, който се ражда на планетата да трупа лесно богатство, има изключително тежка карма. Дали той ще успее да се обърне, да се вгледа в своята духовна страна и да постигне просветление? С други думи, раздвоението е почти непреодолимо. Това е. Всеки един от вас заслужава изобилие. Евангелието просто посочва трудността и предупреждава за нея. Постигането на просветление и земно богатство изисква голямо рав­новесие и истинско пречистване на егото. Тези качес­тва рядко съществуват заедно. А когато се срещат, значи сте срещнали много стара душа. Блажен е онзи, който познава Бог и се радва на изобилие!

РИБАРЯТ ФИЛИПЕ

Сега искаме да ви разкажем за Рибаря Филипс. Филипс не живеел на този континент, но неговата история е истинска. Още от съвсем малък Филипе искал да стане рибар. Защото донесъл в този живот наследството от много, много рибарски животи. Жи­воти наред той бил рибар, общувал с групите рибари наоколо и познавал тънкостите на занаята. Когато бил малък, той обичал да ходи на брега и да се върти край старите рибари. Нямал равен в завързването на мо­ряшките и рибарските възли. Интуитивно надушвал кое е най-подходящото време за риболов. Интуитивно усещал какво да направи и кога да го направи, за да изтегли мрежата пълна.

Само че баща му бил заможен човек, при това юрист. Той не искал синът му да стане рибар, защото макар двамата да не го съзнавали, те имали споразу­мение от другата страна, според което бащата тряб­вало да изпълни тази мисия. Бащата се ядосвал, че Филипе искал да стане прост рибар, защото той имал за него далеч по-амбициозни планове. И така, той откъснал Филипе от крайбрежието, завел го във вът­решността на страната и го записал да учи право. Така Филипе станал юрист, при това много добър. С тече­ние на времето заобичал правото. Понякога си мислел за риболова, но го превърнал в свое хоби. Често изли­зал в морето с лодката, която си бил купил. Така за един-два дни замирисвал на рибар и се потапял в изживяването.

След време Филипе постъпил на работа в съдеб­ната палата на своята страна, където също преуспя­вал. Защото бил честен и последователен. Бил израс­нал сред рибари! Обичал природата и нейните създа­ния, обичал самата Земя. Филипе прилагал своята мъдрост в работата си и станал важен човек в страна­та си, издигайки се до ръководна позиция. Народът го обичал. По някакъв начин Филипе им приличал на обикновен рибар и това им харесвало.

Така разбирате, че ако не бил баща му, наследст­вото от миналите животи на Филипе можело да го задържи край морето като рибар. Защото мисията на бащата била да възпита Филипе за мъдър държавник и той се справил блестящо. Мисията на Филипе била да използва качествата на рибаря и да ги приложи в управ­лението на народа. Филипе и баща му имали общ астрален план; той се наричал "карма" и двамата го изпълнили идеално. Като резултат от това помогнали на много хора и променили вибрацията на планетата.

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Сега ще ви разкажа за Кралица Елизабет. Още щом се родила, Елизабет вирнала високо глава. Пове­чето от вас знаят, че това не е обичайно поведение. Бебетата имат слаба мускулатура и не могат да си държат главата изправена. Но Елизабет държала сво­ята точно така. Да, тя била родена за кралица и го знаела. Единственият проблем, скъпи мои, бил, че нейните родители не го знаели.

Елизабет се родила в бедна група; и колкото по­вече растяла, толкова повече се ядосвала, защото знаела, че е специална. Тя била принцеса на път да стане кралица, но нищо около нея не потвърждавало това нейно чувство. Затова тя дразнела останалите деца с надменността си, а по-късно вбесявала възрастните, понеже искала всичко да става по нейния начин. Държа­ла се като кралица, попаднала в бедно семейство. И подобно на първата история с Безплодната Мери, един ден пред Елизабет се отворила златна възможност. За­щото една нейна приятелка я дръпнала настрана и й обяснила пътищата на Духа. А Елизабет се вгледала в живота си и казала: "Поемам отговорност за начина, по който се чувствам - родена съм за принцеса, но без кралско семейство. Но каква е моята мисия?", запитала се тя. После осъзнала: "Може би не е необходимо да имам кралско потекло, за да бъда кралица."

И така, Елизабет решила сама да си създаде по­ложение. И всичко, каквото опитвала, се получавало! Пред нея се отваряли десетки възможности, когато тя повела своята група и съ-творила собствената си ре­алност. На 43 години Елизабет се радвала на всеобща почит и възхищение. Благодарение на таланта и същ­ността си, тя действително сътворила собствената си реалност. Така че наследството от миналите животи й послужило, но не както тя си мислела. Алхимията в тази история е очевидна. Защото Елизабет влязла в потенциално разочароваща ситуация, но с разбиране и просветление я превърнала в достойна за уважение. Кралица Елизабет... наистина била кралска особа.

И така, скъпи мои, тези четири истории сигурно са породили във вас въпроса: "Как да направя разлика между наследство от минал живот и договор или мисия? Защото те си приличат." Безплодната Мери смятала, че ще бъде майка; Джон знаел със сигурност, че е роден да бъде богат; Рибарят Филип мислел, че е роден да лови риба; а Елизабет била убедена, че тряб­ва да е кралица!

Лесно е да направите разликата по следните от­личителни белези. Всички планови съвещания на кармата, дори онези, които текат в момента за вас, се основават на възможностите за действия, които тряб­ва да направите лично. С други думи, те са планирани с любов към вашето просветление и се изправят пред вас в значими моменти. Някои възможности са пос­тавени, за да ви покажат какво не бива да правите. От друга страна, действията, които опитвате и се получа­ват добре, очевидно са вашите мисии. Призоваваме ви, ако не можете да направите разлика между клетъч­но интуитивно усещане и мисия, да влезете смело в изпитанието и да проверите сами. Някои от вас смя­тат, че трябва да са такива или онакива. Може би трябва да отидете тук или там, но не сте уверени. Мнозина ще трябва да проявят смелост, за да открият разликата между наследство от минал живот и кармичен договор или мисия, защото границата между тях често е неясна.

Именно тази неясна граница ви приканва кармично да дръзнете да познаете разликата. Не се страху­вайте да отделите време или средства за нещо, което ви се струва провал, защото тъкмо то може да ви покаже истината! Именно това действие или намере­ние да дръзнете дава сигнал на Духа, че сте решили да осъществите плана си! Виждате ли иронията тук? Ако седите и се вайкате и се страхувате какво да направите, нищо няма да се случи. Едва когато превъзмогнете страха и предприемете действие, се включва "двига­телят" на урока ви. Понякога вашето действие изглежда в резултат на провал, но истината е, че сте устано­вили дали чувството е наследство, или мисия. Глупак е само онзи, който все отново и отново се вкопчва в наследството. Това просто не се получава.

Например, ако Филип беше опитал да стане ри­бар, нищо нямаше да излезе. В биологията му имаше скрито нещо, за което той така и не научи. Ако беше станал рибар, щеше постоянно да страда от морска болест. По този начин Духът щеше да му помогне да намери своята мисия. Нищо нямаше да се получи; и ако не се беше намесил баща му, Филип пак щеше да има възможност да преосмисли решението си. Вместо това той бързо се насочи към мисията си, благодаре­ние на свой близък човек, дошъл със същата тази цел. Виждате ли колко са важни хората около вас за пос­тигането на вашата мисия?

Духът не ви съди дали преминавате през кармата, или не, когато се озовавате от другата страна с при­видно неуспешен житейски изпит. Както при Богатия Джон, никой не го осъди, дори той самият не осъди постъпката си. Вместо това в тържествената зала го посрещнаха като герой, подобно на всички останали. Всяка инкарнация заслужава почести. Духът никога не съди и преценява по овладяването на урока. Важен е извървеният път, а не неговата посока.

ОБИЧНИЯТ ДЕЙВИД

И накрая искаме да ви разкажем за един човек, който идва на Земята без карма, а само с мисия. Ще ви разкажем за Обичният Дейвид. И така, Дейвид се родил с мозъчно увреждане. Той бил интелигентно дете. Съзнанието му било непокътнато, но онази част от мозъка му, която контролирала растежа, липсвала.

Лекарите знаели, че той нямало да живее дълго, защо­то физически не би могъл да се справи. Единственият смисъл на съществуването му била неговата мисия. И макар все още да не била очевидна, тя щяла да се прояви. Родителите на Дейвид били млади и много го обичали, наоколо имало и други хора, които също много го обичали.

Станало така, че Дейвид имал удивителен живот за няколкото години, които бил на планетата. Близки­те му го водели на места, на които обикновено не ходели деца. Дейвид се къпел в любов и имал най-раз­лични възможности за учене. Но когато навършил 12 години, той починал. Защото мисията на Дейвид на тази планета била да поднесе дар на родителите си.

О, ако кажехте на родителите му, че това било дар, те щяха да се обидят! Смъртта му им причинила неописуема мъка. Едва ли щяло да им стане по-леко, ако знаели за мисията на Дейвид. Също както и вие, скъпи мои, когато знаете, че някой умира, не ви става по-леко от мисълта, че това е в реда на нещата. Защо­то когато настъпи моментът, болката идва и никаква астрална мъдрост не може да заглуши емоцията.

Всички тъгували за милия малък Дейвид. Родите­лите му скърбели за него, както става обикновено. Но виждате ли, Дейвид имал договор с тези родители, а те също имали договор с Дейвид. Смъртта на Дейвид представлявала възможност: макар да били на дъното на отчаянието, и двамата млади родители открили пътя, към ускореното просветление, крачка, която предприели в търсенето на вътрешен мир и която никога не биха направили, ако не беше подаръкът на Дейвид. Така двамата родители водили много прос­ветлен живот и станали лечители, помогнали на мно­зина през годините. Така мъката се превърнала в радост и изцеление. И просветлението им било пълно. А кармата им се осъществила, благодарение на пода­ръка на Обичния Дейвид.

Цялата мисия на Дейвид била да направи възмож­но просветлението и изцелението на стотици хора в едно бъдеще, където той никога нямало да бъде. Не­говата любов била дарът му към младите му родите­ли, а тяхната любов била способността им да видят дара му и да се възползват от него. Така че привидната саможертва на единия създала радост за мнозина. Духовната красота тук е, че Дейвид е вечен, а дванай­сетте години, които прекарал, раздавайки своя дар, били само миг от времевата линия на много по-голя­мо събитие - извисяването на планетата Земя.

Послепис на писателя:

Още от малък исках да бъда служещ. Моята съп­руга Жан ще потвърди, че до ден-днешен когато видя униформени мъже и жени, изпитвам силно желание да съм като тях. На осем години постъпих във военно училище и прекарах три години съвсем сам в пансио­на. Знаех какво е да бъдеш на служба, но все пак никога не бях служил. Когато се качих на мостика на един кораб в Сан Диего, моментално разпознах стола, на който някога съм седял, и разбрах, че съм бил воен­номорски капитан. Бях убеден, че съм открил призва­нието си, и в гимназията започнах да се подготвям за военноморското училище, като кроях планове след колежа да стана военноморски офицер, за да направя кариера на морски капитан. Но това беше наследство от минал живот и Бог направи изумителни неща, за да ме задържи далеч от военноморските сили!

Най-напред се появиха алергиите. В колежа ме повикаха за мобилизацията във Виетнам, но изследва­нията ми се оказаха лоши. "Не можеш да постъпиш на служба, понеже си алергичен", казаха ми. Сега знам защо Духът ми даде алергиите. По-късно открих, че страдам от морска болест! (Представяте ли си как великият военноморски офицер се надвесва над борда насред някоя битка? - това е космическа шега!) На всичкото отгоре миналата година (на 50-годишна въз­раст) открих, че съм се родил с един бъбрек. Никога не бих издържал изпитите за военноморското учили­ще. Просто нямаше начин да постъпя на военна служба за родината ми, а аз само за това мечтаех!

Животи наред бях служил в армията. Беше естес­твено и този път да се опитам да направя същото. Фактът, че се бях родил в моята кармична група във военноморския град Сан Диего беше истинско пре­дизвикателство за човек с кармично военноморско наследство, но с друга духовна мисия.

Затова Бог постави пречки по пътя ми, за да ми покаже разликата между наследство от минал живот и договор. И аз изчаках да наближа 50-те, преди да намеря мисията си - все се питах дали не е трябвало да стана морски офицер. А човекът, с когото имам споразумение, е тук до мен (става дума за съпругата на Лий, Жан Тоубър). Тя ме крепи през цялото време и ме доведе дотук - също както бащата на Филип. Така че сега вие сигурно разбирате защо преди време спо­менах за участието на Жан в работата с Крион. То е дълбоко. Кармичен договор. Това е мисия и се рад­вам, че Бог ме удостои с препятствията, които ми попречиха да поема по грешен път, и с партньорка, която да ми покаже моята друга половинка.
19. АРОН И СФЕРАТА НА СЪЩНОСТТА

Бележка на писателя:

Това е една кратка история, споделена от Крион пред слушателите в Седона, Аризона, за търсенето на един човек на младост, изцеление и мъдрост. Парите не били проблем, понеже той обикалял света в търсене на мечтата, която постоянно му се изплъзвала.

***

И така, Арон бил богат човек на Земята и когато навършил 40 години, се разтревожил от онова, което видял в огледалото. Защото оттам го гледал един мъж, който започвал да се променя и да остарява. Навсякъде около него приятелите му се разболявали от различни болести, а много от тях умирали. И той си казал: "Какво мога да направя, за да променя това? Все трябва да има някакъв отговор. Знам, че това богатство не ми е дадено случайно."

Шаманът му казал: "Не точно, но има нещо, което наричаме "сферата на същността". Тя е реална и фи­зическа; ще удължи живота ти и ще излекува болести­те ти. Освен това ще те дари с голяма мъдрост."

"О, мъдрецо," рекъл Арон, "кажи ми, къде мога да намеря тази сфера на същността?"

А мъдрецът отвърнал: "Ами, един от начините е да намериш чашата на Христос."

"О, не!", възкликнал Арон. "Това е Светият Граал, а аз не вярвам в него. Моята религия не подкрепя такива неща."

Тогава мъдрецът се усмихнал и отвърнал: "Арон, ако щеш вярвай, но сферата на същността и чашата на Христос и Светият Граал са били пренесени в кивота на завета."

"Как е възможно", учудил се Арон. Кивотът пред­шествал значително раждането на Христос. Той отх­върлил последните думи на шамана и се втурнал в преследване само на онова, което го интересувало.

"Кажи ми, къде мога да намеря тази сфера на същността?"

Шаманът отговорил: "Можеш да я имаш, ако решиш, защото ясно виждаме твоя договор и знаем, че можеш да я намериш. Трябва само да започнеш търсенето и да оставиш Бог да те води."

Арон много се развълнувал, защото го изтълкувал в смисъл, че той е предопределен да изнамери сферата на същността за планетата! "Щом веднъж открия сфе­рата на същността", мислел си Арон, "ще помогна и ще излекувам хиляди хора." Той самият щял да живее дълго, а също и близките му, приятелите, роднините му. Това било по-хубаво, отколкото си представял. И Арон повярвал на мъдреца, защото нямал причина да се съмнява в него.

И така, той започнал търсенето, мислейки: "Къде да отида най-напред?" Отговаряйки интуитивно на въпроса си, той си казал: "Първо ще посетя онези места на планетата, които се отличават с най-силна енергия." Дошъл в Седона (смях откъм аудиторията). Търсил навсякъде и разговарял с пазителите на каньо­ните. Пазителите казали: "Не е тук. Потърси другаде." Пътуването му го отвело до някои от най-светите места на планетата.

"Кое е най-висшето религиозно място?", запитал се Арон. И си отговорил: "Моят дом! Ще отида там." Така Арон отишъл в свещената земя и посетил много религиозни водачи, някои от които никога не били чували за сферата на същността, а други казвали: "Да, чували сме и знаем. Продължавай да търсиш, ти си този, който ще я намери."

Така Арон стигнал до други места, до съседната земя Египет. И там задал същите въпрос и получил почти същите отговори. Отишъл в Перу, а после и в Индия. Срещнал хора, които твърдели, че те самите са сферата на същността; че трябвало само да остане при тях и да им отдаде предаността и имуществото си. Те представлявали сферата на същността и той щял да има дълъг живот, стига да останел при тях. Арон не бил глупав и знаел, че сферата на същността била нещо материално, което можело да бъде докос­нато и било предназначено за цялото човечество, а не само за група избраници.

Търсенето на Арон продължило много, много години; междувременно той остарявал и се променял. Това го плашело и той взел да се тревожи. Тревогата смущавала функциите на тялото му и той се разболял. Лежал на смъртния одър, заобиколен от хората, които го обичали. Знаел, че не успял да намери сфера­та на същността. Бил сърдит на мъдреца, който му казал, че ще я намери. "Що за номер е това?", питал се той. "Какво направи с мен Бог?" Арон бил болен и потиснат от факта, че сферата на същността му се изплъзнала. Близките му били свидетели на безплод­ните му търсения и му казвали неведнъж да прекрати издирването за свое добро. Той бил много изморен и копнеел за сън.

На следващата сутрин се събудил и станал. Чувствал се чудесно, но някак различно. Когато вода­чите му се доближили до него, той осъзнал, че е умрял. В този момент изпитал негодувание и казал на вода­чите си: "Зная кои сте и зная къде отивам. Беше много глупав номер мъдрецът да ми каже, че ще намеря сферата на същността, а аз да не успея да я открия. Защо ме измамихте?"

Водачите му се усмихнали и в съвършена любов го обгърнали в енергията си. И го помолили да се обърне и да погледне назад. Там, на мястото, където доскоро Арон лежал, била сферата на същността! Там била! Била материален обект и Арон можел да я докосне, защото през цялото време лежала в сърцето му. Арон онемял от благоговение пред видяното.

Той погледнал към струпаните наоколо роднини и се изумил! Защото тези живи човешки същества, които ридаели и скърбели заради смъртта му - във всяко едно от тях лежала същата сфера на същността.

Тогава Арон разбрал, че сферата на същността не била само една. "Тя е за цялото човечество", бил казал старият мъдрец. "Ще я намериш, ако я потърсиш." Но никога не бил казвал, че тя е само една! И тогава Арон разбрал. Погледнал водачите си и проумял.

Усмихнал им се и казал: "Благодаря ви. Защото сега разбирам договора и урока си." После се обърнал и поел между своите ангели приятели към светлината - към мястото, което бил посещавал много пъти. Не искал да остава нито миг повече в тази ниска вибра­ционна енергия.

Дори за това кратко време в новата вибрация, Арон разбрал още, че всичко научено в този живот щяло да премине в следващата му инкарнация и ня­мал търпение. Защото познавал пътуването през туне­ла - през пещерата, където се пазят хрониките на инкарнациите. После залата за почести, а след това плановите съвещания и завръщането на планетата. И знаел, че когато се върнел, щял да успее да намери сферата на същността. Щял да го направи още като дете и щял да живее много дълго. Защото този път щял да си спомни; щял да запомни урока, че сферата на същността е дарът на скъпоценната частица от Бог във всеки един човек.

Някои от вас казват: "Това не може да бъде, защото се оглеждам наоколо и не виждам доказател­ства за вашите думи." Но Крион ви казва, че когато достатъчно хора направят това, вие наистина ще ви­дите промяната навсякъде около вас. Но тя трябва да започне тук, в стаята, където седите в момента, и в стаите като нея по цялата планета. Във вашето смире­ние можете да потърсите онова, което носите още от раждането си, и чрез личното ви откритие можете да промените хода на процесите около вас, които на свой ред ще повлияят на другите и накрая ще променят областта, където живеете! Вие носите в себе си семе­ната на универсалния Божи Дух и съпътстващата го мъдрост и изцеление. Бог ви призовава да се протег­нете навътре в себе си и да откриете истината и мира, който върви с нея - и планетата ще се промени бла­годарение на онова, което правите в миговете на по­кой.

Бог ни е обещал, че да бъдем "в нашия договор" означава да бъдем в нашата страст. Означава също така, че ще бъдем на точното място в точното време за всичко, което сме планирали да свършим в този живот. Това е нашата последна история - и сигурно ще ви накара да премислите отново какво според вас е "точното място в точното време".

***

Вече сме споменавали едно създание, което нари­чаме Уо. Уо е името, което даваме на това човешко същество, крачещо по планетата. Уо не е замислен да представлява мъж или жена, защото когато не сте тук, вие нямате пол. Но за целта на тази история и за по-лесно разказване Уо ще бъде мъж. А заглавието на тази история и на това пътешествие е "Уо и големият вятър".

Животът му минавал, година след година, а Уо всеки ден отивал на брега, вслушвал се в шума на вълните и сядал колкото може по-близо до водата. Казвал: "О, Боже, постави ме там, където ми е място­то. Дори да е далеч оттук. Искам да се озова на моето блажено място - според моя договор."