Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"
Изтегляне 3.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗАЕТОСТ ВЪВ ВИСОКО И СРЕДНО-ВИСОКО ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ СЕКТОРИ КАТО % ОТ ОБЩАТА ЗАЕТОСТ 2000
- Страни от ЕС с най-добри позиции
- Страни от ЕС с най-лоши позиции
- БЪЛГАРИЯ 21.16 23.15
- Най-важните пречки за правенето на бизнес в България (по низходящ ред)
- Рестриктивни трудови регулации
- 4. Развита информационна и комуникационна инфраструктура
- Дял на икономическите дейности в общата заетост, 2003 България ЕС-15
- 2а висококвалифицирани сектори 8.4 9.2
- 3а висококвалифицирани сектори (J-K) 4.8 12.7
|
Източник: НСИ Заетостта във високо и средно технологичните производствени сектори като процент от общата заетост е сравнително ниска, което доказва, че българският бизнес все още не се е интегрирал в новата икономика на знанието.
Източник: НСИ Въпреки че отрасловата структура на българската икономика все още не е достаъчно ориентирана към структурата на развитите европейски икономики, което обяснява сравнително ниската заетост във високо и средно рехнологичните сектори, образователната система в България следва да даде тласък на този процес. С достатъчно ефективни държавни мерки за насърчаване създаването на иновативни малки и средни предприятия и инвестициите в рисков капитал добре обучените кадри биха имали възможност да развият предприемаческите си умения и да ускорят структурното и технологично преустройство на икономиката ни.
Източник: World Economic Forum, Executive Opinion Survey (2004) Неадекватно образованата работна сила се оценява като една от съществените пречки пред правенето на бизнес в България и ефективното функциониране на трудовия пазар. Образователните програми все още не са синхронизирани с изискванията на бизнеса и икономическото развитие. Това предизвикателство изисква съвместни усилия между бизнеса и образователните институции с цел повишаване качеството на работната сила в България, осигуряване на адекватно професионално обучение, насърчаване на предприемачеството и обучението през целия живот. Успешното интегриране на българския бизнес и образователна система в общото европейско изследователско пространство е ключово важно за повишаване конкурентноспособността на българската икономика като цяло. Структурата на времето, прекарано в обучение в системата на продължителното професионално обучение по области на обучение през 1999 и 2002 г. за България, показва, че интересът към придобиване на квалификация в сферите “продажби и маркетинг”, “управление и администрация”, “компютърни умения”, “счетоводство и финанси” и “чужди езици” непрекъснато се увеличава. Следователно, важно предизвикателство пред системата на продължителното професионално обучение е създаването на достатъчен капацитет, за да отговори адекватно на увеличаващото се търсене на този вид ново знание. 4. Развита информационна и комуникационна инфраструктура В ерата на информационните и комуникационните технологии възможностите за достъп и трансфер на ново знание са значително по-големи. Широкото разпространение на новите технологии във всички сфери на социално-икономическия живот в България ще създаде предпоставки за повишаване на конкуренцията между отделните икономически субекти (в т.ч. и между образователните институции), а оттук и до повишаване конкурентноспособността на българската работна сила и икономика като цяло. Правителството и бизнесът положиха значителни усилия в осигуряването на подходяща среда за развитие на информационното общество в България като приеха основните стратегически документи в областта. Данните на International Telecommunication Union за разпространение на фиксирани и мобилни телефонни мрежи, компютри и Интернет в България през последните години доказват, че България е постигнала сериозен напредък в развитието на информационното общество, но тя все още е далеч от добрите практики и са налице множество предизвикателства. Основните индикатори, по които Световната банка оценява напредъка на страните по отношение развитието на информационната и комуникационната инфраструктура, са брой телефони на 1000 души от населението, брой компютри на 1000 души от населението и брой Интернет хостове на 1000 души от населението. В сравнение със Западна Европа България има добри позиции по отношение на броя телефонни линии, телевизори, Интернет потребители и хостове, но тя изостава значително в областта на електронното правителство, разпространението на компютрите, международните телекомуникации и инвестициите в ИКТ. По разходи за телекомуникационните технологии като процент от БВП България изпреварва както старите, така и новите страни-членки на ЕС, но по разходи за информационни технологии като процент от БВП страната ни значително изостава (1.8 на сто при 2.9 на сто средно за ЕС). Основните предизвикателства за България в областта на ИКТ са свързани с осигуряване на адекватно изпълнение на приетите стратегически документи и мерки, постоянно актуализиране на законодателството в съответствие с последните директиви на ЕС, реализиране на иновационната стратегия и програма за насърчаване и подпомагане на компаниите в научно-изследователската и иновационната им дейност, поддържане на традиционно доброто ниво на образованието в областта на техническите науки, стимулирането на ИКТ в бита и бизнеса и успешно функциониране на електронното правителство. Основните препоръки на ЕК към настоящите и бъдещите членки на ЕС в областта на информационното общество са свързани с предприемането на необходимите мерки за осигуряване на гражданите и бизнеса на достъп до евтини и качествени телекомуникационни услуги и информация, създаване на благоприятна среда за развитие на електронното правителство, електронната търговия, разпространението на съвременни информационно-комуникационни технологии, пълно либерализиране и интеграция на телекомуникационните пазари, насърчаване инвестициите в НИРД, подобряване на координацията и сътрудничеството между научните институти и бизнеса и, не на последно място по важност, насърчаване на инвестициите в съвременно образование и професионални квалификации. Тревожен е фактът, че съвременните информационни и комуникационни технологии не са достатъчно разпространени в образователната система, което се отразява негативно върху качеството на обучението. По-големият проблем е, че методиките на преподаване в училищата и университетите сa остарели и не отговарят на съвременните изисквания, а самите преподавали не използват възможностите на компютрите и информацията в Интернет, за да повишат качеството и ефективността на образователния процес. Проблемът е както финансов, така и организационен и културно-социален. По-голямата част от преподавателите в университетите са от по-възрастното поколение, чиито начин на мислене, нагласи и възможности отговарят предимно на предизвикателствата на индустриалното общество, но не и на предизвикателствата на информационното общество и новата икономика на знанието. Основният извод е, че е необходимо както допълнително държавно финансиране за широк използване на компютри и Интернет в образователния процес в държавните училища и университети, така и организационни и кадрови промени в образователните институции. Какви задачи пред образователната система поставя трудовият пазар в България и Европа? Преходът от централно-планова към ефективно функционираща пазарна икономика, който България започна в края на 90-те години на 20 век, изискваше цялостно структурно преустройство във всички сфери на социално-икономическия живот, създаване на ефективно действащи пазарни институции и пазарни механизми на взаимодействие между отделните елементи на икономическата ни система. Създаването на ефективно функциониращи пазари на стоки, услуги, капитали и хора е от изключително значение за успешното интегриране на страната ни в европейските и световните икономически и социални структури. Но докато реформите в трудовия пазар започват да дават известни положителни резултати, макар все още незадоволителни, 15 години след началото на прехода образователната ни система остана почти нереформирана. Недостатъците в образователната ни система дават своето негативно отражение върху трудовия пазар. Доказателство за това са равнищата на основните индикатори на трудовия пазар, които са значително под средните за страните-членки на ЕС, с които България се сравнява предвид престоящото й членство в ЕС. Съвременните предизвикателства пред трудовия пазар в България и Европа изискват адекватни промени в образователните системи и системите за професионално обучение и квалификации, за да може Европа да постигне целта си от Лисабон - да се превърне до 2010 г. в “най-конкурентноспособната, основана на знанието, динамично развиваща се икономика в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма социална стабилност”. 1. Основни проблеми на трудовия пазар в България Заетостта в България е едва 52.5 на сто за 2003 г. при средно равнище от 63 на сто за разширения Европейски съюз от 25 страни-членки и 64.4 на сто за 15-те стари страни-членки на ЕС. Тревожен е фактът, че България има едно от най-ниските равнища на заетост в сравнение със страните-членки на ЕС. Най-добри позиции в тази област имат страни като Дания (75.1 на сто), Холандия (73.5 на сто) и Швеция (72.9 на сто), чиито икономики са едни от най-конкурентноспособните икономики в света според Доклада за глобалната конкурентноспособност (2004-2005) на Световния икономически форум. България изостава в областта на заетостта в сравнение както с Малта (54.2 на сто) и Италия (56.1 на сто), които са с най-ниска заетост в ЕС, така и в сравнение с Румъния (57.6 на сто), с която очакваме да станем пълноправни членове на ЕС през 2007 г. Възрастовата структура на заетостта в България за 2003 г. показва, че младежите на възраст 15-24 г. и възрастните хора между 55 и 64 г. са двете възрастови групи от населението, които имат най-ниски равнища на заетост съответно от 20.7 на сто и 30.1 на сто. Причините могат да се търсят както в процесите на структурно преустройство на икономиката ни в прехода към ефективно функционираща пазарна икономика, така и в неадекватната образователна система в страната, която създава кадри с образование и професионални квалификации, които не отговарят на изискванията на новата икономика. Най-голям спад в заетостта за периода 1998-2003 г. се наблюдава при хората във възрастовите групи 35-44 г. (-5.2 на сто) и 45-54 г. (-6.3 на сто), което показва, че тези групи лица имат необходимост да повишат своите квалификации или да се преквалифицират, за да отговарят на новите изисквания на бизнеса към работната сила. Заетостта сред възрастните хора в България е значително под средното за Европа равнище. Равнището на този показател за България за 2003 г. е 30 на сто при средно равнище от 40.2 на сто за 25-те страни-членки на ЕС и 41.7 на сто за 15-те стари страни-членки на ЕС. И по този показател България изостава от Румъния, където равнище на заетост сред възрастните хора е 38.1 на сто. Докато в България средната възраст за изход от работната сила е 58.7 години, за 25-те страни-членки на ЕС тя е 61 години, което показва, че трудовите ресурси в България не се използват достатъчно пълноценно. Неблагоприятните демограски тенденции, ниското ниво на заетост сред възрастните хора, необлагоприятното съотношение между осигуряващи се лица и пенсионери, както и ниската пригодност на възрастните хора към съвременните изисквания за качество на трудовата заетост, изискват предприемане на специални мерки за повторното им интегриране към трудовия пазар. Заетостта сред мъжете и жените също е значително по-ниска от средното за Европа равнище, като дистанцията е по-голяма по отношение на заетостта сред мъжете. През 2003 г. заетостта сред жените е едва 49 на сто при средно равнище от 55.1 на сто за разширения ЕС и 56.1 на сто за 15-те стари страни-членки на ЕС. Заетостта сред мъжете съответно е 56 на сто при средно равнище от 70.9 на сто за 25-те страни-членки на ЕС и 72.7 за 15-те стари страни-членки на ЕС. По тези показатели Румъния също е пред нас. Новата структура на заетите по икономически сектори показва какви са изискванията на новата икономика, какво е новото търсене на труд от страна на работодателите и кадри с какво образование и квалификации трябва да подготвя образователната ни система. През 2003 г. основната част от заетите са в сектора “Услуги” (G-O по NACE) – 46.3 на сто и по-специално в подсектора “Пазарни услуги” (G-K по NACE) – 28.3 на сто. Заетостта в секторите “Селско, горско и риболовно стопанство” (А-B по NACE) и “Индустрия, общо” (C-F по NACE) е съответно 25.8 на сто и 27.8 на сто. Най-голяма е заетостта в индустрията (23.8 на сто), търговията на едро и дребно и ремонт на автомобили (12.5 на сто), обществените дейности (18.0 на сто) и селското, горско и риболовно стопанство (25.8 на сто). Ако сравним разпределението на заетите по икономически сектори в България и 15-те стари страни-членки на ЕС, можем да направим извода, че секторната заетост в България все още е далеч от тази в развитите пазарни икономики, където в секторите “Услуги” и “Селско, горско и ловно стопанство” са съответно 66.8 на сто и 4 на сто от всички заети. В 15-те стари страни-членки на ЕС се наблюдава висока заетост в областта на търговията на едро и дребно, ремонт на автомобили, здравеопазване и социални дейности, индустрия, строителство, недвижими имоти, рентиерство и бизнес дейности. Друга съществена разлика между България и развитите пазарни икономики е че, делът на заетите в секторите, които изискват висока квалификация, е значително по-малък от този в 15-те стари страни-членки на ЕС (виж Таблица 1). Това е още едно доказателство, че качеството на работната сила в България не отговаря в достатъчна степен на изискванията на новата икономика, базирана на знанието.
Каталог: wp-content wp-content -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца wp-content -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения wp-content -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране wp-content -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България Изтегляне 3.06 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||