ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 |
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 34
Отчетливо се забелязват и две други тенденции – към увеличаване на броя на нощувките в 4 и 5-звездните места за настаняване и намаляване обема им в 3-звездните обекти. Броят на нощувките в най-нискокатегорийните обекти е устойчив, вероятно заради факта, че там нощуват основно българи, при които продължителността на престоя почти не се променя.
ФИГУРА 13. РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ ПО МЕСЕЦИ, ПО ГОДИНИ И ПО КАТЕГОРИИ, 2012-2015 Г. (ХИЛ.)
Източник: НСИ В курортите също е налице ясно изразена сезонност. При летните курорти крилата на сезона са през май и септември, а високият сезон е през юли и август. При зимните курорти главният
сезон е през януари и февруари, с крила ноември, декември и март. При тях се очертава още един пик с тенденция към нарастване – в летния сезон, през месеците юли и август.
Извън времето за поддръжка и ремонт на сградния фонд, възстановяване на природните ресурси и връщането на местните общности към нормален начин на живот през ниските сезони, сезонността в българския туризъм води до множество отрицателни последици в икономически, трудов, екологичен и социално-културен аспект. Основните сред тях са текучество на персонала, повишаване на разходите за обучение и квалификация на
сезонните работници, повишаване на разходите за труд, пренаселване на природни зони, превишаване на носещия капацитет, смущаване на дивите животни, унищожаване на флората, замърсяване на въздуха,
водата и почвите, замърсяване с твърди отпадъци, изтощаване на природните ресурси, увеличаване на трафика и затруднено придвижване, повишен риск от инциденти, пренаселеност, високи цени, понижаване на удовлетвореността на туристите и други.
6.3.
Туристическа индустрия В България туристическата индустрия има значителен принос към икономиката. По данни на
WTTC делът на пътуванията и туризма в БВП е 12.8% към 2016 г. с очаквания да достигне до близо 17% през 2027 г. Общият принос на сектора към заетостта в размер на 362 924 работни места или 12% от всички заети. Очакванията до 2027 г. са за ръст от 1-2% годишно или общо
462 091 работни места (16.7% от всички заети).
По данни на НСИ за 2015 г. предприятията в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“ са
6.9% (27 270 бр.) от всички в страната. Броят им се запазва относително постоянен в последните години. Секторът реализира 1.6% от приходите от дейността на предприятията в
0 500 1000 1500 2000 2500 3000
ян у.
12
ма р.
12
ма й.1 2
ю л
и.1 2
сеп
.12
н ое.
12
ян у.
13
ма р.
13
ма й.1 3
ю л
и.1 3
сеп
.13
н ое.
13
ян у.
14
ма р.
14
ма й.1 4
ю л
и.1 4
сеп
.14
н ое.
14
яну.
15
ма р.
15
ма й.1 5
ю л
и.1 5
сеп
.15
н ое.
15
в хи л
1 и 2 звезди
3 звезди
4 и 5 звезди
ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 35 националната икономика или почти 4.3 млрд.лв. за 2014 г. 40% от всички приходи в сектора
(1.7 млрд.лв.) се реализират от 1.4% от предприятията (средни и големи). На микро предприятията се падат 29% от приходите (почти 1.3 млрд.) , а на малките – 30% (1.3 млрд.).
Разходите за дейността на сектора възлизат на малко над 4.1 млрд.,
което означава, че в сектора остават близо 150 млн.лв.
Извън цитираните данни, информацията за туристическата индустрия в национален план е непълна и често негодна за анализ. Препоръчително е МТ да преработи из основи начина на поддържане на регистрите и да осигури възможност данните в тях да бъдат анализирани от всяка заинтересована страна, която има нужда от подобен анализ, по примера на водещи дестинации в чужбина.
6.4. Човешки ресурси
Проблемите с осигуряването на висококвалифицирани, качествени кадри за туристическия сектор трябва да се разглеждат комплексно, както от позицията на международния и вътрешния пазари и спецификата на
труда в този сектор, така и от позицията на процесите на обучение и формиране на компетенциите (уменията) на различните специалисти в професионалните и образователно-квалификационните степени.
Специфики на заетостта в сектора
Сектор „Туризъм”, като съвкупност от икономически дейности, създаващи преимуществено услуги, е сфера на преобладаващ „жив труд”. Туристическите услуги основно „се случват” като взаимодействие между персонал и клиент, при непосредственото присъствие на клиента. На тази основа се формира една обособена категория персонал – контактуващият. Неговите функции представляват различни по форма и съдържание контакти с туристите, в резултат на което се получава очакваното от тях въздействие. В българската туристическа практика контактуващият персонал обаче се възприема основно като добър или лош изпълнител, а не като медиатор между компанията и нейните клиенти. На него не
се гледа като на фактор, улесняващ клиентите в опознаването и разбирането на оферираните от компанията продукти и услуги, подпомагащ тяхната мотивация да купуват повече и по-разнообразни услуги.
По данни от наблюденията на работната сила на НСИ през 2015 г. в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ са заети 158 300 лица
33
. Неотчитането на данните за „Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации” не влияе на общата тенденция, тъй като дейността заема дял от 4% от всички заети в сектора
34
Сезонността в заетостта на настанителната база въздейства пряко върху заетостта в сектора.
Данните за наетите лица в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ показват значителни сезонни колебания. За 2015 г. например разликата в броя на заетите между първото и второто тримесечие е 60% (93 385 лица в първо и 149 179 лица във второ тримесечие).
33
НСИ, Наблюдение на работната сила, Заети
лица по икономически дейности, 2003-2015 г. Наблюдението се провежда сред домакинствата, затова данните се разминават с посочените в част „Туристическа индустрия“, които са набрани чрез предприятията
34
БСК, Секторен анализ на сектор ”Туризъм”, 2013 г.
ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 36
ФИГУРА 14. НАЕТИ ЛИЦА ПО ТРУДОВО И СЛУЖЕБНО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ, СЕКТОР
„ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО“, ПО ТРИМЕСЕЧИЯ, 2008-2015 Г.
Сподели с приятели: