II. Част 2 – Анализ на икономическото и социално развитие на Общината

Община Раковски е разположена в Южна България, в източната част на плодородното Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, североизточно от град Пловдив.

Границите й са:

• 
  север и североизток – Община Брезово, Пловдивска област;
  
• 
  изток – Община Братя Даскалови, Старозагорска област;
  
• 
  юг – Община Садово, Пловдивска област;
  
• 
  запад, югозапад – Община Марица, Пловдивска област;
  
• 
  запад – Община Калояново, Пловдивска област;
  

към категорията на средно големите общини.

Общината заема важно пътно-транспортно положение. През територията й преминава автомагистрала “Тракия” и жп.магистрален път № 8: Изток-Запад /София –Пловдив-Бургас/. Чрез нея се осъществява връзката Черно море-Западна Европа. Това оказва благоприятно влияние на стопанския живот на Общината. Друг важен път, който преминава през общината е Пловдив – Раковски – Брезово – Шипка.

През територията на с. Стряма преминава южния пръстен на магистрален газопровод с капацитет 15 000 м3/ч. Трасето се намира в непосредствена близост до терена на Индустриална зона Раковски.

Общата площ на град Раковски е 550 хектара. С указ № 100 от 03.06.1966 год. се обединяват селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, с което се обявява създаването на град Раковски. Той е разположен на 25 км североизточно от гр. Пловдив. Най-близки до него селища са Отец Кирилово, Дрангово, Шишманци, Стряма и Момино село.

Следващото по големина селище е село Стряма. То е разположено на 8 км западно от град Раковски и има обща площ от 227 хектара.

Село Белозем е разположено на около 18 км югоизточно от град Раковски с обща площ 226 хектара.

Село Болярино е разположено на 16 км югоизточно от град Раковски с площ 136 хектара.

Село Шишманци се намира на 10 км югоизточно от град Раковски и има обща площ 96 хектара.

Село Чалъкови се намира на 22 км на юг от град Раковски и има площ 85 хектара.

Територията на Общината има равнинен релеф. Пазарджишко-Пловдивското поле, което представлява западната част на Горнотракийската низина се отличава с еднообразна алувиална почва, покрита в по-голямата си част от финни глинести пясъци. В природогеографско отношение Община Раковски принадлежи към Тракийско-Тунджанската подобласт на Тракийско-Странджанската област. В геоморфоложко отношение територията на Общината се намира в преходната геоморфоложка област на страната, по-конкретно в Горнотракийската низина. Разположена е северно от река Марица, като в най-южната си част граничи със съвременното й русло и заема част от речната тераса. Река Стряма, в малък участък, я пресича в западната й част. Характерен за района е равнинният и слабо хълмист релеф със средна надморска височина приблизително 180 метра.

Районът има преходно положение от низината (западно-източно простиране по течението по река Марица) към Същинска Средна гора. Осевата му, типично низинна част от двете страни на реката е почти идеално заравнена земя с много слаб наклон на изток, а хълмисто-ридовия и ниско планински облик има хипсометрични граници, които са между 150-300 м надморска височина, като преобладават площите с височина между 150-200 м. Хоризонталното разчленение на релефа е от 0-0,4 км/км². Вертикалното разчленение е между 0-5 м/км ².

Северната периферия на разглеждания район се заема от Младолевантийската (Румънската седиментационна повърхнина), която образува широко стъпало, вдаващо се на север в хълмистия релеф. Образували са се плитко всечени (20-30 м) асиметрични разширения. По-стари речни тераси с изключение на 18-20 м не са установени. Те са погребани под най-младите алувиални наслаги, което е съществено доказателство за потъването на низината под влияние на неотектонските движение. За това говорят и мощните – повече от 100 м кватернерни наслаги от чакъли, пясъци и глини.

Разглежданият район включва части от първоразрядни тектонски структури: Шипченски антикленорий и Старопланински навлек от състава на Старопланинската структурна зона; Средногорски антикленорий от Централното Средногорие; Севернородопска антиклинала – от Родопската област. Характерни са разломни зони – Задбалканският дълбочинен разлом и Маришкият шев.

В разломът се разкриват докамбрийски гнайси, шисти, анфиболити и мрамори, също малки тела от докамбрийски и палеозойски ултрапазити, южнобългарски гранитоиди. В много ограничени пространства се разкриват варовити скали, включително мергели и сиенити. Ограничено са разпространени и палеогенските и неогенските утаечни скали и вулканити. В централната част на района са разпространени в широка площ и кватернерни наслаги (алувиални и делувиални).

Проявилите се продължителни негативни движения в обсега на Горнотракийската низина са спомогнали за образуването на различна по мощност седиментна покривка. Общо мощността на плиоценските седименти варират от 300 до 500 м. Над тези седименти на Горнотракийския грабен се проследяват алувиалните наслаги на р. Марица и нейните притоци. Сумарната мощност на тези кватернерни наслаги около леглото на р. Марица надхвърля 100 м.

Община Раковски заема разчленени алувиални низини, в близост е хълмисто ридов релеф в Горнотракийската низина южно от полите на Средна гора с обща площ 263 964 дка.

Землището има за естествени граници от части от запад, юг и изток: р. Стряма, р. Марица и р. Рахманлийска. Наличието на реки и малки притоци, които са във водосбора на р. Марица е решаващо за формиране на теренни форми и геоморфоложка характеристика.

Надморската височина /Балтийска система/ варира от около 140 м за с. Белозем, около 161 м за с. Стряма, около 169 м за кв. Парчевич, около 171 м за кв. Секирово, около 184 м за кв. Ген. Николаево, до 207 м за с. Болярино. Общият наклон на терена е в югоизточна посока и е със стойност до 0.08%. Скалите и пясъците заемат 0,05% от площта на общината.

Хълмисто-ридов релеф има в землищата на с. Шишманци (кариера за добив на варовик и производство на вар) и в с. Болярино. В почти всички землища /с изключение на с. Болярино и кв. Парчевич/ има единично или групово разположени невисоки, с форма на широк пресечен конус или купол земни образувания. От друга страна ясната геометрия на насипите, макар загладени и нарушени, предполага антропогенен произход. Площта им е незначителна - 0,01%, но наличието им е със значение за културното и историческо наследство.

Превишенията и пониженията на релефа са с мек и постоянен преход.

Територията на Община Раковски попада в преходно-континенталната климатична област, разположена южно от Стара планина. Тя се отличава със значително по-мека зима и сухо лято. Основна роля в случая има Стара планина, която се явява бариера, преграждаща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. В същото време тя спира и топлите въздушни маси на север. Снежната покривка се задържа средно 30 дни през годината. Понякога при нахлуване на крайно студен арктичен вятър може да настъпи и намаление на минималните температури. Пролетта започва рано. Температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е повече от 10⁰ С. Валежите, които падат през този сезон оказват благоприятно влияние за развитие на земеделските култури. През лятото температурите се повишават, а валежите са незначителни (най-голям недостиг на влага земеделските култури изпитват през месеците юли и август), характерни са честите засушавания.

Астрономическите фактори благоприятстват за формирането на климатичен комфорт, при което периода на „ултравиолетовия глад” е сравнително ограничен. Средната продължителност на слънчевото греене е 2264 часа годишно, поради което радиационният баланс е предимно положителен, а в пряка връзка с него е и термичният режим, за който е изчислена средногодишна температура 12 ⁰ С. Средната юлска температура е 23,2 ⁰ С, а януарската – 0,4 ⁰ С. Зимата е мека, а лятото топло, дори горещо. Температурните инверсии обхващат с изключително висока честота (около 80 %) въздушния басейн на цяла Горна Тракия, включително и територията на Община Раковски. Те ограничават естествената вентилация на района и водят до бързо нарастване на атмосферните замърсители.

Атмосферната влага е в пряка зависимост от температурния режим на въздуха, като средногодишната относителна влажност е около 70 %. Изключително ниските стойности на относителна влажност на въздуха са закономерно свързани с периодите на появата на фьон, характерен за зимния и пролетния период.

Валежите и техния режим са в зависимост от преходното положение на Горнотракийската низина. Наблюдава се тенденция към нарастване на валежите през пролетта и намаляване през лятото. Средногодишната сума на валежите е доста ниска и под средната за страната, поради валежната сянка на Стара планина – 539 мм/год.

Ветровете със западна компонента доминират, а на второ място са източните ветрове. Най-чести са ветровете с по-малка скорост от порядъка на 2-5 m/s, а силни ветрове със скорост > 14 m/s се наблюдават изключително рядко. Дори фьоновите ветрове, които се приемат като силни са със скорост < 10m/s. Интересна е появата на местни ветрове по теченията на реките, но преки микроклиматични изследвания не са провеждани.

Посоката на ветровете, предимно югозапад-югоизток и наклона на терена (в същата посока) отнасят замърсителите на въздуха и водата по-далече от населените места, докато тези в посока северозапад са потенциални замърсители на територията. Този факт следва да се има предвид, както при решаване на екологичните проблеми, така и при благоустрояването на региона.

Територията на общината понякога е обект на поройни дъждове, гръмотевични бури и градушки, особено пагубни за селското стопансктво през лятото. Характерни са и честите засушавания – до 7-8 на година.

Есента е значително по-топла от пролетта. Температурата през октомври е по-висока от априлската. В резултат на нахлуването на студени въздушни маси и радиационно изстиване през нощта се образуват късни пролетни и ранни есенни слани. Преобладаващи са западните и северозападните ветрове. Средногодишната относителна влажност е около 73 %.

Районът се отличава с изключително нисък отточен ефект на валежните води поради равната и слабо разчленена топографска равнина. От тях средногодишно се оттичат едва 3-5% , като се формират 0.5 – 1.0 dm³/s на 1км² речни води. Преобладаващата част от валежите се губи за изпарение или инфилтриране в почвените и подпочвените хоризонти, като попълват запасите на грунтовите води. Поради плиткото им залягане тези води са в хидравлична връзка с речните води и поддържат постоянния приток на реките. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната (за България – 650мм). В северната част на района валежната сума се увеличава до 550-600 мм (в подножието на Средна гора). Понякога в района през летните сезони се наблюдават засушавания, което се дължи на валежната сянка на оградните планини.

Големият териториален обхват на Горнотракийската низина, малката надморска височина на релефа и еднообразието на нейната заравнена или леко нахълмена повърхност, заедно с широката и орографска отвореност на изток и югоизток, са важни предпоставки за формиране на сравнително хомогенен климат – преходно континентален, който се обуславя от въздействието на въздушни маси, присъщи както за континенталния, така и за субсредиземноморския климат в Европа.
II. 1. 4. Водни ресурси

Територията на Община Раковски попада в Егейската отточна област, във водосборния басейн на р. Марица. През нея протичат реките Марица, Стряма, Сребра, Рахманлийска (р. Марица по нейната южна граница, р. Рахманлийска - отчасти по източната, а р. Стряма я пресича в югозападната част). Площта на водните течения на всички реки е едва 0,85% от територията на Общината.

Река Сребра е главната дренажна артерия в региона и чрез нея повърхностните води постъпват в р. Марица. Тя има връзка с отводнителните канали, които минават през Новия център на гр. Раковски и приемат непречистените отпадъчни води от частично изградената канализация, от ПСОВ на болницата, както и в селата Шишманци и Белозем.

Река Сребра и другите леви притоци на р. Марица, протичащи в района при пълноводие подхранват подземните води от кватернерния водоносен хоризонт, а при ниски стоежи го дренират. Максималният речен отток се проявява през февруари-април, а минималния през периода септември-ноември.

До вливането в р. Марица, водите на р. Сребра са категоризирани като II категория повърхностно течащи води.

От подземните природни богатства в Общината предмет на екстензивна експлоатация са подземните води от кватернерния безнапорен водоносен хоризонт.

Районът, в който попада територията на Община Раковски е част от Горнотракийския грабен, запълнен с палеогенски, неогенски и кватернерни отложения с обща дебелина над 1000 м.

Геоложкият разрез е представен от пясъчници, алевролити и варовици на палеогена и от глинесто-песъчливи материали на езерния тип плиоцен, покрити от кватернерни чакълесто-песъчливи и глинесто-песъчливи алувиални и алувиално-пролувиални отложения на река Марица и притоците й. Подложката е изградена от допалеозойски и мезозойски скали и има характерна блокова структура.

В района са установени два основни водоносни хоризонта:

• 
  кватернерен
  
• 
  плиоценски
  

В отдолу лежащите плиоценски седименти са акумулирани подземни води, които са порови по тип и напорни по характер, като пиезометричното ниво е над терена.

В хидрогеоложко отношение двата водоносни хоризонта образуват общ водоносен комплекс с дебелина 150 - 160 м. В зависимост от дебелината на водоносните пластове и техния зърнометричен състав проводимостта на комплекса е в граници 1500 -3000 m²/d.

Съгласно Почвено-географското райониране на България (В. Койнов и кол., 1974) община Раковски попада в: Южнобългарската ксеротермална почвена зона, Среднобългарската подзона на канелените горски почви и смолниците, в Тракийско-Тунджанската провинция, Пазарджишко-Пловдивски почвен район и по-точно в североизточната му част. Този почвен район заема югозападната част на Тракийската низина и обхваща Пазарджишко-Пловдивското поле. Той е един от най-равнинните райони в България.

Главната отводнителна артерия – р. Марица, както и притоците и, текат в широки алувиални легла с ниски брегове. Левите притоци на р. Марица отлагат наносите си върху обширни площи. Почвообразуващите материали са главно кватернерни-алувиални (речни) и делувиални (склонови) наслаги. Северно от р.Марица тези материали са безкарбонатни или беднокарбонатни.

Най-представителни, най-характерни и най-разпространени почви (според авторите на почвено-географското райониране) са :

• 
  алувиално-ливадните почви - това са най-леките почви в района и провинцията и с високи подпочвени води (от 1.5 до 2 м от повърхността). Рохкави са и лесно се обработват. Хумусният им хоризонт е слаб (до 30-40 cm), с ниско съдържание на хумус (до 1-1.5%), азот и фосфор. В Община Раковски тези почви се срещат във всички села. На тях с голям успех се отглеждат зеленчуци, житни култури, лозя, овощни и др. култури;
  
• 
  ливадно-канелените почви са формирани в долините на почти всички притоци на р. Марица. Те имат лек механичен състав и средно мощен хумусен хоризонт (около 50 cm). На тях се отглаждат почти всички земеделски култури. В Община Раковски тези почви са разпространени в с. Белозем и с. Чалъкови;
  
• 
  канелено-подзолистите (псевдоподзолисти) почви заемат равнинни терени в долините на реките, носещи безкарбонатни (кисели) материали. Това са дълбоки почви (над 150сm) и със сравнително добре диференциран профил. Под хумусно-елувиалния хоризонт (50-55сm) се развива мощен, уплътнен и глинест, червенокафяво оцветен плувиален (В) хоризонт. Той е водонепропусклив, което е причина за повърхностно преовлажняване и влошаване на въздушния им режим. Тези почви са бедни (хумусното им съдържание е до 1-2%) и кисели – р Н (H₂O) е до 5.0-5,5. В Oбщина Раковски са разпространени в с. Момино село (3 41 dka-1.9%), кв. Секирово и кв. Парчевич (3 564 dka-8.0%). В земеделието се използват за отглеждане на домати, пшеница, тютюн, сливи и др.;
  
• 
  силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви – разпространени са във всички населени места на Община Раковски. Пригодни са за отглеждане на много култури – круши, праскови, лозя, домати, пшеница, люцерна, ориенталски тютюн, рози, лавандула, царевица, слънчоглед и др.;
  
• 
  излужените смолници – най-тежките почви в района. Хумусното им съдържание е сравнително високо. Не се срещат само в с. Стряма, кв. Секирово и кв. Паркевич, а най-много в с. Болярино. Пригодени са за отглеждане на памук, царевица, мента, едролистен тютюн, слънчоглед, пшеница, люцерна, домати, ябълки и сливи, лозя и много други земеделски култури.
  

• 
  засолени почви – солончаково и солонцевато засоляване на някои ливадни почви. Причина за това е влошеният естествен дренаж, безотточността на близките подпочвени води и свързаните с нея по-високи минерализации на водите. Засоляването е обхванало алувиално-ливадни, ливадно-канелени, канелено-подзолисти, смолници и др. почви, особено в с. Белозем, с. Чалъкови, много малко в с. Стряма, с. Момино село и с. Шишманци. На тях се отглеждат без особен успех редица култури: домати, захарно цвекло, люцерна, тютюн и др. Най- често се използват като ливади и пасища;
  
• 
  рендзините (хумусно-карбонатни почви) – срещат се само в с. Шишманци и с. Болярино. Това са едни от най-плодородните почви за отглеждане на лозя, а така също ориенталски тютюн, пшеница, захарно цвекло, домати и най-вече за ливади и пасища.
  

Територията на Община Раковски е бедна на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Тя разполага в изобилие с инертни материали и главно строителен камък. Неограничени запаси от него притежава кариерата в с. Шишманци. Там са изградени инсталация и асфалтова база. Край село Шишманци има също и варници.

В землището около селата Белозем и Момино село е открит уран. В близкото минало той е бил предмет на експлоатация. За съжаление урановите находища са се експлоатирали досега по най-неподходящ начин, което е и прична за силно замърсяване на почвата в района.
II. 1. 7. Флора и фауна

Растителната покривка е оформена при различните условия на територията на Oбщината, извън обработваемите земеделски земи за трайно ползване и горските насаждения с растения ендемити, които са групирани или оформят следните типове съобщества със съответните растителни видове:

• 
  пасище-мера, необработваеми ниви – бял равнец, среден живовляк, обикновена млечка, магарешки бодил, овчарска торбичка, обикновено глухарче, ливадна метлица, щир, репей, ливадна детелина, обикновена поветица, троскот и др.
  
• 
  пасище с храсти – изброените по-горе видове съжителстват с полски бряст, акация, дилянка, дребноцветна шипка, трънка, повет, полска къпина и др.
  
• 
  брегова растителност в близост до водни течения и застояла вода – оформят се екосистеми на водолюбиви растения – папур, росица, тръстика, дива мента, лютиче, водно пиперче, бучиниш, ракита, бяла топола, черен бъз и др.
  
• 
  ниви със засолени почви, изоставени и пустеещи земи – бодилче, лечебна лайкучка, полско подрумниче, обикновена ралица, обикновен пелин, рапица, меча трева, коприва, магарешки бодил и др.
  

На територията на Община Раковски като големи горски масиви са: Боляринската гора, Държавна дивечовъдна станция “Чекерица” - с. Стряма, гората при с. Момино село. Освен тези масиви има създадени групови залесявания, разпокъсано в землищата на селата.

Друг вид дървесни насаждения са крайпътните редове по пътищата с различен клас, покрай ограниченото и контролирано трасе на автомагистралата и по пътните съоръжения.

Естествена и изкуствено създадена дървесна растителност има по бреговите линии и в коритото на реките Стряма, Марица, Сребра, Златка, Карадере, Азмака, Рахманлийска, някъде по бреговата ивица на изкуствени водоеми, край канали и /изкуствени/ мелиоративни насипи.

В землищата има разкъсано разположени естествено създадени дървесни и храстови групировки.

На базата на номенклатурата на Единния кадастър за земи от горския фонд се приемат: гора в земеделски земи, храсти, залесена територия, широколистна гора, нискостъблена гора, поляна, горски път, просека, горска нива, двор на стопанство. Изброените площи заемат 2,66% от територията, като най-голям горски фонд има в землище Стряма – 6,23%, липсва в кв. Парчевич /поради участието в агломерацията Раковски, някои от площите са приписани към други квартали/.

Специално внимание изискват биоценозите /включително и животински видове/ в островите на река Марица, които имат някои от качествата на “влажните зони”. За тяхното изучаване и опазване Р България е взела решение за подпис без ратификация на Конвенция за влажните зони, влязла в сила на 24.01.1976 г. и 27.02.1986 г.

Ендемити с подчертана устойчивост към засолени почви се развиват в запустели ниви, по дерета, по стопански пътища: бодилче, бодлива рогачица, лечебна лайкучка, полско подрумниче, гладница, обикновена метличина, бяла куча лобода, обикновена ралица, рапица, троскот, обикновен пелин, коприва, магарешки бодил, татул и др.

В отбелязания район няма защитени територии по Закона за защитени територии (обн. ДВ бр. 133/2000г.).

В землището на кметство Белозем има горски масив до северната селищна граница от акация и до югоизточната землищна граница по левия бряг на р. Марица. Имат мелиоративен ефект. Насаждението е сравнително младо – от 4 до 20 години. Съставено е от бяла топола, върба, акация, евроамериканска топола хибрид 4 – 214. Поради ранния стадий на развитие има слаба гъстота 0,2 – 0,7.

В землището на с. Чалъкови насаждението е 53 дка от италиански хибрид на топола 4 – 214 с възраст 9 години и средна пълнота 0,6.

Горите в землището на Генерал Николаево се намират в югоизточната част на землището, до границата с кв. Секирово. Те са нискостъблено акациево насаждение на възраст 25 години и със средна гъстота. Не влияят пряко на микроклимата.

Сравнена с другите селища, Боляринската гора е в благоприятна ситуация спрямо с. Шишманци по североизточната землищна граница с Болярино. Насаждението е нискостъблено, възрастта му варира от 18 – 25 - 30 години, има средна плътност 0,7 и е създадено от летен дъб, полски бряст, цер, акация. Насаждение се намира източно на около 1000 м от селищната граница по източния бряг на микроязовира. Има мелиоративен ефект. Нискостъбленото насаждение е на възраст от 15 до 30 години с пълнота 0.7 от евроамериканска топола и монокултура от акация.

Горските насаждения в землището на Момино село са източно от селището до землището на кв. Секирово, южно от микроязовира, по поречието на Дългата вода и разпръснато. Имат техническо предназначение и косвен екологичен ефект. Насаждението е разновъзрастово – 4 до 15 - 25 години, със средна плътност 0,7. Съставено е от цер, акация, полски бряст.

На 2 км югоизточно от селищната граница на с. Стряма до границата със с. Калековец и с. Трилистник е гората Чекерица. Създадена на мястото на естествено горско насаждение, има състав: бряст, бяла топола, елша, мекиш, летен дъб, цер, акация. Насаждението е високостъблено, разновъзрастово, със запазени стогодишни дъбове с пълнота 0,8 – 0,9, подлес, разселвани подлесни птици и дивеч. В близост до югоизточната част на селището има 2 тополови насаждения от евроамериканска топола 4 – 214, високостъблени с пълнота 0,8. Насаждения има по поречието на р. Стряма от акация и хибридна топола. Насажденията имат противоерозионен и мелиоративен ефект и косвен екологически.

Северозападно от с. Болярино на около 800 м е Боляринската гора, която има косвен екологичен ефект. Насаждението е смесено и монокултурно, разновъзрастово 10 – 50 годишно, с пълнота 0,3 – 0,9. Добрият показател за пълнота е за смесените насаждения от летен дъб, цер, бряст. Използувани са още акация и ясен.

Редови пътни насаждения са правени от софора, акация, ясен, топола - евроамериканска, сребролистна липа. Насажденията са проредени или унищожени, нестопанисвани, без да се възстановяват. Растенията са на възраст над 30 г, някои боледуват, нямат развита корона. Насипите по пътните съоръжения на магистралата частично са залесени с подходящи почвоукрепващи храсти и са естествено “облицовани” с тревен чим.

Тревната покривка и храстите са с еднакъв състав на ценозите, които се развиват върху пасище с храсти.

Горската система на община Раковски има дисперсен характер, без пряко въздействие върху микроклимата на селищата. Масивите са ориентирани надлъжно по хоризонталите, което е съобразно с ерозията. Постигнатата пълнота осигурява ветрозащитна функция, но нискостебленият характер, който е функция от възрастта, дава незадоволителна ветрова “сянка”.

По отношение на фауната на територията на общината се срещат следните видове:

• 
  от Клас Бозайници – таралеж, къртица, див заек, лалугер, обикновена горска мишка, домашна мишка, сив плъх, черен пор;
  
• 
  от Клас Птици – гургулица, селска лястовица, сврака, полска врана, гъски, патици, малък орел, ловджийски сокол;
  
• 
  от Клас Влечуги – костенурки, гущери, змии и жаби.