IV. Антикризисната политика в големите държави

Централните банки предприемат мерки за осигуряване на банковата ликвидност предимно чрез снижение на основния лихвен процент. В САЩ председателят на Федералния резерв Бен Бернанке е прокарал решение за поетапно намаляване на основния лихвен процент, който сега е определен на 0,25 % (преди това Централната банка на Япония е свалила лихвата на 0,3 %).

Правителствата на страните – членки на ЕС, са постигнали съгласие по време на кризата да координират националните лихвени политики. Договорили са се държавите да гарантират банковите депозити на гражданите до 50 хил. евро. През първото тримесечие на 2009 г. Европейската банка е намалила лихвата на 1,5 %. Централната банка на Швейцария понижи основния лихвен процент на 0,1 %, а тази на Англия – на 1 % (най-нис-кото ниво от 1694 г., когато е основана тази банка). Като намаляват основния лихвен процент, централните банки подпомагат предимно банките, на които дават кредити. После собствениците на тези банки отново отпускат на обикновените кредитополучатели високолихвени заеми и си осигуряват големи печалби. Например в САЩ сред-ната лихва по потребителските кредити продължава да бъде 14,33 % (през 2007 г. тази лихва е била 14,41 %), а лихвите по ипотечните кредити – 6,67 %.

Буржоазните правителства се мъчат да ограничават разрушителната сила на глобалната криза и чрез използване на бюджетни ресурси. Засега равнището на правителствените разходи за преодоляване на тази криза в банковата система на САЩ и Русия е около 10–13 % от техния БВП, на Германия, Франция и Англия – 20–25 %, а на Холандия – над 40 %³⁰. Тези раз-ходи възлизат общо на около 5 трилиона долара, като изразходването им е различно в отделните страни.

• 
  изграждане на строителни обекти;
  
• 
  подобряване на образованието и здравеопазването;
  
• 
  увеличаване на помощите за безработните и на помощите за храна;
  
• 
  данъчни намаления и облекчения за компании (включително на добиващи енергия от “зелени” източници);
  
• 
  здравни застраховки и здравна помощ на бедните и безработните;
  
• 
  запазване на ипотекирани домове на милиони американци.
  

Новият министър на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър (кадър на Фед) също е представил своя антикризисна програма, съгласно с която в американската банкова система би трябвало да бъдат влети още 2 трилиона долара народни пари. С половината от тези пари трябва да бъде създаден фонд за изкупуване на ликвидни банкови активи, а другата половина – да се използва за отпускане на заеми на потребителите и на бизнеса. Целта на тази програма била да се “отпуши” кредитирането и да се разчистят токсичните активи на големи банки, които са издържали “стрес тестове” (даващи отговор на въпросите дали съответната банка има достатъчно капитал за оцеляване и доколко може да набира нови финансови ресурси). Според финансовия министър на САЩ изкупуването на лоши ипотечни кредити на банки трябвало да се извършва от частни институции (вероятно тези на Федералния резерв). Тези институции следвало да бъдат снабдявани с паричен ресурс от държавата, т.е. от данъкоплатците.

А

нглийският министър-председател Гордън Браун е издействал държавни пари предимно за попълване на “дупките във финансовата сфера”. Политическите му опоненти основателно смятат, че тази антикризисна политика задълбочава рецесията в страната и ще доведе до нарастване на външния дълг на Англия на над 1 трилион долара.

Правителството на Япония е отпуснало на Централната банка 13 млрд. долара за подкрепа на малките и средните предприятия, които се нуждаят от краткосрочни кредити. Централната банка предоставя бюджетните пари на финансиращите корпоративния сектор местни банки срещу ценни книжа, облигации, имущество.

В началото на 2009 г. правителството на Франция е отпуснало 26 млрд. евро за стимулиране на развитието на реалната икономика. Парите ще се изразходват чрез реализация на 1000 проекта за финансово подпомагане на предприятия и изграждане на държавни обекти, включително във френски колонии.

• 
  детска помощ (100 евро на дете);
  
• 
  изграждане на училища, университети, интернет, пътища;
  
• 
  намаляване на данъчните и социалните тежести;
  
• 
  подкрепа на автомобилната индустрия чрез предоставяне на държавна премия (в размер 2,5 хил. евро) на всеки, който предаде за скрап стар (над деветгодишен) и закупи нов автомобил.
  

В тази трудна ситуация политическата стабилност в руската държава, силната президентска власт и запазването на държавните банки позволяват да се осигуряват държавни пари за стимулиране (включително чрез намаляване на данъка върху печалбата) на развитието на националната икономика и главно на военно-промишления и енергийния комплекс, на автомобилостроенето, селскостопанското машиностроене, селското стопанство и други отрасли и производства. Бюджетни парични ресурси се предоставят и за увеличаване на работните заплати на държавните служители, за гарантиране на влоговете на населението, за рефинансиране на ипотечни жилищни влогове, за увеличаване на раждаемостта и за редица други социални програми.

След продължително лутане през февруари 2009 г. руското правителство прие програма за перспективно и справедливо реформиране на банковата система в Русия. То ще отпусне нужната парична сума за саниране само на 20–30 от действащите в страната около 1200 банки (оставените без държавна финансова помощ банки сигурно ще фалират).

Почти незасегнат от глобалната криза остава социалистически Китай. В страната банките са под пряк контрол на правителството и централните органи на Китайската комунистическа партия.

През октомври 2008 г. китайските власти са при-ели пакет от антикризисни мерки, чиято реализация през 2009–2010 г. ще струва близо 600 млрд. долара. Тези мерки са насочени към развитие на пътната и енергийната инфраструктура, а също и за решаване на социални проблеми.

Световните агенции често съобщават, че ежегодните темпове на икономически растеж в страната продължават да бъдат високи (8–9 %). Съгласно с официално приетия план и през 2009 г. растежът на китайската икономика би трябвало да бъде 8 %. Заедно с антикризисните разходи бюджетният дефицит на огромната държава възлиза на около 130 млрд. долара, или около 3 % от нейния БВП (същата година в САЩ се очаква бюджетният дефицит на страната да достигне гигантската сума от 1,75 трилиона долара, или над 12 % от нейния БВП)³².

До сега Китай, (чийто валутен резерв е около 2 трилиона долара) е закупил от САЩ ценни книжа за близо 800 млрд.долара. Китайската страна държи около една четвърт от външншия дълг на северноамериканската държава.

Китайски стопански и външнотърговски представители изкупуват от чужбина и складират на своя територия големи количества евтини железни руди, цветни метали и други суровини и материали, придобиват собственост върху фалирали чуждестранни (включително австралийски) финансови и промишлени компании. По време на глобалната капиталистическа икономическа криза в САЩ, в Германия и в други големи държави производството и износът на стомана значително се съкращава, стоманодобивното производство на Китай чувствително нараства, а количеството на изнасяната китайска стомана превишава половината от износа на този продукт на световния пазар. Всичко това показва, че засега китайският социализъм остава извън обсега на глобалната капиталистическа криза. Западната пропаганда няма как да признае този факт и продължава да повтаря изтърканата фраза за “нарушаването на човешките права и свободи” в Китай.

Съпоставянето на инструментариумите за противодействие на глобалната капиталистическа криза в някои от големите държави показва различия в антикризисната политика. Например в социално ориентираните държави (Русия, Германия, Франция и Китай) наред с мерките за стабилизиране на банковата система се прилагат и инструменти за стимулиране на развитието на местното производство. В САЩ и Англия народните пари се използват главно за реанимиране и укрепване на банковата и кредитната система с оглед да се защитят интересите предимно на финансовата олигархия и да се запази нейното господстващо положение в глобалното общество. Непосредствено след кризисния взрив управителят на американската ФРС Бен Бернанке се противопоставил на предложенията за оказване на държавна финансова помощ на индустрията, включително на автомобилните концерни³³, и се застъпвал за спасяване на фалирали банки.

С наливането на държавни пари в частни банки и други финансови компании почти не се способства за преодоляване на капиталистическата криза, а се откриват възможности за облагодетелстване на спекуланти и мошеници от класата на финансовата буржоазия и олигархия. Още К. Маркс е доказал, че системата на насилствено разширяване на възпроизводствения процес не може да се “оздрави” с това, че примерно Централната банка “даде на всички спекуланти недостигащия им капитал и купи всички обезценени стоки по тяхната предишна номинална стойност” (т. XXV, ч. II, с. 33).

Този тезис се потвърждава и при съвременната глобална капиталистическа криза. Например през 2009 г. в САЩ правителството (посредством Федералния резерв) предоставя на големи частни банки стотици милиарди долари, които да бъдат използвани за кредитиране на бизнеса и за създаване на нови работни места, но въпреки това всеки месец капиталистите продължават да уволняват и да изхвърлят на улицата стотици хиляди наемни работници и специалисти.

Освен това в САЩ се разкрива, че при оползотворяването на бюджетните антикризисни пари (първите 700 млрд. долара), голяма част от тях били присвоени чрез корупционни схеми, тъй като били дадени на определени от ФРС банки (например държавата е дала 254 млрд. долара за рекапитализиране на банки, но е получила книжа, чиято стойност е по-малка със 78 млрд. долара).

В закона за държавния бюджет (2009 г.) на САЩ е прието да има голям бюджетен дефицит, въпреки че държавният дълг на страната превишава 11 трилиона долара и почти се равнява на обема на нейния годишен БВП. Това от своя страна сигурно ще засили инфлационните тенденции. Президентът на САЩ Барак Обама обещава до 2013 г. да работи за намаляване на бюджетния дефицит на страната от 1,7 трилиона долара на 533 млрд. долара и да го сведе до 3 % от ней-ния БВП. Това възнамерява да постигне главно чрез увеличаване на данъците на богатите американци (с годишен доход над 250 хил. долара) и намаляване на разходите (190 млрд. долара годишно) за войните в Ирак и Афганистан. Едва ли е възможно в отвъдокеанската олигархична държава да бъде въведена прогресивна скала на подоходно данъчно облагане, при което данъчните ставки за богатите да бъдат значително по-високи от тези на по-голямото мнозинство бедни и средни слоеве на обществото. Такава данъчна политика сигурно ще бъде посрещната на нож от американската финансова олигархия, чиито представители преследват други цели.

Междувременно се появяват сведения за разширяване на порочната симбиоза между банковата и гангстерската мафия. В условията на глобална криза интересите им съвпадат. Банковите собственици отчаяно се нуждаят от реални пари за ликвидност, а организираните престъпни босове имат стотици милиарди долари, натрупани от трафика на наркотици и друга престъпност. През 1991 г. по линия на Организацията на обединените нации (ООН) е било въведено изискване към банкерите по света да информират съответните власти, ако някой се опита да вложи в банка големи суми с неизвестен произход. Напоследък тези правила са заобикаляни (признава в интервю за агенция “Ройтерс” и шефът на агенцията на ООН за борба с организираната престъпност Антонио Коста).

Въпреки провала на неолиберализма, способствал и за по-скорошното разразяване на глобалната икономическа криза, собственици на Федералния резерв и други представители на финансовата олигархия отново се мъчат да заставят държавните ръководители (без тези на САЩ) да не включват в антикризисните си програми механизми на протекционната политика. Същевременно призовават американците да купуват само местни стоки (под лозунга “изберете американското”). Собствениците на металургични заводи в САЩ призовават да се закриля местното производство чрез облагане с високи импортни такси на вносителите на стомана. Засега такива са главно стоманодобивници от Русия, Китай и ЕС. Американското правителство субсидира износа на биогорива за Европа. В отговор ЕС въвежда антидъмпингови мита на доставяните количества американски биодизел.

Очевидно отвъдокеанските олигарси пак се опит-ват да задържат изплъзващата им се глобална власт, осигурявайки финансови и други предимства на своите фалирали банки и компании на “свободния” световен пазар. И при изменилото се съотношение на междудържавните сили в повечето големи държави се прилагат различни форми на протекционизъм. Полагат се грижи за предотвратяване на очертаващия се банкрут на местните финансови и производствени организации (особено на фермерите и на представителите на малкия и средния бизнес). Например за защита на мест-ната автомобилна индустрия във Франция правителството е отпуснало десетина милиарда евро на компаниите “Пежо” и “Рено”, при условие че не изграждат заводи извън страната и осигуряват работни места във Франция. От средата на януари 2009 г. в Германия фирмата “Мерцедес” е преминала към тридневна работ-на седмица. Работниците получават 90 % от заплатата си, като 70 % от нея дава фирмата, а 20 % – социалното министерство (което е форма на протекционизъм). Руският премиер В. В. Путин публично апелира за премахване на протекционизма. Като се убеждава, че прилагането му е основен елемент на политиката на западните държави, съвсем основателно закриля родните автомобилостроители чрез въвеждане на високи мита за вносителите на чуждестранни автомобили.

Идеята за свободен световен пазар е в интерес на широките народни маси. Нейната реализация би ус-корила гибелта на капиталистическия обществен строй и смяната му със социалистическа социално-икономи-ческа формация. Протекционната система на закрила на местните производители е вътрешно присъща на държавномонополистическия капитализъм. До премах-ването му в капиталистическите държави и междудържавните общности сигурно ще се използват ту по-силни, ту по-слаби форми на протекционизъм. Например засега в ЕС има единна, валидна за всички негови страни членки митническа политика, а също и Обща аграрна политика (ОАП), чийто основен принцип е на-лагането на тарифни и нетарифни митнически ограничения на вноса на селскостопански стоки от държави извън общността. Спре ли се прилагането на ОАП, би възникнал и въпросът за смисъла на съществуването на Евросъюза.

Направеният анализ на развоя на съвременната глобална капиталистическа криза показва, че вече е възникнала необходимост от коренна промяна на съществуващата обществена и финансова система в света. Тази промяна следва да доведе до формиране на многополярно глобално общество, в което банкерите да се поставят под властта на съответните легитимни правителства. Обществена промяна би трябвало да бъде извършена най-напред в САЩ, където през миналия и сегашния век се разразяват големи кризисни бедствия, носещи беди и страдания на човечеството. Нейното осъществяване е в интерес преди всичко на американския народ. Невъзможно е стотиците милиони обикновени американски граждани винаги да получават заеми и да живеят заможно и безгрижно в обществен строй, при който половината от националното богатство принадлежи на малцина финансови олигарси и мафиоти. В ядрената епоха и най-силната държава не би могла дълго време да осигурява благоденствие на своите поданици, като експлоатира трудовите и природните ресурси на другите нации.

Анализите сочат, че вследствие на глобалната капиталистическа криза икономиката на САЩ ще се намали минимум с около една трета. Това съкращение е неминуемо след вече отписаните и обезценени финансови активи за десетина трилиона долара, след спирането на производствени мощности на най-голе-мите в света компании, при огромните дългове на държавата и домакинствата, отрицателния платежен баланс на стойност над 600 млрд. долара годишно³⁴, трилионния бюджетен дефицит и високата безработица. Вследствие на всичко това неколкократно ще се съкрати потреблението на жизнено важни стоки, на средства за производство и инвестиции в страната и рязко ще се влоши животът на широките народни маси. Може би в американското общество жертви на кризата ще бъдат и чернокожите граждани, повечето от които са бедни и получават държавни помощи. Засега те вярват, че животът им ще се подобри след избора на чернокожия Барак Обама на поста президент на САЩ.

На фона на всичко това представителите на отвъдокеанската финансова олигархия всячески се мъчат да запазят глобалната си власт. Използват я за спасяване от фалити на своите банки и богатства, като отнемат последните парични ресурси на народа (макар че с безнравственото си властване в света са способствали за по-скорошното избухване на глобалната криза, за задълбочаването и нарастването на обхвата й ). Настояват (председателят на ФРС Бен Бернанке и управителят на МВФ Доминик Строс-Кан) парите на данъкоплатците да се влагат предимно за “стабилизиране на финансовия сектор”. Предлагат да бъдат създавани държавни “лоши банки” за изкупуване на “токсични активи”, т.е. отново за сметка на обикновените хора да се раздуват банкерските щатове и на всеки банкер да се дават по няколко милиона долара годишна заплата.

Явно и след разразяването на глобалната криза отвъдокеанските финансови олигарси възнамеряват по старому да властват над човечеството. Както вече се разбра, старата управленска схема включва: печатане на долари без златно покритие; изкуствено провокиране на потребителското търсене; подчиняване и угнетяване на народите и експлоатация на световните човешки, природни и материални ресурси, като се васализират държавите и се подкрепят марионетни правителства (посредством подкупи с обезценени долари на партии, медии и “неправителствени организации”, организиране на “нежни революции”, военно завладяване на чужди земи и народи).

Освен че намества някои части на капиталистическата икономика, разрушителната глобална криза значително ускорява извършващата се промяна в съотношението на икономическия и военния потенциал на големите държави. Докато американският икономически гигант се смалява, в глобалното геополитическо пространство се формират нови мощни държавни и междудържавни центрове (Русия, Китай, Индия, Бразилия) и се създават условия за увеличаване на броя на ядрените държави.

По всяка вероятност, притеснени от стеклите се кризисни обстоятелства, “банковите крале” от ФРС и представителите им в американската президентска администрация са решили да започнат да зачитат своите западни партньори и с по-рафинирани методи и средства да продължат да упражняват глобалната си власт. Смятат да възстановяват капацитета на поразената от глобалната криза американска икономика и да разширяват своята империя, чрез използване на “интелигентна сила”.

Дни след встъпването си в длъжност Барак Обама (за чиято предизборна и пиар кампания до сега били дадени и похарчени най-много пари) публично оповести, че подава “приятелска ръка” на обявяваните за терористи, преследвани и изтребвани от американската и израелската армия араби и други мюсюлмански народи. Тази негова изява е основание да се предполага, че той е избран да бъде “естествен посредник” на изповядващите юдаизма и мормонството американски банкери и борсови играчи при осъществяване на политиката им спрямо милиардите тънещи в бедност и нищета привърженици на мохамеданската религия.

Докато президентът Обама отправя хуманни послания към братята мюсюлмани, банкерите от ФРС предлагат (на вече назначените по тяхна препоръка министри в Министерството на финансите на САЩ и на членове на Сенатската комисия) многократно изпробвана схема за по-нататъшно източване на американската държавна хазна. С мотива, че целят размразяване на пазара на ценни книжа, те искат да пристъпят към изкупуване на държавни облигации, носещи високи доходи. Очаква се чрез доходността на държав-ните облигации да се повлияе на тази на ипотечните и корпоративните облигации, т.е. с народни пари да се увеличава богатството и властта на притежателите на банки във ФРС.

Досегашното поведение на американските пре-зидентски администратори и на набелязаните от тях антикризисни мерки позволяват да се заключи, че в обозримо бъдеще няма да бъдат предприети решителни действия за борба с националните и глобалните капиталистически икономически кризи. Въпреки провалите и понесените загуби от световната криза, банкерите от ФРС упорито ще бранят статуквото и ще се стремят да удържат господстващото си положение в САЩ и света. Това неминуемо ще доведе до продължителна депресия, а по-късно и до разразяване на нова още по-мащабна и разрушителна глобална икономическа криза. Такава криза сигурно ще революционизира вътрешната и международната обстановка и ще предизвика социален катаклизъм в американското многонационално общество.

Това би могло да бъде избягнато, ако в САЩ бъде създадена държавна централна банка. Такава банка може да способства за осъществяване на правителствената икономическа политика и да координира регулирането на отделните сегменти на паричния пазар. Чрез нея човечеството би могло да се освободи от тоталното господство на банковите собственици на ФРС. Същевременно трябва да бъде поставено началото на изграждане на една нова архитектура на световната финансова система, която да функционира по строги международни правила и да обслужва интересите на всички нации и държави.

С оглед да бъдат ограничени възможностите за възникване на световни кризи е необходимо държавите, които имат най-голям дял в световната търговия (включително износителките на петрол), да водят съгласувана политика, насочена към намаляване на международните разплащания с долари. В близките години би трябвало да се намали до минимум световната доминация на долара с оглед той да не бъде повече световна търговска и депозитна валута. На първо време страните биха могли да се разплащат със соб-ствените си валути – евро, рубли, юани. Когато назреят условията, техните правителства могат да се договорят за въвеждане на обща парична единица и светов-на валута. В интервю пред агенция “Блумбърг” руският премиер Владимир Путин е изразил становището, че докато се появи друга световна валута (освен долара), би могло да се създават регионални финансови фондове за развитие. Такива фондове могат “да са първообразът на единната икономическа политика в един или друг регион”³⁵. Идеята за създаване на междудържавни регионални фондове съответства на тенденцията към формиране на многополярно глобално общество. Нейната реализация трудно може да бъде възпрепятствана от все още властващата в света отвъд-океанска финансова олигархия

Необходимо е в МВФ и в Световнатаябва Щ вероятностарастването на банка да се възстановят и да спазват кооперативните принципи. Един от тези принципи е техните държави членки да си и да си оказват взаимна финансова помощ. Такъв е бил замисълът при създаването (през 1944 г.) на въпросните организации към Организацията на обединените нации (ООН). При глобалното господство (след 1989 г.) на отвъдокеанската олигархия МВФ и Световната банка (чиито централи са разположени на американска територия) се използват като оръдие за прокарване на американски геополитически интереси. Техните ръководни органи отпускат държавни високолихвени заеми предимно на правителства, които приемат поставените им заробващи условия (като например да продадат на безценица държавни банки, заводи, елек-трически централи и т.н. на отвъдокеански банкери и спекуланти). Връщането към изначалното парично коопериране на държавите – членки на МВФ и Световната банка, е възможно да стане чрез координирана политика на правителствата на големите държави (Русия, Китай, Индия, Бразилия), които вече са в състояние заедно да отхвърлят налагания от отвъдокеанските банкери финансов диктат.

Глобалните финансови организации разполагат със значителни парични ресурси и експерти, чиято дейност би трябвало да бъде системно контролирана от специализирани органи на ООН. По последни сведения днес в МВФ са останали около 150 млрд. долара, а са му нужни 500 млрд. На състоялата се на 14 март 2009 г. среща на министрите на финансите на групата на двадесетте най-големи държави (Г-20) в света, по настояване на американската делегация, всяка страна е дала съгласие да предостави нови парични ресурси на МВФ. Ръководителите на ЕС са решили през 2009 г. да предос-тавят на МВФ около 75 млрд. долара. Така на този фонд се дават народни пари преди още да е реформиран и освободен от опеката на Федералния резерв. Вероятно това е временен компромис от страна на пред-ставителите на редица държави (Китай, Индия) с динамично развиваща се икономика.

Глобалните финансови институции следва да прилагат монетарни механизми за развитието на националните производства, а не да провеждат глобалната политика на ФРС на САЩ.

Съществуването на МВФ и Световната банка би имало смисъл, ако между техните страни членки се осъществява равнопоставено международно взаимно изгодно сътрудничество. Посредством това сътрудничество е възможно да се осигурява известна планомер-ност на възпроизводствените процеси в страните и да се ограничава безразборното създаване на борси и банки, чийто собственици харчат огромни парични суми за строителство на множество луксозни и прекалено скъпи, но ненужни на обществото сградни банкови офиси. Така могат да се намаляват непроизводителните разходи в обществото, по-лесно да се контролира печатането на банкноти без златно и стоково покритие и да се ограничават потенциалните възможности за дългосрочно проточване и повторно разразяване на настоящата глобална икономическа криза.

При достигнатата степен на развитие на съвременните производителни сили и на международните отношения е необходимо преди всичко да бъде формирана ефикасна система за контрол на глобалните финансови пазари. Банките и другите финансови институции би трябвало да бъдат поставени в служба на обществото.