Проф д. ик н. Ангел Димов глобалната капиталистическа криза

Огнището на съвременната глобална капиталистическа криза започва да тлее преди няколко десетилетия, но разпалването му се ускорява след разрушаването (1989 г.) на световната социалистическа система. Данните показват, че “тротилът” за възпламеняването на глобалната капиталистическа криза е заложен към края на 90-те години на 20-и век, когато при практически неограничената глобална власт на отвъдокеанската финансова олигархия се печатат и пускат в обръщение банкови и борсови деривати на стойност стотици трилиони долара. Същевременно непрекъснато се създават посреднически финансови звена и се раздува техният апарат. Все повече се оскъпява напрег-натият до краен предел ипотечен жилищен кредит в САЩ. Десетки милиони американски кредитополучатели нямат достатъчно парични доходи, от които да заделят нужните пари за погасяване на получените ипотечни кредити. Банковите и борсовите деривати се обезценяват и притежателите им фалират.

З

а няколко месеца избухналата в САЩ капиталистическа ипотечна криза обхваща производството и пласмента на стоки, прониква в другите индустриално развити държави и придобива всеобщ и глобален характер. Кризисната стихия носи на човечеството големи беди – безработица, безпаричие, глад, болести.

Междувременно в капиталистическия печат и по медиите се отклонява вниманието на обществото от истинската същност на настоящата глобална капиталистическа криза, а също и от главните причини за нейното възникване. Основните от тях са:

* стихийното и некоординирано развитие на отделните фази ( банково кредитиране, производство, търговия ), на единния капиталистически възпроизводствен процес (вследствие на което периодично се появяват дисбаланси и диспропорции);

* политиката на установяване на абсолютно глобално господство на отвъдокеанската финансова олигархия начело с банковите собственици на Федералния резерв на САЩ;

• 
  продължилото няколко десетилетия прилагане на неолиберална евроатлантическа политика, насочена към подчиняване и ограбване на народите;
  
• 
  изострилите се противоречия в основаната на частната собственост върху капитала и на наемния труд капиталистическа обществена система ;
  
• 
  постоянното разслояване на глобалното общество на милиони богати и милиарди бедни хора, чиято ниска покупателна способност води до залежаване на стоки на пазара и до относително свръхпроизводство, тоест до кризи.
  

• 
  рекапитализация на банкрутирали банки, за-страхователни компании, фондове и други финансови формирования чрез предоставяне на взети от данъко-платците трилиони долари;
  
• 
  стимулиране на потребителското търсене (семейно и инвестиционно) чрез държавни пари (които пак преминават през частни банки);
  
• 
  максимално намаляване на лихвите по кредитите, които американският Федерален резерв, националните централни банки и Европейската централна банка отпускат на частни банки (тези банки отново извличат големи печалби от получените нисколихвени кредити, като продължават да дават заеми с високи лихви).
  

При реализацията на налаганите от Федералния резерв на САЩ “антикризисни мерки” вероятно ще се натрупват нови взривоопасни кризисни елементи, които могат да се взривяват на фазата на депресия и да се стигне до рецидив на глобалната капиталистическа криза. Тази криза може да продължи години наред и да опропасти живота на милиарди трудови хора.

Необходима е коренна промяна на съществуващата обществена и финансова система в капиталистическите страни и в света като цяло. Преди всичко е нужно отстраняване на финансовата олигархия от държавната и глобалната власт. В САЩ би трябвало да бъде създадена държавна централна банка, която да заеме мястото на сегашния Федерален резерв, чиито собственици се вживяват в ролята на неформално световно правителство. Едва когато във всички държави бъдат създадени държавни централни банки, би могло да се формира перспективна архитектура на световната финансова система, която еднакво да обслужва интересите на отделните нации и държави.

Междувременно би следвало да се извършват съществени реформи в действащите глобални финансови институции – МВФ и Световната банка. Тяхната дейност би следвало да се основава на кооперативните принципи: една държава (членка на институцията) –един глас, взаимопомощ и т.н. и да изключва изпълнението на политически и финансови поръчки.

При формиращото се многополярно глобално общество би могло да се създават условия за усъвършенстване на съществуващите международни икономически отношения и за преминаване от неолиберална към социално ориентирана глобализация (интернационализация) на живота на народите. Държавите могат да водят съгласувана политика на намаляване на международните разплащания с долари и използване на национални и междудържавни валути (евро, рубла, юан) като разплащателно средство.

Капиталистическата криза е бедствено, но изкоренимо обществено явление. То изчезна при изгражданата десетилетия наред система на държавен социализъм в Съветския съюз, България и други страни.

Съвременната глобална капиталистическа криза почти не прониква в социалистически Китай, където банките са поставени под властта на правителството. През 2009 г.,когато в САЩ и Германия икономическия растеж спада с 5-6 % под нулата, прирастът на китайската икономика продължава да бъде висок (7-8%). Валутният резерв на страната възлиза на над 2 трилиона долара. Китайското правителство е закупило американски ценни книжа за около 800 милиарда долара. То държи една четвърт от външншя дълг нъ САЩ и продължава да изкупува поразени от кризата минни, машиностроителни и други чуждестранни компании.

Безуспешни били и извършените през 30-те години на ХХ век в САЩ опити да бъде преодоляна продължителната стопанска депресия. Тогава са реализирани и антикризисните мерки, предложени от английския университетски преподавател и финансист Джон Кейнс. Тези мерки ( осигуряване на пълна трудова заетост, фиксиране на лихвата, увеличаване на държавните инвестиции) са заимствани от съветска Русия, където по онова време е прилагана политика на формиране на социалистически обществени отношения и е постигнат бурен икономически разцвет. Въпросните социалистически мерки са изпълнявани в САЩ предимно за спасяване на разрушаващия се от стопанската депресия капиталистически обществен строй. Реализацията им е способствала главно за възстановяване на оборота на запазената част от взривилия се капитал.

Стопанската депресия в САЩ преминава едва през втората световна война ( 1941-1945 г.), когато съюзническите съветски, американски и английски армии разгромяват войските на Германия, Япония и Италия. Военната победа на тройната междудържавна коалиция ( Съветски съюз,САЩ,Англия) позволява на американски банки и компании да заграбват нови чуждестранни пазари и суровини, да увеличават производството и износа на оръжия, храни и други стоки и да откриват милиони работни места в страната.

През 1952 г. първият ръководител на съветската държава е писал, че втората световна воина е „породена” от обхваналата САЩ, Германия и Япония всеобща капиталистическа криза (И.Сталин, Икономически проблеми на социализма в СССР, Изд. на БКП,С.1953 г.,с.27.). Всяка от тези конкурентни държави е воювала, главно за да завладее чуждестранните пазари и суровинни ресурси, които да бъдат използвани и за излизане от кризата.

Днес е малко вероятно да се търси изход от глобалната капиталистическа криза, като се разпали война между натовските държави и Русия. През последните две десетилетия е извършено поредното преразпределение на световните територии, пазари и богатства и има доста ядрени държави и оръжия за масово унищожение.Вследствие на кризата значително е отслабнала икономическата и военната мощ на североамериканската държава. В нея все повече нараства броя на безработните, бедните и бездомните хора, застрашителни размери придобива организираната престъпност и се увеличава опасността от вътрешни социални сътресения.

Може да се предполага, че в близко бъдеще финансовата олигархия ще продължи да поддържа и укрепва глобалната си власт чрез прилаганата от Федералния резерв на САЩ, МВФ и Световната банка неолиберална монетарна политика. Както досега тази политика ще включва: печатане на долари без златно покритие; васализиране на държавите; водене на локални войни; лансиране и щедро финансиране на проамерикански и проеврейски политици в отделните държави. .

Неолибералната монетарна политика отново е наложена и на състоялата се през м. април 2009 г. в Лондон среща на лидерите на двадесет големи държави (Г-20), включително Китай, Индия и Бразилия. На тази среща на върха е решено да се увеличават паричните ресурси на Международния валутен фонд чрез държавни вноски, продажби на собствено злато и емитиране на облигации. Така вместо да бъде реформирана, въпросната кредитна институция остава подвластна на федералния резерв на САЩ и по старому обслужва отвъдокеански имперски интереси.Съгласно решенията на посочената среща на върха, шефовете на МВФ би трябвало незабавно да отпускат заробващи заеми на членуващите в НАТО страни от Централна и Източна Европа. Задачата е тези страни да останат васални, тъй като на територията на повечето от тях са разположени военни бази, насочени към богатите на петрол руски, кавказки и средноазиатски райони.

Но по-нататъшното прилагане на неолибералната монетарна политика неминуемо ще доведе до ново възпламеняване и рецидивиране на съвременната глобална капиталистическа криза А това сигурно ще я проточи във времето и ще удължи мъките и страданията на милиари трудови хора.

През целия възпроизводствен цикъл ( особено на фазата на стопански разцвет и при инфлация) е целесъобразно да се води класова борба за увеличаване на работните заплати на наемните работници и специалисти. Системно да се сравнява размера на получаваните от трудещите се работни заплати с величината на средната норма на печалба на капиталистите (чиито годишни възнаграждения възлизат на милиони долара).

При увеличаване на работните заплати пада нивото на средната норма на печалбата ( принадената стойност, разделена на стойността на целия авансиран капитал).. Това става главно поради обстоятелството, че се намалява количеството на принадената стойност т.е. на стойността на влагания от наетата работна сила труд, който не се заплаща, а се присвоява от притежаващата капитал ( носещите доход ,средства за производство, имоти, пари) каепиталистическа класа. Изменя се съотношението между заплатения и незаплатения труд на наемните лица. Нараства частта на техния заплатен труд и намалява останалата му част, която безплатно се обсебва от капиталистите.

Увеличението на работните заплати би довело до намаляване на онази част от печалбата, която капиталистите изразходват за придобиване на скъпи автомобили, яхти и други луксозни стоки и за водене на разкошен живот. За да запазят за себе си и тази част от печалбата те посягат и на труда, необходим за физическото оцеляване на наетите работници.

При .спад на нормата на печалбата (предизвикан от увеличение на работни заплати) пак би могло от нея да се заделят инвестиционни ресурси за разширяване на общественото производство и за разкриване на нови работни места.Такава политика би способствала за повишаване на търсенето на жизнено важни потребителски стоки и за постигане на известно стопанско оживление.

Хората на наемния труд и техните защитници би трябвало да се борят за повишаване на работните заплати не само при криза, а още когато производствения цикъл е на фазата на стопански подем и се получават свръхпечалби. Те следва да отстояват правото си да получават полагащата им се част и от печалбите, извличани чрез увеличаване на обществените производителни сили

Увеличението на работните заплати би следвало да се предшества от оценка на тяхната покупателна способност. Размерът на това увеличение не бива да има само процентно изражение, което може да изглежда високо, но отново да осигурява екзистенц-минимума за съществуването на представителите на наемния труд. В капиталиктическото общество те изразходват почти целите си работни заплати за снабдяване със стоки от първа необходимост. Но увеличението на работните им заплати не би довело до повишаване цените на потребителските стоки (цените на стоките не се определят или регулират от работните заплати). Размерът на това увеличение би трябвало да съответства на покупателната сила на парите. Поддържането на ниско равнище на работните заплати при тенденция на обезценяване на намиращите се в обръщение пари може рязко да влоши издръжката на живот на трудещите се. Още повече, че капиталистите използват инфлацията за укрепване на своята икономическа и политическа власт в обществото, за извършване на спекулативни сделки и за още по-голямо ограбване ( с хитрости и измами) на трудовите хора. Все повече разтягат работното време и прилагат „потосмукачни” системи за интензифициране труда на наетата работна сила.

Очевидно в рамките на капиталистическия обществен строй е невъзможно да има нормален работен ден и справедливи трудови възнаграждения. Трудовите хора би трябвало да се борят за унищожаване системата на наемния труд.

Човечеството може да бъде избавено от разрушителната и опустошителната капиталистическа криза чрез изграждане на социалистически обществен строй, при който се осигурява планомерно и пропорционално развитие на единния възпроизводствен процес, системно се регулира тенденцията към разслояване на обществото на бедни и богати и се постига съчетаване на различните индивидуални и групови интереси. За целта е необходимо: първо, народите, включително американските да се освободят от деспотизма на „банковите крале” и „борсовите акули”; второ, олигархичната диктатура да се замени с демократична, социалистическа система на дъжавно управление; трето, във всяка държава да се формира и развива независим и необвързан с частния капитал държавен стопански сектор, съставен от централна и други банки, стратегически отрасли и производства, застрахователни, обслужващи и търговски компании; четвърто, международните разплащания да се извършват с няколко национални валути (долар, евро, юан, рубла), а след време и с глобална парична единица; пето, междудържавните и глобалните финансови институции ( МВФ, Световна банка ) да функционират, като кооперативни организации, в които държавите-членки са равнопоставени, независимо от броя на тяхното население и от финансовите им възможности; шесто, повсеместно, (включително и в САЩ) да бъдат премахнати банковите тайни и освободените от данъци зони („данъчни оазиси”).

В условията на очертаващата се продължителна глобална капиталистическа криза у нас би следвало да се осъществява народополезна антикризисна политика, която да включва:

• 
  създаване на няколко държавни банки;
  
• 
  отмяна на колониалния валутен борд;
  
• 
  възстановяване на правата и функциите на БНБ;
  
• 
  прекратяване на вземането на държавни заеми от западни банки и финансови институции, включително МВФ;
  
• 
  повишаване на работните заплати на наемните работници;
  
• 
  намаляване на ДДС върху някои жизнено важни стоки;
  
• 
  въвеждане на прогресивен подоходен данък;
  
• 
  създаване на държавен фонд “Земя” за изкупуване на земеделски земи и за предоставянето им на български граждани, които желаят и могат да ги обработват;
  
• 
  създаване на снабдителни, изкупвателни и преработвателни земеделски кооперативи от западноевропейски тип;
  
• 
  създаване на българо-руски дружества за производство, преработка и експорт на селскостопан-ски стоки, а също и за снабдяване на земеделските производители с машини, торове и препарати.
  

• 
  да бъде изменена формата на държавно управление,
  
• 
  планомерно да се създава и развива ефективен конкурентноспособен и самостоятелно функциониращ държавен стопански сектор;
  
• 
  да се формира обществен строй, при който могат да се съчетават класовите и груповите интереси.
  

Общо взето такъв би трябвало да бъде българският път на социално-икономическо развитие. Движението по този път и прилагането на съобразена с международните реалности народополезна политика би могло да доведе до възстановяване на нашата национална независимост, дългосрочен икономически разтеж и всенародно благосъстояние.

2. Балабанов, И. Глобалните проблеми на съвременността и методологията на Карл Маркс. Сп. “Ико-номическа мисъл”, 2008, № 5 и № 6.

3. Бжежински, З. Голямата шахматна дъска, Изд. “Обсидиан”, С., 1997 г.

4. Бжежински, З. Изборът: глобално господство или глобално лидерство. Изд. “Обсидиан”, С., 2004.

5. В. “Дневник”, 10 декември 2008, 9 януари, 10 и 13 март 2009.

6. В. “Сега”, 13 март 2009.

7. Външна търговия на Република България, НСИ, С., 2008.

8. Димов, А. Българският път. ИК “Христо Ботев”, С., 1999.

9. Димов, А. Власт на всяка цена. Изд. “Зора”, С., 2007.

10. Димов, А. Аграрна политика. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив, 2008.

11. Димов, А. Религиозна политика (трето издание). ИК “Христо Ботев”, С., 2009.

12. Евангелие от Лука.

13. Ершов, М. Кризис 2008 года: “момент истины” для глобальной экономики и новые возможности для России. Сп. “Вопросы экономики”, № 12.

14. Жуков, Г. К. Спомени и размисли. Държавно военно издателство, С., 1978.

15. Карпов, В. Генералиссимус. Изд. “Вече”, М., 2007.

16. Колев, Б., Б. Андонов. Международни термини. Изд. “Нова звезда”, С., 2005.

17. Кейнс, Дж. М. Общая теория занятости, процента и денег. Изд. “Прогресс”, М., 1978.

18. Ленин, В. И. Полное собр. соч. Изд. “Политической литературы”, М., 1969, т. XXVI, XXVII, XXXV, XXXVI, XLI, XLIV, XLV.

19. Маркс, К., Ф. Енгелс. Съчинения. Изд. на БКП, С., 1957–1969, т. I, III, VII, VIII, XIX, XXI, XXIII, XXIV, XXV.

20. Маркс, К. Теории на принадената стойност, Капиталът, т. ІV, част ІІ . Изд. на БКП, С., 1862.

21. Н Р България-89, ЦСУ, С., 1990.

22. Основни тенденции в съвременното световно, европейско и балканско развитие. Изд. Център за стратегически изследвания, С., 2008.

23. Рикардо, Д. За принципите на политическата икономия и данъчното облагане. “Партиздат”, С., 1981.

24. Смит, А. Богатството на народите. “Партиздат”, С., 1983.

25.Сталин, И, Икономически проблеми на социализма в СССР, Изд. на БКП, С. 1953 г., с. 27.

26. Статистически годишник на НРБ, ЦСУ, С., 1962.

27. Статистически годишник на Република България, НСИ, С., 1991.

28. Статистически годишник на Република България, НСИ, С., 2008.

29. Статистически справочник, НСИ, С., 2008.

20. Стоянов, В. Неолибералната финансова система – провокатор и генератор на глобалната финансово-икономическа криза. Сп. “Икономическа мисъл”, 2008, № 6.

31. Сяопин, Д. Китайският път: реформи и стабилност. Изд. “ЛИК”, С., 1999.

32. Трофимчук, Г. П. Русские шашки. Изд. “Известия”, М., 2007.

33. Христов, Л. Валутният съвет: готови ли сме да платим цената? В. “Дневник”, 18 февруари 2009.

34. Христов, Х. Тайните фалити на комунизма. В. “Дневник”, 6–15 ноември 2007.

35. Хазин, М. Кризата. В. “Нова Зора”, 13 януари 2009.

36. Шамбаров, В. Кой стои зад световната криза. В. “Нова Зора”, 25 ноември 2008.

37. Adam, J. H., Longman. Dictionary of Business English. London, 1991.

38. Weinberg, D. B. U.S. International Transactions, U.S. Department of Commerci, Washington, 2008.