Програма " Административен капацитет"
Структури, институционално изграждане и координация между органите на съдебната власт
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Прокуратура
- Следствие
- Висш съдебен съвет
Структури, институционално изграждане и координация между органите на съдебната властСистемата на съдебната власт включва ВСС, Инспекторат към ВСС и органи на съдебната власт (съд, прокуратура, следствие).
Правораздаването в Република България се осъществява от Върховния касационен съд (ВКС), Върховен административен съд (ВАС), апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. С приемането на АПК и последните изменения на ЗСВ се създават административни съдилища, които ще разглеждат всички административни дела, освен тези, които се разглеждат от ВАС. Специализацията на съдилищата е един от начините за осигуряване на бързо и ефективно правораздаване. Нарасналата потребност на гражданите и юридическите лица от административно-правна защита през последните години доведе до относително големия брой административни дела139. В тази връзка създаването на административните съдилища повишава качеството на административното правосъдие. Бързото, ефективно и надеждно административно правораздаване е съществен елемент на реформата в съдебната система и е важен фактор за подобряване на бизнес средата.
Структурата на Прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата и се състои от Главен прокурор, Върховна касационна прокуратура (ВКП), Върховна административна прокуратура (ВАП), апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни, военно-окръжни и районни прокуратури. При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда. Главният прокурор ръководи Прокуратурата, подпомаган от своите заместници при ВКП и ВАП. Той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. С третата поправка на Конституцията е предвидена ръководната роля на Прокуратурата в разследването на престъпления. С НПК се установява ръководното положение на прокурора в досъдебното производство. Постоянният контрол и задължителните указания на наблюдаващия прокурор, въведени с наказателно-процесуалните норми, са гаранция за качеството на извършеното разследване. Все още общественото доверие в дейността на Прокуратурата е сравнително ниско. Възможностите за достъп до резултати от дейността на прокурорите и за постоянен контрол на състоянието на преписките не са развити достатъчно. Необходимо е по-оптимално разпределение на функции и дейности и разтоварване на прокурорите от несвойствени административно-технически дейности.
Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон. Следствените служби в Република България са НСлС и окръжните следствени служби. Окръжните следствени служби осъществяват разследването по всички дела, с изключение на делата от компетентността на НСлС140. Новият НПК ограничава следствието като форма на досъдебно производство и стеснява функционалните компетентности на следователите. Ясно са разграничени правомощията на следователите от тези на дознателите. В рамките на конституционно установения модел на досъдебното производство кръгът на престъпленията, по които разследването се провежда от следователи, е сведен до 3% от общия брой на съставите в Наказателния кодекс. Разследването по останалите престъпления се извършва от дознатели. По този начин се избягва припокриването на функциите на разследващите органи и се гарантира ефективност и прозрачност на системата на досъдебното производство.
Съгласно новия ЗСВ, ВСС е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Правомощията на ВСС са конституционно регламентирани141, с което се подчертава значимостта на Съвета като орган, който определя състава и организация на работата на съдебната власт и осъществява управление на дейността и, без да засяга независимостта на нейните органил ВСС:
ВСС142 се състои от 25 членове, като председателят на ВКС, председателят на ВАС и Главният прокурор са негови членове по право. Единадесет от членовете на ВСС се избират от Народното събрание и единадесет – от органите на съдебната власт. Заседанията на Съвета се организират и ръководят от министъра на правосъдието, но той не участва в гласуването. Администрацията на ВСС се ръководи от Главен секретар и се назначава след провеждане на конкурс143. При осъществяване на своите правомощия ВСС се подпомага от постоянно и временно действащи комисии и от администрация. Съставът на комисиите включва членове на ВСС и експерти – съдебни служители от администрацията на Съвета. ВСС не притежава необходимия административен капацитет за упражняването на многото свои законови правомощия. Според новия ЗСВ, ВСС е постоянно действащ орган, а 22-мата му изборни членове нямат право да заемат друга длъжност. Това е стъпка, която адресира критиката на ЕК по втория индикативен показател от механизма за сътрудничество и проверка на напредъка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност144. С последното изменение на Конституцията, включено и в новите текстове на ЗСВ, е установена възможността за дисциплинарно освобождаване от длъжност на член на ВСС и е премахната наказателната неприкосновеност на магистратите145. По този начин е преодолян съществен недостатък във функционирането на ВСС. Ефектът от въвеждането на тези нови разпоредби предстои да бъде оценен.
|