Програма " Административен капацитет"
V.АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Законодателна рамка
V.АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Основните цели на реформата в съдебната система са свързани с осигуряването на бързо, ефикасно, прозрачно, справедливо и достъпно правораздаване, както и с развитието и утвърждаването на европейските стандарти в тази сфера за гарантиране на индивидуалните права и свободи на гражданите. Утвърждаването на независимостта и ефективността на съдебната система е ключов фактор и за прилагането на правото на ЕС. Приоритетите на съдебната реформа са насочени към:
В Мониторинговия доклад на ЕК от 26.09.2006 г. отново се подчертава, че целта на съдебната реформа трябва да бъде повишаване на професионализма, отчетността и ефективността на съдиите, прокурорите и следователите. В доклада са идентифицирани областите, по които все още е необходим допълнителен напредък. С Решение от 13.12.2006 г. ЕК създаде механизъм за “сътрудничество и оценка на напредъка” на България в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност127. Конкретните показатели за постигане на търсените резултати са 6 и са свързани с: приемането на конституционни промени, които да отхвърлят всякакво двусмислие относно независимостта и отчетността на съдебната система; осигуряване на по-прозрачен и ефективен съдебен процес; продължаване на реформата на съдебната система с оглед повишаване на професионализма, отчетността и ефективността; провеждане и докладване на професионални и безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи; предприемане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията; прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност. В този смисъл реформата в съдебната система в краткосрочен и средносрочен план ще е насочена предимно към: подобряване на прилагането на законодателството в областта на съдебната система, подобряване на прозрачността, отчетността и ефективността на съдебната администрация и на ВСС; предоставяне на обучения за магистрати и съдебни служители и ефективното използване на информационните технологии в съдебната система. Досега реформата на съдебната власт е била подпомагана със средства от финансови инструменти като ФАР128, МАТРА, Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Програмата на ГТЦ (GTZ) за развитие, Институт “Отворено общество”, програмите на Американската агенция за международно развитие (ААМР), Пакта за стабилност и др. Основни области на подкрепа за съдебната система по проекти на програма ФАР са: развитие на законодателството, изпълнение на Стратегията за реформа на българската съдебна система, укрепване на капацитета на ВСС и Прокуратурата, техническа помощ (доставка на оборудване) и др. Помощта ще продължи и до 2010 г. чрез Преходния инструмент на ЕС (Transition facility).
Приети са и се прилагат основните нормативни и стратегически документи за изграждане на ефективна съдебна система.130 Конституцията на Република България определя основните положения, структурата и функционирането на съдебната власт, които бяха прецизирани с Третата и Четвъртата поправка на основния закон131. С последната конституционна поправка България е изпълнила до голяма степен първия индикативен показател от механизма на ЕК за сътрудничество и проверка на напредъка132. Конституционните изменения са доразвити в новия Закон за съдебната власт (ЗСВ)133, новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и новия АПК. В новия ЗСВ се засягат въпросите за независимостта и статута на ВСС, неговия Инспекторат, правомощията на министъра на правосъдието и конкурсите за заемане на свободни длъжности в съдебната власт134. Мониторингът на въздействието на влезлия в сила през април 2006 г. НПК е добре развит135. Създадената през 2006 г. Работна група за мониторинг провежда редовни заседания всеки месец. От края на 2006 г. тя е приела седем становища относно разпоредбите на НПК, които се публикуват и разпространяват и чиято цел е да допринесат за по-единна съдебна практика по наказателните дела. Работната група анализира постъпилите от органите на изпълнителната и съдебната власт данни за констатирани проблеми при приложението на НПК и предлага мерки за разрешаването им. На тази база е внесено в НС от група народни представители предложение за изменения в НПК, като се очаква те да бъдат част от есенната законодателна програма на НС136. АПК влиза в сила на 12.07.2006 г., но образуването на дела в административните съдилища започва от 01.03.2007 г. Поради това неговият мониторинг започна съвсем скоро. Още през 2006 г. са разработени Критерии за мониторинг, които се съсредоточават върху защитата на правата, утвърждаването на доброто управление и ускоряването и повишаването на ефективността на вземането на решения. През март 2007 г. е сформирана и междуведомствена работна група за наблюдение и анализиране на АПК. Засега липсва механизъм за системно и редовно докладване на разкритията от процеса на мониторинг на процесуалните кодекси137. Новият Граждански процесуален кодекс (ГПК)138 е насочен към постигане на бързо и икономично гражданско производство, което да подобри условията за осъществяване на стопанска дейност на местните и чуждестранни физически и юридически лица в България.
|