Приоритет 1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила

Приоритет 1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.

• 
  Подприоритет 1.1 Осигуряване на достъпно и качествено образование за развитие на личността чрез осъвременяване на системата на образование и осигуряване на нейната адаптивност спрямо потребностите на пазара на труда предвижда модернизиране на образователната система на всички нива.
  
• 
  Подприоритет 1.3 Повишаване качеството и ефективността на научните изследвания.
  

• Приоритет 5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

• 
  Подприоритет 5.1 Създаване на благоприятна институционална рамка.
  
• 
  Подприоритет 5.2 Повишаване качеството и ефективността на научните изследвания и иновациите.
  
• 
  Подприоритет 5.3 Подкрепа на високотехнологичните производства и услуги.
  

Този раздел на Концепцията има за цел да направи ситуационен анализ на настоящето състояние на науката и образованието в България по следните основни параметри: обхват на населението по степени на образование; достъп до образование; състояние на научноизследователската дейност; състояние на образователната и научно-изследователска инфраструктура. Целта е да се фокусират основните потребности на целевите групи, включени в Оперативната програма.

1. 
   Състояние на научноизследователската дейност.
   

Фигура 1. Тенденция за нарастване на финансирането в НИРД. Източник: НСИ.

Фигура 3. Бюджетни разходи за НИРД. Източник НСИ.

".." = конфиденциални данни, "-" = няма случай

2. 
   Oбхват на населението по степени на образование.
   

• 
  През периода 2006 – 2010 г. образователната структура на населението² на възраст 25 – 64 години в България продължава да се подобрява, като следва ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование при същевременно намаляване на броя и дела на хората с основно и по-ниско образование. За първи път при Преброяване 2011 г. е включена категорията „никога непосещавали училище”. Броят на тези лица е 58.0 хил. или 0.98% от населението на 7 – 64 навършени години. Тревожен е фактът, че те никога не са се включвали в образователната система.
  
• 
  Положителна тенденция³ се забелязва в стойностите на показателя „дял на преждевременно напусналите образованието сред населението на възраст 18 - 24 години”, които продължават да намаляват, от 17.3% през 2006 г. на 14.7% през 2009 г. на 13.9% през 2010 г. и на 12.8% през 2011г.
  
• 
  Тези данни са добра предпоставка за постигане на Национална цел 4 „Дял на преждевременно напусналите образователната система” от „Националната програма за реформи”, който трябва да спадне до 11% до 2020 г., а делът на 30–34-годишните със завършено висше образование да достигне 36% до 2020 г.
  
• 
  Относителният дял на младежите на възраст 20 - 24 години със завършено най-малко средно образование през 2011 г. се повишава на 85.5%, като увеличението спрямо предходната година е в размер на 1.1 процентни пункта на база 2010 или 1.8 процентни пункта на база 2009година.
  
• 
  Етнически особености на образователния обхват. При трите основни етнически групи - българи, турци и роми, се наблюдава повишаване на образователното равнище за периода 2001 - 2011 г., като най-слаба е тази промяна в ромската общност.
  

• 
  Налице са значителни разлики в относителния дял на неграмотните лица при трите основни етнически групи. При преброяване 2011 г. самоопределилите се като българи 0.5% са неграмотни, при турската етническа група – 4.7% и при ромската - 11.8%. В съвкупността на децата от 7 до 15 години включително, които трябва да бъдат в образователната система, но не учат към 1.02.2011 г., също се наблюдават значителни различия според самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от тази възрастова група не учат, при турската етническа група този дял е 11.9% и при българската - 5.6%⁴.
  

3. 
   Достъп до образование.
   

На този етап има приет Национален план за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета, но той не е обвързано с ясен финансов разчет, с конкретни отговорности и времеви график. Достъпът на децата със СОП е затруднен, защото все още:

• 
  Не всички училищни сгради са с асансьори и с приспособени стълбища; сервизните помещения не са пригодени за ползване от деца с увреждания; обзавеждането на класните стаи е неподходящо и липсва специализиран транспорт до учебните заведения;
  
• 
  Ограничен е достъпът на децата със специфични образователни потребности до учебното съдържание поради липсата на методика за обучението им, на подходящи учебници и на подготвени педагози за работа с тези деца; няма практика да се изготвят индивидуални учебни планове;
  
• 
  Липсва адекватна подкрепяща среда от услуги, които биха улеснили децата и техните семейства при интегрирането им – възможност за допълнителни занимания в и извън училището, ресурсни учители, занимания в свободното време и др.
  

4. 
   Състояние на образователната и научно-изследователска инфраструктура.
   

• 
  ремонт, реконструкция и обновяване на материално-техническата база;
  
• 
  въвеждане на мерки за енергийна ефективност;
  
• 
  подобряване на достъпа за хора с увреждания.
  

1. 
   Инфраструктура в предучилищното образование.
   

2. 
   Инфраструктура в средното образование.
   

3. 
   Научно-изследователска инфраструктура.
   

Изследователските инфраструктури в България се характеризират с:

• 
  липса на ясно обособени научни комплекси, които да отговарят на условията за съвременна инфраструктура; налице са единични съоръжения, недостатъчно модерни, за да бъдат включени като част от международен комплекс; съществуващите научни съоръжения са неефективно натоварени и поддържани;
  
• 
  неравномерно териториално и тематично разпределение на научната инфраструктура и липса на национален каталог или база данни на съществуващото оборудване;
  
• 
  липса на периферна инфраструктура, необходима за функционирането на по-крупни научни съоръжения като модерни научни лаборатории към университетите или динамични изследователски институти;
  
• 
  липса на адекватни информационни, комуникационни и е-услуги;
  
• 
  недостатъчно сателитни комплекси за управление и обработка на данни в определени области, като медицина, екология, енергия и културно наследство;
  
• 
  липса на съвременни депозитариуми;
  
• 
  липса на съвременни библиотечни услуги и бърз достъп до различни международни бази данни;
  
• 
  недостатъчно квалифициран персонал за поддръжка на научното оборудване, силно текучество и липса на схеми за изграждане и поддържане на тази категория експерти;
  
• 
  липса на портфолио от фондове за поддръжка или изграждане на научна инфраструктура, в т.ч. и ниска култура на ползване на рискови, гаранционни и заемни механизми;
  
• 
  липса на интерес, финансова стабилност и ангажираност от страна на бизнеса;
  
• 
  липса на адекватна нормативна база за функционирането на научните инфраструктури.
  

5. 
   Институционална рамка и управленски структури на ОП НОИР.
   

В момента, Министерството на образованието, младежта и науката е едно от трите Междинни звена, на които Министерство на труда и социалната политика, в качеството си на Управляващ орган на Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси» 2007 – 2013, е възложило отговорности по 2 от приоритетните оси на Оперативната програма. Главна дирекция «Структурни фондове и международни образователни програми» в МОМН отговаря за изпълнението на Приоритетна ос 3 “Подобряване качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието” и на Приоритетна ос 4 “Подобряване достъпа до образование и обучение”. Бюджетът на двете приоритетни оси възлиза общо на 854 684 111 лева (приоритетна ос 3 – 474 824 506 лева; приоритетна ос 4 – 379 859 605 лева). Този ресурс представлява 36% от общия бюджет на ОП РЧР.

1. 
   Главната дирекция осъществява следните дейности:
   

• 
  отговаря, координира и администрира дейностите по усвояване на средства от структурните фондове на Европейския съюз за целите на образованието и науката;
  
• 
  участва в процеса на програмиране и изпълнение на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР) в координация с управляващия орган;
  
• 
  разработва на насоки и изисквания за кандидатстване, които са съобразени с критериите, одобрени от Комитета за наблюдение на ОП РЧР;
  
• 
  организира и провежда на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП РЧР, както и получаването и регистрирането на проектните предложения;
  
• 
  провежда процедурите по оценка на проектните предложения, проверка за съответствие с политиките на ЕС и допустимост на предлаганите дейности;
  
• 
  сключва договори и извършва плащания към крайните бенефициенти;
  
• 
  организира мониторинг и контрол върху техническото изпълнение на проекти чрез извършване на проверки на място съобразно изградена система за мониторинг и финансов контрол по отношение на изпълнението на проекти;
  
• 
  поддържа собствена база данни за финансова отчетност и контрол по отношение на проекти, съфинансирани от Европейския социален фонд;
  
• 
  следи за информираността и публичността по отношение на програмните документи на регионално и местно ниво;
  
• 
  изпълнява информационни и публични дейности на ниво операции по съответните приоритети на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси";
  
• 
  извършва обработка на статистически, технически и финансови данни по изпълнението на приоритети 3 и 4 на ОП РЧР;
  
• 
  подготвя годишни, средносрочни и финални доклади за изпълнение на ОП РЧР;
  
• 
  подготвя информация за открити нередности и ги предоставя на Управляващия орган;
  
• 
  администриране на средства (бюджетно управление), документиране на разходи и приходи;
  
• 
  изготвяне на финансови отчети;
  
• 
  изготвяне на бюджетни прогнози (на базата на които УО разработва собствени бюджетни прогнози);
  
• 
  верификация на искания за плащане от крайни бенефициенти;
  
• 
  плащания и събиране на неправилно изплатени суми на ниво проект (краен бенефициент);
  
• 
  обезпечаване на правилността на операциите, свързани с проектното финансиране и тяхното осчетоводяване, в съответствие с принципите на доброто и прозрачно финансово управление;
  
• 
  извършване на адекватен контрол на място върху системата за финансов контрол Регламент 1083/2006);
  
• 
  съхранява документацията, свързана с изпълнението на проекти по Европейския социален фонд, най-малко за период, установен в съответните регламенти на Европейския съюз;
  
• 
  изпълнява функциите на Изпълнителна агенция по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП);
  
• 
  в случаите, в които дирекцията изпълнява функциите на звено по изпълнение на проекти по Програма ФАР, прилага и следи за спазването на правилата по програмата и отговаря в съответствие с делегираните й отговорности в меморандума за разбирателство, подписван между нея и съответната изпълнителна агенция.
  

Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ (ГД СФМОП) има административен състав от 90 служители. Дирекцията изпълнява дейностите си чрез функционално разделени седем отдела. Това са отделите „Анализ, планиране и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“, "Управление на качеството", "Регионално управление на проекти", "Техническа верификация", "Финансова верификация", "Финансово планиране, счетоводна отчетност и плащания" и "Външни европейски програми". За по-доброто управление на приоритетни оси 3 и 4 по ОП РЧР 19 от експертите на Главната дирекция са с устроени работни места в 15 областни града в България.

Освен като Междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, до м. август 2009 г. ГД СФМОП изпълнява функциите на Звено за изпълнение на проекти по Програма ФАР. В това си качество прилага и следи за спазването на правилата по Многогодишната програма ФАР 2004-2006 „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта”.
Съгласно Решение по т. 42 от Протокол № 21 от Заседанието на Министерския съвет на 28 май 2009 г. ГД СФМОП в МОМН изпълнява функциите на национална Изпълнителна агенция по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство; а от 2012 г. – едновременно и на Програмен оператор по програма „Деца и младежи в риск”, финансирана по ФМ на ЕИП съгласно Меморандума за разбирателство 2009-2014 година.

1. 
   Функциите на Изпълнителната агенция са:
   

• 
  извършва предварителна и последваща проверка на тръжната документация, подготвена от бенефициентите, както и предварителна проверка на договорите с изпълнителите с цел осигуряване на съответствие с националния Закон за обществените поръчки и подзаконовата нормативна уредба по прилагането му и ПМС №55/2007;
  
• 
  има право да участва като наблюдател в тръжните процедури;
  
• 
  контролира сключването на договорите с изпълнителите и последващото им изпълнение;
  
• 
  проверява фактическа и формална коректност на исканията за плащания, представени от крайните бенефициенти;
  
• 
  осигурява плащанията към  бенефициентите;
  
• 
  подготвя и представя редовни доклади до Националния съкровищен орган в изискуемия формат като основа за исканията за превеждане на суми от НСО към СФМОП;
  
• 
  подготвя необходимата информация за докладите за наблюдение;
  
• 
  докладва на ЦСО случаите на нередности, както и изпраща регулярни декларации за нередности при изпълнението на проектите по ФМ на ЕИП;
  
• 
  съхранява оригиналите на необходимите документи в съответствие с Процедурните правила.
  

Като Междинно звено по ОП РЧР в момента ГД СФМОП контролира изпълнението на 16 проекта с конкретен бенефициент МОМН. Проектите са на обща стойност 590 183 665,65 лева. Едни от най-мащабните проекти са „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища, чрез въвеждане на целодневна организация на учебния ден” (с бюджет 180 000 000 лева), "Да направим училището привлекателно за младите хора" УСПЕХ (Училище за себеутвърждаване и подготовка към европейски хоризонти)” (с бюджет 99 444 851, 82 лв.), „Квалификация на педагогическите специалисти” (с бюджет 75 000 000 лв.), „Ученически практики” и „Студентски практики” (с общ бюджет 90 000 000 лв.), „Студенски стипендии и награди 2010-2012” (с бюджет 46 625 816, 32 лв.), „Наука и бизнес” (с бюджет 4 996 397, 51 лв.) и други. Тези проекти се ръководят от дирекции, част от специализираната администрация на МОМН.

ГД СФМОП е бенефициент по приоритетна ос 8 на ОП РЧР и изпълнява проект с общ бюджет 17 932 359,56 лева. Проектът е свързан с изпълнението на дейности в подкрепа на дирекцията за управлението на приоритетни оси 3 и 4 на ОП РЧР. Периодът за изпълнение на проекта е 85 месеца.

Под ръководството на МОМН са и други дирекции и обслужващи звена в областта на народната просвета, които имат опит както в управлението на програми за финансиране на национални и Европейски проекти, така и в изпълнението на такива проекти.

6. 
   Основни предпоставки, свързани с потребностите на целевите групи.
   

1. 
   Изискванията на проекти за регламенти по ЕСФ и ЕФРР (в частта на ЕФРР за изпълнение на целта «Инвестиции за растеж и работни места»):
   

• 
  Съгласно проекта на Регламент за ЕСФ, отменящ Регламент (ЕО) № 1081/2006, чл. 2, параграф 3, «Дейността на ЕСФ е в полза на хората, включително групите в неравностойно положение като трайно безработните, хората с увреждания, мигрантите, етническите малцинства, маргинализираните общности, както и хората, изправени пред социална изолация. ЕСФ също така предоставя подкрепа на предприятия, системи и структури, за да улесни адаптирането им към нови предизвикателства и да насърчи доброто управление и провеждането на реформи, по-специално в областта на заетостта, образованието и социалните политики.”
  
• 
  Съгласно проекта на Регламент за ЕФРР, отменящ Регламент (ЕО) № 1080/ 2006, чл. 2, „ЕФРР участва във финансирането на подкрепа, целяща засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване посредством преодоляването на основните различия между регионите, чрез подкрепа за развитието и структурното приспособяване на регионалните икономики, включително преструктурирането на регионите със западаща индустрия и на регионите, чието развитие изостава.
  

2. 
   Идентифициране на целевите групи.
   

7. 
   Целеви групи и бенефициенти на ОП НОИР.
   

1. 
   Изграждане на конкурентна среда за качествени научни и иновативни изследвания чрез постепенно повишаване на средствата за научно-изследователска и иновационна дейност до 1,5 % от БВП към 2020 г.
   
2. 
   Създаване на благоприятна среда за възпроизводство и развитие на капацитета на научния сектор
   
3. 
   Подобряване на качеството на висшето образование и повишаване на броя на завършилите висше образование във възрастовата група на 30-34-годишните до 36% към 2020 г.
   
4. 
   Подобряване на качеството на предучилищното и на училищното образование и намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% към 2020 г.
   
5. 
   Създаване на условия за развитие на личностни и професионални знания и умения през целия живот.
   
6. 
   Развитие и модернизиране на научната и на образователната инфраструктура и повишаване на броя на заетите в модернизирана среда.
   

1. 
   
   
   Каталог: document library
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Saveti government bg
   document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
   document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания
   
   
   
   Изтегляне 1.15 Mb.
   
   Сподели с приятели: