Програма (2009-2012 г.) януари 2010 Съдържание 3
Развитие на приходната страна на бюджета
Изтегляне 1.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3. Дългосрочни бюджетни перспективи
- 5.3.1. Разходи за пенсии
- 5.3.2. Образование
- 5.3.3. Здравеопазване и дългосрочни грижи
5.2. Развитие на приходната страна на бюджетаПравителството се ангажира да запази данъчните ставки при преките данъци, като за сметка на това повиши някои акцизни ставки. Също така, намали осигурителната тежест като най-добър стимул за запазване на работните места в условията на настоящата икономическа рецесия. Планират се по-нататъшни намаления до 2012 г. Запазването на данъчната стратегия на правителството има за цел избягване на резки изменения в провежданата политика по доходите в условията на икономически спад. Промените в данъчните закони имат за цел усъвършенстване на данъчната практика, преодоляване на съществуващи трудности и подобряване на изпълнението на данъчните закони, както и отстраняване на несъответствия на данъчното законодателство с правото на Европейския съюз. Една от основните задачи е подобряване ефективността на събираемостта на данъците, което включва повишаване броя на ревизиите на място, работата на мобилните групи, състоящи се от служителите на митническата и на данъчната администрация, по-чести и подробни одити, както и по-стриктни счетоводни правила и съдебно преследване на нарушителите на закона.
Дългосрочните бюджетни перспективи, включени в тази част на настоящата Конвергентна програма, са представени в Доклада за устойчивостта на публичните финанси за 2009 г. Той се основава на демографска прогноза EUROPOP 2008 на Евростат и на Доклада за застаряването за 2009 г. Основните рискове и предизвикателства са идентифицирани и има препоръки по страни. Използва се основният сценарий, одобрен от Работната група по застаряването на населението и устойчивостта преди кризата, което на практика означава, че рисковете са подценени. Сценарият е разработен при следните основни допускания: непроменени политики до края на периода (2060 г.); данните се екстраполират с начален момент 2009 г. и структурните баланси се реализират през целия период; конвергенция на равнището на структурната безработица към средното за ЕС 15 равнище; конвергенция на темпа на растеж на производителността на труда към средния дългосрочен за ЕС (1.75%); постоянен реален лихвен процент от 3%. Според доклада, демографските тенденции в страната са главно неблагоприятни със силно изразен спад на населението и намаляващ дял на хората в работоспособна възраст. Тези изменения в структурата на населението се очаква да доведат до увеличаване на бюджетните разходи общо с 3.2% от БВП до 2060 г. (таблица 11). Този ръст се дължи на увеличението на разходите за пенсии, здравеопазване, образование и дългосрочни грижи. Таблица 11. Бюджетен ефект от застаряването (стойности на индикаторите S1 и S2, растеж на разходите, в % от БВП) - основен сценарий (2010-2060 г.)
Източник: Европейска комисия, Доклад за устойчивостта за 2009 г. Според оценката на Европейската комисия за дългосрочната устойчивост на публичните финанси България е оценена като нискорискова страна, при която кризата води до влошаването на правителствените баланси и до значително увеличаване на дълга, но чиито структурни фискални позиции са по-стабилни от тези на повечето държави-членки. България е с третия най-добър индикатор S2 в Европейския съюз от 0.9% от БВП след Дания и Унгария и с втория най-добър индикатор S1 от -0.6% от БВП след Дания. В България растежът на разходите, свързани със застаряването на населението, се очаква да е доста под средния за Европейския съюз през следващите десетилетия. Според национални изчисления на Агенцията за икономически анализи и прогнози, стойността на индикатора S2 е положителна и в размер на 1.03% от БВП, което показва, че устойчивостта на публичните финанси се основава единствено на политиката на бюджетен излишък и в дългосрочен план тя е необходима, за да компенсира отрицателното влияние на процеса на застаряване. S2 включва ефекта от застаряването на населението от 3.04% и положителния ефект от стартовата бюджетна позиция за 2008 г. от -2.01%. Потенциално разхлабване на фискалната позиция, несъпроводено с други мерки, ще доведе в дългосрочен план до акумулиране на дълг. Приложение 2 разглежда допълнителни сценарии за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, представени в доклада на Европесйката комисия. 5.3.1. Разходи за пенсииНарастващите пенсионни разходи в резултат на застаряването на населението са един от основните фактори за влошаването на индикатора S2. При изготвянето на дългосрочната прогноза за пенсионните разходи са използвани освен демографската прогноза на Евростат EUROPOP 2008 и макроикономическата прогноза, изготвени от Главна дирекция „ЕКФИН”, така и допускания, свързани с Държавното обществено осигуряване, които са на база текущото законодателство в страната. Използван е и моделът за дългосрочно прогнозиране на фондовете на държавното обществено осигуряване, прилаган в предходните три актуализации на конвергентната програма (фигура 11). Фигура 11. Баланс на фондовете на държавното обществено осигуряване 2009 -2060 (% от БВП) 
Източник: Национален осигурителен институт. Дългосрочната тенденция на нарастване на разходите по първия стълб на пенсионната система произтича от съчетаването на динамиката на коефициента на зависимост и коефициента на заместване на дохода(фигура 12). Коефициентът на зависимост52 се предвижда да намалява през следващите три години спрямо сегашното си ниво от 76.0% (за 2009 г.) и да достигне 74.4% през 2012 г. Това се дължи основно на увеличената пенсионна възраст и на елиминирането на възможностите за ранно пенсиониране при някои категории професии. В дългосрочен аспект коефициентите на плодовитост и нарастването на очакваната продължителност на живота са предпоставка за увеличаване на коефициента на зависимост до 123.8% през 2060 г. Фигура 12. Коефициенти на заместване и коефициент на зависимост, 2009 2060 г. 
Източник: Национален осигурителен институт След 2011 г. се очаква коефициентът на заместване да намалява плавно през целия период до 2060 г., поради по-бързите темпове на нарастване на осигурителния доход в сравнение с темповете на растеж на пенсиите. Актюерският баланс53 (фигура 13) се очаква да остане отрицателен (-15.95%) за 2010 г., но да се подобрява постепенно до 2027 г. и след това да се влошава до края на периода.
Според доклада на Европейската комисия, за България най-голямо въздействие върху нарастването на пенсионните разходи има сценарият за по-висока очаквана продължителност за живота (таблица 12). При нас отрицателно въздействие има също и сценарият с по-високата заетост на възрастните работници (вероятно поради натрупването на повече пенсионни права). Очаквано положително въздействие имат сценариите за по-високата производителност и по-високата обща заетост. Таблица 12. Тестове за чувствителност на пенсионните разходи
Източник: Европейска комисия, Доклад за застаряването за 2009 г. 5.3.2. ОбразованиеОчаква се разходите за образование като процент от БВП да намалеят с оглед на застаряването на населението и на намаляването на броя на младите хора. Докладът за застаряването за 2009 г. взема това предвид и разглежда как то се отразява на компенсациите на персонала, зает в сектора, както и на други разходи, като се отчитат преките и непреките трансфери за ученици и техните семейства. За сферата на образованието от анализа за чувствителност е значим сценарият за по-висока продължителност на живота (и с оглед на ученето през целия живот) – тогава разходите за образование до 2060 г. биха нараснали с 0.4 п.п., което е значимо за България (Таблица 13). В случая следва да се има предвид, че методологията не отчита трансграничните ефекти, т.е. значителният брой на българските студенти, учещи в чужбина, затова данните за България са подценени. Таблица 13. Тестове на чувствителност на разходите за образование и обезщетения при безработица.
Източник: Европейска комисия, Доклад за застаряването за 2009 г. За образованието са разгледани още три алтернативни сценария (таблица 14) – по-високи компенсации на персонала, по-високо съотношение преподаватели/учащи (по-бавно приспособяване към застаряването и намаляването на броя на учащите, линеарен ръст от 10% през следващите 15 години и постоянно по-високо ниво след това от основния сценарий) и с по-висок брой висшисти (т. нар. Лисабонски сценарий, който предполага 45% от хората на възраст 30-34 г. да са висшисти). За България от най-голямо значение би бил сценарият с по-високото съотношение преподаватели/учащи. Считаме, че най-вероятният сценарий за България е този с по-високите компенсации на персонала с оглед на конвергенцията към европейските стандарти. Разбира се, ефектът от този сценарий може да бъде повлиян в положителна или в отрицателна насока, ако се обмислят комбинации от сценарии.
Източник: Европейска комисия, Доклад за застаряването за 2009 г. 5.3.3. Здравеопазване и дългосрочни грижиДруг основен „канал” за повишаването на разходите, свързани със застаряването на населението, са разходите за здравеопазване. Те зависят от трудно прогнозируеми фактори, като здравния статус на населението, търсенето на здравни услуги и ефектът от технологиите. Според основния сценарий половината години от очакваната по-висока продължителност на живота се прекарват в здраве, а останалата част в болест, което предполага допълнителни разходи, свързани със застаряването и заболеваемостта. Основният сценарий за разходите за дългосрочни грижи предполага непроменена политика, т.е. страните, които предоставят малко дългосрочни грижи (вкл. България), ще продължат да го правят и в бъдеще. Допускането за непроменени политики в областта на дългосрочните грижи не е много реалистично с оглед на застаряването и съответно на бъдещите по-високи социални потребности от предоставянето на такъв тип услуги. За България дългосрочните грижи не са значими от гледна точка на алтернативните сценарии (таблица 15), но очакването за повишаването им е реалистично. От значение за анализа на чувствителността за България са сценариите за по-висока очаквана продължителност на живота и нулева миграция.
Източник: Европейска комисия, Доклад за застаряването за 2009 г. Приложение 2 разглежда алтернативните сценарии за развитието на разходите за здравеопазване и за дългосрочни грижи, представени в Доклада на Европейската комисия. За България особено неблагоприятен е сравнително реалистичният алтернативен сценарий „конвергенция на разходите”, при който индикаторът S2 се увеличава над три пъти. Разбира се, ефектът от този сценарий може да бъде повлиян в положителна или в отрицателна насока, ако се обмислят комбинации от сценарии. Каталог: fce -> 001 001 -> Изграждане на мостове и преодоляване на различията 001 -> Първа обекти и субекти на задължително депозиране 001 -> Депозитен списък на книги №42/2013 г 001 -> Литература за подготовка на зрелостници и кандидат-студенти. Фабер, 2008. Без сведение за цена 001 -> На книги, депозирани от 14 до 20 януари 2009 г 001 -> На книги, депозирани от 26 април до 2 май 2007 г 001 -> Справочник на военнотранспортните органи в Българската армия (1907-2007 г.). [Шарп Стоун], 2007. Без сведение за цена 001 -> Закон за защита на потребителите. Сдружение Потребител бг, 2006. 5 лв 001 -> Dvd и книгите с български издател към вестници и списания се описват и разпределят с книгите по-късно списания и бюлетини 001 -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
