Настоящата Конвергентна програма се базира на макроикономическа рамка за 2009 2012 г. при допускания за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Агенцията за икономически анализи и прогнози, актуални към месец декември на 2009 г5. Прогнозните стойности на показателите, използвани в Конвергентната програма, са изчислени въз основа на средносрочния макроикономически модел и други допълващи модели на Агенцията за икономически анализи и прогнози, както и на разчети на Министерство на финансите, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса (таблица 1).
Таблица 1: Допускания относно основни икономически показатели
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Обменен курс USD/EUR
|
1.40
|
1.45
|
1.45
|
1.45
|
БВП (в реално изражение, % изменение) – Световна икономика
|
-1.23
|
3.1
|
3.5
|
4.0
|
БВП (в реално изражение, % изменение)- ЕС27
|
-4.1
|
0.7
|
1.6
|
2.0
|
Цена на петрола (USD/барел)
|
62.1
|
67.5
|
77
|
84
|
Шестмесечен LIBOR по деноминирани в USD депозити
|
1.0
|
1.7
|
2.5
|
3.0
|
Тримесечен LIBOR по деноминирани в EUR депозити
|
1.2
|
2.0
|
2.8
|
3.5
|
Стокови цени6 (2005=100)
|
147.4
|
134.1
|
137.0
|
134.5
|
Храни
|
135.0
|
138.3
|
135.8
|
134.4
|
Напитки
|
151.7
|
173.5
|
170.3
|
177.5
|
Селскостопански суровини
|
94.5
|
112.2
|
113.3
|
111.7
|
Метали
|
119.5
|
140.7
|
143.0
|
138.1
|
* Допусканията се основават на публикуваната към 17.12.2009 г. статистическа информация
Източник: Европейска комисия, Международен валутен фнод, Агенция за икономически анализи и прогнози
2.1. Циклично развитие и икономически перспективи 2.1.1. Икономически растеж
През първите девет месеца на 2008 г. се подобри приносът на нетния износ за изменението на БВП най-вече поради постепенното забавяне на темпа на реален растеж на вноса. Така растежът на БВП се ускори и реализира ръст от 7.0% в реално изражение за периода януари-септември. През четвърто тримесечие обаче ефектите от световната икономическа криза се пренесоха в страната и растежът на БВП се забави до 3.5%. Основните фактори бяха спад в износа на стоки и услуги и забавяне на индивидуалното потребление. Като цяло БВП нарасна с 6% за 2008 г.
Негативното развитие продължи и през 2009 г., като БВП за първите девет месеца отбеляза спад от 4.7%, вследствие на ограниченото вътрешно търсене. За същия период външният сектор реализира положителен принос за икономическия растеж, основно поради по-значителния реален спад на вноса (23%) спрямо износа (12.8%).
Инвестициите растяха с темпове от над 20% за периода 2004-2008 г. и достигнаха 33.4% от БВП към края на 2008 г. Поради ограничените финансови ресурси и несигурната икономическа среда в световен мащаб през деветмесечието на 2009 г. в България се наблюдава спад на инвестициите от 33.1 % в реално изражение. Ръстът на частното потребление се забави до 1.5% през четвърто тримесечие на 2008 г. и стана отрицателен през първите девет месеца на 2009 г. (Фигура 1).
През 2008 г. сектор селско стопанство се възстанови след неблагоприятната реколта от 2007 г. и реализира най-висок темп на реален растеж (24.6%). Промишлеността беше най-силно засегната от световната икономическа криза и от трето тримесечие на 2008 г. започна да отчита спад. Услугите бяха с основен принос за увеличението на БВП през 2008 г. Секторът отбеляза реален растеж от 7% за деветмесечието на 2008 г., но през последното тримесечие на годината темпът на нарастване намаля до 3.8%. През периода януари-септември на 2009 г. промишлеността и селското стопанство спаднаха съответно с 8.3% и 1.4%, като услугите продължаваха да растат, но през трето тримесечие отбелязаха реален спад на годишна база от 5.1%.
Фигура 1. Приноси към растежа на БВП по компоненти на търсенето
Източник: Агенция за икономически анализи и прогнози, Национален статистически институт.
Изчислената за 2008 г. стойност на растежа на потенциалния БВП възлиза на 5.4%. Стойността на показателя остава относително висока, което се дължи на натрупването на капитал, породено от високата инвестиционна активност. Съответно, физическият капитал е факторът с най-голям принос към този растеж (3.1 п.п.), следван от общата факторна производителност (1.2 процентни пункта) и труда (1.1 процентни пункта)8.
През 2009 г., в резултат на ефектите от икономическата и финансова криза върху икономиката на България, се очаква потенциалният икономически растеж да се забави до 3.4% (Таблица 2). Основните фактори за това намаление са очакванията за спад в инвестициите, вследствие на което се забавя съществено темпът на растеж на капитала в икономиката. От страна на производствените фактори, най-голям принос към потенциалния растеж беше регистриран от страна на капитала (1.6 процентни пункта), следван от общата факторна производителност (1.1 процентни пункта) и потенциалната заетост (0.8 процентни пункта). През 2010, 2011 и 2012 г. се очаква потенциалният растеж да достигне стойности съответно от 3.1, 2.9 и 3.0%.
При описаното по-горе развитие на икономиката отклонението от потенциалния БВП през 2009 г. достига отрицателна стойност от -2.7%. През 2010 г. се очаква отрицателното отклонение от макроикономическия потенциал да достигне -5.3%. Приближаване към потенциалния БВП се очаква през 2011 и 2012 г., в резултат на засилващото се търсене (отклонение от потенциалния БВП от съответно -4.5 и -2.8%).
Таблица 2. Стойности на потенциалния растеж, на отклонението от потенциалния БВП и принос за потенциалния растеж ( в п.п.)
Година
|
Потенциален растеж, %
|
Отклонение от потенциалния БВП, %
|
Принос към потенциалния растеж, п.п.
|
|
|
|
Труд
|
Капитал
|
Обща факторна производителност
|
2008
|
5.4
|
5.8
|
1.15
|
3.11
|
1.15
|
2009
|
3.4
|
-2.7
|
0.79
|
1.59
|
1.06
|
2010
|
3.1
|
-5.3
|
0.76
|
1.27
|
1.06
|
2011
|
2.9
|
-4.5
|
0.55
|
1.21
|
1.14
|
2012
|
3.0
|
-2.8
|
0.44
|
1.29
|
1.25
|
Източник: Агенция за икономически анализи и прогнози.
Сподели с приятели: |