Приложение 2: Алтернативни сценарии от Доклада за устойчивостта за 2009 г.
Оценката на ЕК в Доклада за устойчивостта за 2009 г. се основава на дългосрочните прогнози на правителствените разходи, приходи и дефицит, като се вземат предвид демографските фактори и натрупването на дълга. За количественото измерване на рисковете за устойчивостта се използва понятието отклонение от устойчивостта (sustainability gap)79, измерено чрез индикаторите S2 и S1. S2 показва необходимата корекция на текущия първичен баланс, за да се спази времевото бюджетно ограничение (дисконтираната стойност на бъдещите структурни първични баланси да покрива равнището на дълга в настоящия момент) за безкрайно дълъг период от време с включени разходи за застаряването на населението и с включено развитие на правителствените приходи от активи и моделирано съобразно еластичността на данъчното облагане на пенсиите (последните две са новост в методологията). S1 показва необходимата корекция на текущия първичен баланс, за да може правителственият дълг да достигне до 60% от БВП през 2060 г. с включени разходи за застаряването на населението и с включени правителствени приходи от активи. Положителна стойност на индикаторите означава необходимост от фискална консолидация или структурни реформи, които да намалят тежестта на застаряването върху публичните финанси. Обратното, отрицателна стойност предполага, че началната бюджетна позиция е достатъчно стабилна да осигури устойчивостта на фискалната политика дори и предвид риска от застаряването на населението.
Докладът също така разглежда каква е цената на отлагането на реформите с 5 г., т.е. с колко ще се повишат индикаторите S2 и S1. За ЕС S2 ще нарасне средно с 0.5 п.п. от БВП, а за България с 0.1 п.п.
ЕК е разработила 3 средносрочни сценария за икономическото развитие след кризата в зависимост от степента на влияние на кризата в средносрочен и в дългосрочен план.
Първият е наречен „бързо възстановяване” (rebound) и е оптимистичен. Той показва забавяне потенциалния растеж по време на кризата, но предполага по-бързото му възстановяване в сравнение с останалите сценарии, като в дългосрочен план резултатите няма да се различават от основния сценарий.
Вторият сценарий е наречен „загубено десетилетие” (lost decade) и се счита за най-реалистичен. Той предполага възстановяване на потенциалния растеж до нивото отпреди кризата за десет години, като производителността на труда и отработените часове се очаква да достигнат темпа на растеж от основния сценарий през 2020 г.
Най-песимистичният сценарий е наречен „постоянен шок” (permanent shock), според който не само че няма възстановяване, но има постоянен спад на потенциалния растеж в бъдеще.
Според изчисленията на ЕК България се явява своеобразен outlier – при нея се наблюдава намаляване на разходите по застаряване на населението и подобрение на индикатора S2 до съответно 2.7% и 0.3% от БВП при сценария „загубено десетилетие”. Това се дължи на „нелогичност” на еластичностите, използвани при изчисленията.
Таблица 1: Ефект от кризата върху S2 и разходите по застаряването:
|
S2 (% от БВП)
|
Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2010-2060 г.
|
S2 (% от БВП), разлика от основния сценарий
|
Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2007-2060 г., разлика от основния сценарий
|
S2 (% от БВП), разлика от основния сценарий
|
Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2007-2060 г., разлика от основния сценарий
|
S2 (% от БВП), разлика от основния сценарий
|
Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2007-2060 г., разлика от основния сценарий
|
|
Основен сценарий
|
Бързо възстановяване
|
Загубено десетилетие
|
Постоянен шок
|
България
|
0.9
|
3.2
|
0
|
0
|
-0.6
|
-0.5
|
-0.6
|
-0.3
|
ЕС 27
|
6.5
|
4.4
|
0
|
0
|
1.1
|
+1.4
|
1.5
|
+2
|
Еврозона
|
5.8
|
4.8
|
0
|
0
|
1.2
|
+1.6
|
1.8
|
+2.4
|
Източник: Европейска комисия, Доклад за устойчивостта за 2009 г.
Eвропейската комисия е включила още един сценарий, който предполага постигане на заложените средносрочни бюджетни цели в Програмите за стабилност и конвергентните програми от 2008-2009 г. за периода 2010-2015 г. Хипотетичното му реализиране предполага голямо намаление на положителния индикатор S2 в ЕС и в еврозоната. България би била с най-добър индикатор S2 в ЕС от -6.9% от БВП. Ако обаче се отчете въздействието на кризата върху публичните финанси, реализирането на този сценарий е слабо вероятно.
Тестовете на чувствителност включват изменението на индикатора S2 при различни от приетите в основния сценарий очаквана продължителност на живота (с една година в повече при раждането до 2060 г.), производителност на труда (конвергенция към по-висок темп на растеж с 0.25 п.п. в сравнение с основния сценарий, въвежда се линеарно за периода 2010-2020 г. и остава такава), заетост на възрастните работници (с 5 п.п. по-висока, въвежда се линеарно за периода 2010-2020 г. и остава такава посредством намаляването на неактивното население), обща заетост (с 1 п.п. по-висока, въвежда се линеарно за периода 2010-2020 г. и остава такава посредством намаляването на структурната безработица), миграция (нулева миграция) и лихвен процент (реалният лихвен процент е с 1 п.п. по-висок от този в основния сценарий, т.е. 4%).
Таблица 2: Тестове на чувствителност на индикатора S2
|
S2, основен сценарий, % от БВП
|
S2, по-висока продължителност на живота, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, по-висока производителност на труда, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, по-висока заетост на възрастните работници, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, по-висока обща заетост, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, нулева миграция, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, по-висок лихвен процент, разлика в п.п. с основен сценарий
|
България
|
0.9
|
+0.3
|
-0.2
|
0
|
-0.2
|
+0.3
|
-0.3
|
ЕС 27
|
6.5
|
+0.5
|
-0.3
|
-0.2
|
-0.3
|
+2.2
|
:
|
Еврозона
|
5.8
|
+0.4
|
-0.4
|
-0.3
|
-0.3
|
+2.3
|
:
|
Източник: Европейска комисия, Доклад за устойчивостта за 2009 г.
Вижда се, че най-значимо отрицателно въздействие имат сценариите за нулева миграция за България - той води до влошаване от една трета и повече върху индикатора. Очаквано положително е въздействието на сценариите със заложени по-високи производителност и обща заетост, като за България ръстът е значим – над 20%. По-високата продължителност на живота също очаквано повишава индикатора – с една трета за България.
Алтернативните сценарии по разходите за здравеопазване са:
-
„чисто застаряване” (pure ageing) – коефициентите на заболеваемост, свързани със застаряването, не се подобряват (песимистичен).
-
„постоянно здраве” (constant health) – всички допълнителни години се прекарват в здраве (оптимистичен).
-
„разходи, концентрирани към края на живота” (death-related costs) – обвързване на разходите към последните години от живота по данни на EUROPOP2008.
-
„еластичност на доходите” (income elasticity) – за разлика от основния сценарий с постоянна еластичност на търсенето на здравни услуги от 1, той включва такава от 1.1 (поради повишеното търсене и благосъстояние), която конвергира към 1 до 2060 г.
Горните сценарии разглеждат развитието на разходите за здравеопазване от страна на търсенето. Има още два алтернативни сценария, които разглеждат развитието на разходите за здравеопазване от страна на предлагането:
-
„конвергенция на разходите на ЕС 12” (EU12 cost convergence) – разходите в новите държави-членки (ЕС 12) конвергират към средните за ЕС 15 до 2060 г., което рязко повишава индикатора S2 за тези страни с понастоящем доста под средните за ЕС разходи.
-
„интензивност на труда” (labour intensity) – разходите за здравеопазване нарастват съобразно БВП на работещ (тъй като здравеопазването е интензивен на труд отрасъл), а не съобразно БВП на глава от населението.
Таблица 3: Алтернативни сценарии за разходите за здравеопазване
|
S2, основен сценарий, % от БВП
|
S2, „чисто застаряване”, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, „постоянно здраве”, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, „разходи, концентрирани към края на живота”, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, „еластичност на доходите”, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, „конвергенция на разходите на ЕС 12”, разлика в п.п. с основен сценарий
|
S2, „интензивност на труда”, разлика в п.п. с основен сценарий
|
България
|
0.9
|
0
|
-0.5
|
0
|
+0.3
|
+1.9
|
+0.6
|
ЕС 27
|
6.5
|
+0.1
|
-0.6
|
-0.1
|
+0.4
|
:
|
+0.7
|
Еврозона
|
5.8
|
+0.1
|
-0.5
|
0
|
+0.4
|
:
|
+0.6
|
Източник: Европейска комисия, Доклад за устойчивостта за 2009 г.
Алтернативните сценарии по разходите за дългосрочни грижи са:
-
„чисто застаряване” (pure ageing) – коефициентите на заболеваемост, свързани със застаряването, не се подобряват (песимистичен).
-
„постоянна инвалидност” (constant disability) – коефициентът на инвалидност остава същият, въпреки нарастването на броя на възрастните (аналогичен на оптимистичния „постоянно здраве” по разходите за здравеопазване).
-
„прехвърляне към домашни грижи” (shift to home care) – ежегодно прехвърляне на 1% от инвалидизираните възрастни хора от неформални грижи към формални домашни грижи през първите десет години на разглеждания период.
-
„прехвърляне към институционални грижи” (shift to institutional care) - ежегодно прехвърляне на инвалидизирани възрастни хора от неформални грижи към институционални грижи през първите десет години на разглеждания период..
Първите два от горните сценарии разглеждат развитието на разходите за дългосрочни грижи от страна на търсенето, а вторите два от гледна точка на промяна на предоставянето на публични дългосрочни грижи. Има още два алтернативни сценария, които разглеждат развитието на разходите за дългосрочни грижи от страна на предлагането:
-
„бърз ръст на разходите за единица” (fast growth in unit costs), обвързани с БВП на работещ.
-
„бавен ръст на разходите за единица” (slow growth in unit costs), обвързани с БВП на работещ.
Сподели с приятели: |