Приложение 2: Алтернативни сценарии от Доклада за устойчивостта за 2009 г

Приложение 2: Алтернативни сценарии от Доклада за устойчивостта за 2009 г.

Докладът също така разглежда каква е цената на отлагането на реформите с 5 г., т.е. с колко ще се повишат индикаторите S2 и S1. За ЕС S2 ще нарасне средно с 0.5 п.п. от БВП, а за България с 0.1 п.п.

ЕК е разработила 3 средносрочни сценария за икономическото развитие след кризата в зависимост от степента на влияние на кризата в средносрочен и в дългосрочен план.

Първият е наречен „бързо възстановяване” (rebound) и е оптимистичен. Той показва забавяне потенциалния растеж по време на кризата, но предполага по-бързото му възстановяване в сравнение с останалите сценарии, като в дългосрочен план резултатите няма да се различават от основния сценарий.

Вторият сценарий е наречен „загубено десетилетие” (lost decade) и се счита за най-реалистичен. Той предполага възстановяване на потенциалния растеж до нивото отпреди кризата за десет години, като производителността на труда и отработените часове се очаква да достигнат темпа на растеж от основния сценарий през 2020 г.

Най-песимистичният сценарий е наречен „постоянен шок” (permanent shock), според който не само че няма възстановяване, но има постоянен спад на потенциалния растеж в бъдеще.

Според изчисленията на ЕК България се явява своеобразен outlier – при нея се наблюдава намаляване на разходите по застаряване на населението и подобрение на индикатора S2 до съответно 2.7% и 0.3% от БВП при сценария „загубено десетилетие”. Това се дължи на „нелогичност” на еластичностите, използвани при изчисленията.

Таблица 1: Ефект от кризата върху S2 и разходите по застаряването:

	S2 (% от БВП)	Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2010-2060 г.	S2 (% от БВП), разлика от основния сценарий	Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2007-2060 г., разлика от основния сценарий	S2 (% от БВП), разлика от основния сценарий	Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2007-2060 г., разлика от основния сценарий	S2 (% от БВП), разлика от основния сценарий	Разходи по застаряването, ръст в % от БВП за периода 2007-2060 г., разлика от основния сценарий
	Основен сценарий		Бързо възстановяване		Загубено десетилетие		Постоянен шок
България	0.9	3.2	0	0	-0.6	-0.5	-0.6	-0.3
ЕС 27	6.5	4.4	0	0	1.1	+1.4	1.5	+2
Еврозона	5.8	4.8	0	0	1.2	+1.6	1.8	+2.4

Източник: Европейска комисия, Доклад за устойчивостта за 2009 г.

Eвропейската комисия е включила още един сценарий, който предполага постигане на заложените средносрочни бюджетни цели в Програмите за стабилност и конвергентните програми от 2008-2009 г. за периода 2010-2015 г. Хипотетичното му реализиране предполага голямо намаление на положителния индикатор S2 в ЕС и в еврозоната. България би била с най-добър индикатор S2 в ЕС от -6.9% от БВП. Ако обаче се отчете въздействието на кризата върху публичните финанси, реализирането на този сценарий е слабо вероятно.

Тестовете на чувствителност включват изменението на индикатора S2 при различни от приетите в основния сценарий очаквана продължителност на живота (с една година в повече при раждането до 2060 г.), производителност на труда (конвергенция към по-висок темп на растеж с 0.25 п.п. в сравнение с основния сценарий, въвежда се линеарно за периода 2010-2020 г. и остава такава), заетост на възрастните работници (с 5 п.п. по-висока, въвежда се линеарно за периода 2010-2020 г. и остава такава посредством намаляването на неактивното население), обща заетост (с 1 п.п. по-висока, въвежда се линеарно за периода 2010-2020 г. и остава такава посредством намаляването на структурната безработица), миграция (нулева миграция) и лихвен процент (реалният лихвен процент е с 1 п.п. по-висок от този в основния сценарий, т.е. 4%).

Таблица 2: Тестове на чувствителност на индикатора S2

	S2, основен сценарий, % от БВП	S2, по-висока продължителност на живота, разлика в п.п. с основен сценарий	S2, по-висока производителност на труда, разлика в п.п. с основен сценарий	S2, по-висока заетост на възрастните работници, разлика в п.п. с основен сценарий	S2, по-висока обща заетост, разлика в п.п. с основен сценарий	S2, нулева миграция, разлика в п.п. с основен сценарий	S2, по-висок лихвен процент, разлика в п.п. с основен сценарий
България	0.9	+0.3	-0.2	0	-0.2	+0.3	-0.3
ЕС 27	6.5	+0.5	-0.3	-0.2	-0.3	+2.2	:
Еврозона	5.8	+0.4	-0.4	-0.3	-0.3	+2.3	:

Източник: Европейска комисия, Доклад за устойчивостта за 2009 г.

Вижда се, че най-значимо отрицателно въздействие имат сценариите за нулева миграция за България - той води до влошаване от една трета и повече върху индикатора. Очаквано положително е въздействието на сценариите със заложени по-високи производителност и обща заетост, като за България ръстът е значим – над 20%. По-високата продължителност на живота също очаквано повишава индикатора – с една трета за България.

• 
  „чисто застаряване” (pure ageing) – коефициентите на заболеваемост, свързани със застаряването, не се подобряват (песимистичен).
  
• 
  „постоянно здраве” (constant health) – всички допълнителни години се прекарват в здраве (оптимистичен).
  
• 
  „разходи, концентрирани към края на живота” (death-related costs) – обвързване на разходите към последните години от живота по данни на EUROPOP2008.
  
• 
  „еластичност на доходите” (income elasticity) – за разлика от основния сценарий с постоянна еластичност на търсенето на здравни услуги от 1, той включва такава от 1.1 (поради повишеното търсене и благосъстояние), която конвергира към 1 до 2060 г.
  

• 
  „конвергенция на разходите на ЕС 12” (EU12 cost convergence) – разходите в новите държави-членки (ЕС 12) конвергират към средните за ЕС 15 до 2060 г., което рязко повишава индикатора S2 за тези страни с понастоящем доста под средните за ЕС разходи.
  
• 
  „интензивност на труда” (labour intensity) – разходите за здравеопазване нарастват съобразно БВП на работещ (тъй като здравеопазването е интензивен на труд отрасъл), а не съобразно БВП на глава от населението.
  

Алтернативните сценарии по разходите за дългосрочни грижи са:

• 
  „чисто застаряване” (pure ageing) – коефициентите на заболеваемост, свързани със застаряването, не се подобряват (песимистичен).
  
• 
  „постоянна инвалидност” (constant disability) – коефициентът на инвалидност остава същият, въпреки нарастването на броя на възрастните (аналогичен на оптимистичния „постоянно здраве” по разходите за здравеопазване).
  
• 
  „прехвърляне към домашни грижи” (shift to home care) – ежегодно прехвърляне на 1% от инвалидизираните възрастни хора от неформални грижи към формални домашни грижи през първите десет години на разглеждания период.
  
• 
  „прехвърляне към институционални грижи” (shift to institutional care) - ежегодно прехвърляне на инвалидизирани възрастни хора от неформални грижи към институционални грижи през първите десет години на разглеждания период..
  

• 
  „бърз ръст на разходите за единица” (fast growth in unit costs), обвързани с БВП на работещ.
  
• 
  „бавен ръст на разходите за единица” (slow growth in unit costs), обвързани с БВП на работещ.
  

74 Изменението в съотношението на брутния дълг към БВП може да се декомпозира по следния начин: , където t е индикатор за времето; D, PD, Y и SF са съответно нивото на държания дълг (the stock of government debt), първичния баланс, номиналния БВП и корекцията наличности-потоци, а i и y представляват средният разход по дълга (the average cost of debt) и номиналният растеж на БВП. Изразът в скобите представлява т. нар. ефект на натрупването (the “snow-ball” effect).