Програма на Школата на Христос

3.Уважавай мозъка си.

Това ще рече да се грижиш всеки ден за неговото “проветряване” и освежаване.

В какво се състои изискването за “проветряване” на мозъка? Това е задължителната необходимост всяка сутрин и вечер да имаш своите пет минути покой – пет минути за зареждане на мозъка сутрин със светли, градивни мисли, а вечер с мисли за любов и отдаденост на живота. Вечерта е и времето, когато трябва да изчистим от себе си обидите, разочарованията и всичко, което ни е донесло огорчение. Вълшебният ключ за тази цел е прошката. Умението да простиш на себе си или на другите е изключително постижение в човешкия живот.

Мозъкът изисква също и редовно освежаване. Това се получава, когато с подходящи мисловни и физически упражнения, подобряваме неговото кръвоснабдяване. Мозъкът е органът в човешкия организъм, който има най-съвършения механизъм за работа с околния свят и в същото време той е изключителното устройство чрез, което човекът се себепознава, идентифицира и самоизгражда.

4.Отдавай способностите, с които си се родил, на собственото си съзнание.

Чрез това умение ще служиш на Духа си, на Божественото у теб.

Съзнанието е нещо, което не би могло да бъде открито и съградено само в един живот. Всеки човек се ражда с определено ниво на съзнанието. Може би е по-добре да се каже “степен”. Степен, от която се върви нагоре по стълбицата на еволюция на човешкия Дух.

Степента на съзнание има пряка връзка с опитностите в човешкия живот. Те оставят своя отпечатък и съграждат съзнанието. Степените формират нивата. Някои хора се раждат с първа или втора степен съзнание, а други имат вече своето първо или второ ниво.

5.Никога не подценявай дишането!

Това изискване е свързано в голяма степен с второто изискване. За сега, на този етап от развитието си, човек диша само с автоматизираната си система за живеене. Дишането все още не е разработено като правило за здравословен живот. То се подценява, като се използва само готовата формула за повърхностно дишане. Вече е “свалена” много информация по този въпрос. Важното е да се знае, че не е необходимо на всяко вдишване и издишване да наблюдаваш себе си. Достатъчно е всеки ден в продължение на една година да се отделят по десет минути за необходимите упражнения, които формират правилното дишане, и организмът сам ще възприема това, от което има нужда.

Къде стои във всички тези изисквания второто правило за Взаимоотдаването?

Принципът на Взаимоотдаването, стои като потребност във всяко наше действие.

Ние се раждаме в един изграден свят, в който намираме всичко необходимо за своето съществуване. Нашият организъм идва във физическия свят също с всичко, което му е необходимо, за да се развива. Дадена е системата за съществуване в рамките на биологично изградения организъм. Той има и своята схема, според която може да приема или отхвърля това, до което се докосва, което му се осигурява като средство за живот. И какво правим ние? Образно казано, нашето поведение прилича на поведението на онзи гост, който влязъл в дома на приятеля си, изял и изпил, каквото намерил, ползвал, каквото можал, и си отишъл. Къде е тук нашето участие в еволюцията на човешкия род? Какво отдаваме от себе си, след като сме получили един толкова съвършен механизъм като човешкото тяло? Всичко, вложено в него, изисква определени грижи, за да може да се развива.

Човешкият организъм трябва да претърпи сериозни промени, за да се пригоди към Условията на Космическата програма за еволюция на човешкия род. Това е стародавна програма и човекът е изпълнил много малко от предвидените в нея точки.

Земята е част от Космоса, от Вселената, както и човекът е клетка от този гигантски организъм. Поради своята леност, поради комерсализираното си присъствие тук той все още е само потребител, който не дава нищо срещу това, което е получил. Няма го взаимоотдаването между умственото и физическото тяло. Човекът изостава в духовното си развитие и предвиденото в Космическата програма вече го задължава да потърси новата култура на своето поведение. Той трябва да осъзнае голямата потребност от чувството за отговорност, което трябва да изгради както към собствения си организъм, към Природата, така и към Божествения свят. В противен случай Силата на новата енергия ще бъде толкова голяма, че той няма да може да се адаптира в нейните условия.

ТРЕТО ПРАВИЛО

Тук става дума за изключително ново отношение към силата на човешкия Дух.

Силата на човешкия Дух се крие в неговия стремеж да се прояви. Проявата на човешкия Дух не се заключава само в неговата възможност да подпомага еволюцията на умственото развитие, но и в създаването и изграждането на Съзнание.

Духът развива програмата за конкретното израстване на личността тогава, когато Душата му даде необходимата свобода. Душата може да създаде условията, в които Духът да работи целенасочено, ако приеме Вярата като критерий в подхода на развитието и като отправна точка за всяко начинание.

Вярата в Бога е основно жизнеутвърждаващо чувство, защото то създава съвършено различна нагласа в изпълнението дори на обикновените делнични задължения.

Зърното на Вярата е посято в Душата. Тя е енергийният източник на живот, който съдържа в себе си на първо място Любов – Любовта на Бога към Своето Творение; Вяра - Вярата в Бога и Божествения произход на живота; Надежда, която всъщност трябва да се разбира като упование в силата на човешкия Дух, упование в добронамерения ход на Божествения план за развитие на живота във физическия свят.

Когато говорим за всичко това, трябва да си дадем сметка за изключително силната връзка между Духа, Душата и биологичния организъм, който се заражда и развива във физическия свят.

Духът проявява своята сила и когато Умът започне да разгръща страниците на познанието. Чрез познанието Мисълта изгражда Разум, а Разумът изработва умствения потенциал. Той е нишката, по която върви знанието, за да се съхрани вече приобщено към опитностите като Съзнание. Ако Душата в този период е била освободена от предразсъдъците на физическия свят, тя ще е дала възможност на зърното на вярата да покълне. То ще се разлисти, ако Любовта на Бога е била възприета безрезервно, т.е. ако човекът е бил подвластен на добронамереното желание за живот в света на Светлината. Ето я тук допирната точка между Духа и Душата. И едното, и другото може правилно да се развива само в света на Светлината. В този свят живее Любовта, т.е. енергията, която Бог е вложил в сътворението на човешкото същество, а в условията на физическия свят човешкото същество трябва да трансформира част от тази енергия в чувство, с което да живее, чрез което да си осигури правилно развитие. Правилното развитие ( това ще бъде изяснено по-нататък в друга тема ) се постига чрез осъществяването на програмата, вложена в Духа. Това е “нещото” , заради което човешката душа, включена в цикличността на еволюционното развитие, идва във физическия свят. Духът е носител на първичния жизнен импулс, вложен в него от Божествения Промисъл, а тук, във физическия свят, той се проявява като Стремеж за изява, което ще рече - за развитие на закодираната програма. Силата на Духа има свой еквивалент в проявата на Волята. Чрез нея той работи за осъществяване на програмираните задачи. Ако човек използва тази даденост, той ще има Духовно израстване. Ето защо е необходимо Третото правило от Проявата на Принципа на Взаимоотдаването да бъде добре разбрано. Новото отношение към Силата на човешкия Дух изисква задълбочено себепознание. На нивото на своята грамотност в областта на себепознанието всеки от нас може да използва това, което му е дарено от Бог, за да може, преминавайки през физическия свят, човек да стъпи на следващото стъпало от стълбицата на духовната еволюция, да постигне духовно съзряване.

ЧЕТВЪРТОТО ПРАВИЛО , което влиза в изискванията на Принципа на Взаимоотдаването, е свързано със способностите на нашия Ум.

Умът има своя духовна същност, но получава своето развитие въз основа на чисто биологични правила в условията на физическия свят. Това означава, че за да се постигне правилно умствено развитие, трябва да има и правилно работещ биологичен механизъм. Необходимо е здравословно човек да отговаря на определени изисквания, които са предпоставка за по-нататъшния ход на умственото развитие. Човек се ражда с умствен потенциал, но това може да се приеме като факт, ако признаем вродения инстинкт на организма да се съхранява в условията на физическия свят. В случая говорим за правилно работеща ДНК-програма, за нейното разгръщане като фактор на биологичното възпроизводство в условията на материалния свят. Чрез нея се проявява Замисълът за живота на биоматерията във физическия свят. Освен инстинкта тук трябва още веднъж, както при Съзнанието, да се вземе предвид и ролята на опитностите. Те са изходна точка, от която тръгва умственото развитие, но при условие, че имаме добре изграден биологичен механизъм за действие. Не е възможно без правилно работеща сетивност да искаме да имаме правилно работещ ум. Умственото развитие не може да постигне своя завършен вид в рамките на един човешки живот. Всеизвестна е поговорката, че човек се учи, докато е жив. Независимо от това Принципът на Взаимоотдаването е заложен като правило за добронамерен и ползотворен живот. Той се проявява в способността на всеки от нас да управлява своето Его. Това означава в по-малка или по-голяма степен ние да не поставяме на преден план само и единствено собствената си изгода. Човек се учи да преодолява егоизма си цял живот. Абсолютно безкористен човек почти не може или въобще не може да се срещне. Но голяма част от хората все още остават на позицията на инстинкта за самосъхранение. Нещо повече. Във времето на своя живот на Земята те го превръщат в своя основна задача. Оттук се заражда алчността и голямата амбиция за надмощие, за властване над себеподобните, над Природата. И ето че пак стигаме до вярата. Вярата в Бога изчиства всичко това и оставя в душата на човека спокойствие и увереност. Чрез силата на своята вяра човек живее в хармонична връзка с цялата Вселена. Той знае, че е част от нея и благородно работи за Цялото. Той е способен да отдава, защото има увереност, че получава. Чрез Вярата човек е духовно сетивен, а това го прави градивна частица от Божия промисъл – неговото умствено развитие има съграждаща роля както по отношение на своята духовна същност, така и за обществото, в което живее.

ПЕТОТО ПРАВИЛО от Принципа на Взаимоотдаването изисква емоционална съпричастност. Погледнато от пръв поглед, това изискване изглежда твърде абстрактно. Всъщност става въпрос за желанието и умението на човешкото същество да отдава своите добри чувства и безрезервно да приема добрите чувства на живите същества. Добри чувства имат хората, животните, растенията, добри чувства се движат и в пространството, чрез способността си за внедряване в електромагнитния поток на мисълта. Самите те са енергия, която има своята честота и сила на въздействие. В различните светове чувствата имат и различни степени на активност, които се определят от способността на съответното съзнание да ги възприема и възпроизвежда. Чрез хармонизирането на чувствата с мислите се получава завършената форма на психоенергията. Хармонизирането се постига чрез взаимодействието на честотите от енергийните същности на чувствата и мислите. По този начин се стига до пълнотата на положителното и отрицателното въздействие. Не е възможно чувството на завист да се слее с благородна мисъл, за да се получи завършена форма. Благородната мисъл ще неутрализира това чувство и то няма да може да “работи”. Но ако чувството на завист бъде покрито от мисълта за надмощие над другия, от мисълта дори за неговото унищожаване, тогава ще бъде постигнато негативното цяло, което може да нанесе сериозни поражения.

Тук, в тази област от живота във физическия свят, трябва да се работи много настойчиво, упорито и изключително внимателно. Не е възможно да се постигне дори и минимален духовен напредък, ако не се стигне до същността на това правило. Взаимоотдаване – да! Но в каква посока? Отговорността тук става още по-силна, защото навлизаме вече в сферата на психоенергията. Тя е оръжие, с което трябва да се работи много грамотно. Тя е средство, чрез което формираме личността си, средство, без което не би могла да бъде доизградена човешката същност, средство, чрез което може и всъщност твърде активно се влияе и върху Природата.

Принципът на Взаимоотдаването има своята истинска пълнота тогава, когато бъдат усвоени изискванията на неговите пет правила. Макар и частично отработени като навици или като необходимост за проявата на някои от положителните качества в човешкия характер, тези правила значително подпомагат духовното развитие и служат като стабилна основа за еволюцията на човешкия род. Изключителен помощник в тази насока е Учението на Христос.

УЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС

Духът е силата, която помага на човек да се развива във физическия свят. Той е част от Дъха на Твореца. Не може да бъде произведен качествен биологичен материал или качествен човешки ум, без да вземем предвид участието на Духа. Разбира се, за тази цел са необходими и още други влияния, които обаче допълват, а не ръководят дейността на Духа. Тези обяснения са необходими, за да изясним един основен момент от човешката еволюция. Това е знанието за Сътворението на човека.

Има различни теории, които изискват и по-задълбочен анализ, но каквато и да е тяхната позиция, никога не бива да се изключва намесата на Бога в създаването не само на човешкия организъм, но и изобщо на живота на Земята. Но целта на тази “беседа” е друга. Ние сега няма защо да разискваме по какъв път и как, чрез какви средства е създадена планетата или тази галактика, да речем. По-важно е да можем с обикновени прости думи да кажем ОСНОВНАТА ИСТИНА, която, ако добре се разбира, ще даде съвсем друга насока на човешката еволюция. Тази основна истина има ТРИ СЪЩЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТА, което ще рече, че тя съдържа в себе си три компонента. Първо, това е истината за БАЩИНСТВОТО НА БОГА. Няма защо да го наричате, както вече правят някои автори, “баща-майка”. Той е БОГ- ТВОРЕЦ и няма защо да Му приписвате човешки качества и способности. Това, което е ТОЙ, не може да бъде никой друг. Затова трябва да знаете с абсолютна убеденост, че Той е създал човешкия род по неповторим начин. Алхимията на Сътворението е и си остава тайна за човешкия ум. И ще бъде тайна, защото не е възможно човешкото същество, а не е и нужно, да знае тази истина. Никога, никога Бог няма да позволи това, защото тогава ще се промени и основното предназначение на тази конкретно планета. Човешкият род има един създател и това е Бог – Висшият Космичен Разум, всеистинен, всемъдър и всепроникващ чрез Своя Дух. Ето, затова Той е Баща на всички хора. Майка е Земята. Тя е утробата, от която може да излезе или в която може да се трансформира живот. Тя дава живот на биоматерията чрез силата на
своята енергийна същност. Бог е създал човека с любов и изключително всеотдайно се е погрижил да има всичко необходимо на планетата за неговото развитие.

Да обобщим сега първа точка: сътворението е дело на Висшия Космичен Разум и в този смисъл човечеството има един Баща, един Отец, Когото всички трябва да уважават и обичат. Животът, който Той ни е дарил, е най-ценното благо на тази планета и ние трябва да му се радваме и да го ценим – да ценим времето за престой във физическия свят, защото то е съществен елемент от развитието на духовната същност, която Бог е вложил във всеки от нас.

Дотук извеждаме на преден план идеята за духовно усъвършенстване в условията на взаимна любов, защото всички сме деца на един Баща.

ВТОРИЯТ КОМПОНЕНТ на основната истина е знанието за умствения потенциал, който е страна в съграждането на човешката индивидуалност. Умът е средство, чрез което човек се адаптира и развива във физическия свят. Той има своята първичност в монадичното зърно според източните учения, а това, казано съвсем точно, е семенният атом, който е носител на опитностите от отминали животи и в същото време има вложена в себе си Божествена способност както да съхранява информация, т.е. опитностите от отминали животи, така и да произвежда информация. Тя е свързана преди всичко с вътрешния живот на човешката индивидуалност. Вътрешният живот се създава от взаимоотношенията на различните клетки в човешкия организъм и способността на сетивните органи да работят правилно, да възприемат и отразяват обективно външната и вътрешната среда, в която се развива човек. Ще рече, че умът има своя духовна същност, която се проявява въз основа на опитностите и комуникативната способност на мисловната дейност. Под мисловна дейност трябва да разбираме движението на мислите вътре и вън от човешкия ум. Разликата се състои в това, че при комуникацията има “транспортиране” на мисли, приемане и изпращане на информация, докато при мисловната дейност отчитаме способност за самостоятелно мислене, говорим за “производство” на мисли. Човешкото същество в много малка степен произвежда собствени мисли. Това е способност, която ще бъде обяснена в друга “лекция”, сега е важно да се знае, че като втори компонент от Основната истина Умът е средство, чрез което с нас работят Същества от по-висшата йерархия на планетата и в Космическото пространство. Неговата Божествена основа все още не е разработена. В много малка степен някои хора използват силата на Ума, но дори и в тази малка степен това, което показват, изглежда като свръхчовешки способности.

Да направим обобщението на втора точка.

Вторият компонент от Основната истина – това е знанието, че умът не се създава чрез биологичния материал в условията на физическия свят и в зависимост от житейските обстоятелства, а чрез тях той се доразвива. Умът има своя духовна същност, той е градивен елемент на човешката индивидуалност, но

има своята първичност като продукт от мисловната дейност на Висшия Космичен Разум.

Умът има потребност от мисълта за братството, от знанието за единното бащинство, за да получи живот ТРЕТИЯТ КОМПОНЕНТ на Основната Истина – ЗНАНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА. Тя може да живее във физическия свят, само ако първите два компонента са в ход, т.е. ако е призната истината за единството на бащинството и е прието като обективно съществуваща реалност знанието за първичността на Ума.

За да се развива Любовта, човек трябва да е приел истината за Сътворението без страх. Любовта се възприема в човешкия свят преди всичко като чувство, независимо от различните форми, чрез които тя се проявява. Това е така дотолкова доколкото отсъства знанието за Любовта. Тя е третият и най-важен компонент на Основната истина. Любовта е енергията, която Творецът е вложил при Сътворението на човешката духовна същност. Тя е Душа. Тя е енергията, която обгръща с нежност семенния атом и съхранява в себе си първичния жизнен импулс – това е Душата, а проявата на тази енергия, видимото за нас ние наричаме Любов. Значи Любовта е силата, чрез която се проявява Душата, т.е. способността на Божествената енергия да работи в условията на физическия свят. В този смисъл трябва да се знае абсолютно точно, че така както не може да живее човек без душа, така не може да живее той без Любов. Нейната проява доказва изключителната потребност на Душата да се проявява, т.е. да живее. Душата живее чрез Любовта. Оттук и стойността на човешкия живот.

Душата живее и на чисто биохимична основа.Тя има своите психофизиологични прояви, но това е механика. Тези механични прояви имат своето значение за физическото тяло. В неговото създаване Творецът е вложил своята Любов, т.е. Енергията на Своята Божествена Мисъл. Но тя има задачата както да поддържа живота на физическото тяло, така и да създава условия на Духа да се развива. Когато Душата прояви Любовта си, Духът се развива, а с него и способността на Ума да работи самостоятелно, да произвежда мисли.

Да обобщим и трета точка.

Любовта е вложената светла Божествена Мисъл в създаването на човека. Тази енергия е неговата Душа. Затова всеки човек е създаден с Любов и може да проявява Любовта си. Като проявява Любовта си, той дава живот на Духа си. Колкото по-ограничени са тези прояви, толкова по-ограничен е и животът на Духа,защото чрез тези прояви на Любов Духът получава светлина, а тя е неговият живот. И какво следва от това: Душата, т.е. Енергията на Божествената мисъл, се проявява чрез Любовта; така Душата дарява светлина на Духа, за да може той да се развива. И както цветето има нужда от вода, за да расте, така и Духът има нужда от Светлина, за да се развива. Кой какво е научил, в голяма степен се определя от това, доколко и как е могла да се прояви силата на човешката душа. Затова трябва да сме убедени, че Любовта е основа на живота, Божествената основа, върху, която можем да се развиваме. Но за да стигнем това ниво, ни е необходимо знание за ОСНОВНАТА ИСТИНА: в единния произход на човешкия род се крие силата на Любовта и проявата на Божествения жизнен импулс. Творческият акт на Сътворението е актът на първата и най-голяма Любов.

Развитието на Душата е процес колкото духовен, толкова и биохимичен. Няма по-голяма взаимозависимост в Природата от ТАЗИ на тези две страни. Това е същностна проява на живота.

Биохимичния елемент на живота има и своите физически качества. Никога не трябва да се разглежда който и да е орган в човешкия организъм или дори и клетка взета, от растителния свят, само като материя. Тя или той са субстанцията, чрез която се изявява духовния свят.

Душата е енергия, в чийто състав влизат и други компоненти. Тя е енергия със стойностите на космическо лъчение. Нейните “молекули” имат кристален строеж, който може да бъде видян и тук, във физическия свят. Когато се наблюдава аурата на който и да било жив организъм, се забелязва, че тя е в постоянно движение. Тя трепти, както например пламъкът на свещта. Трептенето е резултат от взаимодействието на “кристалите” с фотоните от слънчевата светлина. “Кристалите” са магнитната основа, която привлича светлината. Тя запълва кристалната решетка и я прави мобилна.

Физическите свойства на душата се проявяват като механичното движение, което забелязваме в който и да е организъм. Това е движението на енергията, която “извира” от сърцето и го поддържа в движение през целия живот. Тази енергия се нарича “Първичен жизнен импулс”. Човешкият организъм е носител на тази енергия, но тя не е единствената, чрез която той работи. Храненето, дишането, биохимичните процеси са все източници на енергия, но има една единствена молекула, която идва с наследствената връзка. Тя има материален произход, създава се и се развива според програмата за наследствеността на биопродукта, който представлява и съхранява своята информация в мъжките и женските полови клетки. Оттам покълва, за да се развие и да създаде живот. Този живот приема формата на биологично разтворимия продукт на човешкото тяло. Така както семката на един ябълков плод съдържа в себе си цялата информация за стъблото на дървото, което по-късно ще израсте от нея, за листата, цветовете и плодовете, така и в сперматозоида е заложена съответната информация. Земната утроба и женската утроба имат предназначението да създадат живот. Но енергията (душата) на растението идва при него чрез светлината, а енергията (душата) на човека идва при него чрез Мисълта на Твореца, чиято сила внедрена в Духа се проявява в случая като “Първичен жизнен импулс”. ДНК е носител на различни модели, които човечеството все още не познава. ДНК е носител на наследствеността, но не и на искрата от първичния жизнен импулс. Чрез ДНК може да се научи всичко за човешкия организъм, но нищо за неговия дух. Клонираният човек ще носи образа, но не и духа на първообраза. Душата идва от Божествения свят и търси тук, на Земята, своя материален носител. Цяла наука е обяснението за нейното въплъщение. Човешкият род все още не е постигнал необходимото съзнание, за да знае повече от това, което е известно по този въпрос.