Програма на Школата на Христос



страница11/11
Дата21.01.2018
Размер1.71 Mb.
#49587
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Християнството изисква равнопоставеност между всички хора. Чиновете в църковната йерархия са измислени от хората. Бог не е искал лъскави одежди и позлатени кубета. Бог е искал чисти души и искрени слова. Тях обаче ги няма. 2 000 години след Христос Църквата се е превърнала в тромава, бюрократична институция. За съжаление сред служителите има много недобросъвестни люде.

Как да успее Учението на Христос, като са толкова малко тези, които го търсят заради потребностите на душата си.

Този, у когото говори Светият Дух, той ще спаси човечеството, казвате вие. А може ли един да спаси цялото човечество? Може ли, питам ви, дори да умре като мъченик, както умря Христос, да изчисти вашите злодеяния? Изхитрихте се! Наричате лошите си постъпки “грехове”. И понеже са ви внушили, че сте грешни още от самото си рождение, вие не се свените да искате опрощение на греховете си и после пак да грешите.

Дошло е времето, когато е наложително човечеството да се събуди! Не е възможно еволюцията на човешкия род да продължи по този път, защото всъщност това е пътят, който унищожава еволюцията. Той е за низшите духом. Вашият приоритет сега е материалната задоволеност. Обществото, което предлага най-много материални придобивки - то е вашата заветна цел. Това е потребителският подход, който много сериозно вече изчерпва земните ресурси. И тук не става дума за черногледство, а за една напълно обективна оценка на обстоятелствата.

Християнските добродетели, внедрени в живота, в ежедневните човешки отношения, носят мирния дух на благороден и изключително организиран характер на обществените отношения. Общественият капитал се създава, когато умственият потенциал работи в пряка връзка със съзнанието.

Защо казвам “умственият потенциал”, а не умът? Защото в този случай трябва да се извикат на помощ всички знания и опитности. Всичко, което до ден днешен е дало положителен резултат в еволюцията на човешките отношения.

Нравствените порядки, които до това време са определяли семейните отношения, трябва да бъдат изчистени от наслоените, застарели патриархални разбирания. Не че трябва да се пренебрегнат уважението и почитта към родителите и по възрастните хора, но трябва да се изчисти зависимостта, която все още съществува в отношенията родители – деца, съпруг – съпруга. Тази зависимост сега се изразява в правото на родителя да направлява според своите виждания професионалната ориентация на децата си, в резултат на което се създават много некачествени специалисти. На отговорни места работят хора, които не им е там мястото. Зависимост има по отношение на жилищния проблем, но това е вече въпрос, който има своя социален аспект.

Затормозеният в семейството си човек не може да бъде добър професионалист. Зависимостта, която затормозява съпружеските отношения, е бич, който в голяма степен разрушава здравата основа на едно семейство. Тя се изразява в неспособността на нравствено ограничения човек да признае правото на свобода на своя партньор. И ето го тук примера за себичната любов, за онази любов, която обсебва до изтощителност.

Християнските добродетели изискват красива, нежна любов, която съгражда, любов чиито лъчи раждат живот, който носи радост.

Християнството учи на трудолюбие и разумен подход в общуването с Природата, защото това учение отрича насилието. Ето защо казвам, че ученикът, който изучава Христовото учение, не е в окултен клас. Той се учи как да живее и твори освободен от суеверия и предразсъдъци, освободен от мисълта, че Бог го наблюдава, за да го накаже. Ученикът от Христовата школа знае, че той сам е свой палач, той сам наказва себе си, сам създава условията за деградация на личността, сам е причинител на екологичните катаклизми и етническите вражди, защото знае, че Бог му е дал всичко! А това ще рече, че човекът като творение, създадено да се развива и расте в условията на физическия свят, има абсолютната възможност да бъде ТВОРЕЦ по подобие на своя Създател. Това е общото между думите в Библията и действителността. Казано е: “Бог създаде човека по Свой образ и подобие.” Прието е засега в най-голяма степен примитивното разбиране за прилика.” По свой образ и подобие” ще рече творец, творец с най-благородните морални подбуди – творец, който носи светлина и любов.

След всичко казано дотук е важно да се разбере, че окултизмът е отживял своето време. Не че учението на Христос идва да го отхвърли, но защото в изминатия път дотук човечеството вече се докосна до една голяма истина: скритото, тайнственото, определеното за малцина знание не донесе желания резултат. През последните години се наложи нов подход, на който всички сте свидетели – “свалянето” на повече информация, включването на повече хора в обхвата на космическите сътрудници. Трябва да се разбере, че е повече от необходимо да се даде гласност на съществуващата вече години наред ШКОЛА НА ХРИСТОС. Да! Това е голямо училище за всички хора по света. В нея работят хиляди светли същества и основната цел, от която се ръководят всички е проповядване на нов морал. Изграждане на човешките отношения върху принципа на БРАТСТВОТО. Не е нужно майка ти да роди пет деца, за да знаеш, че имаш братя. По-важно е да знаеш, че всеки човек когото срещнеш, е твой брат, и да го обичаш, както Христос обича всички ни, както Бог обича хората.

Окултизмът носи разделение. Той изисква определена група хора да бъдат посветени в дадена тайна, в дадена наука. Така се създават отбрани общества или секти. Да! Това е било нужно, но преди Христос. Страхът от злонамереното използване на знания е основателен. Знания, които се използват без необходимия морал, могат да бъдат причина за много проблеми, могат да създадат условия за унищожаване на Природата и самоунищожаване на човешкия род. Знания и морал трябва да вървят успоредно. Затова нужната корекция вече е направена. Знания, свързани с фундаментални научни открития, вече няма да бъдат така достъпни за хората, докато не се промени моралът. Изгради ли се моралният принцип, дойде ли новата светлина в човешкото съзнание, ще дойде и новата светлина в науката. В тази посока работи Христовото училище.

ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО
Когато се говори за Бялото Братство трябва да се има предвид, че още от Сътворението е заложена взаимната зависимост между Бялото и Черното братство. Това ще рече, че успоредно в космическото пространство работят съзидателното (съграждащото) и разграждащото. Едното е свързано с проявата на положителните сили, които създават конкретния образ и го изпълват със съдържание и смисъл. Другото е свързано със способността, а в някои случаи и необходимостта, на вече създадените форми да се трансформират, като се подчиняват на разрушителните, разграждащите сили, за да се активизира съграждащото се и като промени своята структура, да приеме качествено нова форма.

Това са две много общи направления, затова ще трябва да се конкретизира казаното.

Бог, Създателят на живот на Вселената, има Своя мъдър Промисъл, според който в условията на противоречивото съществуване трябва да се доизгражда и развива Неговият План – програма за еволюция на човешкия род. Противоречието е необходимо условие, което поражда борба, но конструктивна борба, една абсолютно обмислена “провокация”, която трябва да породи необходимостта крехкото да се укрепва, да се утвърждава и развива. В този смисъл се казва, че Бог не изпраща изпитания, които човешката душа не би могла да преживее. Там, където се стига до смърт, трябва да се търси абсолютно изчерпване на възможностите в условията на физическия свят. Това означава, че се пристъпва към трансформация с цел – създаване на нова по-продуктивна форма.

След това кратко обяснение да потърсим началото на двете основни направления в развитието на света изобщо, а това са ДОБРОТО, респективно Бялото Братство, и ЗЛОТО, което ще рече Черното братство, но винаги това определение трябва да се приема условно.

Бялото Братство има своя йерархия, която води началото си от самото Сътворение. В Космическия План-Програма е предвидено създаване на разумно човешко същество, което да получи своя възможност за усъвършенстване, за да достигне до нивото на благородно сътрудничество със Висшите светли същества. Според Замисъла това трябва да се осъществи по пътя на вярата и предполага един дълъг процес за еволюция на Духа. Ако човек приеме вярата като моралната опора на своето духовно изграждане, ще успее да прояви заложената в него Божествена идея за трансформиране на низшето в съвършената форма на благородното желание. Благородството определя добронамерените действия. Те от своя страна изграждат човешките взаимоотношения а оттам идва и всичко останало. Когато човешките същества тръгват на война,` това означава, че те са загубили способността си да приемат и осмислят положителните идеи, които идват при тях чрез силата на вътрешния глас и с помощта на светлинната енергийна система.

Бялото Братство има задачата да възпитава, да “сваля” знания, които да бъдат основа за научни постижения, за създаване изобщо на наука и да се грижи за оцеляването на живота конкретно на тази планета.

Негов пръв ръководител, познат на планетата Земя, е Мелхиседек, но това е името на Същество от ранга Божий Син. Той е творение на Бог Яхве, като Негов пръв помощник. Той идва въплътен в образа на изключителна личност със способности, които може да има само един Велик Посветен. На него му е била дадена изключителната власт да помага на хората в процеса на тяхното адаптиране към условията във физическия свят. Той създава могъща мрежа от сътрудници, които имат свои конкретни прояви в различните точки на планетата. Тук само ще спомена, че говорим за човека като за същество, създадено от външен Фактор, а не самозародил се в условията на земната атмосфера организъм. Човешкият организъм – такъв, какъвто го познаваме сега, е резултат от успешната адаптация на съответната ехоструктура към условията на физическия свят и по-нататъшното й изграждане като елемент на физическия свят и част от общия космичен организъм.

Във времето между Мелхиседек и Христос работят много известни личности като Орфей, Зороастър, Буда, но подчертавам, независимо от тяхното обожествяване, особено на Буда, те не са Богове. Те обаче изграждат основата на Бялото Братство на планетата. Те разработват идеята за Любовта и силата на Ума, те подпомагат съграждането на Разума.

В периода на своята безплътност човешкото същество е имало чудесната възможност да приема абсолютно безпрепятствено, по телепатичен път информация. Със сгъстяването на материята способностите се променят, за да започне периодът на събиране и съхранение на опитностите. Целта е да се постигне прераждане на Душата, за да може тя на базата на определена цикличност да се усъвършенства.

Безплътното същество от онзи период е като кукла на конци. То изпълнява всичко, което му се подаде като информация, и не може да контактува с останалите светове, защото му липсва необходимата инициатива. Като безплътна форма то се рее в пространството и не може да развива творческа дейност, защото няма градивен опит. Това е началният етап от населяването на планетата с жив човешки вид. Тогава Замисълът е предвиждал безплътната форма да остане в условията на физическия свят, защото така отпада трудният процес на хранене. Било необходимо, обаче, и той да бъде включен, защото без съответния етап от развитието на човешкия вид не може да се стигне до изграждане и развитие на умствения живот. След него идват периодите на развитие на Мисленето, изграждане на опитности и формиране на Съзнание. Оказало се, че не може да се очаква развитие и в Духовен аспект, ако няма опитности. Сега пътят е от плът към безплътна форма, защото чрез опитностите в енергийната система на плътната форма остава Силата, която носи необходимата информация. Единственото предимство на безплътната форма е, че тя се захранва със светлинна енергия. Трябвало е да бъде внедрено желанието и така то става основен подбудител за еволюцията на безплътната форма.

Това, което сега хората наричат Бяло Братство, е по-скоро земната представа на човешкия ум за съпричастност и сродяване.

Бялото Братство е система от високо организирани служители на Божествената воля. Те имат своя йерархия, която е изградена по строги правила. Йерархията на Бялото Братство изисква посветеност, всеотдайност и последователност. В плана на нейната структура е залегнала идеята за взаимозависимостта между отделните представители и тяхното взаимно допълване. Това ще рече, че те работят като едно цяло, независимо от йерархичната стълба. Тук няма по-важен и по-маловажен, по-знаещ и по-незнаещ. Има само строго разпределение на отговорностите и задълженията. Най-долу на стълбата са ангелите. Като същества, които стоят най-близо според духовното си развитие до човека, те са връзката между Божествения и физическия свят и преки водачи на човека. Те са другият, по-съвършен образ на човешката личност, който трябва да бъде и първа цел за нея, за личността. Това е образът, в който трябва да премине човекът в по-късния етап от своето развитие.

Ангелът винаги е на разположение на човека, винаги “следи” и “отразява” в специална информационна система всичко съществено от живота на поверения му човек. Но ангелът “говори” много дискретно. Той използва внушението, което за човека се проявява като “нещото, което го кара” да постъпи така или иначе. Много често може да се чуе: ”Нещо ме караше да отида или да не отида там.” Не трябва да бъркаме внушението с вътрешния глас, с гласа на интуицията, защото чрез него се проявяват опитностите. Понякога ангелът използва и визуализацията.

Трябва да се отбележи, обаче, че човек все още не умее разумно да контактува със своя ангел. В повечето случаи връзката е еднопосочна, т.е. ангелът има готовност, изпраща своята информация, но няма кой да го чуе.

Какво цели с това Бялото Братство ?

Бялото Братство, като е поставило водач на всяка душа, иска да помогне за човешката еволюция, иска да подтикне развитието на човешката личност.

Ангелът е духовен водач, той не е духовен учител. Духовен учител е Архангелът. Той отговаря за голяма част от земното население. Те са само четирима и всеки има свое направление и основен период, в който разполага с правата на Учител за цялата планета.

Архангелите са духовни учители, които формират духовната култура както на човешките същества, така и на съществата от останалите светове: растителен, животински, света на минералите. Те също имат своята еволюция, колкото и незабележимо да е това за човека.

Архангелите изпълняват волята на Братския съвет. Негови членове са Херувимите и Елохимите.

Херувимите са същества от порядъка на високо ерудирани Вселенски умове. Те имат способности да проникват в Мисълта, в свободно движещата се в пространството Мисъл, и да я наситят с конкретно съдържание. Херувимите водят живот на междупланетарни умове, т.е. за тях е абсолютно възможно да разговарят с населението на две или три планети, без това да затруднява комуникацията. Херувимите не вършат нищо съществено, преди то да е било обсъдено с Елохимите. Елохимите стоят по-горе в йерархията. Те са 12 на брой, Херувимите са 24, Архангелите са 4.

Като казвам по-горе в йерархичната стълба, нека уточня. Елохимите са ръководители в Школата на Христос. Те са под прякото ръководство на Христос. Изпълняват Неговата воля и чрез тази си дейност служат на Бога. Те единствени имат правата на съветници, според земните разбирания, а това ще рече на преки събеседници. Чрез тях Христос доизгражда Своите Идеи и много често взема окончателните Си решения с тяхна помощ.

Елохим, който търси връзка със земните хора, е този, който обучава човешките същества чрез телепатична връзка. Херувимите и Ангелите нямат тази задача. Става дума за обучение от порядъка на висша Школа, според което участниците в това обучение стават техни съработници. Обикновено те приемат конкретна информация по телепатичен път. Така е било от сътворението, та до ден днешен. Само че в днешно време трябва да се прави разлика между почти безразборно “сваляната” информация от Същества населяващи високо развити цивилизации и изпращащи своите текстове, и Информацията, която Школата на Христос предава. Нашата информация има целенасочен характер и е свързана с облагородяване на човешките отношения. Тя се стреми да изгражда новия нравствен облик на съвременния човек.

Сега уточнявам структурата на Бялото Братство :

Архангелите са 4. Те са най-висшите Същества, които общуват с Бога и се грижат за духовната еволюция на хората от тази слънчева система. Техен ръководител е Христос. За да се изпълнява по-добре основната задача на Сътворението, а именно превръщането на Земята в училище за духовно развитие, Христос създаде Школата за обучение чрез телепатичен контакт. В процеса на усъвършенстване на връзката със земните хора вече е постигната нова, по-съвършена форма за контакт, която изключва нейния зрелищен вариант – влизането на човека в състояние на транс. Целта сега е не да се изключи човешкият ум и да бъде използван мозъкът и говорният апарат на човека като радиокутия, а да се включи и човешкият Ум в работа по време на телепатичтната връзка. Христос поиска този нов етап като качествено нов елемент в обучението, който трябва да засили човешката еволюция, като подтикне в тази дейност и човешкото съзнание. Голямата цел сега е човешкото съзнание да бъде превърнато в механизъм за космическо общуване. Това ще рече, човек независимо дали се намира на Земята или на друга планета да може да комуникира с другите Разумни Същества от галактиката, в която живее. Това ниво трябва да се постигне като задължително условие за оцеляване на живота въобще. Тази комуникативна връзка ще отмени потребността от използването на летателни апарати и сателитни системи, с което ефирът ще бъде разтоварен от изключително високото наелектризиране, съответно и напрежение. Това за сателитите, а летателните апарати отпадат като необходимост, защото чрез съзнанието и мисълта си човек ще може да присъства на всяка точка от галактиката. Така няма да се унищожава атмосферната обвивка на планетата, а космическото пространство ще се запазва чисто от физически замърсители.

Това, разбира се, е дълъг процес, който изисква и нова, много по-съвършена програма за хранене. Затова в работата на Христовата Школа са включени всички в йерархията – всеки според нивото, на което се намира.

В помощ на Херувимите работят още Силите и Властите. През последните години активно се разширява броят на космическите сътрудници (съработници) от Земята. Основен Център за духовна работа на планетата Земя е Шамбала. Това е свят на високо ерудирани Умове, които са били във физическия свят и са постигнали необходимото духовно пречистване. Високоблагородни умове, които имат изключителни опитности във физическия свят. Те са съветници предимно на хората, които се занимават с научна дейност. Напоследък се предават повече езотерични знания в областта на биологията и психологията. Те работят под ръководството на Джуал Кхул – Тибетеца. Шамбала е основна структура на Бялото Братство. Тя изпълнява част от Програмата на Христовата Школа. Много хора на Земята имат телепатичен контакт с тези Умове.

Друг духовен Център на Земята е Рила и то конкретно местността около езерото “Бъбрека”. Там се събира друга част от земните помощници на Бялото Братство. Това са духовни личности от ранга на св. Иван Рилски, св. Мина. Тук често обитава Орфей, това е и Мое любимо място, особено чешмата с ръцете на Учителя.

Това е по-същественото за организационната структура на Бялото Братство. Тази информация подсказва и каква е същността на Учението на Братството.

Същността на Учението има за своя опорна точка вярата в Бога, а основната цел е да разработи правилно Идеята за служене на Бога. Сега това се разбира крайно неправилно, бих казал примитивно.

Какво трябва да означава за съвременния човек вяра в Бога ? Това ще рече съвременният човек да има абсолютната убеденост в съществуването на Бога, а този, за когото вярата в тази убеденост не достига, да има и съответните знания, т.е. съответните информационни източници за тези знания.

Като знае, че има Бог, човек трябва да знае какво означава и да Му служи. Да служиш на Бога, това означава да познаваш Космическите закони, които изграждат и съхраняват живота във Вселената. Значи, изходната позиция е вярата, но успоредно с нея трябва да върви и любовта. Имаш ли ги двете в ума и сърцето си, ти можеш да бъдеш човек, който знае как да служи. На кого? Като гради с любов отношенията си с тези, с които живее, с които работи или изобщо с които общува, и като се отнася с любов към Природата, човек служи на Бога. Защо? Защото Божията повеля е да се обичат хората помежду си, да има приятелство, братство между народите и да бъде съхранена Природата. В това отношение ще изведем три основни правила, станали вече крайно необходими за осмисляне същността на Учението на Бялото Братство:

1.Обичай себе си .

2.Не убивай свободната воля.

3. Не прави нищо без любов.

ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ!

Това означава да признаеш Божественото начало у себе си. Това още означава да знаеш, че като се грижиш за своето тяло, за Душата и Духа си – ти служиш на Бога.

Себеуважението е задължително условие в служенето на Бога. Като уважаваш себе си, ти уважаваш Божественото в своята духовна и физическа същност.

НЕ УБИВАЙ СВОБОДНАТА ВОЛЯ !

Това ще рече, че след като Бог в Мъдростта Си е дал Правото на свободния избор за всеки от нас, ние не трябва да ограничаваме свободната воля на когото и да било.

Да убиеш свободната вола на другия, да ограничиш неговата инициатива, да спреш силата на неговия съзидателен стремеж, ще рече, че се поставяш по-горе от Бога. И тъй като с това ние нарушаваме основен закон на Космическата програма за човешката еволюция на този етап от своето развитие, живеем в изключителни противоречия помежду си и усложняваме както собствената си, така и семейната си и родовата и националната карма, усложняват се изключително много и международните отношения.


НЕ ПРАВИ НИЩО БЕЗ ЛЮБОВ !

Човек без любов е изпразнен от съдържание. Той е като автоматизирана система. Създаденото без любов не живее дълго.

Загуби ли любовта, човек губи и Божественото у себе си.

П О С Л Е С Л О В

Книгата “Езотерични записки” съдържа изцяло “свалена” информация. “Продиктувани” са ми 27 теми, които добросъвестно записах с надеждата, че те ще послужат като отправна точка за изграждане на смели научни хипотези. Впрочем когато започнах съвместната работа по записките, аз не знаех какво точно ще записвам. Беше ми “съобщено”, че ще се пише книга, която да предизвика дискусия по проблемите на дехуманизираната съвременна наука. В предхождащите “разговори” Учителите изказваха своята тревога от потребителския, консумативен подход във всяка от човешките дейности. В този смисъл те искаха да стигне до съзнанието, ако не на всички, то на повече хора, тяхното категорично мнение за голямата морална отговорност, която носят не само учените, но и всеки от нас за излизане от тоталната криза, в която е затънало човечеството. Невежеството и алчността, според тях, са ни довели дотук, затова ние трябва да актуализираме своите понятия за екологична култура, нравствена свобода и просвещение.

Тук вече аз бях поставена на изпитание, защото се изплаших от голямата отговорност, която трябваше да поема. Питах се:”Коя съм аз?”, “Кой ще ми повярва?”, а през съзнанието ми многократно преминаваха изпълнените с насмешка разговори за подобни публикации, които съм слушала. В крайна сметка страховете бяха преодолени, за което съм благодарна на всички, които ме подкрепиха за издаването на тази книга. Тя е поредното доказателство, че човечеството не е изоставено. За нас мислят с любов и тревога. Как мога да отрека нещо, което толкова ясно и толкова истински съм почувствала?! Абсолютно безкористно и добронамерено на човечеството се предлагат нови идеи, които могат да бъдат в помощ за неговото перспективно развитие. Новите идеи не са нищо друго освен едно добронамерено подсказване за възможни научни разработки и открития в съответната област. Те нямат за цел да предложат наготово знания. Тук въз основа на известните вече научни постижения се добавят новите знания. Дадена е посоката, за да може до крайната цел човешкият ум да стигне сам, защото е свещено правото на свободния избор. Тук само е подсказано наличието на съществени факти, които е необходимо да се разработят на съответното ниво в полза на съвременната наука. Идеята е, както е записано в темата “Новата наука”, да се постигне интегриране на човешкия умствен потенциал със знанията, които ни дава информационната банка на Всемирната научно-образователна програма.

Благодаря на Бога, благодаря на Учителите, че ми беше дадена възможност да работя за тази благородна идея!

С най-хубави пожелания: Радея

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Въведение

Защо и как е написана тази книга

Терминологичен речник

Новата наука

Действие на Принципа на взаимоотдаването

Учението на Христос

Силата на човешката душа

Човешката същност

Двете части на цялото

Светлинният фактор

Светлинната енергия

Физични особености на биологичните организма

“Новата” енергия

Проблеми на храненето

Храненето – основа на човешкото здраве

Силата на човешкия дух

Душата – силата на Божествената мисъл

Мисълта


Енергийна същност на Сътворението

Ехоструктурата

Светлина и форма

Духоматерията и Емоционално-фундаменталният опит

Психическата енергия

Възможности за използване на психоенергията

Новата човешка личност

Моралните принципи

Враждуващи светове

Физиология на чувствата

За нова светлина в науката

Всемирното бяло братство



Послеслов


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница