Съответствие на политиките и законодателството на Европейската Общност

Съответствие на политиките и законодателството на Европейската Общност

ОП “Околна среда 2007-2013 г.” е разработена в съответствие със Стратегическите насоки за сближаване и отразява целите на новата Лисабонска стратегия за растеж и заетост. Изпълнението на ОП ще допринесе за повишаване на привлекателността на градските райони и осигуряване на задоволително качество и равнище на услугите. Развитието на екологичната инфраструктура е предпоставка за постигане на устойчив икономически растеж и по-добро качество на живот на населението.

ОП “Околна среда 2007-2013 г.” е съгласувана с политиката на ЕС в сектор “околна среда” и отразява целите, дефинирани в чл. 174 от Договора за създаване на Европейската общност и Шестата екологична програма на Общността. В съотвествие с новата стратегия на ЕС за устойчиво развитие, програмата ще подкрепя интегрираното управление на водните ресурси, ще поощрява повторната употреба и рециклирането, опазването на природните ресурси и по този начин ще допринася за по-добро управлание и огранчаване на прекомерното използване на природните ресурси, както и за осъзнаването на ползите от екосистемите.

Всички операции, финансирани чрез ОП “Околна среда 2007-2013 г.”, следва да бъдат съобразени с европейското и национално законодателство в областта на околната среда, конкуренцията, държавните помощи и обществените поръчки. В рамките на ОП следва да се спазват и прилагат принципите на партньорство, устойчиво развитие и осигуряване на равни възможности.

1. Партньорство

Прилагането на принципа на партньорство беше разширено чрез участие на представители на работната група в открити обществени форуми за обсъждане и постигане на съгласие по основните цели и приоритети на различните ОП и съгласуваността между тях и Националния план за развитие.

Принципът на партньорство следва да се прилага и при изпълнението, мониторинга и оценката на ОП. Участието на идентифицираните при разработването на програмата административни, социални и икономически партньори е осигурено чрез прерастването на работната група в Комитет за наблюдение на ОП “Околна среда 2007-2013 г.”. Той ще осъществява мониторинг по отношение на напредъка в постигането на целите на ОП и по този начин ще гарантира нейното ефективно и качествено изпълнение.

2. Устойчиво развитие

Шестата екологична програма на Европейския съюз, с която са установени екологичните приоритети на Общността, е насочена към:

• 
  стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферния въздух до ниво, което би предотвратило опасното антропогенно въздействие върху климата;
  
• 
  опазване, съхраняване, възстановяване и развитие на функционирането на екосистемите, на природните местообитания, дивата флора и фауна, за да бъде спряно до 2010 г. опустиняването и загубата на биологично разнообразие, включително разнообразието от генетични ресурси;
  
• 
  постигане на високо качество на живот и социално благосъстояние на гражданите чрез осигуряването на околна среда, в която нивото на замърсяване не оказва вредно въздействие върху човешкото здраве и природата и чрез насърчаването на устойчиво развитие на населените места. За целта е необходимо да бъде постигнато високо качество на повърхностните и подземни води и на атмосферния въздух, устойчиво използване на водите и водните ресурси; замяна на опасните химични вещества с по-безопасни химични вещества или по-безопасни алтернативни технологии, ограничаване на негативното въздействие на пестицидите и по-устойчивото им използване, значително ограничаване на броя на хората, изложени редовно на шумово замърсяване;
  
• 
  по-ефективно управление и използване на ресурсите и управление на отпадъците, което да доведе до създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление. По този начин ще бъде прекъсната връзката между използването на природните ресурси и образуването на отпадъци и нивото на икономически растеж и ще бъдат предоставени гаранции, че използването на природните ресурси не надвишава капацитета за възстановяване на околната среда. Индикативна задача за постигането на целта е до 2010 г. 22% от произведената в рамките на Европейската общност електрическа енергия да е от възобновяеми енергийни източници. За целта е необходимо и значително намаляване на количеството на отпадъците за обезвреждане, намаляване на опасните отпадъци, безопасно третиране и обезвреждане и насърчаване на повторната им употреба.
  

В съответствие с екологичната политика на ЕС, Националната стратегия по околна среда 2005-2014 г. е насочена към:

• 
  решаване на глобалните екологични проблеми: изпълнение на ангажиментите по протокола от Киото и Конвенцията на ООН по изменение на климата, постепенното прекратяване употребата на опасни химични вещества и препарати, които разрушават озоновия слой, и ограничаване и противодействие на процесите на опустиняване и деградация на почвите;
  
• 
  опазване на природното наследство и поддържане на богато биологично разнообразие, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г.; устойчиво използване на природните ресурси, опазване и възстановяване на природните местообитания и екосистеми, опазване на разнообразието на видовете, на генетичното биоразнообразие и обезпечаване на биологичната сигурност;
  
• 
  достигане и поддържане на високо качество на околната среда в градски населени места чрез постигане на съответствие с европейските стандарти за качество на атмосферния въздух; подобряване на управлението на отпадъците, включително чрез въвеждането на системи за разделно събиране, повторна употреба и рециклиране; подобряване на чистотата в населените места, намаляване на шумовото замърсяване и развитие на устойчиви и екологично чисти системи за градски транспорт;
  
• 
  осигуряване на добро качество и достатъчно количество вода, включително чрез рационално използване на водните ресурси от стопанските сектори и обществото;
  
• 
  по-тясно интегриране на политиката за околна среда в секторните и регионални политики: намаляване на замърсяването и предотвратяване на бъдещи въздействия върху околната среда в промишления и енергийния сектори, увеличаване употребата на възобновяеми енергийни източници и подобряване на енергийната ефективност, екологосъобразно управление на опасните химични вещества и препарати и контрол на риска от емисии на разтворители, екологосъобразно управление на производствени и опасни отпадъци, минимизиране на екологичните рискове от стари замърсявания, прилагане на екологосъобразни практики в селското стопанство и опазване на екологично чистите земи, развитие на устойчив туризъм и на екологично чисти транспортни системи с намалено въздействие върху околната среда.
  
• 
  ефективното управление на околната среда, включително чрез подобряване на административния капацитет на институциите, прилагащи екологичното законодателство, привличане на обществеността в процеса на вземане на решения, касаещи околната среда и разширяване на достъпа до информация.
  

Изпълнението на оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.” ще съдейства за прилагане на изискванията на законодателството на ЕС, както и за повишаване на атрактивността на градските райони и съхраняване на техния екологичен потенциал. Инвестициите в екологична инфраструктура са свързани с устойчивост на икономическия растеж и създаването на нови работни места. Те допринасят и за повишаване на сближаването и конкурентоспособността на регионите.

В допълнение, в рамките на инициативата “Региони за икономическа промяна”, УО на ОП “Околна среда 2007-2013 г.” поема ангажимента да:

а. направи необходимите постъпки за включване в основния програмен процес на новаторски операции, свързани с резултатите от мрежите, в които регионът е включен;

б. предостави възможност за участие в Комитета за наблюдение (или програмния комитет) на представител (като наблюдател) на мрежата/ мрежите, в които регионът е включен, с цел докладване напредъка на дейностите, изпълнявани в рамките на мрежите;

в. предвиди точка в дневния ред на Комитета за наблюдение (или програмния комитет) поне веднъж годишно, в рамките на която да се разглеждат дейностите на мрежите и да се обсъждат предложения, свързани с ОП;

г. информира, в рамките на годишния доклад относно изпълнението на регионалните дейности, включени в инициативата “Региони за икономическа промяна”.

ОП “Околна среда 2007-2013 г.” е насочена към подобряването, запазването и възстановяването на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура в страната, водещи до подобряване качеството на живот на населението и повишаването на възможностите за инвестиции в икономиката. По този начин реализацията на ОП ще допринесе за постигането на стратегическите цели на Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г., насочени към постигане на висок и устойчив растеж и по-висока заетост.

3. Опазване на околната среда

Законът за опазване на околната среда транспонира изискванията на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на въздействието на някои планове и програми върху околната среда, с което се създава правната рамка за интегриране на изискванията за опазване на околната среда в секторните и регионални политики.

Екологичната оценка (ЕО) е насочена към идентифицирането на възможните значителни въздействия на плана/ програмата върху околната среда в национален и трансграничен контекст и неговото потенциално въздействие върху човешкото здраве. В рамките на законоустановената процедура, възложителят на плана или програмата носи отговорност за разработването на доклад за ЕО. Екологичната оценка се извършва едновременно с разработването на съответния план/ програма, преди той да бъде окончателно приет. Целта е да бъде осигурена съгласуваност на плана/ програмата с целите и приоритетите на националната политика в областта на околната среда и с поетите от страната международни ангажименти. За да бъде гарантирана прозрачност в процеса на вземане на решения, касаещи опазването на околната среда, в рамките на процедурата за извършване на ЕО следва да се провеждат консултации с компетентните органи на централната и местна власт и с обществеността.

В съответствие с разпоредбите на европейското и национално екологично законодателство, ОП “Околна среда 2007-2013 г.” е обект на ЕО. Целта е да бъде идентифицирано, описано и оценено въздействието на програмата върху околната среда и нейния принос за постигането на устойчиво развитие.

За да осигури прилагането на принципа за превантивен контрол, Законът за опазване на околната среда предвижда и процедура за извършването на оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, която е в съответствие с изискванията на европейското законодателство и ратифицираната от Република България Конвенция по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) в трансграничен контекст. Тази процедура ще бъде прилагана при изпълнението на ОП “Околна среда 2007-2013 г.”. Финансираните чрез оперативната програма операции, които попадат в обхвата на Директива 85/337/ЕИО, изменена и допълнена с Директива 97/11/ЕО, ще бъдат обект на ОВОС.

4. Равни възможности

С цел да осигури ефективното прилагане на принципа на равните възможности, Република България транспонира acquis communautaire в своето национално трудово и антидискриминационно законодателство. Антидискриминационни разпоредби се съдържат и в нормативни актове като Кодекса за социалното осигуряване, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Закона за защита срещу домашното насилие.

Кодексът на труда е нормативен акт, в който са съсредоточени разпоредбите на българското трудово законодателство. Приетият закон за неговото изменение и допълнение, в сила от 01.08.2004 г., въвежда допълнителни гаранции за предоставянето на равни права на работещите по срочни и безсрочни трудови договори и при пълно и непълно работно време, обявява за недопустима дискриминацията, произтичаща от различия в срока на трудовите договори и в продължителността на работния ден и задължава работодателите да предоставят на работниците и служителите своевременен достъп до информацията за свободните работни места. С приетите изменения се създават и нови видове отпуски за отглеждане на малко дете до навършване на определена възраст, които при равни условия могат да бъдат ползвани от всеки един от родителите и осиновителите.

Законът за защита срещу дискриминацията създава правната рамка на българското антидискриминационно законодателство. Неговият текст е съобразен с международните споразумения в областта на правата на човека, по които Република България е страна. Законът за защита срещу дискриминацията цели осигуряването на равенство на лицата пред закона, равно третиране и равни възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминация. Той отразява изискванията на директивите на Европейския съюз, като дава определения на пряката и непряка дискриминация, преследването (виктимизацията), подбуждането към дискриминация, сексуалния тормоз и расовата сегрегация.

Осъществяването на контрол върху прилагането на Закона за защита срещу дискриминация е възложено на Комисията за защита от дискриминация, която разполага с правомощия във връзка с установяване на нарушенията, налагане на санкции и даване на становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията.

С Постановление № 313 на Министерския съвет от 26.11.2004 г. е създаден Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, като постоянен орган към Министерския съвет. Съветът осъществява консултации, сътрудничество и координация между правителствените органи и неправителствените организации при разработването и провеждането на националната политика за равнопоставеност на половете. Той се председателства от Министъра на труда и социалната политика, в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на социалната закрила и социалното включване на рисковите групи и равните възможности за жените и мъжете. Създаденият с Постановление № 333 на Министерския съвет от 10.12.2004 г. Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси е консултативен и координиращ орган, който подпомага дейността на Министерския съвет, свързана с гарантиране на ефективно равно третиране на всички български граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност.

Интегрирането на принципа за равните възможности в ОП “Околна среда 2007-2013 г.” обхваща всички мерки и дейности в периода на планиране, изпълнение, мониторинг и оценка, които директно въздействат или допринасят за осигуряването на равнопоставеност на жените и мъжете и интегрирането на социалните групи в неравностойно положение. В процеса на програмиране Министерството на труда и социалната политика е привлечено като партньор в работната група за разработване на ОП. Привлечени са също представители на Националния съвет на хората с увреждания, на браншови организации и на национално представените организации на работодателите и работниците, в качеството им на социални партньори. Този механизъм на представителство ще бъде приложен и при структурирането на Комитета за наблюдение на ОП “Околна среда 2007-2013 г.”.

Реалното приложение на принципа за равните възможности при изпълнението на ОП “Околна среда 2007-2013 г.” ще бъде гарантирано чрез прилагане на индикатори, с които да се планира и оценява приноса на операциите към осигуряването на равни възможности, където това е приложимо и подходящо. Принципът ще бъде включен и в критериите за оценка на операциите, финансирани чрез ОП “Околна среда 2007-2013 г.”.

5. Защита на конкуренцията

За прилагането на закона е създадена Комисия за защита на конкуренцията, която разполага с правомощия във връзка с упражняването на контрол, установяването на нарушения и налагане на санкции на нарушителите. По този начин тя регулира създаването на подходящи условия за свободна стопанска инициатива в реална конкурентна среда. Постановените от Комисията за защита на конкуренцията решения подлежат единствено на съдебен контрол от Върховния административен съд.

През 2003 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, което бе продиктувано от необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба на антимонополното право и по-пълното й хармонизиране с европейското законодателство. Той допълва действащите правни норми, регламентиращи противодействието срещу вертикалните и хоризонталните картелни споразумения, злоупотребите с монополно и господстващо положение и концентрацията на стопански дейности и въвежда института на "съвместно господстващо положение". Разширени са и правомощията на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на събирането на информация и доказателства в процеса на разследване.

1. Прилагане на правилата за държавни помощи

Следователно, финансираните чрез ОП “Околна среда 2007-2013 г.” операции следва да бъдат изпълнявани при спазване на законодателство на ЕС за държавните помощи, както и българското законодателство по отношение правилата за държавни помощи, което е хармонизирано с европейското.

Бе приет нов Закон за държавните помощи, в сила от 1 януари 2007 г., който е резултат от необходимостта за въвеждане на нова национална правна рамка, която е в съответствие с условията на Договора за създаване на ЕО и Регламентите на ЕС, които са директно приложими в България след присъединяването й към Европейския съюз.

По силата на Закона за държавните помощи, Министърът на финансите носи отговорност за координацията, наблюдението и осигуряването на прозрачност при предоставянето на държавни помощи, с изключение на схемите за държавна помощ и индивидуална помощ в секторите “земеделие” и “рибарство”, при които компетентен национален орган е Министърът на земеделието и продоволствието. Министърът на финансите издава становища относно съответствието на проекти на нормативни актове със законодателството за държавните помощи, съветва органите предоставящи държавна помощ относно съвместимостта на планираната държавна помощ с нормативните изисквания и, при необходимост, предлага изменения, разглежда и предава уведомления за държавна помощ на Европейската Комисия, издава становища относно предоставянето на държавна помощ по груповите освобождавания и минималните помощи (de minimas aid). В съответствие със своите компетенции, Министърът на финансите подготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, предоставени на територията на Република България, и го представя на Народното събрание, Министерския съвет и Европейската Комисия. Той е отговорен и за разработването и представянето на ЕК на регионалната карта за държавните помощи на България.

Министърът на финансите поддържа и актуализира централен регистър на държавните помощи, в който се вписват предложените и отпуснатите помощи на национално, регионално и местно ниво. Регистърът съдържа данни и за предоставените минимални помощи, с цел осъществяването на ефективен контрол върху установените за тях прагове и предотвратяване на евентуалното им натрупване над разрешените граници в полза на определено предприятие.

С приемането на Република България в Европейския съюз директно приложение намират разпоредбите на чл. 87 и чл. 88 от Договора за Европейската общност и регламентите на Съвета и Комисията в областта на държавните помощи. Европейската комисия ще разполага с изключителни правомощия във връзка с оценката и контрола на съвместимостта на държавните помощи с общия пазар.

След приемането на ОП “Околна среда 2007-2013 г.” от ЕС, управляващият орган на програмата носи отговорност за съответствието на всяка финансирана операция с правилата за държавните помощи. Следователно, управляващият орган следва да се консултира с Министерство на финансите относно приложимата процедура, с оглед осигуряване на спазването на европейското и националното законодателство в областта на държавните помощи. По време на изпълнението на програмата, управляващият орган ще следи за спазването на установените тавани, за прилагането на правилото de minimis и за прилагане на груповите освобождавания по смисъла на Регламент на Съвета № 994/1998.

6. Обществени поръчки

Законодателството на Република България в областта на обществените поръчки напълно транспонира изискванията на новите Директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО на Европейския съюз. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 18/28.02.2006 г.) и съответните подзаконови нормативни актови бе установена нова законодателна рамка в областта на обществените поръчки. Тя е изградена на принципите на свободна и честна конкуренция, публичност и прозрачност, равно третиране и недискриминация. Тя съдържа разпоредби, въвеждащи процедурата на състезателен диалог, нови средства за обмен на информация и комуникация и ефективна система на обжалване. Всяко решение, действие или бездействие от страна на български възложители на процедура за обществена поръчка се разглежда от Комисията за защита на конкуренцията.

Законът за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове към него съдържат разпоредби, които определят категориите строителство, доставки на стоки и предоставяне на услуги, които са задължителен обект на обществени поръчки, видовете процедури и условията за избор на процедура за възлагане на дадена обществена поръчка, методите за определяне на стойността на договора за обществена поръчка, критериите за оценка на оферти (най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта) и специфичните условия, при които кандидатите следва да бъдат отстранени от участие в процедурата. Той осигурява на всички икономически оператори гаранции за свободен достъп до информацията във връзка с процедурите за обществени поръчки на територията на страната.

В съответствие с директивите на ЕС са създадени специфични правила за възлагане на обществени поръчки от възложители, които извършват дейности във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Законът за обществените поръчки предоставя на възложитлите възможността да определят допълнителни изисквания за изпълнението на договорите за обществени поръчки, свързани с опазването на околната среда, безработицата и откриването на нови работни места за хора с увреждания. Тази възможност се допуска в рамките на общата забрана за предоставяне на предимство или необосновано ограничаване на участието на икономически оператори в процедурата за обществена поръчка.

С оглед осигуряване на прецизното и равнопоставено прилагане на закона е създадена Агенция за обществени поръчки към Министъра на икономиката и енергетиката, която дава методически указания, разработва стандартни образци, събира и обобщава информация за съществуващата практика и осъществява мониторинг на системата за обществени поръчки, координира дейностите, свързани с обучения по законодателството във връзка с обществените поръчки, подкрепя процеса на електронно възлагане на обществени поръчки и популяризира добри практики. Агенцията отговаря още и за създаването и поддържането на Регистър на обществените поръчки и за предоставяне на информация на Европейската комисия.

В съответствие с поетите от Република България ангажименти по глава 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти”, управляващият орган на ОП “Околна среда 2007-2013 г.” отговаря за установяването на ясна и прозрачна система за провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, която следва да гарантира прилагането на съответните принципи и изисквания. Агенцията за държавна финансова инспекция и Националната сметна палата осъществяват контрол върху ефективното и прецизно функциониране на системата.

7. 
   
   Каталог: files -> useruploads -> files -> other
   other -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция "
   other -> Програма "околна среда 2007 2013 г." Cci no: 2007BG161PO005 софия 2007 Съдържание на оперативна програма "
   other -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Кохезионен фонд Дирекция "
   
   
   
   Изтегляне 2.85 Mb.
   
   Сподели с приятели: