Емисии на парникови газове (ПГ)
Инвентаризацията17 на емисиите на парникови газове (ПГ) за 2003 г. показва, че общите емисии на ПГ в CO2 – екв. са 69 167 Gg. Тези стойности демонстрират за първи път промяна на тенденцията от последните 14 години. В Таблица 8 са посочени сумарните емисии на основните ПГ (без отчитане на LUCF18) и дела на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100 %.
Таблица 8: Общи емисии на ПГ19, Gg, CO2-екв. и дял спрямо базовата година
ПГ по години
|
CO2
|
CH4
|
N2O
|
HFCs
|
PFCs
|
SF6
|
Общо
|
Дял (%)
|
1988
|
102 518,53
|
24 441,41
|
14 861,15
|
0.00
|
0.00
|
0.00
|
141 821
|
100
|
1990
|
82 807,755
|
25 584,33
|
13 681,59
|
0.00
|
0.00
|
0.00
|
122 074
|
86,08
|
1991
|
65 273,351
|
24 986,37
|
11 326,92
|
0.00
|
0.00
|
0.00
|
101 587
|
71,63
|
1992
|
58 746,64
|
23 626,09
|
9 197,47
|
0.00
|
0.00
|
0.00
|
91 570
|
64,57
|
1993
|
61 108,49
|
21 238,35
|
8 045,57
|
0.00
|
0.00
|
0.00
|
90 392
|
63,74
|
1994
|
58 279,12
|
15 394,90
|
7 742,84
|
0.00
|
0.00
|
0.00
|
81 417
|
57,41
|
1995
|
61 340,66
|
16 145,83
|
8 405,85
|
2,95
|
46,94
|
0.00
|
85 943
|
60,60
|
1996
|
59 742,71
|
15 042,15
|
8 177,27
|
0.00
|
45,88
|
0.00
|
83 008
|
58,53
|
1997
|
57 909,88
|
12 801,91
|
7 741,82
|
0.00
|
37,26
|
0.00
|
78 491
|
55,34
|
1998
|
51 602,91
|
11 751,47
|
6 608,04
|
0.00
|
69,44
|
0.00
|
70 032
|
49,38
|
1999
|
47 887,79
|
10 092,33
|
6 222,62
|
0.00
|
43,55
|
0.00
|
64 246
|
45,30
|
2000
|
46 690,42
|
10 164,92
|
6 721,68
|
0.00
|
33,14
|
1,06
|
63 611
|
44,85
|
2001
|
48 914,33
|
9 370,31
|
6 624,47
|
0.00
|
16,29
|
1,10
|
64 926
|
45,78
|
2002
|
46 755,50
|
9 375,51
|
6 274,98
|
0.00
|
21,42
|
1,10
|
62 429
|
44,02
|
2003
|
53 321,38
|
9 365,83
|
6 456, 39
|
0.00
|
20,69
|
2,52
|
69 167
|
49,98
|
Източник: Изпълнителна агенция по околна среда, 2004 г.
Като цяло емисиите на основните ПГ показват тенденция към намаляване. Това се дължи на намаляването на емисиите на ПГ в сектор “енергетика”, “индустриални процеси” и “отпадъци”. През 2002 г. са емитирани по-малко общи емисии на ПГ в CO2-екв. в сравнение с базовата 1988 г., а 2003 г. е първата година, в която се наблюдава увеличаването им. Въпреки това, намалението на емисиите през 2003 г. е с около 50% спрямо базовата година. През 2003 г. емисиите на CO2 продължават да имат най-голям дял от общите емисии на ПГ изразени в CО2-екв., емисиите на CH4 са на второ място, а емисиите на N2O остават на трето място. Българският енергиен сектор е източник на над 77% от агрегираните емисии на ПГ за последната инвентаризация през 2003 г.
Общото количество парникови газове, емитирано в страната през 2010 г., се равнява на 6173.475 млн. тона (61472,06 Gg) СО2 (въглероден двуокис) еквивалент (47.8 % от емисиите през базовата година) или на 8.2 тона СО2 еквивалент на човек от населението - по този показател България се доближава до средния за Европейския съюз. Независимо от тенденцията към намаляване на емисиите на основните парникови газове за периода 1988 – 2010 г., най-голям дял от общите емисии на парникови газове през 2010 г. продължават да имат секторите енергетика, индустриални процеси и селско стопанство. Висок е делът на емисиите от транспортния сектор, особено в големите градове на страната. Остарелият подвижен състав на градския транспорт се явява източник на емисии на основните парникови газове. Съгласно Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2007 г. за “Насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства” животът на един автобус за масов градски транспорт е 800 000 км. По-голямата част от използвания парк значително надхвърля това изискване. Към настоящия момент не са осигурени средства за подмяна на автобусния състав.
Обновяването на автобусния парк с нови автобуси с двигатели за работа със сгъстен природен газ ще позволи да се извадят от експлоатация голям брой автобуси с двигатели с вредности по ЕСЕ R49. Природният газ съдържа пропорционално по-малко въглерод, отколкото водород, по отношение на другите горива (природен газ СН4, бензол СН) и следователно неговото изгаряне произвежда по-малко СО (около 30%) в сравнение бензина и дизеловото гориво и по този начин се намалява “парниковият ефект”, предизвикан от изгорелите газове. Също така двигателят на природен газ, поради умереното и прогресивно горене, е по-малко шумен от дизеловият двигател, а шумът е важен компонент на замърсяването в градовете. От своя страна, електротранспортът е най-щадящият околната среда и климата, а също така и най-подходящ за ползване в специфичната градска среда, характерна с голямото съсредоточаване на хора на ограничена площ. Осигуряването на съвременен подвижен състав на метрото, съвременни тролейбуси и трамвайни мотриси с асинхронни двигатели, наред с основните обществени ползи, ще доведе до намаляване замърсяването на въздуха с вредни емисии и ще допринесе за намаляване нивата на шума и вибрациите в градската среда.
Наличието на нов подвижен състав на градския транспорт, отговарящ на най-съвременните изисквания за екологичност, надеждност и комфорт е предпоставка за подобряване на въздействието върху околната среда, както и за увеличаване атрактивността на градския транспорт.
Република България ратифицира Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и Протокола от Киото през март 1995 г. и към настоящия момент изпълнява нейните изисквания. Прогнозата за развитие на емисиите на ПГ през периода до 2020 г. е базирана на допускането, че ще продължи да се прилага Планът за действие по изменението на климата и показва, че прогнозните емисии са под допустимите по протокола от Киото и страната има резерв, осигуряващ изпълнение на ангажиментите относно нивото на емисии. Като член на Eвропейския съюз, Република България ще се включи в първия период на дейността на Европейската схема за търговия с емисии с присъединяването си към ЕС и ще продължи участието си в нея и през втория период. България участва активно в механизма “съвместно изпълнение” на Протокола от Киото и се подготвя за въвеждане на Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове от 2007 г.
Сподели с приятели: |