Програма по дисциплината «Основи на публичната администрация»

И ЛИЧНИ ДАННИ ОСИГУРЯВАН ОТ

ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
1.Понятие за “обществена информация” и “лични данни”
Едни от важните дейности на съвремената публична администрация са създаването, съхраняването и предоставянето на обществена информация и осигуряването на достъп и защита на лични данни.

Думата “информация” в тълкователен аспект се схваща, като предадено или получено съобщение.³⁰ Тя може да бъде сведение или знание за някого или нещо. Информацията се свързва с определена служба, която дава такива сведения. Тази служба обикновенно се нарича “информационна служба”.

Когато информацията се отнася до обществото и се свързва с него е възприето тя да се нарича “обществена информация”. Характерно за общетвената информация е, че принадлежи на цялото общество и е предназначена за използване от всички. В този смисъл “обществената информация” се характеризира с определена публичност.

В законодателен аспект, с приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000г.³¹ в Република България понятието “обществена информация” се дефинира, като: “всяка информация свързана с обществения живот на страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”.

Обществената информация е обществено независима от вида на нейния материален носител. Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до този вид информация. Той се прилага за достъп до общесвена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България.

Обществена информация се създава и съхранява и от публични правни субекти , различни от държавните органи или органите на месното самоуправление. Такава информация се създава и съхранява и от физически и юридичеки лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет.

Обществена информация се създава и съхранява и от средствата за масова информация, като е свързана с прозрачността на тяхната дейност. В този смисъл понятието “обществена информация” се отличава от понятието “публична информация” по отношение на субектите, които създават, съхраняват и предоставят определена информация.

От съществено значение за разкриване същността на понятието “обществена информация” имат основните принципи при осъществяване правото на достъп до този вид информация. Законодателно са установени шест основни принципа:

• 
  откритост, достоверност и пълнота на информацията;
  
• 
  осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация;
  
• 
  осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация;
  
• 
  защита на правото на информация;
  
• 
  защита на личната информация;
  
• 
  гарантиране на сигурността на обществото и държавата.
  

Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации законодателно се подразделя на два вида: официална и служебна.

В случаите предвидени със закон, определена официална или служебна информация може да бъде обявена за държавна или служебна тайна.

В тълкователен аспект думата “данни” означава налични сведения и информация или качества, които някой притежава.³² Когато данните се отнасят до определена личност – частно лице, те се наричат “лични данни”.

В законодателен аспект, с приемането на Закона за защита на личните данни през 2002г.³³ в Република България, понятието “лични данни” се дефинира, като: “информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност”. В съответствие със закона лични данни са и: “данни за физическите лица, свързани с участието им в граждански дружества или в органите за управление, контрол и надзор на юридическите лица, както и при изпълняването на функции на държавни органи”.

Законът урежда защитата на физическите лица при обработването на лични данни, както и достъпа до тези данни. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събраните и обработвани такива данни. В специални закони се уреждат обработването и достъпът до лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за функционирането на органите на изпълнителната и съдебната власт при прилагането на наказателното право.

През 2002г. 39-то Народно събрание на Република България ратифицира със закон Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.³⁴ Целта на Конвенцията е да гарантира на територията на всяка страна за всяко физическо лице, независимо от неговата националност и местопребиваване, зачитане на неговите права и основни свободи, и по-конкретно правото му на личен живот по отношение на автоматизираната обработка на лични данни онасящи се до него. В Конвенцията понятието “лични данни” се дефинира, като: “всяка информация относно определено или определяемо физическо лице”. Такова лице се нарича още “заинтересовано лице”.

Определеното физическо лице се схваща, като лице което е категорично и ясно идентифицирано.

Определяемото физическо лице е това, което се идентифицира на базата на известни или установени признаци.

От съществено значение за разкриване същността на понятието за лични данни са изведените основни принципи за тяхната защита. Съвета на Европа е възприел в Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни три основни принципа:

• 
  качество на данните – личните данни подложени на автоматизирана обработка трябва да се получават и обработват добросъвестно и законосъобразно. Те се запаметяват за точно определени и правомерни цели и не трябва да се използват по начин, несъвместим с тези цели. Личните данни трябва да са съответстващи, релевантни и не надминаващи мярката, предвид целите за които са събрани. Те трябва да са точни и при необходимост да се актуализират. Личните данни трябва да се запазват във вид, позволяващ идентифцирането на заинтересованите лица за период не по-дълъг от необходимия за целта, за която са запаметени.
  

• 
  сигурност на данните – за защита на личните данни трябва да бъдат взети подходящи мерки за сигурност. Данните трябва да са запаметени в автоматизирани регистри осигурени срещу случайно или непозволено унищожаване или случайна загуба. Трябва да бъде осигурена защита срещу непозволен достъп, изменение или разпространение на личните данни;
  
• 
  допълнителни гаранции за заинтересованото лице – на всяко лице трябва да се дава възможност да установи съществуването на автоматизиран регистър с лични данни, неговите основни цели, както и самоличността и обичайното местожителство или основно място на дейност на администратора на регистъра. Всяко лице трябва да може да получава през разумни интервали и без прекомерно забавяне или разходи, потвърждение за наличието или отцъствието на лични данни за него, запаметени в автоматизиран регистър с данни, както и тези данни да му бъдат съобщавани в достъпна форма. Лицето трябва да има възможност да получава според случая, поправяне или изтриване на такива данни, ако те са били обработени в нарушение на разпоредбите на вътрешното право, с които се въвежда основният принцип за качество на данните. Лицето може да получи компенсация в случай, че молбата за информация или съответно за съобщаване, поправка или заличаване на данни за него не бъде уважена.
  

Личните данни задължително се поддържат в регистри. Те са документални, картотечни или автоматизирани информационни фондове, структурирани според няколко специфични критерия, подходящи за улесняване на тяхната обработка, съставени от един или няколко елемента на едно или няколко физически места.

Тези ограничения не се прилагат след изтичане на 20 години от създаването на служебната обществена информация.

Органите на публичната администрация са длъжни да информират за своята дейност чрез публикуване или съобщаване в друга форма. Те са длъжни да съобщават събрана или станала им известна информация, при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество. Органите на публичната администрация са длъжни да опровергават разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси. Те са длъжни да съобщават информация, която представлява или би представлявала обществен интерес. Информацията следва да бъде изготвена или предоставена по силата на закон.

С цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт е задължен периодично да публикува информация съдържаща описание на неговите правомощия и данни за организацията, функциите и отговорностите на ръководената от него администрация.

Информацията трябва да съдържа: списък на издадените актове в изпълнение на правомощията на ръководителя; описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация; наименованието, адреса, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация.

Всеки ръководител на административна структура от системата на изпълнителната власт изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това. Годишните отчети са част от ежегодните доклади за състоянието на съответната администрация, предоставяни на министъра на държавната администрация.

Министърът на държавната администрация публикува ежегодно обобщена информация за органите и техните администрации, съдържаща данните от докладите. Той отговаря и за разпространението на тази информация, която трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация.

Информацията, която представлява търговска тайна или чието предоставяне или разпространение би довело до нелоялна конкуренция между търговци не подлежи на предоставяне.

Достъпът до обществената информация на средствата за масова информация се осъществява при спазване и балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личната информация, търговската тайна и тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност.

Достъпът до обществена информация е безплатен. Разходите по предоставянето й се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. При поискване от страна на заявител трябва да му се представят сведения за определянето на разходите по предоставяне на обществена информация. Не се заплащат допълнителните разходи за поправяне и/или допълване на предоставената обществена информация в случаите, когато тя е неточна или непълна и това е поискано мотивирано от заявителя. Приходите от предоставяне на достъп до обществена информация постъпват по бюджета на съответния орган.

Искането за предоставяне на обществена информация може да се осъществи чрез заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писменно и в случаите, когато е направено по електронен път, при условия определени от съответния орган. Заявлението трябва да съдържа трите имена на заявителя и постоянен адрес. Заявителят трябва да опише в заявлението исканата информация, да посочи предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адреса за кореспонденция. Ако в заявлението не се съдържат посочените данни, то се оставя без разглеждане. Всички задявления за достъп до обществена информация задължително се регистрират по ред, определен от съответния орган.

Обществената информация може да се предостави в следните форми: преглед на информацията – оригинал или копие; устна справка; копия на хартиен носител и копия на технически носител.

Лицата, които имат зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат, могат да поискат достъп във форма, отговаряща на техните комуникативни възможности. Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. Те не се съобразяват само когато за предпочитаната форма няма техническа възможност или е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето. Органите не се съобразяват с предпочитаната форма и когато това води до възможност за неправомерна обработка на обществената информация или до нарушаване на авторски права.

Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Те уведомяват писменно заявителя за взетото решение. Решението за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. Достъпът се предоставя след заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ от заявителя. За предоставянето на достъп до обществена информация се съставя протокол, който се подписва от заявителя и съответния служител.

Когато в заявлението не е уточнен ясно предмета на исканата обществена информация, заявителят се уведомява да го уточни в срок до 30 дни. Ако заявителят не се съобрази с това искане на органа, заявлението му се оставя без разглеждане.

Допуска се удължаване на срока за предоставяне на достъп до обществена информация в случаите когато информацията е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и когато следва да се защитят интересите на трети лица. Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 20 до 50лв.

Когато органът не разполага с исканата обществена информация, но има данни за нейното местонахождение, той е задължен да препрати заявлението на съответния компетентен орган, като уведоми писмено за това заявителя.

Основание за отказ от предоставяне на обществена информация е налице, когато исканата информация е държавна или служебна тайна, когато засяга интересите на трето лице и няма изрично негово писмено съгласие за предоставянето й. Основание за отказ е налице и когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Решенията за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация могат да се обжалват пред окръжните съдилища или пред Върховния административен съд, в зависимост от органа който е издал акта. Обжалването на решенията е по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд. Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да представи достъп до искана обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 300лв.

Осъществяването на правото на достъп до лични данни не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на друго физическо лице, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Физическото лице, за което се обработват лични данни, има право да получи информация от администратора за целта и средствата за обработката им, задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците при отказ от предоставянето им. То има право да получи информация за получателите или категорията получатели, на които могат да бъдат предоставени данните и сферата на ползването им, както и правото на достъп и поправка на събраните данни.

Физическото лице има право да получи информация за наименованието и адреса на администратора и на обработващия данните, ако той е различен от този администратор. Лицето има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение за съществуването на лични данни, отнасящи се до него, независимо в каква фаза на обработване са. То има право да поиска изтриването, прехвърлянето в анонимни данни или блокирането на обработването, когато е в нарушение на закона или данните не са необходими за целите, за които са обработвани. Физическото лице има право да поиска актуализирането или поправянето на данните. То може да възрази пред администратора на лични данни срещу незаконосъобразността на обработване на лични данни, отнасящи се до него, освен когато това се изключва от разпоредбите на специален закон. Лицето може да забрани на администратора на лични данни да предоставя изцяло или частично обработените негови лични данни с намерение те да бъдат използвани за търговска информация, реклама или за пазарно проучване. Физическото лице има право да бъде информирано, преди тези лични данни да се разкрият за първи път на трета страна.

Администраторът на лични данни е длъжен при поискване от съответното физическо лице да му издаде удостоверение, че действията по изтриването, прехвърлянето в анонимни данни или блокирането на обработването, както и по актуализирането или поправянето на данните са извършени или, че е направен мотивиран отказ. Администраторът е длъжен да издаде при поискване на лицето и удостоверение, че данните и действията които са извършени са довели до знанието на трети лица, на които са прехвърлени. Той се произнася писменно по всяко искане в 14 – дневен срок.

Правата на физическото лице се упражняват лично от него или чрез изрично упълномощено от него друго лице. При нарушаване на правата или при отказ за удовлетворяване на искането физическото лице може да подаде жалба, като сезира Комисията за защита на лични данни.

Комисията е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни. Дейността на Комисията и на нейната администрация се регламентира с Правилник издаден от председателя й.³⁵

Правото на достъп се осъществява с писмено заявление до администратора на лични данни. Заявлението може да бъде отправено и по електронен път. То съдържа: името, адреса и други необходими данни за идентифициране на съответното физическо лице; описание на искането; предпочитана форма за предоставяне на достъп до личните данни; подпис, дата на подаване и адрес за кореспонденция. Заявлението се завежда в регистър от администратора на лични данни.

Администраторът на лични данни разглежда заявлението за достъп и се произнася по него в 14-дневен срок. Срокът може да бъде мотивирано удължен до 30 дни, в случаите, когато обективно се иска събирането на всички искани данни и това сериозно затруднява дейността на администратора.

Администраторът на лични данни взема решение за предоставянето на пълен или частичен достъп на заявителя или мотивира отказ за предоставяне на достъп. Достъп се отказва когато данните не съществуват или не могат да бъдат предоставяни на определено правно основание. В отказа задължително се посочват органа пред който може да се обжалва решението на администратора и срока за неговото обжалване. Администраторът е длъжен писмено да уведоми заявителя за решението си. Уведомяването е лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка.

Администраторът на лични данни е длъжен да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно разрушаване, случайна загуба или промяна, незаконно разкриване или достъп, нерегламентирано изменение или разпространение, както и от всички други незаконни форми на обработване на лични данни. Той е длъжен да предприеме специални мерки за защита, когато обработването предвижда предаване на данните по електронен път.

Комисията за защита на личните данни определя в наредба минимално необходимите технически и организационни мерки, както и за допустимия вид защита.

Администраторът може да обработва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните. Когато е необходимо по организационни причини, обработването може да се възложи на повече от един обработващ данните, включително с цел разграничаване на конкретните им задължения.

Обработващият данните се определя между лица, които имат професионални и технически възможности да гарантират пълно съобразяване с всички условия, свързани с обработването на лични данни, и тяхната защита.

Администраторът на лични данни определя начините за обработването им в писмена инструкция, която е задължителна за обработващия данните и за оператора на лични данни.

След приключването на обработването на лични данни администраторът може да ги унищожи или да ги прехвърли с разрешение на Комисията за защита на личните данни на друг администратор, ако това е предвидено в закон и е налице идентичност на целите на обработването.

Администраторът съхранява лични данни само в предвидените в закон случаи. Когато иска да съхрани обработените лични данни за ползване като анонимни данни за исторически, научни или статистически цели, той трябва да уведоми Комисията за защита на личните данни.

Комисията може да забрани съхраняването на лични данни за посочените цели, ако администраторът не е осигурил достатъчна защита на обработените данни като анонимни данни. Решението на Комисията подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Ако съда не удовлетвори жалбата на администратора същият е длъжен да унищожи личните данни.