Програма по дисциплината «Основи на публичната администрация»

Административните актове са съществени елементи на правните явления във функционирането на администрацията. Най-вече чрез тях се проявява изпълнителната власт, осъществявана от нейната администрация.

Актовете са средство и резултат от функционирането на администрацията. Чрез тях административните органи реализират своите правомощия. Те са основният инструментариум, чрез който административните органи реализират своята компетентност и превръщат обществените отношения в конкретни правоотношения, отнасящи се до определени адресати. Без административни актове е невъзможно да се осъществи държавното управление в различните сфери на обществения живот.

Административните актове играят важна роля като необходим елемент на административните отношения. Последните обикновено възникват по повод или в изпълнение на определен административен акт или направо по силата на закон. Административните актове са проява на най-важните форми на административна дейност – нормотворческата, разпоредителната и оперативно-изпълни­телната. Като проява и форма на административна дейност те носят всички характерни черти на тази дейност. Те са държавни, подзаконови юридически актове. Имат изпълнителен и разпоредителен характер. Те са актове на държавна власт и носят държавно-властнически характер, който се проявява в тяхната задължителност. В административните актове е едностранно изразено държавно-властническо волеизявление, което е на държавен орган на изпълнителната власт.

По начало това са административните органи – министерски съвет, министрите, областните управители и кметовете. По изключение и други държавни органи могат да издават административни актове когато действат в конкретен случай като административни органи. Например когато прокурор издава акт за самоуправство или окръжния съд дава разрешение за сключване на брак между непълнолетни лица. Полицейските органи също издават административни актове.

Административните актове са юридически актове на администрацията. В тях се изразява и осъществява юридическата страна на административната дейност. Те са юридически актове защото създават, изменят или прекратяват правни отношения. Те предизвикват правни последици. Обикновено това са правни отношения и правни последици в сферата на административната дейност, но понякога това могат да бъдат правни последици и в други области. Например заповедта за настаняване в държавно жилище под наем на лице е административен акт създаващ съответни административни права и задължения за настаняваното лице, водеща до сключването на договор за наем, който е гражданскоправен договор.

Административният акт е властническо волеизявление, което едностранно предизвиква административни правоотношения. Това означава, че той действа независимо от волята изразяваща се в съгласие или несъгласие на адресата на акта. В случаите когато другата страна е предизвикала в административното правоотношение или поискала издаването на акта, крайното решение за това дали ще бъде издаден актът и с какво точно съдържание ще принадлежи на органа, който издава административния акт. Едностранното възникване на правоотношение е характерна черта на административния акт, свързана с неговия властнически и задължителен характер. Именно поради тях съществува възможност за властническа принуда – веднъж като възможност за принудително изпълнение и втори път като възможност за санкциониране при неизпъление или нарушение на административния акт.

Административният акт е волеизявление и изразява единствено волята на оторизирания от държавата административен орган. Волеизявлението е външно формулирана и изразена воля, която изявява решението на административния орган нещо да нареди, да забрани, да разреши или да констатира. Начините за външно изявление на волята на административните органи са три:

• 
  писменно – когато волеизявлението е направено в писмена форма. Тя е абсолютно задължителна за нормативните, общите ненормативни и индивидуалните административни актове;
  
• 
  устно – когато волеизявлението е направено в устна форма. Тя може да се допусне само, когато изрично не е предписано волеизявлението да бъде направено в писмена форма;
  
• 
  конклудентно – когато волеизявлението е направено чрез определени жестове, сигнали и знаци. Те се приемат като израз на воля, когато са извършени от административен орган при определени условия и тяхното значение е известно на тези, за които се отнася.
  

За нуждите на предмета на учебната дисциплина «Основи на публичната администрация» се възприема, че «Административният акт е едностранно властническо волеизявление на компетентен орган в процеса на осъществяване на административната дейност на държавата въз основа и в изпълнение на закона, което предизвиква правни последици, има задължителен характер и при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помоща на държавна принуда». Към актовете на държавното управление се отнасят и нормативните и ненормативните актове на администрацията.

Съдържанието на административните актове е определено от закона. Административните актове са предназначени да пораждат правни последици. В редица случаи тяхното действие може да бъде допълнено и усложнено с допълнителни положения или условия наречени модалитети. Разгледани от към тяхната структура и правен ефект модалитетите биват: срок, условие и модус. ⁴⁸

Срокът представлява елемент от съдържанието на акта, който определя от кога или докога ще произвежда действие. Този срок трябва да се различава от инструктивните срокове, които не са задължителни, а само препоръчват приблизителния най-целесъобразен срок на действие.

Условието представлява бъдещето несигурно събитие, във връзка с което някой закон или самият административен акт поставя в зависимост пораждането или прекратяването на правното действие на акта. Например заповедите на кметовете за почистване на снега се издават при условие, че има снеговалеж и заледяване.

Модусът е свързването на действието на акта с изпълнението на определено задължение или тежест от страна на лицето, до което се отнася. Например актът влиза в действие за лицето, когато то плати дължимите данъци, след което може да напусне страната.

Разнообразието на административните актове отговаря на разнообразието на функциите и дейностите в държавната администрация и на многобройността на органите, натоварени да ги извършват. Класификацията на видовете административни актове може да бъде направена в зависимост от различни критерии. В административно-правната литература видовете административни актове се разглеждат най-често в зависимост от следните критерии:

• 
  според степента на конкретизация и съдържащото се правно предписание административните актове биват: общи и индивидуални;
  
• 
  според инициативата за издаването им биват: актове издавани по инициатива на автора им, актове издавани по нареждане на по-горестоящ орган и актове издавани по молба или искане на заинтересования гражданин или организация;
  
• 
  според формата им административните актове биват: писмени, устни и конклудентни;
  
• 
  според начина на изразяване на волята актовете биват: изрични и мълчаливи;
  
• 
  според адресата на акта биват: административни актове засягащи лица и отношения извън административния апарат и актове, които имат вътрешен /служебен/ или служебно-организационен характер;
  
• 
  според характера на съдържанието административните актове биват: отежняващи или задължаващи актове и облагоприятстващи актове;
  
• 
  според юридическата си интензивност на въздействие административните актове биват: конститутивни, декларативни и констативни.⁴⁹
  

- производство за издаване на индивидуални административни актове;

- производство за обжалване на издадените административни актове;

- производство за съдебно обжалване на индивидуални административни актове;

- производство за изпълнение на индивидуални административни актове;

- производство за преглед по реда на надзора на влезли в сила на индивидуални административни актове и съдебни решения;

- производство за отмяна на влезли в сила индивидуални административни актове и съдебни решения.

Производството по Закона за административните нарушения и наказания се подразделя на:

- производство за установяване на административно нарушения;

- производство за налагане на административно наказание;

- производство за оспорване на наказателните постановления;

- производство за принудителното изпълнение на наказателни постановления и съдебни решения;

- производство за преглед по реда на надзора на влезли в сила наказателни постановления и съдебни решения;

- производство за отмяна на влезли в сила наказателни постановления и съдебни решения.

Административна дейност, която се осъществява от органите на държавната администрация и има съществено значение за въдействие спрямо правонарушителите извършващи административни нарушения е административнонаказателната дейност. При осъществяване на тази дейност административните органи издават съответни административни актове, чрез които се осъществява административнонаказателно производство. То представлява система от процесуални действия, които следва задължително да се спазват от административните органи.

По своята същност актът е процесуален документ, който се издава от изрично оправомощени за това длъжностни лица. С него се поставя началото на административнонаказателното производство. В този смисъл Законът за административните нарушения и наказания придава значение на акта подобно на това, което придава Наказателно-процесуалния кодекс на постановлението за образуване на предварително производсдтво по наказателно дело.

Обстоятелствата характеризиращи извършеното административно нарушение, трябва да бъдат отразени в акт, който се явява необходимо условие за образуване на административнонаказателното производство.

Съставянето на акта трябва да бъде предшествано от извършването на проверка, с оглед изясняване:

• 
  същността на извършеното деяние от което категорично да се определи, че в случая става въпрос за извършено административно нарушение, а не на престъпление;
  
• 
  автора на извършеното нарушение;
  
• 
  извършено ли е виновно деянието.
  

Като процесуална форма за установяването на административни нарушения и образуването на административнонаказателно производство, актът трябва да отговаря на определени изисквания. Те създават предпоставки както за пълнота, така и за неговата валидност.

Основно изискване е посочването на името и длъжността на актосъставителя. Тези данни дават информация за компетентността му. Некомпетентността на актосъставителя води до нищожност на съставения акт, при което той няма да предизвика правни последици.

Основен реквизит по отношение валидността на съставения акт е посочването на датата на извършеното административно нарушение. В Закона за административините нарушения и наказания са установени редица давностни срокове. Един от тях е свързан с датата на извършването на деянието.

Друг реквизит на акта е посочване на мястото на извършване на административното нарушение. Това изискване е свързано както с давностния срок, така и с териториалната компетентност на органа имащ право да издава наказателното постановление.

Необходимо е актосъставителя да направи пълно и точно описание на административното нарушение, на обстоятелствата при които е било извършено и на доказателствата в тяхна подкрепа. Това не само ще облекчи действията на органите, компетентни да осъществят последващите действия в административнонаказателното производство, но и ще спомогне за правилната квалификация, което е едно от изискванията при съставянето на акта. Неточната квалификация на деянието може да лиши нарушителя от адекватна защита. Това се отнася и за случаите при които деянието не е квалифицирано. И в двата случая ще е налице съществено процесуално нарушение.

Важно значение за валидността на акта е посочване името на нарушителя, а също и на установъчни данни – дата на раждане и ЕГН, с оглед получаване на информация за неговата възраст. Тези факти имат значение по отношение възрастовата граница за налагане на административни наказания. На административна наказателна отговорност подлежат пълнолетните лица и непълнолетните, навършили 16г., но не навършили 18г. възраст, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. За малолетните лица и непълнолетните на възраст от 14г. до 16г. и поставените под пълно запрещение отговарят съответно родителите, попечителите и настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В акта се отразяват още имената и всички установени данни на свидетелите и лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението.

Актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя за запознаване и подписване, като се задължава да уведоми наказващия орган когато промени адреса си.⁵²

Законът допуска отказ на нарушителя да подпише съставения акт. Това негово решение се установява чрез подписа на един свидетел, чийто имена и точен адрес се отбелязват в акта. Свидетелят може да бъде един от посочените вече в акта.

Законът за административните нарушения и наказания регламентира спазването на определени давностни срокове за образуване на административнонаказателното производство. Съставянето на акт и образуването на административнонаказателното производство е възможно: три месеца от откриване на нарушителя; една година от извършване на нарушението и две години за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения.

Законът предоставя възможности за определяне и на други давностни срокове, установени в специалните закони. За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл.36, ал.1, т.1 от Закона за държавния финансов контрол, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност, когато в резултат на това нарушение са причинени вреди, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи посочените по-горе срокове/3м, 1г./ не се прилагат.⁵³

Законът изрично посочва длъжностните лица компетентни да съставят актове и да образуват административнонаказателно производство. Тези лица могат да бъдат посочени изрично в съответния нормативен акт или да бъдат определени от ръководителите на съответните администрации на които е възложено прилагането или контролът по прилагането на съответните нормативни актове. Когато в съответния нормативен акт са посочени конкретните длъжностни лица, които могат да извършат действията по съставянето на акта, това означава, че извън тези лица други не се допускат. Съставеният акт от некомпетентен орган се обявява за нищожен и не може да предизвика правни последици. Това е в съответствие с изискването на закона актът да бъде съставен от специално оторизирано за това лице.

Актът за извършено административно нарушение се характеризира със следните функции: констативна, обвинителна и сезираща.⁵⁴

Констатираните административни нарушения следва да се установяват със съставянето на акт. Той се изготвя при спазването на посочените в Закона за административните нарушения и наказания реквизити.

Констативната функция на акта се отнася до характера на извършеното нарушение, извършителя на нарушението и доказателствата които го установяват.⁵⁵ Тази функция на акта се изразява още в изискването съставянето му да се извършва в присъствието на нарушителя и свидетелите. Това се прави с оглед осигуряването на пълна обективност при изясняване на обстоятелствата свързани с извършеното административно нарушение. Законът допуска и изключения от това процесуално изискване. Когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви, актът за установяване на административно нарушение може да бъде съставен и в негово отсъствие. В този случай акта се изпраща в общината, където е постоянният адрес на лицето за предявяване и подписване в срок не по-късно от седем дни, считано от датата на получаването. След това акта се връща на актосъставителя незабавно.

Преценката по отношение причините за отсъствието на нарушителя или неговото неявяване в случай, че е бил поканен е от компетентността на актосъставителя. Причините могат да бъдат от различно естество. Лицето може да бъде възпрепятствано да се яви по уважителни причини, поради ангажимент нетърпящ отлагане и др. Възможно е и умишлено укриване на нарушителя с цел избягване налагането на административно наказание.

Законът допуска възможността и за спиране на административнонаказателното производство, когато се установи, че нарушителя макар с установен адрес, не може да бъде намерен въпреки щателното му издирване. Спирането на производството се отбелязва в акта. Това е състояние при което административния орган продължава действията по издирването на нарушителя. Това означава, че производството не е прекратено.

Неявяването или нежеланието на дееца да се яви за предявяването на акта не е основание за спиране на административнонаказателното производство. Това се отнася и за желанието му да не подпише акта. В тези случаи производството продължава при спазване на предвидените в закона срокове.

След намирането или след явяването на нарушителя той е в правото да направи своите възражения и да даде обяснения, както и да представи допълнителни доказателства. От тази възможност той може да се възползва само в случай, че причините, породили неговото отсъствие са основателни.

Обстоятелствата при които е извършено административното нарушение следва да бъдат установени в присъствието на свидетели. Законът определя няколко категории свидетели, чийто права в административнонаказателното производство са различни.

Свидетелите могат да бъдат: свидетели-очевидци присъствали при извършването на нарушението; свидетели-очевидци присъствали при установяване на нарушението и двама други свидетели присъствали при съставянето на акта⁵⁶.

Категорията на използваните от актосъставителя свидетели се посочва в акта, като към свидетелите които са присъствали при съставянето му се пристъпва само в случаите на липса на свидетели от някоя от другите категории. При позоваването на свидетели, присъствали при съставянето на акта е необходимо те да бъдат двама. Това е така защото свидетелите очевидци и тези, които са присъствали при установяването на нарушението, имат възможно най-пълна и непосредствена представа за извършеното нарушение, допринасящо за обективното изясняване на фактическата обстановка. Допускането на свидетели присъствали при установяването на нарушението е продиктувано от обстоятелството, че не винаги е възможно установяването на административните нарушения в присъствието на свидетели очевидци.

За разлика от очевидците, свидетелите присъствали при установяването на нарушението не са възприели непосредствено фактите и обстоятелствата съпътстващи извършеното деяние. Те възприемат само действията на актосъставителя за изясняване на обективната истина и водещи до административното нарушение. От това следва, че тази категория свидетели дават показания само по отношение на фактите, свързани с нарушението. С регламентирането на тази категория свидетели и извършването на допълнителни процесуални действия, насочени към установяване извършителя на нарушението, законът разширява кръга от възможности за констатиране на административни нарушения. Тези действия се правят за създаване на пълна убеденост у свидетелите, присъствали при установяване на нарушението и по специално за установяване на нарушителя, неговата вина и обстоятелствата при които е извършено нарушението.

При наличието на свидетел – очевидец на извършеното административно нарушение или присъствал на неговото установяване, е достатъчно използването на един свидетел. При липса на някоя от тези категории свидетели е допустимо използването на такива, които присъстват при съставянето на акта, като изрично се отбелязва това обстоятелство в него. В тези случаи свидетелите трябва да са двама.

Установяването на административно нарушение с помощта на посочените категории свидетели не изчерпва възможностите за доказване на фактите и обстоятелствата по него. Законът допуска съставянето на акт и без свидетели, когато обстоятелствата, свързани с него, могат да бъдат определени посредством официален документ. Наличието на свидетели или официален документ не изключва възможността актосъставителя, установил административното нарушение да събира и други факти за доказване на нарушението.

В административнонаказателното производство пострадалият участва като страна, с оглед защита на своите права и законни интереси. Неговите показания са от съществено значение за обективното разглеждане на делото. В случая се има предвид, че пострадалия е и очевидец на извършеното нарушение. Не съществуват никакви пречки той да бъде привлечен в качеството на свидетел при установяване на извършеното нарушение. Депозираните факти и доказателства от пострадалия следва да бъдат съпоставени с другите доказателства по делото. Това спомага за отстраняване на евентуални противоречия.

Когато предмет на нарушението са вещи и предмети, актосъставителя ги изземва. Това се отнася и за вещите подлежащи на отнемане в полза на държавата. Изземването на веществени доказателства, а също и на вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата, следва във всички случаи да се спазва, тъй като това е една обезпечителна мярка.

Със съставянето на акта и отразяването в него на фактите и обстоятелствата, отнасящи се до извършеното административно нарушение, се очертават две страни в административнонаказателното производство. От една страна е актосъставителя, с което установява нарушението и от друга страна е нарушителя, който е поставен в особено процесуално положение.

Направените от нарушителя възражения следва да бъдат обстойно проверени за установяване на тяхната достоверност. За целта актосъставителя трябва да събере допълнителни доказателства. Това е необходимо с оглед налагане на справедливо наказание.

Съставеният акт се подписва от съставителя и поне един от посочените свидетели. Основен момент в заключителния етап на дейността на актосъставителя е запознаването на нарушителя със съдържанието на акта. Нарушителя може и да не оспори съдържанието на акта и да го подпише. Той може да подпише акта и с особено мнение. Независимо от особеностите при подписването, във всички случаи на нарушителя се връчва препис от акта.

Производството пред актосъставителя следва да приключи в двуседмичен срок. Изключение от това изискване са случаите, когато административнонаказателното производство се усложни поради извършването на действия, налагащи допълнително и точно изясняване на факти и обстоятелства, свързани с административното нарушение – оглед, експертиза, изземване на вещи, разпит на свидетели и др. В противен случай това би означавало нарушение на принципа за налагане на справедливо наказание за всяко извършено нарушение.

Компетентен да разгледа и реши акта е орган в чийто район е извършено деянието. Като изключение от това изискване законът допуска разглеждането на акта от административнонаказващ орган в чийто район се намира постоянния адрес на дееца, или орган в чийто район първоначално е съставен акта. Тези изключения са допустими само в случаите, когато точно не може да се определи извършването на нарушението.

Когато административнонаказващият орган прецени, че акта с който е сезиран не е от неговата компетентност, той е длъжен да го изпрати незабавно на компетентния орган. Възникналите спорове за компетентност между органи от едно и също ведомство се решават от ръководителя. Когато спорът за компетентност е между различни ведомства, решаването му е от компетентността на окръжния съд, в чийто район се намира седалището на актосъставителя.

Във всички случаи сезираният административнонаказващ орган е длъжен в едномесечен срок да разгледа изпратения му акт. Този срок тече от момента на узнаването за акта. Преди да се произнесе наказващия орган трябва да извърши проверка по отношение законосъобразността и обосноваността на актосъставителя, както и да направи преценка на възраженията на нарушителя и на събраните доказателства. Той трябва по безпорен начин да установи характера на извършеното деяние, самоличността на извършителя и степента на неговата вина. От тези три характеристики наказващия орган следва да се ръководи при вземане на решение “за” или “против” издаване на наказателно постановление.

Той не трябва да допуска субективизъм в административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване води до издаване на наказателно постановление, което в последствие при обжалване може да бъде отменено от съда.
3. Издаване на наказателно постановление
Издаването на наказателно постановление е основен стадии в административнонаказателното производство. Административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомства и организациите, областните управители и кметовете на общини, на които е възложено да прилагат съответни нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Администратирвни наказания могат да налагат:

- ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;

- длъжностните лица и роганите, овластени от съответния закон или указ;

- съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.⁵⁷

Преди да вземе решение по съставения акт административнонаказващия орган трябва да извърши цялостна проверка, за да прецени обстоятелствата посочени в акта. За по-голяма прецизност при проверката е необходимо квалифицирането на всяко деяние да се извърши от специалисти в отделните направления на дейност в администрацията.

Административнонаказващият орган може да изисква допълнителна информация за наложени административни наказания на нарушителя, а когато е необходимо да извърши проверка на спорните обстоятелства сам или чрез друго длъжностно лице.

Наказателното постановление се издава и когато са налице нередности в съставения акт, но по безпорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Нередностите на съставения акт, при наличието на които може да се издаде наказателно постановление, трябва да са от такова естество, че да не го правят недействителен. За несъществени нередности се приемат: непосочването на точния адрес на актосъставителя или нарушителя; непосочването на мястото и времето на извършеното нарушение; неспазване на някои изисквания по отношение на неговото оформяне, от които актът не губи своето основно значение като официален документ. В такъв вид актът създава само известни трудности по отношение квалифицирането на деянието и определяне размера на наказанието. Това налага връщането му на актосъставителя за допълване или отстраняване на допуснатите пропуски.

В случай на допуснати съществени процесуални нарушения, отнасящи се до компетентността или формата е необходимо повтаряне на процедурата, защото такъв акт не може да предизвика правни последици.

Когато от извършеното административно нарушение са причинени и муществени щети на граждани, държавни предприятия, учреждения или организации административнонаказващия орган е длъжен да се произнесе и по искането за обещетение. Това негово задължение се отнася и за случаите, когато не е предявено искане. По този начин закона предоставя възможност за бърза и ефикасна процедура за защита на имуществените интереси на гражданите и организациите с разрешаване исканията им за причинените щети в самото административнонаказателно производство, без да се стига до решаването на спора по съдебен ред.

Ако при решаването на въпроса за обещетението административнонаказващия орган срещне трудности от фактически или правен характер, производството по него се прекратява, а заинтересования се насочва да потърси обещетение чрез съда на общо основание.

Съображения за обективност са наложили закона да поставя забрана за участие в разглеждането на административнонаказателната преписка и издаването на наказателното постановление от длъжностни лица, които са пострадали от нарушението или някой от тях е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия, без ограничение и по съребрена линия до четвърта степен.

Не може да участва в производството и длъжностното лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. Това се отнася както за лицата, заинтересовани от изхода на административнонаказателното производство, така и за тези, които имат с нарушителя или пострадалия особени отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. При наличието на такива основания длъжностното лице се отвежда.

Наказателното постановление е правораздавателен акт, израз на наказателната власт на държавата, с което се завършва един правен спор. Постановлението предизвиква едностранно правни последици за нарушителя. Изпълнението му при нужда е гарантирано с прилагането на държавна принуда. С него административнонаказващия орган определя вида и размера на наложеното административно наказание.

Наказателното постановление се издава задължително в писмена форма при спазване на определени реквизити, които имат съществено значение за неговата валидност. Постановлението трябва да съдържа:

- собственото, бащиното, фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало. Това е необходимо условие за установяване на компетентността на административно-наказващия орган, както по конкретната материя, така и от гледна точка на йерархията и територията. В случай, че наказателното постановление е издадено от некомпетентно длъжностно лице, то няма д апредизвика правни последици;

- датата на издаване на постановлението. С това задължително условие са свързани различните давностни срокове;

- номер на постановлението;

- собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и ЕГН. Това изискване е продиктувано от необходимостта от индивидуализиране личността на извършителя. Поради тази причина в наказателното постановление се посочват още датата на раждане, месторождението и местоработата на нарушителя. Ако същият е водач на моторно превозно средство и е извършил нарушение на правилата за движение, трябва да се посочи номера на свидетелството за правоуправление и къде се води на отчет, като водач;

- описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата които го потвърждават. Това дава възможност за всестранност и пълна обективност при формиране на вътрешното убеждение на административнонаказващия орган по отношение мотивирането му за налагане на справедливо наказание. В този смисъл е погрешно вписването на израза “съгласно текста на акта”, с което в практиката често се цели механично възприемане за доказани и отразени в акта обстоятелства;

- законните разпоредби които са били нарушени виновно. Непосочването им лишават нарушителя от възможността да изгради правилно своята защита. Това е съществено процесуално нарушение, което в редица случаи е причина за отмяна на наказателното постановление от съда;

- вида и размера на наложеното наказание. То се определя в границите на предвиденото за конкретното нарушение. При всички случаи се вземат предвид: тежестта на нарушението; подбудите за неговото извършване; смекчаващите или отежняващите вината обстоятелства и повторността при извършване на административното нарушение;

- вещите, които се отнемат в полза на държавата, размера на обещетението и на кого следва да се заплати, както и дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице което го е издало. Влезлите в сила наказателни постановления се изпращат за изпълнение. Когаето нарушителят или поискалият обещетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестне, това се отбелязва върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.