Програма по дисциплината «Основи на публичната администрация»

ОТ ОРГАНИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

В тълкователен аспект под “класифициране” се разбира систематично подредено, разпределено в отделни разреди и класове на предмети, явления и поняния по отдели, разреди в зависимост от общите им признаци.³⁶ Всяка класификация индивидуализира отделна система.

През 2002г. в Република България е приет Закон за защита на класифицираната информация.³⁷ Законът урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработгването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея. Законът се прилага и по отношение на чуждестранната класифицирана информация, предоставяна от друга държава или международна организация, до колкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго. Целта на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп чрез запазването и предпазването й.

В законодателен аспект понятието “класифицирана информация” е “информацията представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация”. В този смисъл законодателят възприема не всяка систематично подредена в отделни разреди и класове информация, а само тази, представляваща държавна или служебна тайна. Това налага допълнително дефиниране от законодателя на понятията “държавна тайна” и “служебна тайна”, което законодателят е направил, като ги е установил като два отделни вида класифицирана информация.

В Закона за защитана класифицираната информация е установено, че “държавна тайна е информация, определена в списъка по Приложение №1 към закона, нерегламенвтираният достъп до която би създал опасност или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред”. Тази дефиниция предполага допълнителното изясняване от законодателя на понятието “национална сигурност”, както и на изразите “интереси на Република България свързани с националната сигурност” и “вреда в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защита на конституционно установения ред”.

Понятието “национална сигурност” се дефинира, като “състояние на обществото и държавата, при което са защитени основни права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверинитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва своето благосъстяние и се развива”. Следва да се има предвид, че в теоретичен аспект има множество дефиниции на понятието “национална сигурност”, но законодателят е възприел изцяло дефиницията установена за това понятие в Концепцията за национална сигурност на Република България от 1998г.³⁸

Изразът “интереси на Република България свързани с националната сигурност” за нуждите на закона се възприема, като “гарантирането на суверинитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в Република България, включително:

- разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;

- разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните интереси на страната;

- получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна за вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното управление;

- разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на правата и свободите на човека и гражданина, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите установени от Конституцията;

- разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, пране на пари и други специфични рискове и заплахи”.

Изразът “вреда в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред” за нуждите на закона се възприема, като “заплаха или увреждане на интересите на Република България или на тези интереси, които тя се е задължила да защитава, вредните последици от чието увреждане не могат да бъдат елиминирани, или вредни последици, които могат да бъдат смекчени само с последващи мерки. В зависимост от значимостта на интересите и сериозността на причинените вредни последици вредите са непоправими или изключително големи, трудно поправими или големи и ограничени”.

Тази сложна правна конструкция налага законодателя още по-подробно да изясни разбирането за “непоправими или изключително големи вреди”, “трудно поправими или големи вреди” и “ограничени вреди”.

Непоправими или изключително големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи цялостно или частично разрушаване на националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси.

Трудно поправими или големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи значително негативно въздествие върху националната сигурност или интересите на Р България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което не може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени само със значителни последващи мерки.

Ограничени вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи краткотрайно негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени с незначителни последващи мерки.

Списъкът по Приложение №1 към Закона за защита на класифицираната информация на категориите информация, подлежащи на класификация, като държавна тайна установява три категории информация: информация свързана с отбраната на страната; информация свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната и информация свързана с икономическата сигурност на страната.

В тълкователен аспект понятието “служебна”³⁹ се онася до дадена служба или се свързва с нея. Службата е постоянна дейност или работа в учреждение или предпиятие или мястото където се извършва определена дейност или работа.

В тълкователен аспект понятието “тайна”⁴⁰ означава нещо скрито или неразгадано. Обикновенно това понятие се свързва с понятието “секретно”, което означава нещо срикто, особено и неизвестно за непосветените. Това е начин на действие или устройство за заключване.

В съвременни условия изследванията в областта на тази материя създадоха подходящ непротиворечив език за нуждите на една нова научна теория относно феномените на преднамереното пряко скрито присъствие във физическия свят. Тази нова теория се определя за краткост, като «секретология».⁴¹ Новият език е нов инстоментариум, който се стреми да преодолее ограниченията на заварените от него езици в тази област.

В законодателен аспект служебна тайна е “информацията, свързана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентирания достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредило друг правозащитен интерес”.

Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон. Ръководителите на съответните организационни единици в рамките на закона обявават Списък на категориите информация, подлежаща на класификация, като служебна тайна за сферата на дейност на организационната единица.

Редът и начина за обявяване на Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация, като служебна тайна се определят в Правилника за прилагането на закона.

2. 
   Нива на класификация за сигурност на информацията
   

Информацията, класифицирана като държавна тайна се маркира с гриф за сигурност “строго секретно” в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил в изключително висока степен, суверинитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на непоправими или изключително големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Информацията, класифицирана като държавна тайна, се маркира с гриф за секретност “секретно” в случаите, когато нерегламентирания достъп би застрашил във висока степен посочените елементи, а опасността от възникване на вреди са големи или трудно поправими.

Информацията класифицирана, като държавна тайна, се маркира с гриф за серкретност “поверително” в случаите, когато нерегламентираня достъп застрашава посочените елементи и има опасност от възникване или причиняване на вреди.

Информацията класифицирана, като служебна тайна, се маркира с гриф за сигурност “за служебно ползване”.

С цел осигуряванена допълнителна защита, когато това се налага от характера на информацията или когато е предвидено в международни договори, по които Република България е страна, Държавната комисия по сигурността на информацията по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите за сигурност може да определи с решение допълнителни маркировки на материали и документи с по-високо ниво на класификация от “строго секретно”.

Комисията може да определи специален ред за създаване, ползване, размножаване, предоставяне и съхраняване на тези материали и документи. Тя определя кръга на лицата с право на достъп до тези материали и документи.

Приравняването на нивата на класификация за сигурност на получаваната чуждестранна класифицирана информация или на предоставяната от Република България на друга държава или международна организация такава информация в изпълнение на влязъл в сила международен договор за Република България и за съответната чужда държава или международна организация се осъществява в съответствие с разпоредбите на договора.

Целите на дейностите са:

- оценка на актуалното състояние на качеството на системата за защита на класифицираната информация;

- оценка и прогноза за риска и своевременно идентифициране на негативните процеси, свързани със заплахата за класифицираната информация или увреждането й;

- прогнозиране развитието на негативните процеси и предотвратяване им;

- определяне степента на ефективност на осъществяваните мероприятия за защита на класифицираната информация.

- Държавната комисия по сигурността на информацията;

• 
  Службите за сигурност;
  
• 
  Службите за обществен ред.
  

Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален държавен орган, който осъществява политиката на Република България за защита на класифицираната информация. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и се подпомага от администрация, която е обща и специализирана и е структурирана в дирекции.

Дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията, както и структурата, организацията на работа и числеността на нейната администрация се определят с Устройствен Правилник приет от Министерския съвет.⁴²

Съставът на Комисията е от петима членове, включително председател и заместник-председател. Той се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя, като членовете се назначават от него за срок 5 години.

Държавната комисия по сигурността на информацията организира, осъществява, координира и контролира дейността по защитата на класифицираната информация. Тя осигурява еднаква защита на тази информация, като осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с органите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и службите за сигурност и за обществен ред.

При осъществяване на дейността си Държавната комисия по сигурността на информацията определя насоки и утвърждава планове за действие в случаите на възникване на опасност от увреждане на държавни интереси в следствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Тя извършва анализ и оценка на готовността по защита на класифицираната информация и дава задължителни указания в тази област.

Комисията разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на защита на класифицираната информация. Тя осъществява общо ръководство по проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и по издаването на разрешение за достъп до съответно ниво на класифицирана информация. Комисията извършва проучване съвместно със службите за сигурност и по тяхно предложение издава разрешение на лицата, предложени за назначаване като служители по сигурността на информацията.

Държавната комисия по сигурността на информацията води Регистър на материалите и документите, съдържаща класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “строго секретно” незабавно уведомява министър-председателя.

Комисията организира и координира обучението за работа с класифицирана информация и осъществява методическо ръководство спрямо служителите по сигурността на информация.

Държавната комисия по сигурността на информацията изпълнява и други функции, възложени й със закон или с акт на Министерския съвет.

Председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията представя ежегодно доклад пред Министерския съвет относно цялостната дейност по състоянието на защита на класифицираната информация. Министерският съвет предоставя този доклад в Народното събрание, който се приема с решение.
2.2. Служби за сигурност

Служби за сигурност са: Националната разузнавателна служба /НРС/ към президента на Република България; Национална служба ”Сигурност” на Министерството на вътрешните работи; Дирекция “Защита на средствата за връзка”, Дирекция ”Оперативно издирване” и Дирекция ”Оперативно – техническа информация” от специализираната администрация на Министерството на вътрешните работи; Служба “Военна информация” и Служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” на Министерството на отбраната.

Основните функции на службите за сигурност са:

- да извършват проучвания за надеждност на своите служители и кандидатите за работа, както и да издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица;

- да извършват проучване на физически и юридически лица, които кандидатстват за сключване или изпълняват договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и издават удостоверение за съответствие с изискванията за сигурност съгласно Закона за защита на класифицираната информация;

- да съдействат за изпълнението на задачите на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Законът за защита на класифицираната информация не регламентира други освен посочените основни функции на останалите служби за сигурност. Подробна регламентация липсва и за конкретните дейности и задачи на тези служби за сигурност в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация приет от Министерския съвет.⁴³

Служби за обществен ред са: Националните служби “Полиция”, “Борба с организираната престъпност”, “Гранична полиция”, “Жандармерия” и “Пожарна и аварийна безопасност” на Министерството на вътрешните работи.

Службите за обществен ред извършват проучвания за надеждността на своите служители и на кандидатите за работа, като издават, прекратяват и отнемат разрешения на тези лица.

В изпълнение на тези задачи службите за обществен ред имат право да прилагат и използват оперативно – издирвателни способи и средства при условия и по ред определени със закон. Те имат право да използват данни от свои информационни масиви за физически и юридически лица – обект на проучване. Службите за обществен ред съхраняват данните, получени в процеса на проучване на своите служители, както и съхраняват информация за нерегламентиран достъп до класифицирана информация от техни служители.

В границите на своите функции и правомощия службите за обществен ред са длъжни да оказват съдействие на службите за сигурност във връзка с изпълнението на задачите им.

4. 
   Организационни единици, служители и административни звена по сигурността на информацията
   

За изпълнение на задачите по защита на класифицираната информация служителят по сигурността на информацията може да се подпомага от административни звена по сигурността. За служители в тези звена се назначават лица, които отговарят на същите изисквания на които отговарят кандидатите за служители по сигурността на информацията.