Финансов капацитет на общините за изпълнение на проекти

5. Финансов капацитет на общините за изпълнение на проекти

• 
  всички общини, които имат стойности на показателя над средните за страната попадат в първа група;
  
• 
  всички общини, които имат положителни стойности от нула до средната за страната формират втора група, и
  
• 
  всички общини, които имат отрицателни стойности на интегралната оценка за кредитния потенциал са в трета група.
  

Изчисленията показват, че кредитният потенциал на общините средно за страната нараства в периода 2007-2010 г. Причината за това е свързана главно с равнището на нетния оперативен остатък в бюджетите на общините, който непрекъснато нараства през анализирания период. Основната причина за неговото нарастване е свързана с факта, че текущите разходи на общините намаляват по-бързо отколкото текущите им приходи. Това е така, защото общините съкращават и се въздържат от правенето на текущи разходи поради ограничения размер на собствените им приходи. Нарастването на просрочените задължения също играе роля на ограничител на общините по отношение на правенето на разходи. Много често това води до натрупването на преходни остатъци в общинските бюджети в края на годината. Останалите компоненти на интегралната оценка - средните за страната кредитен пул на един жител и делът на собствените приходи от всички приходи отнесени към общината с най-високи стойности на показателя се запазват относително стабилни през изследвания период.

Групирането на общините на базата на кредитния им потенциал показва, че в масовия случай общините са с кредитен потенциал между 0 и средното за страната (втора група). На лице е едно ядро от общини 83 общини (31,4% от всички общини в България), които попадат във втора група през целия период 2007-2010 г. В тази група е изключително разнородна по състав, тъй като в нея попадат както (1) общини с кредитен потенциал близък до средния за страната като напр. големи общини със сравнително запазена икономика - Пловдив, Благоевград, Добрич, Враца и Козлодуй или такива гравитиращи около голям център като Костинброд, Елин Пелин и Айтос, така и (2) общини с кредитен потенциал близък до 0, които на практика едва успяват да покриват разходите си за текуща дейност с текущи приходи като напр. малки периферни общини като Трекляно, Стамболово, Сухиндол и Златарица.

Финансовите ресурси на общините за нуждите на съфинансиране на проекти се осигуряват от местния бюджет (напр. целевите средства за капиталови разходи или от приходите от продажба на нефинансови активи) и кредитни средства. Част от общините посочват, че не могат да осигурят необходимите средства, особено при изпълнение на мащабни инфраструктурни проекти.

Въпреки тежката финансово икономическа криза общините успяват да се разплатят напълно с изпълнителите на приключени и текущо изпълнявани договори.

При забавяне или неразплащане на средства по проекти общините набавят средства основно от Фонда за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД. Други по-редки форми са заем от общински банки, банкови кредити, финансови резерви на общината и спестяване на разходи от планирани услуги.

• 
  осигуряване на устойчивост на всички изпълнени проекти, като общината финансира необходимите дейности през годините, следващи завършването на проекта и изпълнението на ДБФП (община Враца);
  
• 
  проект „Малки граждански инициативи” – разработване и утвърждаване на социални практики в грижата за опазване, възстановяване и обогатяване на околната среда (община Враца);
  
• 
  проекти в рамките на инвестиционната (капиталова) програма на общините – строителство, основни и текущи ремонти на обществени сгради и съоръжения, материално обезпечаване на детски и социални заведения, поддържане на чистотата на територията и нейното облагородяване, осигуряване на жизнената сграда на населението (община Враца, Казанлък, Троян);
  
• 
  изграждане на Медико-балнеологичен комплекс „Св. Иван Рилски“, който се финансира с облигационна емисия в размер на 6 500 000 евро (община Кюстендил).