Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe



страница18/25
Дата22.07.2016
Размер3.28 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   25

5. Финансов капацитет на общините за изпълнение на проекти


В съответствие с описаната по-горе методика общините в България са разделени в 3 групи в зависимост от стойностите на интегралните оценки за кредитния им потенциал (Вж. методиката за изчисляване на тези оценки в т.V.2.). За граници се приемат средната за страната стойност и нулата, т.е.:

  • всички общини, които имат стойности на показателя над средните за страната попадат в първа група;

  • всички общини, които имат положителни стойности от нула до средната за страната формират втора група, и

  • всички общини, които имат отрицателни стойности на интегралната оценка за кредитния потенциал са в трета група.

Резултатите от анализа на финансовия капацитет са представени по-долу.

Фигура КАП- . Равнище на кредитния потенциал на общините средно за България в периода 2007-2010 г. (%)



Фигура КАП- . Кредитен потенциал на общините през 2007 и 2010 г.

Изчисленията показват, че кредитният потенциал на общините средно за страната нараства в периода 2007-2010 г. Причината за това е свързана главно с равнището на нетния оперативен остатък в бюджетите на общините, който непрекъснато нараства през анализирания период. Основната причина за неговото нарастване е свързана с факта, че текущите разходи на общините намаляват по-бързо отколкото текущите им приходи. Това е така, защото общините съкращават и се въздържат от правенето на текущи разходи поради ограничения размер на собствените им приходи. Нарастването на просрочените задължения също играе роля на ограничител на общините по отношение на правенето на разходи. Много често това води до натрупването на преходни остатъци в общинските бюджети в края на годината. Останалите компоненти на интегралната оценка - средните за страната кредитен пул на един жител и делът на собствените приходи от всички приходи отнесени към общината с най-високи стойности на показателя се запазват относително стабилни през изследвания период.



Таблица КАП- . Групиране на общините в България по равнище на кредитния потенциал (бр.общини)

 

2007

2008

2009

2010

Първа група

34

36

42

58

Втора група

154

186

180

165

Трета група

76

42

42

41

Общо

264

264

264

264

С най-висок кредитен потенциал са общините от първа група. Това са общини с висока приходна база, дължаща се на високи собствени приходи на един жител (от местни данъци и такси и други неданъчни приходи като напр. от наеми, лихви, дивиденти и продажба на собственост). Това са приходи, по отношение на които общините имат правомощия да решават за какво да бъдат изразходени. Високото равнище на собствените приходи при общините от първа група им дава възможност да реализират и по-големи икономии от средства под формата на нетен оперативен остатък от текущата дейност, които да насочват по инвестиционни проекти или за обслужване на евентуални кредити. Общините с висока кредитоспособност са основно два типа: големи общини с добре развита икономика като напр. Столична община, Варна и Бургас; и малки по население общини, развиващи главно туризъм като Несебър, Созопол, Приморско, Каварна, Балчик, Банско и Троян или малки по територия общини със силно развита индустрия като Челопеч и Чавдар (миннодобивна индустрия). Посочените общини са неизменно в челото на подреждането по кредитен потенциал през всички години от периода 2007-2010 г. Съставът на първа група непрекъснато нараства като в тази група преминават главно общини от втора група. Отпадащите от първа група общини преминават във втора група. Типологията на общините преминаващи в първа група е подобна на описаната по-горе – такива са Русе, Сандански, Раднево, Асеновград, Провадия и др.

Групирането на общините на базата на кредитния им потенциал показва, че в масовия случай общините са с кредитен потенциал между 0 и средното за страната (втора група). На лице е едно ядро от общини 83 общини (31,4% от всички общини в България), които попадат във втора група през целия период 2007-2010 г. В тази група е изключително разнородна по състав, тъй като в нея попадат както (1) общини с кредитен потенциал близък до средния за страната като напр. големи общини със сравнително запазена икономика - Пловдив, Благоевград, Добрич, Враца и Козлодуй или такива гравитиращи около голям център като Костинброд, Елин Пелин и Айтос, така и (2) общини с кредитен потенциал близък до 0, които на практика едва успяват да покриват разходите си за текуща дейност с текущи приходи като напр. малки периферни общини като Трекляно, Стамболово, Сухиндол и Златарица.



Трета група обединява общините с най-нисък кредитен потенциал. С нарастването на общинския кредитен потенциал през анализирания период, се наблюдава спад в броя на тези общини, въпреки че през 2010 г. има общини с екстремално негативни стойности на кредитния потенциал, по-високи отколкото през 2007 г. На лице е едно ядро от 16 общини (6,1% от всички общини в страната), които попадат в трета група през всяка една от годините от периода 2007-2010 г. Обединяващата характеристика на общините от трета група е, че това са или сравнително малки общини с ниска приходна база, които не съумяват да финансират текущата си дейност с текущи приходи, в резултат на което генерират просрочени задължения и дефицит. Такива са Димово, Криводол, Бобошево, Струмяни, Баните и др. Сред това ядро от общини с изключително нисък кредитен потенциал неизменно присъстват и две големи общини – Перник и Видин, които през последните години са едни от „рекордьорите” в страната по размер на просрочени задължения на 1 ж. и като % от бюджетните им приходи.

Резултати от проведеното социологическо проучване

Финансовите ресурси на общините за нуждите на съфинансиране на проекти се осигуряват от местния бюджет (напр. целевите средства за капиталови разходи или от приходите от продажба на нефинансови активи) и кредитни средства. Част от общините посочват, че не могат да осигурят необходимите средства, особено при изпълнение на мащабни инфраструктурни проекти.

Въпреки тежката финансово икономическа криза общините успяват да се разплатят напълно с изпълнителите на приключени и текущо изпълнявани договори.

При забавяне или неразплащане на средства по проекти общините набавят средства основно от Фонда за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД. Други по-редки форми са заем от общински банки, банкови кредити, финансови резерви на общината и спестяване на разходи от планирани услуги.



В сравнение с броя на проектите с външно финансиране броят на осъществяваните проекти изцяло със собствено финансиране е изключително малък и обхваща:

  • осигуряване на устойчивост на всички изпълнени проекти, като общината финансира необходимите дейности през годините, следващи завършването на проекта и изпълнението на ДБФП (община Враца);

  • проект „Малки граждански инициативи” – разработване и утвърждаване на социални практики в грижата за опазване, възстановяване и обогатяване на околната среда (община Враца);

  • проекти в рамките на инвестиционната (капиталова) програма на общините – строителство, основни и текущи ремонти на обществени сгради и съоръжения, материално обезпечаване на детски и социални заведения, поддържане на чистотата на територията и нейното облагородяване, осигуряване на жизнената сграда на населението (община Враца, Казанлък, Троян);

  • изграждане на Медико-балнеологичен комплекс „Св. Иван Рилски“, който се финансира с облигационна емисия в размер на 6 500 000 евро (община Кюстендил).


1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница