По отношение на активността на общините при изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г.
Наблюдава се сравнително висока активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР и ПРСР. Кандидатстват много висок % от допустимите общини, като по определени операции/мерки този дял достига до 95%. Много често се наблюдава практиката една община да кандидатства с по 2-3 проектни предложения по дадена операция/мярка.
Няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти от 2007 г. досега – но най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква. Следователно не големината на общината, а нейната активност и капацитет е решаваща за броя на изпълняваните проекти.
От 2007 г. досега само при 6,1% от проектите е имало/има някакви трудности или закъснения. Това показва, че общините за изградили добра организация за реализация на проектите си, имат необходимия административен, технически и финансов капацитет и са изградили ползотворно сътрудничество с финансиращите институции.
Констатираните трудности при изпълнение на проектите се отнасят до етапите на проектния цикъл, свързани с неговата същинска реализация – разработване на проекта документация, реализация и приключване на проекта, все пак най-многобройни и най-разнообразни по характер са проблемите, с които се сблъскват общините на етапа на реализация на одобрения проект.
В почти всички общини обществеността е ангажирана с избора на проекти за финансиране. Най-честата форма, която се използва, са обществените обсъждания.
По отношение на усвояването на средства от оперативните програми от страна на общините в България:
Най-голям дял от договореното по оперативните програми за общините финансиране се пада на ОПОС – 42,2%, поради големия мащаб на инвестициите по нея. На следващо място по размер на договорено финансиране за общините се нареждат програмите, които са пряко насочени към стимулиране на регионалното развитие – ОПРР и ПРСР.
Разпределението на договореното финансиране за общините на 1 ж. по райони от ниво 2, области и общини показва големи различия при програмите с инвестиционна насоченост особено при разпределението на средствата по ОПОС. Не се наблюдава корелационна зависимост между разпределението на средствата по региони и области и стойностите на обобщената оценка за равнището на социално-икономическо развитие на регионите и областите.
По отношение на административния и техническия капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти
В болшинството от анкетираните общини има обособено звено (дирекция, отдел, сектор) в структурата на общинската администрация, чиито ангажименти са свързани с проекти с европейско или друго международно финансиране, с идентифицирането на потенциалните възможности за кандидатстване с проекти по Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, ПРСР и др. В общините, в които не е обособено звено, при спечелване на проект се сформира екип от експерти за управление и изпълнение на проекта. Във всички общини допълнително участват общински служители, включително от общинското ръководство, които са ангажирани с различните фази на проектния цикъл.
В обособените звена на анкетираните общини са ангажирани между 3 и 11 човека, като числеността е: а) в правопропорционална зависимост от големината на общината, т.е. в големите общини числеността на персоната в обособените звена е по-голяма и б) в обратнопропорционална зависимост от нивото на усвояване на средства, т.е. в общините с усвоени средства над 1000 лв. на жител числеността на персонала е най-малка – до 5 човека.
Преобладаващите оценки на квалификацията на служителите в обособеното звено са в положителната скала. Оценките в диапазона „задоволителна” и „лоша” са дадени от анкетираните лица в общини, където усвояването на средствата е най-ниско. Този резултат е съвсем логичен предвид факта, че за да бъде финансиран един проект той трябва да има необходимото качество, което може да се гарантира най-вече от хора с подходяща квалификация.
В нито една голяма община (над 50 хил. жители), квалификацията на служителите в обособеното звено не се оценява като „много добра”. Вероятната причина е, че в тези общини се изпълняват по-мащабни и сложни проекти, които изискват по-специфична експертиза и че тези общини са били по-критични в оценките си.
Нивото на усвояване на средства от ЕС е пряко свързано с разработването на анализ на потребностите от обучение на служителите от администрацията и план за обучение в сферата на изпълнение и управление на проекти, съфинанисрани от ЕС – в общините, където се реализира такъв план нивото на усвояване на средства е по-високо.
В по-малко от половината от общините, включени в анкетното проучване, служителите са запознати с новите моменти в кохезионната политика на ЕС за програмен период 2014-2020 г. Необходими са действия в посока информиране на общинските администрации за новите моменти на кохезионната политика, тъй като от нея произтичат националните цели и приоритети, пътищата за повишаване на икономическия растеж и постигане на социална кохезия, както и рамките на финансиране за следващия програмен период.
Общата оценка на анкетираните служители е, че техническият капацитет на общините за нуждите на управление и изпълнение на проектите, съфинансирани от ЕС е на добро ниво, но все пак общините отчитат, че нямат технически възможности за подготовка за предаване на проект, който изисква висококачествен печат, включително картен материал, в рамките на един ден.
Общините се чувстват най-уверени във възможностите си при управление на малки и средно мащабни инвестиционни проекти, каквито се финансират и от Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”. При останалите проекти (вкл. изготвянето на тръжни досиета за избор на изпълнител по тръжните условия на ФИДИК, което обаче изисква изключително специализираната експертиза и опит, каквито притежават ограничен кръг специалисти) те или могат да се правят сами, или използват ограничена консултантска помощ. Този резултат показва, че общините са особено щедри в оценките и не проявяват обективна критичност.
Общините са акумулирали достатъчно знания и опит при изпълнението на „меки” проекти, а външната консултантска помощ използват всички местни власти при специфични дейности, изискващи инженерна, правна или икономическа експертиза.
Мнението на общинските служители за получаваната външна консултантска помощ не е еднозначно и зависи от нивото на усвояване на средства – услуги с лошо качество се предоставят в общините с ниско ниво на усвояване на средства по проекти.
Мерките, които общините трябва да предприемат за увеличаване на шансовете си за спечелване на проекти са: а) постоянното повишаване на квалификация на служителите (специализирани обучения и курсове) и правилната им мотивация, б) ползване на водещи и качествени консултанти в съответната област, в) изучаване и прилагане на добри практики, г) разработване на качествени прединвестиционни проучвания/работни проекти и д) по-широко участие на заинтересованите страни, обществени обсъждания и диалог с обществеността.
Общините използват всички възможности за реализиране на проекти по различните схеми с финансиране от ЕС. Този процес обаче понякога е възпрепятстван от липсата на финансов ресурс за осигуряване на необходимото съфинансиране и затруднения, свързани с подготовката на проектна документация по ЗУТ (технически/работни проекти) – недостатъчно време за изработването им, поради необходимостта от прилагане на ЗОП.
По отношение на финансовия капацитет на общините за изпълнение на проекти
Кредитният потенциал на общините средно за страната нараства в периода 2007-2010 г. поради непрекъснатото нарастване на нетния оперативен остатък в резултат на по-бързото съкращаване на текущите разходи на общините спрямо текущите им приходи.
Финансовите ресурси на общините за нуждите на съфинансиране на проекти се осигуряват от местния бюджет и кредитни средства. Част от общините посочват, че не могат да осигурят необходимите средства, особено при изпълнение на мащабни инфраструктурни проекти. Още повече, необходимостта от осигуряване на съфинансиране възпрепятства общините да реализират проекти изцяло със собствено финансиране.
Въпреки тежката финансово-икономическа криза общините успяват да се разплатят напълно с изпълнителите на приключени и текущо изпълнявани договори.
При забавяне или неразплащане на средства по проекти общините набавят средства основно от Фонда за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД. Други по-редки форми са заем от общински банки, банкови кредити, финансови резерви на общината и спестяване на разходи от планирани услуги.
По отношение идентифицирането на големи проекти, подходящи за финансиране от ОПРР през програмния период 2014-2020 г.
Приоритетните проекти на областно равнище през следващия програмен период са свързани с: 1) подобряване управлението на отпадъците – изграждане на регионални депа за битови отпадъци, изграждане на завод за рециклиране на отпадъци и 2) подобряване на транспортната инфраструктура – строителство на пътища, железопътни тунели и трасета, мостове.
Приоритетните проекти на общинско равнище, подходящи за финансиране периода 2014-2020 година, са свързани с: 1) изграждане на ВиК инфраструктура, 2) реконструкция/обновяване на уличната пътна мрежа; 3) реконструкция на общинската пътна мрежа за осигуряване на достъпност между общинския център и останалите населени места от общината; 4) подобряване на градската среда в населените места и 5) развитие на туризма.
Прилагането на конкурентния принцип е подходящ за „меки” и дребномащабни инвестиционни проекти, докато развитието на проекти чрез покани до общините трябва се използва при големи инвестиционни проекти в различни области като ВиК, здравеопазване, градоустройство.
