Граждански инициативи и циклични общественозначими събития

Активният сезон в града с най-много събития и инициативи е пролетно-летният. Тогава са съсредоточени най-значимите обществени събития и инициативи. През останалите месеци също се провеждат различни обществени и културни събития.

През последните години активно се развива фестивалната дейност като сред най-известните събития са:

• 
  Фолклорен фестивал за любители танцьори „Тракийска броеница”;
  
• 
  Международен фолклорен фестивал – Пазарджик;
  
• 
  Бирфест в парк Остров Свобода
  
• 
  Първенство по корабомоделизъм в Парк Остров Свобода;
  
• 
  Световно първенство по авиомоделизъм в Парк Остров Свобода;
  
• 
  Национален турнир по колоездене в Парк Остров Свобода
  
• 
  Празник на град Пазарджик – 21 Май, ден на Св. Св. Константин и Елена;
  
• 
  Зимни музикални вечери Маестро Георги Атанасов
  

По-голямата част от градските събития и фестивали са инициатива на обществени организации от активни млади хора, което допринася за привличане и по-активно участие на младото население, както и обогатяване на културата и възможностите им за лятна активност. Други са организирани от Община Пазарджик.

Събитията се реализират в Парк Остров Свобода, в различни концертни зали, на площад Константин Величков и в спортна зала Васил Левски;

Все още е необходимо да се търси по-добра връзка между организациите и общината за по-пълноценно осъществяване на взаимните проекти, качествена работа и разпределение на задачите. Продължава да се наблюдава слаба активност и по-ограничен брой събития през зимния сезон, поради липса инициативи и ограничен брой подходящи пространства за тяхното провеждане.

Обществените центрове са административни сгради, сгради на културата, сгради, обслужващи граждани и посетители, и други, които заедно с публичните пространства - улици, площади, паркове, градини, друг тип свободни пространства, пешеходни подлези, пешеходни зони, паметници, кръстовища - формират активната градска среда.

Важни обществени центрове са и вторичните градски центрове. За град Пазарджик този вид е от особено значение за създаването на една качествена и пълноценна градска структура. Отдалечеността на периферните квартали и панелни комплекси от ЦГЧ, налага необходимостта от ясно определяне на вторични центрове, които да задоволяват основните нужди на дадената градска структура.

Кварталите Запад и Устрем, поради значителната си отдалеченост от ЦГЧ, имат формирани спонтанно възникнали вторични градски центрове с елементи на търговското обслужване по протежение на тангиращите ги булеварди. Квартал Марица – Болницата също има изграден спонтанно възникнал вторичен градски център срещу централния вход на МБАЛ Пазарджик. Изключение прави квартал Ставропол с планово изградения си зеленчуков пазар.

Възстановяването и обновяването на градските райони е специфична цел и на Общинския план за развитие на Община Пазарджик за периода 2007-2013 г. Някои от мерките за реализация, свързани с обществените центрове и публичните пространства са:

• 
  Рехабилитация, обновяване и благоустрояване на физическата среда в индустриалните зони;
  
• 
  Благоустрояване на проблемните жилищни квартали, в т.ч. квартали с маргинализирано население;
  
• 
  Реставрация и естетизиране на недвижимото културно наследство в градската среда;
  
• 
  Естетизиране на общественото пространство и оптимизиране на средата за отдих в т.ч. създаване на велоалеи, обновяване на пешеходни зони и градски паркове;
  
• 
  Подкрепа за развитие на спортните дейности и общности, детски центрове, площадки и съоръжения;
  
• 
  Подкрепа и обогатяване на обектите на социалната инфраструктура;
  
• 
  Опазване, възстановяване и обогатяване на зелената система в градските райони - паркове и лесопаркове.
  

Важен проект с регионално значение в Пазарджик е изграждането на общинска автогара на терена на бившата Казарма. По време на изработването на действащия ОУП за град Пазарджик (1998 г. – 2002 г.), автогарата е била ситуирана в центъра на града, но впоследствие теренът е приватизиран. Сега този терен не функционира с предишното си предназначение. На базата на ОУП се изгражда транспортно-комуникационният план на общината. През месец юли 2012 г. безвъзмездно е предоставен на Община Пазарджик терена на бившите градски казарми от Министерство на отбраната и Министерски съвет. С помощта на публично - частно партньорство там ще бъде изградена нова автогара.

Реазлизацията на проектите, заложени като основни приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. ще доведе до съществено повишаване на качеството на живот в област Пазарджик, като осигури намаляване на времето за пътуване до областния град, подобряване достъпа до здравеопазване, намаляване на транспортните разходи на доставка на стоки, ще се постигне по-безопасно и комфортно пътуване.
По Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013:

През последните години се извършват планови ремонти на транспортната инфраструктура. От началото на 2008 г. се извършват поетапно ремонти на големи участъци от улиците, като където е възможно уличните платна са разширени и са обособени паркоместа, други са с еднопосочно движение и едната лента е обособена за паркиране. Това са улиците Петър Бонев, Кочо Честименски (от бул. Александър Стамболийски до бул. Георги Бенковски), бул. Цар Освободител, бул. Княгиня Мария Луиза (от ул. Пловдивска до бул. България), ул. Никола Ламбрев, ул. Мильо Войвода, ул. Цар Симеон, ул. Райко Алексиев, ул. Панайот Волов и на ул. Димитър Греков. На всички улици, по които е извършен ремонт, заедно с настилката е подменена и водопреносната и канализационната мрежа.

• 
  Първият от тях обхваща територията от между улиците Хан Крум, ул. Цар Симеон и бул. Генерал Гурко, в която попадат административните сгради на МВР, Следствената служба и кино "Одеон". Пространството между тях, оформено като площад "Съединение", е облагородено със зелени площи, реставриран е паметника на Христо Ботев и зоната около него, изграждан е подиум за обществени изяви. Монтирано е ново улично осветление и декоративни лампи в парковите зони, поставяни са пейки за отдих, кошчета за смет, кашпи за цветя, указателни табели и стойки за лепене на афиши. Изградени са подходи за хора в неравностойно положение, включително и трасе за незрящи, обозначено с тактилни плочи.
  
• 
  Вторият етап включва цялостно благоустрояване на територията между улиците Градски пазар, ул. Търговска, ул. Димитър Казаков - Нерон и пл. Съединение. Запазени са всички дървета по пешеходните улици, като пространството около тях е оформено с цветарници или бордюри. Нова настилка имат пешеходните зони по ул. Димитър Казаков-Нерон, ул. Отон Иванов, ул. Търговска, ул. Градски пазар и ул. Асен Златаров и на Централния кооперативен пазар. Граничната улица между парка и пазара се оформя като нова базарна зона.
  
• 
  Третият етап визира пространството между ул. Хан Крум, ул. Търговска, ул. Градски пазар, ул. Константин Величков и ул. Цар Самуил. Подмени са настилките и уличното осветление, поставени са нови елементи на градския дизайн, оформени са зелените и паркови площи. Реновиран е фонтана на кръстовището на ул. Търговска и ул. Отон Иванов.
  
• 
  Четвърти етап – ул. Екзарх Йосиф, ул. Хан Крум, ул. Цар Самуил, ул. Константин Величков и ул. Генерал Гурко. Пространството между тях е оформено като площад Константин Величков. Поставени са нови декоративни плочки на пешеходните зони по ул. Цар Самуил, пл. Константин Величков, зоната около театъра и пред общинския съвет. Извършен е цялостен ремонт на фонтаните пред театъра и на кръстовището на ул. 2-ри януари и ул. Константин Величков.
  
• 
  Пети етап определя нова визия на територията, заобиколена от ул. Константин Величков, ул. Генерал Гурко, ул. 2-ри януари, ул. Градски пазар и продължението на ул. Асен Златаров. Оформят се две пешеходни зони – около площад Васил Левски и около хотел Елбрус.
  
• 
  Шести етап включва цялостна ревитализация на парковата зона между ул. Димитър Казаков–Нерон, ул. Хан Крум и площад Съединение.
  
• 
  Седми етап обхваща градинката пред старата баня, между улиците Градски пазар и Генерал Гурко. Облагородени са зелените зони, подобрена е пешеходната мрежа и са благоустроени водните площи и детската площадка.
  

От 2008 г. е започнало обновяването на парк Остров Свобода, по инициатива на общинската администрация. Плановете са заложени в Специализирана Районна Устройствена Схема за Архитектурно-ландшафтно Оформление на парка⁴⁹, съобразена изцяло с прогнозите на ОУП град Пазарджик, приет 2006 г. Централните алеи са озеленени и зацветени, с ремонтирана поливна система. Ремонтирани са и са пуснати в експлоатация и всички шадравана в парковото пространство - централният шадраван, този при алеята, водеща към паметника на Алеко Константинов. На територията на острова са подменени осветителните тела и е изградено художествено осветление. В парковата територия е разположен Колодрумът, чието обновяване е завършено на два етапа. Възстановяван е и съществувалия преди много години в парка зоокът. Поставени са много нови пейки и детски площадки. На входа на парк Остров Свобода са изградени два открити паркинга.

С цялостната реконструкция и модернизиране на парк Остров Свобода е създаден един модерен и съвременен комплекс, който осигурява възможности за краткотраен отдих, спорт и развлечения на жителите и гостите на град Пазарджик.

Общинската администрация на град Пазарджик кандидатства с различни проекти по МЯРКА 01 „Подобряване на градската среда” на проект „Красива България”⁵⁰. Последният, чието изпълнение тече и в момента е „Ремонта на южната фасада на Драматичен куклен театър Константин Величков“. В него се предвижда да бъде сменена централната фасада на театъра с идентична на източната, ремонтирана през 2005 г., отново по проект „Красива България“. Други обекти, реновирани по този проект са училище Иван Батаклиев, читалище Братя Консулови, общежитието на Българо-германски център за професиаонално обучение, детска градина Калина Малина, училище Георги Бенковски, сградата на ЕСГРАОН, концертната зала "Маестро Георги Атанасов" и Регионалният исторически музей. Проектът за изграждане на Младежки дом в град Пазарджик очаква своето финансиране по Проект „красива България”.

Най-важните предвиждания на ОУП по отношение на обществените центрове и публичните пространства са:

• 
  Облагородяване на откритите публични пространства;
  
• 
  Създаване на нови зелени пространства;
  
• 
  Създаване на вторични градски обслужващи центрове в отделните структурни единици;
  
• 
  Специфични правила и норми с ограничители съобразени с териториите с недвижимо културно наследство и тяхното опазване.
  

• 
  Обществените центрове и публичните пространства имат потенциал за развитие, който се състои в облагородяването на градската среда с цел постигането на комфорт и самочувствие на гражданите и посетителите, създаване на възможности за социални дейности, контакти и активност;
  
• 
  Поради изброените в точка 9.1. проблеми е важно да се интегрират пространствата, за да се избегне градската сегрегация и неравнопоставеност на пространствата в различните части на града, да се интегрират пешеходните потоци в комуникационната структура на града, да се облагородят кварталните и междублоковите градски пространства и зелени зони;
  
• 
  Фактори за посещаемостта на центровете и публичните пространства от граждани и посетители са активността на общинската администрация, неправителствените организации, младежите и други формални и неформални граждански организации;
  
• 
  При санирането и обновяването на обществените сгради може да се добавят възобновяеми източници на енергия. Подобен подход от страна на Община Пазарджик би се възприел и като пример за подражание от частните инвеститори и собственици на жилища и сгради с други функции. Има необходимост от използване на модерна вентилационна система в здравните заведения, локални системи за рециклиране на отпадните води и други подобрения на остарелия сграден фонд на МБАЛ Пазарджик, при което следва да се изясни и актуалността на павилионния тип болнични заведения в нашето съвремие;
  
• 
  Пазарджик изпитва липса на една модерна и удобно ситуирана в градското пространство обществена библиотека. Като такава може да бъде използвана незавършената сграда за окръжна библиотека, ситуирана на подходящо място в централен градски квартал;
  
• 
  Възможност за създаването на музей или галерия за съвременно изкуство с цел – насочване на вниманието и към съвременните творци. Тази възможност би обогатила културното пространство на Пазарджик, чиито туристически обекти са предимно от намаляващото културно наследство;
  
• 
  Възстановяването на пешеходния подлез, разположен на територията на жп гара Пазарджик, би допринесло за намаляването на изолираността на жилищния квартал Гарата и за безопасността на пешеходния поток от и за квартала;
  
• 
  Река Марица е един изключителен ресурс за град Пазарджик, който може да бъде използван по-ефективно и пълноценно за градски отдих и увеличаване на зелената система.
  

• 
  В Пазарджик към настоящия момент липсват цялостно изградени и завършени вторични градски центрове, но има квартали, които са подходящи за развитие на такива или имат нужда от подобни структури. Съществуват обекти, отдалечени от административния център на града, които са дом на голям процент от населението на града и могат да бъдат основа за обособяване на обществени центрове в различните градски квартали и зони. Такива места са например „Моста на Лютата” при к-с Марица, бул. Христо Ботев при квартал Запад, кръстовището на бул. Стефан Караджа и ул. Васил Левски, ул. Болнична пред МБАЛ Пазарджик.
  
• 
  Изборът за разполагане на вторични центрове следва да бъде съобразен адекватно с нуждите на населението и търсенето на определените услуги. Не е необходимо да се застъпват всички периферно разположени квартали, а да се търси ефективност в ползването и предлагането на определените дейности. Важно е да се търси местоположение, което да е лесно достъпно за хора от целия град, а не само на отделната територия.
  
• 
  Потенциалът на Пазарджик за развитие на обществените центрове и публични пространства предоставя възможност на града да повиши качеството на градската среда, да подобри имиджа си в контекста на националното развитие и да повиши инвестиционните интереси към територията си.
  

• 
  Обществените центрове и публични пространства в град Пазарджик се ползват активно от граждани и посетители на града, но част от тях имат нужда от реконструкция и обновяване.
  
• 
  Градската структура, архитектура и традиции създават предпоставки за активен социален живот на сгради и места, като поддръжката и използването им са основен приоритет на общината.
  
• 
  Предоставянето на публични пространства на обществеността, които тя да използва според своите нужди, да може да променя, да търси интерактивност и еволюция, би допринесло за по-силна обществена активност и гражданска инициатива за организирането на събития и поддръжка на пространствата.
  

Зелената система на Пазарджик обхваща всички вегетативни площи, които имат отношение към природната среда и към урбанизираната територия в регулационните граници на града. Проучването и анализът на площите под вегетативно покритие съучастват в перспективните решения на Общия устройствен план на град Пазарджик и се извършват според изискванията на действащата законова и нормативна уредба и предхождащите го разработки от по-високи нива, както и според вижданията на обществеността и професионалистите в тази област.

• 
  парк Остров Свобода е едно от емблематичните за Пазарджик места. Създаден е през 1905 г. и е цялостно обновен от 2009 г. насам. Достъпът в парка е регулиран и в нощните часове е затворен за граждани и посетители. В парка има зоологическа градина със свободен достъп, колодрум, спортни площадки, детски кътове, фонтани и чешми, скулптурна украса, розариум, база за корабомоделизъм и авиомоделизъм, изкуствено езеро с водни колела, развлекателни заведения и всичко необходимо за краткотрайния отдих в градска среда. Разположен на площ от 295 декара върху остров на р. Марица (дължината му е около 750 метра, а ширината му - около 300 м), който възниква от наносите след голямото наводнение през 1858 г. В продължение на половин век е частна собственост и се използва за дърводобив и паша на добитъка, след което, през 1905 г. е откупен от градската управа и превърнат в парк. Направен е дървен мост и е поставен надпис "Остров Свобода". Постепенно се благоустроява и превръща в любимо място за отдих на гражданите. Цар Фердинанд също е проявил интерес с цел да го превърне в своя резиденция, но градската управа е отказала да му го даде или продаде. По-нататък през годините е направена ограда от бетон и камъни за защита от наводнения, изградено е едно изкуствено езеро за база на модел-яхт клуба, също така и един ресторант, и паметник на Алеко Константинов. Позанемарен през 90-те години на миналия век, „Островът”, както е известен сред населението, започва да се благоустроява в последните години. Изградени са паркинги до входовете на парка, както и нов мост към жилищните квартали на града. Ремонтирани са детските площадки и водните елементи, поставени са нови и удобни пейки. През 1960-те и 1970-те години е имало зоопарк, но е бил унищожен. От 2008 г. започва строежът на нов. Освен животните, в парка се срещат и множество растителни видове, някои от които са редки или уникални за страната. На територията на парка има и колодрум с олимпийски размери. Строен е в началото на миналия век от местното колоездачно дружество и е бил най-модерното подобно съоръжение на Балканите. После вътре е направено футболно игрище и писта за бягане. До скоро бил много запуснат и започнал да се руши, но сега резултатът от ремонта и преустройството е видим (изградени са нова писта, нови терени за няколко спорта и покрити трибуни). Изградена е скулптурна композиция на открито, сътворена от метал, дърво, камък и керамика. През 2005 г. е поставен метален кръст. Северозападната част на парка е по-старата и по-благоустроената, а югоизточната е новата, доскоро дива част на парка, създадена с доброволен труд след наводнението през 1957 г. Състоянието на настилките, осветителните тела, пейките и другите елементи на градския дизайн е много добро. Необходимо е да се облагороди най-източната част от парка и да се обогати растителността. Конфликт се създава от разделянето на парка от жилищните квартали на север от него чрез околовръстното шосе на Пазарджик.
  
• 
  парк Стадиона се намира в най-северната част на града, при входа от автомагистрала Тракия и шосето към град Панагюрище. След като през последните две десетилетия е бил силно занемарен, от 2010 г. насам се обновява основно и се е превърнал в едно много привлекателно място за отдих. Паркът е вторият по площ в града и е създаден през 1950-те години. Езерото е изчистено и запълнено с вода, обновени са премостванията му и са пуснати водни колела. Състоянието на настилката и градския дизайн е задоволително. В парка се намира старият градски стадион, който в момента не функционира и съблекалните му, заедно с входната арка са разрушени през 2011 г. Необходимо е да се облагороди западната част от парка и да се поставят допълнителни места за сядане. Алейната мрежа се нуждае от разширяване в северна и западна посоки;
  
• 
  лесопарк Писковец – само част от територията му попада в регулационните граници на града. Намира се на левия бряг на река Марица и се простира от мястото, където реката приема водите на река Тополница до мост Марица. Парк Писковец е разположен по северния бряг на река Марица, в западната част на Пазарджик и представлява третият по-голям градски парк. В парка има зона с тенискортове. Прекъснат е на няколко места от нов мост над реката, хипермаркет BILLA и бензиностанция. Състоянието на парка е незадоволително. В източната (входна) част на парка е разположен паметник на загиналите в събитията през 1923 - 1925 години, градоустройствената ситуация на който е неподходяща и проблематична. Частта заключена между регионалната библиотека Никола Фурнаджиев и тенискортовете представлява тополова гора. Тенискортовете се намират в задоволително физическо състояние. Заградени са и достъпът им е регулиран. От източната и западната страна на моста Атлантик са оформени две градини, които влизат в територията на парка. Въпреки неголямата им възраст, те се намират в недобро физическо състояние поради неизползване и неподдържане. Най-западната част от парка също не се поддържа и представлява рядка тополова гора. Наблюдават се нерегламентирани сметища на строителни отпадъци. Алейна мрежа като цяло почти липсва. Този градски парк се намира в най-тежко физическо състояние.
  

-зелени площи за широко обществено ползване;

-паркове, скверове и др.;

-защитно и мелиоративно озеленяване;

-зелени площи за рекреация;

-гробища.

ОУП предвижда общите площи на тези категории свободни и озеленени терени да се увеличат по следния начин:

• Озелененитне площи за широко обществено ползване се предвижда да нарастнат от 103,07 ха на 114,20 ха. Това ще осигури на жителите на града по 10,38 кв.м/ж озеленени площи. Според Наредба № 5 за Правила и нормативи за устройство на територията за градове от 70 до 100 хил.ж., към която категория се причислява и гр.Пазарджик, обществените озеленени площи за широко обществено ползване трябва да осигуряват по 18 кв.м/ж. От този анализ е видно, че озеленените площи за широко обществено ползване по показателя кв.м/жител, са недостатъчни за града, причината за което е обективна и беше многократно изтъквана - исторически сложилата се ситуация в градската структура и невъзможност за осигуряване на нови свободни терени за озеленяване, при недостиг на свободни терени за жилищно застрояване;

• 
  Паркове, скверове и др. В ОУП тази категория озеленени площи като обща площ се предвижда да се увеличи - от 83,60 ха на 89,60 ха. Това увеличение обаче, е несъществено и при предвижданото увеличаване на жителите на града, обезпечеността им от квадратни метра паркове и градини на жител от 9,71 ще намалее на 8,14 кв.м/ж. Този показател неофициално реално е по-висок, защото при физическото съществуване на парк Писковец, макар и неподдържан засега, само една част от него е включена в разчетите, а останалата е извън регулация и не е взета предвид при определянето на показателя "паркове и градини на жител";
  
• 
  Защитното и мелиоративно озеленяване, според ОУП, от 19,47 ха ще нарастне на 24,60 ха. И тук обаче, по посочените по-горе причини, квадратните метри на жител от тази категория свободни и озеленени площи, вместо да се увеличат, намаляват от 2,26 на 2,23 кв.м/ж. Намалението е минимално, което показва, че площното увеличение на тази категория е пропорционално, на очакваното увеличение на жителите. Защитното и мелиоративно озеленяване от съществено значение за намаляване на вредните въздействия от транспорта и промишлеността;
  
• 
  Озеленените площи със защитни функции в зоната на селищното стопанство подобно на защитното и мелиоративно озеленяване в жилищната зона - също се увеличават по площ - от 15,53 ха на 17,73 ха, обаче по показателя кв.м/жител - отново се отчита спад - от 0,80 на 1,61 кв.м /жител;
  
• 
  За гробищния парк по причини, че няма свободни подходящи терени - не се предвижда никакво площтно увеличение, вследствие на което показателят кв.м/жител също пада - от 3,51 на 2,74 кв.м/ж. Независимо от това, той е в рамките на норматива за град като Пазарджик, който е 2,25 кв.м/жител.
  

За новопроектираните жилищни квартали в ОУП. които ще бъдат приобщени към градската структура, са спазени всички изисквания по отношение на нормативното обезпечаване, посочени в Наредба № 5. При парцелното нискоетажно застрояване предвидено в тях, е спазена нормата да се осигурят възможности и да се предпише процент на озеленената площ от 50 до 60 %. По тази причина, в тези квартали почти не се предвижда присъствие на озеленени площи за широко обществено ползване.