Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №

Червеногуш гмурец /Podiceps grisegena/, черноврат гмурец /Podiceps nigricollis/, малък гмурец /Tachybaptus ruficollis/, голям гмурец /Podiceps cristatus/, ушат гмурец /Podiceps auritus/, обикновен буревестник /Puffinus yelkouan/, голям корморан /Phalacrocorax carbo/, сива чапла /Ardea cinerea/, ням лебед /Cygnus olor/, посевна гъска /Anser fabalis/, фиш /Anas penelope/, сива патица /Anas strepera/, зимно бърне /Anas crecca/, зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/, шилоопашата патица /Anas acuta/, лятно бърне /Anas querquedula/, клопач /Anas clypeata/, червеноклюна потапница /Netta rufina/, кафявоглава потапница /Aythya ferina/, качулата потапница /Aythya fuligula/, планинска потапница /Aythya marila/, обикновена гага /Somateria mollissima/, кадифена потапница /Melanitta fusca/, Звънарка /Bucephala clangula/, Среден нирец /Mergus serrator/, Голям нирец /Mergus merganser/, крещалец /Rallus aquaticus/, зеленоножка /Gallinula chloropus/, лиска /Fulica atra/, стридояд /Haematopus ostralegus/, пясъчен дъждосвирец /Charadrius hiaticula/, планински дъждосвирец /Charadrius morinellus/, сребриста булка /Pluvialis squatarola/, обикновена калугерица /Vanellus vanellus/, трипръст брегобегач /Calidris alba/, малък брегобегач /Calidris minuta/, сив брегобегач /Calidris temminkii/, кривоклюн брегобегач /Calidris ferruginea/, тъмногръд брегобегач /Calidris alpina/, голям свирец /Numenius arquata/, малка бекасина /Lymnocryptes minimus/, средна бекасина /Gallinago gallinago/, пъстроопашат крайбрежен бекас /Limosa lapponica/, малък свирец /Numenius phaeopus/, малък червеноног водобегач /Tringa totanus/, голям червеноног водобегач /Tringa erythropus/, малък зеленоног водобегач /Tringa stagnatilis/, голям зеленоног водобегач /Tringa nebularia/, голям горски водобегач /Tringa ochropus/, Късокрил кюкавец /Actitis hypoleucos/, камъкообръщач /Arenaria interpres/, малка чайка /Larus minutus/, речна чайка /Larus ridibundus/, чайка буревестница /Larus canus/, малка черногърба чайка /Larus fuscus/, жълтокрака чайка /Larus cachinnans/.

Съгласно заповедта за обявяване, в границите на ЗЗ „Дуранкулашко езеро” се забранява:

• 
  премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) приползването на земеделските земи като такива;
  
• 
  залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
  
• 
  използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
  
• 
  промяната на предназначението и/или начина на трайно ползване на ливади, пасища, поляни, мера, мочурища, водоеми, водни течения, пясъчни дюни в селскостопанския и горския фонд, с изключение на случаите, при които промяната е свързана със: изпълнението на дейностите по предоставената с РМС № 524 от 23.VІ.2003 г. концесия за добив на природен газ от находище „Дуранкулак“; изграждане на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, на съоръжения за третиране на отпадъци, на съоръжения за укрепване на свлачища; пътища и други елементи (обекти) на техническата инфраструктура; реализиране на други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има завършена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
  
• 
  разкриването на кариери;
  
• 
  изграждането на голф игрища, фотоволтаични инсталации и вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на случаите, при които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има завършена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
  

Обявена е със Заповед № РД-259/16.03.2010 г. на МОСВ. В обхвата на защитената зона влизат Шабленско езеро, Шабленска тузла и прилежащите им територии и акватория. Общата площ на зоната е 3174.93 ха, от които 644.80 ха морски пространства. Обхваща части от землищата на гр. Шабла, с. Езерец и с. Крапец, община Шабла.

Комплексът включва Шабленското езеро и Шабленската тузла, разположени върху сарматски варовици в Североизточна България, на 5 km североизточно от град Шабла. С името Шабленско езеро се обединяват две близкостоящи крайбрежни лиманни езера - Шабленско и Езерецко, свързани помежду си с изкуствено прокопан канал. На изток езерото е отделено от морето с широка 30 - 50 m пясъчна ивица. Езерото е в границите на правителствена резиденция. Шабленската тузла е полусолена лагуна, разположена на 1,5 km югоизточно от езерото и отделена от морето с високи дюни. Бреговете на езерото са обрасли с обширни масиви главно от тръстика /Phragmites australis/ с участие на теснолистен /Typha angustifolia/ и широколистен папур /Typha latifolia/, брегова острица /Carex riparia/ и др. Тръстиковите масиви представляват основното местообитание в комплекса. Значителни по размери са и откритите водни площи. Захранването на езерото става изключително от подземни води. В Шабленската тузла преобладава откритата водна площ, като водолюбивата растителност заема сравнително тясна ивица покрай брега. Важно местообитание са и обраслите с псамофитна растителност дюни и пясъчен плаж.

На територията на Шабленския езерен комплекс са установени 259 вида. Мястото обхваща подходящи местообитания за 86 вида, включени в приложение І на Директива 79/409/ЕИО. Комплексът има стратегическо значение за световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/ през зимата, като заедно с Дуранкулашкото езеро приемат почти цялата й световна популация. През този сезон тук се наблюдават също големи концентрации на голямата белочела гъска /Anser albifrons/ и единични екземпляри от световно застрашената малка белочела гъска /A. erythropus/. Този факт определя мястото като едно от най-важните зимовища на тези видове гъски в света. Езерото е едно от местата в страната със значителни струпвания през зимата на поен лебед /Cygnus cygnus/ и зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/. Езерният комплекс е важна миграционна станция за щъркелоподобните /Ciconiiformes/, гъскоподобните /Anseriformes/ и дъждосвирцоподобните /Charadriiformes/ птици. През есенно-зимния сезон тук се наблюдават редица световно застрашени видове, като къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/, малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/, малката белочела гъска, белооката /A. nyroca/, тръноопашатата /Oxyura leucocephala/ потапница и големия креслив орел /Aquila clanga/. Малкият корморан образува значителни струпвания както по време на миграция, така и през зимата. В комплекса гнездят два световно застрашени вида - белооката потапница /Aythya nyroca/ и ливадният дърдавец /Crex crex/. В значителни количества се размножават редица други редки и застрашени от изчезване птици, като морският дъждосвирец /Charadrius alexandrinus/ и черночелата сврачка /Lanius minor/. Езерото е едно от най-важните места у нас за опазването на гнездящите тук морски дъждосвирец, кафявокрил огърличник /Glareola pratincola/, кокилобегач /Himantopus himantopus/, белочела рибарка /Sterna albifrons/ и вечерна ветрушка /Falco vespertinus/.

ЗЗ „Шабленски езерен комплекс” се създава с цел:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Подобряване условията за пренощуване, хранене, почивка и стациониране по време на миграция и зимуване на струпващи се водолюбиви птици, описани по-долу, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено предвижване на водолюбивите птици в Крайморска Добруджа по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка;
  
• 
  Подобряване на местообитанията и условията за гнездене на вечерната ветрушка за възстановяване на популацията й в района;
  
• 
  Трайно запазване на разнообразието и качеството на местообитанията;
  
• 
  Възстановяване и запазване на естествения баланс във водните екосистеми на влажната зона.
  

Червеногуш гмурец /Podiceps grisegena/, черноврат гмурец /Podiceps nigricollis/, малък гмурец /Tachybaptus ruficollis/, голям гмурец /Podiceps cristatus/, голям корморан /Phalacrocorax carbo/, сива чапла /Ardea cinerea/, ням лебед /Cygnus olor/, голяма белочела гъска /Anser albifrons/, посевна гъска /Anser fabalis/, сива гъска /Anser anser/, бял ангъч /Tadorna tadorna/, фиш /Anas penelope/, сива патица /Anas strepera/, зимно бърне /Anas crecca/, зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/, шилоопашата патица /Anas acuta/, лятно бърне /Anas querquedula/, клопач /Anas clypeata/, червеноклюна потапница /Netta rufina/, кафявоглава потапница /Aythya ferina/, качулата потапница /Aythya fuligula/, планинска потапница /Aythya marila/, обикновена гага /Somateria mollissima/, ледена потапница /Clangula hyemalis/, кадифена потапница /Melanitta fusca/, звънарка /Bucephala clangula/, среден нирец /Mergus serrator/, голям нирец /Mergus merganser/, крещалец /Rallus aquaticus/, зеленоножка /Gallinula chloropus/, лиска /Fulica atra/, стридояд /Haematopus ostralegus/, речен дъждосвирец /Charadrius dubius/, пясъчен дъждосвирец /Charadrius hiaticula/, сребриста булка /Pluvialis squatarola/, голям брегобегач /Calidris canutus/, трипръст брегобегач /Calidris alba/, малък брегобегач /Calidris minuta/, Кривоклюн брегобегач /Calidris ferruginea/, Тъмногръд брегобегач /Calidris alpina/, Голям свирец /Numenius arquata/, малка бекасина /Lymnocryptes minimus/, средна бекасина /Gallinago gallinago/, голяма бекасина /Gallinago media/, малък свирец /Numenius phaeopus/, малък червеноног водобегач /Tringa totanus/, малък горски водобегач /Tringa glareola/, голям червеноног водобегач /Tringa erythropus/, малък зеленоног водобегач /Tringa stagnatilis/, голям зеленоног водобегач /Tringa nebularia/, голям горски водобегач /Tringa ochropus/, пепеляв брегобегач /Xenus cineres/, късокрил кюкавец /Actitis hypoleucos/, камъкообръщач /Arenaria interpres/, малка чайка /Larus minutus/, речна чайка /Larus ridibundus/, чайка буревестница /Larus canus/, малка черногърба чайка /Larus fuscus/, сребриста чайка /Larus argentatus/, жълтокрака чайка /Larus cachinnans/.

Съгласно заповедта за обявяване, в границите на ЗЗ „Шабленски езерен комплекс” се забранява:

• 
  премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
  
• 
  залесяването на ливади, пасища и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
  
• 
  използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
  
• 
  промяната на предназначението и/или начина на трайно ползване на ливади, пасища, поляни, мера, мочурища, водоеми, водни течения, пясъчни дюни в селскостопанския и горския фонд, с изключение на случаите, при които промяната е свързана със: изграждане на води, на съоръжения за третиране на отпадъци, на съоръжения за укрепване на свлачища; пътища и други елементи (обекти) на техническата инфраструктура; реализиране на други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има завършена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
  
• 
  разкриването на кариери;
  
• 
  изграждането на голф игрища, фотоволтаични инсталации и вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на случаите, при които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има завършена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
  
• 
  заустването на отпадъчни и минерални води в Шабленска тузла;
  
• 
  паленето на масивите с водна и влаголюбива растителност, както и отстраняване на водна и влаголюбива растителност в Шабленска тузла освен за поддържане на местообитанията и видовете, предмет на опазване.
  

Обявена е със Заповед № РД-559/21.08.2009 г. на МОСВ и се разпростира в териториалния обхват на 2 общини – Шабла и Каварна. В община Шабла попада най-северната й част. Общата площ на зоната е 10 902.79 ха, от които 5543.40 ха морски пространства. Обхваща части от землищата на гр. Шабла и с. Тюленово, община Шабла, като и гр. Каварна, с. Българево, с. Камен бряг и с. Свети Никола, община Каварна. Шабленският участък от защитената зона включва части от бреговата ивица, морска акватория и прилежащи до брега територии.

Мястото е разположено в Североизточна България и носи името на едноименния нос, който се намира в границите му. Обхваща най-източната част от Добруджанското плато и е с надморска височина от 0 до 150 m. На запад граничи с гр. Каварна, на север със селата Раковски, Хаджи Димитър и Свети Никола. На североизток следва пътя с. Свети Никола – с. Камен бряг – с. Тюленово до нос Шабла и обхваща бреговата ивица с прилежащата плитка морска акватория от нос Шабла до пристана на гр. Каварна. В границите на ОВМ Калиакра попадат също и с. Българево и курорта Русалка. Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина до 100 m с пещери и скални ниши. Преобладават главно тревните фитоценози с оскъдно участие на дървесни и храстови видове. Растителността се развива върху плитка почва и почти разкрита основна варовикова скала. В района между с. Българево, нос Калиакра и местността Ени кулак се намират последните и най-добре запазени степни местообитания в България. Те са резултат от съчетанието на специфичен релеф, почви и климатични условия и е особено важно да бъдат запазени, тъй като поддържат характерни видове от степния биом. Повечето от растенията принадлежат към ксеротермния тип формации. Четиридесет вида редки, застрашени и ендемични видове и подвидове растения се стрещат на територията на Калиакра, 8 от които са застрашени или редки в Европа, а 20 са включени в Червената книга на България (под печат), 10 от които със статут на застрашени от изчезване.