Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №

На територията на община Шабла попадат две защитени територии – ЗМ “Дуранкулашко езеро” и ЗМ “Шабленско езеро”. Те са обявени с цел да се опазят характерни ландшафти и местообитания на редки и застрашени от изчезване гнездещи, прелетни и зимуващи птици, както и рядка и характерна ихтиофауна. В района на защитените местности се забраняват дейности като строителство, разкриване на кариери, минногеоложки и други дейности, ловуване, замърсяване на водите и терените с вредни вещества и отпадъци, торене с изкуствени торове и третиране с химически препарати в площите с международна значимост, изгаряне на стърнища, използване на езерните води за гребен, ветроходен и водомоторен спорт, подводен риболов и др.

Защитена местност “Дуранкулашко езеро” /4465,4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 6 км от Българо-Румънската граница и на 15 км северно от град Шабла.

Обявена е със Заповед № 123/21.02.1980 г. на Комитета по опазване на природната среда. За нея има разработен план за управление, утвърден от МОСВ през 2002 г. Езерото е включено в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение. Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International - Орнитологично важните места в Европа, под наименование "Дуранкулашко езеро". Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008800.

Дуранкулашкото езеро представлява плитък, закрит лиман, заемащ прибрежните ниски части на дълбоките суходолия /реките Ваклинска, с. Било – с. Смин и с. Граничар – с. Дуранкулак/. Формирало се е в началото на холоцена /преди около 10 000 години/, когато настъпва период на епирогенно понижение и нахлуване на морска вода в речните долини. В резултат на това се оформят заливи, откъснати по-късно от морето чрез пясъчна коса и превърнати в езеро. В приустиевите части на суходолията са образувани лъчеобразни врязвания на езерото в сушата, по-характерни от които са Ваклински ръкав, Дуранкулашки ръкав, Южна опашка. Най-голямото разширение на езерото е в северна посока. Нарича се Карталийско /Орлово/ блато и по естествен път е отделено от езерото с тясна, почти изцяло обрасла с водолюбива растителност плитчина. Друго характерно разширение на езерото, чието образуване също не е свързано с “удавянето” на суходолия, е Югоизточно блато. Отделено е от езерото с тясна пясъчна коса, част от която се залива при високи водни стоежи. В югозападната част на езерото се намират два острова – “Голямата ада” с надморска височина 12.4 м и “Малката ада” с надморска височина 4.3 м. Те са позитивни палеорелефни форми, запазили останки от най-стария некропол по нашите земи.

Дуранкулашко езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. В Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии са установени 244 вида птици, от които 67 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 123 са видове с европейско природозащитно значение.

Езерото е едно от петте най-важни в страната места за гнезденето на малкия воден бик, морския дъждосвирец и черночелата сврачка. Макар и в по-малки количества в езерото гнездят още световнозастрашената белоока потапница, както и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици като големия воден бик и кафявокрилия огърличник.

Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие. Особено многобройни са Щъркелоподобните, Гъскоподобните, и Дъждосвирцоподобните птици. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан, малкия корморан, както и единични екземпляри голям креслив орел. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашатата потапница и къдроглавият пеликан.

Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителни количества зимува червеногушата гъска, като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера, което ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята е отбелязана и малката белочела гъска. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на зеленоглава патица през зимата.

Езерото се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са световно застрашени видове, включени в Червената книга на България – кавакзко попче, триигла бодливка и др. Дуранкулашкото езеро е единственото съвременно находище на дивия шаран в България, доказано по научен път.

Други представители на фауната, включени в Червената книга са балканската чесновница и видрата.

На територията на езерото се срещат редки и застрашени от изчезване растения като българския лен, който е балкански ендемит.
Табл. 19. Видове собствености и разпределението им по биотопи в границите на ЗМ „Дуранкулашко езеро”

По границите на ЗТ са поставени информацонни табла, поясняващи статута и част от режимите на територията (лов, риболов, преминаване на МПС, разпъване на палатки). Липсват удобства за посетители, както и база за служителите по охраната. На Малкия остров през 1977 г. е построена сграда (от бившето АПК – Шабла), която в момента е частна собственост. Застроената площ е около 100 кв. м. сградата е водоснабдена и електрифицирана. Актуалният собственик не е ясен. Използва се за рекреационни цели при нерегламентирани условия.

От края на 80-те години Дуранкулашкото езеро се посещава ежегодно от туристи-природолюбители, основно с интерес към птиците. Предпочитаните месеци за посещение са февруари, април, май и първата половина на юни, както и септември.

Регламент за пребиваването на туристите в района на влажната зона липсва. Констатирани са случаи на навлизане на туристи в защитената територия, където са местата за размножаване на водолюбиви видове птици.

Къмпинг Дуранкулак граничи със ЗМ „Дуранкулашко езеро” и това създава ред проблеми. През активния сезон по цялото протежение на пясъчните дюни и прилежащата част от езерото безразборно навлизат туристи. Тръстиковите масиви и пясъчните дюни в съседство се замърсяват с битови отпадъци, които в последните години се почистват по 2-3 пъти годишно чрез кампании, организирани от общината и природозащитни организации. Наклонът на терена и хидрогеоложките условия благоприятстват евентуалното постъпване на битовите води от туристическите бази в северната част на езерото.

Често наблюдавано явление е безконтролно навлизане на туристи (вкл. и с МПС) от гореспоменатите туристически бази и от къмпинг “Крапец”, разположен на около 2 км. южно от езерото, по цялата плажна ивица и дюните в съседство. По този начин през юни и началото на юли се безпокоят гнездещите тук птици. По-късно през август и септември се прогонват мигриращи водолюбиви птици от традиционните им места за почивка по време на прелет. В резултат на това човешко присъствие, по дюните са констатирани и случаи на унищожаване на редки растения и характерни растителни съобщества.

Защитена местност “Шабленско езеро” /5 312.4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 18 км от Българо-Румънската граница и на 3-5 км североизточно от гр. Шабла.

Обявена е със Заповед No ДВ-31/24.01.1995 г. на Министерство на околната среда и водите. За нея има разработен план за управление, който е утвърден от МОСВ през 2004 г. Част от ЗМ без обрарботваемите земи, с площ от 4037.4 дка, е включена в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение, под наименование "Шабленско езеро". Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International - Орнитологично важните места в Европа, под наименование "Шабленски езерен комплекс". Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700.

ЗМ “Шабленско езеро” е влажна зона, включваща два крайбрежни лимана - Шабленско езеро и Езерецко езеро, свързани помежду си с канал, прилежащи пясъчни дюни, тревни съобщества, горско-дървесни и храстови насаждения и обработваеми земеделски земи. Те представляват закрити лимани, заемащи прибрежните ниски части на дълбоки суходолия /реките Шабленска и Езерецка/. На практика езерата са едно цяло, свързани помежду си с плитчина, която е постоянно залята, дори и при минимални водни стоежи в двата водоема, на фронт от около 300-400 м. В днешно време тази плитчина е плътно обрасла с тръстикови масиви, през които е прокопан канал, с дължина 250 м, широк 4-5 м и дълбок около 1.5 м.

Шабленско–Езерецко езеро е сред най-значимите влажни зони на България. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. На територията на Шабленския езерен компекс са установени 247 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 137 са видове с европейско природозащитно значение.

В комплекса гнездят два световнозастрашени вида – белооката потапница и ливадния дърдавец. В значителни количества се рамножават редица други редки и застрашени от изчезване птици като морския дъждосвирец и черночелата сврачка.

Езерният комплекс е важна миграционна станция за Щъркелоподобните, Гъскоподобните и Дъждосвирцоподобните птици. През есенно-зимния сезон тук се наблюдават редица световнозастрашени видове като къдроглавия пеликан, малкия корморан, белооката, тръноопашататa потапница и големия креслив орел.

Комплексът има стратегическо значение за червеногушата гъска през зимата, като заедно с Дуранкулашкото езеро приема почти цялата й световна популация. През този сезон тук се наблюдават също големи концентрации на голямата белочела гъска и единични екземпляри малка белочела гъска. Този факт определя мястото като едно от най-важните зимовища на тези видове гъски в света. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на поен лебед и зеленоглава патица през зимата.

В Шабленското езеро се срещат 23 вида риби, като 7 са включени в Червената книга на България. Тук е единственото находище дългоопашато попче.

Установени са и други редки и застрашени представители на фауната - балканската чесновница и видрата.

По границите на ЗТ са поставени информацонни табла, поясняващи статута и част от режимите на територията (лов, риболов и др). През 2007 година част от наблюдателните кули около езерото са възстановени от РИОСВ.

В югоизточната част на ЗТ е изградена инфраструктурата на резиденция “Шабла” – 3 км. асфалтирана пътна мрежа, едноетажна сграда за настаняване и посрещане на гости до брега на Шабленско езеро (построена през 1970 г.), две сгради – тип “вила” за настаняване на гости – разположени на пясъчните дюни (построени през 1981 г.), постройки за обслужващия персонал, складове и гаражи.

Резиденция “Шабла” се използва за почивка на служители на Министерски съвет и Президентството на Република България. Освен изградената пътна мрежа и база за настаняване и хранене на посетителите, функционирането и ползването на резиденцията е свързано също с:

• 
  плажуване по дюните и плажовата ивица около вилите на Резиденцията – територия около 10 дка;
  
• 
  ползване на лодки за разходка на посетителите в двете езера;
  
• 
  любителски риболов от страна на посетителите;
  
• 
  риболов с мрежи и улов на раци за нуждите на резиденцията;
  
• 
  учебни стрелби за персонала на резиденцията;
  

Плажовата ивица в североизточната част на ЗТ се използва за “диво плажуване”. По силата на Заповедта за обявяване тази дейност не е разрешена в ЗТ.

Законът за биологичното разнообразие въведе нова форма на териториална защита на биоразнообразието чрез създаване на мрежа от защитени зони като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

В териториалния обхват на община Шабла попадат 4 защитени зони по Директивата за птиците – «Дуранкулашко езеро», «Шабленски езерен комплекс», «Калиакра» и «Било».

Обявена е със Заповед № РД-258/16.03.2010 г. на МОСВ. В обхвата на защитената зона влизат Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии и акватория. Общата площ на зоната е 3 355.98 ха, от които 971.00 ха морски пространства. Обхваща части от землищата на с. Ваклино, с. Дуранкулак, с. Крапец, с. Смин и с. Стаевци, община Шабла.

Крайморско лиманно сладководно до бракично езеро с естествен произход и значителни обраствания от водолюбива растителност. Разположено е в Североизточна България, в район със сарматски варовици, на 6 km от границата с Румъния, източно от едноименното село. Езерото е заобиколено с обработваеми земи и степни територии. Пясъчни дюни и плажна ивица го отделят от морето на изток. Сред югозападната открита езерна акватория са разположени 2 острова, единият от които е археологически обект. Водният баланс на езерото се определя главно от подземните води и валежите. При силно вълнение през пясъчната коса е възможно навлизане на морска вода в езерото. Основни местообитания са откритите водни площи и обширните масиви от висша водолюбива растителност покриващи предимно северната (Орловото блато) и югозападната (Ваклинския ръкав) части на езерото, както и блатото от югоизточната му страна. Сред тях доминират обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистният /Typha angustifolia/, широколистният папур /Typha latifolia/ и триръбестият камъш /Shoenoplectus triqueter/. Около югозападната част на езерото са обособени храстови асоциации от драка /Paliurus spina-christi/, обикновен глог /Crataegus monogyna/, шипка /Rosa canina/ и изкуствено създадени насаждения от топола /Populus sp./, полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, мъждрян /Fraxinus ornus/, махалебка /Prunus machaleb/. Сред водолюбивата растителност във Ваклинския ръкав на езерото има естествено появили се групи от бяла върба /Salix alba/.

ЗЗ „Дуранкулашко езеро” се създава с цел:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Подобряване условията за пренощуване, хранене, почивка и стациониране по време на миграция и зимуване на струпващи се водолюбиви птици, описани по-долу, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено предвижване на водолюбивите птици в Крайморска Добруджа по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка;
  
• 
  Подобряване на местообитанията и условията за гнездене на вечерната ветрушка за възстановяване на популацията й в района;
  
• 
  Трайно запазване на разнообразието и качеството на местообитанията;
  
• 
  Възстановяване и запазване на естествения баланс във водните екосистеми на влажната зона.