Източници на замърсяване на водите. Отпадъчни води

Основните източници на замърсяване на водите в акваториите на общината са битовите и производствените отпадъчни води, дифузното замърсяване от използваните все още масово попивни ями и дифузното замърсяване от селскостопанските практики.

Град Шабла има минимална, частично изградена канализация за този род води. Над две трети от града третира битово-фекалните води в попивни кладенци.

Функциониращата в момента пречиствателна станция е технически остаряла и е без съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. Пречистените отпадъчни води от нея се заустват индиректно (чрез отводнителен канал) в Шабленско езеро, като оказват пряко отрицателно въздействие върху качеството на водите в него.

Има изградена нова ГПСОВ за третиране на отпадъчните битово-фекални води. (ПСОВ Шабла 2) с изградена станция за биологично пречистване на отпадъчните води, която обаче не е въведена в експлоатация и не функционира. Предвидено е тя да зауства в Черно море, но не са изградени довеждащ и отвеждащ колектор за отпадъчните води и към момента не функционира.

3.2.6.1. Канализационни мрежи

В община Шабла липсва цялостно изградена канализационна мрежа – както в града, така и в селата. Съществуващата мрежа е изградена основно през 80-те години на миналия век и обхваща административни и жилищни (около 270 домакинства) сгради. Основният колектор е от бетонни тръби с диаметър 300 – 400 мм и е положен в дерето на града, общата му дължина е 5240 м. Целостта на колектора е нарушена на много места, което по данни от ВиК, води до загуби от над 50 % отпадъчни води, които попадат в сарматския водоносен слой.

Отпадъчните води от колектора се отвеждат в действащата градска ПСОВ, от където се заустват на разстояние около 1 км в дренажен канал, свързан с Шабленското езеро. Шабленското езеро е обявено за защитена местност и заустването на отпадъчни води в него е недопустимо.

Постъпващите количества отпадъчни води са около 40 куб. м. в денонощие, като оценките за действителните потребности в момента са за над 100 куб. м. Самото пречистване е незадоволително. За цялостната канализация на Шабла е необходимо да се проектират и изградят още около 17 км колектори.

Липсата на канализационни системи в по-голямата част на общината и съответната практика за изпускане на отпадъчни води в попивни ями, създава съществени предпоставки за замърсяване на подпочвените води, а от там и повърхостните и спомага за образуването и активизирането на свлачища, особено в курортните зони по крайбрежието.

Рискове съществуват не само по отношение на функционирането на водните и свързаните с тях екосистеми, но и за здравето на хората, чрез възможното индиректно замърсяване на водни хоризонти използвани за водоснабдяване, а също и на водите в зоните за къпане и зоните, използвани за риболов.

Необходимо е изграждане на канализационни мрежи, ПСОВ и колектори към тях за отвеждане и пречистване на отпадъчните води. Особено тревожно е обстоятелството, че започнатата и неизградена нова ПСОВ едва ли ще започне да функционира в близко време.

През 2011 г. община Шабла кандидатсва за финансиране на проект за “Водоснабдителна и канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ гр. Шабла” по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”, но такова не беше предоставено. Дейностите по проекта предвиждаха реконструкция на 19 918 м водопроводи с полиетиленови тръби и 12 758 м нова вътрешна водопроводна мрежа, доизграждане на канализационната система на града на 100 % и доизграждане и въвеждане в експлоатация на построената през 2001 г. нова ПСОВ, с изграждане на довеждащ и отвеждащ колектор.

На територията на община Шабла като основни точкови източници на замърсяване (емитери) са идентифицирани следните обекти (фиг. 5): ПСОВ Шабла (действаща); ПСОВ Шабла 2 (нова станция-нефункционираща към момента) и Зауствания на “Проучване и добив на нефт и газ” АД клон Шабла (“ПДНГ” АД).

Изградена е за пълно биологично пречистване на битово-фекалните, промишлените и дъждовните води от гр. Шабла.

Технически е остаряла, с механично и биологично пречистване и обезводняване на утайките, без съоръжения за отстраняване на азот и фосфор.

Проектният капацитет на ПСОВ е с максимално водно количество 4 л/с (средно-денонощни водни количества 120 куб. м, средно-годишни - 45 000 куб. м.).

В ПСОВ “Шабла” е включена канализационната система само на гр. Шабла със степен на изграденост 25%. Пречистените отпадъчни води се заустват в дренажен канал, вливащ се в Шабленско езеро, което е защитена местност. Пунктът за вземане на проби е разположен на изхода на станцията. За ПСОВ е издадено Разрешително № 2374 0030/ 11.03.2009 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти.

Количествата на отпадъчните води, пречистени в периода 2010 - 2014 г. и измерените средногодишни стойности на основните показатели, които трябва да се следят ежемесечно, съгласно условията в разрешителното, са дадени в табл. 17.

От 2006 г. има изградена станция за биологично пречистване на отпадъчните води. Проектирана е да поеме и пречисти отпадъчните води от гр. Шабла, селищни образувания “Кария - север” и “Кария – юг” и военния полигон в района на нос Шабла. Предвидено е отпадъчните води от новата ПСОВ да се заустват в Черно море.

Въпреки това към настоящия момент това е потенциален източник, тъй като станцията не е завършена и не функционира.

Не са изградени довеждащ и отвеждащ колектор за отпадъчните води. Необходимо е да се осигури ел. захранване и да се изпълни вертикална планировка на терена. Необходимо е също да се направи разчет и при необходимост да се проектира нейното разширяване, за да се подсигури капацитет да обхване прогнозираното нарастване на населението на Шабла.

“Проучване и добив на нефт и газ” АД - участък Шабла.

Трети основен източник на замърсяване се явяват заустванията на пречистените води от дейността на ПДНГ. Заустванията са 16 на брой, като третирането през което минават водите преди това, е само механично (вкл. обезводняване на утайките). Заустванията са в Черно море в 16 точки. През 2007 г. годишните количества отпадъчни води, изпуснати в Черно море във всяка една от тези точки е както следва: т. 1 - 215 839 m³, т. 2 - 79 455 m³, т. 3 - 27 052 m³, т. 4, 5, 6 – 0, т. 7 - 62 067 m³, т. 8 - 22 900 m³, т. 9 - 50 415 m³, т. 10 - 131 553 m³, т. 11 - 6 529 m³, т. 12 - 10 846 m³; т. 13 - 43 343 m³, т. 14 - 1 444 m³, т. 15. - 1 263 m³, т. 16 - 10 559 m³. Пунктът за вземане на проби е на изхода ЛПС, преди заустването в Черно море.

Съгласно поставено условие в разрешителното № 0332005/27.10.2008 г. за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води, дружеството изпълнява Програма за намаляване на замърсяването на изпусканите отпадъчни води и привеждане на дейността в съответствие с нормативните изисквания в областта на водите. Чрез изпълнение на условията на цитираното разрешително на дружеството и поетапното прилагане на указаната Програма за намаляване на замърсяването се очаква, че влиянието на източниците ще бъде ограничено.



Фиг. 5. Разположение на точковите източници на замърсяване на водите

3.2.6.3. Обобщена информация за обектите, източници на отпадъчни води, в т.ч. селищни канализационни системи с и без изградени ПСОВ и факторите, оказващи влияние върху разпространението на замърсителите

Основните причини на замърсяване на водните обекти на територията на община Шабла са свързани с липсата и недоброто състояние на съществуващата канализационна система, както и недобрата ефективност на пречиствателните съоръжения и заустването им в неподходящи локации. Основните проблеми за постигане на необходимия пречиствателен ефект от пречиствателните станции са:

• 
  многогодишна експлоатация, морално остарели и амортизирани съоръжения;
  
• 
  хидравлически пренатоварени;
  
• 
  включване на дъждовни, дренажни и води от басейни в ПСОВ;
  
• 
  липса на квалифициран персонал;
  
• 
  ниско ниво на автоматизация при управлението и контрола на процесите;
  
• 
  липса на техническа възможност за отделянето на общия азот и общия фосфор;
  
• 
  голям брой малки обекти, ползващи септични и черпателни ями;
  
• 
  ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места.
  

Върху транспорта и динамиката на замърсителите на повърхностните води играят роля редица физико-географски (климатични, синоптични, хидроложки, физични, орографски и пр.), химични, биологични и други природни фактори. По-съществените от тях са: количеството, интензивността и състава на валежите; орографските особености на релефа и геоложкият строеж, геометрията на бреговата линия; скоростта на повърхностните води и техния дебит; пространствените параметри на водосборните области; скоростта и посоката на морските течения; степента на развитие на морското ветрово вълнение; колебанията на морското ниво.

Природните фактори, оказващи най-силно влияние върху състава на водите и определящи способността им за самопречистване, са: характерът на циркулацията на водните маси (скорост и посока на морските течения и тяхната структура в дълбочина), процесите на турбулентен обмен и турбулентна дифузия; температурата и солеността на водата; режимът на морското ветрово вълнение; ветровият режим.

Тези хидрофизични и метеорологични параметри влияят основно върху транспорта и скоростта на дифузно и адвективно смесване на водните маси.

Наводнението е природно бедствие, което в някаква степен се поддава на прогнозиране. Предпоставки за наводнения в общината могат да бъдат интензивни валежи - предимно през пролетта, есента и зимата, когато почвата е достатъчно мокра и не може да поеме част от валежа. Като правило тези периоди са с усложнени хидрометеорологични условия: ниски температури, повишена влажност на въздуха, намалена светла част на деня и други съпътстващи неблагоприятни явления, вкл. активизиране на свлачища. В такива условия са се извършвали и ще се провеждат в бъдеще спасителните и аварийни работи при проявлението на подобно бедствие.

Средно-годишните количества на падналите валежи, разпределението им по месеци и по интензитет показват, че проявлението на това явление е малко вероятно. Липсата на язовири и микроязовири, реки и водохранилища, ограничава вероятността за настъпване на наводнения, но тe не могат да бъдат изключени напълно. Налице е цикличност на проявлението на това явление:

• 
  наводнения в общината са ставали през 1995, 1997, 2005 и 2011 г. в гр. Шабла;
  
• 
  през 1994 г. в с. Крапец;
  
• 
  през 1996, 1981 и 2005 г. в с.Граничар и с. Дуранкулак.
  

Във всички населени места на територията на общината съществуват ниски части, които представляват възможни заливни зони при определени условия. Рядко проявяващият се характер на бедствието е дал отражение върху режима на ползване на тия зони; те съществуват като дворове, градини, стопански постройки, а в някои случаи и застроени с жилищни сгради.

В гр. Шабла потенциална опасност от наводнение представлява Суха река (р. Шабленска, Хидроложки справочник на БАН от 1978 г.№ по ред 187, № на ХМС 23а) преставляваща ниска част от релефа на общината, която преминава през целия град и условно го разделя на две части. В различните участъци дълбочината му е от 0 до 5 м, ширината - от 10 до 100 м, денивелацията му е ориентирана в посока югозапад към североизток. Извън града долът води началото си от с. Раковски, община Каварна. Преминава през път Е-87 след с. Хаджи Димитър в посока към Шабла, около с. Поручик Чунчево, югоизточно от с. Горун вече на територията на Шабленска община и следва посока към града. Друга част води началото си южно от с. Горичане преминава през път Е-87 в участъка между село Горун и гр. Шабла и се включва в основния дол преди Шабла. При големи валежи в този дол се прихващат и водите от високите части югоизточно от града в посока от село Тюленово. Влизайки в града той следва посоката на улиците, към които се определят дворовете и сградите от двете страни на дерето: улиците "Долина", "Мелник", "Суха река" и излиза извън града в посока към Шабленското езеро. За изпълнение на комуникационните връзки на града през дерето има изградени осем мостови съоръжения от които три - само за пешеходци (пасарелки от лека конструкция), а останалите 7 - с възможност за автомобилен преход.
Табл. 18. Обекти от критичната инфраструктура в община Шабла

Табл. 18 показва обектите, които са критични по отношение на наводнения и са включени в Плана за защита при бедствия в Община Шабла (2008). Определени са следните критични и потенциално опасни обекти, за които е необходимо изготвяне на експертизи:

• 
  басейн на деретата в община Шабла с изградените премостващи съоръжения;
  
• 
  подстанция “Шабла”, с прилежащите захранващ магистрален далекопровод и 12 броя изводи;
  
• 
  помпените станции “Шабла 1”, “Шабла 2”; “Горичане”, “Горун”;,“Крапец”, “Ваклино”, “Смин”’, “Дуранкулак”;
  
• 
  всички мостове по пътната мрежа на територията на общината;
  
• 
  всички свлачищни райони на територията на общината;
  
• 
  магистрален водопровод „Шабла – Горичане – Добрич”;
  
• 
  жилищни и обществени сгради с масово пребиваване на хора.
  

В съответствие с методиката са определени районите със значителен потенциален риск от наводнения в РБ „Черноморски Добруджански реки”, в който район попадат обекти от територията на община Шабла. За община Шабла са определени 2 обекта с висока степен на риск: BG2_APSER_BS_01 Черно море – с. Дуранкулак с дължина 14 км. и BG2_APSER_BS_02 Черно море – гр. Шабла с дължина 15 км.

В района на община Шабла се установяват две геоложки формации – Сармат и Кватернер.

Сарматът е представен главно от миоценски варовици на Карвунската свита, които имат широко площно разпространение. Те представляват дебела серия от тънки органично-черупчести пластове, като част от тях са с добре литифицирано карбонатно вещество, а други са по-слабо литифицирани и са с по-ограничено слабо разпространение. На отделни места в междупластията от варовици има глинести прослойки с малка дебелина – 15-20 см. Дебелината на Сарматския карбонатен комплекс е 60-70 до 170-180 м. Тя е по-малка в западната част и нараства на изток, за да достигне максималната си стойност.

Кватернерът е представен от старокватернерни отложения – льос и съвременни (холоценски) отложения – пясъци и глини. Льосът е старокватернерно еолитно образование и покрива като шапка по-старите скали. Мощността на льосовия комплекс варира силно от няколко метра до около 20-25 метра. Пясъците са с ограничено площно разпространение, основно в пясъчните коси и плажовите ивици. Те са разно- средно- и дребно- зърнести с голямо съдържание на натрошени мидени черупки. Зърната са предимно карбонатни и по-малко силикатни. Дебелината на пясъците в косата е от порядъка на 2 до 7-8 м.

Алувиалните отложения, представени предимно от глини и от чакъли и пясъци с глинесто – песъчлив запълнител, имат ограничено площно разпространение като тесни ивици в обсега на суходолията и удавените речни долини. Дебелината им не надвишава 4-6 м.

3.3.2. Почвена покривка и разпределение на почвените ресурси

На територията на община Шабла са формирани 1 основен тип зонални почви и 4 типа азонални почви. (фиг. 6):

• 
  Зонални почви: Почвената характеристика на общинската територия се определя от преобладаващия дял на зоналните черноземни почви. Те са представени от своите разновидности, запазващи общите черти на основния тип.
  
  • 
    Черноземи (Chernozems) представени са с 4 подтипа – типични, излужени, “карасулуци” и карбонатни.
    

• 
  Азонални почви: Азоналните почви, срещащи се в почвената покривка на община Шабла са много слабо развити и нямат обособени хоризонти, резултат от педогенетични процеси. Съществуването на тези почви не е в равновесие с условията на средата. Образуват се на младите алувиални и делувиални почвообразуващи материали или след ерозия или в следствие на антропогенно въздействие. Към тях се отнасят:
  
  • 
    Делувиални (Colluviosols) с подтип делувиално-ливадни (Gleyic)
    
  • 
    Алувиални/ наносни (Fluvisols) – с подтип в зависимост от преобладаващият почвообразувателен процес -алувиално-ливадни
    
  • 
    Блатни (Gleysols) - с подтип Ливадно-блатни (Eutric)
    
  • 
    Антропогенни (Anthrosols) – с подтип окултурени пясъци.
    

Черноземите спадат към почви със забележима повърхностна акумулация на наситена с бази органична материя, съобразно "Легендата на почвите" на FAO (1988, 1990). Образувани са върху льос, льосовидни седименти, глини, мергели и варовици при наличието на ливадностепна и горскостепна растителност. Тези материали съдържат от 45 % до 60 % глина, имат карбонати и умерена водопропускливост, което благоприятства образуването на черноземите. Благоприятните условия за тяхното развитие и формиране при наличието на разнотревно-житни треви, както и редуването на влажни и сухи периоди през годината подпомагат хумификацията, насищането на хумуса с калций и излужването на карбонатите. Карбонатите се натрупват на различна дълбочина в профила и варират от 0 до 20 %, във връзка с което черноземите се поделят на четири подтипа: типични, карбонатни, излужени, оподзолени. В зависимост от мощността на хумусния хоризонт или според хумусното съдържание черноземите се подразделят на следните видове: слабо мощни (с хумусен хоризонт до 40 cm), средно мощни (40-80 cm) и мощни (над 80 cm).

Този вид почви са най-широко разпространени. Заемат основно южната част на общината – землищата на селата Тюленово, Горун, Горичане, Пролез, Езерец, Черноморци, гр. Шабла, като в северната и централата част отстъпват на типичните черноземи. В равнинните части имат мощно развит хумусен хоризонт до 80 см., а на ерозираните терени – 30-35 см. Отличават се с благоприятни физически и хидрологични свойства. Механичният им състав е в широк диапазон от глинесто-песъчлив до тежко песъчливо-глинест, като в района на община Шабла по склоновете със северно, западно или северозападно изложение върху червенокафяви глини са разположени най-тежките черноземи в страната – карасулуци. Агротехнологичните качества на излужените черноземи са много добри.

Срещат се главно в североизточната и централната част на община в землищата на с. Граничар, Дуранкулак, Стаевци, Захари Стояново, Смин, Ваклино, Крапец, Божаново, Твърдица и по-слабо разпространни са в землищата на селата Пролез, Езерец, Горун, Горичане, Черноморци и гр. Шабла. Намират се обикновено в комплекс с карбонатните черноземи и са с аналогични на тях качества. Отличават се от тях с по-тежкия си механичен състав, с добрата си водозадържаща способност и по-високото хумусно съдържание.

Това са най-слабо разпространения подтип черноземни почви на територията на общината, обикновено съпътстващи типичните черноземи. В повечето случаи тези почви са ерозирани, което обуславя наличието на средно-мощен хумусен хоризонт. Хумусният хоризонт е с рехав строеж, добър термичен и аероционен режим. Реакцията на повърхностния хоризонт е слабо алкална. Отличават се с висока въздухопропускливост, но с недобра водозадържаща способност, поради което бързо изсъхват, без да се спичат. Тези им свойства им предопределят благоприятни агротехнически качества.

Карбонатните и типичните черноземи от т.нар. Дуранкулашки район заемат площ от 190 кв. км. и не притежават съществени особености, които да ги отличават от същите почви, разпространени в другите райони на Южна Добруджа (Генералтошевския и др.). Все пак се наблюдава макар и слабо отежняване на почвообразуващата скала. Почвите имат също тежко песъчливо-глинест механичен състав, но количеството на физичната глина е с 3-4% по-високо. Във връзка с това и с особеностите на климата, тези почви имат по-добър воден и хранителен режим. Върху последния твърде много влияе и големия запас на органично вещество (в повърхностния хоризонт съдържа от 3 до 5% хумус). При тях почти няма процеси на "изхабяване", което е характерно за същите почви от Ломско-Свищовския район. Пригодността на карбонатните и типичните черноземи за селскостопанско производство се определя не само от свойствата им, но в значителна степен и от климатичните условия на провинцията. Благоприятният хранителен режим и високата атмосферна влажност правят възможно отглеждането на редица култури, взискателни към тези условия. Те са особено подходящи за тревно-фуражни (люцерна, грах, фий, еспартеза) и зърнено-хлебни и фуражни култури (царевица, пшеница, ечемик). Добивите от пшеница са едни от най-високите в страната и същевременно стабилни по години.