Защитена зона „Комплекс Калиакра” с код BG0000573

Приета е с Решение на Министерски съвет № 802 от 04.12.2007 г. /обн. ДВ, бр. 107 от 18.12.2007 г./, изм. с РМС № 660 от 01.11.2013 г. /обн. ДВ, бр. 97 от 18.12.2013 г./ и РМС № 223 от 24.12.2014 г. /обн. ДВ, бр. 37 от 29.04.2014 г./ и се разпростира в териториалния обхват на 3 общини – Шабла, Каварна и Балчик. В община Шабла попада най-северната й част. Общата площ на зоната е 48 340,11 ха, от които 43 724 ха морски пространства. Обхваща части от землищата на: с. Тюленово, община Шабла; гр. Каварна, с. Божурец, с. Българево, с. Камен бряг, с. Свети Никола, и с. Топола, община Каварна; гр. Балчик, община Балчик. Шабленският участък от защитената зона включва части от бреговата ивица, морска акватория и прилежащи до брега територии.

Според стандартните НАТУРА 2000 формуляри, постъпили в МОСВ и МС на Република България и ревизирани (прецизирани) от БАН, зона „Комплекс Калиакра” е обявена за опазване на следните местообитания и видове от Приложения І и ІІ на Директива 92/43/ЕЕС и Закона за биологичното разнообразие:

1014 Vertigo angustior R C C B A

1016 Vertigo moulinsiana R C C C A

1060 Lycaena dispar V C A B A

1083 Lucanus cervus R C B C C

1087 Rosalia alpina * R C B C C

1088 Cerambyx cerdo R C B C C

1089 Morimus funereus R D

1103 Alosa fallax V C B C B

1171 Triturus karelinii P C A B A

1188 Bombina bombina P C A C A

1217 Testudo hermanni V C A B A

1219 Testudo graeca C C A C A

1220 Emys orbicularis C C A C B

1279 Elaphe quatuorlineata V C A C B

1302 Rhinolophus mehelyi C C B C C

1303 Rhinolophus hipposideros C C A C A

1304 Rhinolophus ferrumequinum C C A C A

1305 Rhinolophus euryale C C B C C

1306 Rhinolophus blasii C C B C C

1307 Myotis blythii C C B C C

1310 Miniopterus schreibersi P C B C C

1316 Myotis capaccinii P C B C C

1321 Myotis emarginatus P C B C C

1323 Myotis bechsteini P D

1324 Myotis myotis C C B C C

1335 Spermophilus citellus R C B C A

1349 Tursiops truncatus P B B C A

1351 Phocoena phocoena P B C C C

1355 Lutra lutra 10-12i C A C A

2491 Alosa pontica P C B C B

2609 Mesocricetus newtoni V C B C C

2633 Mustela eversmannii R B A C A

2635 Vormela peregusna P C A C A

4022 Probaticus subrugosus R B A B A

4028 Catopta thrips V A A A A

4091 Crambe tataria V C C C C

4120 Alosa caspia nordmani R B A B A

4126 Alosa maeotica P C C C B

3.4.3.2.4. Защитена зона „Крайморска Добруджа” с код BG0000130

Приета е с Решение на Министерски съвет № 122 от 02 март 2007 г. /обн. ДВ, бр. 21 от 09.03.2007 г./, изм. с РМС № 223/24.04.2014 г /обн. ДВ, бр. 37 от 29.04.2014 г./. Представлява суходолия със степна растителност и по-малко с гори и горски култури, които се намират на територията на общините Шабла, Каварна и Генерал Тошево. Общата площ на зоната е 48 340,11 ха.

Обхваща части от землищата на следните населени места, групирани по общини:

• 
  с. Божаново, с. Ваклино, с. Горун, с. Езерец, с. Твърдица и гр. Шабла, община Шабла;
  
• 
  с. Видно, с. Вранино, с. Иречек, с. Камен бряг, с. Нейково, с. Поручик Чунчево, с. Септемврийци, с. Хаджи Димитър и с. Челопечене, община Каварна;
  
• 
  с. Александър Стамболийски, с. Балканци, с. Бежаново, с. Василево, с. Великово, с. Горица, с. Калина, с. Малина, с. Петлешково, с. Преселенци, с. Рогозина, с. Сираково, с. Спасово, с. Средина и с. Сърнино, община Генерал Тошево.
  

Според стандартните НАТУРА 2000 формуляри, постъпили в МОСВ и МС на Република България и ревизирани (прецизирани) от БАН, зона „Крайморска Добруджа” е обявена за опазване на следните местообитания и видове от Приложения І и ІІ на Директива 92/43/ЕЕС и Закона за биологичното разнообразие:

1083 Lucanus cervus R C B C C

1087 Rosalia alpina * R C C C B

1088 Cerambyx cerdo R C B C B

1089 Morimus funereus R C B C C

1219 Testudo graeca R C A C A

1279 Elaphe quatuorlineata P C A C B

1302 Rhinolophus mehelyi P D

1304 Rhinolophus ferrumequinum P D

1305 Rhinolophus euryale P C B C C

1306 Rhinolophus blasii P D

1308 Barbastella barbastellus P D

1310 Miniopterus schreibersi P C B C C

1316 Myotis capaccinii P D

1321 Myotis emarginatus P D

1335 Spermophilus citellus R C B C A

2125 Potentilla emilii-popii P D C B C

2609 Mesocricetus newtoni V C B C C

2633 Mustela eversmannii R B A C A

2635 Vormela peregusna P C A C A

По отношение на общото растително покритие преобладават предимно антропогенните системи.

На местата с плитка, варовикова скала в необработваемите площи е характерно голямото изобилие на разнотревни видове, сред които редица красиви пролетни растения. Някои са редки за флората на България – теснолист божур, волжски горицвет, наведена салвия, лесингово кoило, дребна перуника и др. Тази растителност е разположена на малки, останали неразорани петна по високите места. Най-често се среща край с. Божаново и селищните могили край пътя Каварна – Дуранкулак.

По високия скален бряг край с. Тюленово се срещат бисерова и татарска змийска трева, морски копър, калиакренско плюскавиче и др.

На територията на общината се среща и понтийския пелин, който е включен в Червената книга на България, и българския лен, който е балкански ендемит.

Блатната растителност във влажните зони от района на община Шабла е добре застъпена. Разделя се на подводна и надводна. Подводната включва различни видове ръждавец, цератофилум и мириофилум. Наличието им е необходимо условие за мъстене на рибата. Надводната растителност е представена от обширни тръстикови масиви, папур, различни видове острици и др. По-богато на видове е Шабленското езеро – бяла водна лилия, жълта водна роза, джулюн, бърдуче и др.

Пясъчната растителност включва повечето от видовете по българското крайбрежие, които са защитени и вписани в Червената книга – морски ветрогон, приморска млечка, лепидотрихум, пясъчна метличина и др. Срещат се и псамофитни формации с преобладаване главно на класник, песъчар, галилеа, тойна и храстови формации с доминиране на ционура и други, предимно по крайморските пясъци. Върху дюните, северно от Дуранкулак, има находище на борзеанов игловръх – защитен вид, който е включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Пясъците не са покрити в еднаква степен с растителност, което се дължи на различни причини – различно количество на хранителни вещества в тях, различно овлажняване, различна дълбочина на подпочвените води, степен на заливане на морската вода и отдалеченост на пясъците от морските вълни.

Естествените дървесни насаждения в района са предимно на малки, откъснати петна, разположени в ниските и неудобни за земеползване места.

Територията на община Шабла се отнася към северната част на Черноморския зоогеографски район и се характеризира с редица специфични особености, свързани с Черноморското климатично влияние. Крайбрежието е своеобразен рефугиум за редица топлолюбиви видове с понтийско, медитеранско и предноазиатско разпространение.

Степента на проученост се обуславя най-вече от изследванията, провеждани през годините за териториите в близост до езерните комплекси на територията на общината, тъй като основната част от останалите територии са силно антропогенно повлияни от развиваната в тях стопанска дейност и видовото разнообразие в тях е силно ограничено.

Земноводните и влечугите в района на езерните комплекси, по данни от плановете за управление на защитените местности са представени съответно от 7 вида земноводни и 8 вида влечуги – за Дуранкулашкия комплекс и 5 вида земноводни и 6 вида влечуги – за Шабленския комплекс. Районът се характеризира като сравнително беден в това отношение.

Повечето от регистрираните видове са представени със стабилни популации. Изключения са зеленият гущер /Lacerta viridis/, който е малочислен и обикновената чесновница /Pelobates fuscus/, чиито статус не е изяснен.

Най-многочислени популации в района на Шабленския комплекс имат зелената крастава жаба /Bufo viridis/ и голямата водна жаба /Rana ridibunda/, а в района на Дуранкулашкия комплекс освен тях е характерна и червено-коремната бумка /Bombina bombina/. С ниска численост на популациите са горската жаба /Rana dalmatina/, шипобедрената костенурка /Testudo graeca/, зеленият гущер /Lacerta viridis/ и пепелянката /Vipera ammodytes/.

С международно природозащитно значение в района са следните видове: червенокоремната бумка /Bombina bombina/; сирийската (балканска) чесновница /Pelobatis syriacus/; жабата дървестница /Hyla arborea/; зелената крастава жаба /Bufo viridis/; горската жаба /Rana dalmatina/; водната костенурка /Emys orbicularis/; шипобедрената костенурка /Testudo graeca/; кримският гущер /Podarcis taurica/; сива водна змия /Natrix tesselata/; смокът стрелец /Coluber jugularis/; и пепелянката /Vipera ammodytes/.

Характерен вид за Шабленското езеро е балканската (сирийската) чесновница (Pelobates syriacus balcanicus). Обитава пясъчните дюни и е представена със стабилна популация. Заплаха е разпростарняването по дюните на изкуствено залесената в района миризлива върба El. angustifolia. Местата за размножаване на чесновницата са най-източната и най-западната плитки части на Езерецко езеро.

Сладководни риби

Дуранкулашкото езеро се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са застрашени от изчезване, включени в Червената книга на България: мраморно попче, кавказко попче, триигла бодливка, деветигла бодливка. То е единственото доказано находище на див шаран. От естественните обитатели икономическо значение имат бабушката, червеноперката, сомът, бялата риба, костурът и стронгилът. Бялата риба и сомът са с по-ограничени популации.

В Шабленското езеро се срещат 23 вида риби, като 7 от тях са включени в Червената книга на България. Тук е единственото находище на дългоопашатото попче. Eстествено разпространени sтопански ценни видове са щуката, платиката и сомът.

Сухоземни бозайници

Според наличните литературни данни, дребната бозайна фауна в околностите на езерните комплекси е представена съответно от 26 вида - за Дуранкулашко езеро и 17 вида за Шабленското. С най-многобройни популации в района на природния комплекс са следните видове:

• 
  Insectivora - европейска къртица (Talpa europaea), Crocidura leucodon, Cr. suaveolens;
  
• 
  Rodentia (Гризачи) - Mus sp., Mus spicilegus, Apodemus sp.;
  
• 
  Lagomоrpha - заек (Lepus europaeus);
  
• 
  Carnivora - чакал (Canis aureus).
  

В резултат на преселване от съседни територии в района на Дуранкулашкото езеро през последните 2-3 десетилетия се появяват два нови вида - чакалa (Canis aureus) и енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides). Числеността на чакала (C. aureus) се е увеличила рязко през последните десетилетия и той се отстрелвал като "вреден дивеч". Обратният процес в сравнение с този при чакала, т.е. към редукция на популацията, е протекъл с енотовидното куче (N. procyonоides) и понастоящем той е изчезващ вид за района.

Видовете Sorex minutus, Мicromys minutus и Arvicola terrestris са отбелязани като редки eстествени обитатели на природния комплекс.

С неизяснен статус са видовете Sorex araneus, Neomys anomalus, Driomys nitedula, Sicista subtilis, Mustela eversmani, Vormela peregusna и Felis silvestris. Предполага се, че броят им е района е много малък или, че изобщо не се срещат, въпреки наличието на подходящи биотопи. За тези видове са необходими по-подробни изследвания, за окончателно изясняване на статута им.

От групата на едрите копитни бозайници, които са обект на лов, само дивото прасе (S.scrofa) и сърната (C.capreolus) имат икономическо значение /благородния елен (C.elaphus) има спорадични появи в района. Съсредоточеностите на двата вида са в югоизточната част на Дуранкулашкия комплекс - в района на Ваклинския ръкав на езерото.

Черногърдия златист хомяк (Mesocricetus newtoni) е с национална и с международна природозащитна стойност. Той е долно-дунавски ендимит и главната част на ареала му е разположена в Североизточна България. В района на Дуранкулашко езеро разпространението му е ограничено на няколко петна с предполагаема висока численост.

Внимание заслужава и лалугера (Spermmophillus citelus), който също е с неблагоприятен национален и европейски статут. Разпространен е в необработваеми терени в комплекса, като най-плътната му популация е южно от Дуранкулашкото езеро. Като цяло числеността на вида в района е спаднала драстично през последните години в резултат на рудерализацията на пасищата.

Видрата (Lutra lutra) е включена в националната Червена книга, в Европейския Червен списък, в списъците на Бернската конвенция и Корине биотопи. Представена е със стабилна популация, за което говорят постоянно констатираните косвени белези за присъствието на вида в района на Дуранкулашко езеро.

На територията на община Шабла са установени 288 вида птици, което е приблизително 70 % от всички регистрирани в България видове. Според критериите на IUCN, в световен мащаб, на територията са установени 19 вида в категориите Застрашен от изчезване, Уязвим и Полузастрашен. /73% от всичките 26 вида в България/ и един вид в категорията Критично застрашен, наблюдаван в миналото и на територията на общината – Тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris).

От установените видове тук, с европейско природозащитно значение са 188 вида (65,3%), определени на базата на критерии спрямо техния световен и европейски статус. В категорията със световен природозащитен статус (SPEC 1) спадат 19 вида, видове чиято популация е концентрирана в Европа и имат неблагоприятен статус (SPEC 2) – 32 вида; видове чиито популации не са концентрирани в Европа, но техния природозащитен статус в Европа е неблагоприятен (SPEC 3) – 75 вида; видове чиято световна популация е концентрирана в Европа и имат благоприятен статус (SPEC E) – 62 вида (фиг. 12).



Фиг. 12. Съотношение на видовете с Европейско

природозащитно значение


Фиг. 13. Съотношение на видовете според Степента им на застрашеност в Европа
От почти всички видове (286), които имат определена степен на застрашеност (ETS) като европейски видове, стабилни S са 165 вида (57,6%) В съответните категории попадат – ЕN застрашен в Европа вид – 7 вида, Уязвим в Европа вид VU – 19 вида, Намаляващ вид D – 49 вида, Рядък вид R – 11 вида, Изтощен вид - 35 вида.



Фиг. 14. Съотношение на видовете включени в Бонската конвенция


Фиг.15. Съотношение на видовете включени в Бернската конвенция.
От установените видове, в Бонската конвенция (конвенция за мигриращите видове) попадат 45 вида 15,6 % (фиг. 14), а в Бернската конвенция (за дивата европейска флора и фауна и местообитанията) попадат 71 вида (приложения ІІ и ІІІ) - 24,6 %. (фиг. 15.)

Защитените в национален аспект видове са включени в приложение II и III на Закона за биологичното разнообразие и Червена книга на България. От установените 288 вида, в приложение II (приоритетни видове, чийто места на обитаване също подлежат на специални мерки на опазване) и приложение ІІІ (видове със защита) на Закона, попадат 61 вида (21,2 %) фиг. 15 В Червената книга попадат видове в категориите Изчезнал от страната като гнездящ вид RE – 7 вида, Критично застрашен CR – 25 вида, Застрашен EN – 37 вида, Уязвим VU – 40 вида, Полузастрашен NT – 5 вида, Слабо засегнат LC – 5 вида, с Недостатъчни данни DD – 4 вида. Като цяло 123 вида, срещащи се в общината, са категоризирани като застрашени в национален мащаб (42,7 %)(фиг. 16)