Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №
Видове с международен природозащитен статус
Изтегляне 3.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Табл. 21. Застрашени видове (EN) птици, наблюдавани на територията на община Шабла
- Българско име Латинско име Място на обитаване Сезон на пребиваване
- Табл. 22. Уязвими VU видове птици наблюдавани на територията на община Шабла
- Табл. 23. Полузастрашени (NT) видове наблюдавани на територията на община Шабла
- Българско име Латинско име Място на обитаване Сезон на наблюденията
- Черноопашат крайбрежен бекас
Видове с международен природозащитен статус Световно застрашени видове На територията на общината са установени 3 вида от категорията Застрашен от изчезване в световен мащаб, категоризирани от Международния съюз за защита на природата IUCN. Тези видове са наблюдавани през определени сезони (табл. 21). Застрашени видове (EN) Табл. 21. Застрашени видове (EN) птици, наблюдавани на територията на община Шабла
Червеногуша гъска Branta ruficollis – редовно зимуващ в района вид. Почти цялата световна популация на вида зимува редовно (от ноември до март) във всички влажни зони на защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро, включително в морето. Затова община Шабла е най-важният район за опазването на червеногушата гъска в световен мащаб през зимата. Видът силно намалява през последните 10 години. В това отношение тя е единствена по рода си в България, а заедно с Дунавската делта и причерноморските влажни зони в Украйна (последните служат само като място за преминаване), е едно от уникалните места в света. Използва водните площи на езерата както и морската акватория в близост до бреговата ивица за нощувка. През светлата част на денонощието ятата самостоятелно или заедно с други видове гъски се хранят в нивите засети с пшеница, както в непосредствена близост до езерата, така и на територията на цялата община. В края на зимния сезон, птиците предпочитат да образуват самостоятелни ята и да се придържат в нивите в близост до водоемите. Количеството на гъските рязко се увеличава през месеците декември, януари и февруари, когато на територията се концентрира от 50% до около 70% от световната популация на червеногушата гъска (фиг. 18). При ежедневните си прелети непрекъснато се придвижват както между самите езера и земеделските земи, така и между езерата и морето. Основните заплахи за вида са: безпокойството от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка и от лова, отстрелванео им по грешка по време на лов, бракониерскя лов, унищожаването и фрагментацията на местообитанията им (местата им за хранене и нощувка), както и използването на препарати за борба с гризачи. Ловуването в местата на нощувка е много интензивно през месеците, когато концентрацията на вида е най-висока. Поради факта, че често вида образува смесени ята с голямата белочела гъска (която е ловен обект) и ловуването често е при лоши светлинни условия, то може да се предположи че на практика почти не е защитен. Установявано е бракониерство в интензивния ловен сезон. Не е проучено въздействието на ветрогенератори (включително опасността от сблъсъци) и други високи съоръжения върху червеногушата гъска, но за ятата, които излитат и в лоши метеорологични условия и летят ниско, а птиците са в плътна формация една до друга, съществува значителна опасност. Има редица проучвания за въздействието на ветрогенераторите върху други видове гъски (избягват полетата с ветрогенеатори и не пасат в радиус около 600 м около генераторите), като са установени значителни отрицателни въздействия, свързани с пасивна загуба на местообитания и бариерен ефект. 
Фиг. 18. Динамика на числеността през зимата на зимуващите в района на Общината червеногуши гъски и максимални годишни стойности. Обобщени данни от преброявания в Дуранкулашко езеро, Шабленски езерен комплекс и морето до тях. Източник: НБОИ, БДЗП Тръноопашата потапница Oxyura leucocephala – регистрирана е неколкократно през зимния сезон като зимуващ или временно пребиваващ вид в неголеми количества в Дуранкулашкото и Шабленското езеро, в Шабленската тузла и в крайбрежната зона на Черно море. През последните 10 години се наблюдават между 1 и 3 индивида и до 16 индивида, а в близкото минало (1983 г.) до 214 индивида. Придържа се към откритите водни части на езерата като в рамките на деня птиците често се придвижват между езерата. Основните заплахи за вида са безпокойството, лов, унищожаване на местообитанията. Ловен сокол Falco cherrug – наблюдавани са единични птици по време на есенната и пролетна миграции. Предполагаше се че това са птици от северните части на популацията (Румъния, Украйна). По данни на маркирани с GPS система за проследяване се установи, че млади птици от Унгария достигат района на общината. Наблюденията са предимно от открити обработваеми и необработваеми площи. Заплахите за вида са – унищожаване на местообитанията, третиране на местата с неподходящи препарати против гризачи, изграждане на ветроенергийни съоръжения (пряк сблъсък, бариерен ефект). Вероятност и от бракониерски лов. Уязвими (VU) видове Табл. 22. Уязвими VU видове птици наблюдавани на територията на община Шабла
Малка белочела гъска Anser eryhtropus – редовно преминава по време на миграция през езерата, а през зимния сезон редовно зимува и се храни в нивите в смесени ята заедно с другите видове гъски на територията на общината. Количеството и регистрирането на този вид сред ятата зимуващи гъски е трудно да се установи за това отчетения брой и дати на наблюдение са значително по-ниски от реалните. Общо със сигурност са установени до 50 броя, което е най-висока численост на този вид в България. Видът е малочислен в световен мащаб и в тази връзка община Шабла се явява един от важните региони за този вид гъска на планетата. Ятата от гъски нощуват във водоемите и се хранят през деня в земеделските земи. На няколко пъти за последните 10 години са установявани и отстреляни птици. Заплахи – пряко унищожаване на индивиди. Видът е почти неразличим от голямата белочела гъска, която е ловен обект. Третирането на посевите за гризачи с неподходящи препарати предразполага към риск от отравяне. Унищожаването на местата за нощувка и хранене и безпокойството през зимния период, също са заплахи за вида. Не е проучена опасността от сблъсъци с ветрогенератори и други високи съоръжения върху малката белочела гъска, но за ятата, които излитат и в лоши метеорологични условия и летят ниско, а птиците са в плътна формация една до друга, съществува опасност. Има редица проучвания за въздействието на ветрогенераторите върху други видове гъски (избягват полетата с ветрогенеатори и не пасат в радиус около 600 м около генераторите), като са установени значителни отрицателни въздействия, свързани с пасивна загуба на местообитания и бариерен ефект. Къдроглав пеликан Pelеcanus crispus – Установен по време на миграция и зимуване в Шабленското и Дуранкулашкото езера, като на територията на общината се концентрират до 200 индивида (10% от гнездящата популация в Европа). Заплахите за вида са унищожаването на местообитанията и безпокойството (струпването на хора в близост до езерата, влизането с лодки в тях, както и засилената ловна дейност в района им), изграждане на ветроенергийни съоръжения (пряк сблъсък, бариерен ефект). Потенциална заплаха е и непряко отрицателно въздействие върху хранителната му база при нарушаване на водния баланс на езерата вследствие повишено водочерпене, както и при замърсяване на водите. Голям креслив орел Aquila clanga – видът се среща редовно по време на миграция и зимуване на територии близки до езерата, открити терени и покрайнини на гори, в които нощува. През зимата използва езерата като постоянен ловен район. Количествата са от 1 до 3 броя. Наблюденията в поредни години на една и съща птица (маркирана с пръстен), показва привързаността на някои индивиди точно към тези места за зимуване. През април 2008 г. бе наблюдавана и заснета двугодишна птица в района на Дуранкулашко езеро с латвийски пръстени. Видът често ползва за почивка дърветата около Шабленската тузла, както по време на миграция, така и през зимата. Заплахите за вида са безпокойството и промяна на местообитанията, третирането на площи, в които се храни с неподходящи препарати за защита от гризачи, изграждане на ветроенергийни съоръжения (пряк сблъсък, бариерен ефект). Непряко отрицателно въздействие върху вида може да има в следствие различни типове въздействия върху животните, които му служат за храна. Въздействието върху вида се очаква да бъде пропорционално на въздействието върху неговата хранителна база, причинено в следствие безпокойство на птиците, нарушаване водния баланс на езерата и др. Царски орел Aquila heliaca – наблюдаван няколко пъти, по време на миграция в открити територии над обработваеми и необработваеми площи. Не е отчетено да се задържа в района или да се храни на територията на общината. Заплаха за вида е изграждането на ветроенергийни съоръжения (пряк сблъсък, бариерен ефект). Дропла Otis tarda – вид, който е изчезнал като размножаващ се тук. Всички данни от анкетни проучвания посочват за гнездене на около 10 двойки в миналото и на зимуване на значителни количества в района на Шабла и околните селища. Единични птици или малки групи рядко преминават през територията през зимния период (анкетни данни с ловци и стопански работници). Заплахите за вида са унищожаването и промяната на местообитанията, безпокойството, изграждане на ветроенергийни съоръжения (пряк сблъсък, бариерен ефект). Водно шаварче Acrocephalus paludicola – по време на миграция се срещат единични екземпляри във влажните зони на територията на общината. Видът е по-скоро случайно преминаващ тук. Характерно местообитание е крайбрежната растителност до бреговете на водните площи. На други места по време на миграция предпочита открити пространства с ниска растителност и пустеещи земи. Полузастрашени (NT) видове Табл. 23. Полузастрашени (NT) видове наблюдавани на територията на община Шабла
Белоока потапница Aythya nyroca – среща се като гнездящ в района на езерата – Шабленско – 1-4 дв. , Дуранкулашко – 12-22 дв., Шабленска тузла – 1-2 дв. – общо до 28 двойки, по време на миграция до 80 индивида и като зимуващ (през меки зими). Гнезди в обраслите с мозаечна водна растителност и тръстики части на езерата. За хранене използва откритите водни площи и местата в близост до водната растителност. Броят гнездящи двойки варира в зависимост от сътоянието и площта на тръстиковите масиви, нивото на водата и степента на безпокойство през размножителния период. Силно е зависим от промяната на местообитанията и безпокойството от рибари и туристи през размножителния период. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната й база в следствие повишено водочерпене от езерата или водосбора им, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Вечерна ветрушка Falco vespertinus – среща се на територията на общината като гнедящ и по време на миграция. Гнезди край с. Дуранкулак; до Южния разлив на Дуранкулашко езеро; в горичка край Шабленска тузла и др, в горски и полезащитни пояси, малки горички. По време на миграция и при ловуване се среща в открити пространства. Гнездовите находища бяха известни дълги години и редовно гнездовия успех бе положителен. През последните 4 години числеността рязко спадна и може да се каже, че вида е пред изчезване от района. Причините не са още уточнени, но безпокойството и промяната в хранителната база са едни от вероятните. Двойките заемат гнезда на вранови птици, при относителна постоянна плътност на свраката Pica pica и сивата врана Corvus cornix, плътността на посевната врана Corvus frugilegus в района също спадна драстично вследствие промяната на местообитанията през последните години. По време на миграция храстите по дюните източно от тузлата редовно се ползват като място за почивка от до 10 индивида на ден. Мигриращите ята преминават (до 345 инд. през 2006 г.) предимно в няколкокилометрова (40-50) ивица край морския бряг и над самите дюни на плажната ивица, като височината, на която летят е от 10 до 150 м., най-рисковата за сблъсък зона. Заплахите за вида в района са промяна (включително унищожаване и фрагментация) на гнездови и хранителни местообитания и места за почивка, използване на химикали за борба с вредителите и изграждане на ветрогенераторни паркове (пряк сблъсък и бариерен ефект). Степен блатар Circus macrourus – среща се по време на миграция. Редовно наблюдаван както през есенната така и през пролетната миграция. Количествата се движат до 10-20 инд. на сезон. Основна заплаха за този вид са ветрогенераторните паркове (пряк сблъсък и бариерен ефект) и промяна на местообитанията. Наблюдаваните птици летят сравнително ниско (3-100м) и вероятността за сблъсък при определени метеорологични условия при този вид е по-висока. Стрепет Tetrax tetrax – изчезнал като гнездящ в района вид, през зимния сезон е наблюдаван 1 индивид в обработваема нива в близост до брега на Дуранкулашко езеро. Заплахите за вида са промяната на местообитанията и вероятно лов. Ливаден дърдавец Crex crex – среща се по време на миграция в обраслите крайводни участъци на Шабленското и Дуранкулашкото езера, а вероятно и в подходящи места в необработваемите терени. Установяван е да гнезди в границите на защитена зона Шабленски езерен комплекс, в ливадите и пасищата около езерото. Среща се по време на миграция в пасищата южно от Шабленската тузла. Видът води скрит начин на живот и регистрираните по време на миграция индивиди са малка част от реално мигриращите (улавян с орнитологични мрежи до Тюленово). Основни заплахи са промяната в местообитанията (включително унищожаване и фрагментация), ловът (в местата за лов на пъдпъдъци редовно, според анкетите с ловци, се срещат и малки количества от ливадния дърдавец). Ветрогенераторни паркове – като нощен мигрант, летящ на неголяма височина, вероятността от сблъсък е по-голяма, доказателство за това са намираните блъснати птици под жици, кули и други съоръжения. Черноопашат крайбрежен бекас Limosa limosa – през пролетната и есенна миграции обитава крайбрежните зони на езерата – Шабленско, Дуранкулашо и Шабленска тузла, придържайки се към по-откритите и необрасли с гъста растителност брегове. Извършва чести ежедневни придвижвания между езерата и морския бряг и между самите езера в търсене на храна. Като нощен мигрант е застрашен и от сблъсъци с ветрогенератори и други съоръжения издигнати по бреговата ивица. Отрицателно въздействие върху вида се очаква до има и от промяна в местообитанията му (включително унищожаване и фрагментация), безпокойство причинено от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка в Шабленската тузла и югоизточните части на Дуранкулашкото езеро, граничещи с плажната ивица. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната му база в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Голям свирец Numenius arquata – през пролетната и есенната миграции, а понякога и през зимата, придържайки се към брегове и разливи, открити ниви или необработваеми земи в близост до водоемите. Основните заплахи за вида са промяната на местообитанията (включително унищожаване и фрагментация), промяна в хранителната му база в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени и замърсяване на водите, както и безпокойството в местата на почивка. Синявица Coracias garrulus – гнездящ на територията на общината вид, мигриращ в малки количества през района по време на миграция. Гнезди в хралупи на дървета, дупки в стари сгради, песъчливи льосови склонове и по льосовите морски брегове в защитените зони Дуранкулашко езеро и Шабленски езерен комплекс. Установен е да гнезди и в района на Шабленската тузла. Някои от местата, с традиционно гнездене (акациите край южния разлив на Дуранкулашко езеро) бяха изоставени от голяма част от двойките. Заплахите за вида е промяната на местообитанията (включително унищожаване и фрагментация), изсичането на стари дървета с хралупи, унищожаване на хранителната му база вследствие третиране с препарати за борба с вредители. Полубеловрата мухоловка Fecidula semitorquata – среща се само по време на миграция, като единични екземпляри, в малките горички и полезащитните пояси. Гнездовата популация на вида е на юг от проучваните места и вероятно се касае за скитащи индивиди или от малки гнездови находища на север от България. Заплахите за вида в района не са дефинирани. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 3.83 Mb. Сподели с приятели:
|