Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №
Изтегляне 3.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Видове птици обект на опазване за защитената зона
- 3.4.3.1.3. Защитена зона „Било” с код BG0002115
- 3.4.3.2. Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна
- 3.4.3.2.1. Защитена зона „Езеро Дуранкулак” с код BG0000154
- Природни местообитания – предмет на опазване в зоната и процентно покритие в зоната
- 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси 0.0125% от площа на зоната
- 1410 Средиземноморски солени ливади 0.09% от площа на зоната
- 2110 Зараждащи се подвижни дюни 1.63 % от площа на зоната
- 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) – 0.165% от площа на зоната.
- 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) 0.049% от площа на зоната.
- 2190 Влажни понижения между дюните 0.9% от площа на зоната.
- 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition 4.9% от площа на зоната.
- 6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso - Sedion
- 62 C 0* Понто-Сарматски степи 0.5% от площа на зоната.
- Видове – предмет на опазване на защитената зона и оценка на популцията
- 3.4.3.2.2. Защитена зона „Езеро Шабла – Езерец” с код BG0000621
- 1150 Крайбрежни лагуни* - 1.3572% от площа на зоната.
- 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси 0.0036% от площа на зоната.
- 2110 Зараждащи се подвижни дюни 0.1% от площа на зоната.
- 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) – 0.115% от площа на зоната.
- Видове животни (без птици)
Орнитологична стойност Калиакра е единственото орнитологично важно място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ, както и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. На територията на Калиакра са установени общо 237 вида птици, за 96 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по ЗБР. От значение за Европейския съюз са 79 вида, включени в приложение 1 на Директива 79/409/ЕИО, както и голям брой мигриращи видове птици. От срещащите се видове 102 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), 8 от които са включени в категория SPEC1 като световно застрашени видове, 30 - в категория SPEC2 и 64 - в SPEC3 като видове с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. В Калиакра се намира последното голямо и сравнително добре запазено степно местообитание в Добруджа. Тук обитават характерни степни видове – совоок дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, късопръста /Calandrella brachidactyla/ и дебелоклюна чучулиги /Melanocorypha calandra/, 4 вида каменарчета, розов скорец /Sturnus roseus/, като първите три вида са с най-високи числености в страната. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ е концентрирана на територията на ОВМ Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената в България колония на средния корморан /Phalacrocorax aristotelis/. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, обикновената ветрушка /Falco tinunculus/, сокола орко /Falco subbuteo/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/ и др. Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via Pontica. Над Калиакра всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар /Circus macrourus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и царски орел /Aquila heliaca/. Калиакра е най-вдадената в морето част от сухоземната територия на България. Поради тази специфична особеност, както и поради постоянните ветрове, при срещата на птиците с морето по пътя им на юг, те се задържат дълго време в района с цел да преодолеят въздушните течения, да избягнат морето и да се върнат над сушата, както и за да набират височина. Над 60% от птиците летят на височина до 150 m. Поради силните ветрове често мигриращите птици (основно щъркели и блатари) кацат и през деня, а грабливите птици се задържат за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. На територията на ОВМ Калиакра спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец /Crex crex/. Тези птици са основно нощни мигранти. Над 50 000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня. В района на Калиакра зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района, за да се хранят в нивите във вътрешността, като често спират и се хранят в нивите на територията на ОВМ. Макар и в малки количества редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/. Цели на опазване
Видове птици обект на опазване за защитената зона Видиве по чл. 6, ал.1, т.3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие: Черноврат гмурец /Podiceps nigricollis/, Среден корморан /Phalacrocorax aristotelis/, Mалък корморан /Phalacrocorax pygmeus/, Розов пеликан /Pelecanus onocrotalus/, Къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/, Mалък воден бик /Ixobrychus minutus/, Черен щъркел /Ciconia nigra/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Бяла лопатарка /Platalea leucorodia/, Поен лебед /Cygnus Cygnus/, Голяма белочела гъска /Anser albifrons/, Сива гъска /Anser anser/, Червеногуша гъска /Branta ruficollis/, Осояд /Pernis apivorus/, Черна каня /Milvus migrans/, Червена каня /Milvus milvus/, Морски орел /Haliaeetus albicilla/, Египетски лешояд /Neophron percnopterus/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, Полски блатар /Circus cyaneus/, Степен блатар /Circus macrourus/, Ливаден блатар /Circus pygargus/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Малък креслив орел /Aquila pomarina/, Царски орел /Aquila heliaca/, Скален орел /Aquila chrysaetos/, Малък орел /Hieraaetus pennatus/, Орел рибар /Pandion haliaetus/, Вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, Малък сокол /Falco columbarius/, Средиземноморски сокол /Falco eleonorae/, Ловен сокол /Falco cherrug/, Сокол скитник /Falco peregrinus/, Ливаден дърдавец /Crex crex/, Сив жерав /Grus grus/, Турилик /Burhinus oedicnemus/, Кафявокрил огърличник /Glareola pratincola/, Златиста булка /Pluvialis apricaria/, Гривеста рибарка /Sterna sandvicensis/, Речна рибарка /Sterna hirundo/, Бухал /Bubo bubo/, Синявица /Coracias garrulus/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, Късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Черногърбо каменарче /Oenanthe pleschanka/, Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/. Видове птици по чл. 6, ал. 1, т. 4: Червеногуш гмуркач /Gavia stellata/, Черногуш гмуркач /Gavia arctica/, Малък гмурец /Tachybaptus ruficollis/, Голям гмурец /Podiceps cristatus/, Ушат гмурец /Podiceps auritus/, Обикновен буревестник /Puffinus yelkouan/, Голям корморан /Phalacrocorax carbo/, Сива чапла /Ardea cinerea/, Ням лебед /Cygnus olor/, Сива патица /Anas strepera/, Зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/, Шилоопашата патица /Anas acuta/, Червеноклюна потапница /Netta rufina/, Кафявоглава потапница /Aythya ferina/, Качулата потапница /Aythya fuligula/, Среден нирец /Mergus serrator/, Малък ястреб /Accipiter nisus/, Обикновен мишелов /Buteo buteo/, Северен мишелов /Buteo lagopus/, Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/, Орко /Falco subbuteo/, Лиска /Fulica atra/, Планински дъждосвирец /Charadrius morinellus/, Голям свирец /Numenius arquata/, Средна бекасина /Gallinago gallinago/, Малка чайка /Larus minutus/, Речна чайка /Larus ridibundus/, Чайка буревестница /Larus canus/, Жълтокрака чайка /Larus cachinnans/. Съгласно заповедта за обявяване, в границите на ЗЗ „Калиакра” се забранява:
3.4.3.1.3. Защитена зона „Било” с код BG0002115 Обявена е със Заповед № РД-330/28.04.2014 г. на МОСВ и се разпростира в териториалния обхват на 3 общини – Шабла, Каварна и Генерал Тошево. В община Шабла попада най-източната й част. Общата площ на зоната е 86206,115 дка. Обхваща части от землищата на с. Сърнино, с. Александър Стамболийски, община Генерал Тошево, с. Черноморци, с. Смин, с. Ваклино, с. Твърдица, община Шабла, с. Било, с. Белгун, с. Септемврийци и с. Нейково, община Каварна. Описание Комплекс от големи блокове обработваеми земи (използвани предимно за житни култури ), по повечето граници, на които има полезащитни пояси, засадени през 50те години на XX в. Между някои от блоковете има понижения на терена, които не се обработват. На цялата територия на обекта има само едно населено място – село Било (около 100 жители) със затихващи фунции. Поради наличието на големи площи със зимни житни култури и близостта на Шабленското и Дуранкулашкото езеро (едни от най-значимите места за нощуване на гъски в България и Европа), мястото се използва за хранене на няколко вида зимуващи гъски и лебеди, между които световно застрашените малка белочела гъска (Anser erythropus) и червеногушата гъска (Branta ruficollis). Орнитологична стойност Зоната е едно от най-значимите места за хранене на зимуващите в съседните черноморски езера (Дуранкулашко и Шабленско). Заедно с голямата белочела гъска (Anser albifrons) тук в значителни количества зимува световно застрашената червеногуша гъска (Branta ruficollis), които прекарват светлата част от денонощието през два месеца от годината (януари и февруари). Сред многобройните ята от гъски редовно се среща и световно застрашената малка белочела гъска (Anser erythropus), пойният лебед (Cygnus cygnus) и други водолюбиви птици. Мястото е разположено и на втория по големина миграционен път в Европа Via Pontica, по който два пъти в годината преминават водолюбиви, грабливи и пойни видове птици от местата за гнездене в Източна Европа към зимовищата в Африка. Цели на опазване
Видове птици обект на опазване за защитената зона Видиве по чл. 6, ал.1, т. 3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие: Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Бухал (Bubo bubo), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Черен щъркел (Ciconia nigra), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Синявица (Coracias garrulus), Тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сокол скитник (Falco peregrinus), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Сив жерав (Grus grus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Дропла (Otis tarda), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Осояд (Pernis apivorus), Златистопер дъждосвирец (Pluvialis apricaria) Видове птици по чл. 6, ал. 1, т. 4: Малък ястреб (Accipiter nisus), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Посевна гъска (Anser fabalis), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Орко (Falco subbuteo), Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Чайка буревестница (Larus canus), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Северен мишелов (Buteo lagopus), Брегова лястовица (Riparia riparia). Съгласно заповедта за обявяване, в границите на ЗЗ „Било” се забранява:
3.4.3.2. Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна В териториалния обхват на община Шабла попадат 4 защитени зони по Директивата за местообитанията – «Езеро Дуранкулак», «Езеро Шабла – Езерец», «Комплекс Калиакра» и «Крайморска Добруджа». Всички те са приети с Решения на Министерски съвет и документацията за тях е внесена в Европейската комисия. Предстои провеждането на процедури по обявяването им съгласно разпоредбите на глава втора от Закона за биологичното разнообразие. 3.4.3.2.1. Защитена зона „Езеро Дуранкулак” с код BG0000154 Приета е с Решение на Министерски съвет № 802 /04.12.2007 г. /обн. ДВ - брой 107 от 18.12.2007 г/. В обхвата на защитената зона влизат Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии и акватория. Общата площ на зоната е 5050.79 ха, от които 3764.03 ха морски пространства. Обхваща части от землищата на с. Ваклино, с. Дуранкулак, с. Крапец, с. Смин и с. Стаевци, община Шабла. Цели на опазване Според стандартните НАТУРА 2000 формуляри, постъпили в МОСВ и МС на Република България и ревизирани (прецизирани) от специалисти от БАН, зона „Дуранкулашко езеро” е обявена за опазване на следните местообитания и видове от Приложения І и ІІ на Директива 92/43/ЕЕС и Закона за биологичното разнообразие: Природни местообитания – предмет на опазване в зоната и процентно покритие в зоната: 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода – 0,172% от площа на зоната. Това са крайбрежните плитчини, които са практически лишени от растителност или се срещат съобщества на макрофитни водорасли. Заемат цялата крайбрежна ивица на защитената зона. 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси 0.0125% от площа на зоната – най-северното находище на този тип местообитание. Само тук и в съседната зона „Шабленско езеро-Езерец” се наблюдава формирането на основата на льосови наноси. 1410 Средиземноморски солени ливади 0.09% от площа на зоната - най-северното находище на този тип местообитание в България. Едно от няколкото находища в България 2110 Зараждащи се подвижни дюни 1.63 % от площа на зоната – широко разпространено по крайбрежието на морето местообитания, но зоната има основно значение за опазването му в неговия сравнително запазена и слабо антрпогенно повлияна структура. 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) – 0.165% от площа на зоната. Зоната има първостепенна роля за опазването на този тип местообитание в страната, поради това, че тук се намира най-голямото му находище в страната. 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) 0.049% от площа на зоната. Зоната има уникална роля да опазва специфичен подтип (северен) подтип на това местообитание, който е разпространен само на север от България и зоната попада в най-южната част на ареала му. 2190 Влажни понижения между дюните 0.9% от площа на зоната. – зоната е от съществена важност за опазването на това местообитание за Северното Черноморие, доколкото то е разпространено предимно по южното Черноморие и много рядко на север. 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition 4.9% от площа на зоната. Дуранкулашкото езеро е най-големият водоем от този тип по цялото Черноморие, който е сравнително слабо засегнат от антропогенна дейност – замърсяване, промени в хидрологичния режим и др. 6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi 0.11% от площа на зоната. Това местообитание е разпространено основно по каровите полета, по брега на Ваклинския ръкав (южно от езерото). 62C0* Понто-Сарматски степи 0.5% от площа на зоната. В зоната се опазва една сравнително голяма площ от това приоритетно местообитание, и е втората значителна зона – след зона „Калиакра”, която попада в Черноморския биогеографски регион. Видове – предмет на опазване на защитената зона и оценка на популцията 1016 Vertigo moulinsiana R C C B B 1060 Lycaena dispar C C A A A 1103 Alosa fallax R C B C B 1134 Rhodeus sericeus amarus C C A C B 1188 Bombina bombina R C A C A 1217 Testudo hermanni V C A B A 1219 Testudo graeca V C A C A 1220 Emys orbicularis C C A C A 1279 Elaphe quatuorlineata P C A C B 1303 Rhinolophus hipposideros P D 1310 Miniopterus schreibersi P D 1335 Spermophilus citellus R C B C A 1349 Tursiops truncatus P B B C A 1351 Phocoena phocoena P B C C C 1355 Lutra lutra 4-5i C B C B 2491 Alosa pontica P C B C B 2609 Mesocricetus newtoni V C C C C 2633 Mustela eversmannii R C A C A 2635 Vormela peregusna P C B C B 4120 Alosa caspia nordmani R B A B A 4126 Alosa maeotica R C C C B 3.4.3.2.2. Защитена зона „Езеро Шабла – Езерец” с код BG0000621 Приета е с Решение на Министерски съвет № 122 от 02 март 2007 г. /обн. ДВ - 21 от 09.03.2007 г./. В обхвата на защитената зона влизат Шабленско езеро, Шабленска тузла и прилежащите им територии и акватория. Общата площ на зоната е 2623.59 ха, от които 1704.83 ха морски пространства. Обхваща части от землищата на гр. Шабла, с. Езерец и с. Крапец, община Шабла. Цели на опазване Според стандартните НАТУРА 2000 формуляри, постъпили в МОСВ и МС на Република България и ревизирани (прецизирани) от БАН, зона „Езеро Шабла-Езерец” е обявена за опазване на следните местообитания и видове от Приложения І и ІІ на Директива 92/43/ЕЕС и Закона за биологичното разнообразие: Природни местообитания – предмет на опазване в зоната и процентно покритие в зоната: 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода – 0.225% от площа на зоната. Това са крайбрежните плитчини, които са практически лишени от растителност или се срещат съобщества на макрофитни водорасли. Заемат цялата крайбрежна ивица на защитената зона. 1150 Крайбрежни лагуни* - 1.3572% от площа на зоната. Това местообитание се представлява в зоната от Шабленската Тузла. Водата в лагуната варира, в зависимост от нивото на подпочвените води, което се поддържа от нивото на подпочвените води вкл. и в съседното Шабленско езеро. Солеността е висока. По-голяма част от Тузлата е без водна растителност и само в перферията има ивици от ценози на Phragmites australis, Bolboschoenus maritimus и др. 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси 0.0036% от площа на зоната. Само тук и в съседната зона „Дурнакулашко езеро” се наблюдава формирането на основата на льосови наноси. 2110 Зараждащи се подвижни дюни 0.1% от площа на зоната. – широко разпространено по крайбрежието на морето местообитания, но зоната има основно значение за опазването му в неговия сравнително запазена и слабо антропогенно повлияна структура. 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) – 0.115% от площа на зоната. Зоната има много важна роля за опазването на този тип местообитание в страната, поради това, че тук се намира най-голямото му находище, доколкото в района, особено между Тузлата и морето, се намират едни от най-представителните и запазени бели дюни. 6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi – 0.0212% от площа на зоната. Това местообитание се представя основно от тревните съобщества на юг от с. Езерец и Езерецкото блато. Видове животни (без птици): 1060 Lycaena dispar R C A B A 1134 Rhodeus sericeus amarus C C A C B 1145 Misgurnus fossilis R D 1188 Bombina bombina R C A B A 1219 Testudo graeca V C B C B 1220 Emys orbicularis C C A C A 1279 Elaphe quatuorlineata P C A C B 1302 Rhinolophus mehelyi P D 1305 Rhinolophus euryale P C B C C 1306 Rhinolophus blasii P D 1316 Myotis capaccinii P D 1335 Spermophilus citellus R C B C A 1349 Tursiops truncatus P B B C A 1351 Phocoena phocoena P B C C C 1355 Lutra lutra 6-7i C A C A 2491 Alosa pontica P C B C B 2609 Mesocricetus newtoni P D 2633 Mustela eversmannii R C A C A 2635 Vormela peregusna P C A C A Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 3.83 Mb. Сподели с приятели:
|