Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №

Наименованието на делувиалните идва от произхода на почвообразуващите материали – делувий. Те са формирани от наносите на пороищата, на временно течащите реки и потоци, които при изхода си в равнините образуват наносни конуси или т. нар. ветрила от конуси. Делувиалните почви се състоят преди всичко от слабо обработени и несортирани чакълища, от които ситноземът е отмит или отложен в периферните части на поройните конуси. Тези почви са бедни на хранителни вещества, но имат благоприятни физически и топлинни свойства, както и добър дренаж. Реакцията им също е благоприятна.

Делувиално-ливадните почви се срещат в землищата на селата Пролез (централна и северна), Езерец (западна), Твърдица (централна и северна), Божаново (централна и северна), Крапец (централна), Ваклино (централна).

Алувиалните почви са млади почви, които се образуват от съвременните речни наноси. Решаващо значение при формирането им оказват повишеното ниво (от 1 до 3 cm дълбочина) на почвените води, както и различното им обрастване с растителност. Наносни почви има покрай всяка река. Характеризират се със следните общи особености: формират се винаги на заливната и първата надзаливна тереса на реките; подложени са на периодично (може да не е ежегодно) заливане и натлачване на нови наноси; при естествени условия върху тях расте водолюбива растителност – дървесна (елша, върба, топола, бряст, полски ясен) и тревно-ливадна (власатка и др.). Поради периодичното отлагане на нови материали наносните почви имат само един слабо или по-добре изразен хумусен хоризонт, под който в дълбочина се редуват различни по песъчливост и химичен състав пластове наслоявания на речните наноси.

Въпреки голямото вариране на стойностните им показатели, наносните почви попадат най-вече от 3-та до 5-та категория по продуктивност (добри и средно добри земи) и в 3-ти клас по устойчивост на химическо замърсяване.

Алувиално-ливадните почви се срещат в югоизточната част на землището на село Езерец в съседство на ливадно-блатните почви. Използваните за земеделски цели почви от тази почвена разновидност са с много добри физически, агрохимически и хидрологически показатели.

Ливадно-блатните почви са резултат от въздействието на ливадната растителност при високо ниво на подпочвените води, които обуславят развитие на мощен хумусен хоризнт, под който се формира добре изразен глеев хоризонт. Преовлажняването създава анаеробни условия, които предизвикват редукционни процеси и оглеяване на минералната част на почвата, а мъртвите растителни остатъци поради бавното им минерализиране обуславят натрупването на повече хумус. Ето защо в резултат на блатния процес се образува хумусен хоризонт, свързан с глеева подпочва. Тези почви имат близка генетична връзка със заблатените алувиално-ливадни почви. Заемат периферните части на блатата или самите блата, а наличието им се свързва със заприщени от пясъчни коси и дюни речни долини.

Ливадно-блатните почви притежават голямо потенциално плодородие, което се дължи на високото им съдържание на органични и хранителни вещества, благоприятната реакция, високите сорбционен капацитет и степен на наситеност с бази.

Ливадно-блатните почви са рзпространени от двете страни на Шабленско и Езерецко езеро, разпръснато около Дуранкулашкото езеро и прилежащите му дерета. За да се използват пълноценно тези почви, необходимо е преди всичко да се дренират, за да може да се отстрани излишната влага и да се подобри аерацията. Отводнителни мероприятия не се поддържат правилно и не се провеждат рационално, повечето са затлачени и не изпълняват пълноценно предназначението си. Очаквана последица е отново повишаване на подпочвените води, вторично засоляване или повече ли по-малко възстановяване на първичните блатни почви. Поради факта, че ливадно-блатните почви много често крият потенциални възможности за засоляване, във връзка с по-високата минерализация на подпочвените им води, за селскостопански цели е необходимо да се дренират винаги на по-голяма дълбочина (2.5-3.0м), за да се предпазят от засоляване.

Антропогенните почви са образувани при решаващото влияние на производствената дейност на човека, независимо от това дали измененията са положителни или отрицателни. Разнообразните антропогенни въздействия върху естествените почви във връзка със селскостопанското използване, под влияние на строителството и промишлеността в съвременната селищна среда може косвено да причини изменения без външно нарушаване на почвения профил (уплътняване на почвите от тежки машини, неправилното поливане), както и пряко, нарушавайки нормалния строеж на почвения профил, физикохимичните, биологичните и други почвени характеристики.

3.3.3. Почви в обработваеми земи

Почвите, характерни за северната и централна част на територията на общината са предимно карбонатни и типични черноземни, докато южната част е заета от излужени черноземи, които са с добри агропроизводствени качества. Ерозираните почви са рядко явление и се разкриват в землищата на селата Твърдица, Божаново и Ваклино.

Характерните особености на черноземите обезпечават добро естествено плодородие. Освен това за отбелязване е и благоприятното им съчетаване с климатичните особености на района. Независимо от по-ниските валежи, селскостопанските култури се осигуряват добре с влага благодарение на високата атмосферна влажност и ниската изпаряемост в зоната на Черноморското крайбрежие.

Почвено-климатичните и релефни условия в община Шабла са благоприятни за развитието и продуктивните възможности на основните селскостопански култури в района и могат да се причислят към “добрите земи” със среден бонитет от 71 бала. Най-подходящи са за отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна, където бонитетният бал се движи от 80 до 85 бала. По-слабо пригодни са за захарно цвекло, ливади и пасища, соя, ябълки и лозя, бонитетният бал на които възлиза от 60 до 76 бала. Сравнително незадоволителни са условията за отглеждане на ориенталски тютюн и картофи - с бонитет около 20 бала.

Земеделските територии заемат общо 284 433 дка (80 % от площта на общината, което е много повече от средния показател за страната – 58,7 %).

Обработваемата земя е 261 058 дка, което е 91,8 % от земеделските територии и 79,2 % от територията на цялата община, като този показател е от най-високите в страната. Най-голям дял заемат нивите, докато трайните насаждения и ливадите имат незначителен дял. Обработваемата земя от горския фонд е под 100 дка като полезащитните пояси заемат 2.05 % от територията на общината.

Изградените поливни площи са 21 315 дка, което е едва 6,5 % от обработваемата земя, като голяма част от напоителните съоръжения са разрушени и само част от тези площи са годни за напояване.

Горските територии включват площта на Държавния горски фонд, в т.ч. полезащитните горски пояси и заемат 11 099 дка, което представлява 3,3 % от територията на общината, при средно за страната 33,6 %.

Необработваемата земя е 23 375 дка или 7,1 % от територията на общината, като 68,6 % от необработваемите земи в земеделските територии са мери и пасища, водните площи са 7 516 дка, и съставляват 2,3 %, а кариери, промишлени терени и други са 6 287 дка, или 1,9 %.

По отношение на качествената категоризация на земята, преобладават почвите от III-та категория - около 80 % от територията, като за отделните землища този показател се движи между 70 % и 90 %.

Почвените ресурси са подложени на естествена и антропогенна деградация, която се отразява неблагоприятно върху функционирането на екосистемите.

От деградационните процеси на земите и почвите (уплътняване, запечатване, разрушаване на агрономическата ценна структура, дехумификация /намаляване на органичното вещество, загубата на почвеното биоразнообразие, засоляване, вкисляване, ерозия – водна, ветрова, иригационна, временно повърхностно преовлажняване, заблатяване, замърсяване и др.), най-съществен фактор е ерозията.

3.3.4.1. Ерозия и ерозирали почви

Ерозията на почвата остава най-широко разпространения почвено деградационен процес както на територията на община Шабла така и на цялата страна, като пространственото вариране и силата на проявление на почвената ерозия зависи от климатичните, топографските, хидроложките и почвените характеристики на всеки отделен район.

Наред с природно обусловените фактори, степента на проявление на почвената ерозия зависи и от човешката дейност. Неправилната обработка на почвата, обезлесяването, горските пожари, паленето на стърнищата са само част от факторите, които причиняват деградация на почвата, намаляват почвеното плодородие и замърсяват реките.

Ерозията води до намаляване на:

• 
  дълбочината на коренообитаемия слой
  
• 
  количеството на хранителните елементи
  
• 
  запасите на почвена влага
  
• 
  изчерпване на филтриращия капацитет на почвата
  
• 
  намаляване на съдържанието на почвено органично вещество
  
• 
  загуба на биоразнообразие
  
• 
  деградация на почвената структура
  
• 
  образуване на почвена кора
  
• 
  разпространение и акумулация на замърсители във водните течения и в зоните на акумулация на наноси.
  

Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия.

Според действителните прояви на ветрова ерозия в страната са определени три района на разпространение, като съгласно фиг. 7 община Шабла попада основно във втори район, характеризиращ се със силна проява на ветрова ерозия, като прашни бури със скорост над 14 м/сек се повтарят през 3-5 години с продължителност общо под 6 дни за периода на проява. Най-северната част на общината попада в първи район, отличаващ се с много силна проява на ветрова ерозия, като прашни бури със скорост над 14 м/сек се повтарят също през 3-5 години с продължителност общо 6-12 дни за периода на проява.

Фиг. 7. Картосхема на районите по степен на проява на ветрова ерозия в РБългария
Почвите от района на община Шабла са със слаба до умерена податливост към водна ерозия. По степен на податливост към дефлация почвите почти във всички землища на общината се характеризират със средна податливост, като в някои от землищата на селата в най-северната част почвите са с много ниска податливост.

Съгласно картата, илюстрираща разпределението на територията на РБ по степени на действителен риск от площна водна ерозия територията на Шабла се характеризира със слаб до умерен прогнозен интезитет до 1-6 t/ha/y.

Картата за действителния риск от водна ерозия на територията на община Шабла, изготвена за целите на ЕО на ОУП (предоставени данни от Изпълнителна агенция по почвени ресурси) показва, че територията на общината попада като цяло в първи клас - “слаб риск”.


Фиг. 8. Разпределение на риска от площна водна ерозия на почвата на територията на РБългария
В някои от землищата, на ограничени места, рискът е от втори клас - “слаб до умерен” - с. Твърдица, с. Божаново, с. Ваклино, с. Стаевци и с. Дуранкулак, като в тези землища са локализирани и терени, в които рискът достига трети клас - “умерен риск”.

Най-висок клас действителен риск от водна ерозия (четвърти до пети - “умерен до висок” и “висок”) е установен на няколко парцела от западната част на землището на Дуранкулак. Това са основно терени в района на суходолията. (фиг. 8).

Съобразно фиг. 9 – за 60-70 % от площите на територията на област Добрич съществува слаб до умерен риск от проява на ветрова ерозия, като за териториите на нивите, попадащи в областта, съществува риск от дефлация с интензитет 11 t/ha/y, който е най-висок за цялата страна.

Картата за действителния риск от ветрова ерозия на територията на община Шабла, изготвена от Изпълнителна агенция по почвени ресурси показва, че територията на общината попада като цяло във втори клас - “слаб риск”. В почти всички землища на различни по големна територии рискът е от най-висок четвърти клас - “умерен”, като най-изразен в землищата на с. Горичане, с. Горун, с. Тюленово, гр. Шабла, с. Ваклино, с. Стаевци, с. Черноморци и с. Захари Стояново (фиг. 10).

Рискът от иригационна ерозия е пренебрежимо малък, доколкото тя засяга поливните земи с наклон над 3º, повечето от които са изоставени след 1990 година.


Фиг. 9. Класификация на риска от водна ерозия на почвите на територията на община Шабла


Фиг. 10. Разпределение на територията на РБългария по класове дефлационен риск
3.3.4.2. Преовлажнени почви

Влажността на почвата е променлива характеристика, зависеща най-вече от сезона и дълбочината на профила, нивото на подпочвените води.

Преовлажнени почви се наблюдават в отделни участъци в ниски форми на релефа в близост до Шабленско, Езерецко и Дуранкулашко езеро в землищата на с. Дуранкулак, с. Ваклино, с. Крапец, с. Езерец и гр. Шабла. Подробни данни за състоянието на тези площи няма.

На територията на държавния горски фонд в община Шабла няма данни за преовлажнени почви.

Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влиящи негативно на техните свойства, респекстивно на продуктивия им потенциал.

Резултатите от мониторинговите наблюдения върху процесите на засоляване на почвите, организирани от ИАОС, в 12 представителни за процесите пункта, не съдържат данни за процеси на засоляване или засолените почви, касаещи община Шабла.


Фиг. 11. Класификация на риска от ветрова ерозия на почвите на територията на община Шабла

3.3.4.4. Вкисляване

Вкисляването на почвите е естествено протичащ процес, чийто интензитет зависи и от антропогенните фактори и се характеризира с понижаване на pH на почвата, поява на алуминиева и/или манганова фитотоксичност, обедняване на почвата с бази, молибденов дефицит, подтисната микробиологична активност и киеселинна деструкция на глинестите минерали.

Една от основните причини за антропогенно вкисляване на почвите в България е дългогодишното минерално торене с вкисляващи азотни торове, особено когато то е самостоятелно, без съпътстващо фосфорно и калиево торене.

По последни данни на РИОСВ, вкислени и ерозирали почви в обхвата на РИОСВ –Варна не са констатирани.

Намаляването на хумуса в почвите е свързано с небалансираното торене с кисели торове, прекомерната употреба на Na-препарати за борба с болести и вредители, нарушен хранителен баланс от износа с растителните добиви, усилващи деструкцията на почвените агрегати. Друга основна причина е и широко разпространената и незаконна практика в България да се горят растителните остатъци/ стърнищатата, което застрашава и биоразнообразието. Няма актуални данни за тенденцията в съдържанието на органично вещество в почвената покривка на територията на община Шабла.

От разкрито находище за добив на суров нефт в с.Тюленово са нарушени земи с обща площ около 920 дка‚ докато от находището за добив на природен газ в Дуранкулак са нарушени 5.5 дка. Няма данни за рекултивирани терени, тъй като към настоящия момент находищата са в процес на експлоатация.

Концесионерите и титулярите на разрешителни за търсене и/или проучване на подземни богатства извършват добив, търсене и/или проучване на база съгласувани от МОСВ годишни технически проекти. Съгласуването се извършва след получаване на положително становище от РИОСВ. В края на годината всички обекти са проверени за спазване на годишните проекти и изпълнение на условията, поставени в становищата.

3.3.4.6.2. Почви, увредени от депониране на отпадъци (от сметища)

На територията на общината складовете за съхраняване на стари пестициди с изтекъл срок на годност са обработени и залежалите препарати са събрани, обработени и съхранени в 38 броя контейнери “Б-Б куб”.

Проблемът с отпадъците е един от основните екологични проблеми на община Шабла. Сега съществуващото общинско депо, находящо се в ПИ № 83017.88.65, землище Шабла, не отговаря на санитарните, нормативни и екологични изисквания. Депото не отговаря на нормативните изисквания, няма данни за остатъчния му капацитет и предстои то да се рекултивира, по утвърден проект, след въвеждане в експлоатация на регионалното депо в с. Стожер.

За два нарушени терена, замърсени с битови и строителни отпадъци, община Шабла разполага с проекти за рекултивация – ПИ 83017.29.54, землище гр. Шабла (50.108 дка) и ПИ 68610.8.424, землище с. Стаевци (100.365 дка). Проектите са съгласувани от компетентните органи по реда на Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт. При постъпване на заявления за депониране на строителни отпадъци и земни маси от строителни обекти, община Шабла разрешава депонирането им върху посочените имоти, съгласно предвижданията на проектите.

Почвеното изолиране (запечатване) е един от основените източници за безвъзвратната загуба на почва следствие на нарастване дела на населените места, транспортната инфраструктура и площите за добив на подземни богатства. Почвеното изолиране води до пълна деградация и трайна загуба на почвените функции – загуба на плодородие, уплътняване на почвените хоризонти, промени във въздушния и воден режим.

Статистически е установено, че в повечето случаи зависимостта между броя на населението и загубата на почва за застроени площи и инфраструктурни проекти е право пропорционална.

3.3.4.6.4. Уплътняване на почвата

Уплътняването на почвата е процес на деформация и увеличаване на плътността и компактността, при което намалява аерационната порьозност и водопропускливостта, увеличава се твърдостта, нарушава се почвената структура и променя строежът на почвата. Процесът на уплътняване е свързан с обработката на почвата. Обработваемите земи се засягат от уплътняване както на орния слой (до 20-25 см дълбочина), така и на подорния слой (непосредствено под орния слой). За разлика от орния слой, който се разрохква всяка година, уплътняването на подорния слой се акумулира и с течение на времето се формира компактен слой. Екологическото въздействие на уплътняването се изразява в понижената аерация на почвата, свързана с водно-въздушния и топлинния баланс в почвата, понижен достъп до корените, което води до намаляване на плътността на корените и дълбочината на коренообитаемия почвен слой. Уплътняването на почвата води до намаляване на водопроницаемостта й и на потенциала на повърхностния отток, с което се повишава интензитетът на водно-ерозионните процеси и рискът от наводнения.

Интензивните пролетни и летни валежи, последвани от продължителни периоди на засушаване са най-честата причина за образуване на кора при почвите с деградирана структура. Повърхностната кора засяга почвените функции пряко и косвено. Преките влияния са свързани със задържане на поникването на растенията и растежа на корените и растенията. Непреките въздействия включват намаляване на водопропускливостта на почвения профил, което увеличава както риска от ерозия на почвата, така и твърдостта на почвата. Въпреки липсата на системни наблюдения, има литературни данни за трайна тенденция към структурна деградация на българските почви от обработваемите земи.

3.3.4.5. Зони с наднормено замърсяване на почвата

Районът на община Шабла като цяло е екологично чист, поради факта, че малкото производствени предприятия през последните 10-15 години са преустановили своята дейност или работят с намален капацитет. Това е довело до подобряване на качествата на околната среда, като са намалени емисиите, замърсяващи въздуха, водата и почвата. Липсват данни за зони с регистрирани замърсявания на почвите над нормите.

Наблюденията върху състоянието на радиационния фон в Република България се осъществяват с помощта на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон (БулРаМо), чиито контролни пунктове са разположени сравнително равномерно на територията на цялата страна. Лабораторният контрол върху радиационното състояние на почвите, атмосферния въздух, повърхностните води и отпадъчните продукти от дейността на предприятията – потенциални замърсители на околната среда с радиоактивност в региона, се извършва съгласно Програма за радиологичен мониторинг, която е част от Националната Система за Мониторинг на Околната среда. Най-близко разположеният пункт до територията на община Шабла е този в Калиакра. Резултатите от непрекъснатия контрол на този показател в района на областта са в границите на характерните за тези региони стойности на естествения гама фон ( 0.07 – 0.16 микро Сиверта/час).

В Националната стратегия по околна среда и план за действие 2005– 2014 г. е направен извода, че „през последните години не са констатирани проблеми по отношение на радиационния гама фон, радиологичното състояние на повърхностните води, почвите и атмосферната радиоактивност”. Не съществуват радиологични рискове за околната среда на община Шабла, поради липса на територията й или в съседство на обекти от уранодобивната и уранопреработващата промишленост.

3.3.4.7. Аварии, довели до изхвърляне на вредни вещества в почвите

Не съществуват официални данни за регистрирани аварии, довели до изхвърляне на вредни вещества в почвата.

Горският фонд заема едва 3 % от територията на община Шабла, което е най-ниският процент от всички черноморски общини. Общата лесистост на община Шабла по ЛУП 2006 г. е 3,4 %, което е под минималния процент за страната. Горите се стопанисват и управляват от Държавно ловно стопанство (ДЛС) – Балчик.

Общата площ на горите от държавния горски фонд (ДГФ) възлиза на 1 221.7 ха, от която залесена 857.2 ха и незалесена 364.5 ха. Основна част от горите в ДГФ са държавен защитен горски пояс “Гьорингско дере” и полезащитни горски пояси, създадени преди около 50 - 60 години с цел защита на земеделските земи от ветрова ерозия и увеличаване на плодородието. Общият запас на горите от ДГФ е 48 605 куб. м., средния годишен прираст – 1 801 куб. м. и средия годишен прираст на хектар 2.10 куб. м. основните дървесни видове, които участват в състава на насажденията са акация – 217 ха, гледичия –127 ха и планински ясен – 118 ха. На тези дървесни видове се пада и основната маса на запаса – съответно 8 200, 10 200, 11 100 куб. м. една малка част от територията на ДГФ – 42 ха е заета от иглолистна растителност, смърч и предимно червен бор.

Върху територията на община Шабла има създадени и гори върху земите на бившите ТКЗС, АПК и др, които в днешно време се отчитат като гори върху селскостопански фонд и възлизат на 210.2 ха залесена площ.

Общият горски фонд по видове собственост в община Шабла към 2013 г. е следният:

Обща площ на горския фонд в ха – 1447, 2 ха

В това число: Общинска собственост – 151, 6 ха

Временна общинска собственост - 6, 5 ха

Частен горски фонд - 203 ха

Годишния добив на дървесина възлиза на около 2 000 куб. м. Най-голям обем дървесина се добива от санитарни сечи (изсъхнали и повредени насаждения) – 1 000 куб. м. и от гола сеч в акациеви насаждения – 320 куб. м. От предвидената за добив дървесина 320 куб. м. са едра, 170 куб. м. – средна, 85 куб. м. – дребна строителна дървесина и 1 470 куб. м. – дърва за огрев.

От предвидената за добив дървесина по ЛУП - 10 747 куб. м. за периода 2007 – 2012 г. е добита 11 309 куб. м.

Държавния защитен горски пояс и полезащитните горски пояси също са обявени за гори и територии със специално предназначение, като незалесената част от полезащитните горски пояси, възлизаща на 430 ха е наложително да бъде залесена с оглед повишаване на защитните им функции. Известен е фактът, че земеделските земи дават 10-20 % по-високи добиви от същите земи, без създадените върху тях пояси.

Дървесната растителност, макар и малко в района на общината, има своето място като източник на дървесина като защита на земеделските земи от ерозия, като производител на кислород и като основен елемент на ландшафта, поради което и в бъдеще е необходимо да се полагат грижи за нейното опазване и обогатяване.

Санитарното състояние на насажденията и културите в района на общината е добро. Стопанисването на горите се извършва при все по-чести неблагоприятни явления – каламитети, ветровали, ледоломи, пожари и други стресови фактори.

Промените в климата през последните години наложиха при залесяванията да се търсят видове, устойчиви на продължителните и нехарактерни за страната засушавания.