Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №
Изтегляне 3.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Видове с европейски природозащитен статус Розов пеликан
- Среден корморан
Чернокрил огърличник Glareola nordmanni - наблюдавана по време на миграция, до 4 индивида. Възможно е и да гнезди в района на Шабленска тузла. Придържа се към бреговете на езера. Заплаха за вида е промяна на местообитанията (включително унищожаване и фрагментация), третирането с препарати за борба с вредителите. Голяма бекасина Galinago media – регистрирана е като мигриращ вид в единични количества. Придържа се към обрасли с растителност брегове. Заплаха за вида са промяната на местообитанията – промяна на водния режим, унищожаване на растителността и безпокойството в местата на почивка. Видове с европейски природозащитен статус Розов пеликан Pelecanus onocrotalus Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - R. Редовно по време на миграция, по–рядко през лятото. През територията преминават значителни по количество ята (над 2000 индивида) от птици размножаващи се по делтата на р. Дунав. В езерата и водните площи понякога почиват и нощуват малки ята. Посоката на полет и интензивността зависят от ветровите условия, по тази причина видът е потенциално застрашен от сблъсъци с ветрогенератори, включително от причинения от тях бариерен ефект. Нарушаването на местообитанията (промяна във водния режим) също е заплаха. Червеногуш гмуркач Gavia stellata. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - H. Вид, който редовно зимува в езерата на територията на общината и прилежащата морска акватория. Не образува групи и струпвания, а се среща почти винаги поединично. За разлика от черногушия гмуркач, по-често навлиза във вътрешни водоеми и заплахите за него са по-големи там отколкото в морето. Нарушаването на местообитанията (промяна във водния режим) и риболова с мрежи (храни се под вода като се гмурка) са основните заплахи. Черногуш гмуркач Gavia arctica. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - VU. Среща се редовно в крайбрежната акватория на Черно море в защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро през есенно-зимния период като мигриращ или преминаващ. Тук образува едни от най-големите струпвания на този вид по нашето крайбрежие (над 60 бр.). Може да бъде наблюдаван в Шабленското и Дуранкулашкото езера. Птиците често излизат на плажа пред езерата, включително Шабленската тузла, за да почиват. Често се хранят в крайбрежните води пред езерата и дюните, на не повече от 10-30 м от плажовите ивици. Заплахи на този етап не са установени. Вероятно е да има пряко безпокойство на птици от присъствието на хора по плажната ивица през есенно-зимния период, както и непряко въздействие върху хранителната база на вида вследствие заустване на непречистени отпадъчни води в морето, както и изхвърляне на отпадъци. Видът е чувствителен към изграждане на ветрогенератори в крайбрежната зона на морето. Ушат гмурец Podiceps auritus. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - D. Рядко наблюдаван по време на миграции и като зимуващ, както в езерата така и морето край брега. Единични птици или малочислени групи – до 5-10 бр. Заплахи са промяна на местообитанията, риболова с мрежи и безпокойството. Вероятно е да има непряко въздействие върху хранителната база на вида в следствие заустване на непречистени отпадъчни води в морето, както и изхвърляне на отпадъци. Обикновен буревестник Puffinus yelkouan. Международен природозащитен статус SPEC E, ETS - S. Видът спорадично преминава край морския бряг през летните си скитания. Среща се редовно в крайбрежната акватория на Черно море в защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро през есенно-зимния период като мигриращ или преминаващ. По-често сравнително големите ята летят навътре в морето и трудно се регистрират и отчитат. Заплахите за вида у нас не са проучвани. Изграждане на различни съоръжения навътре в морето може да представляват известна опасност, поради нощния начин на живот на вида. На други места, където видът се среща (Средиземно море), интензивният риболов се явява сериозна заплаха. Среден корморан Phalacrocorax aristotelis. Международен природозащитен статус SPEC Е, ETS - S. Гнездящ по скалистия бряг на Тюленово вид. Скалистите брегове на северно от нос Калиакра са единственото място за размножаване на средния корморан у нас, където гнездят между 180 и 250 двойки. Среща се редовно в крайбрежната акватория на Черно море в защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро през цялата година. Птици от гнездовата колония при с. Тюленово у нас редовно достигат до Шабла и Дуранкулак, за да се хранят в морето в близост до брега, без да навлизат в езерата. По време на следгнездовите скитания и есенния период (август-ноември) в крайбрежната зона, включително пред Шабленската тузла, се струпва понякога повече от половината от популацията на средния корморан. Заплахите за вида са промяна на местообитанията (застрояването на брега и скалите), безпокойството от туристи по крайбрежието, катерачи, водни спортове край брега, изграждане на яхтени пристанища. Вероятно е да има непряко въздействие върху хранителната база на вида в следствие заустване на непречистени отпадъчни води в морето, както и изхвърляне на отпадъци. Малък корморан Phalacrocorax pygmeus. Международен природозащитен статус SPEC 1, ETS - S. Среща се редовно в защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро, основно по време на миграция и зимата. Рядко се среща и като летуващ вид. Обитава и се концентрира основно в езерата, включително Шабленската тузла. Количествата достигат до 1300-1600 инд. В езерата се придържа към тръстиковите масиви и обраслите с крайбрежна растителност брегове. В някои случаи ползва крайбрежната ивица на Черно море близо до брега като място за почивка и хранене. По тази причина птиците извършват чести ежедневни прелети както между отделните езера (Шабленска тузла, Шабленско, Езерецко, Дуранкулашко), така и между езерата и морето, като летят ниско над сушата. Заплахите за вида са промяна на местообитанията (включително унищожаване и фрагментация), вследствие застрояването на морския бряг и бреговете на езерата, промяна на водния режим и промяна или унищожаване на растителността). Отрицателно въздействие върху малкия корморан се очаква да има в следствие причинено безпокойство от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка, както и от интензифициране на ловната дейност. Има няколко регистрирани случая на отстрел на този вид от редовни ловци по време на ловни излети за водоплаващ дивеч. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на вида вследствие прекомерното водочерпене и нарушаване на водния баланс на езерата, заустване на непречистени отпадъчни води в морето, както и изхвърляне на отпадъци. Голям воден бик Botaurus stellaris. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - H. Среща се целогодишно в Шабленското и Дуранкулашкото езера, като гнезди по единично в тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност (общо за езерата са установени 0-5 двойки). На територията видът гнезди от 0 до 5 двойки, в единични находища в тръстиковите масиви. По време на миграция и зимуване редовно се среща и в Шабленската тузла. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла). Количеството на зимуващите птици спада през последните години и редовно се отчитат загинали по неизвестни причини птици. Заплахите са свързани с промяна на местообитанията (промяна на водния режим, промяна на растителността), както и безпокойството в близост до местата за гнедене и почивка. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на големия воден бик в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Mалък воден бик Ixobrychus minutus. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - H. Гнезди в тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност на Шабленското и Дуранкулашкото езера и на Шабленската тузла (общо в езерата - около 50 двойки). Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла). Вероятно мигриращ през района вид, но поради нощния прелет, възможността да се регистрират реалните количества е невъзможно. Заплахите за вида са унищожаване или промяна на местообитанията (водно ниво, крайбрежна водна растителност, блата и мочурища), безпокойство през гнездовия сезон от постоянното присъствие на хора. Нощна чапла Nycticorax nycticorax. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - H. Среща се редовно по време на пролетна и есенна миграция във всички водоеми на защитените зони Шабленски езерен Комплекс и Дуранкулашко езеро, включително Шабленската тузла. В езерото Дуранкулак редовно се срещат и малък брой летуващи индивиди. Птиците се придържат към граничните части на тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност и по-рядко към оголените езерни брегове. Ползва за почивка и малките горички и дървета край брегове на канали. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла), но при по-дълги прелети летят включително и над морето. Заплахите за вида са унищожаване или промяна на местообитанията (крайбрежна водна растителност, блата и мочурища) и фрагменация на коридорите му на придвижване. Като нощен мигрант летящ на ниска височина, вероятно негативно въздействие може да му оказват издигнати съоръжения и ветрогенератори. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на нощната чапла вследствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Гривеста чапла Ardeola ralloides. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - D. Среща се редовно по време на пролетна и есенна миграция в Шабленското езеро и Шабленската тузла. В тези водоеми и в езерото Дуранкулак редовно се срещат и малък брой летуващи индивиди. Птиците се придържат към граничните части на тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност и по-рядко към оголените езерни брегове. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла). Заплахи за вида са унищожаване на подходящи местообитания - крайбрежна водна растителност, блата и мочурища, безпокойство причинено от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на гривестата чапла вследствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Като мигрант, летящ на ниска височина, вероятно негативно въздействие може да му оказват издигнати съоръжения и ветрогенератори. Малка бяла чапла Egretta garzetta. Международен природозащитен статус ETS – S. Среща се редовно по време на пролетна и есенна миграция в Шабленското езеро и Шабленската тузла. В тези водоеми и в езерото Дуранкулак редовно се срещат и малък брой летуващи индивиди. Птиците се придържат към граничните части на тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност и по-рядко към оголените езерни брегове. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла), но при по-дълги прелети летят включително и над морето. Заплахи за вида са унищожаване на подходящи местообитания - крайбрежна водна растителност, блата и мочурища, безпокойство причинено от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на гривестата чапла в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Голяма бяла чапла Casmerodius albus. Международен природозащитен статус ETS – S. Среща се редовно по време на пролетна и есенна миграция и през зимата във всички водоеми на защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро, включително Шабленската тузла. През зимата образува значителни струпвания. Птиците се придържат към граничните части на тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност и към плитчините до езерните брегове. Регистрирана е не само по бреговете на големите езера, а и по влажни терени, открити пространства отдалечени от водоемите (житни и люцернови ниви), както и по морския бряг. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла), но при по-дълги прелети летят включително и над морето. Заплахи за вида са унищожаване на подходящи местообитания - крайбрежна водна растителност, блата и мочурища, безпокойство причинено от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на голямата бяла чапла вследствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Негативно въздействие може да има промяната на местообитанията и третирането на земеделските площи с препарати за борба с вредители. Ръждива чапла Ardea purpurea Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS - D. Гнезди в тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност на Шабленското и Дуранкулашкото езера, като по време на миграция се среща във всички водоеми на двете защитени зони (Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро), включително Шабленската тузла. Ръждивата чапла ползва Шабленската тузла като място за хранене, като се придържа към граничните части на тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност и към плитчините до езерните брегове. Избягва откритите пространства. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла), но при по-дълги прелети летят включително и над морето. Унищожаването или промяната на местообитанията (крайбрежна водна растителност, блата и мочурища, воден режим, хранителна база) и безпокойството, причинено от присъствието на хора в близост до водоемте, са основните заплахи за този вид. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на ръждивата чапла в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Бял щъркел Ciconia ciconia. Международен природозащитен статус ETS – H, SPEC 2. Гнезди в населените места на територията на общината. Храни се по открити територии в люцернови и житни ниви, в близост до водоеми и в залети места. По време на есенната миграция общо близо 225 400 индивида преминават на ята (често с численост до 10 000 всяко) през територията на цялата община в южно и югозападно направление. Това представлявя около 48% от всички бели щъркели, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие. По откритите степни участъци край Тюленово и обработваемите земи в района на Шабла, Езерец, Ваклино, Дуранкулак и Стаевци, кацат ята за почивка и храна. Заплахите за вида са унищожаването на мочурищата и преовлажнените терени, застрояването на подходящите места за хранене около селищата, както и премахването на удобни за гнездене дървета и премахването на гнезда от електрически стълбове като предпазна мярка. Промяната на посевните култури и подмяната с други променя хранителната база. Сериозна заплаха – изграждане на ветроенергийни паркове – пряк сблъсък, загуба на местообитания, бариерен ефект. Черен щъркел Ciconia niga. Международен природозащитен статус ETS – R, SPEC 2. Мигриращ вид. По време на есенната миграция са установявани общо до 220 индивида да преминават на малки ята или заедно с белите щъркели. Това представлявя около 3% от всички черни щъркели, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие. Местата за нощуване на вида по време на миграция на територията на общината не са проучвани. Сериозна заплаха за черния щъркел е изграждането на ветроенергийни паркове по протежение на прелетните му пътища (пряк сблъсък, загуба на местообитания, бариерен ефект). Блестящ ибис Plegadis falcinellus. Международен природозащитен статус SPEC 3. Среща се редовно по време на пролетна и есенна миграция във всички водоеми на защитените зони Шабленски езерен Комплекс и Дуранкулашко езеро, включително Шабленската тузла, като образува значителни струпвания. Птиците се придържат към плитчините до езерните брегове, където намират храната си. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла), но при по-дълги прелети често летят и над морето. Заплаха за вида в района е унищожаване или промяна на подходящите за него местообитания (пресушаване на влажни зони, премахване на крайбрежна водна растителност и др.), фрагментация на коридорите му на придвижване в следствие застрояване на терените в близост до езерата или между тях, както и безпокойството причинено от постоянното присъствие на хора в близост до бреговете на езерата. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на блестящия ибис в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, интензивен добив на лечебна кал, както и при замърсяване на водите. Бяла лопатарка Platalea leucorodia. Международен природозащитен статус ETS – R, SPEC 2. Среща се редовно по време на пролетна и есенна миграция във всички водоеми на защитените зони Шабленски езерен Комплекс и Дуранкулашко езеро, включително Шабленската тузла, като образува значителни струпвания. Птиците се придържат към плитчините до езерните брегове, където намират храната си. Основните ежедневни придвижвания на вида са между езерата (Дуранкулашко, Шабленско и Шабленска тузла), но при по-дълги прелети често летят и над морето. Заплаха за вида в района е унищожаване или промяна на подходящите за него местообиания (пресушаване на влажни зони, премахване на крайбрежна водна растителност и др.), фрагментация на коридорите му на придвижване вследствие застрояване на терените в близост до езерата или между тях, както и безпокойството причинено от постоянното присъствие на хора в близост до бреговете на езерата. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната база на блестящия ибис вследствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, интензивен добив на лечебна кал, както и при замърсяване на водите. Тундров лебед Cygnus columbianus bewickii Международен природозащитен статус ETS – VU, SPEC 3. Среща се редовно през зимата в малки ята или единични птици във всички водоеми на защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро, включително Шабленската тузла, както и в околните земи – ливади, пасища, ниви. Птиците се придържат към откритите водни площи на водоемите и откритите терени в близост до бреговете. За нощувка и почивка използва водните басейни, а се храни в близките житни ниви. Затова извършва ежедневи прелети между местата за хранене и езерата. Заплахи за вида са унищожаването на местата му за хранене вследствие промяна на земеползването, включително застрояване, безпокойство причинено от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка и хранене и интезивната ловна дейност. Непряко отрицателно въздействие може да има в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Сериозна заплаха за вида е играждането на ветрогенератори (загуба на местообитания, бариерен ефект, сблъсък с вятърни турбини) в районите на хранене или на пътя на ежедневните прелети на птиците. Поен лебед Cygnus cygnus. Международен природозащитен статус ETS – S, SPEC E. Среща се редовно през зимата във всички водоеми на защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро, включително Шабленската тузла, както и в околните земи – ливади, пасища, ниви в количества до 500 индивида. По време на почивка и нощувка използва водните огледала на езерата, морето в близост до брега. Храни се по нивите в близост до водоемите, като извършва ежедневни прелети от посока морето и водоемите, към вътрешността и обратно. Заплахи за вида са унищожаването на местата му за хранене вследствие промяна на земеползването, включително застрояване, безпокойство причинено от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за почивка и хранене и интезивната ловна дейност. Непряко отрицателно въздействие може да има вследствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Сериозна заплаха за вида е играждане на ветрогенератори (загуба на местообитания, бариерен ефект, сблъсък с вятърни турбини) в районите на хранене или на пътя на ежедневните прелети на птиците. Червен ангъч Tadorna ferruginea. Международен природозащитен статус ETS – VU, SPEC 3. Среща се по време на миграция и зимуване в Шабленската тузла (защитена зона Шабленски езерен комплекс), като през зимата е наблюдавана и в Дуранкулашкото езеро. Придържа се към откритите брегове на водоемите. Безпокойството и вероятно други, неизяснени фактори, оказват влияние вида да не гнезди в подходящите за него тук места. Отрицателно въздействие върху вида може да се очаква в следствие причинено безпокойство от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за хранене и почивка в Шабленската тузла, както и от интензифициране на ловната дейност. Малък нирец /Mergus albellus/. Международен природозащитен статус ETS – D, SPEC 3. Среща се по време на миграция и зимуване в Дуранкулашкото и Шабленското езеро, в Шабленската тузла и в крайбрежната зона на Черно море. Придържа се към откритите водни части на езерата като в рамките на деня птиците често се придвижват както между самите езера, така и между езерата и морето. Заплаха за вида в района е унищожаване или промяна на подходящите за него местообитания (пресушаване на влажни зони и др.), фрагментация на коридорите му на придвижване в следствие застрояване на терените в близост до езерата или между тях, както и безпокойството причинено от постоянното присъствие на хора в близост до бреговете на езерата. Интензивния лов през ловните дни също причинява безпокойство на индивидите които са по водоемите, често пъти в близост до ятата патици (зеленоглава патица, качулата потапница и кафявоглава потапница). Осояд Pernis apivorus Международен природозащитен статус ETS – S, SPEC E. Среща се по време на миграция в значителни количества през годините (до 2241 инд.), в зависимост от метеорологичните условия. Това представлявя около 10% от всички осояди, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие. По-голямата част от птиците преминават в западната част на общината (до 1450 инд.). За нощувка предпочита полезащитните пояси и горичките в района. Заплахите за вида са изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища и в близост до местата за нощувка и премахването на полезащитните пояси. Черна каня Milvus migrans Международен природозащитен статус ETS – (VU), SPEC 3. Среща се по време на миграция в значителни количества през годините (до 151 инд.), в зависимост от метеорологичните условия. Това представлява около 15% от всички индивиди на вида, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие. По-голямата част от птиците преминават в източната, крайбрежна част на общината. За нощувка предпочита полезащитните пояси и горичките в района. Заплаха за вида са изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища и в близост до местата му за почивка. Червена каня Milvus milvus Международен природозащитен статус ETS – D, SPEC 2. Среща се по време на миграция редовно, но в ниска численост (2-3 инивида). Заплаха за вида са изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища. Морски орел Haliaeetus albicilla. Международен природозащитен статус ETS – R, SPEC 1. Редовно преминаващ като мигрант през района, и зимуващ тук вид. Шабленското и Дуранкулашкото езера и Шабленската тузла са постоянни ловни територии на вида през есенно-зимния период, Количеството на зимуващите птици се движи между 1 и 5 индивида, като Дуранкулашко езеро е по-предпочитано. В района на Шабленската тузла се придържат редовно по 1-3 птици. Отрицателно действащ фактор е безпокойството както и косвеното въздействие върху хранителната база чрез отводняване, промяна нивото на водата, отпадни води в местата за хранене. Непряко отрицателно въздействие върху вида може да има в следствие различни типове въздействия върху животните, които му служат за храна (основно водоплаващи птици и риба). В последните години целенасочени проучания доказаха силно отрицателно въздействие на ветроенергийни паркове върху морски орли, когато са построени в ловните им територии или на местата на ежедневните им придвижвания, особено на млади птици (висок процент на смъртност в следствие сблъсък с ветрогенератори, намалена преживяемост и гнездови успех). Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 3.83 Mb. Сподели с приятели:
|