Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №
Изтегляне 3.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Жълтокрак (пепеляв) брегобегач
- Пъстроопашат крайбрежен бекас
- Голям маслинов присмехулник
Орел змияр Circaetus gallicus Международен природозащитен статус ETS – R, SPEC 3. Среща се редовно по време на миграция - до 73 индивида). Това представлява около 9% от всички индивиди на вида, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие. По време на прелет спира, за да ловува в открити терени в района – степи, обработваеми и пустеещи земи. Почива в група дървета и храсти и полезащитните пояси. Заплахи за вида са изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища, както и промяна в местообитанията (застрояване, залесяване на открити пространства, премахване на подходящи дървета за нощувка). Тръстиков блатар Circus aeruginosus. Международен природозащитен статус ETS-S. Гнездящ в района на езерата и Шабленска тузла вид, преминаващ по време на миграция през територията на цялата община (до 462 индивида, 15% от всички индивиди на вида, които са установени да прелитат по българското черноморско крайбрежие) и редовно зимуващ в количества до 70 инд. предимно в тръстиковите масиви. Гнезди в обраслите с мозаечна водна растителност и тръстики части на езерата. Ловните му територии обхващат целите езера и околностите им, като ежедневно се придвижват между езерата. В Шабленската тузла гнезди почти ежегодно една от 3 двойки тръстикови блатари, обитаващи Шабленския езерен комплекс. През зимата само в района на Шабленската тузла се концентрират до 20 зимуващи индивиди. В Дуранкулашкото езеро се струпват през зимата до 50 индивиди. Отрицателно въздействие му оказва промяната в местообитанията (намаляване на тръстиковите масиви и крайбрена водна растителност, застрояване на земите по бреговете на влажните зони и в околността им и др.), хранителната база, безпокойството през размножителния период от рибари и упражняващи водни спортове във водоемите и от постоянното присъствие на хора в близост до бреговете им. По време на миграция лети ниско и често каца по земята и през деня за почивка. Част от птиците се задържат по обработваемите и пустеещи земи, често пъти до перките на ветрогенераторите (Горичане – Шабла, август 2008 – 4 бр.). Заплаха за вида е и изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища и районите на ловуване (риск от сблъсък и бариерен ефект). Непряко отрицателно въздействие върху вида може да има в следствие различни типове въздействия върху животните, които му служат за храна (основно водоплаващи птици, но и бозайници, земноводни и влечуги). Въздействието върху вида се очаква да бъде пропорционално на въздействието върху неговата хранителна база, причинено в следствие безпокойство на птиците, нарушаване водния баланс на езерата и др. Полски блатар Circus cyaneus. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. Среща се редовно през есенно-зимния сезон. Използва като ловна територия всички водоеми в защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро, включително Шабленската тузла, като образува значителни струпвания (около 70 индивида.). За нощувка използва тръстиковите масиви а през деня се храни по обработваеми и необработваеми земи на територията на цялата община. Отрицателно въздействие би оказала промяната на местообитанието му (тръстиковите масиви и застрояването на брега), както и третирането на културите с препарати за защита от гризачи. Заплаха за вида е и изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища и районите на ловуване (риск от блъсък и бариерен ефект). Ливаден блатар Circus pygargus. Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Мигриращ през района вид в значителни количества – до 260 индивида. Това представлява около 33% от всички индивиди на вида, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие. Относително ранен мигрант през есенната миграция. Среща се по открити терени (обработваеми и необработваеми площи). Често пъти мигрантите се задържат с дни в района, за да ловуват. През този период летят на ниска височина и опасността от сблъсък с перка на ветрогенератори е значителна. Отрицателно въздействие би оказало и третирането на терените с препарати за растителна защита и отрови срещу гризачи. Малък креслив орел Aquila pomarina Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-D. Среща се редовно по време на миграция, а понякога и през лятото. В зависимост от метеорологичние условия през отделните години през територията на общината преминават до 260 индивида. В западната част на общината преминават до 160 индивида. Заплаха за вида е изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища (риск от сблъсък, бариерен ефект). Късопръст ястреб Accipiter brevipes Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-S. Вероятно гнездящ в района вид. По време на миграция в значителни количества (до 224 индивида) поединично и на ята преминава през територията на цялата община. Това представлява около 56% от всички индивиди на вида, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие. През гнездовия период предпочита ивици от дървета, горички до открити пространства. По време на миграция – по открити терени. Заплахи за вида са изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища, както и промяна в местообитанията (застрояване, залесяване на открити пространства, премахване на подходящи дървета за нощувка и гнездене). Белоопашат мишелов Buteo rufinus Международен природозащитен статус ETS – VU, SPEC 3. Гнездящ вид, с 1-2 двойки, на територията на общината, срещащ се и по време на миграция редовно, както и като зимуващ в района, при по-меки зими. Предпочита група от дървета, полезащитни пояси в близост до открити пространства (степни участъци, обработваеми ниви и пустеещи земи), където ловува. Заплахи – промяна на местообитанията, безпокойството, третирането на площите с прерарати, както и изграждането на ветропаркове в ловните му територии и прелетните му пътища. Oрел рибар Pandion haliaetus Международен природозащитен статус ETS – R, SPEC 3. Редовно по време на миграция (до 17 индивида, което е 17% от всички орли рибари, установени да прелитат по Българското черноморско крайбрежие), както във вътрешността на територията така и над водните площи и над морския бряг. Заплахи за вида са промяна на местообитанията, безпокойството на местата му за почивка, както и изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища. Сокол скитник Falco peregrinus Международен природозащитен статус ETS-S. Мигрант, който редовно преминава през територията на общината. Придържа се към гори, пояси и мозайка от дървета и храсти до открити необработваеми терени и обработваеми площи. Едновременно до 3 индивида. Заплаха за вида е изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища (риск от сблъсък, бариерен ефект). Малък сокол Falco columbarius Международен природозащитен статус ETS-S. Редовно единични птици през зимата. Предпочита група дървета и храсти и ивици дървета до открити терени. Средиземноморски сокол Falco eleonorae Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-D. Възможно гнездящ вид (1-2 двойки), който се среща в края на лятото, както по морския бряг, така и навътре в територията на общината, където ловува над обработваеми площи. Гнездовото местообитание са скални отвесни брегове. Заплахи – безпокойство през размножителния период. Голяма пъструшка Porzana porzana. Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Среща се във всички водоеми на Шабленския езерен комплекс и Дуранкулашкото езеро като гнездящ и по време на миграция. Обитава тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност, като води скрит начин на живот и е силно чувствителна към човешко присъствие. Зависи от промяната на тръстиковите масиви и нивото на водата, замърсяване на водите. При спадане на нивото на водата и достъпа до тръстиките е възможен, става жертва на невестулки, а вероятно и на лисици и домашни котки. Заплаха за вида е и безпокойството, причинено от присъствието на хора до бреговете на водните обект и навлизането на лодки сред тръстиките. Средна пъструшка Porzana parva. Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Среща се във всички водоеми на Шабленския езерен комплекс и Дуранкулашкото езеро като гнездящ и по време на миграция. Гнезди на територията на Шабленската тузла. Обитава тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност, като води скрит начин на живот и е силно чувствителна към човешко присъствие. Зависи от промяната на тръстиковите масиви, нивото на водата и замърсяването на водите. При спадане на нивото на водата, когато достъпа до тръстиките е възможен, става жертва на невестулки, а вероятно и на лисици и домашни котки. Заплаха за вида е и безпокойството, причинено от присъствието на хора до бреговете на водните обект и навлизането на лодки сред тръстиките. Малка пъструшка Porzana pusilla. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-R. Среща се във всички водоеми на Шабленския езерен комплекс и Дуранкулашкото езеро като гнездящ и по време на миграция. Гнезди на територията на Шабленската тузла. Обитава тръстиковите масиви и крайбрежната водна растителност, като води скрит начин на живот и е силно чувствителна към човешко присъствие. Зависи от промяната на тръстиковите масиви, нивото на водата и замърсяването на водите. При спадане на нивото на водата, когато достъпа до тръстиките е възможен, става жертва на невестулки, а вероятно и на лисици и домашни котки. Заплаха за вида е и безпокойството, причинено от присъствието на хора до бреговете на водните обект и навлизането на лодки сред тръстиките. Сив жерав Grus grus. Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-H. Почти всяка година се регистрират единични птици и малки групи през зимата и по време на миграция (до 33 индивида). Вследствие на промяната на местообитанията и вероятно безпокойство, видът е изчезнал като гнездящ от територията на общината. Като мигриращи птици, количествата също са спаднали драстично, по неизвестни причини, засягащи вида. През зимата се придържа по обработваемите и необработваеми ниви, както край бреговете на езерата, така и на цялата територия. През годините има наблюдения на отравяния на птици вследствие третирането на площите с препарати за борба с гризачи. Заплаха за вида е изграждането на ветропаркове по протежение на миграционните му пътища (риск от сблъсък, бариерен ефект). Кокилобегач Himantopus himantopus. Международен природозащитен статус ETS-S. Гнездящ и мигриращ в района вид. Среща се като гнездящ в Дуранкулашкото езеро и Шабленската тузла, като в тузлата е концентрирана цялата му гнездова популация в границите на защитена зона Шабленски езерен комплекс. Обитава плитки водоеми или брегова ивица на езерата. Птиците гнездят по тинестите брегове и се хранят в тинестите плитчини. След промяна на водния режим в Шабленска тузла, редовно гнезди там с променлива численост. Заплаха е промяната на местообитанието (водния режим), безпокойството през гнездовия сезон от туристи, разхождащи се по пясъчните дюни в близост до тузлата и влизащи директно в гнездовите му места. Саблеклюн Recurvirostra avosetta. Международен природозащитен статус, ETS-S. Среща се по време на миграция във всички водоеми с плитчини в защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашкото езеро. Гнезди в Шабленската тузла, като в там се концентрира цялата му гнездова популация в границите на защитена зона Шабленски езерен комплекс. Птиците гнездят по тинестите брегове и се хранят в тинестите плитчини. Заплахи за вида са унищожаване на подходящи местообитания - крайбрежна водна растителност, блата и мочурища, както и с причинено безпокойство от постоянното присъствие на хора в близост до местата му за гнездене и почивка. Непряко отрицателно въздействие може да има върху хранителната им база в следствие повишено водочерпене, пресушаване на околните терени, както и при замърсяване на водите. Турилик Burhinus oedicnemus. Международен природозащитен статус ETS-S. Гнезди на територията на общината. Предпочита необработваеми площи с ниска растителност и степни участъци, както и пясъчния морски бряг обрасъл с растителност. Наблюдавали се и в обработваеми ниви в съседство с характерните му местообитания. Силно уязвим от промяната на местообитанията и от безпокойство през размножителния период. Кафявокрил огърличник Glareola pratincola. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-D. Гнездящ вид. Предпочита открити терени в близост до бреговете (Шабленско, Дуранкулашко езеро, Шабленска Тузла). Нуждае се от допълнителни проучвания. Морски дъждосвирец Charadrius alexandrinus. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-EN. Гнездящ по пясъчната ивица. Количество около 100 дв. тук е съсредоточена 20% от националната популация на вида. Силно уязвим от дейности променящи местообитанието му, защото е тясно свързан с него (отглеждане на малки, изхранване, следгнездови период, миграции). Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване на подходящи местообитания, безпокойство причинено от постоянното присъствие и струпването на голям брой хора през гнездовия период в подходящите за гнезденето му местообитания – особено дюните и пясъчните плажове. Тъй като птиците гнездят по земята има реална опасност от непреднамерено разрушаване на люпилата му от туристи, отделно от опасността от прогонване на мътещите птици. Плоскоклюн блатобегач Limicola falcinellus. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-D. Мигриращ вид в малки количества, предържащ се в плитки води на водните басейни. Промяната нивото на водата е основния застрашаващ фактор. Бойник Philomachus pugnax. Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-D. Мигриращ вид, който предпочита бреговете на водоемите и плитките водоеми. Количества до 2500. Промяната в нивото на водата е основния застрашаващ фактор. Тънкоклюн листоног Phalaropus lobatus. Международен природозащитен статус ETS-S. Мигриращ вид в малки количества, придържащ се в плитките води на водните басейни. Промяната в нивото на водата е основния застрашаващ фактор. Планински дъждосвирец Charadrius morinellus. Международен природозащитен статус ETS-S. Мигрант, който по време на миграциите си почива в района или само преминава през него. Не се придържа към влажните зони, а предпочита открити необработваеми терени и обработваеми площи. Поради факта, че лети и нощем – вероятност от сблъсъци с ветрогенератори. Среща се в малки количества. Златиста булка Pluvialis apricaria Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Мигрант, който редовно по време на миграциите си почива в района или само преминава през него. Не се придържа към влажните зони, а предпочита открити необработваеми терени и обработваеми площи. Поради факта, че е лети и нощем – вероятност от сблъсъци с ветрогенератори. Ятата обикновено са до около 100 индивида Жълтокрак (пепеляв) брегобегач Xenus cinereus. Международен природозащитен статус ETS-S. Мигрант, който по време на миграциите си почива в района или само преминава през него Предпочита брегове на водоеми с ниско ниво на водата. Редовно на Шабленска тузла. В малки количества. Пъстроопашат крайбрежен бекас Limosa lapponica Международен природозащитен статус ETS-S. Мигрант, чието наблюдение в района е по-скоро случайно. Малък горски водобегач Tringa glareola. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. Мигриращ вид в количества до 100 броя, придържащ се към плитките води на водните басейни. Промяната в нивото на водата е основния застрашаващ фактор. Малка черноглава чайка Larus melanocephalus. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-S. По време на миграции редовно преминаващ вид по бреговата ивица. Численост до 3200 броя. Използва езерата и морския бряг за почивка. Дългоклюна чайка Larus genei. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-L. По време на миграции редовно преминаващ вид по бреговата ивица. Численост до 200 броя. Белочела рибарка Sterna albifrons. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-D. Гнездящ по бреговата ивица вид. Колониите са малобройни и с променливо количество. Ранно присъствие на туристи по плажните ивици застрашава гнездовия успех. Основни заплахи са промяната на местообитанията и безпокойството. Дебелоклюна рибарка Sterna nilotica. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-VU. По време на миграции и през летния сезон редовно преминаващ вид по бреговата ивица. Численост до 10 броя. Каспийска рибарка Sterna caspia. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-R. По време на миграции редовно преминаващ вид по бреговата ивица, както и по водните огледала на езерата. На някои места е отчетен да се храни и над необработваеми земи. Численост до 10 броя. Гривеста рибарка Sterna sandvicensis. Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-S. По време на гнездовия сезон редовно преминаващ вид по бреговата ивица. Гнездене не установено. Численост до 100 броя. Речна рибарка Sterna hirundo. Международен природозащитен статус ETS-S. Гнездящ по бреговата ивица вид. Колониите са малобройни и с променливо количество. Често пъти са близост до тези на белочелата рибарка. Ранното присъствие на туристи по плажните ивици застрашава гнездовия успех. Белобуза рибарка Chlidonias hybridus. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. По време на миграции редовно преминаващ вид по бреговата ивица, както и по водните огледала на езерата. Количества около 50 броя. Черна рибарка Chlidonias niger. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. По време на миграции редовно преминаващ вид по бреговата ивица, както и по водните огледала на езерата. Белокрила рибарка Chlidonias leucopterus. Международен природозащитен статус ETS-S. По време на миграции редовно преминаващ вид по бреговата ивица, както и по водните огледала на езерата. Малка чайка Larus minutus Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. Редовно преминаващ по бреговата ивица вид по време на миграции. Понякога в големи количества. Използва водоемите за почивка и нощувка (редовно и в Шабленска тузла). Заплахи – промяна на местообитанията и безпокойство. Козодой Caprimulgus europaeus Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-H. Гнездящ на територията на общината вид, придържащ се към групи дървета и храсти в близост до необработваеми земи. Заплахи – промяна на местообитанията както и опасност от сблъсък с ветрогенератори при нощните прелети и миграции. Земеродно рибарче /Alcedo atthis/. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. Гнезди в района като използва стръмни брегове за гнездене. Придържа се към водните басейни. По време на миграция числеността му се повишава. Среща се и през зимата в малки количества. Блатна сова Asio flammeus - Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. Hе редовно през зимните месеци в разнообразни биотопи, но най-вече в пустеещи земи, групи дървета и храсти в близост до открити пространства, плажна ивица. Северно от Крапец, над плажната ивица, едновременно до 5 екземпляра. Черен кълвач Dryocopus martius Международен природозащитен статус ETS-S. В единични количества, в гори. За вида няма достатъчно подходящи местообитания на територията на общината. Среща се и по изкуствени тополови насаждения. Срещите му тук са по-скоро случайни. Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Предпочита гори и по рядко групи дървета и храсти. Регистрацията му тук е по време на скитания или миграции. Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus. Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Гнездящ в групи дървета, малки горички и градини, включително и в селищата на общината. Заплахи – промяна на местообитанията. Горска чучулига Lullula arborea. Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-H. Гнездящ вид. Предпочита окрайнини на горички до открити територии. Между 20 и 50 двойки. Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra. Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Вид, който гнезди предимно по необработени земи и степни участъци. През есенно-зимния период се среща и по обработваеми терени в по-големи или по-малки ята. Според проведените трансекти през размножителния период, числеността на вида на територията на общината е от порядъка на 600-800 двойки, което е над 10% от гнездовата популация за страната. Заплахите за вида са разораването и усвояването на тези пустеещи терени. Полска бъбрица Anthus campestris. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-D. Гнездящ в района вид, предпочитащ откритите пространства със степна растителност и пясъчните дюни обрасли с растителност. Намаляването на тези територии би оказало сериозно въздействие върху числеността, поради факта, че вида избягва други, сходни местообитания. Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka. Международен природозащитен статус SPEC EN. Видът в България е разпространен предимно по Северното Черноморско крайбрежие. Находищата в общината са едни от важните за вида. Обитава скалисти (морски бряг) и каменисти места. Няколко двойки гнездят и по сгради или в съседство с такива (къмпинг Космос, постройките край Шабленка тузла и др.). Безпокойството през размножителния период, а вероятно и други фактори, могат да окажат отрицателно въздействие. Голям маслинов присмехулник Hippolais olivetorum. Международен природозащитен статус SPEC EN. Вероятно гнездящ вид, предпочитащ групи от дървета и храсти. Единични двойки. Заплахи – промяна на местообитанията. Червеногуша мухоловка Ficedula parva. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-D. Мигрант, който редовно преминава през територията на общината. Количеството му в района по време на миграция е значително по-високо (до около 10 пъти), от съседни територии на запад в страната. Придържа се към гори, пояси и мозайка от дървета и храсти. Заплахи – промяна на местообитанието. Беловрата мухоловка Ficedula albicollis. Международен природозащитен статус SPEC CR, ETS-E. Мигрант, който редовно преминава през територията на Общината. Придържа се към гори, пояси и мозайка от дървета и храсти. Синьогушка Luscinia svecica Международен природозащитен статус ETS-S Мигрант, който редовно преминава през територията на общината. Придържа се към обрасли брегове на водоеми. Мустакато шаварче Acrocephalus melanopogon. Международен природозащитен статус ETS-S. Среща се като гнездящ вид в тръстиковите масиви на езерата, а през периода на миграция и в други подходящи биотопи. На територията на общината са разположени едни от малкото подходящи за вида гнездови находища в България. Унищожаването на тръстиковите масиви и безпокойството биха оказали отрицателен ефект както на гнездящите така и на преминаващите индивиди. Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria. Международен природозащитен статус SPEC E, ETS-S. Гнездящ в района вид, предпочитащ храстовите съобщества в близост до открити пространства или в съседство с гора. В по-малка степен обитава и градини (при наличието на достатъчно храсти). Изсичането на подходящи храсти и дървета оказва негативно въздействие. Червеногърба сврачка Lanius collurio. Международен природозащитен статус SPEC 3, ETS-H. Гнездящ в района вид, предпочитащ откритите необработваеми и обработваеми площи с групи храсти и дървета или горички и полезащигтни пояси с подлес в близост до открити пространства. Отрицателно въздействие би оказало промяната предназначението на земите, изсичането на дърветата или подлеса, както и третирането на обработваемите площи с препарати за растителна защита. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 3.83 Mb. Сподели с приятели:
|