Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №
Изтегляне 3.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4.6. Билки, находища, използване
- Синя жлъчка (цикория)
- Шипка
- Смрадлика (тетра, кукуч)
- 3.5. ШУМ И ВИБРАЦИИ, ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ, ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ 3.5.1. Шум и вибрации
- 3.5.1.2. Оценка на акустичната и вибрационна среда
Черночела сврачка Lanius minor. Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-D. Гнездящ в района вид. Обитава открити пространства с групи дървета и окрайнини на горички в близост до открити пространства. Не е проследявана динамиката на числеността, но част от известните до скоро двойки, намаляват драстично. Отрицателно въздействие би оказало разрушаване на местообитанието (изсичане на дърветата), промяна в хранителната база, както и безпокойството по време на размножителния период. Градинска овесарка Emberiza hortulana. Международен природозащитен статус SPEC 2, ETS-H. Гнездящ вид, предпочитащ паркове и градини, както и окрайнини на гори и полезащитни пояси. 3.4.5. Лов и риболов Ловната дейност се урежда със Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД). Като ловни дни са определени събота и неделя, официалните празници, а след 1 януари – и сряда (само за водоплаващи птици). Всеки ловен излет се извършва с предварително издадено разрешително за лов от ръководните органи на ЛРД-Шабла. В него се отбелязват имената на ловците, времето и мястото на лов, видът и броят на разрешения за отстрел дивеч. През последните години, наред с традиционния местен лов, развитие получи международния ловен туризъм (основно лов на диви гъски и по-малко на други представители на пернатия дивеч). Чуждестранните ловци ловуват всеки ден без вторник, сряда и четвъртък, като за всеки отстрелян индивид заплащат съгласно Правилника за пролагане на ЗЛОД. В района те се развеждат от местни водачи. Освен на водоплаващи птици (гъски и патици, хранещи се в обработваемите земи), ловува се още на: гълъб гривяк и гургулица, пъдпъдък, яребица, фазан, заек, благороден елен, сърна, дива свиня. На местно ниво, в зависимост от резултатите на таксация на дивеча, се въвеждат ограничения или дори забрана за лова на определен ловен обект. В защитените територии всякаква ловна дейност е забранена. От друга страна в района около езерата се води активна организирана ловна дейност. Най-популярен и развит е ловът на диви гъски и патици. От гъските само голямата белочела гъска е разрешена за лов, а от патиците ловни обекти са зеленоглавата патица, патицата-клопач, шилоопашатата патица, лятното и зимното бърне, патицата фиш, качулатата потапница, патицата звънарка. Най-чувствителна ловна преса се наблюдава през декември и януари. Освен местните ловци, тогава прихождат най-много ловци от други части на България, както и чуждестранни ловци. На територията на общината съществуват достатъчно водни площи, които се ползват за риболовна дейност. Това са двете езера и морето. Риболовът в Шабленското и Дуранкулашкото езеро се регламентира от Закона за рибарството и аквакултурите и Плановете им за управление. Спортният /любителски/ риболов е разрешен в определени участъци от водоемите, както следва:
Разрешените периоди за риболов са от 1 март до 31 март и от 1 юли до 31 октомври, като се спазват изискванията на ЗРАК относно времето и средствата за риболов и количеството на уловите. Разрешените за риболов видове риби са, както следва:
Уловът на раци е разрешен само от брега на двата водоема, в местата за любителския риболов. Средствата за улов, количеството и размерите на индивидите са съгласно ЗРАК. Риболовът с мрежени уреди е разрешен при определени условия, съгласно приетите планове за управление, но до настоящия момент официално тази дейност не се упражнява от никого. Няма данни каква част от дохода на населението на община Шабла се формира за сметка на морския риболов. Известно е само, че това е традиционен основен поминък на около 100 семейства и източник на допълнителен доход и форма на отдих за още няколко десетки семейства. По сведения на местните рибари, се извършва риболов главно на попчета, кефал, калкан, сафрид, карагьоз, чернокоп и акула.
Билките съпътстват живота на хората още от дълбока древност. В резултат на нарасналия през последните години интерес, се увеличава както броят на видовете билки, които се събират, така и тяхното количество. Това може да доведе до намаляване или унищожаване на редица билкови находища. Един от най-сигурните начини за съхраняване на естествените популации на лечебните растения и на равновесието в природата е култивирането им. Дейността на общинските органи по опазването и устойчивото ползване на ресурсите от лечебни растения се определят от Закона за биологичното разнообразие и Закона за лечебните растения. Събирането на лечебни растения за търговски цели или преработка се извършва след издаване на разрешително и заплащане на такса за ползване. Разрешителните се издават от органите на изпълнителната власт, които управляват съответните територии – държавни лесничейства, дирекции на национални паркове, общини, областни управи. Размерът на таксата е определен с ПМС № 94/2000 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 46/2000) за земите и горите държавна собственост или от общинските съвети за териториите общинска собственост. Събраните от таксите средства се използват за поддържане, възстановяване и оценка на ресурсите, изграждане на информационна система, образователни програми за лечебните растения. С Решение № IX.1.5.1. по протокол № 9 /25.10.2004 г. на Общински съвет – Шабла, е приета тарифа за таксите, които се заплащат за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – общинска собственост. До настоящия момент в община Шабла не са постъпвали искания и съответно не са издавани разрешителни за събиране на диворастящи лечебни растения от общински територии. Не е изработен кададстър на лечебните растения за гори, земи, води и водни обекти – общинска собственост. На територията на община Шабла се срещат различни видове лечебни растения, като тяхното видово разноообразие се определя от умерено-континенталния климат и основния тип почви. Най-често срещаните билки са лайка, мащерка, овчарска торбичка, бял равнец, маточина, синя жлъчка, глухарче, слез, жълт кантарион, бял имел, шипка, драка, смрадлика, липа, бъз, и др. Лайка Chamomilla recutita. Едногодишно тревисто растение. Височината на растението е от 5 до 45 см. Стъблото е разклонено. Листата са двойно или тройно перести, нишковидни. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъблата, състоят се от бели езичести цветове по периферията и жълти тръбести в средната част, цветното легло е изпъкнало, а вътрешността му е куха. Събират се кошничките по време на цъфтеж, откъсват се заедно с малка част от дръжките (до 2 см). Етеричното масло на лайката има противовъзпалително и омекчително действие при заболявания на храносмилателния път - колики в стомаха и червата, гастрити, колити и метеоризъм, стоматит, гингивит, и при възпалителни процеси на дихателните пътища - тонзилит, фарингит, ларингит (инхалация с парите на маслото). Расте край пътища и буренливи места в цялата община. Мащерката (Thymus) е многогодишно тревисто растение. Тя има пълзящи или полегнали стълба с изправени цветоносни клонки, високи до 10-20 см. Листата са приседнали или с къси дръжки. Цветовете са розови, бели или лилави. Плодът се разпада на четири едносеменни орехчета. Цъфтежът е от май до септември. Подходящи за билколечение са цъфтящите връхни части. Мащерката съдържа до 5% танини, 1% етерично масло, флавоноиди и олеанолова киселина. Действа противовъзпалително, антисептично, отхрачващо и спазмолитично. Използва се също и като подправка. Разпространена е по сухи, припечни и скалисти места, сред храсталаци и поляни в цялата община. Овчарска торбичка Capsella Bursa Pastoris. Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблата най-често са единични, прости или разклонени. Стъбловидните листа са последователни, продълговати, приседнали. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти през април-август. Използват се стръковете. Събират се по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отразват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите розеткови листа. Има кръвоспиращо, намаляващо артериалното налягане, засилващо маточните контракции действие. Расте като плевел и бурен по тревисти места из цялата община. Бял равнец Achillea millefolium L. Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с високо, разклонено в горната си част стъбло, до 60 см високо. Листата са последователни, двойно до тройно перести, нарязани, с линейни заострени листчета. Цветовете (кошничките) са бели (розови), дребни, събрани в гъсти щитовидни съцветия на върха на стъблото. Обвивката им се състои от червеникавокафяви в средата зелени, керемидообразни, наредени листчета с люспест ръб. Кошничката се състои от периферни, бели, езичести и до 30 тръбести, жълтокафяви цветчета. Цялото растение е покрито със сиви власинки, придаващи сивобелезникавия му цвят. Цъфти май - септември. Използваема част (дрога): Стръковете и съцветията, брани юни - август. Стръковете се режат без стъблената част и се сушат при температура до 400 С. Расте по поляните, сухите тревисти места, край пътищата и храсталаците из цялата община. Маточина (лимонче) Melissa Officinalis Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Действието на листата е болкоуспокояващо, спазмолитично върху гладката мускулатура и нервно тонизиращо и ободряващо. Използува се за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилането, за отстраняване задръжката на газове и за облекчаване на болки и спазми предимно при заболявания на храносмилателната и дихателната система. Намира приложение и при нервни и кожни заболявания. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата община. Синя жлъчка (цикория) Cichorium intybus L. Многогодишно тревисто растение с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30-120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на стъбловите листа. Обвивката на цветните кошнички е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови, с 5 тичинки. Чашката е 5-делна. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1-2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври. Използват се корените, извадени през есента, и стръковете. Надземната част се бере по време на цъфтежа юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се вадят наесен след опадането на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 12%. Има тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително действие, засилва сърдечната дейност като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Расте по ливади и сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата община. Глухарче Taraxacum Officinale. Многогодишно тревисто растение, високо до 30 см, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо стъбло, на върха, на което се намира една цветна кошничка. Листата са с неправилно изрязана петура, с едри заострени дялове, насочени към дръжката. Цветната кошничка е съставена от жълти, езичести цветове. Обвивката на кошничката е с три реда зелени листчета, като най-външните са извити надолу. При лошо време и нощем кошничките се затварят. Плодът е елипсовиден, на върха с хвърчилка от дълги бели власинки. Растението развива късо коренище, което преминава в дебел месест корен, дълъг до 20 см. Цъфти от ранна пролет до есента. Използват се корените (Radix Taraxaci), събрани през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се изкопават, изчистват сe от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След отцеждане на водата корените се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок. Има жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо и пикочогонно действие. Расте из цялата община по песъчливи места, из пасищата, край пътищата, по зелените площи на паркове и градини. Слез Malva sylvestris. Двугодишно, по-рядко едногодишно или многогодишно тревисто растение. Стъблата са дълги от 30 до 80 cm, разклонени, полегнали, изправени или приповдигащи се, разклонени. Листата са последователно разположени, дълги 2-8 cm, широки 2,5-10 cm, закръглено бъбрековидни, назъбени, долните слабо нарязани, горните по-дълбоко 3-7 делни. Цветовете са по няколко в пазвите на листата, едри, 3-4 cm в диаметър; чашката им е двойна - същинската (вътрешната) с 5 листчета, дълги 5-6 mm, сраснали над средата си и външна по-къса с 3 свободни листчета. Венчелистчетата на цветовете 5 свободни, на върха си са дълбоко врязани, дълги 12-30 mm, бледолилави, с по-тъмни надлъжни жилки. Тичинките са многобройни сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5-10 mm в диаметър. Цъфти май-септември. За билколечение се употребяват листа, цвят и стрък. Листата се берат в сухо време по време на цъфтеж, като се късат с ръка, лист по лист. Цветовете се берат в сухо време заедно с чашката и с дръжка до 1 cm. Не се събират в торби. Не трябва да се допуска смачкване на цветовете. Не се берат променени, нападнати от болести или прецъфтели цветове. Стрък от слез се бере по време на цъфтеж. Брането се извършва в сухо време - с остър нож или сърп се отрязва облистеното цветоносно стъбло на дължина 20-25 cm от върха, като към тях се прибавят и листа от неотрязаната част. Набраните стръкове се поставят рехаво, с върховете в една посока в касети, кошове и други, непозволяващи запарване. Билката има омекчително, противовъзпалително, слабително, спазмолитично и седативно действие. Използва се при възпалителни заболявания на дихателната и храносмилателната системи (ларингит, остър и хроничен бронхит, бронхиална астма, кашлица, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника и др. Намира и външно приложение при изгаряния, отоци, циреи, акне, колпит и др. Рарпространена е из тревисти места, край пътища и буренливи места в цялата община. Жълт кантарион Hypericum perforatum Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо коренище. Стъблата изправени или в основата си възходящи, високи 20 – 100 cm, кръгли или двуръбести, голи. Листата дълги 5 – 20 mm, широки 2 – 15 mm, приседнали, линейни, линейноелиптични, или яйцевидни, със слабо видими жилки и многобройни прозрачни повърхности и редки черни жлези. Съцветията дълги 5 – 20 cm и широки 3 – 10 cm, щитовидни метлици; цветовете в диаметър 10 – 35 mm, от жълти до оранжеви; чашелистчетата 2 – 3 пъти по-къси от венчелистчетата; венчелистчетата дълги 10 – 16 mm, елиптични или елиптичнояйцевидни, по ръба с черни точковидни жлези. Тичинките многобройни, събрани в три снопчета. Жълтият кантарион цъфти през май – август, плодоноси през юли – октомври и е кръстосаноопрашвано растение. Цветовете му се посещават от различни ципокрили насекоми, които извършват опрашването. Размножава се чрез семена и вегетативно (чрез коренищни издънки). За нуждите на билколечението се употребяват цъфтящите съцветия. Жълтият кантарион съдържа флавоноиди (до 18%), гликозиди, кумарини, танини и др. Употребата му има противовъзпалително, кръвоспиращо, противоязвено и топизиращо действие. В общината се среща по сухи тревисти, каменисти и храсталачни местообитания, по необработваеми места, край пътища, като елемент на естествената растителност. Бял имел Viscum album L. Голо полупаразитно храстче със стъбло, високо до 100 см, вилужно разклонено. Листата срещуположни, жълто-зелени, месести, презимуващи, продълговати до ланцетни, дълги 2-8 см, широки до 3 см, целокраини, с 3-7 успоредни жилки без разклонения. Цветовете дребни, едноиолови, събрани в сбити групички по 5-7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяловете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът долен. Плодът бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета. Цъфти март — май. В съвременната медицина се използуват листата заедно с клонките (дрога Herba Visci) или само листата (Folia Visci), които се берат през март и април. Понижава високото артериално налягане, нормализира ниското и подкрепя натрупването на калций в костите. Паразитира върху различни овощни и други (широколистни и иглолистни) дървета. Шипка Rosa canina. Шипката е разпространена в разредени гори и храсталаци, по тревисти и каменисти склонове. Висок до 2-3 м храст с разклонени стълба – прави и извити. Те са покрити с множество сърповидно извити, твърди шипове. Цъфти от май до юли. Плодовете са едносеменни орехчета събрани в яркочервен несъщински плод /шипка/, образуват от разрасналото се месесто цветно легло. Шипката съдържа витамини – С (0,5-2%), В1, В2, К, Р и захариди, пектини, органични киселини и др. За билколечение се употребяват плодовете. Действието е антискорбутно, диуретично и кръвоспиращо. Шипката е разпространена в разредени гори и храсталаци, по тревисти и каменисти склонове в цялата община. Драка Failures spiua-christi Mill. Бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2-3 м. Листата са последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, леко неравностранни, 2-4 см дълги и 1,5-3 см широки, неясно назъбени или целокрайни, кожести, голи, лъскави. Листните дръжки са до 1 см дълги, 2-4 пъти по-къси от петурата. Прилистниците са видоизменени в 2 твърди, къси, кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият е по-къс и извит назад. Цветовете са дребни, 3-4 мм широки, жълтозелени, събрани в пазвен грозд, съставен от дихазии. Плодът е суха, полусферична неразпуклива костилка, която по средата е обкръжена с дисковидно, по края вълновидно, ципесто крило. Цъфти от юни до септември, а плодовете узряват от юли до октомври. Използват се плодовете, които съдържат дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин. Действа отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително. В общината се среща по скалните и каменисти крайбрежни склонове и по пясъчните дюни. Смрадлика (тетра, кукуч) Cotinus. Храст, висок до 2 м, или малко дърво, достигащо до 4 м. Листата са последователни, 3-8 см дълги, яйцевидни с дълги дръжки. Цветовете са зеленикави, събрани в съцветие метлица. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май-юни. Използват се листата. Има затягащо, противовъзпалително, антисептично и кръвоспиращо действие, което се дължи на дъбилните вещества и етеричното масло. Разпространена е в общината из храсталаци, по сухи и каменливи места. Дребнолистна липа Tilia parvifolia Ehrh. Дърво с височина до 30 м. с закръглена корона и надлъжно напукана сивокафява кора. Листата се състоят от листна дръжка и листна петура със закръглено-сърцевидна форма и слабо асиметрична основа. Цветовете са жълтеникави, събрани по 3-16 бр. в съцветие. Берат се и се употребяват цветовете с прицветния лист. Дребнолистната има противовъзпалително, диуретично и спазмолитично действие. Разпространена е в зелените площи и сред крайпътните дървета в общината. Черен бъз Sambucus nigra. Листопаден храст или ниско дърво високо 2-6 m със сива кора и мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, сложни нечифтоперести с 3-7 продълговато яйцевидни, заострени и назъбени листчета. Цветовете са жълтеникаво-бели, събрани в многоцветни щитовидни съцветия, достигащи до 20 cm в диаметър. Чашката и венчето са 5 делни. Плодът е сферична, сочна, черновиолетова ягода, 5-6 mm в диаметър, най-често с 3 продълговати семена. Цъфти април-юни. Употребяеми части за лечебни цели: цвят, плод и лист. Основните действия на цветовете на черния бъз са потогонно, омекчително и диуретично. Плодовете на черния бъз имат главно слабително действие. Листата се използват като отвара предимно външно за бани или лапи при ревматизъм, кожни обриви, хемороиди и подагра. Расте из храсталаци и в населените места на общината. 3.5. ШУМ И ВИБРАЦИИ, ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ, ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ 3.5.1. Шум и вибрации 3.5.1.1. Основни характеристики на шума и на вибрациите Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които е генериран. В зависимост от характера (постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат), честотния спектър, интензивността и продължителността на експозиция на шума, въздействието му е по-малко или повече вредно. Сред неблагоприятните фактори на околната среда, шумът се отличава с разностранното си и комплексно въздействие. По своята значимост като рисков фактор за здравето, шумът често е съпоставим със замърсителите на атмосферния въздух, водата и почвата. Механичните трептения с честота от 16 до 20 000 Hz, които се разпространяват в еластична материална среда (най-често въздух) и предизвикват слухови усещания, се наричат звук. Шум е всеки неприятен или нежелан звук, който нарушава тишината и отдиха или е опасен за здравето, като предизвиква разнообразни функционални и структурни увреждания, намалена работоспособност, затруднява речевото общуване и възприемането на звуковите сигнали от околната среда. От хигиенна и психо-физиологична гледна точка към шумовете се причисляват и тоновете (звуци с определена честота), когато те оказват вредно въздействие върху човешкия организъм. Вредните въздействия на вибрациите и шума върху човека за различните честотни диапазони (инфразвук f < 16 Hz; звуков диапазон 16 < f < 18 000 Hz; ултразвук f > 18 kHz) са систематизирани в табл. 24. Експериментално е установено, че резонансните честоти на частите на човешкото тяло са: на гръдния кош 2-12 Hz, на краката 2-8 Hz, на стомаха 4-12 Hz, на главата 20-30 Hz, на очите 60-90 Hz. Тогава когато вибрациите в тези честотни ленти са значителни, човек има болезнено усещане и дискомфорт в резултат от резонансни явления. Всичко това води до нарушения във вестибуларния апарат, прилошаване, нарушаване на дишането и сърдечната дейност, нарушаване на зрението. Повишените вибрации и шум в жилищата водят до нарушаване на условията за отдих и сън и последваща неефективна работа. 3.5.1.2. Оценка на акустичната и вибрационна среда Предвид ограничената информация по отношение на нивата и източниците на шум и изцяло липсващата такава по отношение на вибрациите, при разглеждане на състоянието на акустичната и вибрационна обстановка е използвана обобщена класификация на източниците: 1. Стационарни източници:
2. Динамични източници
В настоящия момент В България са в сила Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони, а от 1976 г. шумът в населените места се контролира по единна методика. Табл. 24.
Стационарни източници В община няма обекти, водещи се на отчет в РИОСВ – Варна, за които да се правят периодични измервания. Динамични източници Основен източник на шум за територията на общината се явява транспорта, а основните причини за повишаване нивото на шума в населените места се явява амортизираната пътна настилка, остарелият транспортен парк на голяма част от населението, увеличеният брой дизелови автомобили. Пътната мрежа е с обща дължина 115.2 км, от които първокласни пътища – 30.8 км., третокласни – 12.5 км. и четвъртокласни, съставляващи повече от половината – 71.9 км. Основна пътна артерия в общината е участък от пътя I-9 и подхода към ГКПП – Дуранкулак. Максималното еквивалентно шумово натоварване на територията се определя от най-натоварените участъци: Шабла – разклона за с. Крапец от около 750 пр. eдиници (около 70 dBA на 7.5 м. от средата на близкото платно) и Дуранкулак – Границата 300 пр. eдиници (около 65 dBA на 7.5 м. от средата на близкото платно). Останалите участъци са с върхово натоварване от 210 – 230 пр. единици във върховите часове (под 60 dBA на 7.5 м. от средата на близкото платно). Голямото натоварване на републиканските пътища с товарно движение влияе върху шумовото замърсяване на общината. Град Шабла се явява общински център и има 3 входни артерии, които се насочват към централната градска част. Актуални данни за интензивността на потоците и нивата на шума няма. По този начин, като основни рискови зони по отношение възможното негативно въздействие на шума, могат да се определят:
Трябва да се отбележи, че има и известни компенсаторни фактори, чрез които общинското ръководство се стреми да противодейства на шумовото натоварване, включително повишаване процента на асфалтираните улици в града и дейности по регулиране и оптимизация на трафика. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 3.83 Mb. Сподели с приятели:
|