Оценка на състоянието на повърхностните води

Територията на община Шабла принадлежи към североизточната безотточна част на Добруджанския район - района на крайморските реки, оттичащи се директно към басейна на Черно море. Най-характерните му хидрографски елементи са:

• 
  повърхностната речно-овражна система (вътрешна зона). Речнo-овражната мрежа на вътрешната зона е представена от малки реки (дерета);
  
• 
  езерна система, включваща Дуранкулашкото, Шабленското и Езерецкото езера;
  
• 
  прилежащата брегова зона на акваторията на Черно море (външна зона).
  

Вътрешната зона обхваща по същество водосборната област на езерата. Хидрографската мрежа на природния комплекс на Дуранкулашкото езеро е представена от няколко реки, по-големи от които са р. Ваклинска, реките от с. Било до с. Смин и от с. Граничар до Дуранкулак. С другите две езера - Шабленското и Езерецкото, са свързани две по-големи реки: Шабленска и Езерецка.

Понятието река по-горе е употребено условно: в речните корита се формира само кратковременен повърхностен отток - обикновено при обилни валежи или интензивно снеготопене и по същество те представляват суходолия.

Местонахожденията и кратка характеристика на по-значимите сухи дерета на територията на общината са посочени в табл. 12. Най-значимото от тях - на р. Шабленска, е с дължината 27.8 км. Водосборът й води началото си от с. Могилище в съседната община Каварна, продължава през с. Раковски, с. Хаджи Димитър, с. Поручик Чунчево, навлизайки в община Шабла прихваща води от с. Горун, с. Тюленово, с. Горичане и достига гр. Шабла. След града дерето е ориентирано по посока на Шабленското езеро.

Дерета съществуват и в други населени места на територията на общината: в с. Черноморци, с. Захари Стояново, с. Дуранкулак, с. Граничар, с. Божаново, с. Ваклино, с. Твърдица, с. Езерец, с. Горичане, с. Смин. Общата водоборна площ на деретата в общината се оценява на 160 кв. км. Няма изградени диги с височина над околния терен.
Тaбл. 12. Местонахождения и кратка характеристика на по-значимите сухи дерета на територията на общината

Обект, №	Тип, река/дере	дължина, км	водосбор, кв. км.	населени места, през които минава
1. Шабленска	Река/сухо дере	27.8	86,54	с. Могилище, с. Раковски, с. Х. Димитър, с. П.Чунчево, с. Горун, гр. Шабла
2	сухо дере	8.0		с. Черноморци, с.З. Стояново, с. Дуранкулак
3	сухо дере	4.0		с. Граничар, с. Дуранкулак
4	сухо дере	5.7		с. Божаново, с. Ваклино
5	сухо дере	6.2		с.. Твърдица, с. Божаново, с. Езерец

Основни причини за практическото отсъствие на повърхностен отток са равнинният релеф, наличието на силно окарстен литоложки субстрат, особено в обсега на речните долини, слабите валежи и липсата на извори, които да формират и поддържат непрекъснат във времето отток. Валежната вода бързо попива в дълбочина и подхранва подземните води, чиято дълбочина е по-голяма от дъната на речните русла. Това характеризира долините на реките като “висящи”. Тези особености на разглежданата територия ограничават влиянието на валежите във формирането на повърхностния отток и значението на хидрологичния компонент (т.е. на повърхностните води) за подхранването на езерните системи. Влиянието на подземното подхранване на последните достига до 90 %, изпитва значителни сезонни вариации като зимният сезонен отток количествено преобладава над летния.

Повърхностния отток от водосборната област (с площ 476 кв. км) на ез. Дуранкулак се изчислява на 0,015 куб.м/сек, средно-многогодишният му обем е около 0,473.106 куб. м, което представлява големината на средно-многогодишното подхранване на езерото с повърхностни води. Повърхностният отток от водосборната област (с площ 220 кв. км.) на Шабленското и Езерецкото езера се определя на 0,004 куб. м./сек, средно-многогодишният му обем е около 0,44.106 куб. м. Посочените данни потвърждават, че приносът на повърхностните води за средно-многогодишното подхранване на трите езера е твърде незначителен.

Върху разпространението на замърсителите в повърхностните води оказват влияние и природни фактори, като към тях се отнасят:

- стръмните склонове;

- плиткото залягане на подземните води;

- поройните дъждове;

- еоличната дейност;

- интрузията.

Преки данни за преценка на годността на водите на деретата за напояване няма. По аналогия с подземните води и предвид сходния им химически състав по-вероятно е водите на деретата да са годни за напояване. По аналогични причини, по-вероятно е водите от деретата да са годни за строителна вода.

Количествена характеристика на емитираните замърсители може да се направи след системни хидроложки и хидрохимични наблюдения.

Регламентирани оттоци от отпадъчни води в деретата няма, няма данни за вливане на отпадъчни води в тях, както и за цвета и мириса на водите, за емитирани вещества и оценки дали наблюдаваните дебити превишават естествено възможните. За изясняване на този род въпроси е необходимо община Шабла да организира и проведе проучване - още повече, че състоянието на деретата е от принципна важност при някои кризисни ситуации – преди всичко при наводнения и свлачищни процеси.

Дуранкулашкото, Езерецкото и Шабленското езера представляват закрити лимани, заемащи прибрежните, ниски части на дълбоки суходолия. Формирали са се в началото на холоцена (преди около 10 хил. години), когато настъпва период на епирогенно понижение и нахлуване на морска вода в речните долини. В резултат на това се оформят заливи, откъснати от морето чрез пясъчна коса и превърнати в езера. На практика Шабленско и Езерецко езера са едно цяло, свързани помежду си с плитчина, която е постоянно залята на фронт от около 300 – 400 м.

През 1995-1996 и 1999-2000 г. е проведено детйлно изследване на хидрохимичните характеристики на Дуранкулашкото езеро, вкл. Карталийско (Орлово) блато – най-голямото разширение на езерото в северна посока, отделено от него чрез тясна, почти изцяло обрасла с водолюбива растителност плитчина.

Дуранкулашко езеро и Карталийско блато са плитки, полимиктични (с многобройни пълни разбърквания през годината) басейни с колебания на температурата на водата в широки сезонни граници. Блатото е подложено на резки вариации в резултат на прегряване и преохлаждане.

По отношение на минералния състав водата на Дуранкулашко езеро е прясна (средна хлоридна соленост 0.32%₀ ), хидрокарбонатно-хлоридна с висока степен на минерализация. От 60-те години до сега, хлоридната соленост на Дуранкулашко езеро е намаляла 6 пъти, поради прекъсване на директната връзка с морето след 1971 г. водата на Карталийското блато е бракична (миксоолигохалинна – средна соленост 0.93%₀ ), хидрокарбонатно-хлоридна, с много висока степен на минерализация. Това е резултат от слабия водообмен във водоема.

По отношение концентрациите на калциеви и магнезиеви йони, водата на Дураанкулашко езеро е твърда, а на Карталийско блато – особено твърда.

Водният стълб в Дуранкулашко езеро е наситен с кислород до дъното (средно 86%). Регистрирано е състояние на пресищане в повърхностния слой по време на водорасловите цъфтежи. Кислородното насищане е по-ниско в плиткото затворено Карталийско блато (средно 73%). В придънния слой на блатото вероятно се достига кислороден дефицит в резултат на интензивни биодеградационни процеси в седимента.

В двата водоема е установено тежко натоварване с амоний (повече от 15 пъти в сравнение с 60-те г.). концентрациите са целогодишно високи и не ограничават развитието на фитопланктона. Състоянието е типично за хипертрофните (свръхпродуктивни) басейни. Количествата на нитритите и нитратите са нормални за незамърсени пресни води. Концентрациите на фосфатите (средно 0.18 мгР/л за Дуранкулашко езеро и 0.12 мгР/л за Карталийско блато) показват почти двойно увеличение в сравнение с предишни изследвания (през 60-те г.). те характеризират двата водоема като еутрофни. За разлика от амония, фосфатите във водата се изчерпват от водораслите и бактериите и също благоприятстват развитието на фитопланктона.

Увеличените количества биогенни елементи (амоний, фосфати) в двата водоема се дължат на продължително замърсяване на грунтовите и на повърхностните води от изкуственото торене, от битовите източници и от фермите в района.

Количеството на разтворената и суспендирана органична материя в Дуранкулашко езеро (без Карталийско блато) е нормално за еутрофен водоем. Тя има автохтонен произход – продукцията на фитопланктона и тръстиката и натрупания детрит. В Карталийското блато концентрацията на органична материя е значително по-висока. Това е свързано с големите количества натрупан детрит във водоема и с вливането на замърсени води от торището край югозападния бряг.

Дънният седимент в двата басейна е формиран от големите количества първична продукция – отмрял фитопланктон и макрофити, които се акумулират неусвоени на дъното като дебел слой черна тиня. Мирисът на сероводород е слаб и свидетелства за процеси на гниене в седимента.

Общо, Дуранкулашко езеро и Карталийско блато са еутрофни до хипертрофни водоеми според количеството на биогенните елементи и органичната материя във водата.

3.2.2.2.2. Шабленско – Езерецко езеро

Съвременното хидрохимично състояние на двата водоема е следното:

Сезонната динамика на температурите на водата в двете езера е типична за димиктичните (с две пълни разбърквания през годината) стагнатни водоеми от умерената климатична зона. Измененията са в широки сезонни граници. Летните максимални температури на повърхностния воден слой през юли – август са около 25-26^о С, зимният минимум е през януари – февруари – около 0^оС. През този период се забелязва частично замръзване на езерната повърхност.

По отношение на минералния състав водите на Шабленско и Езерцко езера са пресни хидрокарбонатно-хлоридни (хлоридна соленост 0.47%о), с висока степен на минерализация. Водите са силно забуферирани при средно рН 8.6. Според количеството на калциевите и на магнезиевите йони, водите се определят като твърди.

Слабото опресняване на водите, наблюдавано през последните години, се дължи на прекъсването на директната връзка между Езерецко езеро и морето.

В резултат на водорасловите цъфтежи в Шабленско и Езерецко езера в периода от март до август е регистрирано пресищане с кислород на повърхностните води. От друга страна, в придънните слоеве се наблюдава кислороден дефицит (до 0% насищане) в периода на лятна стратификация (при отсъствие на вертикални миксии във водния стълб). Кислородният дефицит е резултат на интензивните биодеградационни процеси в придънните слоеве.

Количествата биогенни елементи (амоний, нитрити, нитрати и фосфати), регистрирани в Шабленско и Езерецко езера значително са се увеличили в сравнение със съобщаваните през 60-те години. Те не ограничават развитието на фитопланктона и характеризират езерата като еутрофни и дори хипертрофни. Фосфатите са внесени в езерата в големи количества неотдавна, докато неорганичният азот продължава да постъпва ежегодно вследствие на торенето и вероятния вток на битови отпадъчни води.

Концентрациите на разтворено и диспергирано органично вещество, установени в Шабленско и Езерецко езера, са се увеличили значително от последните изследвания и са станали типични за силно еутрофираните водоеми. По-високи стойности са установени през пролетта и лятото като следствие на голямата продукция на фитопланктонните цъфтежи.

Не е регистрирана токсичност от страна на синьо-зелените водорасли в езерото. Концентрациите на тежки метали в придънните слоеве са под ПДК за чисти води.

Дънният грунт в Шабленско и Езерецко езера е покрит със сиво-черна фина тиня, образувана при натрупването на отмрял фитопланктон. Има слаб мирис на сероводород.

Общо Шабленско и Езерецко езера са еутрофни до хипертрофни водоеми според количествата биогенни елементи и органична материя във водата. Причините за напредналия еутрофикационен процес са следните:

- Намаляване водообмена в езерото (поради интензивно водочерпене и поради прекъсване на директната връзка с морето).

- Продължителното замърсяване на подземните и на повърхностните води, вливащи се в езерата, с биогенни елементи.

3.2.2.2.3. Шабленска тузла

Шабленската тузла е естествена бракична лагуна с площ около 240 дка и средна дълбочина 0.6 м. Представлява солено езеро, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни. Разположена е на 4 км. източно от Шабла и е отделена от морето с широка около 80 м. пясъчна коса, като тук се намират най-високите дюни по северното българско Черноморие. Водата й е с 49‰ соленост. Във водния баланс на Шабленското солено езеро участват и пресни подземни води от сарматските варовици, чието ниво тук излиза на повърхността.

В продължение на хилядолетия водната флора и фауна са допринесли за формирането на лечебна кал с уникални качества. Голямата ерозионна податливост на западния бряг обезпечава калището с необходимите количества финозърнест глинест материал. Благодарение на подземното подхранване дори и в много безводни години водната покривка над калището, макар и съкратена по площ, се задържа, като го предпазва от окисление. Калта се характеризира като утаечна лиманна кал, със силикатно-карбонатен кристален скелет и ниско съдържание на гипс. Тя е гъста, черна, пластична и мазна на пипане, със силна миризма на сероводород.

3.2.2.3. Морски води в акваторията на Община Шабла

Бреговата зона на акваторията на Черно море е външната хидрографска зона на територията на общината, към която единствено се насочват и оттичат по естествен път повърхностните и подземните води на водосборната област. От своя страна Черно море също оказва два вида влияния върху езерния комплекс на Дуранкулашкото и Шабленското езера:

а) пряко - чрез морските пръски и прехвърляне при вълнение (особено при щормове и силни ветрове, които са най-характерни за есента и зимата);

б) косвено - чрез просмукване (интрузия).

Елементите на морското вълнение: тип, степен и височина на вълната се наблюдават регулярно в синоптична станция 15561 „Шабла” на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. В близост се намира и ст. Калиакра. Наблюденията се извършват в светлата част на деня в основните синоптични срокове: 0, 6, 12 и 18 часа по световно координирано време (СКВ). Постъпващите резултати от наблюденията на вълнението обаче се използват само при изготвянето на оперативните прогнози на хидро-метеорологичната служба и не се систематизират като режимни характеристики - тези данни не са документирани и не са общодостъпни. Поради тази причина досега у нас не са изведени официално обобщените климатични особености на вълнението по крайбрежието и – съответно, последните не присъстват в различните издания на климатичните справочници на България.

За морските течения, особено в повърхностния слой на крайбрежната зона, освен сравнително плавната сезонна изменчивост, е характерна силна изменчивост в интервал от периоди (честоти) от няколко минути до няколко денонощия.

При ветрове от западната и южната четвърт, в непосредствена близост до брега, а при по-продължителни и по-силни ветрове – и върху целия шелф, възникват и друг вид характерни движения, свързани с въвличането на крайбрежните води на изток, навътре в морето. Това явление е познато като сгон или upwelling и се съпътства от компенсаторно пренасяне на дълбоководни води по посока към брега чрез подповърхностно западно (насочено към брега) противотечение. Поради тази причина при възникване на въпросното събитие през топлите сезони се наблюдава характерно рязко изстиване на крайбрежните води. При по-интензивно или по-продължително по времето развитие на процеса могат да бъдат въвлечени и води от т.н. студен междинен слой, в който водата през цялата година остава около и под 8ºС Подобно бързо пренасяне на дълбочинни води непосредствено до крайбрежната зона е особено добре изразено в района на Шабла: поради специфичната вдаденост на сушата в морето, относителната близост на въпросния студен междинен слой и по-честата проява на съответния тип ветрове.

Очевидно е, че изложените по-горе схеми имат преди всичко качествен характер и дават само най-обща представа за големината на скоростта на теченията и за техните посоки. Основният обем от съществуващи директни измервания на теченията е от моментни или непродължителни (от порядъка на няколко минути) наблюдения, които не могат да бъдат представителни за възпроизвеждане на цялостна картина на динамиката в региона (поради описания широк диапазон на пространствените и времевите мащаби на изменчивост на движенията). Към настоящия момент няма изградена постоянно действаща система за мониторинг на хидродинамичните параметри на морската вода пред българския бряг, която да предоставя данни в оперативен режим (по подобие на крайбрежните синоптични станции) или в режим на почти реално време.

Във вертикалната хидрологична структура на Черно море се открояват следните основни компоненти:

• 
  горен (квази-)еднородоен слой и сезонен (летен) термоклин, свързани основно с процесите на ветрово смесване и годишния цикъл на потока от топлина през повърхността на морето;
  
• 
  студен междинен слой (СМС) с минимална температура в дълбочина. Този слой възниква основно в северозападната и североизточната части на морето при есенно-зимната конвекция. В другите райони на морето основният механизъм за неговото образуване е преносът на студени води от теченията;
  
• 
  постоянен халоклин – слоят с максимално нарастване на солеността с дълбочината, разделящ горната („черноморска”) от дълбочинната („мраморноморската”) водни маси;
  
• 
  дълбочинен слой – от 200 м до дъното, където отсъстват сезонни изменения на хидрологичните характеристики, а пространственото им разпределение е достатъчно еднородно.
  

Средномесечните и средногодишните климатични стойности на температурата на водата в Шабла и Калиакра са показани в табл. 13, минималните и максималните средномесечни значения на температурата са означени съответно със синьо и червено. Представените данни достатъчно добре характеризират годишните изменения в температурното поле на повърхността на морето в едномилната крайбрежна зона поради неголямата широчина и плитководието на разглежданата ивица от акваторията, в която процесите на смесване са активните и водата е относително еднородна. Данните от табл. 13 потвърждават известния факт, че хидрологичните сезони в Черно море закъсняват с около 20 дена от традиционните за атмосферата, екстремалните стойности с минимум през февруари и максимум през август също са «отместени» с един месец назад от минимума и максимума в годишния ход на температурата на въздуха. Независимо от показания резултат, че най-високите средномесечни климатични стойности на температурата на морската вода се наблюдават през месец август, най-голяма повторяемост на регистриране на годишните максимални температури се отбелязва през месец юли. В разпределенията на повторяемостта на максималните температури на морската вода най-често максималните температури попадат в интервала между 25 ˚C и 26 ˚C.

Месец	Шабла	Калиакра

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 3.83 Mb.

Сподели с приятели: