Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №

Станциите Шабла и Калиакра, където са водени наблюдения на температурата на морската вода, са синоптични. Това означава, че наблюденията са повече от едно за денонощие – осъществяват се в 6, 12 и 18 часа по СКВ. Това позволява да се анализират по-прецизно денонощните и някои кратко-периодични колебания. Такива изменения са особено характерни при рязко усилване на силата на вятъра и при по-продължително духащи ветрове по направление напречно на брега на морето. Когато посоката на вятъра е от северозапад и запад повърхностният воден слой се изтласква навътре в морето (понякога това явление се споменава като “сгонен ефект”) и в крайбрежните райони постъпва компенсиращ поток от води от СМС, т.е. от вътрешността на шелфа (“upwelling”) – последните «пълзят» по подводния брегови склон по посока на сушата. Обратно, ветрове с посока на духане към материка предизвикват приток на повърхностни шелфови води, при което се осъществява водообмен между крайбрежните и открито-морските води.

При ситуация на “upwelling” през топлото полугодие на годината температурата на морската вода на брега може да спадне с повече от 10 ˚C поради резки различия във физическите характеристики на двата типа водни маси - постъпващите в крайбрежието дълбочинни води са по-студени. Впоследствие температурата на морската вода възстановява предишните си стойности.

В районите на север от нос Калиакра, покрай н. Шабла и до северната граница на България, шелфовата зона е относително по-тясна в сравнение с централната част на крайбрежието, а понижението на дъното на морето е по-стръмно. Затова се създават благоприятни условия за въвличане в процесите на “upwelling” на води директно от СМС, с температури понякога под 8 ˚C. Явлението се развива достатъчно интензивно по времето и проявите му по крайбрежието са регистрират обикновено няколко часа след началото на духането на вятъра. За толкова кратко време водите, които достигат брега, не успяват да се смесят с околните и запазват ниските и температури.

За нашето крайбрежие са типизирани четири вида резки изменения на температурата на морската вода през топлата част на годината:

а) рязко спадане на температурата с последващо рязко покачване, общото времетраене на процеса е ~2-4 денонощия;

б) рядко спадане на температурата на морската вода, последвано от период от 2-4 денонощия в който се наблюдава задържане на ниските стойности и последващо рязко повишение;

в) случай на двукратно спадане на температурата, т.е. последователно двукратно наблюдения на първия от посочените случаи;

г) случай на рязко спадане на температурата, а след това постепенно покачване или обратно – постепенно спадане на температурата на морската вода и след това рязко покачване. Продължителността на този случай е до 10-13 денонощия.

Описаните температурни аномалии се наблюдават в периода май - октомври. Честотата им на поява е почти една и съща през отделните месеци, с изключение на месец юни, когато случаите на температурни аномалии са близо два пъти повече от тези в останалите месеци. Като критерий за регистрация на upwelling е прието наблюдаваната температурна амплитуда да е по-голяма от 5 ˚C за едно денонощие.

Освен, че спомагат за обновяване на крайбрежните води, друга важна особеност на издигащите се дълбочинни води, особено когато обхващат и СМС, (който е една от постоянно присъстващите характерни особености на хидрологията на Черно море), е по-високата им биопродуктивност.

Замръзване на морето по крайбрежието. Поради солеността си морската вода замръзва при температура по-ниска от 0 ˚C. Метеорологичните условия през зимните месеци януари, февруари и март понякога водят до спадане температурата на морската вода до -1 ˚C. При сурови зими се стига и до замръзване на морето в крайбрежните райони – явлението се проявява обикновено няколко пъти за един век. Основната причина за заледяването на български плитководни акватории е преносът от теченията на ледени блокове от речен произход или от северо-западната плитководна част на Черно море. При особено силни студове и тихо време в заливите и най-вече между скалите се наблюдава образуването на тънка ледена ципа от местен произход, при появя на вълнение вместо леда се образува ледена каша. През зимата на 1928-1929 г. се наблюдава рядко явление – замръзването на Черно море не само в пристанищата, а по цялото ни крайбрежие. През януари 1932 г. и през 1972 г. край черноморския бряг плуват многобройни ледени късове, отнасяни от силния вятър в открито море. Срещу нос Калиакра под влияние на конвергентни потоци се натрупва цяла ледена планина.

Соленост на морската вода

Солеността на повърхностните води в Черно море е значително по-ниска в сравнение с тази на повърхностните води на Световния океан (~35 ‰): в повечето открити акватории морската вода на повърхността има соленост около 17.5-18.3 ‰, а в крайбрежните райони тя взема значения най-често между 15,5 ‰ и 17,5 ‰. В горния слой на смесване на морето солеността се повишава бавно, но на хоризонти 100-150 м нараства рязко от 18.5 до 21 ‰ – това е слоят на постоянния „скок” на солеността (халоклин).

Солеността на крайбрежните води зависи от баланса между изпарението и валежите и от водообмена с открито море. В района съществено влияние оказват сезонните изменения на притока на води от река Дунав, което се изразява в относително по-ниските значения на солеността в сравнение с другите наши акватории. Това влияние естествено затихва от север на юг - средногодишната соленост в Шабла е 16.38 ‰, а в ст. Калиакра – 17.24 ‰. Влиянието върху солеността, предизвикано от местните валежи, морските течения, процесите на upwelling и др., като правило е краткотрайно и има локален характер.

Вътрешногодишните измененията на солеността в крайбрежните метеорологични станции Шабла и Калиакра очертават добре изразен годишен ход с минимум през пролетта и максимум през есента (фиг. 3). През всички сезони солеността на крайбрежните води е по-ниска, от средната за повърхността на цялото море (около 18‰). Станцията в Шабла се отличава от другите райони на наблюдения у нас с относително големи годишни амплитуди в измененията на средномесечната климатична соленост поради силното влияние на дунавския отток, по-честите прояви на интензивни процеси на upwelling и възможността за по-интензивен водообмен на крайбрежните води с шелфовите акватории. По данни от режимните наблюдения през периода 1994-1996 г. стойностите на солеността са варирали от 13.8 -13.9 ‰ до 18.5 -18.6 ‰, като най-ниските стойности са преди началото на влиянието на т.н. „черешови води” през месеците март-април, а максималните - през юни-юли, т.е. непосредствено след спадането на влиянието на дунавския отток. За ст. Калиакра е характерен годишен ход на солеността на морската вода с по-малка годишна амплитуда – в диапазона 0,850,90 ‰, преобладаващите средномесечни стойности в около 85% от наблюдаваните случаи попадат в интервала 16,5 ‰ -17,5 ‰. През месец юни 1975 г. в станция Калиакра е регистрирана минимална соленост от 13,75 ‰ в резултат на високия речен отток на река Дунав.

Черно море, като вътрешно, полузатворено море, на практика е безприливно – приливната компонента на течението е от порядъка на няколко см/с, т.е. е пренебрежимо малка. Изследванията на динамиката на крайбрежните води показват широкия спектър на колебанията на морското ниво. Тези колебания са свързани с промените в посоката и силата на вятъра, със собствените колебания на морето, със сеизмични или анемобарични явления. Повторяемостта им е значително по-голяма през есенно-зимния сезон поради по-голямата динамика на атмосферата. Денонощните амплитуди на колебанията на нивото варират от 4-5 см до 80-130 см, а средногодишната амплитуда е от 0.17 м до 0.40 м.

Качеството на водите за къпане - райони на съществуващо и перспективно ползване на водите на Черно море и пояси за санитарна охрана между тях се наблюдава от Регионална здравна инспекция в определените зони за къпане в крайбрежните морски води, съгласно Наредба 5 от 30.05.2008 г. за управление на качеството на водите за къпане, транспонираща Директива 2006/7/EC. Поддържат се два пункта за мониторинг на водите за къпане – в Шабла и Крапец.

На територията на Община Шабла са обявени следните 4 зони за къпане и съответно 9 морски плажа:

• 
  „Дуранкулак – север 1”
  
• 
  „Дуранкулак – север 2”,
  
• 
  „Крапец – север” (включва плажовете „Къмпинг Космос”, „Дуранкулак – езеро”, „Крапец – север”, „Крапец – централен 1”),
  
• 
  „Къмпинг Добруджа” (включва плажовете „Крапец – централен 2”, „Къмпинг Добруджа” и „Шабленска тузла”).
  

Със Заповед № РД-970/28.07.2003 г. на Министъра на ОСВ целият Черноморски басейнов район, а следователно и акваторията пред Община Шабла, е обявен за чувствителна зона към насищане с биогенни елементи, съгласно изискванията на Директива 91/271/ЕЕС и в съответствие с критериите, посочени в приложение № 4 на Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Това задължава всички източници на замърсяване: зауствания на отпадъчни води, вливащи се реки и дейностите, свързани с използването на морските ресурси, да се обезпечат с изграждане на ПСОВ на т.н. III-то стъпало, с което да се решат проблемите със замърсяванията с азот и фосфор. Програмите за мониторинг, включващи наблюдение на концентрациите на минералните форми на азот и фосфор, в региона се осъществяват в два пункта: Шабла и Крапец. Резултатите от тях трябва да позволят оценката на състоянието на водните тела от гледна точка на съдържанието им във водите.

Съгласно получената по реда на ЗДОИ информация, БДЧР – Варна води на отчет два геотермални източника, които са описани в табл. 14.

През 2014 година община Шабла кандидатства за финансиране пред МИРГ „Шабла – Каварна – Балчик“ с проектно предложение „Създаване на зона за рекреация в рибарско селище Кария, община Шабла”. Целта на проекта е да се социализира и благоустрои общински терен в района на СО „Кария” чрез създаване на зона за рекреация за местното рибарско население, гости и туристи, в т.ч. и поставяне на басейн, който ще се захранва с минерална вода от сондаж Р-118. За захранването на басейна е издадено Разрешително за водовземане по реда на Закона за водите от БДЧР.

Както беше посочено и по-горе Шабленската тузла е регистрирано находище на минерализирана лечебна кал в количество 240 000 тона. С Решение на МС 569/13.09.1973 г. тя е определена като курортен ресурс със съответните зони за хидрогеоложка и санитарна охрана.

С Решение № 942/15.11.2012 г. Министерски съвет предоставя за управление на община Шабла имот – публична държавна собственост с идентификатор 83017.55.91 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шабла, одобрени със Заповед № РД-18-15/29.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с площ 244 435 м², представляващ обект: езеро „Тузлата”, с трайно предназначение на територията: територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: езеро, подробно описан в Акт за публична държавна собственост № 5106 от 5 октомври 2012 г.

Съгласно т. 2 от горецитираното решение, тузлата се предоставя при следните условия:

а) съобразяване на инвестиционните намерения на община Шабла, свързани с управлението и стопанисването на езеро „Тузлата” със заложените мерки в Плана за управление на Черноморския район с цел изпълнение на изискванията на Рамковата директива за водите – постигане и поддържане на добро състояние на водите;

б) цялостно управление чрез изработване на план за експлоатация на калонаходището и определяне на режима за добив на лечебна кал;

в) кандидатстване по оперативни и други програми на Европейския съюз за съфинансиране на дейности, свързани с опазване, облагородяване и популяризиране на езеро „Тузлата”;

г) текущо почистване и поддържане на имота, включително ежегодна ларвицидна и имагоцидна обработка с цел ограничаване популацията на комари;

д) подобряване и развитие на екотуризма и алтернативния туризъм в община Шабла, развитие на балнеолечение и калолечение чрез създаване на материална и техническа база на територията на езеро „Тузлата”.

Съгласно указания изх. № 08-00-55/20.06.2013 г. на Министерство на здравеопазването, Планът за експлоатация се основава на следните актуални проучвания, изследвания и анализи:

• 
  Геоложки, хидроложки, географски, климатични и други условия за формиране на лечебната кал
  
• 
  Комплексна оценка на природната среда и основните фактори и условия за протичане на калообразувателните процеси
  
• 
  Структура, състав, свойства и тип на лечебната кал по данни от подробни физико-химични, микробиологични, минераложки и други изследвания
  
• 
  Оценка на експлоатационните запаси на лечебната кал
  

Калта от Шабленска тузла въздейства благоприятно върху заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични, кожни, неврологични, сърдечно-съдови, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, обменно-ендокринни, бъбречно-урологични заболявания, хронични интоксикации с тежки метали, възпалително-дегенеративни процеси на венците, заболявания на дихателните органи, на храносмилателния апарат, обмяната на веществата, хроничен бронхит, след прекаран мозъчен инсулт и миокардов инфаркт и др.

Съгласно чл. 12 от Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите /обн. ДВ, бр. 79 от 1987 г, с изм и доп/, за целите на проучването, опазването и използуването на курортните ресурси за лечебната кал и находищата й следва да се провеждат следните режимни наблюдения: 1. дебелина на покриващия воден слой, температура на водата, обща минерализация на течната фаза и вегетация - през 15 дни (от май до септември включително); 2. съкратен физико-химичен анализ на проби от лечебна кал - най-малко веднъж в годината; 3. пълен физико-химичен анализ на проби от лечебна кал - най-малко веднъж на 8 години; 4. санитарно-микробиологичен контрол - най-малко веднъж на 2 месеца. Към настоящия момент това не се извършва, тъй като находището не е в експлоатация.
3.2.4. Води за напояване

Най-значим потребител на вода в общината е селското стопанство - обработваемите земи обхващат 95 % от територията, една част от водите ползвани за нуждите на земеделието и животновъдството се добива от собствени водоизточници. В община Шабла има изградени системи за гравитачно (повърхностно) напояване и подземни напорни тръбопроводи за механизирано и гравитачно напояване. Водоизточници са ез. Дуранкулак и ез. Шабленскo. Водовземането се осъществява посредством дренажни и отводнителни канали. На разглежданата територия има оформени 6 напоителни групи:

• 
  Дуранкулашкото напоително поле № 1 се състои от дренажен канал от Дуранкулашкото блато до ПС1, която от своя страна посредством тръбопровод 200 мм изпраща водите в напоително поле (основно зеленчукови градини) с площ 2800 дка. ПС1 е оборудвана с помпи, които могат да подават общо 400 л/с;
  
• 
  Дуранкулашкото напоително поле № 2 се състои от дренажен канал с начало Дуранкулашкото блато до ПС2, която от своя страна изпраща водите посредством тръбопровод в 1000 дка напоявана площ (основно зеленчуци). Помпената станция е оборудвана с три помпи: две работни и една резервна, дебитът на една помпа е 150 л/с. Максималният дебит е 300 л/с;
  
• 
  Ваклинското напоително поле се състои от дренажен канал с начало Дуранкулашкото блато до ПС. Помпената станция изпраща водите в две напоителни полета с обща площ 600 дка (400+200). ПС е оборудвана с три броя помпи: две - работни, една - резервна. Всяка помпа има дебит от 50 л/с. Mаксималният дебит е 100 л/с;
  
• 
  Езерецкото напоително поле се състои от дренажен канал с начало Шабленското езеро до ПС1. В системата има изградени две помпени станции. Помпена станция 1 изпраща водите в напоителна площ за гравитачно поливане, а ПС2 работи само в закрити канали с Ø200 mm и обща дължина 7 km, като осигурява необходимия напор за механизирано поливане. Общата поливна площ е 6000 дка. Максималният дебит на ПС1 е 500 l/sec;
  
• 
  Шабленското напоително поле се състои от дренажен канал с начало Шабленското езеро до ПС1. Общо в системата има 4 помпени станции и 700 дка поливна площ. Помпени станции №№ 2, 3 и 4 са предназначени за механизирано поливане и за терени с по-високи коти. Тези помпени станции не работят в момента. ПС 1 е оборудвана с 4 помпи: три с дебит от 250 л/с и една – 150 л/с;
  
• 
  Тюленовското напоително поле се състои от дренажен канал от Шабленското езеро до ПС1. Системата е изградена от две помпени станции, закрити канали от етернитови тръби с дължина 4600 м и поливна площ от 5000 дка. ПС1 е оборудвана с помпа с дебит 200 л/с и мощност 200 кВ.
  

Напоителните системи на територията на общината са изградени на принципа на сдружения за напояване. Основен собственик на съоръженията за напояване е Регионалната дирекция по хидромелиорации в гр. Варна, която ги е отдала за управление и стопанисване на водните сдружения за напояване. На територията на общината действат следните (табл. 15) такива дружества с прилежащата територия, на която осъществяват дейност по напояване.