ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Под “Качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на приземния слой на атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход. Атмосферните замърсители са вещества, които не са постоянна съставка на въздуха. В достатъчни количества те предизвикват забележим ефект не само върху човека, но и върху животинския свят, растителността и материалните ценности. Освен прякото им въздействие върху здравето на човека, те влошават значително и санитарно - битовите условия на живот. Някои вредни примеси във въздуха действат разрушаващо на строителните материали и корозират металите.

Специфично за района на общината е съчетанието между два основни фактора, касаещи качеството на атмосферния въздух: липса на големи стационарни източници на замърсяване и висока скорост на вятъра, която заедно със специфичните орографски условия в района, спомагат за разсейването на вредностите и намаляване концентрациите в приземния въздушен слой.

Ниският потенциал на замърсяване на въздуха, който се обуславя от тези фактори, има голямо значение за добрата хигиенна обстановка в населените места на община Шабла по отношение на компонент въздух. Затова и районът на общината не е включен в единната система за контрол и наблюдение на атмосферния въздух (НАСЕМ).

По отношение на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, определени в съответствие с изискванията на Наредба № 7 към Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ – ДВ, бр. 45/03.05.1999 г. с изм. и доп.), община Шабла попада в район по чл. 30, ал. 1, т. 4 на Наредбата – райони, в които нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове.

Като основни източници на замърсяване на въздуха в района на общината са идентифицирани основно бита, селскостопанските дейности и автотранспорта.

Основните емисии от сектор селско стопанство са резултат на дейностите и процесите при производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите, обработка и съхранение на животински отпадъци. Процесните емисии в селското стопанство са обособени в следните основни подсектори: ентерична ферментация на селскостопанските животни, третиране на отпадъците от селскостопански животни, емисии от селскостопански почви и изгаряне на растителни отпадъци от стърнищата.

Процесите и дейностите от горепосочените подсектори са източници основно на газовете CH4 и N2O.

Емисиите на метан съставляват 41% от общите емисии на сектора. По данни от Доклад за инвентаризация на емисиите на парникови газове за 2005 г. съпоставката на инвертаризираните количества сочи спад на емисиите с над 60 % в периода 1988 – 2001, като от 2001 г. насам се регистрира тенденция на слабо нарастване на емисиите.

Значителни са и емисиите на N2O от сектора. Най-голям дял от тях заемат емисиите от селскостопанските почви. През 2005 г. този дял е около 87 %, като за целия период 1988-2003 г. делът остава в рамките на 83 - 88 % (за страната). Емисиите на N2O от третирането на животинските отпадъци и от изгарянето на растителни отпадъци на стърнищата са на един порядък по-малки и сумарно са около 15 - 18 % от общите емисии на N2O от сектора.

От транспорта в атмосферата се емитират главно въглеводороди, азотни и серни оксиди. Разрастването на автомобилните потоци, остаряването и износването на голяма част от моторните превозни средства, представляват неблагоприятни фактори по отношение на количествата емитирани замърсители.

Основен фактор тук, особено през активния туристически сезон, е автомобилният транспорт.

Въпреки това, въздействието му се оценява като много слабо в общ план. Резултатите от извършените анализи дават основание да се заключи,че дори и автомобилния транспорт да е един от основните източници на атмосферно замърсяване в общината, въздействието му върху качеството на атмосферния въздух в района е много слабо и то само в районите в непосредствена близост (50-100 м) от пътната мрежа.

Основните производствени източници, замърсяващи атмосферния въздух, са разположени в т. нар. промишлено-селищни екосистеми, които са формирали обхвата си от териториите на населените места в общината и от комуникационно-транспортните линейни и точкови обекти.

Неорганизирани източници на атмосферно замърсяване от промишлеността са дихателите на горивни резервоари в предприятията и обектите за съхраняване и търговия с горива, леярни цехове, открити площи за насипни материали, депа за отпадъци, кариери за добив на инертни материали. На територията на общината има нефтено находище, което се експлоатира от „Проучване и добив на нефт и газ” АД и по данни на дружеството е със затихващи функции. Други източници на атмосферно замърсяване са четирите бензиностанции, депата за ТБО и строителни отпадъци, площадките на бетоновите възли и др.

Емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), отделяни от т.н. големи и малки дишания, както и при зареждане на автомобилите, се определят на база вместимостта на обемите, броят на годишните зареждания, климатичните особености на района и др.

Основните процеси – източници на емисии от бетоновите възли, са концентрирани в два силоза за цимент в гр. Шабла и един в с. Дуранкулак, а основният замърсител от дейността им е прахът. Емитираните количества не предполагат съществено влияние върху общото качество на въздуха в района.

Като цяло темповете на работа на повечето предприятия не предполагат съществени като количество емисии. Влиянието на промишлените обекти е слабо и се локализира в обсега на производствените площадки и в 50-100 – метровата зона около съответния източник, като е в границите на пределно допустимите норми.

От това може да се заключи, че като цяло промишлените дейности, локализирани в урбанизираните територии, са несъществен източник на замърсяване на атмосферния въздух.

Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване на територията на общината, не е установено систематично измерване на концентрациите на основните вредности в атмосферния въздух.

Друг източник на замърсяване на атмосферния въздух е битовият сектор в населените места, който през отоплителния период отделя в атмосферата прах, серен диоксид, сажди.

В общия случай нискокачествените горива, използвани в домакинствата и някои предприятия, са точкови източници на замърсяване на атмосферния въздух със серен диоксид, най-вече през зимния сезон.

Конкретни данни за използваните горива в домакинствата в общината не са налични, но като цяло отоплението на домакинствата през зимните месеци става чрез изгаряне на твърди горива.

Характерът и количествата на емисиите, излъчвани от организирани неподвижни източници в съседните общини – Каварна и Генерал Тошево, не предполагат съществено въздействие върху общото качество на въздуха в региона или значителен пренос на замърсени въздушни маси във въздушния басейн на община Шабла. Териториално всички тези производствени обекти са разположени на разстояние от над 12-15 км от границите на общината.

Няма данни за евентуално трансгранично замърсяване от страна на Република Румъния.
3.1.6. Въздействие на атмосферните замърсители върху здравето на населението

На замърсяването на атмосферния въздух се обръща голямо внимание поради значителните социални и здравни последици при хората – заболеваемост, смъртност, миграция. В силно замърсените райони е увеличен броят на заболяванията на дихателната система, на сърдечно - съдовата система, има повече кожни и очни заболявания. Освен това замърсеният атмосферен въздух създава усещане за дискомфорт.

• 
  развитие на респираторни симптоми у лица, страдащи от астматични заболявания при краткосрочно средночасово въздействие;
  
• 
  повишена смъртност при всички възрастови групи при дългосрочно въздействие (повече от 24 часа).
  

• 
  непосредствено влошаване на дихателните функции у астматици при краткосрочно въздействие на наднормени средночасови концентрации;
  
• 
  зачестяване на симптомите на асматичен бронхит сред децата и увеличаване на броя на децата с дихателни проблеми при дългосрочно въздействие на наднормени средногодишни концентрации.
  

Счита се, че точно фините прахови частици предизвикват неблагоприятни последствия за здравето, наблюдавани в градски условия, които се отразяват предимно на дихателната и сърдечно-съдовата система. В съвременните литературни източници са описани следните краткосрочни ефекти:

• 
  повишаване на ежедневната смъртност;
  
• 
  увеличаване на хоспитализацията по респираторни и сърдечно-съдови показания;
  
• 
  ограничаване на белодробните функции, увеличаване честотата на респираторните симптоми и на употребата на лекарства от астматици;
  

• 
  ауспуховите газове от дизеловите двигатели са класифицирани като „вероятни канцерогени за хора”
  
• 
  ауспуховите газове от бензиновите двигатели са класифицирани като „възможни канцерогени за хора”
  

Очевидно е, че за района не са характерни значими емисии на вредни вещества в атмосферата нито от източници разположени на нейната територия, нито от такива, разположени в близост. Както беше подчертано вече, поради ниската плътност на застрояване и гъстота на селищната мрежа за региона, влиянието на всички гореспоменати източници на замърсяване е незначително. По-голямо е през зимния сезон, поради работата на местни отоплителни инсталации. Малкото на брой производствени предприятия на територията на общината не замърсяват въздуха с наднормени стойности.

От посоченото до тук, може да се заключи, че атмосферният басейн на община Шабла може да се категоризира като такъв с много добър статус на атмосферния въздух.

3.2. ВОДИ
3.2.1. Оценка на състоянието на подземните води

3.2.1.1. Обща характеристика на подземните води

Районът на община Шабла се намира на североизточния склон на Варненския артезиански басеин. Най-ясно изразени, водообилни и регионално разпространени, се явяват неогенските, средно-еоценските и малм-валанжски водоносни хоризонти, съдържащи пресни питейни води.

Неогенските водоносни хоризонти се намират в сарматските варовици и са разделени от водоупорни глинести хоризонти.

- горносарматският водоносен хоризонт се намира на 25 м. под земната повърхност в кавернозни варовици. В миналото той е бил основният източник на вода за местното водоснабдяване. Хоризонтът е ненапорен, нивото на водата в най-крайбрежната зона е 0-12 м. от повърхността. Дренира се в района на Шабленското езеро, около с. Езерец, с. Ваклино, с. Дуранкулак и в други дерета. Филтрационните качества са неравномерни по територията поради емкостните качества на карбонатния резервоар. Водопроводимостта е средно 100-300 кв. м. за денонощие. Коефициентът на филтрация достига до 40 м. за денонощие. Води с ниска минерализация, от 500 до 800 мг/л, хлор-или хидрокарбонатно-натриеви, слабоалкални, твърди, с повишено карбонатно съдържание.

- долносарматският водоносен хоризонт е свързан с кавернозни варовици, пясъчници и пясъци, залягащи на дълбочина повече от 60-100 м. За водоупор служат пачки от диатомити, мергели и глини, сравнително добре издържани (простиращи се) по територията. Водите са напорни. Дренират се в тези места по крайбрежието. Водоносният хоризонт се намира в пукнатините на пластовете, по тази причина неговите филтрационни параметри се променят в широки граници, но се приближават към стойностите, каквито са параметрите в горния водоносен хоризонт: коефициентът на филтрация е средно 10-20 м. в денонощие. Минерализацията е от 300 до 700 мг/л, основно от хидрокарбонатен тип.

- долно-средно еоценският водоносен хоризонт е свързан с пясъците и пясъчниците на средния еоцен и частично с долния еоцен. В този хоризонт най-активни са водите в североизточната част на Варненската падина.

Дълбочината на залягане на този хоризонт в района на град Шабла е около 400 м., а дебелината му е 20 м. Тази дълбочина постепенно намалява в северно направление и в района на с. Ваклино и с. Дуранкулак е около 250 м., като дебелината й се увеличава до 40-60 м. В района на Тюленово и Камен бряг той изклинва и на дълбочина до 300 м. неговата дебелина е 10-12 м. Чрез геолого-геофизичните изследвания на пластовете, извършени по сондажни данни във Вранинския блок е установено, че водопроводимостта на хоризонта достига 53 кв. м. в денонощие, а коефициентът на филтрация 1,3-2,3 м. в денонощие. Водите са напорни и пресни от хидрокарбонатно-натриев тип, съдържащи сяроводород в много малки количества. Като цяло не се отличават със значителен ресурс и не се явяват като надежден източник на вода за поливни цели.

Малм-валанжският водоносен хоризонт е представен от пукнатинни, доломитизирани и кавернозни варовици. Това е един от главните водообилни източници на слабоминерализирана, в това число и питейна вода в Североизточна България. Дълбочината на залягане на този хоризонт в района на Шабла е 550-600 м, а в северната част на територията на община Шабла (около с. Ваклино и с. Дуранкулак) е около 300-400 м. В района на с. Тюленово и на с. Камен бряг е 300-350 м. Дебелината на водоносния карбонатен хоризонт е 600-650 м.

Водообилността и филтрационните свойства зависят от степента на пукнатинност, доломитизация и кавернозност на карбонатните пластове. Водоносният хоризонт е активно водонапорен. Пиезометричните нива съставляват +20,+14 м., затова всички сондажи, чиито устия са под тези нива, активно фонтанират. Средната скорост на движение на водите, определена за района на Североизточна България по картата на изопезите е от 5-8 м. до 10 м. в денонощие. Дебитът на водата в сондажите е средно 1500-2000 кв. м. в денонощие.

Според химическия анализ, водата в малм-валанжския водоносен хоризонт е прясна, с минерализация около 600-700 мг/л, хидрокарбонатно-натриев тип, понякога хидрокарбонатно-калциев. Съдържа в малки количества амоняк и сероводород.

Освен описаните водоносни хоризонти в геоложкия разрез, разкрити по сондажи, в територията на община Шабла са установени хоризонти със солена, високо-минерализирана вода в пясъчните пластове на олигоцена, средна юра, триас, перм, карбон и девон. Те имат слаб дебит и нямат промишлено значение.

3.2.1.2. Хидрохимична характеристика на подземните води от сарматския водоносен хоризонт във водосборната област на Дуранкулашко езеро

Съставът им се обуславя от действието на различни фактори и процеси: физикогеографски, геоложки, физикохимични, физически, биологични, антропогенни. Изследванията на водите на сарматския водоносен хоризонт през 50-те години на XX в. установяват, че по химизъм те са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви с ниско съдържание на хлор в крайбрежната черноморска зона. В много от направените през 60-те и 70-те години анализи се констатира повишено съдържание на нитрати като резултат от нарастването на антропогенното влияние при интензификацията на селското стопанство. Налице е и по-високо хлорно съдържание на подземните води в близост до влажната зона. Установените по-високи концентрации на хлор са показател за развитие на процеса интрузия – проникване на солени морски води към сушата, в сарматския водоносен хоризонт.

Според наличните литературни данни, резултатите от хидрохимичните изследвания на подземните води от водосбора на Дуранкулашко езеро през периода 1993 - 1996 г. показват, че те са пресни по обща минерализация. Поради замърсяването с нитрати, на места минерализацията надвишава 1 г/л. Водите са умерено твърди и твърди. Поради дифузионен пренос (интрузия) на хлорни и натриеви йони от морските води в подземните от запад на изток се наблюдава изменение в типа им от нитратно-хидрокарбонатно-хлорно-калциево-магнезиеви в хидрокарбонатно-хлорно-натриево-магнезиеви води.

Интрузията е особено ярко изразена в ивицата с ширина 2,5-3,0 км край морския бряг, в която попада езерото. Основна причина за ускоряване на интрузионните процеси е интензивният добив на подземни води в целия водосбор на езерото.

В йонния състав на водите от сарматския водоносен хоризонт преобладаващи (около 50% от целия йонен състав) са хидрокарбонатите - както в тегловно, така и в еквивалентно отношение, което е резултат най-вече от разтварянето на карбонатните скали.

Прави впечатление повишеното съдържание на азотосъдържащи компоненти (амоний, нитрати, нитрити), регистрирано във всички 36 опробвани пункта от водосборната област на езерото. Съгласно наличните литературни данни (План за управление на ЗМ „Дуранкулашко езеро”, 2002-2011 г.), при с. Нейково концентрацията на нитрати в подземните води достига до 345.34 мг/л, на амоний и нитрити - варира съответно от 2.76 до 4,10 мг/лl и от 2,10 до 3.5 мг/л; високи концентрации са отбелязани и при с. Септемврийци (41,3 мг/л нитрати) и с. Крапец (5,4 мг/л амоний).

Сравнително висока е и съвременната фонова стойност на фосфатите в подземните води от водосбора на езерото - 0.15 мг/л. В 5 от опробваните 17 пункта за фосфати съдържанието им е завишено, като в 4 от тях то е дори по-високо от нормата на “Вода за пиене”: помпената станция в Крапец - 3.56 мг/л фосфати, кладенец на 500 м южно от езерото - 0.82 мг/л, с. Дуранкулак - 0.589 мг/лl, с. Божаново - от 1.81 мг/л до 6.85 мг/л. В пункта в с. Нейково съдържанието на фосфати е завишено до 0.27 мг/л.

Повишеното съдържание на биогени (амоний, нитрати, нитрити, фосфати) в подземните води е свързано с човешките дейности: неспазване на необходимите изисквания при депониране на битови, селскостопански и др. отпадъци, липсата на канализационни мрежи в селищата, прекомерното торене в земеделските земи (особено фосфатното торене през 70 - 80-те год.). Биогенното замърсяване на подземните води в района на р. Ваклинска (с. Септемврийци – Нейково – Божаново – Ваклино), представено в наличните литературни данни (План за управление на ЗМ „Дуранкулашко езеро”) вероятно се дължи на просмукването в дълбочина на отпадни води от свинекомплекса ”Септемврийци”, чиято лагуна е изградена върху варовици с добри филтрационни свойства.

По отношение на съдържанието на тежки метали в подземните води, в границите на водосборната област на езерото не са установени сериозни отклонения от нормалните концентрации. Изключение правят кладенците при с. Нейково и с. Божаново, където съдържанието на манган е било над нормата - точният източник не е установен. Концентрацията на олово в пункта в с. Дуранкулак също е била висока, без обаче да превишава нормите. Източниците на олово във водите са предимно с антропогенен характер.

3.2.1.3. Хидрохимична характеристика на подземните води от сарматския водоносен хоризонт във водосборната област на Шабленско езеро

Водите на сарматския водоносен хоризонт по отношение на йонния състав имат преимуществено изразен хидрокарбонатен характер. Интензивната антропогенна дейност след 60-те години на миналия век е причина за нарастване съдържанието на хлорните и нитратните йони.

Прекомерното наторяване, неправилното депониране на отпадъци както и извършването и на други дейности, свързани с развитието на инфраструктурата в населените места променят типа на подземните води. Просмукването на отпадъчни води от свинекомплеска в с. Септемврийци в дълбочина по Ваклинското дере е причината за наблюдаваното замърсяване на подземните води по гранична зона от водосборната област на Шабленско езеро. Опробваните подземни води в пунктове при с. Нейково и с. Божаново по тази причина са със значително съдържание на нитратни йони, съответно 345.34 мг/л и 84.02 мг/л. Техният тип е различен от този, който е определен през 60-те години – от НСО₃-Са се променят в НСО₃-Са- Мg (за с. Божаново) и Сl-Ca-Na-Mg (за с. Нейково). Значително е и нитратното замърсяване на подземната вода от сарматския водоносен хоризонт в пункта при с. Горун – 282.14 мг/л.

В околоезерното пространство и в близките до езерото селища с. Крапец, гр. Шабла и с. Езерец, подземната вода от сарматския водоносен хоризонт е с преобладаващ НСО₃- Na характер. Повишеното съдържание на натриевия анион е вследствие действието на следните фактори: развитие на интрузия на солени морски води в сарматския хоризонт; влиянието на водовместващите скали и особено на льосовата покривка, през която се осъществява подхранването на езерото с подземни води – за по-голямата част от водосборната област.

Съдържанието на хлориди в пункта при ПС на ВиК с. Крапец, както и в шахтов кладенец от група “Център” за водоснабдяване е над 30 еq%, а типа на водата е НСО₃-Сl- Na. В останалите опробвани пунктове от околоезерното пространсто типа на подземните води е НСО₃-Na, НСО₃- Na(-Са-Мg).

Магнезият е преобладаващия катион в подземните води от южната част от водосборната област на Шабленско езеро – с. Тюленово, с. Пролез, ПС на ВиК ”Горун”, където типа на сарматската вода е НСО₃-Мg-Са. В тази част от водосборната област на Шабленско езеро подземната вода е с най-близки до естествените качества.

Установеното увеличаване в определени пунктове на съдържанието на нитратни и хлорни йони се отразява не само на типа на подземната вода, но и кореспондира с нарастване на общата минерализация. За пункт “Нейково” тя е най-висока – 2158.51 мг/л (свързано е с голямато съдържание на хлорни, нитратни, натриеви, калиеви, калциеви и магнезиеви йони), за с. Горун е 1367.76 мг/л високо съдържание на нитратни, хлорни, калциеви, магнезиеви, натриеви, калиеви йони). Най-малка е минерализацията във водоизточника от група “Запад” от ПС на ВиК ”Шабла 1”- 660.43 мг/л.