Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ
Изтегляне 0.86 Mb.
|
Фактите: През 1984 г. жалбоподателят – католически свещеник, поискал да бъде освободен от обета за безбрачие. Тъй като не получил отговор от Ватикана, той сключил граждански брак, от който му се родили пет деца. От октомври 1991 г. жалбоподателят преподавал католическа религия и етика в държавно средно училище въз основа на подлежащ на подновяване едногодишен трудов договор. Съгласно споразумението между Испания и Светия престол от 1979 г. религия се преподавала от лица, назначавани всяка учебна година от администрацията по предложение на епископа на диоцеза, а съгласно министерска заповед от 1982 г. договорът подлежал на автоматично подновяване, освен ако епископът даде противно становище преди началото на учебната година или администрацията прецени, че съществуват важни академични или дисциплинарни основания за прекратяването му. През ноември 1996 г. местната преса публикувала статия за движение, което призовавало на свещенослужителите да бъде предоставен избор дали да приемат безбрачието. Жалбоподателят бил посочен като един от поддръжниците на движението. През август 1997 г. папата уважил искането му от 1984 г. и го освободил от обета за безбрачие, като същевременно го освободил и от статуса на свещенослужител и посочил, че той вече не може да преподава католическа религия в публични институции, освен в нискосте-пенни такива, ако получи разрешение от епископа „според собствената му разумна преценка“ и при условие, че не възникне скандал. През септември 1997 г. диоцезът уведомил Министерството на образо-ванието, че жалбоподателят няма да изпълнява повече преподавателските си функции, след което министерството уведомило жалбоподателя, че договорът му е прекратен. В официален меморандум на диоцеза били изложени мотивите, че след като семейното положение на жалбоподателя е станало обществено достояние, не е било възможно епископът, задължен да избегне риска от скандал, да даде становище за подновяване на договора му за учебната година, както и че е трябвало да се държи сметка за тревогата, която много родители могат да изпитат, и за положението на свещеника в католическата църква, което надхвърля чисто трудовия или професионален контекст. Жалбоподателят се оплакал пред трудовия съд, който приел, че той е бил дискриминиран поради семейния му статус и членството му в движението, публикацията за което е станала причина за освобождаването му, и разпоредил да бъде възстановен на длъжността. През 2001 г. обаче Висшият съд отменил решението му, като се мотивирал с връзката на доверие между учителя и епископа. При нарушаването й епископът не бил длъжен да предложи съответното лице за преподавател. Доколкото подновяването на договора зависело от ежегодното одоб-рение на епископа, той имал временен характер и в случая просто не бил подновен, т.е. не можело да се приеме, че жалбоподателят е уволнен. През 2007 г. била отхвърлена конституционната жалба на г-н Мартинес. Конституционният съд приел, че намесата в индивидуалната религиозна свобода на жалбоподателя и в свободата му на мисълта и словото не е била нито непропорционална, нито противоконституционна, тъй като е била оправдана с оглед на упражняването на колективното право на религиозна свобода на католическата църква и на правото на родителите да изберат религиозното обучение на децата си. Съдът приел, че поради религиозната неутралност на държавните институции не е компетентен да изрази становище по понятието за „скандал” или защитаваната от жалбо-подателя кауза за промени в религиозната доктрина. Жалбоподателят първоначално се издържал от помощи за безработица, а по-късно си намерил работа в музей. Решението: 68. Жалбоподателят се оплаква, че неподновяването на договора е нарушило правото му на зачитане на личния и семеен живот, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията. 69-72. В решението си от 15 май 2012 г. отделението е приело, че няма нарушение на чл. 8, тъй като националните съдилища са постигнали справедлив баланс между различните частни интереси. То е намерило, че неподновяването на договора на жалбоподателя е било продиктувано от чисто религиозни съображения и принципите на религиозна свобода и неутралност не му позволяват да извърши по-нататъшна преценка на необходимостта и пропорционалността на взетото решение. 110-113. Относно приложимостта на чл. 8 Съдът отбелязва, че изискванията за длъжността са установявали пряка връзка между поведението в личния живот и професионалната дейност, както и че договорът на жалбоподателя е бил срочен, но презумпцията за неговото подновяване му е давала увереност, че то ще се осъществява ежегодно, докато отговаря на условията, още повече че е преподавал от седем години и работата му е била ценена от колегите му и от ръководството, което свидетелства за стабилността на професионалното му положение. Неподно-вяването на договора поради обстоятелства, свързани главно с решения, които е взимал в своя личен и семеен живот, е накърнило сериозно шансовете му да продължи професионалната си дейност. Следователно чл. 8 е приложим в случая. 115-116. За разлика от отделението, Голямото отделение намира, че не се касае за позитивни задъжения, а ответната държава е осъществила намеса в правата на жалбоподателя по чл. 8. Той се съгласява с Конституционния съд, че е достатъчно държавен орган да се е намесил на по-късен етап, за да се приеме, че е налице акт на такъв орган. Сърцевината на проблема е в действията на администрацията, която в качеството си на работодател, пряко участващ в процеса на взимане на решения, макар и с ограничени възможности за действие, е изпълнила решението на епископа. 117-122. Съдът приема, че намесата се е основавала на закона, била е предвидима и е преследвала легитимната цел да защити правата и свободите на другите, а именно тези на католическата църква, и по-специално свободата й да избира лицата, които да преподават религия. 123-130. Относно пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че в случая ответната държава е трябвало да намери справедлив баланс между правото на жалбоподателя на личен и семеен живот и правото на религиозните организации на автономия, като е имала широка свобода на преценка. Правото да се сключи брак и този избор да се направи публично достояние несъмнено е защитено от чл. 8, разглеждан в светлината на други относими разпоредби на Конвенцията – членове 9, 10 и 11. Що се отнася до автономията на религиозните общности, и по-специално вътрешната, чл. 9 не включва право на несъгласие с официалната доктрина на общността – при такова несъгласие индивидуалната религиозна свобода може да се упражни чрез напускането й. Националните власти не следва да играят ролята на арбитър между религиозните общности и несъгласните с официалната им доктрина членове и фракции. 131-133. В резултат на автономията си религиозните общности имат право да изискват известна лоялност от лицата, които работят за тях или ги представляват. При все това, простото твърдение на дадена общност, че автономията й е застрашена, не е достатъчно, за да направи всяка намеса в правото на личен и семеен живот на нейните членове съобразна с чл. 8. Необходимо е да се докаже, че рискът е реален и съществен и че намесата не надхвърля необходимото за отстраняването му, не обслужва други цели, различни от упражняването на религиозната автономия, и не накърнява същината на правото на личен и семеен живот. Националните съдилища следва да се уверят, че тези условия са изпълнени, като разгледат задълбочено обстоятелствата в случая и потърсят баланс между противоположните интереси. 134-135. Съдът отбелязва неяснотата в статуса на жалбоподателя – едновременно женен мъж и свещеник. Но във всички случаи, с подписваните последователни трудови договори жалбоподателят съзнателно и доброволно е поел едно по-строго задължение за лоялност към католическата църква, което донякъде е ограничило обхвата на правото му на зачитане на личния и семеен живот. Преподаването на католическа религия на юноши може да се приеме за възлова функция, изискваща специална лоялност. 136-138. Що се отнася до публичността, която медиите са дали на семейния му живот, Съдът отбелязва, че макар не той да е написал статията, оповестяваща възгледите му и придружена от негова снимка със семейството му, няма данни и да се е противопоставил на разгласяването. Съдът е на мнение, че това е прекъснало специалната връзка на доверие, която е била необходима за изпълнението на задълженията му на религиозен учител и представител на религиозната общност. Проблемът в случая се корени в това, че жалбоподателят активно и публично е агитирал в полза на начина си на живот, за да предизвика промяна в църковните канони, и открито ги е критикувал. Макар че семейното му положение е било известно преди публикуването на статията, не е ясно дали членуването му в движението за свободен избор също е било обществено достояние. Съдът намира, че религиозните учители имат по-строго задължение за лоялност, тъй като преподаването на религия от хора, чийто начин на живот и публични изявления са в явен разрез с ученията й, не би било убедително. 144-146. Що се отнася до строгостта на санкцията Съдът отчита факта, че лице, уволнено от църквата, особено когато тя има господстващо положение в даден сектор или се ползва от законодателни привилегии, би имало ограничени възможности да си намери друга работа. Поради това е безспорно, че освобождаването на жалбоподателя е имало сериозни последици за личния и семейния му живот. Той обаче е получил помощи за безработица, а и трябва да е осъзнавал възможната реакция на поведението му. Съдът намира, че по-малко рестриктивна мярка не би била толкова ефективна за запазването на доверието в църквата. Неподновяването на договора на жалбоподателя не изглежда прекомерно в конкретните обстоятелства, като се има предвид че той съзнателно се е поставил в ситуация, която е в пълно противоречие с църковните правила. 147-153. Що се отнася до съдебния контрол, макар че чл. 8 не съдържа процедурни изисквания, Съдът следва да разгледа въпроса дали процесът на взимане на решение от националните власти като цяло е осигурявал на жалбоподателя необходимата защита на интересите му. Той е имал достъп до съдебен контрол и националните съдилища са разгледали законосъобразността на оспорваната мярка по общото трудово право, като са съобразили и църковното, и са претеглили неговите интереси и интересите на църквата; взели са предвид всички относими фактори, без да се намесват в автономията на църквата. Заключенията им не изглеждат неразумни с оглед на по-строгото задължение за лоялност, поето от жалбоподателя. В светлината на извършената от съдилищата преценка решението за неподновяване на договора не изглежда немотивирано, произволно или несвързано с упражняването на църковната автономия. Съдът не установява нарушение на чл. 8 от Конвенцията. 154-155. Съдът не намира за необходимо да разгледа отделно оплакванията по чл. 14 във връзка с чл. 8 и по членове 9 и 10 – самостоятелно или във връзка с чл. 14 от Конвенцията.
Фактите: Първите двама жалбоподатели – френски граждани, са съпрузи. Поради безплодието на съпругата (втората жалбоподателка) те нямали деца. Тъй като законодателството на щата Калифорния, САЩ, позволявало сурогатно майчинство, те се възползвали от тази възможност и сключили договор със сурогатна майка. Оплождането станало със сперматозоиди на първия жалбоподател и донорски яйцеклетки. Въз основа на договора Върховният съд на Калифорния постановил решение, че децата, които ще се родят, ще имат за генетичен баща първия жалбоподател, а втората жалбоподателка ще им бъде законна майка. Третата и четвъртата жалбоподателки се родили през 2000 г. и им били издадени актове за раждане, в които първите двама жалбоподатели били вписани като родители. Жалбоподателите поискали от френското консулство в Лос Анжелис да регистрира ражданията в регистъра за гражданското състояние и да впише децата в паспортите им, за да могат да се върнат във Франция. Според тях тази процедура вече била изпълнена от много френски граждани в тяхното положение. Консулството отказало да регистрира раждането на третата и четвъртата жалбоподателки и сезирало прокуратурата в Нант, като подозирало, че става въпрос за сурогатно майчинство. През ноември 2000 г. жалбоподателите се завърнали във Франция с паспорти, издадени на децата от американските власти. През 2001 г. срещу първите двама жалбоподатели било образувано наказа-телно производство по подозрение за уговаряне на сурогатно майчинство. През 2004 г. то било прекратено с мотивите, че тъй като деянието не съставлява престъпление в държавата по местоиз-вършването му, то не подлежи на преследване във Франция. През 2002 г. децата били регистрирани във Франция, но през 2003 г. прокуратурата завела дело за заличаване на вписванията, като поддържала, че сурогатното майчинство противоречи на френския обществен порядък. През 2010 г. апелативният съд уважил искането и разпоредил заличаване на вписването на децата в регистъра за гражданско състояние. Съдът отбелязал, че заличаването се налага от френското позитивно право и няма отражение върху гражданското състояние на децата в САЩ, нито върху родството им с първите жалбоподатели, както е признато от калифорнийското право. Касационният съд оставил решението в сила. На 16 април 2013 г. първият жалбоподател поискал на третата и четвъртата жалбоподателки да бъде издадено удостоверение за френско гражданство. Все още няма произнасяне по искането. Решението: 43. Жалбоподателите се оплакват от нарушение на правото им на личен и семеен живот, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията, поради отказа на френските власти да признаят родството между първите двама жалбоподатели, от една страна, и третата и четвъртата жалбоподателка, от друга, въпреки че това родство е законно признато в чужбина, и в ущърб на интереса на децата. 45-47. Съдът приема, че е налице семеен живот, тъй като първите двама жалбоподатели отглежат третата и четвъртата като родители от момента на раждането им и четиримата живеят заедно като семейство, както и че личният живот включва аспекти на социалната иден-тичност и има пряка връка между личния живот на децата, родени при сурогатно майчинство, и юридическото установяване на родството, поради което чл. 8 е приложим. 48-49. Не се спори, че отказът на властите да признаят семейните връзки, обединяващи жалбоподателите, представ-лява намеса в правото им на зачитане на личния и семеен живот, която повдига въпрос за спазването на негативните задължения на ответната държава по чл. 8. 57-58. Съдът намира, че намесата се основава на закона. Жалбоподателите не са доказали, че преди е съществувала по-либерална практика спрямо семействата, прибегнали до сурогатно майчинство в чужбина. Съгласно френското законода-телство споразуменията за сурогатно майчинство са били нищожни и жалбо-подателите е трябвало да знаят, че съществува сериозен риск френският съд да не признае родството им с третата и четвъртата жалбоподателки, макар и да не е съществувала изрична законова забрана в този смисъл. 62. Съдът отбелязва, че отказът на Франция да признае родството при раждане на деца от сурогатна майка в чужбина има за цел да обезкуражи френските граждани да прибягват в други страни до метод за възпроизводство, който е забранен в родината им, и че този отказ е продиктуван от стремежа да се защитят децата и сурогатната майка. Следователно намесата е преследвала две от легитимните цели по чл. 8 – защита на здравето и защита на правата и свободите на другите. 78. Относно пропорционалността на наме-сата Съдът отбелязва, че сред държавите членки на Съвета на Европа няма консенсус по въпроса за сурогатното майчинство и за признаването на родството между деца, законно родени в чужбина от сурогатна майка, и родителите, уговорили сурогатното майчинство. Сурогатното майчинство е забранено изрично в 14 от 35-те проучени държави членки. В други 10 държави то е забранено от общи разпоредби, не се толерира или въпросът за законността му е несигурен. В 7 държави сурогатното майчинство е изрично разрешено, а в четири изглежда се толерира. В 13 държави е възможно да се получи признание на родството между родителите и децата, родени от сурогатна майка в чужда държава, където този метод е разрешен. Това изглежда възможно и в други 11 държави, но е изрично забранено в останалите 11. 79-81. Липсата на консенсус отразява деликатните етични въпроси, които се поставят във връзка със сурогатното майчинство, и налага широка свобода на преценка на държавите. При все това обаче, произходът представлява важен аспект на човешката идентичност, поради което свободата на преценка на ответната държава следва да бъде ограничена. Съдът следва да провери дали е бил намерен справедлив баланс между интереса на държавата и този на пряко засегнатите лица, като се ръководи от важния принцип за примата на интересите на детето. 86. Съдът намира, че в случая трябва да се прави разлика между правото на зачитане на семейния живот на жалбоподателите, от една страна, и правото на зачитане на личния живот на третата и четвъртата жалбоподателки, от друга страна. 87-93. Относно правото на зачитане на семейния живот на жалбоподателите Съдът отбелязва, че наред с практическите трудности, с които семейството се сблъсква в ежедневието поради необходимостта да се представят американските удостоверения за раждане, третата и четвъртата жалбо-подателки все още нямат френско гражданство. Вероятността да го получат като деца на първите двама жалбоподатели засега не е напълно изяснена, именно защото Франция отказва да признае родството между тях. Към това се прибавят и основателните притеснения на жалбопо-дателите за бъдещето в случай на смърт на първия жалбоподател или раздяла на родителите. При все това Съдът отбелязва, че жалбоподателите са се върнали във Франция скоро след раждането на децата, живеят заедно без спънки от страна на властите и не съществува риск да бъдат разделени в бъдеще. Националните съдилища са разгледали ситуацията им и са преценили, че практическите трудности, пред които са изправени, не надхвърлят границите, наложени от чл. 8 от Конвенцията. С оглед на това и на свободата на преценка на ответната държава Съдът приема, че е бил намерен справедлив баланс между засегнатите интереси. 95-102. Относно правото на третата и четвъртата жалбоподателки на зачитане на личния им живот Съдът отбелязва, че всеки следва да може да установи подробностите около своята идентичност, включително и произхода си. Третата и четвъртата жалбоподателки обаче се намират в състояние на правна несигурност в това отношение. Макар и Франция да зачита признаването им за деца на първите двама жалбоподатели по калифорнийското право, с отказа си да придаде ефект на американското съдебно решение тя им отрича това качество в собствения си правов ред, което засяга идентичността им във френското общество. Има несигурност и относно признаването на гражданството им, което също е елемент от идентичността. Засегнати са и наследствените им права. „Разбираемо е желанието на Франция да обезкуражи гражданите си да прибягват в чужбина до метод за възпроизводство, който тя забранява на своята територия. От изложеното обаче следва, че последиците от непризнаването по френското право на родството между така заченатите деца и родителите, уговорили сурогатното майчинство, не се ограничават само до положението на родителите, избрали условията на възпроизводство, за които ги упрекват френските власти. Те се разпростират и върху положението на самите деца, чието право на зачитане на личния живот ... се оказва чувствително засегнато. Следователно се поставя сериозен въпрос за съвместимостта на тази ситуация с техния най-добър интерес, чието зачитане трябва да е водещо при взимането на всички решения, които ги касаят. Този анализ придобива особена значимост когато, както е в настоящия случай, единият от уговорилите сурогатното майчинство родители е и биологичен родител на детето.” Френските власти не само отказват да признаят юридически биологичното бащинство на първия жалбоподател, но и съдебната практика отрича възможността за валидно припознаване или осиновяване в такива случаи. По този начин ответната държава е надхвърлила свободата си на преценка. Като се има предвид и тежестта, която следва да се придаде на интереса на децата при баланса на интересите в случая, Съдът заключава, че правото на третата и четвъртата жалбоподателки на зачитане на личния им живот, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията, е нарушено.
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|