Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г

Четиримата жалбоподатели предявили искове за обезщетение за неимуществени вреди. Поддържали, че полицията незаконно е прекъснала службата и ги е задържала. Съдилищата отхвърлили исковете, като приели, че действията на полицията са били законосъобразни, тъй като събранието се е провеждало в сграда, в която по закон не е било разрешено да се извършват религиозни служби, и че престоят на жалбоподателите в полицейското управление е бил твърде кратък, за да съставлява задържане.

29-30. На основание чл. 5 от Конвенцията жалбоподателите се оплакват, че са били арестувани и задържани без законно основание. Правителството отрича да е имало „лишаване от свобода“ – те просто били поканени в полицейското управление, за да дадат обяснения за събирането, и били свободни да се движат в сградата.

34-38. Съдът напомня, че разликата между лишаване от свобода и ограничаването й е единствено в степента или интензивността, а не в естеството или същността. Той отбелязва, че и националните съдилища не са приели твърдението за доброволно отиване на жалбоподателите в управ-лението. Освен това и самото правителство не твърди жалбоподателите да са били свободни да го напуснат. Съдът приема, че поради констатирания елемент на принуда е налице лишаване от свобода по смисъла на чл. 5, § 1, независимо от кратката му продължителност и от обстоятелството дали фактическото положение се характеризира като задържане по руското право.

39-40. Лишаването на жалбоподателите от свободата им очевидно не попада в допустимите хипотези на задържане, изброени в чл. 5, § 1, букви „a“, „d“, „е“ и „f“, нито в тази по б. „b“, тъй като те са се подчинили на разпорежданията на полицията. Що се отнася до чл. 5, § 1, б. „с“ Съдът отбелязва, че официално те не са били заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, нито срещу тях е било образувано наказателно или административно производство. Пред руския съд отговорният полицейски служител е признал, че в действията им не е имало елемент на административно нарушение. Следователно лишаването им от свобода не е било и с цел да бъдат изправени пред компетентен орган по обосновано подозрение за извършено престъпление. То не е имало законна цел по чл. 5, § 1 и е било произволно, поради което е налице нарушение на чл. 5 от Конвенцията.

42. Като се позовават на членове 5, 9, 10 и 11 от Конвенцията, самостоятелно и във връзка с чл. 14, жалбоподателите се оплакват от прекратяването на религиоз-ната им служба. Съдът напомня, че когато по същността си едно събрание е основно религиозно, оплакването за прекратяването му следва да бъде разгледано в светлината на чл. 9.

49-55. Прекратяването на службата представлява намеса в правото на жалбоподателите на свобода на религията. Що се отнася до законността й Съдът отбелязва, че две от посочените от правителството правни основания на намесата – че събранието е било шумно и е нарушавало обществения ред и че ползването на университетска зала е било в нарушение на Закона за образованието, не са били изтъкнати в националното производство, а и изглеждат несъстоятелни с оглед на доказателствата по делото. По довода, че организаторите е следвало да уведомят местните власти за събитието по силата на комбинираното тълкуване на Закона за вероизповеданията и Закона за публичните събрания, Съдът намира, че тълкуването на първия закон от националните съдилища, възприето в случая, не отговаря на текста му или на установената съдебна практика, и не е било предвидимо. Оносно втория закон Съдът не намира да е изисквал уведомление за събрание на закрито, но приема, че не следва да се произнася по въпроса дали в това отношение намесата е била „предвидена в закона“, защото във всички случаи не е била „необходима в едно демократично общество“.

56. „Съдът с последователност е постано-вявал, че дори когато властите не са били надлежно уведомени за дадено публично събиране, но участниците не са пред-ставлявали опасност за обществения ред, разпръскването на мирно събрание от полицията не може да се счита за „необходимо в едно демократично общество“. Този извод е приложим a fortiori към фактите в настоящия случай, в който събирането не е било шумно и проведено на открито, а е било тържествена религиозна церемония, проведена в зала, като не е било доказано да е създало безредици или опасност за обществения ред. Дори и властите искрено да са вярвали, че липсата на предварително уведомление за церемонията означава, че тя е незаконно събиране, намесата на многочислени въоръжени полицейски части с цел да я прекратят, последвана от ареста и тричасовото задържане на жалбопо-дателите, е била непропорционална на целта да се защити общественият ред.“

57. Следователно е извършено нарушение на чл. 9 от Конвенцията.

Закриването от властите на отдавна действаща религиозна организация, без да е могла да предвиди в достатъчна степен, че дейността й е в противоречие със закона, както и без да й е дадена възможност за отстраняване на нередностите и без да е обсъдена възможността за по-леки мерки, не е било необходимо в едно демократично общество и е в нарушение на чл. 9, тълкуван в светлината на чл. 11. Решение на Съда по делото Biblical Centre of the Chuvash Republic v. Russia (no. 33203/08)

Фактите: Жалбоподателят – Библейски център на християните евангелисти (петдесетници) на Чувашката република, е религиозна организация, регистрирана през 1991 г. През 1996 г, в съотвествие с устава си, който предвиждал учредяване на учебни заведения за професионално религиозно обучение, центърът основал библейски колеж и неделно училище.

През април и май 2007 г. прокуратурата, пожарната и службата за защита на потребителите извършили проверка в помещенията, ползвани от организацията, при която констатирали нарушения на противопожарните правила и санитарно-хигиенните норми за институции за публично образование и професионално обучение. Прокуратурата инициирала административно-наказателно производ-ство за провеждане на учебна дейност без разрешение и на 10 юли с.г. мировият съдия осъдил директора на центъра на глоба. Решението било потвърдено от градския съд, без да бъдат обсъдени доводите на защитата, че Законът за образованието не може да регулира дейността на центъра, защото той урежда образователни степени, каквито не се споменават в програмата на центъра и в издаваните от него дипломи. В отделно производство съдът осъдил организацията жалбоподател за нарушаване на санитарните правила и хигиенните изисквания. С окончателно решение от 2 август 2007 г. Върховният съд на Чувашката република оставил без уважение жалбата на организацията, в която се поддържало, че задължителните за държавните образователни институции санитарни правила не са приложими за неделното училище и библейския колеж.

Междувременно, на 28 май 2007 г. градската прокуратура внесла искане за закриване на центъра, като се позовала на изводите от проверката и твърдяла, че провежданата в колежа и неделното училище образователна дейност е незаконна. Върховният съд на Чувашката република изслушал страните в открито заседание на 3 август 2007 г. и с решение от същата дата уважил искането. Посочил, че влезлите в сила решения за констатираните административни нарушения са достатъчно основание за закриване на организацията и че извършването на образователна дейност без лиценз представлява „съществено и повтарящо се нарушение“ на Закона за образованието и на Закона за вероизповеданията. На 16 октомври 2007 г. Върховният съд на Руската федерация потвърдил решението, без да излага допълнителни мотиви.

Решението:

42. Като се позовава на чл. 9, чл. 11 и чл. 14, организацията жалбоподател се оплаква от ограничаването на правото й да обучава последователите си и от решението за закриването й. Съдът намира, че оплакването за закриване на религиозна организация следва да се разгледа по чл. 9, тълкуван в светлината на чл. 11 от Конвенцията.

52-54. Съдът напомня, че правото на свобода на религията, което включва правото на колективното й изповядване, обхваща и очакването на вярващите, че ще им бъде разрешено свободно да се сдружават, без произволна намеса от страна на държавата Страните не спорят, че закриването на организацията жалбопо-дател представлява намеса в правата й по чл. 9 и 11 от Конвенцията. В решенията си съдилищата са посочили правното основание за закриването и преследваната цел – прекратяване предоставянето на нелицензирано обучение в неподходящи санитарни условия, която може да се приеме за обхваната от легитимните цели защита на здравето и правата на другите. За Съда остава да прецени дали драстична мярка като незабавното закриване на религиозната организация, за което се изискват много сериозни причини, по изключение е била оправдана от „относими и достатъчни“ съображения и дали намесата е била пропорционална на целта.

55-56. Преди закриването библейският колеж и неделното училище са осъществявали дейността си необез-покоявано повече от 11 години и няма данни да им е търсена отговорност за нередности или да са официално информирани, че им е нужен лиценз. Освен това жалбоподателят не е бил в състояние да предвиди в достатъчна степен даденото от съдилищата тълкуване на Закона за образованието и съответно да съобрази дейността си, тъй като по-рано, през 2002 г., федерален съд е постановил, че Законът за образованието не е приложим към преподаването в неделните училища, а и към 2007 г. е имало неделни училища към други религиозни организации, също без лиценз. Девет месеца след решението си по делото на жалбоподателя, Върховният съд на Руската федерация е променил становището си, постановявайки, че преподаването на религия на деца в неделни училища не е образование и че твърдените нарушения на санитарните правила не могат да оправдаят закриването на религиозна организация.

57. Следователно не е доказано убедително, че предварително е било доведено до знанието на организацията жалбоподател, че дейността й е в нарушение на закона. Освен това, след като са констатирали нарушенията в началото на май 2007 г., властите не са дали никаква възможност за отстраняване на нередностите. Закриването на организацията е поискано от прокуратурата преди и постановено от съда само ден след решението му по делото за нарушенията на санитарните правила, въпреки че нищо не показва да е имало проблем, който да не може да бъде отстранен или който да представлява ясна и непосредствена заплаха за живота или здравето на обучаващите се. При тези обстоятелства Съдът намира, че на организацията жалбоподател е трябвало да бъде предоставен избор дали да отстрани твърдените недостатъци или да прекрати дейността по обучение на последователите си.

58-59. Съдът отхвърля аргумента на правителството, че въпросът дали са съществували възможности, различни от закриването на организацията, няма отношение към случая, понеже съдилищата имали законови основания за постановяване на решенията си. „За да бъде една мярка приета за пропорционална и необходима в едно демократично общество, трябва да са отсъствали други средства за постигане на същия резултат, които биха представлявали не толкова сериозна намеса в разглежданото основно право.“ Властите носят тежестта да докажат отсъствието на такива средства. В случая според закона и съдебната практика прокуратурата е имала правомощието да поиска реорганизиране или прекратяване на дейност, която счита за незаконна или опасна, но вместо това е поискала закриването на центъра. Съдилищата не са отговорили на довода на организацията, че вече е отстранила всякакво двусмислие поради думи като „диплома“ и че съдът е властен да й даде задължителни указания за съобразяване със законовите изисквания. В съдебните решения не е обсъдена възможността за по-леки мерки, нито защо те не биха били ефективни. Следователно властите не са доказали, че закриването, което е засегнало самата същност на правото на организацията жалбоподател на свобода на религията и на сдружаването, е било единствената възможност за постигане на преследваната цел.

60. Що се отнася до характера и тежестта на санкцията, които също са фактори при преценката на пропорционалността на всяка намеса, Съдът посочва, че в резултат от решенията на руските съдилища организацията е престанала да съществува като юридическо лице с всички произтичащи от това последици и че членовете й са били лишени от правото да изповядват религията си колективно и да предприемат дейности, които са задължителни за религиозната им практика, тъй като Законът за вероизповеданията е резервирал ред права само за регистрираните религиозни групи.

61. И накрая, съдилищата не са се съобразили с решения на Конституционния съд на Русия, нито с приложимите стандарти по Конвенцията и не са анализирали ефекта от закриването на организацията за основните права на евангелистите петдесетници. Решенията им са прекратили съществуването на отдавна действаща религиозна организация и са съставлявали най-тежка форма на намеса, която не може да се приеме за пропорционална на каквато и да е преследвана цел.

• 
  ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
  

• 
  ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
  

Съдът в гр. Фермо е отправил преюди-циалното запитване дали влязлото в сила определение за прекратяване на наказа-телното производство, постановено от съд на държава-членка на ЕС след обстойно разследване, е пречка да се образува или проведе производство за същите деяния и спрямо същото лице в друга договаряща държава.

27-37. Според СЕС, както следва от самия текст на чл. 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, в една договаряща държава никой не може да бъде преследван за същите деяния като тези, за които в друга договаряща държава „наказателното производство вече е приключило окончателно“. За да се определи дали наказателното производство за дадено лице е приключило окончателно със съдебен акт по смисъла на този член, следва да се провери дали актът е приет след преценка на делото по същество (дело Miraglia, C 469/03, EU:C:2005:156, т. 30). В таза връзка СЕС е постановил, че акт на съдебните органи на договаряща държава, с който дадено лице е оправдано окончателно поради липса на доказателства, трябва да се разглежда като приет въз основа на такава преценка. Определение за прекратяване на наказателното производство, постановено след разследване, при което са събрани и проверени различни доказателства, трябва да се разглежда като прието въз основа на преценка по същество по смисъла на решението Miraglia, тъй като с него окончателно се постановява, че тези доказателства не са достатъчни, и се изключва всякаква възможност за повторно образуване на производството въз основа на същата съвкупност от улики. В допълнение СЕС отбелязва, че след като правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление е уредено и в чл. 50 от Хартата, чл. 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген следва да се тълкува с оглед на посочената разпоредба.

38-41. От чл. 4, § 2 от Протокол № 7 към ЕКПЧ следва, че принципът ne bis in idem, уреден в § 1 от същия член, допуска възможността за възобновяване на преследването, ако „нови факти или новооткрити обстоятелства“ могат да повлияят на взетото решение. С оглед на изложените по-горе съображения СЕС отговаря, че чл. 54 от КПСШ трябва да се тълкува в смисъл, че определение за прекратяване на наказателното производство и непредаване на съд, което в държавата, в която е постановено, е пречка за образуването на ново производство за същите деяния и спрямо същото лице, освен ако не бъдат открити нови уличаващи го факти и/или обстоятелства, следва да се разглежда като съдебен акт, с който наказателното производство е приключило окончателно по смисъла на този член и който поради това е пречка за образуването в друга договаряща държава на ново производство срещу същото лице и за същите деяния.