Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г



страница5/6
Дата22.05.2017
Размер0.86 Mb.
#21825
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6

Решението:

38. Жалбоподателите се оплакват, че изпълнението на заповедта за експулсиране ще наруши правото им на семеен живот.

47-48. За да се произнесе дали намесата в правата на жалбоподателите е била необходима в едно демократично общество, Съдът следва да провери дали властите са приложили стандарти, съответстващи на очертаните в практиката му принципи, и дали са основали решенията си на адекватна преценка на относимите факти. Той следва да установи дали процесът по взимане на решение за налагане на мерките е бил справедлив и дали в него охранените от чл. 8 индивидуални интереси са били надлежно зачетени.

50. Съдът разглежда този въпрос първо по отношение на заповедта за експулсиране и отнемането на разрешението за пребиваване. В предишни свои решения той е проявявал разбиране към твърдостта на властите спрямо разпространяването на наркотици, но в случаите на лица, осъдени за употребата им, не е прилагал същия подход. Приемал е, че не е обосновано употребата на наркотици да се счита за сериозна заплаха за обществения ред, след като за това нарушение е било наложено относително леко наказание. Същите съображения са приложими и в настоящия случай, в който максималното наказание за използване на наркотици без лекарско предписание е било 15 дни лишаване от свобода, а на жалбоподателя е била наложена само глоба в размер, по-нисък от 100 евро.

51-52. Що се отнася до решенията на властите, Съдът с безпокойство отбелязва, че те не съдържат анализ на пропор-ционалността на мерките, нито на отражението им върху неговия семеен живот. Законът предвижда безусловно налагане на мярката експулсиране при осъждане на чужденец за употреба на наркотично вещество без лекарско предписание и не оставя никаква дискреция на съдилищата, докато съгласно изведените в практиката на Съда принципи пропорционалността и обосноваността на такава драстична намеса в семейния живот следва да бъдат преценени от независим трибунал.

53. Така в производството, довело до постановяване на заповедта за експул-сиране, не са били осигурени изискваните от чл. 8 процедурни гаранции. Същото се отнася и за процедурата по отнемане на разрешението за пребиваване, в която решението е взето само въз основа на заповедта за експулсиране, без властите да са имали задължението да направят самостоятелна преценка на семейното положение на жалбоподателя.

54-57. Що се отнася до заповедта за забрана, Съдът отбелязва, че тя не е съдържала конкретни факти и мотиви. Върховният съд се е мотивирал с осъждането на жалбоподателя за употреба на дезоморфин, с прекратено през 2003 г. наказателно производство срещу него и с други неуточнени нарушения на обществения ред. За разлика от градския съд, той не е претеглил различните засегнати в случая интереси. От решението му не може да се направи извод, че е била извършена адекватна преценка на относимите факти или че на жалбоподателя са били предоставени процесуални гаранции. Върховният съд не е подложил на проверка констатацията, че жалбоподателят представлява заплаха за обществения ред или здравето на другите; липсва анализ на извършените от него нарушения; не са преценени продължителността на пребиваването и семейните му връзки в Русия; няма обсъждане на възможността за алтернативни, по-леки мерки.

58. На последно място Съдът отбелязва, че на основание заповедта за експулсиране жалбоподателят не би имал право да влиза в страната в продължение на пет години, но правителството не е коментирало какъв е срокът на действие на решението за нежеланото присъствие на жалбоподателя в Русия. Нито в заповедта, нито в закона са посочени срокове, липсва и възможност за периодичното й преразглеждане.

59. Налагането на забрана за пребиваване в дадена страна за неопределен период от време е извънредно строга мярка, която Съдът вече е намирал за непропорционална на преследваната цел в множество предишни дела. Следователно безсроч-ността на заповедта е трябвало да бъде част от анализа на властите при преценката дали е възможно да се наложи по-лека мярка. Решението на Върховния съд обаче не съдържа мотиви по въпроса.

60-61. В заключение, производствата по издаване и потвърждаване на заповедите за експулсиране и за забрана не съответстват на изискванията на Конвенцията и в тях властите не са разгледали всички елементи, които е трябвало да съобразят при преценката дали мерките са необходими в едно демократично общество и дали са пропорционални на преследваната леги-тимна цел. Следователно ако някоя от двете заповеди бъде приведена в изпълнение, ще е налице нарушение на правата на двамата жалбоподатели по чл. 8.





Съдът намира за явно необосновано оплакването на жалбоподателя, че връщането му в Либия, откъдето да кандидатства за събиране на семейст-вото, нарушава семейния му живот. То няма да го изложи на риск от нечовешко или унизително отнасяне и би представ-лявало само временна раздяла.
Решение на Съда по делото M.E. v. Sweden (no. 71398/12)
Виж по-горе в раздел „Забрана на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне“.








5. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ



Мерки, които могат да обезкуражат пресата, следва да бъдат разглеж-дани с особено внимание, дори когато само усложняват достъпа до информация. Произволни ограниче-ния, които могат да се превърнат в непряка цензура, ако властите затрудняват достъпа до информа-ция, са недопустими. Събирането на информация е важна предварителна стъпка при упражняването на журналистическата професия, при-съща на свободата на пресата и поради това защитена.
Решение на Съда по делото Rosiianu v. Romania (no. 27329/06)



Фактите: Жалбоподателят е журналист. По време на разглежданите събития бил телевизионен водещ в местен телевизионен канал, който разпространявал, наред с друга информация, сведения за разходването на публични средства от общината. Жалбопо-дателят бил уволнен през 2005 г., а програмата му – свалена от екран. Той поискал от кмета на общината да му предостави информация за служебни пътувания, управление на общински активи, представителни разходи, сключени договори, заплати и др. Тъй като кметът отговарял с лаконични писма, препращащи към многобройни анекси, жалбоподателят подал жалба срещу отказа да му бъде предоставена информация. С три окончателни решения апелативният съд осъдил кмета да предостави исканата информация. Според жалбоподателя решенията все още не са изпълнени.

Решението:
31. Като се позовава на чл. 6 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква от неизпълнението на три съдебни решения, с които кметът е бил задължен да му предостави обществена информация.
34-36. По възражението на правителството за недопустимост ratione materiae Съдът отбелязва, че жалбоподателят е журналист, поискал информация с цел да упражнява професията си и да осведомява общест-веността за дейността на общината. Съдебните производства са били решаващи за неговите лични и професионални интереси, произтичащи от правото му на свобода на изразяване. Достъпът му до такава информация не само е бил гарантиран от националното законода-телство, но е бил признат и от националните съдилища. Следователно правото на жалбоподателя на достъп до въпросната информация е било част от правото му на свобода на изразяване, гарантирано от чл. 10, което е „гражданско право“ по смисъла на чл. 6 от Конвенцията. От това следва, че оплакването е допустимо.
41. Страните спорят по въпроса дали съдебните решения са били изпълнени. Според правителството, на жалбоподателя е било съобщено, че може да си направи копия от документи срещу заплащането на такса. Жалбоподателят твърди, че има разлика между достъпа до документи и достъпа до информация. Исканата от него информация можела да бъде предоставена само от кмета, докато достъп до хилядите страници документи той имал по силата на закона, но срещу заплащането на такса за фотокопиране.
42-43. Съдът се съгласява с извода на националните съдилища, че поканата до жалбоподателя да получи копия от разнородни документи, подлежащи на различно тълкуване, в никакъв случай не може да се счита за изпълнение на съдебно решение за достъп до обществена информация. При това правителството не е представило пред Съда въпросните документи, за да може да прецени дали са съдържали исканата информация.
44-47. В случая задълженият орган е част от общинската администрация, която е елемент от правовата държава и чийто интерес съвпада с доброто правораздаване. При все това, всички усилия на жалбоподателя да получи изпълнение на съдебните решения са останали напразни, без той някога да е бил уведомен официално за евентуални доводи на администрацията, че изпълнението е обективно невъзможно. Тези елементи са достатъчи, за да се заключи, че в случая жалбоподателят е бил лишен от достъп до съд поради неизпълнението на съдебните решения, с които му е бил предоставен достъп до обществена информация. Налице е нарушение на чл. 6 от Конвенцията.
56-57. Съдът отхвърля възражението на правителството, че оплакването по чл. 10 от Конвенцията е недопустимо поради липса на значителна вреда, претърпяна от жалбоподателя, като отбелязва, че той е журналист, и припомня значението на свободата на изразяване като едно от условията за доброто функциониране на демокрацията. Неосигуряването на достъп до исканата обществена информация в случая не само е причинило значителни неимуществени вреди на жалбоподателя, но и представлява основание за продължаване на разглеждането на делото, тъй като повдига сериозни въпроси относно зачитането на правата на човека.
61-64. Съдът винаги е приемал, че обществеността има право да получава информация от обществен интерес. Мерки, които могат да обезкуражат пресата, следва да бъдат разглеждани с особено внимание, дори когато само усложняват достъпа до информация. Произволни ограничения, които могат да се превърнат в непряка цензура, ако властите затрудняват достъпа до информация, са недопустими. Събирането на информация е важна предварителна стъпка при упражняването на журналистическата професия, която е присъща на свободата на пресата и поради това е защитена. В случая жалбоподателят е поискал достъп до информация, необходима му за да упражнява професията си – достъп, който е съществен елемент от свободата му на изразяване, както и с цел да осведомява обществеността за работата на кметството и по този начин да допринася за публичния дебат за доброто управление, поради което несъмнено е било засегнато правото му да разпространява информация. Следователно е налице намеса в правата му по чл. 10.
66-68. Властите не са изпълнили съдебните решения, нито са твърдели, че не разполагат с информацията. Правителст-вото не е изтъкнало никакъв аргумент, с който да убеди Съда, че тази намеса е била предвидена в закона и че е преследвала легитимни цели. От това следва, че чл. 10 е нарушен.

Осъждането на редактора и издателя на списанието Paris Match за разкри-ваща таен потомък на принца на Монако публикация на интервю с майката и предоставени от нея снимки, без да се разграничи информацията, която има отношение към дебат от обществен интерес, и тази, която се отнася единствено до подробности от личния живот на принца, е довело до липса на пропорционалност между наложеното от съдилищата ограничение на свободата им на изразяване и преслед-ваната легитимна цел.
Решение на Съда по делото Couderc and Hachette Filipacci Associés v. France (no. 40454/07)



Фактите: Жалбоподателите са главният редактор и дружеството – издател на френското седмично списание Paris Match.
На 3 май 2005 г. британският всекидневник Daily Mail публикувал разкритията на г-жа С., че баща на сина й е Албер Грималди – принцът, възкачил се на трона на Монако след смъртта на баща си през април с. г. В статията било оповестено, че предстои публикация по темата в Paris Match, и били предадени основните й елементи. Принцът изпратил официална покана до Paris Match да спре публикацията. Въпреки това, на 5 май 2005 г. вестникът публикувал интервю с г-жа С., в което тя разкривала, че синът й А. е роден от връзката й с принца. Публикувани били и предоставени от г-жа С снимки на принца с нея и с детето. Г-жа С. съобщавала подробности за връзката си с принца, за реакцията му при новината за бременността й и за първата му среща с детето. Посочвала, че принцът е признал детето пред нотаруис, но настоявал бащинството му да остане в тайна до смъртта на неговия баща, принц Рение III.
Принцът предявил срещу жалбоподателите иск за обезщетение за посегателството срещу личния му живот. Първоинс-танционният съд на Нантер уважил иска и присъдил обезщетение от 50 000 евро, като осъдил списанието и да публикува съобщение за съдебното решение на корицата си. Съдът приел, че публикацията се отнася до най-интимната сфера на всяко лице и че в случая не е налице дебат от обществен интерес. Решението било потвърдено от апелативния и касационния съд. Междувременно принцът признал публично сина си.
Интервюто с г-жа С. и снимките били публикувани и в германския седмичник Bunte. Искането на принца да бъде забранено по-нататъшно публикуване било отхвърлено от германските съдилища с мотивите, че правото на обществеността да получава информация има превес над правото на личен живот на принца, предвид качеството му на държавен глава. Съдилищата изтъкнали, че въпросът за наличието на потомък от мъжки пол в една наследствена конституционна монархия е от решаващо значение, тъй като не можела да се изключи бъдеща промяна на конституцията, позволяваща роден извън брак наследник да претендира за трона. Съдилищата приели също така, че право на майката на детето, а не на принца, който не го е признал, е да вземе решение дали разкриването на съществуването на детето попада в защитената лична сфера.
Решението:

27. Като се позовават на чл. 10 от Конвенцията, жалбоподателите твърдят, че тяхното осъждане представлява неоправ-дана намеса в свободата им да информират.

50. Съдът припомня, че в случаите, когато е необходимо да се потърси баланс между свободата на изразяване и правото на зачитане на личния живот, се прилагат следните критерии, установени в практиката му: дали е налице принос за дебат от обществен интерес; колко е известно засегнатото лице; предишното му поведение; начинът на получаване и достоверността на информацията; съдър-жанието, формата и последиците на публикацията и обстоятелствата, при които са направени снимките, както и тежестта на наложената санкция.

51. В случая не се спори, че осъждането на жалбоподателите представлява намеса в свободата им на изразяване. Намесата се е основавала на закона и е преследвала легитимната цел защита на репутацията и правата на другите.

53-60. Относно пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че решението по жалбата не би трябвало да бъде различно в зависимост от това дали се е оплакал издателят на спорното интервю, който се позовава на чл. 10, или лицето, за което се е отнасяло интервюто и което отстоява правата си по чл. 8. И двете права заслужават еднаква защита и свободата на преценка на държавите е еднаква. В случая става дума не само за конфликт между пресата и публична личност, но и за интересите на г-жа С. и детето А. Съществуването и произходът на детето са главна тема на публикацията. Г-жа С. е използвала медиите, за да привлече общественото внимание върху положението на детето си, което не е било признато публично от баща си. Френските съдилища са приели, че раждането на сина на принца попада в обхвата на личния живот и не представлява тема от обществен интерес. Съдът приема, че въпросът за раждането на потомък на принца е от обществен интерес, въпреки че съгласно конституцията на Монако родено извън брак дете не може да наследи трона. Отношението на принца би могло да демонстрира неговия характер и възможностите му да изпълнява адекватно функциите си. В случая защитата на личния живот и дебатът за бъдещето на наследствената монархия се конкурират. Не може да се приеме обаче, че казаното се отнася и за публикуваните подробности около връзката на принца с г-жа С. и нейната бременност. Следователно публикацията е съдържала както елементи от обществен интерес, така и такива, които са се отнасяли единствено до личния, дори интимния живот на засегнатите. Съдът отбелязва също така, че принцът безспорно е публична фигура.

63-66. В случая става дума не само за личния живот на принца, но и за този на сина му и на г-жа С. За Съда е трудно да си представи как личният живот на едно лице може да е пречка за друго да заяви претенциите си за разкриване на съществуването му и признаване на самоличността му. От значение е и фактът, че г-жа С. е дала съгласие за публикуването на информацията от свое име и от името на детето. В случая публикуваната информация изхожда лично от едно от засегнатите лица. Публикуваните снимки са били предоставени от г-жа С. и принцът не е оспорил тяхната автентичност. Тези факти са от важно значение в търсенето на баланс между защитата на личния живот и свободата на изразяване.

67-75. Що се отнася до формата на публикацията и последиците от нея Съдът отбелязва, че вестникът е публикувал интервю с г-жа С., придружено от предоставени от нея снимки, и че публикацията е била предшествана от подобна статия в друг вестник, поради което оповестените факти вече са били публично достояние. Принцът не е оспорил тяхната достоверност. При все това жалбоподателите са били осъдени да заплатят значителна сума като обезщетение. Въз основа на изложените мотиви Съдът заключава, че въпреки свободата на преценка на договарящите държави, в случая националните съдилища не са постигнали справедлив баланс между ограниченията на свободата на изразяване на жалбоподателите и преследваната легитимна цел. Следователно, допуснато е нарушение на чл. 10 от Конвенцията.1


Прекратяването на мирна религиоз-на церемония от многочислени въоръжени полицейски части, последвано от арест и тричасово задържане на някои от участниците, е намеса, непропорционална на целта да се защити общественият ред, дори и властите искрено да са вярвали, че липсата на предвари-телно уведомление прави събранието незаконно.

Решение на Съда по делото Krupko v. Russia (no. 26587/07)




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница