Програма за приемане на достиженията на правото на ес (acquis) 14 Помощ от Общността 14

След Редовния доклад от 2001 г. България отбелязва известен напредък в тази област. По отношение на привеждането на българското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на митниците (митническо acquis), не се отчита ново развитие, но България вече е достигнала висока степен на законодателно съответствие.

Приетата от България митническа тарифа за 2002 г. е в съответствие с промените в Хармонизираната система и Комбинираната номенклатура за 2002 г. Тя също така включва промените в списъците на страни (в същите насоки като приетите от ЕО), за които следва да се прилагат преференциални ставки и режим на най-облагодетелстваната нация, както и промени в тарифите за страни със статут на най-облагодетелствана нация, направени съгласно задълженията, произтичащи от членството на България в СТО (вж. също Глава 26 – Външни отношения).

По отношение на административния и оперативен капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis), през февруари 2002 г. бяха осъществени промени във висшето ръководство на Националната митническа агенция. Призната бе необходимостта от сериозни реформи в митническата администрация. През ноември 2001 г. министърът на финансите внесе съществен външен експертен опит в препоръките си към правителството за реформа на митниците. По отношение на засилването на административния капацитет, до март 2002 г. бе осъществен незначителен напредък. Оттогава, обаче, ситуацията се подобри и изпълнението на реформите напредва. Обновената Бизнес стратегия, приета за периода до 2006 г., има четири основни цели: 1) адаптиране на митническата администрация към изискванията на ЕО; 2) засилване на сътрудничеството между митническата администрация, икономическите оператори, търговския сектор и обществеността; 3) подобряване на ефективното събиране на митнически сборове и други държавни вземания от компетенцията на Националната митническа агенция и 4) прилагане на държавната митническа политика за борба с митническите нарушения и валутните нарушения и престъпления. Въпреки че е разработен финансов план към стратегията, следва да се доразработят оперативни планове с оглед да се осигури постигането на стратегическите цели.

Националната стратегия срещу корупцията, приета през октомври 2001 г., включва специфични мерки за прилагане на “Антикорупционна реформа в Митническата агенция”. Програмата предвижда известен брой мерки, включително законодателни подобрения и засилване на вътрешния контрол. Митническият етичен кодекс, приет от Агенция “Митници”, се прилага за всички служители от юли 2002 година.

През май 2002 г. Агенция “Митници” прие стратегия за рационализиране на граничните дейности. Приет бе също така подробен план за дейностите по изпълнение на целите и задачите, включени в стратегията.

От началото на 2002 г. са разработени административни инструкции, установяващи подробни правила за прилагане на митническото законодателство в някои области. Създаден бе Консултативен митнически съвет. Той ще представлява форум за обмен на информация и ще послужи като генератор на съвети и съдействие на министъра на финансите и изпълнителния директор на Агенция “Митници”.

Разработена бе обновена Стратегия за информационни технологии (ИТ), но разработването на Българската интегрирана митническа информационна система (БИМИС) изостава с шест месеца.

Обща оценка
Приемането на Интегрираната митническа тарифа за 2002 г., въвеждаща промените в Комбинираната номенклатура на ЕО, е важно постижение за българската администрация в усилията й за приемане на достиженията на правото на ЕС. Въвеждането на този нов инструмент ще опрости митническите процедури и ще направи тарифата по-прозрачна за икономическите оператори.

Приемането на национална стратегия срещу корупцията и програмата за нейното изпълнение, включително специфичните мерки за изпълнение на “Антикорупционна реформа в Агенция “Митници”, показва значителен ангажимент на правителството за справяне с въпроса с корупцията.

Разработването на Българската интегрирана митническа информационна система (БИМИС), което преди това напредваше добре, срещна, в резултат на проблеми с човешкия ресурс, организационни и финансови проблеми, свързани с разработването на интегрираната система. Въпреки това, ако настоящият напредък се запази, в средносрочен план митническата администрация следва да постигне задоволително равнище на оперативен капацитет на ИТ.

Митническият контрол следва да се подобри след като предвидените мобилни екипи станат оперативни. Изисква се по-нататъшно засилване на сътрудничеството с митническите власти на съседните страни.

Заключение

Преговорите по тази глава са приключили. България не е заявявала никакви преходни периоди в тази област. Като цяло България спазва ангажиментите, поети в присъединителните преговори в тази област.

България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия за продължаване на изпълнението на бизнес-стратегията, която е от голямо значение за осигуряване на необходимия административен и оперативен капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis). В частност, необходимо е България да се съсредоточи върху по-нататъшното привеждане в съответствие с общностното митническо acquis, засилване на информационно технологичната политика и политиката на човешки ресурси, както и върху завършването на основните проекти за събиране на приходи, транзитен контрол и анализ на риска. Освен това, с цел завършване на митническата реформа, е необходимо България да подобри управлението на човешките ресурси в митниците и да осигури стабилен и професионален орган по отношение на служители и управление. Процентът на служители със статут на държавен служител следва да се увеличи, за да се приведе Митническата агенция в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на ЕС. Необходимо е също така България да подготви прилагането на мерки и разпоредби, които да се въведат едва при присъединяването.

По отношение на общата търговска политика, при присъединяването се изисква България да приведе своите тарифи в съответствие с тези на ЕО. Прилаганите в момента тарифи в България са средно около 11,6% (статут на най-облагодетелствана нация) за всички продукти, 23,2% за селскостопански продукти, 11,7% за рибни продукти и 8,6% за промишлени продукти. За сравнение, понастоящем тарифите на ЕО са 6,3% за всички продукти, 16,2% за селскостопански продукти, 12,4% за рибни продукти и 3,6% за промишлени продукти.

По отношение на acquis в областта на стоките с възможна двойна употреба, Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжия и стоки и технологии с възможна двойна употреба влезе в сила през септември 2002 година. Правителството организира няколко семинара по въпросите на правителствените промишлени отношения в областта на контрола върху износа на стоки с възможна двойна употреба.

В областта на експортните кредити, измененията на Закона за експортното застраховане бяха приети през декември 2001 година.

По отношение на двустранните споразумения с трети страни, Споразуменията за свободна търговия с Израел и Литва влязоха в сила през 2002 година. България е завършила преговорите по споразумения за свободна търговия с Естония и Латвия. България е подписала споразумение за свободна търговия с Хърватска и е започнала преговори със Съюзна република Югославия и Бивша югославска република Македония, в съответствие с ангажиментите си по Меморандума за разбирателство за либерализация на търговията в рамките на Пакта за стабилност, съгласно който до декември 2002 г. трябва да се сключи мрежа от двустранни споразумения за свободна търговия между всички подписали страни. България ратифицира споразумение за реципрочна защита и насърчаване на инвестициите със Сирия и подписа споразумение за търговско и икономическо, научно и техническо сътрудничество с Руската федерация.

В рамките на ЦЕФТА България подписа Допълнителния протокол № 10 за либерализацията на търговията със селскостопански и хранителни продукти и Допълнителния протокол № 11 за правилата за произход на стоките. По отношение на политиката на развитие, сътрудничество и помощ, бе предоставена ad hoc хуманитарна помощ (Афганистан, Бивша югославска република Македония). За изпълнението на инициативи за хуманитарна помощ властите сътрудничат с неправителствени организации, установени в България.

По отношение на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на стоките с възможна двойна употреба, с новия Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжия и стоки и технологии с възможна двойна употреба бе постиганата по-висока степен на законодателно съответствие. Пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС, по-специално общите разрешения за износ, е възможно единствено при присъединяването. България редовно информира промишления сектор за развитията в тази област и поддържа двустранни контакти с държавите-членки на ЕС за обмен на най-добри практики по въпросите на контрола върху износа.

Необходими са по-нататъшни усилия за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, когато се предоставят средносрочни и дългосрочни експортни кредити.

Освен двустранните си споразумения за свободна търговия с Хърватска, Естония, Израел, Латвия и Литва, България е член на ЦЕФТА. Необходимо е България да осигури изчерпателно информиране на ЕС както за съществуващите търговски споразумения, така и за преговорите за сключване на нови търговски споразумения с трети страни. Преди присъединяването към ЕС България ще трябва да предоговори или денонсира всички международни споразумения, сключени с трети страни, които са несъвместими с бъдещите задължения като държава-членка на ЕС. Необходими са решителни стъпки от най-спешен порядък за привеждане на двустранните договори за инвестиции в съответствие със задълженията по Договора за ЕС. В случай, че това не се направи, конфликтът между двустранните договори за инвестиции и задълженията по Договора ще трябва да се разреши в Договора за присъединяване.

Привеждането в съответствие и бъдещото участие в общата търговска политика се администрира от Министерството на икономиката. Необходимата по отношение на митническите услуги административна инфраструктура се разглежда в главата за Митническия съюз (Глава 25 – Митнически съюз).

България все още няма национална политика или система за сътрудничество за целите на развитието. Тя следва постепенно да оформи политика за целите на развитието съгласно насоките на ЕО. Хуманитарната помощ се администрира от Министерството на външните работи.

След Становището България отбеляза постепенен напредък и постигна задоволително равнище на съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis).

Преговорите по тази глава са временно приключили. България не е поискала преходни срокове в тази област. Като цяло България изпълнява ангажиментите, поетите в преговорите за присъединяване, в тази област.

България следва да съсредоточи по-нататъшните усилия за завършване на процеса на привеждане в съответствие на законодателството и по-специално за осигуряване на нужния капацитет за пълно изпълнение и прилагане на достиженията на правото на ЕС в тази област при присъединяването, както и за спешното предприемане на решителни стъпки за предоговаряне или денонсиране на двустранните договори за инвестиции в пълно съответствие със задълженията, произтичащо от членството в ЕС.

След Редовния доклад от 2001 г. България продължава да поставя външната си политика и политиката си за сигурност в съответствие с тази на Европейския съюз.

Редовният политически диалог, установен от Споразумението за асоцииране с България, се осъществява гладко и България играе конструктивна роля в рамките на Общата политика в областта на външните работи и сигурността (ОПОВОС), включително срещи на ниво политически директори, европейски кореспонденти и работни групи.

България показва жив интерес за продължаване на активното си участие в развитието на Европейска политика в областта на сигурността и отбраната (ЕПОСО). Тя взе участие в обмени по този въпрос във формат ЕС+15 (т.е. европейски членове на НАТО, които не членуват в ЕС, и страните-кандидатки за присъединяване към ЕС).

По отношение на съгласуването с изявления и декларации на ЕС, България редовно съгласува своите позиции с тези на Съюза и се присъединява, когато е приканвана, към общите действия на Съюза.

След Редовния доклад от 2001 г. е осъществен напредък в приемането на необходимата законодателна рамка за ефективно участие в ОПОВОС. България потвърди желанието си да приеме изцяло достиженията в областта на правото на ЕС (acquis) в областта на ОПОВОС при присъединяването и да спазва произтичащите от това ангажименти. България ратифицира Римския статут, учредяващ Международния наказателен съд. Тя се присъедини към Плана на ЕС за действие от 21 септември 2001 г. и към четирите Общи позиции за борба с тероризма. Ратифицирала е всички международни конвенции относно тероризма.

България продължава да се придържа към международните санкции и рестриктивни мерки, наложени от ООН и ЕС.

България полага значителни усилия за подкрепа на международните мироопазващи мисии и участва в поредица от мироопазващи операции и операции по наблюдение на ООН, KFOR, SFOR, ISAF и ОССЕ. България стана непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2002 – 2003 година.

Обща оценка
България продължава да участва в схеми на регионално сътрудничество като тристранното сътрудничество с Гърция и Румъния, Румъния и Турция, Бивша югославска република Македония и Албания, и Гърция и Турция. Тя участва в Пакта за стабилност, като играе активна роля в регионални форуми като Процеса на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа и Координиращата група за сътрудничество в областта на сигурността в Югоизточна Европа (SEEGROUP). Отношенията с повечето съседни държави продължават да са остават добри или дори са подобрени (Румъния, Съюзна република Югославия).

България подписа текста и принципите, съдържащи се в Кодекса на ЕС за поведение в областта на износа на оръжие.

Заключение

Преговорите по тази глава са временно приключени. България не е поискала преходни договорености в тази област. Като цяло, България изпълнява ангажиментите, поети в хода на преговорите за присъединяване, в тази област.

България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия за осигуряване на ориентация на външната си политика в съответствие с развиващата се политика на външни отношения и сигурност на Съюза, за приемане и прилагане на законодателни проекти и за завършване на развитието на необходимите административни структури. По-специално, България следва да гарантира, че националната й политика и практика съответстват на общите позиции на ЕС, следва да защитава тези позиции на международни форуми и следва да осигури надлежно изпълнение на всички санкции и рестриктивни мерки.

Глава 28: Финансов контрол
Напредък, постигнат след последния редовен доклад
За периода от редовния доклад от 2001 г. насам България е осъществила съществен напредък в тази област. По отношение на публичния вътрешен финансов контрол, в началото на 2001 г. влезе в сила нов Закон за държавен вътрешен финансов контрол (ДВФК). Оттогава осъществяваният напредък е стабилен, но засилен през лятото на тази година. През юли 2002 г. българските власти създадоха Съвет към Министерски съвет за обсъждане политики на ДВФК. Този Съвет прие последната версия на Документ за политика на ДВФК от 2000 г. – както бе съгласувано с Комисията - където се дават насоки за краткосрочни и средносрочни бъдещи политики на България в областта на ДВФК. През август 2002 г. Министерски съвет прие първата поредица от изменения на Закона за ДВФК в съответствие с препоръките на обновения Документ за политика. Съгласно тези изменения независимостта на директора на Агенцията за ДВФК се гарантира задоволително. Отговорността за предварителна контролно-финансова функция се измества от Агенцията за ДВФК към новоучредена финансово-контролна функция на подчинение на директорите на националните бюджетни агенции. Агенцията за ДВФК започна внедряването на вътрешни одитори в повечето, но все още не всички, бюджетни центрове.

По отношение на външния одит, осъщественият напредък е значителен. Законът за Националната Сметна палата (НСП) влезе в сила през декември 2001 г. Известен брой важни допълнителни наредби и разпоредби за прилагане на Закона бяха също така приети. През март 2002 г. бе одобрена нова организационна структура на Националната Сметна палата и регионалните й офиси. НСП изготви нова стратегия за информационни технологии. Пред завършване са договарянето за обновяване на одит-стандарти и вътрешни наредби в съответствие със закона. НСП е член на Международната организация на висшите одит институции (INTOSAI) от юли 2001 г. и стана член на европейския си партньор (EUROSAI) през март 2002 г.

По отношение на контрола на разходи за структурни дейности, подготвя се програма за институционално укрепване, която цели да подобри капацитета на Националния фонд и различните изпълнителни агенции за управление на предприсъединителни фондове, в подготовка на последваща разширена децентрализация на изпълнението на програмите Фар и ИСПА, планирано за 2004 г. За ИСПА България е предприела необходимите стъпки да започне процеса EDIS. Добър напредък е осъществен и по отношение създаването на система за управление и контрол и по-специално създаването на Звено за финансов контрол към Министерството на финансите и на проектни екипи на ниво изпълнителни агенции. При все това обаче са необходими по-нататъшни стъпки за изпълнение на изискванията за вътрешен финансов контрол и вътрешен одит. Българската Агенция САПАРД работи сравнително добре през първата си година. Националната Сметна палата установи одит следене на средства на ЕО и НПС има специално звено за одит на средствата на ЕО. През средата на 2002 г. България представи стратегия за преход към Структурните фондове, включително разработване на административен капацитет в това отношение (вж. Глава 21: Регионална политика и координация на структурните инструменти).

В областта на защита на финансовите интереси на ЕС българските власти са създали временна структура към Министерство на вътрешните работи в изпълнение на принципно решение за създаване на оперативно независима координационна служба или структура за противодействие на измамите, която ще отговаря за координацията на всички законодателни, административни и оперативни аспекти на защитата на финансовите интереси на ЕС.

Относно външния одит, в резултат от приемането на Закона за Националната Сметна палата, правната база за адекватен държавен финансов контрол вече е установена. Този Закон съдържа всички необходими разпоредби за организирането и извършването на външен одит съгласно международните стандарти и изискванията на ЕО. Сега е необходимо България да извърши по-нататъшен напредък при обновяването на функциите на външния одит, по-специално по отношение на системно-базирания одит и одит на изпълнението, като развие наръчник за външен одит и подобри усилията си в областта на обучението.

Необходимо е тези дейности да се подкрепят от съществени инвестиции в развиването на административен капацитет и обучение на служители в Агенцията за ДВФК, НСП и ресорните министерства.

Създаден е график за разширената децентарлизация на изпълнението на програмите Фар и ИСПА. Необходимо е България да засили капацитета на Националния Фонд, Централното звено за финансиране и договаряне и други изпълнителни агенции за участие в Структурните фондове след присъединяване. Министерството на финансите следва да играе проактивна роля за осигуряване на напредък в тази област. Стратегията за преход към Структурните фондове следва да бъде изпълнена възможно най-скоро.

През май 2001 г. Комисията прие Решение временно да предостави компетенцията за управление на САПАРД, на напълно децентрализирана основа, на Агенцията САПАРД. Напътствията на Комисията относно удостоверяване на счетоводните процедури бяха спазени и оценени задоволително.

По отношение превенцията и борбата с измами, България следва да определи възможно най-скоро, съгласувано с OLAF, оперативно независима институция или административна структура с подходящите компетенции да координира всички законодателни, административни и оперативни дейности свързани със защитата на финансовите интереси на ЕС.

Оттогава България е осъществила значителен напредък за създаване на правната основа за адекватен финансов контрол и започване на развиване на необходимия административен капацитет. Все още е необходимо да се завърши законодателната рамка и да се установят и заздравят административните структури.

Преговорите по тази глава са временно затворени. България не е поискала преходни договорености в тази област. Общо България изпълнява поетите в преговорите за присъединяване по тази глава ангажименти.