Програма за приемане на достиженията на правото на ес (acquis) 14 Помощ от Общността 14
Изтегляне 3.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 10: Данъчна политика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
- Обща оценка
- Глава 11: Икономически и валутен съюз Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
- Глава 12: Статистика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
| Глава 9: Транспортна политика
Напредък, постигнат след последния Редовен доклад През последната година България е постигнала по-нататъшен напредък в привеждане на транспортното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), особено в областта на сухоземния и железопътния транспорт, включително посредством приемане на необходимото законодателство за прилагане. Преструктурирани са административните органи, които изпълняват и прилагат достиженията на правото на ЕС (acquis). По отношение на Трансевропейските транспортни мрежи, редица инфраструктурни проекти са приети за коридори ІV, VІІ и Х, като модернизацията на път Е-79, втория мост на р.Дунав, електрификацията на основни железопътни линии и изграждането на втори терминал на летище София. През октомври 2001 година правителството актуализира Програмата за развитие на транспортната инфраструктура (2001- 2005). Общите разходи на проектите по тази програма са в размер на 4.2 милиарда евро, от които 31 % ще бъдат осигурени от републиканския бюджет. В областта на сухоземния транспорт бе постигнат напредък във всички области. В областта на шосейния транспорт бяха приети изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата и в Закона за шосейния транспорт. Те осигуряват правната основа за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), разчистват пътя за изграждане на условия за необходимите институции, а също така подготвят почвата за предстоящото законодателство за прилагане. В момента се въвежда голяма част от социалните и технически достижения на правото на ЕС (acquis) за тахографите, допускане до упражняване на професията, лицензионни изисквания, периоди за управление и периоди за почивка, проверки по пътищата и транспорт на опасни товари. Напредък е отбелязан също така и в областта на данъчното облагане на моторните превозни средства. Започна преработването на системата за налагане на пътния данък с приемането през януари 2002 г. на Закона за местните данъци и такси, като до края на 2006 г. ще бъде постигнато пълно привеждане в съответствие с данъчното облагане, изисквано от достиженията на правото на ЕС (acquis). По отношение на пътните проверки на мястото на бившата главна дирекция на министерството е създадена нова Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. Агенцията има персонал от 523 служители в 27 регионални служби. В областта на железопътния транспорт България е напреднала в процеса на привеждане в съответствие на законодателството си и понастоящем вече го е привела в съответствие със значителна част от преработените достижения на правото на ЕС (acquis) в областта на железопътния транспорт. Законът за железопътния транспорт влезе в сила през януари 2002 г., като отмени държавния монопол в железопътния транспорт. Функционалното разделяне на инфраструктурното управление от железопътните транспортни операции на Българската железопътна компания е завършено, което следва да стимулира правното и икономическо преструктуриране на българските железници и по-специално преструктурирането на дълга. Поради това, железопътната компания БДЖ бе разделена на две компании, едната от които отговаря за инфраструктурата (национална компания “Железопътна инфраструктура”), а другата е оператор (БДЖ - ЕАД). Законът също така създава правила за достъпа до железопътната инфраструктура и за разделяне на приходите и разходите на железопътните предприятия, както и за въвеждане на потребителски такси за железопътната инфраструктура и лицензионен режим за железопътните оператори. Законодателен напредък бе отбелязан и с приемането през април 2002 г. на важен пакет от подзаконови нормативни актове. В тези изменения и допълнения се предоставят преференции за комбинирания транспорт. По отношение на вътрешния воден транспорт няма конкретно развитие, което да бъде отбелязано. Що се отнася до въздушния транспорт, България продължава да приема нормативни актове за прилагане на Закона за гражданското въздухоплаване от 1999 г. и да създава условия за конкуренция и постепенна пазарна либерализация при присъединяването. Неясната ситуация на националния превозвач Авиокомпания “Балкан”, при която в момента се очаква решение на съда относно нейната ликвидация или избиране на нов стратегически инвеститор, все още влияе на икономиката на този сектор. България направи сериозни усилия за подобряване на квалификацията на авиационния административен персонал и по-специално на инспекторите. В областта на морския транспорт забавянето на приемането на поправките в Кодекса на търговското мореплаване забави по-нататъшното въвеждане на достиженията на правото на ЕС (acquis). Тези промени би следвало да обхванат повишената морска безопасност и защита на морската и речната среда, а също така и да създадат рамка за последващи подзаконови нормативни актове. Проверките на съдове, плаващи под български флаг, както и на Държавния пристанищен контрол понастоящем се извършват от 42 квалифицирани инспектора. Според статистическите данни за 2001 г., съгласно Парижкия меморандум за разбирателство, процентът на съдовете, плаващи под български флаг и задържани след пристанищна проверка е бил 15.7%. Това е рязко увеличение в сравнение с 2000 г. (7.2%) и 1999 г. (8.1%) в момент, когато е отбелязано подобрение. Това увеличение връща България обратно до ниво, близко до това от 1998 г. (19.7%). За сравнение, относителният дял на съдовете, плаващи под флага на държави-членки на ЕС е 3.1 % за 2001 г. Обща оценка По отношение на Трансевропейските транспортни мрежи, българските власти поставят основно ударение върху по-нататъшната модернизация и развитие на приоритетна транспортна инфраструктура по протежение на коридорите на TINA. Специално ударение следва да бъде поставено, за да се осигури необходимия административен капацитет (както по отношение на качествените, така и по отношение на количествените показатели), за подготовка за значителни инвестиции, които ще са необходими в железопътната и сухопътната инфраструктура, по-специално, за да се осигури съответствие на българските пътища на стандартите на ЕО за осово натоварване тегло на моторните превозни средства. Това ще включва осъвременяване на 1 200 км от българските пътища. С оглед на амбициозната програма за инфраструктурно осъвременяване, способността на българските власти за едновременно осъществяване на редица проекти би могла да предизвиква съществена загриженост, ако съответно не бъде засилен административният капацитет. Необходимо е да се осигури съфинансиране за амбициозната програма от 4.2 милиона екю инвестиции в транспортния сектор за 2003-2005 години. Следва да се обърне повече внимание, за да се гарантира, че практическите проучвания за строителна дейност отговарят на правилата на ЕО за околната среда, особено подготовката на задълбочени и цялостни оценки за последиците върху околната среда, което е необходимо условие за всяко финансиране на строителен проект от страна на Общността. По отношение на сухопътния транспорт, България е постигнала напредък в областта на привеждането в съответствие на данъчното облагане на моторните превозни средства и таксите за използване на пътищата. Необходимо е по-нататъшно привеждане в съответствие чрез приемането на правоприлагащо законодателство, по-специално за инсталирането на тахографи и като цяло за разширяване на приложното поле на правилата за превозните средства, включени единствено във вътрешния транспорт. Административният капацитет следва да бъде укрепен, в частност чрез специализирано обучение на персонала, особено на лица, които имат ключови функции по наблюдение и контрол във връзка с достъпа до професията, социални правила (в частност, определено време за каране и периоди за почивка), данъчно облагане на превозните средства и такси за използване на пътищата, както и технически стандарти и стандарти за безопасност. Нещо повече, България следва да подготви оператори за основните инвестиции, от които те ще имат нужда, за да гарантира съответствие на сухопътните превозни средство, особено на част от автомобилния парк за сухопътен превоз, който осъществява само вътрешни превози, с изискванията на достиженията на правото на ЕС (acquis). Докато автомобилният парк за международен транспорт отговаря на техническите норми и на нормите за безопасност на ЕО, то вътрешният автомобилен парк все още е далеч от спазването на тези изисквания. България следва да ратифицира Европейското споразумение за международен случаен превоз на пътници с автобуси (ИНТЕРБУС). В железопътния сектор България също е отбелязала добър напредък не само за привеждане в съответствие на законодателството си с достиженията на правото на ЕС (acquis) (включително последните достижения на правото на ЕС в областта на железниците), но също така и в преструктурирането на железопътната компания. Налице са всички институции, необходими за прилагане на съответните достижения на правото на ЕС (acquis). В настоящия момент следва да бъде обърнато внимание на въвеждането на тези промени, например, чрез осигуряване на независимост на управлението на железопътните предприятия чрез укрепване на железопътната администрация, прилагане на ефикасна и справедлива железопътна схема за инфраструктурни такси и плавно прилагане на бизнес планове за двете новосъздадени компании, които са поставени в трудна финансова ситуация. По отношение на въздушния транспорт, все още не е създаден независим орган за разследване на катастрофи с граждански самолети. България трябва да продължи привеждането на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) в сектора и да продължи с постепенното въвеждане на Общите изисквания за въздухоплаването. В областта на морския транспорт, независимо от очевидните ангажименти, поети във връзка с морската безопасност, безопасността на българския флот продължава да създава основания за безпокойство. Процентът на плавателните съдове, плаващи под български флаг и задържани след държавен пристанищен контрол, се увеличава, което засилва разликата в сравнение със средния процент на съдовете, плаващи под флага на държави-членки на ЕС. Това е поставило българският флаг в черния списък на Секретариата на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол. България съзнава, че е необходимо да продължи да укрепва на своята политика на държава на флага и да подсили ресурсите си. Подобряването на работата на администрацията за морска безопасност трябва да бъде приоритет на държавата първо като държава на флага и след това като пристанищна държава. Необходимо е подобряване на координацията между различните нива на съответните органи. Привеждането в съответствие със законодателството на ЕО относно морската безопасност и предотвратяване на замърсяването, както е предвидено в отлаганите промени на Кодекса за търговско мореплаване, също трябва да бъде приоритет. Необходимо е приемането на подзаконови актове за прилагане на Закона за морска безопасност. Заключение В Становището си от 1997 година Комисията прави заключението, че България е осъществила напредък при въвеждането на съществуващото законодателство на ЕО относно транспорта, но е необходимо бързо привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕО и че в това отношение секторите на морския, въздушния и шосейния транспорт съдържат потенциални проблеми, особено във връзка с безопасността. В други сектори, по-специално железопътния транспорт, въвеждането в практиката на съществуващото право на ЕС все още следва да бъде предмет на наблюдение и контрол. България също така следва осигури необходимите ресурси за създаването на основата за разширяване на бъдещата трансевропейска транспортна мрежа до страните имащи достъп до нея и да отстрани бързо съществуващите недостатъци в пътната мрежа и слабостите в прилагането на действащото законодателство на ЕС по отношение на обновяването на парка. Комисията също така добавя, че би било необходимо също така бързо и трайно да бъдат подсилени административните структури, включително контролните органи, например тези, които отговарят за безопасността. След Становището, България е осъществила цялостен траен напредък, по-специално в областта на шосейния и железопътния транспорт; известен напредък може също да се отбележи в областта на авиацията, докато напредъкът в областта на морската безопасност е отграничен. България е започнала също така постепенно да укрепва административните си структури. Преговорите по тази глава продължават. България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия в инвестиране, въвеждане на данъчните и социалните/технически достижения на правото на ЕС (aquis) в сектора шосеен транспорт, по-нататъшна либерализация на железопътния и шосейния транспорт и въвеждането на достиженията на правото на ЕС (acquis) във въздушния и морския транспорт. Особено внимание следва да бъде отделено на подобряването на безопасността на морския транспорт и на по-нататъшното укрепване и независимост на администрацията, отговаряща за морската безопасност. Нужно е да се положат по-нататъшни усилия за укрепване на новосъздадените административни структури с оглед осигуряването на съответен административен капацитет за прилагането на достиженията на правото на ЕС (aquis) и за изпълнението на инвестиционните планове. Глава 10: Данъчна политика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад След последния Редовен доклад България постигна допълнителен напредък при хармонизиране на данъчното си законодателство с достиженията на правото на ЕС. Реформата в българската данъчна администрация отбелязва ограничен напредък. В областта на косвеното данъчно облагане измененията в Закона за ДДС са влезли в сила през януари 2002 година. Измененията въвеждат уеднаквен процент на ДДС за доставката на лекарства и лекарствени продукти и специална схема за търговски представители. Законът за акцизите бе изменен през декември 2001 година, с което се осъществи по-нататъшно хармонизиране на законодателството в областта на акцизите. По-специално, България изцяло е хармонизирала обхвата на акцизното задължение върху бирата, въведена е унифицирана ставка за хектолитър градус Плато и е въвела акцизи за тон PLC и метан, тежки горивни масла и газ и керосин, използвани за индустриални цели или за отопление. Също така бяха увеличени акцизите върху цигарите с филтър. В областта на прякото данъчно облагане промени в корпоративното подоходно облагане, приети през декември 2001 г., въведоха унифицирана ставка за корпоративното подоходно облагане. По отношение на административното сътрудничество и взаимната помощ няма развитие, което да бъде отбелязано. След миналогодишния Редовен доклад, малък напредък се отбелязва при реформирането и укрепването на данъчната администрация на България, освен някои промени в главното управление. Малък е напредъкът по отношение на подобряването на събирането на данъците, въпреки че измененията на Закона за административните нарушения и наказания, приет през февруари 2002 г., въведе тежки наказания за нарушение или неспазване на наредба или акт, приет от Министерския съвет във връзка с данъчното облагане. В областта на събирането на данъци, срокът за възстановяване на данъчен кредит по ДДС беше намален от 4 месеца на 45 дни за лица, използващи нововъведената счетоводна система по ДДС. Обща оценка Необходимо е по-нататъшно хармонизиране в областта на ДДС, по-специално по отношение на специални схеми за стоки втора употреба, туристически агенции и сделки в рамките на Общността. Относно акцизите минималните ставки за цигарите, алкохолните напитки и някои горива следва да бъдат увеличени до минимално изискваните от достиженията на правото на ЕС нива. По отношение на прякото данъчно облагане, законодателството трябва да бъде прегледано с оглед отстраняването на увреждащи данъчни мерки, така че да се осигури съответствие с Кодекса за данъчно облагане на бизнеса в същата степен, както настоящите държави-членки при присъединяване. Комисията е в процес на извършване на първоначална техническа оценка на потенциално увреждащите мерки, прилагани в България. По-нататъшно хармонизиране следва да бъде преследвано в областта на административното сътрудничество и взаимната помощ. Съществени по-нататъшни усилия са необходими за укрепване на данъчната администрация. България следва да разработи осъвременена бизнес стратегия за данъчната администрация и да одобри други свързани с нея стратегии, като стратегии за одит и създаване на единна Национална Агенция по доходите. Освен това, България се нуждае от подобряване на ефективността на данъчното съответствие, събирането на приходите и управление на възстановяването на ДДС. Администрацията страда от липсата на човешки ресурси в дирекцията по данъчна политика и от липсата на персонал със съответния опит в модерното управление на човешките ресурси, които да осъществят необходимите промени. Необходимо е да бъдат положени още усилия за създаване на устойчива структура за смяна на управлението, която да направлява, структурира и подкрепя процеса на промяна. Приоритет следва да бъде даден на осигуряването на работеща компютъризирана данъчна информационна система, включително връзки с информационната система на митниците и интерактивна връзка със системите на ЕО, насочени към присъединяване, тъй като е направено малко в тази област. Очаква се България да се нуждае от около пет години, за да достигне интер-оперативност, при условие че в близко бъдеще бъдат предприети съществени стъпки. България следва да продължи да отдава приоритетно значение на подобряване на административния капацитет в тази област. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията е достигнала до извода, че достиженията на правото на ЕС относно прякото данъчно облагане не би следвало да създаде съществени затруднения. Що се касае до косвеното данъчно облагане, в средносрочен план и при условие, че бъдат положени постоянни усилия, България би следвало да може да отговаря на изискванията на достиженията на правото на ЕС относно ДДС и акцизите. Комисията също така добавя, че би следвало да е във възможностите на България да започне участие във взаимна помощ, поради това, че данъчната администрация е натрупала свой собствен опит в това отношение. След Становището на Комисията и особено през последните две години България напредва в хармонизирането с достиженията на правото на ЕС в областта на данъчното облагане, независимо от това, че все още редица недостатъци следва да бъдат отстранени и да се укрепи капацитетът на администрацията. България е постигнала добро ниво на хармонизация на данъчното законодателство с това на Общността, но по-нататъшно хармонизиране е необходимо в някои сфери. Административният капацитет се нуждае от съществено укрепване с оглед да има готовност за прилагане на достиженията на правото на ЕС. Преговорите по тази глава са временно затворени. България е получила временно споразумение относно прилагането на минимални ставки на акцизите за цигари (до 31 декември 2009 г.), както и специфични споразумения да продължи да изключва международния пътнически транспорт от ДДС с право на удръжка, да прилага по-ниска ставка за акцизите за ракия, произвеждана от плодове и грозде за собствена консумация (до 30 литра спиртни напитки за една година на едно домакинство), и да прилага праг за регистрация и изключване в размер на 25 000 евро по отношение на малките и средни предприятия. България като цяло изпълнява поетите от нея ангажименти в контекста на преговорите за присъединяване. България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия за приключване на хармонизирането - освен там, където са сключени временни споразумения - с достиженията на правото на ЕС в областта на прякото и косвеното данъчно облагане и укрепване на административния си капацитет, по-специално посредством приемане на мерки за модернизиране и стабилизиране на данъчната администрация. Глава 11: Икономически и валутен съюз Напредък, постигнат след последния Редовен доклад Подробна оценка на различни аспекти икономическата политика на България беше дадена по-горе, в главата, посветена на икономическите критерии (Б-2). Поради това, настоящата глава се ограничава само да онези аспекти на достиженията на правото на ЕС относно Икономическия и валутен съюз - така, както са определени в Дял VІІ от Договора за създаване на ЕС и другите релевантни текстове - които страните-кандидатки трябва да въведат преди присъединяването, т.е. забраната за пряко финансиране на държавния сектор от централната банка, забраната за привилегирован достъп на държавния сектор до финансовите институции и независимостта на националната централна банка. Що се отнася до процеса на либерализация на движението на капитали, от чието завършване зависи постигането на съответствие с достиженията на правото на ЕС в сферата на ИВС, този аспект бе разгледан в Глава 4 - Свободно движение на капитали. След последния Редовен доклад не са настъпили съществени законодателни промени, свързани с приемането на достиженията на правото на ЕС в тази област. Обща оценка След присъединяването си към ЕС България ще участва в ИВС със статута на страна с право на дерогация по член 122 от Договора за ЕО и е необходимо да въведе необходимите промени в институционалната и правната рамка до датата на присъединяването. В областта на независимостта на централната банка, по-нататъшно хармонизиране е необходимо в сферите на институционалната и личната независимост (по-специално защита срещу възможен конфликт на интереси, свързани със задълженията на членовете на борда на директорите, създаване на правила за освобождаване, съвместими с достиженията на правото на ЕС и въвеждане на разпоредби за съдебно разглеждане на решенията за освобождаване). България също така се нуждае от по-нататъшно хармонизиране на законодателството си с разпоредбите на достиженията на правото на ЕС, забраняващи привилегирован достъп на органите от държавния сектор до финансовите институции, по-специално по отношение на останалите ограничения относно застрахователните компании и за инвестиране на средства от пенсионни схеми, и с разпоредбите на достиженията на правото на ЕС, забраняващи директно финансиране от държавния сектор. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията прави заключението, че е рано да бъде определено дали България би могла към момента на присъединяването да участва в евро зоната. Комисията също така прави заключението, че участието на България в третата фаза на ИВС като не участваща в еврозоната страна би могло да създаде сериозни проблеми, дори и в средносрочен план, тъй като страната е постигнала много ограничен напредък в прехода към пазарна икономика. Поради това, Комисията счита, че е трудно да бъде преценено кога България, след евентуално прекратяване на ангажимента с валутния борд, би била в състояние да има независима централна банка. След това Становище напредъкът първоначално беше бавен, но бяха предприети важни стъпки напред през последните няколко години и България сега отново е постигнала високо ниво на хармонизация със свързаните с ИВС достиженията на правото на ЕС. Преговорите по тази глава бяха временно затворени. България не е искала временни споразумения в тази област. Като цяло изпълнява поетите от нея ангажименти по преговорите за присъединяване в тази област. България следва да съсредоточи усилията си за постигане на хармонизация в съответствие с установената по-горе линия, по-специално за гарантиране на независимостта на централната банка и забраната на привилегирован достъп на държавния сектор до финансови институции. Глава 12: Статистика Напредък, постигнат след последния Редовен доклад България продължи да напредва през изминалата година. По отношение на статистическата инфраструктура не са налице промени. Във връзка с класификациите след последния Редовен доклад не са настъпили съществени промени. Що се отнася до демографската и социалната статистики, беше постигнат по-нататъшен напредък и добро ниво на съответствие след последния Редовен доклад. Резултатите от извършеното през месец март 2001 г. преброяване на населението бяха предоставени на разположение и в момента се използват за предвиждания във връзка с популацията и за миграционна статистика. По-голяма част от останалите проучвания в тази област са на място и при поискване се прехвърлят. Във връзка с наличието на статистически данни на регионално ниво, беше отбелязано увеличаване на броя на индикаторите на разположение на нива 2 и 3 в Номенклатурата на териториалните статистически отдели (NUTS 2 и 3). В областта на макроикономическата статистика се отбелязва подобряване в изчерпателността и времевите линии на националните сметки. Развитието на финансовите сметки започна в тясно сътрудничество с Българска народна банка и Министерството на финансите. Хармонизираният индекс на цените за потребителите понастоящем до голяма степен съответства на стандартите на ЕО. При фирмената статистика може да бъде отчетено добро съответствие за структурните фирмени статистики, както и за услугите и туристическите статистики. За краткосрочните статистики първите стъпки бяха направени за постигане на цялостно съответствие за индустрията и строителните сектори. Още усилия бяха положени през последната година за подобряване на фирмения регистър. При транспортната статистика в много области като сухопътния транспорт на стоки и въздушния транспорт входящите статистики в момента са в съответствие с правото на Общността. Работи се в областта на външната търговия за подобряване на качеството на първичните данни чрез взаимодействие между агенция “Митници” и Националния статистически институт за развитие на допълнителни изисквания за контрол и проверка на данните. НСИ прави също така сравнителен анализ на данните за търговските потоци с други страни и е започнал подготовка за Интрастат, системата, измерваща търговията между държавите-членки. През миналата година България постигна напредък в областта на селскостопанската статистика чрез изпитване на методиката и въпросниците за проучване на структурата на земеделските стопанства, видове, проучвания на борсите за живи животни и лозята. Добър напредък е отбелязан при укрепването на административната инфраструктура и увеличаване на доброто сътрудничество с Министерството на земеделието. Обща оценка Статистическата инфраструктура на България, правната основа за извършването на статистики и организационната структура на НСИ сега са подходящи за изпълняване на задачи в тази област. НСИ подобри своите дългосрочни и годишни системи за планиране посредством работа по прилагане на стратегията за развитие на статистическата система за периода 2000 - 2006 година. По отношение на административния капацитет, голямото текучество на квалифициран персонал е забави темпа на развитието през последните години. Вземайки това предвид, особено внимание следва да се обърне на по-нататъшното развитие на кадрите и обучение на статистическа администрация, особено обучение па персонал за регионалните офиси и създаване на система за развитие на кариера, която да окуражава задържането на квалифицирани кадри. НСИ все още отговаря за изпълнението на някои административни задачи, които не попадат в рамките на обикновената компетентност на статистическия офис. Когато НСИ бъде накрая освободен от тези задачи (поддържане на административни регистри), ще има нужда от допълнителна бюджетна поддръжка за компенсиране на загубата на приходи. Особени усилия се изискват за по-нататъшно подобряване на регионалните статистики, качеството и обхвата на националните сметки, краткосрочните статистики и качеството и обхвата на фирмения регистър. Също така е необходимо да бъде създаден регистър на земеделските стопанства, основаващ се на данните от преброяването на населението. Предвижда се селскостопанско преброяване през 2003 година и неговите резултати следва да помогнат за подобряване на качеството на селскостопанската статистика. Интрастат е друга област, която следва да бъде развивана за в бъдеще. Създаването на информационен технологичен капацитет остава приоритетна задача. Докато някои инвестиции бяха реализирани, по-нататъшно обучение и инвестиции са все още необходими за да се гарантира ефективното използване на оборудването и компютърните програми, по-специално за персонала от регионалните офиси. Заключение В Становището си от 1997 година Комисията направила заключението, че България има нужда от полагане на постоянни усилия, ако желае да отговаря на изискванията на ЕС за официални статистически данни в средносрочен план. След това Становище България е постигнала добър напредък, по-специално при развитието на системи за планиране и стратегия за обучение, извършване на преброяване на населението и е започнала да развива необходимия административен капацитет. Преговорите по тази глава са временно затворени. България не е поискала никакви временни споразумения в тази област. България като цяло от България като цяло изпълнява поетите от нея ангажименти в контекста на преговорите за присъединяване в тази област. България следва да се съсредоточи в полагане на допълнителни усилия за укрепване на административния си капацитет и за осъвременяване на методологията и подобряване на качеството и пълнотата на данните като цяло. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.38 Mb. Сподели с приятели:
|