Програма за приемане на достиженията на правото на ес (acquis) 14 Помощ от Общността 14
Глава 15: Индустриална политика15
Изтегляне 3.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 16: Малки и средни предприятия 11 Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
- Глава 17: Наука и изследвания Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
- Глава 18: Образование и обучение Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
- Глава 19: Телекомуникации и информационни технологии Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
- Глава 20: Култура и аудиовизия Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
- Глава 21: Регионална политика и координация на структурните инструменти
- Глава 22: Околна среда Напредък, постигнат след последния Редовен доклад
| Глава 15: Индустриална политика15
Напредък, постигнат след последния Редовен доклад След датата на предишния Редовен доклад България отбеляза по-нататъшен напредък в разработването на индустриална политика, насочена към насърчаване на инвестициите и конкурентноспособността в една пазарно-ориентирана икономика. По отношение на индустриалната стратегия, през март 2002 г. правителството представи политически документ, озаглавен “Индустрия 2002”. Документът разглежда основно макро-икономическите направления и подчертава ангажираността на Правителството да преструктурира и да продължи повишаването на либерализацията на икономиката посредством приватизация, както и да се съсредоточи върху факторите, които допринасят за общата конкурентноспособност и стабилност на икономиката. В допълнение към отделните принципи на хоризонталната индустриална политика, Министерството на икономиката определи отраслите, които се считат за особено обещаващи с оглед реализирането на допълнителна добавена стойност върху промишленото производство на България. Сред така определените отрасли се посочват информационните технологии, туризма, енергетиката, текстилната и шивашката промишленост, производството на други промишлени стоки и хранително вкусовата промишленост. От миналата година насам правителствената политика отново е съсредоточена предимно към насърчаване на инвестициите, и по-специално посредством намаляване на данъците. Не е постигнат особен напредък в посока на опростяването на законовите и административни процедури на данъчното облагане. Реалният ръст на формиране на постоянен капитал през 2001 г. възлизаше на 19.9%, а делът на брутното формиране на постоянен капитал в БВП достигна 17.8%. През 2002 г. притокът на чуждестранни инвестиции България се оказа по-малък от очакваното, като за първото полугодие достигна едва 230 млн. евро. Освен на световната макроикономическа ситуация, това отчасти се дължи и на по-ниските приходи от приватизационните сделки, които – след въвеждането на нови процедури, последвало след приемането на нов Закон за приватизацията и следприватизационен контрол през април 2002 г. – започнаха да придобиват по-съществени размери едва от лятото на 2002 г. насам. Що се отнася до приватизацията и преструктурирането, процесът на приватизация е почти приключен за големите промишлени предприятия в основните отрасли на икономиката. Все още остават някои проблеми в следприватизационния контрол (напр. неспазване на договорните задължения от страна на новите собственици) и с жизнеспособността на някои работническо-мениджърски дружества. Преструктурирането на стоманодобивната промишленост все още не е приключило. Държавните органи поискаха да бъде удължен гратисния период, заложен в Протокол II на Европейското споразумение за асоцииране. За да се позволи вземането на решение относно това удължаване, е необходимо да се представи цялостен план за преструктуриране, който да получи положителна оценка. Държавните органи подчертаха, че стоманодобивът вече не получава държавни помощи и отбелязва напредък в прилагането на правилата за държавни помощи в тази насока, по-специално относно опрощаването на дълговете и забавените плащания към публични предприятия (вж. също Глава 6 – Политика на конкуренцията.) Продължава ликвидацията на нежизнеспособни държавни предприятия. Що се отнася до административните структури, е отбелязан напредък в облекчаването на административните процедури и повишаване на квалификацията на служителите в Агенцията за чуждестранни инвестиции, макар нейното участие е процеса на вземане на решения да остава ограничено. Обща оценка България следва да продължи усилията си в привличането на деловите среди и на финансовия сектор за участие във политиката на вземане на решения. Като едно от основните предизвикателства пред страната продължава да стои укрепването на нейната конкурентноспособност с оглед интегрирането на предприемаческия сектор в Единния пазар. Макар да е създаден Съвет за икономически растеж, в който деловите среди да са представени само селективно, необходимо е да продължат да се насърчават опитите за създаване на действаща структура, която в по-голяма степен да интегрира деловите среди в процеса на вземане на решения. През последните няколко години инвестициите в производството нараснаха и бяха разнообразени. Не е сигурно дали досега предприетите мерки за преструктуриране на стоманодобивната промишленост са достатъчни, за да гарантират жизнеността на отрасъла в средносрочен план. Забавените плащания на някои дружества към публични предприятия и държавната администрация следва да станат обект на по-засилен контрол по отношение на държавната помощ. Преструктурирането на стоманодобивната промишленост продължава да стои като предизвикателство, с което България трябва да се справи, за да изпълни поетите задължения по Европейското споразумение за асоцииране по отношение на държавната помощ в този сектор. Централният орган, който отговаря за формулирането и координацията на индустриалната политика е Министерството на икономиката. Министерството на икономиката по принцип се опитва да развива активен изпреварващ подход в индустриалната политика за отраслите, които са от неговия ресор. Необходимо е то да продължава и да подобрява тясното сътрудничество с различните други публични институции, работещи в тази област, като Агенцията за малките и средни предприятия, Агенцията по приватизация, Агенцията за чуждестранните инвестиции, българската Агенция за насърчаване на търговията и българската Агенция за застраховане на износа, както и с неправителствените организации като търговските палати, професионални камари, съюзи и стопански сдружения. Макар да са изградени необходимите административни органи, административната структура в тази област продължава да бъде твърде фрагментирана. Министерството на икономиката следва да засили ролята си като координатор и да делегира на съответните агенции задачи по изпълнението. Необходимо е да се насърчава и облекчава развитието на стопанските сдружения и техните организации на най-високо ниво в България. През изминалите години България стана свидетел на разпространение и разрастване на дейността на тези стопански сдружения, както и на значителното подобряване на диалога им с Правителството. Вече е институционализиран тристранен диалог с представители на предприемаческите и на търговските съюзи. Тези усилия заслужават само да бъдат насърчавани, но би трябвало да имат своето отражение и на нивото на фирмите. Необходимо е да се отбележи, че важен елемент на всяка индустриална политика е контролът върху държавната помощ и съвместимостта на схемите за подпомагане с правилата на ЕО (вж. също Глава 6 – Политика на конкуренцията). Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията изложи заключението си, че интегрирането в Европейския пазар би изправило българската индустрия пред сериозни трудности в средносрочен план. Освен това, много от отраслите се нуждаеха от значително преструктуриране и приватизация. Основна потенциална пречка пред усилията в преструктурирането и разнообразяването бе липсата на инвестиционен капитал поради ниските равнища на чуждестранните инвестиции и положението с несъбираемите кредити, което ограничаваше способността на банковата система да предоставя капитал. От датата на Становището насам, България постигна напредък в повечето области и българската политика по отношение на индустрията като цяло съответства на принципите на индустриалната политика на ЕО, т.е. тя е пазарна, стабилна и предвидима. Преговорите по тази Глава са временно приключени. България не поиска преходни договорености в тази област. В преговорите по присъединяването България, по принцип, спазва поетите от нея ангажименти в тази област. България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия върху бързото приключване на приватизацията, на процеса на преструктуриране на някои останали и важни отрасли на промишлеността като стоманодобива, като привлича чуждестранен капитал в страната, продължава да координира доста фрагментираните си понастоящем административни структури и продължава да подобрява средата за стопанска дейност и конкурентноспособността на предприемачеството така, че да постигне пълно интегриране в Единния пазар. Трябва да се обърне особено внимание на прилагането на политиката на преструктуриране така, че тя да съответства на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на конкуренцията и държавната помощ така, че да се създадат ефективни конкурентноспособни фирми. Глава 16: Малки и средни предприятия11 Напредък, постигнат след последния Редовен доклад След датата на последния Редовен доклад България продължи да отбелязва напредък в осъществяването на своята политика за МСП и в изграждането на система за държавна подкрепа в насърчаването на стопанската дейност. Продължиха усилията за подобряване на средата за стопанска дейност. Що се отнася до политиката за МСП, правителството прие нова Национална стратегия за развитието на МСП, обхващаща периода 2002 – 2006 г. Тя има за цел създаването на по-благоприятна бизнес среда. През април 2002 г. България прие Европейската харта за малките предприятия като основа за своята дейност за подкрепа и развитие на малките предприятия. Европейската харта, приета от Европейския съвет през юни 2000 г., е документ, представляващ отправна точка в областта на политиката относно предприятията в рамките на социално-икономическата стратегия, заложена от Европейския съвет на срещата в Лисабон. Процесът на докладване относно изпълнението на Европейската харта в България започна през май 2002 г. България постигна по-нататъшен напредък в подобряването на средата за стопанска дейност. Бе доразвита концепцията за “единни информационни гишета” и бяха разработени пилотни проекти. Продължават координираните усилия на държавно ниво за преглед и съответното намаляване на броя на лицензионните изисквания спрямо малките предприятия. През юни 2002 г. Министерският съвет одобри предложенията на междуведомствената работна група, която извърши преглед на 360 лицензионни, разрешителни и регистрационни режими, за премахване на 74 и опростяване на други 120 режими. След последния Редовен доклад досега се засили диалогът между публичната администрация и деловите среди, но този диалог остава ограничен. Достъпът до финансиране продължава да бъде значителна пречка пред развитието на МСП в България. Същевременно, положението показва признаци на подобрение, благодарение на по-нататъшното консолидиране на макро-икономическата рамка, както и на засилената конкуренция между нарастващия брой търговски банки, навлизащи в сектора на кредитирането на МСП. В тази област е отбелязан известен напредък в резултат от схемите за подкрепа на МСП от страна на държавата, сред които осигуряването на държавни гаранции за банкови кредити, но те са все още в начален етап и броят на бенефициентите засега остава ограничен. Редица банки, развиващи дейност в България, обаче, продължават да се отнасят неохотно към предоставянето на кредити поради все още трудното получаване на гаранции. Министерството на икономиката и Агенцията за МСП отговарят за изработването и изпълнението на политиката в областта на МСП. В началото на 2002 г. бяха слети българския Център за насърчаване на износа с Изследователския институт по търговия и беше създадена българска Агенция за насърчаване на износа. През последната година не може да се отчете напредък по отношение на прилаганото в България определение за МСП, което все още не е напълно приведено в съответствие с препоръките на Европейската комисия. Обща оценка Макар политиката на България в областта на МСП в широк план да отговаря на принципите и целите на политиката на ЕО по отношение на предприятията, липсата на ресурси и координация, както и неясните перспективи в институционалната организация в областта на МСП, ограничиха ефикасното изпълнение на политиката за МСП. Средата за осъществяване на стопанска дейност все още се нуждае от подобряване. Наличието на жизнеспособни МСП е от основно значение за привличането на инвеститори Особено внимание следва да се обърне на начина, по който на практика се прилагат подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до създаването на търговски дружества и извършването на стопанска дейност, и особено в такива области като данъчно облагане (напр., където увеличените размери на патентния данък имат особено силен отрицателен ефект върху МСП). Необходимо е да се затегне прилагането на законите чрез повишаване на ефективността на административната и съдебната системи и да се създадат стимули неформалните стопански субекти да се легализират. Най-важните въпроси, които оказват влияние върху българската среда за стопанска дейност вече са идентифицирани посредством резултатен диалог между институциите, които определят политиката и деловите среди и сега е време те да бъдат решавани. Нужни са по-нататъшни усилия за подобряване на информираността на предприятията, особено във връзка с промените, които държавата извършва в търговското и данъчното законодателство. Важно е също така да се дефинира механизъм за оценяване на все още оставащите бариери, които спъват микро и малкия бизнес. Агенцията за МСП също има нужда от по-нататъшно укрепване в тази насока. Централният орган, който е отговорен за разработването и координацията на предприемачеството и МСП е Министерството на икономиката. Въпреки че основните структури на национално и местно равнище вече са създадени (напр. търговски камари, професионални камари, браншови асоциации и агенции за регионално развитие), административната структура за този сектор остава фрагментирана и с неподходяща координация, поради което действията й често имат ограничен ефект върху деловите среди. Необходимо е да се осигури бъдещето на държавните организации, които се опитват да оказват подкрепа на развитието на МСП, като напр. Агенцията за МСП, и значително да се подобри дейността им, за да се подготви българският сектор на МСП за интегриране в Европейския съюз. По-доброто сътрудничество и координация между тези структури биха им позволили да оказват по-ефикасна подкрепа на фирмите. Остава проблемът за липса на солидни бизнес организации, които да представляват интересите на по-малките предприятия. Министерството на икономиката и Агенцията за МСП би трябвало да поемат по-активна роля в развитието на капацитета на стопанските асоциации и да осигурят прозрачни консултации по всички въпроси на политиката, засягащи техните членове. Превръщането на резултатите от секторните анализи в последователни стратегии за МСП също би било от полза за системното съгласуване между публичните и неправителствените структури, представляващи интересите на МСП. Ще има нужда от по-нататъшно уточняване на определението за МСП. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията изложи извода, че в България са изградени основните структури в областта на МСП, но че ще бъдат необходими няколко години, за да се преодолеят бариерите пред развитието на частния сектор в България посредством решителни усилия за стабилизиране на макро-икономическата среда, опростяване на законодателството и съществуващите административните процедури с цел създаване на по-благоприятна за МСП среда, укрепване на подпомагащата ги инфраструктура, подобряване на данъчната среда и развитие на достъпа на МСП до финансиране. След Становището до днес България отбеляза добър напредък в стабилизирането на икономическата среда, намаляване и стабилизиране на данъците, въвеждане на по-голяма законодателна сигурност, формулиране на политиката за МСП и подобряване на бизнес средата. Нейната политика по отношение на МСП като цяло отговаря на поетите от страната ангажименти в тази област по време на преговорите за присъединяване. Преговорите по тази глава са временно приключени. България не е поискала преходни договорености в тази област. България като цяло спазва поетите от нея в преговорите по присъединяването ангажименти в тази сфера. България следва да насочи по-нататъшните си усилия към решаване на нерешените въпроси, и по-специално в областта на законодателството и данъците, като укрепи механизмите за насърчаване на предприемачеството, за да ги направи изцяло оперативни и да осигури необходимата координация между различните заинтересовани органи, включително на местно равнище, при прилагането и спазването на законодателството. Глава 17: Наука и изследвания Напредък, постигнат след последния Редовен доклад След последния Редовен доклад не е постигнат особен напредък в тази област. През 2001 г. бе приета Национална рамка за развитието на науката и научните изследвания. Една от целите, които тя си поставя, е постигането на годишен темп на нарастване на съотношението БРИРД/БВП (брутни разходи за изследователска и развойна дейност като дял от брутния вътрешен продукт) от 0.15%. Измененията и допълненията в Закона за обществените поръчки, приети през април 2002 г. дават на университетите и научно-изследователските институти равни права с тези на дружествата при търговете за възлагане на обществени поръчки. Бе приета “Стратегия за МСП 2002 – 2006 г.”, която предвижда нарастващо участие на МСП в свързаните с науката дейности. През периода след последния Редовен доклад България продължи да бъде асоциирана към Петата рамкова програма на ЕО, както и към Петата рамкова програма на “Евратом”. България изрази интерес към асоцииране към Шестата рамкова програма (2002 – 2006 г.). С оглед на това бе прието решение на правителството, с което се одобряват пет национални научни програми в областите на геномиката, информационното общество, нанотехнологиите и новите материали, “Българското общество – част от Европа” и космическите изследвания. Програмите се координират от Националния съвет за научни изследвания. Обща оценка Рамката за сътрудничество в областта на науката и технологиите (включително националните отговорници за контакт) остава на добри утвърдени позиции. Но при липсата на ефикасен орган за формиране на политика за този сектор, продължава да липсва и цялостна стратегия за научните изследвания и технологичното развитие, а съответните законодателни мерки, сред които и закон за насърчаването на научните изследвания, както и за високотехнологичните паркове и дейности, се бавят вече дълго време. Брутните вътрешни разходи за изследователска и развойна дейност са ниски и е необходимо да бъдат увеличени. Решението за поставянето като цел на постигането на годишен ръст на брутните вътрешни разходи за научни изследвания и технологично развитие от 0.15% биха били положителна стъпка, при положение, че решението бъде изпълнено. Макар науката да е посочена като един от приоритетите в приетата през септември 2001 г. Правителствена програма, почти не се работи по изложените в нея конкретни цели и задачи. Тук се включва и подобряването на сътрудничеството между науката, образованието и икономиката. Необходимо е по-нататъшно увеличаване на разходите на фирмите за изследователска и развойна дейност. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията направи заключението, че превръщането на научните изследвания и технологичното развитие в България в ефективни и конкурентноспособни дейности на европейско ниво ще изисква повече усилия. Същевременно, обаче, се изтъква, че в светлината на присъединяването, не би следвало да се очакват особени проблеми в тази област. Междувременно България се асоциира към Рамковата програма и към Рамковата програма на “Евратом” и бяха създадени необходимите за това финансови и институционални предпоставки. Преговорите по тази Глава са временно приключени. България не поиска преходни договорености в тази област. България като цяло спазва поетите от нея в преговорите по присъединяването ангажименти в тази сфера. Сега България следва да насочи усилията си към по-нататъшното укрепване на свързаните с изследванията административен капацитет и инфраструктура, с цел, наред с другото, да осигури успешното асоцииране на страната към съответните Рамкови програми. Глава 18: Образование и обучение Напредък, постигнат след последния Редовен доклад След последния Редовен доклад в тази област беше отбелязан известен напредък. България продължи участието си в продължението на програмите на Общността “Леонардо да Винчи” и “Сократ” (вж. раздел A.б – Отношения между Европейския съюз и България). През октомври 2001 г. България започна участието си в новата Програма за младежта. От декември 2001 г. Националните агенции за двете програми – “Леонардо да Винчи” и “Сократ” бяха настанени в Центъра за развитие на човешките ресурси. Не може да се отчете особено развитие във връзка с Директивата относно образованието на децата на мигриращи работници. България не отбеляза малък напредък в реформата на системата на образование и обучение. През януари 2002 г. в сила влезе Закон за насърчаване на заетостта (вж. също Глава 13 – Социална политика и заетост). Този закон предвижда известни стимули за работодателите при наемане и обучение на безработни, както и подпомагане на безработните, участващи в програми за професионално образование и обучение. Законът има за цел също уреждането на лицензирането на осигуряващите такова обучение, което вече ще се извършва от Националната агенция за професионално образование и обучение, а не от Министерството на труда и социалната политика. Бяха приети също някои подзаконови нормативни актове относно приема в общообразователните училища и процедурите за одобряване и разпространение на учебници. Бе приета и подзаконова нормативна база за прилагането на Закона за народната просвета от януари 2002 г. Така се цели, наред с другите цели, да се преодолеят слабостите в координацията, наблюдението и контрола, както и разрешаването на проблема с недостига на средства за системата на средните училища. Що се отнася до професионалното образование и обучение, бе въведена пета година за всички видове професионални училища и бяха разработени програми за девети, десети и единадесети клас, с оглед осигуряването на съответствие с новоприетите учебни програми за професионално образование. Националната агенция за професионално образование и обучение също отбеляза напредък в лицензирането на 14 центъра за професионално образование и обучение и разработването на общи държавни изисквания за редица професии. Министерството на образованието и науката участва в консултациите по Меморандума за обучение през целия живот на Европейската комисия. Обща оценка Макар участието на България в програмите на Общността да е задоволително, следва да се положат повече усилия за спазването на задълженията, произтичащи от участието на страната в програмите на Общността, както и да се подобри управлението на програмите “Леонардо да Винчи” и “Сократ”. Оперативният капацитет на трите Национални агенции се нуждае от доразвиване. Макар че по всичко личи, че българското законодателство в голяма степен съответства на изискванията на Директивата за образованието на децата на мигриращи работници, необходими са по-нататъшни усилия, за да се гарантира нейното ефективно изпълнение. По-голямата част от отправените в последния Редовен доклад препоръки относно системата за образование и обучение остават в сила. Например, остава необходимостта от по-нататъшно развитие на системата за професионално образование и обучение на регионално равнище, за да се осигури сътрудничество между предприятията и училищата и да се инвестира в активни мерки относно пазара на труда. Продължава да е на лице разминаване с уменията, придобивани в областта на професионалното образование и обучение, включително висшето образование, което трябва да бъде преодоляно. Има нужда от надеждни данни за пазара на труда, както на национално, така и на регионално ниво, за да могат да се изготвят анализи и прогнози за тенденциите на пазара на труда. В този контекст следва да се насърчава по-нататъшното участие на социалните партньори в разработването на стандартите за обучение на базата на професионалните изисквания и на учебните планове и програми на национално, регионално и браншово равнище, за да може обучението да отговори по-добре на нуждите на пазара на труда. Капацитетът на Агенцията за професионално образование и обучение, която, наред с другото, отговаря и за акредитацията и лицензирането в областта на професионалното образование, все още е ограничен и има нужда да се повиши. Нужно е да се укрепи непрекъснатото професионално обучение. Необходими са и по-нататъшни реформи в подготовката на учителите. Нужно е да се засили сътрудничеството между Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика, и по-специално в областта на професионалното ориентиране. Едно от главните предизвикателства ще бъде да се осигури възможно най-добра мрежа от средни училища, включително привеждането на броя на училищата и учителите в съответствие с демографските промени. Заключение В Становището си от 1997 г. Заключението на Комисията беше, че що се отнася до присъединяването не следва да се очакват значителни проблеми в тези области. В периода след Становището процесът на привеждане на българското законодателство и структури в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз (acquis) се развива в общи линии задоволително. Преговорите по тази глава са временно приключени. България не е поискала преходни договорености в тази област. България като цяло спазва поетите от нея в преговорите по присъединяването ангажименти в тази сфера. България следва да насочи по-нататъшните си усилията към подобряване на финансовото управление на участието си в програмите на Общността, към по-добра координация между всички участващи структури, към ефикасност на прилагането на Директивата за образованието на децата на мигриращи работници и към всеобхватна реформа на системата за професионално образование и обучение, за да осигури нейната гъвкавост и способност за адаптация към потребностите на пазара на труда. Глава 19: Телекомуникации и информационни технологии Напредък, постигнат след последния Редовен доклад След последния Редовен доклад България постигна известен напредък в тази област, както по отношение на либерализацията на далекосъобщителния пазар, така и по прилагането на регулативната му рамка. По отношение на либерализацията на далекосъобщителния пазар Комисията по регулиране на съобщенията предприе мерки за повишаване на своя капацитет с оглед предвидената либерализация на далекосъобщителния пазар от януари 2003 г. През май 2002 г. Министерски съвет одобри ревизираната секторна политика, която потвърждава предвиденото премахване – от януари 2003 г. – на действащия към момента монопол върху преноса на глас и наетите линии и която очертава концепцията за развитието на напълно либерализиран далекосъобщителен пазар. Приетите през декември 2001 г. изменения и допълнения към Закона за далекосъобщенията имат за цел усъвършенстването на регулаторната рамка. Съобразно този закон, през февруари 2002 г. Държавната комисия по далекосъобщенията бе заменена от Комисията по регулиране на съобщенията, която стана новия регулаторен орган в областта на далекосъобщенията. Освен това, измененията и допълненията в закона предвиждат да се гарантира наличието на съответния квалификационен ценз за служителите на ръководни длъжности в този орган. Националният (радио-) честотен план бе приет от Правителството през май 2002 г. Той предвижда цялостно предоставяне на честотните ленти за GSM, DECT и S-PCS. В областта на информационното общество, през февруари 2002 г. бе приет устройствен правилник за Агенцията за развитие на информационните и съобщителни технологии. България активно участва в eEurope+ и показва ангажимент към развитието на услугите на информационното общество. Във връзка с пощенските услуги през декември 2001 г. бяха приети изменения и допълнения към Закона за пощенските услуги, които влязоха в сила от февруари 2002 г. Регулативните функции в тази област бяха прехвърлени от Министерството на транспорта и съобщенията на Комисията по регулиране на съобщенията. Обща оценка С приемането през декември 2001 г. на изменения и допълнения към Закона за далекосъобщенията се постигна по-ефикасно разделение между функциите на собствеността и регулативните функции. Направена бе важна крачка напред по отношение на независимостта на националния регулативен орган (НРО). През юни 2002 г. в Комисията по регулиране на съобщенията работеха 218 души, включително петимата членове на Комисията. От тях 49 се занимаваха с прилагането на регулативната рамка на далекосъобщенията (без управлението на честотния спектър). Беше засилено правомощието на Комисията по регулиране на съобщенията за разрешаване на спорове, в сравнение с тези на нейния предшественик, и се разшири обхвата на услугите, които трябва да бъдат предоставяни по разрешителен режим. Същевременно, обаче, е необходимо да се повиши капацитета на регулативния орган, за да може ефикасно да изпълнява регулативните си функции. Нужно е да се предприемат по-нататъшни стъпки в посока на повишаване на финансовата му самостоятелност. Следва да се помисли за увеличаване на щата и за обучение на персонала, за да могат служителите да се справят с ефикасното прилагане на действащото законодателство, като се отчита факта, че от януари 2003 г. ще бъде въведена конкуренция, както и с оглед на нарастващите им задължения по новите актове на Общностното право (acquis). Плътността на предоставяне на мобилни услуги достигна 16%. Има двама GSM оператори, но все още не са издадени лицензи за UMTS. Плътността на мрежата на фиксираните телефонни постове достигна 37% и остава без изменение. На лице е сериозно изоставане в модернизацията на мрежата и има много още да се прави относно ребалансирането на цените. Ще бъдат необходими инвестиции, за да се посрещнат нуждите на мониторинга на честотния спектър на територията на цялата страна. България все още не е в състояние да изчисли икономическите последствия от пълното прилагане на актовете на Общностното право (acquis) в областта на универсалната услуга, така че да постигне достъпност, и решението по този въпрос все още не е взето. По отношение на пощенските услуги регулаторната рамка на пощенските услуги като че ли е слаба и качеството на пощенската услуга е ограничено. Започната е работа за лицензиране и регистрация (издадени са един лиценз и 20 разрешителни). Необходимо е да се приемат още подзаконови актове, за да се постигне пълна съвместимост с актовете на Общностното право (acquis) в тази област, включително предоставянето на универсална услуга и качеството на услугата. България трябва да осигури предоставянето на универсална услуга на необходимото ниво на качество, при положение, че през 2003 г. се осъществи пълна либерализация, т.е. преди НРО да стане напълно независим. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията изложи извода, че България би се затруднила да възприеме модела на ЕС на либерализация на далекосъобщенията поради бавното развитие на своя далекосъобщителен сектор и поради изоставането в областта на регулаторната реформа. Бе казано също така и че конкурентноспособността на оператора на обществената мрежа в решаваща степен ще зависи от същественото нарастване на чуждестранните инвестиции и от задълбоченото вътрешно преструктуриране, насочено към засилване на търговската гъвкавост на дружеството. В периода след Становището България постигна известен напредък в процеса на постигане на съответствие с актовете правото на Европейския съюз (acquis) благодарение на приемането на закон за далекосъобщенията през 1998 г. и създаването на Национален регулативен орган. Хармонизацията на законодателството се развива добре, но България ще трябва да транспонира актуализираните acquis. Институционалните структури до голяма степен вече са изградени, но се налага да се ускори прилагането на законодателството. Преговорите по тази Глава са временно приключени. На България бе предоставен преходен период (до 31 декември 2008 г.) по отношение на преносимостта на номерата, която се изисква от acquis. България като цяло спазва поетите от нея в преговорите по присъединяването ангажименти в тази сфера. България следва да насочи по-нататъшните си усилията към приключване на транспонирането на acquis и към прилагането им – ефикасно и в срок – с оглед отварянето на пазара от януари 2003 г. Трябва да се обърне особено внимание на определението за оператори със значително пазарно присъствие (SMP), прилагането на принципа за ориентация към себестойността, публикуване на Референтна оферта за взаимна свързаност и конкурентен абонатен достъп. Глава 20: Култура и аудиовизия Напредък, постигнат след последния Редовен доклад От миналогодишния Редовен доклад насам България е постигнала известен напредък в тази област. Влезлите в сила през ноември 2001 г. изменения и допълнения към Закона за радиото и телевизията имат за цел по-нататъшното въвеждане на достиженията на правото на ЕС в областта на аудиовизията. Тези изменения си поставят за цел укрепването на регулативния орган в този сектор и облекчаването на процедурите на лицензиране. В резултат на това през ноември 2001 г. бе създаден Съветът по електронни медии, който замени Националния съвет за радио и телевизия в качеството му на регулативен орган в България. Подобно на своя предшественик, Съветът по електронни медии е независим специализиран орган. Той регулира дейността в областта на радиото и телевизията посредством регистрация и издаване на лицензи и упражнява надзор с цел да се гарантира законосъобразността на действията на операторите на радио- и телевизионните медии. Персоналът на Съвета се увеличи от 45 души през 2001 г. на 61 през пролетта на 2002 г. и на институцията бе предоставени нови помещения. Бюджетът на този орган за 2002 г. е увеличен с близо 13%. След влизането в сила на закона, през декември 2001 г. Директорът на Българска национална телевизия бе освободен поради това, че не отговаря на нововъведеното изискване за петгодишен стаж. Разпоредбите на Закона за радиото и телевизията бяха приложени с обратна сила. Освободеният директор обжалва това решение в съда и спечели делото. През юли 2002 г. бе подписан Меморандум за разбирателство, предвиждащ участието на България в програмите на Общността “Медия Плюс” и “Медия трейнинг”, който влиза в сила от януари 2002 г. В областта на културата, през октомври 2001 г. бе прието решение на Съвета по асоциирането, с което България получава възможност да участва изцяло в програмата “Култура 2000” от 2001 г. Обща оценка Постигнат е напредък в прилагането посредством въвеждането на единна лицензионна процедура. Въвеждането на нов регистрационен режим може да се разглежда като крачка напред в посока на дерегулиране на медийната среда. В същото време, обаче, приетите през 2001 г. изменения и допълнения на Закона за радиото и телевизията не уредиха въпросите за финансирането на Съвета за електронни медии и обществените радио и телевизионни мрежи. Административният капацитет на Съвета за електронни медии, необходим за упражняване на правомощията по мониторинга и санкционирането се нуждае от по нататъшно укрепване, особено по отношение на мониторинга на регионалните и местните радио и телевизионни мрежи. България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа за трансграничната телевизия и но нейния Протокол за изменения и допълнения. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията заключи, че при условие, че достатъчно спешно бъдат предприети необходимите законодателни мерки и те бъдат придружени с нужната структурна адаптация на отрасъла, може разумно да се очаква, че България би следвало да успее да изпълни изискванията на ЕО в сектора на аудовизията в средносрочен план. В периода след Становището, България постигна значителен напредък, особено благодарение на приемането през 2000 г. на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията от 1998 г., в резултат на което българското законодателство в тази област постигна значителна степен на хармонизация с достиженията на правото на Европейския съюз (acquis) Създадени са необходимите административни структури. Преговорите по тази Глава са временно приключени. България не поиска преходни договорености в тази област. Като цяло страната спазва поетите от нея в преговорите по присъединяването ангажименти в тази сфера. България следва да насочи по-нататъшните си усилията към укрепване на административния капацитет на националния регулативен орган в областта на радио- и телевизионното разпръскване. Глава 21: Регионална политика и координация на структурните инструменти Напредък, постигнат след последния Редовен доклад България постигна известен напредък в тази област след последния Редовен доклад в подготовката за осъществяването на структурните политики. Що се отнася до териториалната организация не беше постигнато развитие. По отношение на правната рамка през май 2002 г. Министерският съвет прие с решение Стратегия за подготовка за участие в структурните фондове на ЕО, с което Министерството на финансите беше определено за координатор на подготовката и осъществяването на подкрепата от Структурните фондове и от Кохезионния фонд. С приемането на Стратегията за структурните фондове предвидената институционална структура за подкрепа от Структурните фондове и от Кохезионния фонд беше изяснена. Министерството на финансите ще бъде отговорният орган за координацията на програмирането по подкрепата от Структурните фондове. Освен това то ще се превърне в управляващ орган на Рамката за подкрепа от Общността и на Кохезионния фонд. Предвидени са няколко оперативни програми (ОП), а именно Регионална ОП (ще се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството), ОП за конкурентоспособността на българската промишленост (ще се управлява от Министерството на икономиката), ОП за развитието на човешките ресурси (ще се управлява от Министерството на труда и социалната политика) и ОП за развитието на селските райони (управлявана от Министерството на земеделието). Бъдещата разплащателна институция по всички Структурни фондове и по Кохезионния фонд ще бъде Министерството на финансите (Дирекция “Национален фонд”). През март 2002 г. беше създаден нов отдел за програмиране и координиране в Генералната дирекция за регионална политика в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В този отдел бяха назначени 25 експерти за 28-те области. Те ще участват, наред с другото, в програмирането и в изпълнението на проекти за трансгранично сътрудничество и за икономическо и социално сътрудничество и ще подобряват координацията между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управи. По отношение на програмирането, Стратегията изяснява, че Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите ще отговаря за координирането и осъвременяването на Националния план за развитие. Приетото през ноември 2001 г. решение на Министерството на регионалното развитие постановява, че Националният план за регионално развитие е неразделна част от Националния план за развитие. Освен това са регламентирани ролята и статутът на комисиите за икономическо и социално сближаване в шестте райони за планиране. Тези комисии бяха създадени със закон, приет през 2000 г., и включват представители на местната администрация, както и икономически и социални партньори. С изключение на посоченото, бе направено малко за подготовката за прилагане на принципа за партньорство. Нямаше напредък в сферата на мониторинга и оценката. Не може да се отбележи значително развитие по отношение на финансовото управление и контрол, както и за статистиката. Обща оценка Що се отнася до териториалната организация, България вече се споразумя с Европейската комисия за временната NUTS (номенклатура на териториалните единици за статистика) методология (шест райони за планиране, съответстващи на NUTS II). Необходима е още работа за приемането на правната рамка, необходима за прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) в тази глава. България започна да подготвя необходимите институционални структури за прилагането на Структурните фондове и на Кохезионния фонд след присъединяването. Сега България трябва да изпълни правителственото решение от май 2002 година. Необходимо е да се доуточнят механизмите за координация и управление на изпълнението на стратегията за структурните фондове. Доста трябва да се направи за подобряване на административния капацитет на управляващите и разплащателните органи. Междуведомствената координация все още е ограничена. Необходими са по-нататъшни уточнения при определяне на задачите и отговорностите на органите или институциите, участващи в подготовката и осъществяването на подкрепата от Структурните фондове и от Кохезионния фонд. Необходими са още значителни усилия за привеждане на административния капацитет до равнището, изисквано за прилагането на Структурните фондове и на Кохезионния фонд. По отношение на програмирането, съществува малък капацитет за обсъждане и изясняване на приоритетите за развитие както на национално, така и на регионално равнище, и за определяне на съответните проекти. Координацията и сътрудничеството между министерствата, както и със съответните агенции и другите заинтересовани страни все още е ограничена. Тези фактори доведоха, наред с другото, до доста незадоволително управление на някои от предприсъединителните фондове, които помагат на България да се подготви за Структурните фондове и за Кохезионния фонд. Необходим е по-голям напредък за по-нататъшно разгръщане на Националния план за развитие, за да може той да послужи като основа за създаването на план за развитие съгласно регламентите за Структурните фондове. Необходими са още усилия за подобряване на качеството на този документ и за привеждането му в съответствие с изискванията на достиженията на правото на ЕС (acquis) за структурните фондове. Това означава по-нататъшно включване на Националния план за развитие в националния процес на вземане на политически решения, както и консултации със съответните заинтересовани страни, включително с икономическите и социалните партньори. Тъй като не съществува структура за регионално партньорство, все още няма прозрачно участие на регионалните и местните заинтересовани страни, включително на икономическите и социалните партньори. Необходимо е да се укрепят съществуващите Комисии за икономическо и социално сближаване и да се предприемат по-нататъшни стъпки за засилване прилагането на принципа за партньорство. Работата по осигуряване на съответствие с изискванията на достиженията на правото на ЕС (acquis) за мониторинга и оценката напредва бавно. Необходимо е да се създадат подходящи системи за финансово управление и контрол, т.е. при създаването на органи, структури и специфични процедури за финансов контрол, одит, удостоверяване на разходи и поправяне на нередности. Необходимо е да се отдели специално внимание на адекватното разделение на функциите в изпълнителната структура. Българското бюджетно законодателство не предвижда възможност за многогодишно бюджетно програмиране и гъвкавост, необходими за прилагането на програмите по структурните фондове. Що се отнася до статистиката, както бе подчертано в последния Редовен доклад, необходими са по-нататъшни усилия за привеждането й в съответствие с равнището, изисквано за планирането на регионалната политика, по-специално за предварителната оценка. Все още липсва регионална статистика. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията направи извода, че административният капацитет на България да управлява интегрирани програми за регионално развитие трябва да бъде подобрен. Тя посочи по-специално, че административните и бюджетните процедури трябва да бъдат засилени. Освен това, тя направи заключението, че все още са необходими значителни реформи, включително установяването на ефективна междуведомствена координация и въвеждането на подходящи сродни фондове преди времето, когато България ще е в състояние да прилага общностните правила и да усвоява ефективно фондовете от структурните политики на ЕО. След това Становище България отбеляза малък напредък, като постигна ниско равнище на готовност за достиженията на правото на ЕС (acquis) в тази област. Въпреки това, в последно време работата започна да набира скорост, по-специално с приемането на Стратегията за структурните фондове. Преговорите по тази глава продължават. България би следвало да положи по-нататъшни усилия за укрепване на капацитета за бъдещото усвояване на структурни фондове в ключови министерства, включително подходящи механизми за контрол, наблюдение и оценка. Необходимо е България да подготви ясен план за развитие съгласно регламентите за структурните фондове и да го интегрира в националната бюджетна и политическа рамка. Глава 22: Околна среда Напредък, постигнат след последния Редовен доклад След последния Редовен доклад България продължи напредъка си както от гледна точка на въвеждането на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на околната среда, така и на подготовката за прилагане на законодателството. Въпреки това прилагането наред с необходимостта от засилен административен капацитет и цената на привеждането в съответствие, представляват основното предизвикателство. Известен напредък в интегрирането на опазването на околната среда в други политики беше постигнат в области като селското стопанство и транспорта, но като цяло използването на подходите за устойчиво развитие все още е ограничено в други области от икономически интерес. Например, въпреки че новата енергийна стратегия (вж. глава 14: енергетика) поставя акцент върху енергийната ефективност, тя включва аспектите на околната среда по ограничен и непоследователен начин. В областта на хоризонталното законодателство, през месец септември 2002 г. беше приет Законът за опазване на околната среда. Той създава необходимата правна рамка за по-нататъшен напредък в оценката на въздействието върху околната среда, достъпа до информация и защита и контрол на промишленото замърсяване (IPPC). По отношение на качеството на въздуха, беше отбелязан по-нататъшен напредък в законодателството с приемането, през месец ноември 2001 г., на второто изменение в Закона за чистотата на атмосферния въздух, което въвежда национална система за контрол на качеството на горивата. В областта на управлението на отпадъците, беше приета наредба за излезлите от употреба превозни средства. В областта на качеството на водите може да се посочи, че беше отбелязан напредък, макар и закъснял, в сравнение с предишните срокове. Беше прието законодателство, позволяващо частично въвеждане на рамковата директива на ЕО за водите, както и за градските отпадни води, питейните води, водите за къпане и качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване. Бяха създадени нови дирекции за управление на басейните. В областта на опазването на природата, през август 2002 г. беше приет Законът за биологичното разнообразие с оглед въвеждането на достиженията на правото на ЕС (acquis) за птиците и местообитанието. Административният капацитет на централно равнище, както и в трите национални парка все още е недостатъчен поради недостига на персонал или наличието на недостатъчно обучен персонал. Все пак има добър напредък за повишаване на съзнанието и във връзка с привличането и участието на други организации или заинтересовани групи в тази област, включително на местно равнище. По отношение на контрола на промишленото замърсяване и управлението на риска, приемането на Закона за опазване на околната среда създаде правната рамка за това. Изпълнителната агенция по околна среда създаде отдел за защита и контрол на промишленото замърсяване (IPPC). Не се отбелязва напредък по директивата Севезо (Seveso). Що се отнася до генетично модифицираните организми, графикът за въвеждане на законодателството на ЕО до края на 2001 г. не беше спазен. В областта на химикалите, беше постигнат по-нататъшен напредък с приемането през месец юли 2002 г. на правоприлагащо законодателство за вноса и износа на някои опасни вещества и за оценка на риска на нови химически вещества за човешкото здраве и за околната среда. Не може да се посочи по-нататъшно развитие в областта на шума от домакинските уреди и уредите, използвани на открито. В областта на ядрената безопасност и радиационната защита (вж. също глава 14 – Енергетика) България постигна известен законодателен напредък с приемането през април 2002 г. на Наредба за максимално допустимо радиоактивно замърсяване на селскостопанска продукция и на Наредба за изискванията за ограничаване на радиоактивното замърсяване на хранителните продукти. През месец юни 2002 г. беше приет Законът за безопасно използване на ядрената енергия. Що се отнася до административния капацитет, правителствените органи все още са с недостатъчен персонал. Все пак, през месец юни 2002 г. Министерският съвет прие постановление за назначаване на 519 нови служители, считано от януари 2003 година. Тези служители ще бъдат разпределени на централно равнище (62 в самото министерство и 47 в Изпълнителната агенция по околна среда), в регионалните инспекторати (180) и в дирекции за управление на басейните. Обща оценка България постигна общо добро ниво по отношение на сближаването на законодателството и следва да продължи усилията за подготовка на законодателство във всички области, по-специално по отношение на оценката на влиянието върху околната среда, управлението на отпадъците, опазването на природата, промишленото замърсяване и управлението на риска, химикалите и генетично модифицираните организми и ядрената безопасност и радиационната защита. Сега, след като беше преодоляно забавянето в приемането на Закона за опазване на околната среда и законът беше приет, не би следвало да има допълнителни бариери за приемането на правоприлагащо законодателство. В ход е подготвителната работа за приключване на привеждането в съответствие на законодателството с оглед на подготовката за прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis). Постигането на пълно прилагане все още представлява основно предизвикателство за България и ще изисква значително време и усилие. България би следвало да съсредоточи ресурси в подготовката на подробни ръководни специфични планове за прилагане наред с финансови стратегии, като има предвид наличните ресурси и институционалното укрепване, както и да разработи механизми за наблюдение на ефективното изпълнение. Нужно е да се отдели голямо внимание на прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) във всички сектори, особено по отношение на управлението на отпадъците (подготвяне на планове за управление, укрепване на административния капацитет, по-специално на местно равнище, и създаване на необходимата инфраструктура, включително на модернизиране на сметищата ), качеството на водата (определяне на чувствителните области и установяването на уязвимите зони, подготовката на описи и програми и на разрешителни за разтоварване на опасни вещества), промишленото замърсяване и управлението на риска (интегрирани разрешителни и укрепване на административния капацитет), химикалите и генетично модифицираните организми (укрепване на административния капацитет) и опазването на природата (управление и опазване на местообитанието и видовете и укрепването на административния капацитет). Това включва необходимостта от засилена координация с останалите министерства, особено в случай на инвестиции в инфраструктурата и опазването на природата, където трябва да се подготви надеждна и изчерпателна оценка на въздействието върху околната среда. Повечето от наблюденията, направени миналата година по отношение на екологичната обстановка в страната, остават в сила. Преобладаващата част от заетите в промишлеността и от широката общественост не е наясно с въпросите на околната среда и това е основание за загриженост предвид на ролята, която промишлеността би могла да играе и играе по отношение на въпросите на околната среда. В тази област следва да се предприемат действия, като се отделя специално внимание на директивата за интегрирано предотвратяване и контрол върху замърсяването. Принципът на интегриране изисква постоянно внимание както на национално равнище, така и на Общностно равнище. Необходимо е България да продължи да интегрира изискванията за опазване на околната среда в определянето и провеждането на всички останали секторни политики, така че да насърчава устойчивото развитие, включително в енергийния сектор. В това отношение междуведомственото сътрудничество по въпросите, свързани с околната среда, все още е много слабо. Административният капацитет на България за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) изисква особено внимание. В частност, необходимо е да укрепнат регионалните инспекторати и общините. Персоналът все още е ограничен и е необходимо по-нататъшно подобряване на познаването на изискванията на правилата на ЕО за околната среда. Положително е, че е било прието решение за увеличаване на персонала на министерството и на други обществени органи докъм 2003 година. Важно е да се отбележи, че за тази цел е предвидено съответно финансиране в Закона за бюджета за 2003 година. Нещо повече, необходими са по-нататъшни действия, по-специално за подобряване на квалификацията на съществуващия и на новоназначения персонал. Необходими са значителни инвестиции за осигуряване на прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) за околната среда. България трябва да се съсредоточи върху планирането, определянето и осигуряването на финансови ресурси. Съществуващите ограничения за използването на Националния фонд за закрила на околната среда, влял се тази година в държавния бюджет, не трябва да засяга общественото съфинансиране. Освен това, следва да се подобри управлението на подпомагащите фондове, включително ИСПА. Заключение В Становището си от 1997 г. Комисията направи извода, че може да се очаква пълното въвеждане на достиженията на ЕС в околната среда (acquis) от средносрочен до дългосрочен план, ако то е последвано от разработването на всестранна, рентабилна и целенасочена стратегия за околната среда и от адекватни структури за изпълнение и прилагане. Комисията допълни, че други предпоставки представляват положителен обрат в икономическата обстановка и отразяват по-значителното и последователно наблягане на въпросите на околната среда. Тя отбеляза, обаче, че ефективното съответствие с редица законодателни мерки, изискващи постоянно високо равнище на инвестиции и значителни административни усилия (например, обработката на градските отпадъчни води, питейните води, аспектите на управлението на отпадъците и законодателството за замърсяването на въздуха), би могло да се постигне само в много дългосрочен период. След Становището България отбелязва постоянен напредък в привеждането на нейното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) в значителна част от секторите за опазване на околната среда и в подготовката за неговото прилагане. България постигна общо добро равнище на законодателно сближаване, но пълното въвеждане все още представлява основното предизвикателство. Административният капацитет се подобри в известна степен. Преговорите по тази глава продължават. България би следвало сега да съсредоточи своите усилия по-специално върху оценката на влиянието върху околната среда, управлението на отпадъците, опазването на природата, промишленото замърсяване и управлението на риска, химикалите и генетично модифицираните организми и ядрената безопасност и радиационната защита. Изпълнението и прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) в тази област продължава да представлява основното предизвикателство за бъдещето, по-специално поради необходимостта от увеличаване на административния капацитет, особено на регионално и местно равнище. Освен това, фактът, че често пъти съображенията за околната среда не се преценяват внимателно в контекста на други икономически въпроси, е основание за загриженост. Съответните инвестиции в околната среда дадоха някои положителни резултати, но все още предстои много работа. Необходимо е България да се съсредоточи върху инвестициите, върху засилването на административния капацитет и изпълнението във всички сектори на околната среда, като същевременно продължава да бележи напредък във въвеждането на законодателството. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.38 Mb. Сподели с приятели:
|