Програма за приемане на достиженията на правото на ес (acquis) 14 Помощ от Общността 14
Изтегляне 3.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1 Демокрация и правова държава
- 1.2. Права на човека и защита на малцинствата
- 1.3. Обща оценка 5
Б. Критерии за членство 1. Политически критерии Въведение Политическите критерии за присъединяване, на които следва да отговарят страните-кандидатки, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през юни 1993 г. гласят, че тези страни трябва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, правова държава, спазване на правата на човека и зачитане и закрила на малцинствата.3” В Становището си от 1997 г. за относно молбата на България за членство в ЕС Комисията прави следните заключения: “България е изградила демократични институции и тяхната стабилност вече изглежда сигурна. Те трябва да бъдат укрепени чрез практика, която е по-тясно обвързана с върховенството на закона на всички равнища на държавния апарат. Свободните и честни избори доведоха до смени на правителството през 1994 и 1997 г. Продължават да съществуват слабости във връзка със зачитането на основните права, но избраното през април 1997 г ново правителство обяви поредица реформи във вярната посока. Трябва да се положат значителни усилия за борба срещу корупцията, подобряване на съдопроизводството и осигуряване на по-пълно закрила на индивидуалните свободи, особено като се има предвид, че все още са твърде чести злоупотребите със служебното положение от страна на полицията и тайните служби. Въпреки че турското малцинство изглежда добре интегрирано, не може да се каже същото за ромското (циганското) население. Подобренията след идването на власт на новото правителство показват, че България е на път да изпълни политическите условия, определени от Европейския съвет в Копенхаген.” В Редовния доклад за 2001 г. Комисията установява, че: "В становището си от 1997 г. Европейската комисия направи заключението, че България изпълнява политическите критерии. От тогава насам България е постигнала съществен напредък в по-нататъшното консолидиране и укрепване на стабилността на институциите, гарантиращи демокрация, върховенство на закона, права на човека и зачитане и закрила на малцинствата. През изминалата година бяха положени допълнителни усилия в тази насока. България продължава да изпълнява политическите критерии от Копенхаген. От миналата година насам по-нататъшен успех бе осъществен в реформата на държавната администрация. Много служители имат статут на държавни служители и вече има Кодекс за поведение на държавния служител. Положителна крачка напред е и Законът за достъп до информация, но той се нуждае от някои разяснения с оглед на ефективното му прилагане. По-нататъшни стъпки са необходими за гарантирането на ефективна, прозрачна и отговорна държавна администрация. Неотдавнашното приемане от правителството на две стратегии, една за съдебната реформа и друга за борбата с корупцията, е съществено развитие. Предизвикателството сега е тези две стратегии да се приложат на практика. Съдебната система остава слаба и няма за сега основания да се промени оценката от миналата година, че са необходими по-нататъшни усилия, за да може съдебната система да стане силна, независима, ефективна и професионална и да е в състояние да гарантира пълно зачитане на върховенството на закона, както и ефективно участие във вътрешния пазар. Корупцията продължи да дава сериозни основания за загриженост. Ефективното прилагане на правната рамка е предизвикателство в това отношение и е необходимо да се концентрират по-големи усилия за предотвратяване на корупцията. Постигнат е известен напредък по отношение на обучаването на полицаите по права на човека и в борбата срещу нелегалния трафик на хора. Необходимо е обаче да се насочи внимание към поведението на полицаите, особено що се отнася до сведенията за случаи на малтретиране, които продължават да предизвикват сериозна загриженост. Бяха създадени Агенция за закрила на детето и Национален консултативен съвет за закрила на детето. Необходими са по-нататъшни стъпки за превръщането на Агенцията за закрила на детето в наистина действена институция. По отношение на благото на децата, за сега няма съществена промяна в броя на децата, настанени в специални домове. Повод за загриженост са лошите битови условия в някои домове за деца с умствени увреждания. Ромското население продължава да е обект на широко разпространена социална дискриминация. Политическият ангажимент на правителството да облекчи неговите проблеми за сега не са подкрепени от конкретни действия. По-положителен елемент от развитието е, че някои неправителствени организации реализираха проекти по десеграгацията на ромските училища. Много малък е напредъкът за изпълнение на приоритета от Партньорство за присъединяване за започване на прилагането на Рамковата програма за ромското население и за укрепване на Националния съвет за етнически и демографски въпроси. По отношение на други приоритети, свързани с Партньорството за присъединяване, България отбеляза по-нататъшен напредък в прилагането на Закона за държавната администрация. Приоритетът за укрепване на съдебната система обаче остава неизпълнен.” Разделът по-долу прави оценка на развитието в България от гледната точка на политическите критерии от Копенхаген, включително цялостното функциониране на изпълнителната власт и съдебната система в страната. Това развитие е тясно свързано в редица отношения с промените в способността на България да прилага достиженията на правото на ЕС (acquis), особено в областта на правосъдието и вътрешните работи. По-конкретни данни за развитието на способността на България да прилага достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на правосъдието и вътрешните работи могат да се намерят в съответната част (Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи) в Раздел Б.3.1 от настоящия доклад. Последно развитие Политическата ситуация запази своята стабилност през последната година. Правителството изпълнява политика на интеграция с Европейския съюз. Широката политическа подкрепа за присъединяването към ЕС и НАТО още повече се засили и по този въпрос съществува ясен консенсус между президента, правителството и всички парламентарно представени сили. Народното събрание прие през февруари 2002 г. Стратегия за ускоряване на преговорите на България за членство в ЕС. Отчита се необходимостта от известни промени в Конституцията преди членството в ЕС и през юли 2002 г. започнаха широки дебати по темата. През ноември 2001 г. бяха проведени избори за президент. За президент на Република България беше избран г-н Георги Първанов, дотогавашен лидер на Българската социалистическа партия. ОССЕ-ODIHR взе решение да не изпраща мисии с наблюдатели. Националното движение Симеон ІІ (НДСВ), учредено като политическа партия през април 2002 г., в коалиция с Движението за права и свободи сформира правителство, а за ръководител на НДСВ беше избран Министър-председателят. 1.1 Демокрация и правова държава България постигна стабилност на институциите, които гарантират демокрацията и правова държава. Това е заключението в Становището от 1997 г. и последващите редовни доклади. То се потвърждава от развитието през последната година. В този раздел се посочват най-важните промени след датата на предходния редовен доклад. Народно събрание Народното събрание продължи да работи задоволително през последната година. Комисията по европейска интеграция продължава да взема решения с консенсус, което се смята за отражение на силната подкрепа за членството в ЕС от страна на всички парламентарно представени партии. Съставът на комисията възпроизвежда съотношението на различните политически сили в НС. Структурата на парламентарната администрация, която отговаря за европейската интеграция, се промени през април 2002 г. със създаването на нова дирекция “Законодателна дейност и европейско право” чрез сливане на бившата дирекция “Европейска интеграция” с дирекция “Правна и законодателна дейност”. Новата структура следва да подобри начина, но който парламентарните комисии и законодателния процес се обезпечават експертно по въпросите на законодателството на ЕО, като гарантира, че експертни консултации могат да се ползват във всички етапи на парламентарния процес - не само когато в НС постъпи нов законопроект, а особено между двете четения на законопроектите, което понякога липсваше досега. Трябва да се обърне внимание на адекватното осигуряване на служители за новата дирекция. Изпълнителна власт След датата на предишния редовен доклад продължи напредъка в реформата на публичната администрация чрез по-нататъшни изменения и допълнения в правната рамка и приемане на Стратегия за модернизация на държавната администрация. Наблюдава се известно подобрение в достъпа до информация чрез прилагането на Закона за достъп до обществена информация, но в тази насока са необходими по-нататъшни подобрения. Основните структурни промени след датата на предишния редовен доклад са създаването на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по решение на Министерския съвет от декември 2001 г. и назначаването на министър на европейската интеграция през май 2002 г. Реформата в държавната администрация е приоритет в програмата на правителството, която си поставя три основни цели: модернизация в съответствие с принципите на правовата държава, пазарна икономика и зачитането на правата на човека, по-нататъшно укрепване на капацитета за подготовка за членство в ЕС и подготовка за ефективна дейност на администрацията след присъединяването към ЕС. Водеща роля в тази връзка играе министърът на държавната администрация. Стратегията за модернизация на държавната администрация беше приета през юни 2002 г. Тя се гради на пет основни принципа: откритост към гражданите, участие на социалните и икономическите партньори и гражданското общество в разработването на политиката, отчетност на администрацията, ефективност на националните политики и адекватност на политическия процес. Предвиждат се конкретни мерки: първо, укрепване на държавната служба чрез редица подобрения в административния капацитет и методите на работа, включително мерки за подобряване на планирането и разработването на политиката, механизми за съгласуване с икономическите и социални партньори, за предотвратяване и борба с корупцията, за интегриране на малцинствата и социално слабите групи и мерки за подобряване на икономическия климат; второ, укрепване на административния капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕО (acquis); и трето, укрепване на административния капацитет на България за управление на структурни фондове. Графикът за изпълнение на стратегията обхваща периода 2002-2005 г. Законите за администрация и държавния служител продължават да представляват основната правна рамка. Продължава тяхното прилагане. Към май 2002 г. броят на държавните служители е нараснал до около 22 660, което представлява около 33 % от общия брой на работещите в централната администрация. Статут на държавни служители в областните и общинските администрации имат около 3 460 души или приблизително 18 % от общо 19 000 служители. С измененията и допълненията към Закона за администрация от ноември 2001 г. се въведоха разпоредби за регламентиране на разграничението между политическите и административните отговорности на ръководителите на административни структури. Промяната като цяло е положителна, но е важно да се осигури прозрачност на прилаганите процедури. Разпоредби допускат освобождаване на някои високопоставени служители и техните заместници по преценка на органа, който ги назначава. Законът за държавния служител и Законът за администрацията определят основните ценности на държавната администрация. Това са законност, лоялност, отговорност, стабилност, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Разработен е незадължителен Кодекс на поведение, но той не предвижда никакви административни санкции за евентуални нарушения. Към работещите в държавната администрация се прилагат и други нормативни актове, които не винаги са хармонизирани, нерядко трудно се четат и поради това създават условия за значителни различия в тълкуването. Не са достатъчно ясни разпоредбите относно конфликта на интереси при държавните служители. Както беше посочено миналата година, прозрачните и конкурсни процедури за назначаване и издигане в длъжност не са задължителни и представляват по-скоро изключение, отколкото правило. Законът за държавния служител определя скалата на заплатите. В момента системата на възнагражденията не отчита в достатъчна степен заеманата длъжност, уменията и индивидуалните резултати на държавните служители. Заплатите на служителите бяха увеличени с 10 % през 2002 г., но продължават да бъдат ниски. Все още има недостиг на квалифицирани служители, които да осигурят устойчивост на реформите. Управлението на човешките ресурси в държавната администрация по правило е много слабо и непоследователно между отделните институции. Нормативната уредба за административното управлението и многобройните административни процедури трябва да се опростят и изяснят, за да се гарантира правната сигурност. Административното правораздаване продължава да се регламентира чрез редица закони и производства, които създават една силно усложнена система. Стратегията за съдебната реформа предлага някои изменения и допълнения в закона, които могат да допринесат за подобряване на положението след като бъдат приети. Продължава да действа Върховният административен съд, при който се наблюдава по-голям брой дела, отколкото миналата година. Основният нормативен акт, който регламентира откритостта и прозрачността на обществената информация, е Законът за достъп до обществена информация, който е в сила от юли 2000 г. Той е изменян и допълван два пъти съответно през януари и април 2002 г., за да бъде съобразен с новите закони за защита на личните данни и класифицираната информация. За краткото време на съществуването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се наблюдава увеличение на броя на молбите на граждани за достъп до обществена информация, като достъпът е значително подобрен. Въпреки това на значителен процент молби за достъп изобщо не се дава отговор и в контекста на някои неточни формулировки в закона това създава условия за субективизъм. Държавните служители, които отговарят за обработката на молбите за достъп, се нуждаят от по-специализирано обучение. Заведени са няколко съдебни дела по ЗДОИ, в резултат на което съдът е дал тълкувание на неговото прилагане. Тук се включват правото на обжалване на мълчаливи откази от страна на администрацията и също така разбирането, че в закона не е дадено точно определение на понятието “обществена информация”. Сегашната структура за координация в областта на европейската интеграция, по-голямата част от която съществува от повече от две години, е ясна и функционира добре. Тя се укрепи с назначаването на отделен министър на европейската интеграция. Министерският съвет посвещава месечно поне едно заседание на европейската интеграция, Съветът за европейска интеграция, ръководен също от министър-председателя, провежда заседания веднъж или два пъти месечно. Двете основни звена, които осигуряват процеса – едното в Министерството на външните работи, а другото в Министерския съвет – имат ясно определени функции и добри работни взаимоотношения. Работните групи (по една за всяка от преговорните глави) работят добре. Още една положителна стъпка е създаването на нова работна група по административния капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis). Необходимо е обаче по-нататъшно значително укрепване на административните структури, за да се гарантира, че България разполага с необходимия капацитет за напълно ефективното използване на средства от ЕО. Що се отнася до капацитета за планиране и разработване на политиката, администрацията на МС притежава известен капацитет да дава експертни съвети по политиката, но все още е слаб капацитетът в областта на стратегическото планиране. За рамката на разработването на политиката съществуват ясни процедури за изготвяне на законопроекти и внасянето им в Министерския съвет. Както се посочва и в предишните доклади, качеството на нормотворческата дейност често пъти е ниско. Необходимо е да се подобри оценката на ефекта. Полагат се усилия за подобряване на качеството и се организира обучение в тази връзка. Когато се въвеждат достиженията на правото на ЕО (acquis), често не се обръща достатъчно внимание на въпросите, свързани с възможността правото на ЕО да бъде приспособено към условията в България и има ли капацитет за въвеждане и прилагане. Също така, както беше посочено и в предишния доклад, след като новите закони влязат в сила, трябва да се обърне по-голямо внимание на проследяването на въвеждането и прилагането, особено в съдебната система. Подобряват се консултациите с гражданското общество и икономическите и социални партньори. Все по-ясно се вижда, че ако се подобри качеството на проектозаконите, окончателно приетите варианти ще бъдат по-лесно приложими. След предишния редовен доклад се появиха някои положителни примери за сътрудничество с гражданското общество – например при разработването на планове за действие при изпълнението на стратегиите за борба срещу корупцията и съдебната реформа. Наблюдават се положителни промени в обучението на държавните служители. Вече функционира Институтът за публична администрация и европейска интеграция. Към края на 2001 г. през курсове на обучение са преминали 1 159 служители. През февруари 2002 г. Министерският съвет прие Стратегия за обучението на държавните служители в българската администрация. Тя обхваща началното, последващото и специализираното обучение на държавни служители. Набляга се на обучението за прилагането на правото на ЕО. Първата обща програма за обучение на новоназначени държавни служители започна в началото на 2002 г. Няма конкретно развитие по отношение на децентрализацията на държавните функции или укрепването на областното и общинското равнище. През юни 2002 г. правителството одобри програма за фискална децентрализация, чиято цел е да постигне финансова независимост на общините и да обхване здравеопазването, образованието и социалните дейности. Съдебна система България постигна значителен напредък след приемането през октомври 2001 г. на Стратегия за реформата на българската съдебна система, което беше посочено в предишния Редовен доклад. През март 2002 г. беше одобрен План за действие за изпълнение на стратегията, а през юли 2002 г. бяха гласувани съществени изменения и допълнения на Закона за съдебната власт с оглед изпълнението на стратегията. Целта на стратегията за съдебната реформа е “развитие на европейски стандарти в правосъдието”. Целите включват подобряване на човешките ресурси, управлението, администрирането и материалната инфраструктура на съдебната система. Планът за действие обхваща редица проблеми в съществуващата съдебна система, но все още не и цялостна структура на самата съдебна власт (съдии, прокурори, следователи) или твърде високата степен на имунитет, за което се налагат конституционни поправки. Въпреки добрия неотдавнашен напредък в реформите, съдебната система остава слаба и почти няма конкретни промени в нейното функциониране. В хода на реформите значително се подобри сътрудничеството между Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет (ВСС). Също така се водят по-широкообхватни и публични дискусии по темата за съдебната реформа, което само по себе си е положително развитие. ВСС активно подпомогна Министерство на правосъдието в изготвянето на стратегията и неговото мнение беше потърсено при разработването на плана за действие и законопроекта за изменения и допълнения на закона. ВСС изрази загриженост, считайки, че реформите не се съобразяват изцяло с независимостта на съдебната власт (например при въвеждането на мандатност за някои длъжности и създаването на Национален институт по правосъдие към Министерство на правосъдието, за който беше изразена загриженост, че може да не бъде изцяло независим). Въпреки това един от въпросите, на които реформите все още не са дали отговор, е структурата на българската съдебна власт, която се състои по Конституция от съдии, прокурори и следователи. Както се посочва в предишни доклади, обстоятелството, че следователите по наказателни дела с характерните за България функции (в други страни тези функции се изпълняват от полицията) принадлежат към съдебната власт, е необичайно и ще бъдат необходими реформи, за да се изясни къде ще се извършва следствието и при какви отговорности. Друг все още нерешен въпрос в хода на реформата е имунитетът, който представителите на съдебната власт (съдии, прокурори и следователи) имат съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт относно преследване на всички престъпления, освен за тежки престъпления, които се наказват с лишаване от свобода над пет години. Имунитетът на магистратите се обсъжда все по-широко, но засега няма конкретни предложения за промени. Проучванията разкриват, че според общественото мнение в съдебната власт и изобщо сред юридическите професии има висока степен на корупция, което се оспорва от магистратите. Проблемът със сегашната система на имунитет и неефективните дисциплинарни производства се състои и в това, че е трудно да се покаже липсата на корупция. Съгласно българското законодателство съдебната власт разполага със собствен бюджет. Бюджетът за съдебната власт продължава да бъде много малък. Както и в предишните години, основа за парламентарните дебати не беше проектобюджета, представен от ВСС, а разработеният от изпълнителната власт, с мотива, че това се налага поради бюджетните ограничения в резултат на валутния борд и слабата усвояемост на средствата от съдебната власт. След консултации между ВСС и Министерство на финансите с посредничеството на Министъра на правосъдието в присъствието на Министър-председателя бюджетът за съдебната власт беше увеличен (в сравнение с първоначалното предложение на МФ). Приетият от НС бюджет за 2002 г. е 121.8 млн лв. (около 61 млн евро) – около половината от предложения на ВСС и приблизително 0.3 % от БВП. В държавите-членки на ЕС бюджетът на съдебната власт често пъти достига 2-4 % от БВП. Около 73 % от бюджета отива за заплати и социални осигуровки, останалата част стига почти само за текущи разходи и остават малко средства за оборудване. ВСС представлява съдиите, прокурорите и следователите. В него членуват представители и на трите групи, както и определен брой членове, избрани от НС. Трите групи играят различни роли в съдебната система и следователно имат различни интереси и управленски структури. Това пречи на ВСС да изиграе пълноценна роля в съсловното управление на съдиите и на системата от съдилища. Трябва да се укрепи администрацията на ВСС, за да се гарантира нейното ефективно функциониране. Българската Конституция предвижда триинстанционно съдебно производство – първа инстанция, втора инстанция и касационна инстанция. Има също Конституционен съд, Върховен административен съд и система от военни съдилища. Налице са малко конкретни промени в съдебната администрация, които да бъдат отбелязани, в сравнение с миналогодишния доклад и съдържащите се в него оценки остават до голяма степен актуални. Съдебната администрация продължава да бъде слаба. Председателите на съдилищата все още не участват в системно обучение за изпълнение на административната си роля. Недостатъчно внимание се обръща на подбора и обучението на помощния персонал, който може да поема и административни задачи. Но с измененията и допълненията към Закона за съдебната власт от юли 2002 г. беше въведена длъжността “съдебен администратор” за извършване на административни дейности, включително по финансови задачи. Административната подкрепа на съдиите, прокурорите и следователите продължава да бъде слаба и затова самите те са принудени да посвещават много време на административно-технически задачи. Броят на магистратите все още се смята за недостатъчен, като за това становище допринася и липсата на подходящо административно обезпечаване. Администрирането на делата продължава да страда от липса на прозрачни стандарти за разпределение на делата. ВСС е приел решение за прилагането на система за разпределение на делата по обективни критерии във всички съдилища, но то не е изпълнено. Както се посочва в предишни доклади, условията в повечето съдилища, прокуратури и следствени служби продължават да бъдат много лоши. Един въпрос, който тепърва трябва да се реши, е ясното разграничение на ролите на ВСС и Министерство на правосъдието в управлението на съдебната система, при строго зачитане на независимостта на съдебната власт. Продължителността на съдебните производства все още буди загриженост. Няма изчерпателни статистически данни за средната продължителност на гражданските или наказателните дела, но съществуват сведения за редовно проточване на граждански дела от 5 до 8 години и трудовоправни спорове с 3-4 години закъснение. Установените проблеми се отнасят до времето, което минава при движението от една инстанция до друга, и големия относителен дял на върнатите за доразследване дела поради преценка за незадоволително разследване. Проблемите произтичат от структурните и административните слабости в съдебната система. Както беше посочено миналата година, голям процент от делата продължават да се връщат от съда на прокуратурата и е налице липса на прозрачност на условията за връщане. Правната рамка за достъп до правосъдие и правна помощ по същество е адекватна, но съществуват значителни практически проблеми при осигуряването на достъп до адвокатска защита на обвиняемите на всички етапи от производството (вж. раздела за гражданските и политическите права). Все още не се прилагат единни методи и критерии за конкурсното начало при назначаването на съдии или за наблюдение на работата преди пожизненото назначение или повишаването в длъжност. Няма прозрачност в политиката на подбор, назначаване и издигане и на прокуратурата. Тя трябва да модернизира методите на управление, за да повиши прозрачността и ефективността на работата. Центърът за обучение на магистрати продължи да развива важната си роля през последната година. Той осигурява обучение за новоназначени съдии, както и общо и специализирано последващо обучение за представителите на съдебната власт, включително и обучение по правото на ЕО. Центърът все още е силно зависим от дарителско финансиране. Законът за съдебната власт предвижда създаването на Национален институт за съдебната власт като обществена институция, което е положителна стъпка. Важно е да се гарантира, че опитът на Центъра ще бъде използван и ще се даде приоритет на адекватното държавно финансиране, така че да се разширят възможностите за обучение на магистратите. През юли 2002 г. бяха приети съществени изменения и допълнения на закона за съдебната власт. Те включват създаването на система за отчетност на съдилищата, прокуратурата и следствените служби пред ВСС; различни антикорупционни мерки за съдебната власт, като например декларации за имущество и доходи, приемане от ВСС на кодекси за поведение на магистратите и съдебната администрацията; конкурсно начало при назначаването и повишаване в длъжност според обективни критерии; както и създаването на обществена институция – Национален институт на правосъдие - за обучение на магистратите и съдебна администрация. Структурата и статутът на служителите в съдебната администрацията се привеждат в съответствие със Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Променя се и процедурата за приемане на бюджета на съдебната власт – Министерският съвет вече няма право да променя бюджета, а може само да изразява становище при внасянето на проектобюджета в Народното събрание. Измененията и допълненията в закона създават също така структура за по-голяма сигурност на помещенията на съдебната власт и при необходимост на някои магистрати. Ако се прилагат изцяло, повечето изменения и допълнения ще отстранят редица слабости в съществуващата съдебна система, отразени в настоящия и предишните редовни доклади. Важно е да се осигури прилагането им при пълно зачитане на независимостта на съдиите. Напредъкът в съдебната реформа след датата на предишния редовен доклад е положителен. Тъй като реформите започнаха съвсем наскоро, все още не е възможно да се прецени техният принос към способността на българската съдебна система да гарантира пълно спазване на върховенството на закона и правата на човека и ролята им в по-нататъшното развитие на икономиката, както и в бъдещото прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis). Предвидените промени все още не засягат цялостната структура на съдебната система , нито високата степен на имунитета, за които ще се изискват конституционни поправки. Анти-корупционни мерки Както беше отбелязано в миналогодишния доклад, през октомври, 2001 г. беше приета Националната стратегия за противодействие на корупцията. Постигнат е допълнителен напредък с приемането от Министерски съвет през февруари 2002 на План за действие за прилагане на Стратегията. Планът за действие, който обхваща периода 2002-2003 определя кой отговаря за изпълнението на дейностите и сроковете. Беше основан Комитет за координиране на дейностите по борбата с корупцията, с председател министъра на правосъдието. Предизвикателството сега е да се насочат силите за осигуряване на пълно прилагане на програмата. Докато правителството и гражданското общество са успели да поставят на преден план в обществения дневен ред необходимостта от справяне с корупцията и е направена значителна стъпка напред чрез Националната стратегия за противодействие с корупцията и Плана за действие, проучванията показват, че корупцията остава сериозен проблем. Въпреки това, движението на показателите за България от международните проучвания е подобрено. Обществото все още счита корупцията за един от най- сериозните проблеми които стоят пред страната. Високото ниво на корупция е предизвикано от фактори като ниски заплати, несъвършено законодателство, липса на прозрачност в административния контрол и лошо функциониране на съдебната система. Митническите професии, професиите свързани със съдебната система, данъчните служители, администрацията на парламента, служителите на полицията и министерствата се считат за едни от най-корумпираните групи. Корупцията има също отрицателно въздействие върху бизнеса и инвестиционния климат, и поради това и върху икономическото развитие. Общата стратегия цели да създаде институционална и правна среда за справяне и превенция на корупцията, например чрез подобряване на финансовия и данъчен контрол, реформиране на митническата агенция, приемане на мерки от МВР, подобряване на функционирането на органите на местната власт, създаване на повече прозрачност във финансирането на политическите партии и засилване на ролята на Народното събрание в борбата с корупцията. Това също включва анти-корупционни мерки свързани със съдебната система и икономическия сектор. Увеличената прозрачност и опростяването на процедурите бяха всеобщи тенденции. Повечето елементи бяха следвани в Плана за действие. Правителството предприе сериозни консултации с неправителствени организации (НПО) и спонсори за подготовката на Стратегията и Плана за действие, и тези организации ще участват в прилагането им. Силната роля на НПО трябва да бъде насърчена. Необходими са мерки за предотвратяване и справяне с корупцията. Въпреки това обаче, в някои важни аспекти на стратегията, като децентрализация, подобряване на местното управление и установяване на подобрени механизми за финансиране на политическите партии, не съществуват все още разработени конкретни мерки и срокове. Също така, не е постигнат напредък по проекто–закона предвиден в Стратегията относно имунитета на народните представители. Както беше отбелязано, корупцията в полицията се определя като проблем. Съществуват случаи на подкуп сред граничната полиция, докладвани от граждани на ЕС, преминаващи през България. МВР разработи междуведомствена програма за борба с корупцията и подготви проект на етичен кодекс за поведението на полицаите и през последните 6 месеца от 150 случая на корупция, поставени на вниманието на МВР, 40 случая са предадени на прокуратурата, а за 73 са взети дисциплинарни мерки. Правителството отчете подобряването на митническата администрация като един от своите приоритети в борбата срещу корупцията. Специализираното анти-корупционно звено в НСБОП беше засилено чрез удвояване на броя на оперативния му състав. Редица нови, или изменени закони бяха приети, което ще се отрази в борбата с корупцията. През април 2002 г. беше изменен Законът за обществените поръчки. Направените промени в законодателството, в областта на приватизацията, за въвеждане на по-прозрачни процедури, започна да действа. След преглед на лицензионните режими, правителството реши да отмени определени режими и да опрости други. През септември 2002 г. бяха приети изменения на Наказателния кодекс, които въвеждат по-прецизни разпоредби, свързани с корупцията и организираната престъпност (вж. Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи). Корупцията на ниво местните служби на централните институции (напр. инспекторати) също се разглежда като проблем. Обществени-частни съвети бяха учредени в общините и НПО в редица градове, за да развиват анти-корупционни дейности на местно ниво. Както беше отбелязано, в раздела за изпълнителната власт, Законът за държавния служител и Законът за администрацията определиха основните ценности за публичната администрация и беше създаден не обвързващ Кодекс за поведение. В съответствие със Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, от месец май 2000 г., народни представители, министри, върховни съдии и магистрати, местни управители и др., следва да представят годишни декларации за собствеността си. Президентът на Сметната палата съхранява регистъра. Въпреки това, има нужда от ефективен контрол и санкции за онези, които не съблюдават закона. Институтът за публична администрация започна провеждане на курс за обучение по “Предотвратяване на корупцията – рискове и трудности пред публичната администрация”. България е страна по Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление на Съвета на Европа и на Наказателната конвенция относно корупцията, която е ратифицирана през ноември 2001 г, както и на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. Тя е подписала, но не е ратифицирала Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията. България продължава да участва в контрола върху анти-корупционните мерки, приети от работната група на ОИСР относно подкупа при международни търговски сделки и е член на GRECO, групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа (вж. Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи). България беше посетена от група експерти на GRECO през септември 2001. Доклад за оценка беше приет през май 2002 г. и съответно оповестен. Докладът GRECO посочва, че досега България е постигнала по-голям напредък в приемането на законодателство, отколкото в неговото въвеждане и прилагане. Той също така, посочва необходимостта от оценка на съдебната система и от изясняване на функциите на различните й компоненти. Беше отбелязано, че наказателното производство е бавно и че относително малко случаи на корупция са съдебно санкционирани в сравнение с нивото на корупцията. В заключенията на доклада GRECO към България са отправени 14 специфични препоръки. По-голямата част от тях са отбелязани в Плана за действие, приет през февруари 2002 г. България е силно насърчена да гарантира дължимото изпълнение на тези препоръки. Докато напредък беше постигнат при определяне на рамката за справяне с корупцията, практически стъпки все още трябва да бъдат предприети за пълното й прилагане. Все още е трудно да се представи пълна и обективна картина на ситуацията в страната, както и ясна информация относно разкриването, разследването и санкционирането на случаите на корупция. 1.2. Права на човека и защита на малцинствата България продължава да зачита човешките права и свободи. Такова беше заключението на Становището от 1997 и последвалите Редовни доклади, което беше потвърдено през последната година. Следващият раздел разглежда най-значимите развития след последния Редовен доклад. България се присъедини към основните конвенции по правата на човека (вж. Приложението). Българската Конституция инкорпорира Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи в българското законодателство и придава на Конвенцията приоритет пред вътрешното законодателство. На практика, почти не съществуват случаи на директно приложение на разпоредбите на Конвенцията, или на практиката на Европейския съд по правата на човека. Принципът на забрана на дискриминация е въведен в Българската Конституция, член 6. Досега обаче, съвременно законодателство, забраняващо дискриминацията, все още не е прието и достиженията на правото на ЕС в областта на забрана на дискриминация все още не са въведени (вж. Глава 13 . Социална политика и заетост). Въвеждането на института на омбудсмана досега се обсъждаше почти 4 години и законодателство под формата на няколко различни закона стоеше пред Народното събрание от ноември 2000 г., но все още не е прието. В ход са проекти в няколко общини. Обществен медиатор беше назначен през 2001 г. в София, а в няколко други градове има местни омбудсмани. Граждански и политически права От миналата година, България отбеляза напредък в подобряване на правната рамка за бежанците и справяне с трафика с хора. Въпреки това остават проблемите по отношение на полицейското насилие, условията в затворите и достъпа до правна помощ. През юни 2002 г. Европейският съд по правата на човека се произнесе срещу България по делото “Ангелова срещу България”4. Делото е свързано със смъртта на 17-годишния син на жалбоподателката през януари 1996 г. по време на полицейско задържане след опит за кражба. Съдът поддържа, че е налице нарушение на член 2 (право на живот) по отношение на смъртта на сина на жалбоподателката, тъй като органите не са осигурили своевременна медицинска помощ и не са изпълнили задължението да проведат ефективно разследване. Същият случай разкрива нарушения на член 3 (забрана за нечовешко или унизително отношение или наказание), член 5 (право на свобода и сигурност) и член 13 (право на ефективни средства за защита). През януари 2002 г., правителството реши да направи публично достояние доклада за България на Комитета на Съвета Европа за предотвратяване на насилието, изготвен след посещение през 1999 г. През последната година продължава са бъде налице сериозна критика във връзка с унизително отношение от страна на полицията. Съществува загриженост особено относно физически лошо отношение към хора от страна на полицията по време на арест и разпити. Съществува информация, че особено членове на ромското общество, включително и малолетни са подложени на такъв риск. Законът за използване на огнестрелно оръжие по време на арест, следва също да бъде приведен в съответствие с международните стандарти за използване на сила, за да се гарантира, че на полицията не е позволено да превишава свободата на действията си. Разследванията на полицейски злоупотреби са редки и сред малкия брой случаи, които влизат в съда има малко осъждания. Допълнителни стъпки все още са необходими за установяване на по-ефективна система за справяне с полицейско незаконосъобразно поведение. Полицията все още е по-скоро под военна, отколкото под гражданска юрисдикция. Направени са определени стъпки относно обучението по права на човека, които трябва да бъдат продължени. Определени стъпки са направени и за гарантиране на повече представители от страна на малцинствата сред полицейските сили. До май 2002 г., 158 роми са работили в полицейските структури. С подкрепа от спонсори, полицейския център за обучение беше създаден в ромския квартал Столипиново в Пловдив. 60 полицаи от ромски и български произход са били обучени за работа в много-етническа среда. Трафикът на хора остава сериозен проблем в България, страна на произход, транзит и в по-малка степен посока за жени и момичета превеждани с цел сексуална експлоатация. Въпреки това обаче, правителството полага съществени усилия да се справи с това. То тясно си сътрудничи с международни организации и НПО за превенция на трафика. Специализирани звена, създадени в рамките на НСБОП и гранична полиция за подчертано внимание към проблемите на трафика извършиха разследвания и арести, но изглежда че все още са налице малко осъждания. Правната рамка беше значително засилена с измененията на НК, приети през септември 2002 г., които въвеждат по-прецизни дефиниции и нови наказания за трафика на хора. Доклади също така отчитат, че сравнително висок дял от трафикираните жени и момичетата от България принадлежат към ромската общност. Условията в затворите и в местата за предварително задържане, в частност полицейските управления, продължават да бъдат неадекватни, като условията на предварителното задържане са все още много по-лоши отколкото в затворите. Необходимо е да бъдат направени стъпки за привеждане в съответствие на всички полицейски управления с изискванията установени от Доклада на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на насилието. Направени са подобрения на някои следствени помещения за задържане, но усилията следва да продължат. Някои от тях все още се намират под земята и много малко имат външни дворове за упражнения. Пренаселването остава сериозен проблем. Освен липсата на финансови източници, неадекватното управление и организация са също утежняващи положението фактори. Министерство на правосъдието увеличи дневния бюджет за храна в затворите с 20%, но той все още е недостатъчен. По отношение на достъпа до медицинско лечение на затворниците, беше подписано споразумение с Националната здравно-осигурителна каса за покриване на първоначален и редовен медицински преглед. Съществуват все още данни за физическо лошо отношение към затворници от страна на персонала в някои затвори. Измененията и допълненията на Закона за изпълнение на наказанията бяха приети през юни 2002 г. Тези изменения и допълнения увеличават кръга на задържаните, които могат да бъдат задържани в открити затворнически общежития и увеличават възможностите им за работа. Те регулират също така за пръв път използването на физическа сила и на други средства за справяне със спешни ситуации и групови протести. Измененията и допълненията на НК, приети през септември въвеждат също така пробацията като алтернативно наказание. Все още не е налице никакво подобрение в правната рамка за настаняване на непълнолетни в поправителни учебни заведения и социални учебни заведения. Както беше посочено в предходните доклади, това следва да бъде ревизирано, за да се гарантира, че случаите ще бъдат разглеждани в пълно съответствие с правото на честен процес преди задържането. Доколкото правната рамка за достъп до правосъдие и правна помощ е съществено адекватна, налице са значителни проблеми при осигуряване на достатъчни бюджетни източници. Нито Министерство на правосъдието, нито съдебната власт съхранява официална статистика, но проведените проучвания показват, че в около 50% от делата в до-съдебна фаза и около 30% от случаите по време на съдебната фаза подсъдимите нямат правна защита. Субсидирането за целта се осигурява от общия бюджет на съдебната власт, който е крайно недостатъчен. Все пак, Стратегията за реформа в съдебната власт (вж. Раздел за съдебната система) предвижда подобрения в средносрочен план чрез учредяване на Национално бюро за правна помощ. През 2001 г. се увеличи броят на лица търсещи убежище в България. Нов Закон за убежището и бежанците беше приет през май 2002 г., който значително подобрява правната рамка. Националната агенция за бежанците има ясно установени цели и задачи; въпреки това обаче, нейният административен капацитет се нуждае от подобрения. Сътрудничеството между Агенцията, международните организации и НПО се подобри. Въпреки това, сътрудничеството между Агенцията и граничната полиция остава слабо. Важно е да се гарантира, че е налице адекватен съдебен контрол върху решенията на гранична полиция. Ако се приложи изцяло новият закон на всички стадии на производството, молбите за убежище ще бъдат разглеждани от Агенцията за бежанците, която ще има представители на граничните пунктове. Българският НК инкриминира редица деяния, породени от расизъм и ксенофобия, включително подбудителство към омраза. Все пак, прилагането на тези разпоредби остава незадоволително и все още съществуват данни за обществена проява на расизъм и расистки нападения срещу роми. Въпреки че, българската Конституция гарантира свободата на изразяване и свободата на печата, клеветата остава престъпление според наказателното право. Глобите са много високи за икономическите условия в страната и в сравнение с глобите за други престъпления, вариращи от 3000 – 7000 лв. (от около 1500 –3500 евро). Принципно, за да бъде това оправдано, тези разпоредби трябва да се прилагат в съответствие с принципите за пропорционалност и с правото на обществото да бъде информирано. Съществуват наказателни дела срещу журналисти, обвинени в клевета през 2001 г. и най-вече срещу разследващи журналисти. По отношение на свободата на вероизповеданията, нов Закон за вероизповеданията все още не е приет. Последният доклад поражда притеснения, че не всички заинтересовани страни са били консултирани; положително е че дебатът наскоро беше разширен и ще е важно да се гарантира, че новоприетият закон изцяло ще зачита международните стандарти за правата на човека. Редовният доклад от 2001 г. разглежда дискриминацията, основана на сексуална ориентация в българския НК. Измененията и допълненията на НК, приети през септември 2002 г., премахват тези дискриминационни разпоредби. Те изравняват възрастта за даване на съгласие, правното положение за хомосексуалната и хетеросексуалната проституция, наказанията за изнасилване и декриминализиращи разпоредби относно публични хомосексуални действия. НПО продължават да играят важна роля. Последователността и устойчивостта на техните дейности остават главен проблем, тъй като финансирането е оскъдно и предимно от спонсори. Комисията на НС по въпросите на гражданското общество, която беше учредена през юли 2001 г. веднага създаде Обществен съвет от 21 представители на НПО, избрани от НПО чрез открита обществена процедура. Най-важната функция на Съвета е да посредничи между НПО и Комисията за гарантиране на прозрачност, диалог и участие. Нейните заседания са открити за обществеността. НПО допринесоха за съставяне на много проекто-закони (за данъците на НПО, за омбудсмана, промени в НК за избягване на дискриминация, основана на сексуална ориентация и др.) През април 2002 г. Комисията на НС по въпросите на гражданското общество и Общественият съвет приеха харта за взаимодействие между НПО и държавните органи, което е забележителен успех. Икономически, социални и културни права Ограничен напредък беше постигнат относно правната рамка за правата на децата. Положението на хората в заведенията за умствено изостанали предизвиква сериозна загриженост и се нуждае от спешно разглеждане. Не е постигнат допълнителен напредък във връзка с приемането на общо законодателство за равните възможности. Все пак, доколкото се отнася до специфично законодателство относно заетостта, Законът за насърчаване на заетостта, който влезе в сила през януари 2002 г., съдържа разпоредби забраняващи дискриминацията (вж. Глава 13 Социална политика и заетост). По отношение на политическото представителство, както беше посочено миналата година, след изборите през юни 2002 г., жените представляват около 25 % от новото НС, значително увеличение сравнено с 11% от предишното НС. Три от министерските постове се заемат от жени, включително и един от постовете на заместник министър- председателите. По отношение на правата на децата през февруари 2002 г. България стана страна по Допълнителните протоколи към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и порнография, както и участието на деца във въоръжени конфликти. През май 2002 г. България ратифицира Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Тя влезе в сила през септември 2002 г. Държавната агенция за закрила на детето функционира от една година. Въвеждането и прилагането на Закона за закрила на детето изглежда среща трудности поради ниския авторитет и компетентност на Агенцията, слабия капацитет на местните служби за закрила на детето и липса на ефективна координация между заинтересованите министерства. Необходимото вторично законодателство все още не е прието и са налице противоречия между Закона за закрила на детето и другите съответни закони. Като последица Законът все още не е довел до по-добра закрила на децата, особено тези в домовете (домове за деца и специални училища). Мерките по насърчаване и улесняване на подхода за грижа за детето, основан на обществен принцип и грижа извън институциите в закона, все още не са приложени и вследствие на това съществува малка промяна в големия брой деца настанени в заведенията, въпреки целите на закона. Условията на живот в заведенията продължават да бъдат неадекватни. Бяха направени промени в Закона за семейните помощи за деца, за да се осигури по-добро насочване на помощите за деца към семействата с ниски доходи. Необходимо е България да продължи и да засили усилията си в реформата на системата за грижа за детето, гарантирайки че Конвенцията по правата на детето на ООН ще бъде изцяло спазвана и че най-доброто в интерес на детето е взето пред вид, а децата се настаняват в заведенията само в краен случай. По отношение на лицата в неравностойно социално положение, условията на живот в заведенията и в частност в тези за лица с умствени увреждания (домове за социални грижи) и психиатричните болници пораждат сериозни причини за притеснения. Условията са много лоши, настанени са прекалено голям брой хора и съществува недостиг на санитарни помещения, лекарства, персонал и в някои случаи – храна. Налице са данни за лошо отношение. Важно е да се гарантира, че такива заведения ще осигурят подходящи условия на живот и да се предотврати нечовешко и унизително отношение към лицата, нуждаещи се от грижи. Друг важен проблем е правната рамка за настаняването и задържането в заведенията. Съответният закон се нуждае от изменения, за да се избегне произволно задържане, или нарушение на правото на честен процес. Миналогодишният доклад подчерта, че през октомври 2000 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе с решение по делото Върбанов срещу България, установяващо нарушение на член 5 от Европейската конвенция за правата на човека, като постанови че неговото задържане в психиатрична болница е било произволно. Празноти в българското законодателство бяха установени, но законът все още не е изменен. През юли, 2002 г. по делото М.С. срещу България на Европейския съд за правата на човека беше постигнато споразумение. Съдът отбеляза сходство между решението Върбанов и нуждата за съответни изменения във вътрешното законодателство което да гарантира необходимите защити срещу произвол при задържане в психиатрични заведения. Българската Конституция предвижда право за всички работници и служители да формират, или да се присъединяват към профсъюзни организации. Правото на стачка се зачита. България е страна по ревизираната Европейска социална харта. Тя не е подписала Допълнителния протокол, уреждащ Система за колективни жалби. Права на малцинствата и защита на малцинствата При преброяването на населението, проведено през 2001 г., 4,6% от населението се самоопределят като роми, а 9,4% като лица от турски произход. Както беше отчетено през предходните години, България има добра рамкова програма за интеграция на малцинствата, насочена към ромите. За съжаление обаче, тя все още не се прилага на практика. Съществува малка промяна в положението на ромското малцинство след последния редовен доклад и няма значително развитие в тяхното социално икономическо положение и техните условия на живот, което да бъде отчетено. Ромите продължават да изпитват социална неравнопоставеност, дължаща се на дълго натрупване на фактори, които са влошили условията на живот. Не съществува промяна във високото равнище на безработица. Ако не се предприемат спешно сериозни действия, може да се очаква допълнително влошаване. Продължават да бъдат отчитани дискриминация и случаи на насилие сред членове на ромската общност. Тази ситуация се нуждае от спешно разглеждане. В този контекст, приемането на съвременно законодателство, забраняващо дискриминацията би било важна стъпка напред. Условията на живот на ромите са все още крайно лоши. Налице е отчетен слаб напредък по отношение на поканата в Рамковата програма към общините за узаконяване на незаконно построените домове в ромските квартали, което означава че има много ограничен достъп до обществените услуги. Когато се взимат мерки, това е главно чрез проекти, финансирани от ЕО и други спонсори. Главните проекти за урбанизация са в ход в София и Пловдив. Малко общини в България са одобрили стратегически планове за регионално развитие, в които са включени проекти за узаконяване на незаконните ромски постройки и урбанизация на ромските квартали. Остават проблемите по отношение на достъпа до системата на здравеопазването. Не цялото ромско население познава процедурите и необходимостта от здравно осигуряване. Финансовите вноски, изисквани от пациентите, колкото и ниски да са, често се явяват доста високи за тях. Участието в образованието остава слабо. Бедността е един от факторите за това, тъй като семействата не могат да осигурят на децата си основни учебни пособия, или децата трябва да помагат за осигуряване на доходи. От ромските деца, които посещават училище много малко продължават средното си образование. Както беше отчетено миналата година, училищата в ромските райони остават на практика отделени и често с ниско качество на образованието и лоши условия. Ромите наброяват около 32% от децата в “специалните” училища и 21% от децата в трудово възпитателните училища. Следва да бъдат положени усилия за борба със сегрегацията и да се насърчи интеграцията. В ход са няколко инициативи чрез спонсорство за разрешаване проблема със сегрегацията, но това все още не е практика за правителствената политика. Ако рамковата програма следва ефективно да се прилага, институционалното и административно засилване на Националния съвет по етнически и демографски въпроси е изключително важно. Няколко нови назначения на високо квалифицирани лица са извършени, но това е недостатъчно. Ромското представителство в публичната администрация на централно ниво е крайно ограничено. На общинско ниво много общини имат ромски експерт, или ромски съвет. На местно ниво, от май 2002 г. 12 от 28 области са приели областни програми за интеграция на малцинствата и 5 от тях са планирали конкретни дейности. Съществуват сигнали за нараснало напрежение между ромите и българските етнически общности. Ромски протести се наблюдават в няколко градове, като хората се оплакват че не са им били изплащани социални помощи дълго време. Бурни протести от страна на ромската общност възникнаха в Столипиново, една от областите най-гъсто населени с ромски семейства в предградието на Пловдив, след като местната електрическа компания спря електричеството поради неплатени сметки. Турското малцинство е интегрирано в политическия живот чрез избрано представителство на национално и местно ниво и увеличено представяне в публичната администрация. Допълнителни условия все още са необходими за социално-икономическата интеграция на етническите турци, които живеят в икономически слабо развити райони. През април 2002 г., министърът на образованието и науката създаде Консултативен съвет за образованието на децата и учениците от малцинствените групи. Неговата роля включва подготовката и прилагането на национална образователна стратегия за интеграция на децата от малцинствените групи, включително предложения за конкретни мерки за интеграцията в училищата. Семинари за журналисти от местни, областни и национални медии се проведоха, за да се повиши положителното обществено съзнание по въпросите на малцинствата. Както беше отчетено през предходните години, България е страна по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа. Поради закъснение при отчитането от българска страна относно прилагането на Конвенцията, Съвещателният комитет по Рамковата конвенция все още не е приел Становище за България. 1.3. Обща оценка5 В своето становище от 1997 г Комисията заключи, че България изпълнява политическите критерии. Оттогава, България е постигнала съществен напредък за допълнително консолидиране и задълбочаване на стабилността на нейните институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, права на човека и зачитането и закрилата на малцинствата. Това беше потвърдено през последната година. България продължава да изпълнява политическите критерии от Копенхаген. Значителен напредък беше постигнат по отношение на стратегията за съдебната реформа с приемането на План за действие и основните изменения и допълнения в Закона за съдебната власт. Необходимо е сега те да бъдат приложени с цел да се превърнат в конкретни подобрения във функционирането на системата. Все още е необходимо да бъдат разгледани въпросите, отнасящи се до структурата на съдебната система и имунитета. Налице е също положително ново развитие в борбата срещу корупцията, която остава причина за сериозни притеснения, чрез приемането на План за действие за приложението на Националната стратегия за борба с корупцията. Доколкото нуждата от справяне с корупцията е поставена на дневния ред, България трябва да продължи да полага конкретни усилия за прилагане на мерките. Налице е допълнителен напредък по отношение на реформата в държавната администрация, чрез изменение в законодателната рамка и изменение на стратегията за модернизация на държавната администрация, но сега се налагат сериозни усилия за развиване и прилагане на реформите, за да се гарантира ефективна, прозрачна и отговорна публична администрация. България продължава да зачита правата на човека и свободи. България значително подобри правната рамка за пресичане на трафика, корупцията и организираната престъпност, както и за бежанците. Съществуват обаче, редица области, които продължават да бъдат причина за притеснения. Нов проблем, който беше отбелязан е свързан с бедните условия на живот на хората, настанени в заведенията, в частност тези с умствени увреждания. Този проблем се нуждае от спешно разрешаване. Необходимо е България да увеличи усилията си за реформиране на системата за грижа за децата, за да гарантира, че най-доброто в интерес на децата е взето пред вид и за да бъде намален броят на децата, настанени в заведенията. Лошите условия за задържаните, по-специално в полицейските управления и предварителното задържане се нуждаят също от разглеждане. Последните промени в НК са важна стъпка в премахването на дискриминацията основана на сексуална ориентация. Що се отнася до ромската общност, малко е направено за разрешаване на проблемите на социалната дискриминация, или за предприемане на конкретни действия за подобряване на лошите условия на живот. Приемането на съвременно законодателство, забраняващо дискриминация би било важна стъпка напред в това отношение. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.38 Mb. Сподели с приятели:
|